Събота, 12 Септември 2015 11:31

Разумът и здравият смисъл трябва да надделеят (срещу ширещите се пороци)

Написана от
Оценете
(7 гласа)

assisted dying protestorsКакто вече многократно споменаваме, отделни личности, подкрепени от шумни и пъстроцветни кампании, правят всякакви опити да насадят в европейските общества морални норми, които те считат за правилни и необходими на съвременните народи. Гейовете и лезбийките да могат да сключват брак и да си осиновяват деца – може ли да има нещо по-демократично от това да се дадат равни права на тези „онеправдани“ групи хора? Не, съвременната демокрация изисква да уважаваме и зачитаме правата на всички без изключение, без да правим разлика дали някоя си религия счита хомосексуализма за грях, надават глас защитниците на „правата“ на човека. Евтаназията да стане достъпна за всеки, който е неизлечимо болен и иска да прекрати живота си, надават те глас. „Я вие да бяхте на тяхно място? Никак нямаше да се колебаете да сложите край на мъките си,“ продължават да си навъртат те на пръста едно и също. В съвременните отношения любовта и грижата за другия трябва да се отнася и до избора на човека на живот или на смърт, пишат те в тирадите си относно „правата.“ Още от първи клас децата да изучават сексология и да познават до детайли сексуалните фантазии между възрастните. Нищо, че те още не са възрастни – но нали ще станат такива и трябва още с напускането на детската градина да ги подготвим в бъдеще сексът им да бъде „безопасен.“

Въобще – от такива „права“ и „свободи“ на човек да започне да му призлява. Не от самите права и свободи, а от тези, които насаждат греховността в народите като нещо нормално и дори високо либерално и демократично. То само да ни призляваше, но в действителност тези „нови“ тенденции изключително ни отвращават. Защото знаем, че не са нови и че примерът на Содом и Гомора днес може да се види в много страни по света.

Не трябва да дискриминираме хората по какъвто и да е признак – добре, съгласни сме, в днешно време дискриминацията действително не може да бъде черта на обществата, които претендират да градят бъдещето си на основата на братството и уважението. Но защо зад „дискриминацията“ на практика някои се опитват да насадят и греха сред нас? Болните на смъртен одър наистина трябва да получат облекчение в страданията – съгласни сме и с това. Но защо на практика даваме право на хората (лекаря и близките на болния) да убиват други хора по съвсем законен начин? Нима няма други много по-лечебни за тялото и душата начини за облекчаване на страданията? Децата трябва да познават човешкото тяло и особено взаимоотношенията между хората. Но защо трябва да ги учим на разврат още от първокласната училищна скамейка?

Та мисълта ми е тази: трябва да можем да направим разлика между онова, което е добро и полезно за днешните общества и онова, което ги тласка към приемане на пороците като нещо обичайно и дори необходимо. Разумът, съвестта и здравият смисъл все още продължават да стоят в основата на човешкия прогрес (както в материален, така и в културен план). Призивите за узаконяване на беззаконието (на греха) засега все още са само на отделни (извратени) хора, макар че в някои страни известни части на обществото бяха някак си излъгани от тях и се съгласиха местните правителства и парламенти да узаконят беззаконието. Но в по-глобален мащаб все още разумът и здравият смисъл надделяват. Тук посочвам два примера от Англия, които са валидни и за другите либерални демокрации в Европа (разбира се, с някои изключения).

terminally illОт почти 20 години насам „асистираното умиране“ (assisted dying, както е известен терминът във Великобритания) бе на фронтовата линия на обществените дебати и по различни причини досега законопроект по него не се приемаше. От началото на тази година дебатите се възобновиха и станя ясно, че вече е крайно време да се вземе решение. И парламентът трябваше да обсъди въпроса. Вчера (11 септември 2015 г.) хората най-после си отдъхнаха: парламентаристите решиха, че подобен законопроект няма да бъде обсъждан и въпросът за асистираното убийство се прекратява. Три четвърти от парламентаристите казаха твърдо „не“ на онези, които силно желаеха въвеждането на този вид убийство в Англия и Уелс (новината е на БиБиСи, със заглавие „Законопроектът за асистираното умиране: парламентаристите отхвърлиха „правото на умиране“).  Решението на британския парламент в действителност е отглас на мнението на хората на тази страна, които в своето мнозинство отхвърлят тази „медицинска“ (т.е. анти-медицинска) практика. В случая разумът надделя над безумието.

Вторият пример е отпреди три дена дена: някой си историк, лорд Лексдън, изведнъж решава (макар да е подготвял речта си месеци наред), че както през 2005 г. гейовете получиха право на „гражданско партньорство (а миналата година те получиха и право на „брак“), така и братята и сестрите, които живеят съвместно, трябва да имат същото право – съжителството им да се признае за гражданско партньорство (граждански съюз или регистрирано партньорство – съществуват три различни наименования за тази практика). И неговите думи са подкрепени от някаква обществена прослойка, която иска да види „равноправие“ за всички и при всички случаи, независимо дали дадено „право“ на практика води до узаконяването на греховни и порочни практики. Но речта му от 9 септември в британския парламент тъй си остана като глас в пустинята: парламентаристите единодушно решиха, че подобна стъпка те не могат да предприемат (новината от Телеграф със заглавие „Трябва ли братята и сестрите да получат право на гражданско партньорство, за да избегнат плащането на данък?“ – тук). Наистина, „загрижеността“ на някои хора в тази страна е как да се избегне плащането на данък наследство при смърт на роднина (и това си е сериозен проблем, защото често става въпрос за стотици хиляди и милиони лири стерлинги), но, слава Богу, хората разбраха, че с приемането на подобна мярка може да се стимулира зачестяването на греховните връзки между братя и сестри. Лорд Лексдън уж имал благовиден умисъл за подобна стъпка, но стана ясно, че целта не може да оправдае средството – чрез греховност да се постигне някаква икономическа изгода. И в този случай разумът и здравият смисъл надделяха.

Макар тези примери да са от Великобритания, посочвам ги тук, защото подобни дебати могат да се водят (и те се водят в някои страни) и те също така могат да „прекрачат“ прага и на нашия парламент. Убеден съм, че християните са тези, които могат и трябва да подсказват на политиците кое е правилно, разумно и обществено оправдано и кое е неправилно, безумно и обществено вредно, като се изхожда от духовната поквара, която едно политическо решение може да насади в хората, включително в децата. Другите части от обществото (атеистите, агностиците, привържениците на други религии или други идеологически системи) могат да имат различно виждане по горните важни за решаване въпроси, но единствено християните могат в най-правилна светлина да ги интерпретират и да посъветват властимащите кое е най-правилното решение. Колкото и да говорим, че Европа е отстъпила от християнските си корени, все пак християнският разум и християнският здрав смисъл продължават да държат тези корени достатъчно здрави, за да не могат все още да бъдат изтръгнати. Убеден съм, че силата на тези поизтънели вече корени се крепи на всеки от нас, християните, затова трябва да продължаваме да бъдем бдителни и да се намесим там, където от едно решение може да зависи бъдещата духовна съдба на народа ни и на бъдещите поколения.

Бележка: снимките са взети от цитирания тук сайт на БиБиСи Нюз.

Прочетена 968 пъти

Оставете коментар

Моля, изпишете буквите от картинката по долу, за да оставите коментар. Това е нужно, за да предотвратим въвеждането на спам-съобщения.