Вторник, 29 Август 2017 21:37

Хомосексуалният империализъм като модел на корумпирана международна дипломация

Написана от
Оценете
(6 гласа)
Снимка към статия на ВК 29 август 1През май 2017 г. се проведе Международен  ден срещу  хомофобията. „Хомофобията“ е измислен термин за морално осъждане на несъгласните с дадена идеология, точно както е случаят с термините „антисемитизъм“ или „ислямофобия“. Идеята на въвеждането на подобна терминология на жертвата е да се създаде или поне засили статута на жертва в очите на обществото, за да се търси специална защита. Преекспонирането на този статут вреди на реалната нужда от защита на малцинствени групи в обществото.

Интересният момент, вече станал рутина, е подкрепата за хомосексуалния „брак“ от посолствата на големи и важни нации в Източна Европа. В случая под ударите на международния другарски дипломатичен съд попадна Румъния, която не приема еднополовия „брак“. Посланиците на дадени чужди правителства в Румъния излязоха с изявление в подкрепа на еднополовия „брак“ по време на цитираната демонстрация.

Изявлението е подписано от следните посолства: Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Израел, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ и Уругвай.

Докога посланиците на чужди държави, вместо да се грижат за добрите взаимоотношения между страните, ще поставят искания страната домакин да признае хомосексуалния „брак“?

Нашият въпрос винаги е бил: защо хомосексуалистите искат да имат „право на равен брак“? Каква е целта на една такава кампания, при положение че практикуващите хомосексуални актове са напълно наясно, че тяхната връзка, доколкото има такава въобще, няма нищо общо с брака? Особено сега, когато законите не преследват тези с хомосексуално поведение, а напротив – предлагат им специална защита?Защо сексът извън брака въобще трябва да се афишира като „човешко право“? Защо прелюбодейците нямат своя организация, или пък блудниците? Фактът, че педофилите имат партийни искания, също трябва да ни говори за крайно корумпирания морален модел на част от трактовката на някои основни човешки права днес.

Ако корупцията на изтока е посткомунистическа плутокрация и олигархия, която опосква народите в бедността им и в борбата им за съществуване, корупцията на богатия Запад е в дебилното извращаване на свободата на личността до степен, в която лудостта на личността става политическа кауза.

Превръщането на сексуалните фантазии и извращения в правно обособена, политическа и социална категория, макар и морално незащитима,  води до опорочаване на смисъла на термина „човешко право“. Със самото публикуване и политизиране на сексуалните фантазии, желания и практики като правни и политически категории в системата на човешките права вече е привнесен един ненормален, изроден ген на същността на човешките права като форма на защита на личността от прекалена тиранична държавна намеса. Държавата до този момент никога не се е месила в половия живот на хората с изключение на насърчаване на раждаемостта в семейството (или ограничаването на същата, както е в Китай). Днес редица правителства защитават хомосексуализма като човешко право. Няма забрана за хомосексуални сношения. Защо държавата иска да ни внуши, че всички трябва да приемат хомосексуалното поведение и сношения и дори да потискат естествени реакции и в нарушение на свободата на словото и религията да се въздържат от коментари и критика на хомосексуалното поведение и пропаганда?

Защото самата държава е потопена в извратено себесъзнание за същността на ролята на управника на един народ и на една юрисдикция. Това погрешно себесъзнание като за божеството, което решава проблемите на всички, колективно и поотделно, всъщност е дадено на държавата от самите граждани на същата. Гражданите имат нужда от божество, но единствено държавата е тази, за която те са информирани и вярват, че може да изиграе тази роля на псевдо-Бог.

За глуповатия, наивния или неинформиран наблюдател лишаването на двама души, които „се обичат“ и са от един и същи пол, от „право на брак“ е жестоко, несправедливо отношение. По тази причина непрекъснато възникват движения за „равенство на браковете“, за защита на „сексуалната ориентация“ и подобни, чиято цел е да наложат „толерантност“ на „нетолерантните“.

Малцина се замислят за това колко тиранична може да бъде тази толерантност, когато не отчита, че целта на защитата на хомосексуалните права нарушава правата на свобода на религията. Кой е жертвата и кой насилникът?

Колкото тиранията на колективизма и социализма са противни на свободното общество и достойнството на личността, точно толкова тиранични, но в различен формат, са настояванията, че хомосексуалността трябва да бъде аплодирана и празнувана, а практикуването ѝ да бъде образователна задача на всяка детска градина.

Хомосексуалисткият империализъм е истинското лице на една идеология, в която Човекът, както при комунистическия социализъм, е издигнат до нивото на божество, което може да нарушава естествените закони. Кой може да променя пола си само със силата на своите желания? Или да въведе брачна институция там, където основни аспекти на същата са морално, духовно и практично невъзможни?

Идеолозите на тази нова класова борба за „равенство“ се отличават със същите „етични“ норми, както и комунистите – целта оправдава средствата. Такъв бе случаят с Хулио Северо, баща на седем деца – прокуден от родината си само защото си позволява да публикува нелицеприятни и все пак истинни факти за хомосексуалното движение.

Такъв бе случаят с цветарката Баронел Щуцман и със собственичката на сладкарницата Sweet Cakes by Melissa Мелиса Клайн в САЩ, които бяха атакувани в съда заради вярата си, че бракът е между мъж и жена, и сега плащат сурова цена за убежденията си, защитавайки ги в съдилищата.

Показателно е, че дори ляво ориентираната медийна организация CNN коментира, че решението една 70-годишна цветарка да бъде заставена със силата на държавата да празнува „брака“ на двама хомосексуалисти, е заплаха за свободата на съвестта и вярата, закрепени в американската конституция.

Имперски прохомосексуалистки заявления направи бившият министър-председател на Великобритания Дейвид Кемърън, когато заяви през 2013 г., годината, в която неговата страна „узакони“ хомосексуалния „брак“, че желае да разпространи хомосексуалния брак по целия свят.

Снимка към статия ВК 29 август 2Отново имперски, същата година френската държава със сила заглуши гласа на милиони във Франция,  които протестираха срещу държавното легализиране на еднополовия „брак“. Защо посланиците на определени западни и други държави настояват да преуредят брака в страните, в които те са поканени като гости? Що за мисия е това?

През юни 2016 г. Върховният съд на САЩ гледа делото Обергефел срещу Ходжис, при което на практика петима съдии на назначаема длъжност наложиха „законността“ на „еднополовия брак“ на цяла Америка.

Изводите са два.

На първо място, от момента на навлизането на правната и политическа фигура на „престъпления от омраза“ срещу хомосексуалисти (сякаш другите престъпления са от любов), нововъведеното и внимателно скалъпено „право на сексуална ориентация“ цели да създаде правна и правозащитна рамка на хомосексуалната идеология и да я защити със средствата на държавните закони.

Втората цел е да бъде заставена християнската църква, както и християните търговци, да приемат и да аплодират хомосексуалността и хомосексуализма. Когато един грях, според Библията, се превърне в „човешко право“, то конфликтът между религията и идеологията на „равенството и толерантността“ е неизбежен. Публичният хомосексуализъм и публичното практикуване на вяра са в противоборство.

Откъде идва цялата тази нужда да се признае „законово“ еднополовия „брак“? Несъмнено от самообожествяването на държавата и политическата ѝ класа. Това самообожествяване води до размиване на понятията добро и зло, сладко и горчиво в умовете на ръководството. Ако държавата и нейните управници и политици бяха измислили брака, то те биха могли и да го признават, припознават, легализират и да казват кой кого как да обича. Квазибожеството обаче си присвоява прерогативите и качествата на неизменния абсолют, всемогъщия и вездесъщ Бог.

Снимка към статия на ВК 29 август 3До настоящия исторически момент хомосексуалност е имало във всяко общество – и в най-развитите, както и в най-корумпираните империи. Но като че ли за първи път в човешката история така масово държавата, представлявана от съответните органи и народни събрания, решава да предефинира брака, първоначалната и основна човешка институция, създадена от Бога. Заедно с брака дори и полът подлежи на деконструкция. Съвсем наскоро Канада и два американски щата – Орегон и Калифорния – приеха да включат в документите за самоличност, които техните власти издават, и трети пол: Х. Така личностите с флуиден според тях пол ще могат да имат официални документи, които отговорят на тяхното себевъзприятие.

Атаката не е срещу „религиозните фанатици, които не разрешават на хората да се обичат“. Подронена е основата на човешката идентичност, самосъзнание, достойнство и живот. Атаката е поради това, че хората мразят дори естеството на творението, установено от Твореца. Какво друго остава да бъде обект на разрушаване и деконструкция, ако една от най-същностните биологични, обществени, лични характеристики на индивида – неговият или нейният пол – не са вече установен и непроменим факт, а плод на лично усещане и чувствен избор?

Да припомним българската ситуация. В България законен е само така нареченият „граждански брак“. Тоест сключен пред орган на държавата. Църковният брак е екзотична възможност. При това положение, ако хомосексуалният „брак“ бъде приет от българския парламент като законна форма на такъв,  ще имаме интересната ситуация, в която хомосексуалният „брак“ ще бъде законен, а християнският – не. Въпреки тази правна ситуация, изследване от 2015 г. сочи, че България е силно консервативна с оглед на мнението на хората за еднополовия „брак“ – 79 на сто са против, 18% са „за“ и 3% не могат да решат.

Как да решим тогава каква е стойността на термините „право“, „закон“  и „законност“? При всички случаи, не съобразявайки се сляпо с пропагандните империалистични аспекти на част от международната дипломация в защита на измислени идеи за пол и брак.

* Всички линкове в статията сочат към интернет страници на английски език.
Прочетена 528 пъти Последно променена в Четвъртък, 31 Август 2017 08:23

Добавете коментар

Правила при коментиране- линка вляво, синьото поле!


Защитен код
Обнови