Електронното издание "Свобода за всеки" предоставя форум за диалог по въпросите на свободата на съвестта, избора и изразяването на религиозна вяра. Темите търсят да изяснят богословското, политическото или правното разбиране на тези понятия, което до голяма степен отсъства в съзнанието на българското общество.

Нашето желание е също да дадем възможност за практическото усвояване на ценността на свободата на всеки да изразява религията си в условията на толерантност и зачитане на правилата на демокрацията и свободното гражданско общество. Считаме, че диалогът може да допринесе за (1) разбирането на същността и ценността на тези фундаментални свободи и (2) практическото приложение на механизми за усвояването на тези свободи в съвременното общество в България.

В този контекст отношенията църква-държава и религиозни общности-държава също попадат в тематиката. Изданието е насочено към популярния читател, както и към читателите със специализиран интерес.

Актуални коментари

Изборите - без надежда за отмяна на държавното крепостничество

Уличните протести са добър отдушник за насъбраното народно недоволство. Но те няма да решат кардиналния политически проблем на българското общество – нуждата от преосмисляне и реформа на системата. Улицата не мисли, тя се бунтува и сваля правителства. Въпросът е кой ще гради и на какво ще стъпи.

Беззаконието в едно общество, чрез анархия, е робство. Но беззаконието може да бъде наложено от тираните чрез законодателството и държавно управление. Предоставящите избори няма да решат нищо от така зададения важен въпрос. Това са избори на конюнктурния политически ход ГЕРБ да избягат от отговорността за управлението си. Никоя от големите партии не предлагат решение, дори поглед към фундаменталния въпрос за липсата на справедливост и ценностна система в политиката. Те предлагат едно и също в различна опаковка – популизъм.

Продължава...

За светогледния характер на българската държава

Настоящото експозе представя размисли, свързани с една по-голяма тема. Тя е резултат от едно явление, ще го наречем условно: „светска атеистичност на държавността” или „религиозно безпристрастие на държавата”. И двете наименования на практика са въплъщения на един широко разпространен феномен, лаконично формулируем като: „принцип на безпринципност” в политическата реалност на съвременна България.

Няколко са заблужденията по отношение на въпроси около държавността, които през последното столетие са се нагнетили сериозно в съзнанието на българите. Системните опити за тяхното утвърждаване от страна на политически ангажирани кръгове е довело до едно по своята същност квазидогматизиране на порочно държавно законодателство относно мястото на религиозния светоглед в политиката.

Още от хилядолетия е изяснено, че позитивното право – законодателството, изработено от простосмъртни, представлява пресечна точка на религията на властта и политиката на държавата. Другояче казано – държавното право представлява сплав, най-вече състояща се от претопяването на вероизповедни и политически светогледи. По този начин в правната система на държавата се отразяват както политическите намерения, така и представата за духовни категории и измерения като морални, етични и т. н. нагласи на управляващите – в двуяко битие: от една страна като отделни личности и от друга – като съучастници в служба на държавната власт.

Продължава...

Държавната сексуална грижа за вашите деца

Сряда сутрин е. Още един забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности. Животът става все по-динамичен и Вие, покрай неотложните задачи, белязали графика Ви, по навик изпращате детето си на училище с надеждата, че го оставяте в сигурните ръце на съвременните народни будители – учителите. Спокойни сте за него и вярвате, че е само въпрос на време под любящата грижа на държавните наставници да се проявят добродетелите, които детето Ви притежава.

Освен всичко останало и не на последно място Вие, грижовният родител, сте удовлетворен и задето сте съвестен гражданин, а не закононарушител, защото сте осигурили присъствието на Вашия син или дъщеря в задължителното училище, като по този начин сте предотвратили риска утре социалните служители да похлопат на вратата Ви. Пристигате до сградата, ръката му пуска ръката Ви, когато наближавате входната врата и то – Вашето момче или момиче се влива в потока от прииждащи деца.

Вероизповедният светоглед – т. е. въпросът за съществуването на Бог като еманация на свръхестествени сили е изключително важен за държавността, защото религията представлява modus vivendi, начин на живот на нейното население, без което държавност не е възможна. Религията дава отговори във всяка една област на човешкото битие, включително и за времето след смъртта на човека, нещо, което светският, атеистичният начин на живот не може да предложи. Религиозните наставления представляват норми за поведение, което е божествено право (ius divinum), което принципно не търпи изменения и е неотменимо и дълговечно.

Продължава...