Брой 50

Разсъждения за юбилея на свободното слово

Написана от Валентин Кожухаров


Събитията във Франция от 7 януари 2015 г. (нападението на ислямски джихадисти срещу сатиричното издателство „Шарли Ебдо“) ме накараха да разсъдя върху това що е свобода на словото и що е свободното слово и как правата и свободите се разбират от страна на атеизма и на религиите; тези разсъждения накрая се оформиха в статия, която няколко месеца по-късно, през април 2015 г., бе публикувана в брой 41 на Свобода за всеки. Сега я чета и препрочитам и не намирам нищо, което бих променил към днешна дата: онова, което тогава обобщих от случая, би било същото, ако и сега трябваше да разсъдя върху горните въпроси. Наистина, не бих променил, но бих добавил. Препрочитам един друг материал, който написах за блога („Тероризмът или политиците срещу правата на човека“ от юни 2017 г.) и сега разбирам, че двете като че се допълват и че втората потвърждава тезите, изказани в първата.

k1

В първата застъпвах становището, че свободата на словото е преди всичко отговорност, а не слободия, и че свободното слово, макар и гарантирано от закони и различни нормативи, не трябва да се изражда в „свободно изразяване“ на едни хора в противовес на свободата на словото на други хора, поради което се пораждат несъгласия, протести, насилия и дори престъпления. При това подобна „слободия“ на изразяването може да се наблюдава и при упражняването и на други човешки права, а не само правото на свободно изразяване. В материала си от юни 2017 г. се опитах да разсъдя върху въпроса – дали тероризмът се явява ограничител (и дори отрицател) на правата на човека и дали политиците също могат да ограничат и потиснат правата ни уж с оглед на някаква загриженост за сигурността на гражданите.

Затова сега към първата статия за свободата на словото бих добавил и възможностите на политиката и тероризма да ограничат човешките права; нещо повече, бих добавил и въпроса за държавата (светската държава) като ограничител и потисник на правата на вярващите. Щом като британската министър-председателка може да каже „ако борбата с тероризма означава преразглеждане на правата на човека и отмяна на някои от тях, то ние веднага ще го сторим и ще преразгледаме, отменим или редактираме редица закони, произтичащи от международните съглашения за човешките права, ако това е в интерес на сигурността на обществото“, значи и други държавни управници може да подемат инициативата на тази либерално-демократична държава и също да призоват местните парламенти да преразгледат законите си и да потиснат някои човешки права уж с оглед на по-голямата сигурност на гражданите си.

А какво да кажем за политическите игри в някои държави и за преследването на лични интереси, при което се нарушават основни принципи на демокрацията и се ограничават фундаментални човешки права? В този смисъл темата на първата статия може да се разшири и в един нов материал да се разгледа съвременната държава и отношението ѝ към обществото като цяло и към всеки отделен негов член, особено към вярващите. И си мисля, че всеки, който реши да напише едно подобно разсъждение, ще намери най-радушен прием от редакторите на Свобода за всеки.

Ето тук е мястото да кажа, че лично аз не познавам друга християнска платформа в България, която така смело и самоотвержено да изобличава всички форми на ограничения на човешки права и свободи, както това прави Свобода за всеки. Често със съжаление си казвам, че познавам екипа му едва от четири години, а той вече цели тринадесет години неотклонно стои на поста на Истината – както Христовата, така и човешката истина, чийто глас не може да бъде нито заглушен, нито унищожен. Този факт придобива още по-голяма тежест, когато разберем, че понякога хората от екипа на Свобода за всеки на свой собствен гръб са изпитали и изпитват какво означава ограничаване на права и свободи и опити за потискане на личността. Но може ли огън, който не гасне, да се угаси? Не, не може, и ето вече тринадесет години Свобода за всеки се опитва да информира българските граждани за принципите и ценностите на християнството, които ни карат да бъдем непримирими към всяка неправда и несправедливост в обществото, особено когато те засягат правата и свободите ни като вярващи и като граждани на обществото, в което живеем.

Имам увереността и съм сигурен, че следващият юбилей на Свобода за всеки при неговата двадесетгодишнина ще ни покаже още по-големи дела и още по-благородни начинания, постигнати от неговия екип, които още повече да допринасят за просвещаването ни както с Христовите истини, така и с истините (а също правата и свободите), които някои недоброжелатели на християнството искат да ни отнемат или да ги потиснат. Ето защо искам да пожелая на екипа на Свобода за всеки още много години на дръзновение, крепки сили и вяра в онова, което върши, като знае, че има Божията подкрепа и подкрепата на всеки здравомислещ българин, който желае да се радва на правата и свободите, дадени му от Бога и от законите на държавата, и който желае да види страната ни устроена според Божиите определения, а не според светските въжделения на управници, които стоят далеч от Бога и дори Му се противят. На много години, и с Божията правда – само напред!