Вторник, 24 Май 2016 08:35

24-ти май – денят на подменената култура

Написана от
Оценете
(11 гласа)
Снимка към статия за 24 ти май ЯКИсторията е наука, която се занимава не само с изследване на фактите, свързани с дадено събитие, но и с анализиране на причините, довели до него. Историческият прочит на миналото винаги преминава през личния светоглед на пишещите история, и ако техните възгледи робуват или са формирани от атеистичен и тоталитарен идеологически климат, можем само да гадаем колко истини, сервирани ни на тепсията на задължителното държавно образование, са подменени и оттук, колко неправилно интерпретирани факти сме приели за неоспорима даденост.

В тази категория влиза и общонародното безкритично възприемане на значението на 24-ти май, денят на славянската писменост и на българската просвета и култура. Днес малцина осъзнават, че делото на Кирил и Методий не се състои в желанието на двама будители да създадат писменост за народ, който си няма такава, само защото би било добре този народ да придобие свои собствени език, култура и идентичност.

Солунските братя са мисионери, чиято основна цел е проповядването на християнската вяра, което води до конкретното следствие – значително културно развитие на славяните. Именно копнежът за разпространение вярата в Исус Христос стои в основата на създаването на глаголицата – азбука, която служи за писменост на езика староцърковен славянски. На този език двамата Божии служители превеждат Библията, като основният им мотив е следният: народ, който не познава истината на Евангелието, да се запознае с нея и да бъде свободен в идентичността, дадена му не от някой друг, а от Самия Бог.

По тази причина, когато разсъждаваме върху живота и реалното свидетелство на Кирил и Методий, е редно да се запитаме експлоатира ли някой тяхното дело, изтъквайки кауза, различна от оригиналния им замисъл? Отговорът на този въпрос, разбира се, е да. И докато през 18 век в борбата за църковна независимост нишката с оригиналния замисъл за създаването на писмеността не е прекъсната, то в годините, последвали освобождението от турско робство, през десетилетията комунистическа диктатура, та чак до ден днешен, делото им е осакатено и упорито експлоатирано, преди всичко за изграждане на доктрина за национална идентичност.

Има ли проблем в крайна сметка? Какво лошо има един народ да има своя собствена идентичност? Погрешно е в постигане на заветната си цел лидерите на същия този народ да жертват историческата истина и да я подменят с такава, която обслужва техните управленски интереси. Съществува сериозен проблем, когато в името на просветата и културата се погребва и едното, и другото чрез съзнателното преиначаване на миналото. В случая – игнорирането на същинската първопричина за просветителската дейност на солунските братя – преводът на Библията и разпространението на вярата в Божия Син Исус Христос.

В крайна сметка можем да дефинираме проблема с неправилен вид национална идентичност по следния начин: няма реална просвета там, където има безсрамна подмяна, и що за култура е тази, която не се интересува от истината. Национална идентичност, изградена върху подмяна, е фалшива идентичност.

Тази подмяна може би виждаме най-ясно в „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методий“, написан от Стоян Михайловски през 1892 г., който с музиката на Панайот Пипков, сътворена девет години по-късно, придобива облика на всеучилищен химн.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Когато обаче наистина разберем делото на мисионерите Кирил и Методий, то текстът на всеучилищния химн вероятно би ни провокирал да зададем няколко важни въпроса: Къде вървиш ти, народе, когато си забравил, не знаеш или нехаеш за истинската си история? Как просветата те води, о народе, когато си отхвърлил Източника на истинска просвета? И как науката е слънце, невиждащи народе? Не знаеш ли, че истинската светлина, която осветява всеки човек, дойде на света, но ти, народе, не я видя, не я позна, а и не желаеш да я знаеш?1


Авторът препраща към книгата Евангелие от Иоана, гл. 1, ст. 9-11, бел. ред.
Прочетена 1367 пъти Последно променена в Вторник, 24 Май 2016 12:22

Оставете коментар

Моля, изпишете буквите от картинката по долу, за да оставите коментар. Това е нужно, за да предотвратим въвеждането на спам-съобщения.