Блог Свобода за всеки

Capture PIDZV2018През първата половина на май парламентарните групи на БСП, ГЕРБ и ДПС, като обединена група вносители, и Обединени патриоти, от своя страна, внесоха проекти за закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията.

Недвусмислено и категорично заставаме срещу въвеждането на тиранични и тоталитарни мерки срещу основни и неотменими човешки права и свободи, целящи най-вече ограничаване на вярата и нейното публично проповядавне, споделяне и практикуване.

С цел да не се допусне превръщането на откровено тираничните законопроекти в действащо право, на 28 май 2018 г. внесохме заедно с НАОБЦ протестна Декларация в Народното събрание, чийто текст публикуваме изцяло тук. Към декларацията се присъедини официално и Национален християнски център.

Присъединете се към протестната Декларация: подпишете нашата онлайн петиция!
Изтеглете бланка за попълване на петицията на хартия

Декларация

относно

Законопроекти за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията с вносители БСП, ГЕРБ и ДПС и Обединени патриоти, съответно № 854-01-34/04.05.2018 г. и № 854-01-35/09.05.2018 г. *

28 май 2018 г.                                                      

До Народно събрание 
Председател на НС 
Комисия по вероизповеданията и правата на човека (водеща) 
Комисия по бюджет и финанси (участваща) 
Комисия по образованието и науката (участваща) 
Парламентарни групи: БСП, ГЕРБ, ДПС, Обединени патриоти 

Копие: Министър-председател на РБ 
Омбудсман 
Президент на Републиката   

Уважаеми дами и господа народни представители,

С оглед на внасянето в НС на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, съответно № 854-01-34/04.05.2018 г. от БСП, ГЕРБ и ДПС и № 854-01-35/09.05.2018 г. от Обединени патриоти, считаме за наш дълг и право да внесем тази протестна декларация в парламента, както и да я оповестим публично.

Загрижени сме от поредната законодателна заплаха за основни демократична права и свободи на хората в Република България чрез внесените законопроекти, които драстично ограничават свободата на вероизповедание. С предложените законодателни промени за пореден път се прави опит да се въведат тежки ограничения за вероизповеданията, включително за евангелските християнски общности. Заради наложения неправомерен контрол църквите и религиозните общности на практика ще бъдат принудени да извършват дейността си в нарушение на закона, а ако решат да го спазват, ще се превърнат в бюрократичен придатък на държавната власт.  

За поредна година главните политически партии, представени в българското национално събрание, настояват за рестриктивни изменения в религиозния закон.  

В нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, българската Конституция и българското вътрешно законодателство и в нарушение на международноправни норми, по които България има ангажимент да спазва свободата на съвестта, вярата, убежденията и други основни права, предложените проекти на закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията:  

·         Отменят свободата на словото и съвестта чрез налагане на държавен контрол над богослужението и учението на църквата;  

·         Нарушават принципа за разделение на църква и държава чрез сериозна намеса във вътрешните и организационни дейности на църквите от страна на държавата и нейните органи;  

·         Отричат правото на свобода на мисълта и съвестта на вярващите чрез налагане на изискването проповедници и свещенослужители да бъдат обучавани единствено в контролирани от правителството учебни заведения;  

·         Налагат държавен контрол над посланията и проповедите на религиозните общности;  

·         Забраняват или строго ограничават всякаква духовна мисионерска работа от чужденци, въвеждайки изрично одобрение от централната Дирекция „Вероизповедания“;  

·         Забраняват спомоществованието на църкви и християнски вероизповедания от чужбина и установяват единствено държавно финансиране или финансиране от контролирани източници в България. Ограничават даренията, произхождащи от местни вярващи и съмишленици. В същността си това е крайна намеса на държавата в правото на асоцииране (сдружаване) и във вътрешния живот на църквите и религиозните общности;  

·         Отменят правото на събрания на закрито чрез забраната за използване на неодобрени сгради за религиозна цел;  

·         Отменят важни политически права на български граждани чрез забрани за изразяване на мнение или критика спрямо държавата или нейната политика от страна на църквите и тяхното ръководство, наложени под предлог за спазване правилото за „отделяне на църквата и държавата“ и за неизползването на църквата за „политически цели“;  

·         Легализират широкомащабна дискриминация (неравно третиране) на основа религия;  

·         Обвързват християнската просветителска, религиозна и благотворителна дейност, както и тази на други вероизповедания, и нуждата от ограничаване свободата на вероизповедание с тероризма без никакви основания за такава връзка.  

Изброените по-горе ограничения са само малка част от сериозните нарушения, които се предлага да станат част от действащото право. Внесените законопроекти са ненужни и дори застрашаващи конституционния ред. Ново законодателство се налага, когато има празноти в настоящото. Факт е, че действащото законодателство напълно адекватно урежда въпросите, които вносителите твърдят, че не са уредени (вж. ЕКПЧ – чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал. 2 и срв. НК – гл. 3, разд. 2).

Предложените законодателни промени са опасни за конституционния ред в страната, защото противоречат на ЕКПЧ, КРБ и други вътрешни и международни актове и нарушават не само  свободата на религия, но и редица съпътстващи я основни човешки права. С тях се погазват принципите на свободното и демократично общество, конституционно установено в страната. Проектите недвусмислено противоречат на Закона за защита от дискриминация, чл. 4. Въпреки че издигат защитата на националната сигурност като основание за ограничаване на основни права и свободи, налице е противоречие и със същностното определение за „национална сигурност“ (вж. Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност – чл. 2).  

Призоваваме вносителите да оттеглят цитираните законопроекти като несъвместими с конституционния ред, установен в Република България, и с едно свободно и демократично общество.  

Призоваваме българския парламент да не допуска да бъде реализиран поредният опит за ограничаване на основни човешки права и най-вече на свободата на съвестта, убежденията, вярата, словото и събранията, под предлог за „борба с тероризма“ (вж. мотиви на БСП, ГЕРБ и ДПС).  

Считаме, че е недопустимо като български граждани, ние, нашите църкви и общности и нашите вярвания, както и нашата мирна и благотворителна дейност да бъдат третирани като обект на държавна намеса и контрол. Вярващите българи имат не по-малко права и достойнство от хората с атеистични и други убеждения. Още повече че, проблемите, които вносителите твърдят, че искат да  решат, не се решават с въвеждане на тиранични мерки, а с управленски действия в рамките на демократично законодателство.

Отнемането на фундаментални права на основа религия ограничава всички, не само религиозните общности. Ограничаването на свободата на съвестта, словото и вярата и тяхното практикуване е предпоставка за установяването на антидемократичен и тоталитарен режим в страната.  

Проектът на Обединените патриоти е толкова краен и ограничителен, че е изцяло неприемлив. Частта в законопроекта на БСП, ГЕРБ и ДПС, касаеща условията за отпускане на държавна субсидия за вероизповеданията – единствената материя, която няма явно дискриминационно-антирелигиозен и противоконституционен характер, може да бъде уредена, но в отделен подзаконов нормативен акт, тъй като въвежда процедури, вече уредени в други закони.  

Разчитаме на мъдростта и здравия разум на българските управляващи. Свободата на вярата, убежденията и словото и тяхното практикуване са естествени и основни права. Управляващите в едно свободно и демократично общество следва да отстояват, а не да ограничават основните права. Затова не само в защита на свободата на вярата, но и заради свободата и достойнството на българския народ призоваваме законодателите да отхвърлят въпросните законопроекти.  

С уважение,  

Национален Алианс „Обединени Божии църкви“, включващ над 200 евангелски църковни общности

Свобода за всеки, адвокатска и правозащитна организация

Национален християнски център

Присъединете се към протестната Декларация: подпишете нашата онлайн петиция!

Изтеглете бланка за попълване на петицията на хартия


Бележка: В случай на проблеми с линковете към законопроектите ползвайте следните интернет адреси директно или чрез копиране в друг браузър: 

http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/78067/

http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/78070/


 Добавки, към началната публикация

Декларацията на английски (The Declaration in English)

Capture Patriotite

В отговор на искане на адвокатите от Свобода за всеки сайтът Патриотите, издание на ВМРО, публикува извинения и изявление, с което оттегля определени дискриминационни термини и изрази, употребени в репортаж относно наемни отношение между Евангелска петдесетна църква 3, Русе, и Община Русе.

В изявлението на редактора се казва:

Вярваме, че законът стои най-високо в ценностната система на всеки българин и ръководейки се от него трябва да живеем в една среда, където конфликтите от подобен характер следва да се решават възможно най-бързо и в полза и на двете страни без стореното да се превръща в повод за противопоставяне, особено във времена, когато единението на всички българи е най-важно и нужно.

Свобода за всеки изразява своето удовлетворение от навременната и правилна реакция на ръководството на сайта Патриотите. Считаме, че тази реакция отразява истинската същност на българското национално самосъзнание и патриотизъм – уважение към истината и съвестта на всеки, без това да е компромис с личните убеждения.

indonesia 14may2018Неделя е, отиваме на църква, след богослужението се опитваме да поддържаме в себе си Христовия образ колкото се може по-дълго и в разговори с другите продължаваме да им предаваме възкресното въодушевление. Понякога в проповедите си по време на службата вмъкваме и темата за злото, проявяващото се в най-различни лица: от вътрешните изкушения на сатаната до видимите за всички прояви на насилие, тероризъм, убийства и т.н.

Разбира се, съзнаваме, че едно е да говорим за злото, друго е на практика да го видим или пък да сме негови жертви. С вътрешните изкушения някак си успяваме да се борим – някои се борят по-успешно, други не чак толкова. Търсим възможности да се борим и с очевидното зло в света, което отнема живота на толкова много хора, особено на християни, които иначе биха продължавали да славят Бога и да вървят по Неговите стъпки: пишем статии и други материали, където изобличаваме злото, опитваме се да мобилизираме различни организации и дори политически партии с цел отговор срещу злото, понякога дори и ние самите вземаме участие в различни прояви, насочени към ограничаване или дори премахване на насилието в обществото. Но злото идва ненадейно, „както крадец идва нощем“ (2Пет 3:10), защото „крадецът идва само за да открадне, убие и погуби“ (Йоан 10:10).

Тъй и тази неделя, 13 май: хората отиват на църква и малко след началото на богослужението църквата се взривява. Други хора в намиращата се недалеч църква също стават жертва на бомбено нападение. И в трета църква, също недалеч от тези двете, вярващите загиват поради терористично нападение. Като четем това, веднага разбираме, че навярно става въпрос за Близкия Изток или някоя друга ислямска страна, където най-често християните са преследвани и убивани. И не сме далеч от истината, но този път случващото се е в Индонезия, във втория му по големина град Сурабая.

Бомбени нападения срещу християни стават и по други краища на земята. Но онова, което се случи тази неделя, а също и вчера, 14 май, направо смразява кръвта поради жестокостта и безчовечието си. Шестчленно семейство: съпруг, съпруга и четири деца. Обичайното индонезийско семейство. Но в тази неделя рано сутринта в 7 ч. бащата ги натоварва в микробуса си и потегля. Преди това майката е привързала мощни бомби към телата на децата си: две дъщери, едното момиче на 9, другото на 12 години, и двама сина, единият на 16, а другият на 18 години. Бащата оставя съпругата и двете си дъщери край църква в един от кварталите на Сурабая, а момчетата с мотоциклет поемат към една римокатолическа църква, той пък с микробуса си се врязва в една петдесятна църква в центъра на града. В същото време, на разстояние не повече от 10 минути, майката и двете дъщери се взривяват в други три църкви, а синовете – в католическата църква.

Вчера пък, 14 май, друго петчленно семейство извършва самоубийствено нападение срещу полицейски участък в същия град. И двете семейства загиват по време на бомбените нападения. Повече за тези ужасяващи случаи може да се прочете на сайта на Врата на Надеждата, който вчера публикува новината (на английски език), но тя бе преведена и на български, а също и на руски език. От посочените сайтове може да се разбере, че атентатите са извършени под влияние на Ислямска държава, която призовава мюсюлманите да тероризират населението заради хвърления в затвора лидер на една индонезийска организация, симпатизираща на ислямските терористи.

Демократичният свят се опитва да се бори с тероризма, нашата страна също, но как да се пребориш с мисленето на хората? Как да проумееш факта, че една майка може да жертва себе си и децата си в името на една налудничава кауза, която няма нищо общо с вярата – нито с исляма, нито с която и да е религия? В немалко страни местните органи на властта се опитват да влязат в ума на хората, като следят телефонните им разговори, комуникациите по интернет и по други пътища, участието им в богослуженията и въобще в религиозния живот, като се стремят да разберат кой има фундаменталистки разбирания за вярата си и би могъл да стане терорист. Но можеш ли да влезеш в ума на майката, която е призвана да роди и да отгледа деца? Жени стават самоубийци, като си поставят бомби по телата и се взривяват, но деца? При това бомбите поставени от майката? Човешкият ум трудно може да проумее това.

Защо в сайт, публикуващ преди всичко материали за свободата на вярата и въобще за свободата на всеки човек, този път пускам подобен материал? Мисля, че той е повече от подходящ за нашата медия: всеки тероризъм е крайна проява на отнемане на правата на хората. Идеологията на терориста не признава закони, свободи, права, хуманизъм, прогрес и т.н. – тя единствено признава религиозното заслепяване, безпрекословното изпълнение на „повелите“ на една умопомрачаваща религия, която се изповядва от терористите далеч не така, както тя се изповядва от огромното мнозинство вярващи.

Който е бил в Индонезия (пък и да не е бил, достатъчно информация може да се намери за нея, стига да поискаме да я прегледаме), сигурно знае, че това е държава, която в много отношения наподобява демократичните страни, включително американската система на управление на страната, макар че мнозинството от населението е мюсюлманско: президентът е глава на държавата, той назначава правителството, но върховенството на закона принадлежи на парламента, съдебната система е независима власт, а „четвъртата власт“, медиите, оперират свободно и независимо от управляващите. Както конституцията, така и законите, а също и реалният живот в страната, признават наравно шест религиозни организации: исляма, протестантизма, римокатолицизма, индуизма, будизма и конфуцианството (по подобие на Великобритания, която също признава равнопоставено шест религии в страната), над 18 милиона са протестантите и около 8 милиона са католиците. По улиците на градовете и селата хората спокойно живеят живота си и всеки се придържа към своята религия или идеология (или има светски разбирания), без да пречи на останалите или пък да завижда или да се бори срещу мисленето на другия. Бих казал, че животът в Индонезия не се отличава много от този в България.

Та мисълта ми е, че макар тук да посочвам този ужасяващ случай от Индонезия, това ново „лице“ на злото може да намери проява навсякъде по света. Затова по-горе си задавам въпроса как може да се разбере какво мисли една майка и дали и тук някъде около нас няма да се случи подобно нещо. Колко хора вече загинаха в Европа: че то бяха взривове на стадиони, концерти, театри, прегазвания на хора по улиците и тротоарите, взривявания на офиси, линии на метрото, автобуси, и какво ли още не… Но да видиш маловръстни деца с бомби по телцата си, взривявайки се поради умопомрачението на родителите си или на други, които ги подтикват към подобно безумие – ето това не бяхме виждали. И дай Боже да не видим повече! Но реалността ни говори друго…

Призивът ми е да работим не само за по-добро разбирателство между християните (което е повече от наложително с всеки изминал ден!), но и между вярващите от която и да е религия, като разговаряме с тях за корените на вярата и за истините, които тя съдържа, като същевременно разясняваме кои са фалшивите и вредните за душата „истини“, проповядвани от фундаменталистите и хората с помрачен религиозен ум. Разговорите ни не може да не засегнат човещината и доброто, което по природа е заложено във всеки човек, макар че греховното ни естество още от времето на Адам и Ева се противи на доброто – знаем, че всичко, което Бог сътвори, е добро, и че Неговото желание е всеки човек да върши добро, както за самия себе си, така особено за ближните си. Отнемането на свободите и на живота на човека е един от най-големите грехове против Бога, и това не може да не се разбира от вярващите от която и да е религия, особено днес, когато различни политически движения се опитват да отнемат свободите ни под прикритието на някаква „сигурност“ или пък „равнопоставеност“ и преодоляване на дискриминацията: ето за подобно отнемане на свободата можем и трябва да разговаряме с всички вярващи и с всички хора в нашето общество.

Содомокрацията е термин – игра на думи, който съчетава понятията содомия и демокрацията. Содомията е сексуална извратеност – поведение, проявено от жителите на Содом. В този смисъл хомосексуализмът е форма на содомия, защото именно тези противоестествени отношения са практикувани от жителите на описания в Библията град – мястото, където сексуално извратеното поведение и политиката са се сраснали и всъщност са едно цяло. Демокрацията означава управление на народа, но когато управлението толерира содомитското държание, е логично да бъде наречено содомокрация.

В своята последователност към ценностите на съвременния цивилизован свят съществена част от българските политици, под влияние на западните си партньори, придвижват страната към безрезервно приемане на светогледа на ЛГБТИ общността. След като първо разреши провеждането София Прайд 2018 г., в края на април кметът на Столична община Йорданка Фандъкова отново увери, че ще направи всичко необходимо мероприятието да премине мирно и безпроблемно. И така, на 9 юни 2018 година знамената с цветовете на дъгата отново ще се развяват из софийските улици и маршируващите под тях за пореден път ще имат възможността да демонстрират постоянството си в разпространението на пагубната за обществото хомосексуална идеология.

Новото е, че „празничното“ събитие няма да трае само ден. Тържествата на разврата започват почти месец по-рано. Ето какво можете да прочетете във фейсбук страницата София Прайд Спорт:

С вълнение ви съобщаваме, че за пръв път Sofia Pride ще включи в своята програма разнообразна поредица от спортни инициативи и състезания – Sofia Pride Sports! Дълбоко вярваме, че спортът има силата да обединява, създавайки пространство за равен старт, подкрепа и среда, свободна от дискриминации. Стартираме на 12 май и ще предложим богат избор от събития, свързани с футбол, волейбол, бягане, воугинг, бачата, бойни изкуства, семинари по самозащита, здравословно хранене и много други. Следете ни за повече новини!

Иначе казано, спортът за пореден път ще бъде впрегнат в изпълнение на идеологически намерения. Бягането, футболът, волейболът няма вече да са дисциплини със състезателен характер, а ще обслужват пропагандни цели. „Нищо ново под слънцето“, както е казал мъдрецът преди много години. Спортът за един мирен свят“ бе лозунг, който комунистите нагло издигаха по време на студената война, докато съсипваха милиони човешки съдби. Същият ще е ефектът и на спортните мероприятия на Sofia Pride. Младежите с нестандартни сексуални предпочитания няма да ритат топката с цел да я вкарат в противниковата врата, а за да имплантират вируса на фалшивата толерантност в умовете на малки, големи и още по-големи представители на българското общество.  

Още информация за предстоящите „празненства“ получаваме и от следната публикация от новинарския сайт news.bg:

За първа година София Прайд ще организира и съпътстваща спортна програма. Първото събитие от нея ще бъде 3-километрово бягане по двойки, което ще се проведе на 19 май. Събитието е съфинансирано от програмата за спортни събития и младежки форуми на кмета.

Тоест данъкоплатецът, за пореден път, без да осъзнава, ще инвестира от своите пари, за да може разкрепостените в сексуално отношение българи да мерят на воля сили и спортни умения по софийските улици.

Беззаконието има много лица, но определено най-успешно безсрамната му физиономия се прикрива тогава, когато самата държава се държи с него като с прочут спортист или пък като с шоу звезда, на която се е ангажирала да бъде личен гримьор, треньор, PR и бодигард.

Заради уважението към властта, наш дълг е да посочим беззаконието и да заявим ясно, че е недопустимо парите на данъкоплатеца да бъдат разпределяни за пропагандни кампании, които в крайна сметка ще доведат до разпад на обществото.

Любовта към правдата и омразата към беззаконието са характеристики на хората, чийто мироглед е оформен от Абсолютния критерий за истина – Библията. Няма власт, която да не е от Бога, казва апостол Павел (Римляни 13:1), но взимайки пример от самия него, трябва да имаме сетива да разграничаваме властта от този, който я употребява. Да направим въпросната разлика е крайно необходимо, защото често управляващият злоупотребява с влиянието, с което разполага.  А злоупотребата с власт в случая с държавната протекция на хомосексуалната идеология ще струва на българите наистина скъпо.


CaptureVMRO

За пореден път през април т.г. ВМРО поде атака срещу „страшните секти“. Атаката на ВМРО срещу сектите сякаш се оправдава от напън на патриотичните чувства на групировката. Ведно с русенската преса, местната община, в нарушение на демократичните принципи и закони на съвременна България, в стар, допотопен комунистически стил, подлагат на словесна, медийна и псевдоюридическа атака местно поделение на Евангелската петдесетна църква. Патриотично ли е подобно поведение? Демократично и уважително ли е към българите, които упражняват свои основни права на вяра и събарния?

В публикация в сайта на ВМРО заглавието твърди:

След сигнал на Патриотите Община Русе гони секта от общински имот

Друго заглавие твърди:
Скандал в Русе. Секта се подвизава в общинско помещение, отдадено за пенсионерски клуб

Цялата история се развива поради това, че ЕПЦ-3 Русе наемат, напълно законно и в рамките на сключен договор, Клуб на пенсионера, който е собственост на общината в Русе. Не само че няма скандал, няма и нарушения. Има изряден договор на редовно християнско вероизповедание с управата на общинската собственост.

Договорът за наем, който заплашва българското самосъзнание

Въпреки това на някои представители на Община Русе не са ясни елементите от договора за наем.

Тази неяснота, незнайно защо, ги нуди да искат „сектите да бъдат изгонени от България“. Определени представители публично призовават и да се забрани на хората да вършат религиозна дейност. Връзката между наемен договор на общинска собственост и гонитба на имагинерни „секти“ от територията на страната остава енигма за редовия наблюдател.

Добре. Браво! Много „патриотично“, но абсолютно недемократично и противозаконно.

В публикацията на ВМРО четем остри пропагандни лозунги, че „сектата“ била „обсадила“ пенсионерския дом и че се „подвизавала“. Като например да си плаща наема на общината, за да се събира за молитва и четене на Библията. Ужасни подвизи – вярват в Христос и четат Евангелието!

С остри призиви в социалните мрежи за разчистване на сметките със „сектата“ инициаторите на тази кампания на омраза и подстрекателство на религиозна основа не съзират не само собствените си крайни, неоснователни и объркани богословски и морални възгледи, но и правната опасност, на която се излагат. Свободата на вероизповедание и забраната за преследвания на религиозна основа е закрепена в българската Конституция, Европейската конвенция, Закона за вероизповеданията, Закона за защита срещу дискриминация, Наказателния кодекс и редица други съпътстващи разпоредби.

Ако би имало някакви съмнения у общинските съветници, че договорът между общината и църквата ощетява бюджета на русенската община, то същият би могъл да се предоговори или прекрати съгласно условията, записани в него. Кому е нужна цялата тази глуповата драма със сектите, проверките и революцията на българското над всичко, и то в нарушение на Конституцията – българската – и закона – също българския?

Правна проверка или провокация срещу закона и основни права и свободи?

Въпросите, които задават общинските съветници в посочената публикация, по време на важната правна „проверка“ относно дейността на така наречената „секта“, са изумителни – вписана ли е ЕПЦ-3 в регистъра на общината за вероизповедания? Ако да, кой представлява църквата? Общинските съветници искат информацията да им бъде предоставена.

Ами, господа, нали затова има регистър, за да може всеки да провери тази информация! И защо това, че на общинските съветници не им е предоставена такава информация, или те не са се снабдили с нея, се превръща в някакъв зъл подвиг на укривателство на публичен регистър от страна на  „сектата“? Нали общината държи регистъра?

Дори църквата да не беше регистрирана, това също нямаше да бъде нарушение на закона, а форма на упражняване на религиозните права на вярващите от ЕПЦ-3. Законът и Конституцията не предвиждат задължителна регистрация на общности, изповядващи християнската вяра и Библията.

И да запитаме: как това е скандал, достоен за такава драматична намеса и публикации?

За съжаление подобни бури в чаша вода често излизат вън от контрол и стават основание за ограбване на свободите на обикновените хора.

Истинският скандал

Скандалът, истинският, се състои в безпардонната дискриминация на основа религия. Освен бруталното незачитане на правата на гражданите и свободата на събрания и религия от страна на общинските представители, скандален е и в начинът, по който кметът на община Русе прекратява договора с църквата. Очевидно под натиск на представителите на патриотите. За това прекратяване може да се твърди, че има вероятност да е извършено в нарушение не само на договора, но най-вероятно и в нарушение на законните интереси на хора, които упражняват свои основни конституционни права.

Правилната стъпка оттук насетне е извършителите на тази изцяло пропагандна акция срещу спазващите закона български граждани и данъкоплатци (в т.ч. и на местни данъци), пресата и местните власти, участвали в нея, да поднесат извиненията си на пострадалите. Следва и да поемат ангажимент да не нарушават основни права на хората, включително правото на свобода на мисълта, съвестта, религията, словото и свободата на събрания – тоест всички тези права, които са заплашени от представители на местната власт в Русе.

На снимката, горе: Фрагмент от сайта на ВМРО.

Неделя, 15 Април 2018 19:58

Как се живее в свят на лъжи?

trumpРазбира се, така зададеният въпрос го отнасям към християните, а не към хората по света въобще: очевидно е, че една голяма част от невярващите хора по света спокойно приемат днешните лъжи и в живота си се нагаждат към другите според обстоятелствата. Ние обаче като християни с нещо се отличаваме от тях, най-малко по вярата ни в Иисус Христос като Изкупител и Спасител, а за мнозина – и по добродетелните дела, произтичащи от (или основаващи се на) вярата ни. Но дали – и как – се отличаваме от невярващите по начина, по който възприемаме повсеместния поток от лъжлива информация, която всекидневно ни залива?

Вече се досещаме, че повод за разсъждения върху горния въпрос вземам от последните световни събития, но такъв може да се вземе и от по-близкото и по-далечното ни минало. Днес обаче съществува някаква разлика, която най-общо се състои в изключителната политизираност на съвременните общества (т.е. в изключителното идеологическо въздействие върху умовете на хората), особено в страните от северното полукълбо (не че не съществуват политически въздействия в Африка или югозападна Азия, но там те изглежда имат малко по-друг характер от този в т.нар. развити страни). Трябва да подчертаем, че днес ние сме политизирани същества, независимо дали желаем това или не. Просто защото живеем в политизиран свят, в общества от политизирани индивиди. А не можем да излезем от нещо, което ни дава основите на живота ни – икономиката, законите, обществените отношения, социалната осигуреност (социалната сигурност) и т.н. И тъй си живеем в това политизирано блато и който може да надигне глава и да види отвъд него – добре, а който не може, той си стои в него и както за рибата не съществува друга реалност освен водата, така и за него не съществува друг свят, освен светът на политиката и идеологиите, на пристрастията и на мненията, на прикритите лъжи и на полуистините. Но тъй като лъжите на политици и държавни управници понякога могат да бъдат трудно различени, въпросът е как в политизираното си съществуване ги възприемаме и ако видим лъжовността им – какво правим.

Проблемът не е в това, че ние като християни сме политически пристрастни – тази наша особеност в днешно време изглежда е неизбежна, а по-скоро в това, че понякога в живота си като вярващи реагираме по същия начин, по който реагират и другите хора, които все още не са повярвали в Христа. Понякога и ние вярваме на сеещите лъжи политици и държавници, а когато лъжите им излязат наяве, бързаме да се отречем от тях (от политиците и от лъжите) и да поемем друга посока на мислене и на поведение (нали помним, че викащите към Иисуса „Осана“ малко след това крещяха на Ирод, „Разпни го, разпни го!“). Наистина, често е трудно да видим лъжата, особено когато тя е изречена от политик или държавник, на когото симпатизираме или от когото зависи благосъстоянието ни, но това не означава, че не трябва да търсим истината и винаги да сме нащрек, когато в публичното пространство бъде изнесен някакъв факт, представян за истина. Както писах в друг материал на този блог, трябва да бъдем мъдри като змии и да правим разлика между нещата. Особено като знаем, че немалко християни по света правят разлика и се опитват да изобличат лъжата, като публикуват (особено в интернет) своите догадки, мнения или доказани факти, умело скривани от лъжливите политици и държавници.

Моите наблюдения за реакциите на християните са твърде ограничени, но опитът ми подсказва, че те са характерни за една огромна част от вярващите по света; тук мога да приведа примери от църковните среди в западния свят, но подобни могат изобилно да се намерят и у нас в България. „Премиерът бе напълно прав в твърдото си решение да изгони 23 руски ‚дипломати‘ (думата в скоби в английската преса се разбира като ‚шпиони‘, а не действителни дипломати)“, и „разбра се, че отровният газ бил произвеждан в Съветския блок през 70-те и 80-те години на миналия век“, пише едно от най-масовите църковни издания на Великобритания „Църковни дела“, като същевременно дава указания как западният свят трябва да отговори на руската агресия. Тези мнения се споделят от немалък брой християни, принадлежащи към държавната англиканска църква. Днес (15 април) дори се отслужва служба в един от англиканските храмове в Солсбъри, където бяха отровени Скрипал и дъщеря му, с цел „връщане на Солсбъри на гражданите му“ и „служба за очистване“ на града.

Или пък заглавието: „С обявяването на ударите по Сирия Доналд Тръмп призовава и за молитва за ‘благородните воини‘ и съюзниците“, пише друго християнско списание, като посочва думите на президента: „Тази вечер се обръщам към американците и ги призовавам да се молят за благородните ни воини и за съюзниците ни, докато изпълняваме мисията си. Молим Бога да донесе утеха на страдащите в Сирия..., молим се също така Бог да продължи да се грижи за САЩ и да ни благослови“. Зад тези думи на американския президент застават няколко милиона евангелски християни, които го подкрепиха в предизборната кампания.

theresa mayНо откакто стана нападението срещу Скрипал и дъщеря му Юлия, както и ракетните удари в Сирия от събота рано сутринта, все повече се прояснява, че почти нищо от онова, което политиците и държавните управници в Европа и в САЩ заявяваха, не е вярно. Или пък просто се гради на догадки, които обаче шумно се изсипаха в общественото пространство с цел да се превърнат в истини, нищо че няма доказателства. Разбра се, че газът от Солсбъри може и да не идва от Русия, като същевременно се повдигнаха редица въпроси, сред които тези, като „как тъй Юлия се излекува толкова бързо, а вече и баща ѝ се възстановява, след като са били в досег с такъв мощен нервнопаралитичен газ“ (както и съмнението дали въобще са били подложени на обгазяване или отравяне с химическо вещество), „защо британската полиция не позволи на дъщерята да излезе с изявление, а говори от нейно име“, „защо болничният персонал в болницата в Солсбъри е облечен с обичайните си служебни медицински дрехи и няма никакви признаци той да се предпазва от евентуално химическо заразяване, каквито строги мерки се взеха в пространството около дома на Скрипал, ресторанта и пейката, на която били намерени“, „защо опозиционните партии във Великобритания все повече сравняват тази лъжа с онази на Тони Блеър за уж намерените химически оръжия в Ирак, и т.н. От два дена насам хората се питат също така как тъй при такава мощна ракетна атака в населен район няма нито една жертва, като в медийното пространство вече се промъкват разсъждения за предварителна договореност между великите сили (преди всичко САЩ и Русия) за този удар и за бъдещето на режима на Башар ал Асад и на Сирия.

В публичното пространство се появиха и съобщения, които също предизвикват съмнение и които (поне засега) не могат да бъдат наречени нито лъжа нито истина, например съждението, че швейцарска експертиза установила, че газът, с който били отровени Скрипал и дъщеря му, съдържал токсичния химикал BZ, който бил разработван в НАТО, а не в Русия, или пък мненията, че заринът (а също така хлор, или пък само хлор без никакъв зарин) бил хвърлен от джихадистите с цел да очернят режима на Асад, или пък е използван от хора на западните спецслужби.

Споделям тези разсъждения върху новините от последните няколко седмици, та да се замислим и да се опитаме да видим дали – и как – християните поддържат една или друга политическа линия или един или друг държавен управник. За нашата страна по-конкретно можем да кажем, че раздвоението е между „путинистите“ и „европеистите“, т.е. между поддръжниците на независима от западните сили политическа линия или пък поддръжниците на европейските идеологически структури (като разбира се нито първите мечтаят за истински „путинизъм“ за страната ни, нито пък вторите сляпо вярват на европейците и желаят узаконяването на порочни практики у нас). В тази връзка и отношението на християните в България към посочените тук два случая, оповестявани на хората по света с куп лъжи и полуистини, също е различно: едни приемат казаното от западните политици и държавници за истина, други пък го наричат лъжа и заблуда. Ако обаче попитаме християните в бомбардираната Сирия, там няма да намерим раздвоение: всички вярващи в тази опустошена страна са убедени, че режимът на Асад не е използвал химическо оръжие срещу народа си и че нападението от събота сутринта е брутална и несправедлива агресия срещу суверенна страна (ето една посочка на „Църковни дела“ и друга на „Водещо християнство“, в която впрочем се казва, че преди всичко католическите и православните църкви в страната осъждат агресията; тук ще прочетем мнението на сирийски християни, че „Западната църква не оправда надеждите на Сирия“).

Раздвоение (т.е. на кого или на какво да вярваме и на кого или какво да не вярваме) не би трябвало да има в никое християнско сърце, защото добре знаем „че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото“ (1Йн. 5:19) – на светски управници не можем да се надяваме, нито докрай да вярваме (и все пак на някои вярваме!), а трябва да изпитваме вярата си и да търсим от Бога преди всичко разум и сили, за да разберем каква е Неговата воля за нас и за света като цяло. Понякога ние дори се молим и за нашите политици или за управниците ни, и това изглежда е наше задължение – да се молим за всеки наш ближен. Но дори и в молитвите си трябва да сме мъдри и да разсъдим тъкмо каква молитва да кажем. Ако действително сирийският режим е използвал химическо оръжие срещу народа си, тогава може би евангелските поддръжници на Тръмп добре се молят за него и за „благородните воини“, които изстреляха ракетите срещу сирийския завод. Но ако след време се разбере, че противници на Асад за осъществили тази провокация и Тръмп, знаейки това, е нанесъл удар, защото има свои сметки за уреждане с Русия и Иран, тогава какъв е смисълът на молитвата, която американският президент иска от американския народ? Ако руснаците са направили опита да отровят Скрипал, значи църквите в Англия навярно са прави да се молят за Тереза Мей и за правителството, но ако се окаже, че друг е свършил тази работа, тогава какво става с молитвите на тези християни? Нима са се молили за едно престъпно правителство, което напълно е съзнавало, че върши престъпление?

Впрочем, трябва да си призная, че с известно удовлетворение прочетох за една статистика от началото на април, която посочва, че 88% от българите одобряват позицията на правителството ни за случая Скрипал (и едва 6% приемат „доказателствата“ на Запада) и не е експулсирало руски дипломати от страната, преди да получи по-конкретни доказателства за някаква вина на Русия.

Преди десетина дена (от 4 април) едно християнско англиканско списание изказа категорично мнение: „Писаниците на Тръмп по Туийтър са лъжи, измама и изкривяване на истината. Те са насочени срещу нашата демокрация“. Журналистът подробно описва думите на Тръмп по време на предизборната му кампания и делата му към днешно време и посочва множеството лъжи и заблуди, изказани (или писани) от него. И се пита: а какъв може да бъде нашият (на християните) отговор. И казва: „Нямам властта да накарам Тръмп да се държи другояче… Но вие и аз можем да покажем по-добър пример на поведение, можем да говорим учтиво с онези, които не са съгласни с нас, а в разногласията си можем да покажем благородство. Това не означава, че ще се преструваме, че не съществуват разногласия или че си създаваме фалшива хармония на мнения: това означава да сме конструктивни в отношенията си – както при общуването онлайн, така и на живо. Трябва да се обичаме, трябва да казваме истината и да не се съгласяваме да преповтаряме лъжите, трябва да си направим труда да проверим даден факт, преди да кликнем „харесвам“, преди да го споделим с други или да натиснем бутона на Туийтър… Колкото по-невероятна ни изглежда една история, толкова по-предпазливо трябва да се отнасяме към нея“.

Струва ми се, че тези думи се отнасят за всеки християнин, особено в днешно време, когато оповестяваното от различните медии или от политици и държавници може да се окаже лъжа и заблуда. Нека симпатизираме на едни или други политици и управници, но да бъдем нащрек и да търсим начини да проверяваме казаното или писаното от тях и едва след като се убедим, че в тях няма лукавство, да ги подкрепим и дори да се молим за тях. Но молитвата ни да бъде „информирана“ – да е в съгласие с евангелието и с Божията воля и да бъде плод на мъдро разсъждаване върху оповестяваните факти чрез непрекъснато „допитване“ до Свещеното Писание и съпоставяне на живота ни с Христовите повели.

Бележка: снимките на Тръмп и на Тереза Мей са взети от Premier Christianity.

Политика (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις [p'olis] – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието, свързано с това управление. Талантът, проявен в областта на управлението на обществото, често е представян като особен вид изкуство. Тоест политиката притежава силата да рисува картина, която да разкрива посоката на развитие на бъдещия свят. Дали това художествено произведение ще е в сиви тонове, навяващи мрачно настроение, или в светли цветове, които представят едно хармонично общество, предстои да видим, при все че ние като християни не сме в неведение относно финалния щрих, който ще бъде поставен върху платното.  

Когато погледнем българската политическа рисунка, виждаме, че родните държавници са толкова дезориентирани в светогледа си, че рядко различават лявото и дясното върху пейзажа, който се опитват да измайсторят. Объркването им не е ново. Повтаря се много пъти в историята. Един пример – още преди 10 ноември 1989 г. много от хората с демократично мислене, гледащи на себе си като на изповядващи десни политически ценности, възприеха едва ли не като химн на свободата песента на Джон Ленън Imagine (Представи си). Въпросът е защо е това недоразумение, при положение че текстът на въпросното произведение няма нищо общо с десния политически светоглед. Ако вникнем в посланието на автора, ще разберем, че то е пример за проповядване на лява социалистическа идея. Ето част от текста на Imagine:

Представи си, че няма рай –
лесно е, ако опиташ,
никакъв ад под нас,
над нас – само небе.
Представи си всички хора,
живеещи за днешния ден.

Представи си, че няма държави –
не е толкова трудно да го направиш,
нищо, което да убива или за което да умираме,
и никакви религии също.
Представи си всички хора,
живеещи в мир… 

Ако си представим света, рисуван с думи и мелодия от автора на песента, ще видим хаос и отсъствие на християнски морал и ще разпознаем вавилонския бунт срещу Бога. Всъщност защо е необходимо да си представяме, при положение че лесно можем да установим колко много утопичната реалност от популярната музикална творба е заприличала на света, в който живеем днес. Свят, в който се налагат ценностите на Истанбулската конвенция и който е ръководен от леви политици, които често наричат себе си десни.

Пример за такъв вид политик е Мария Габриел – българският еврокомисар, който стъпи в европейския парламент като представител на ГЕРБ – партия, претендираща да защитава интересите на десния избирател. На пръв поглед госпожа Габриел прави впечатление на политик от ново поколение – интелигентен, образован, уважаван, прогресивен. Погледнем ли отвъд повърхностните начални впечатления, ще установим, че новото излъчване и поведение на дамата еврокомисар всъщност е добре прикрит, до болка познат стар политически маниер. Тя, също като множество свои колеги от сегашната, близката, и далечната историята на България, няма нищо против да продаде интересите на народа си.   

Въпреки внушението, че българският еврокомисар защитава позицията за джендър равенството на принципна основа, се поражда сериозно съмнение относно тази принципност поради факта, че госпожа Мария Габриел фигурира в обширен списък с имена на евродепутати от настоящия Европарламент, с които фондацията на Сорос работи. Какво означава тази информация? Означава, че българският еврокомисар активно съдейства за разпространяване на идеите на милиардера Джордж Сорос, чието име в световен мащаб е символ на разрушителната за всеки народ и отделен човек лява идеология.

Електронното издание „Гласове“ публикува информация, че в документ на фондация „Отворено общество“, изготвен през 2014 г. и изнесен в сайта DCLeaks, се вижда как поддръжниците на Сорос оценяват „десния“ български политик: „Мария Габриел е истински прогресивна по убеждение и може да бъде убедена да върви срещу линията на своята група, особено по социалните въпроси и по въпросите за джендър равенството; настоява да говори на френски винаги, когато е възможно“.

Като проповядва активно левите идеи на Сорос, от името на издигналата я дясна партия, Мария Габриел доказва ден след ден, година след година, че правилно е била преценена от фондацията. За съжаление, противно на цитираната в изготвения от „Отворено общество“ документ оценка, на г-жа Габриел не ѝ се наложи да върви срещу линията на своята група, защото самата нейна партия се превърна в изразител на джендър идеологията.

Поглеждам картината и откривам, че макар и все още незавършена, тя навява тъжно усещане. Тъжно, защото  госпожа Габриел и многото други политически художници сюрреалисти не спират да внушават на хората, че е в реда на нещата посоките да са объркани дотолкова, че да водят наникъде. И използвайки артистичния си талант, се справят завидно добре в това си начинание. Добрата новина, но не и за госпожа Габриел и многото други политически художници сюрреалисти, е, че политическото спасение не е истинското спасение. Има и друго спасение – истинско. Празникът, който предстои, ни го напомня. Ето защо, каквато и да е в момента картината, тя в крайна сметка ще бъде дорисувана. Христос възкръсна. Наистина възкръсна.

 

Андрю Брънсън

Андрю Брънсън е служил в продължение на над 20 години като мисионер на библейската християнска вяра в Турция. След опита за преврат и събитията в Турция през 2016 г. Брънсън, който е подал документи за удължаване на визата си за престой, е извикан в полицейското управление. Считайки, че го привикват за въпрос относно визата му, Брънсън се явява и е задържан за „терористични действия“.

Докъде може да стигне параноята на ислямския национализъм, облечен в авторитарни одежди?

Едно от обвиненията срещу него е, че e подпомагал обявената извън закона Кюрдска работническа партия. Как точно? Като е проповядвал християнската вяра на кюрдите, което щяло да доведе до разкъсване на националната цялост на Турция. Агент с кодово название „Дуа“ бил съобщил на прокуратурата, че Брънсън превеждал Библията на кюрдски език. Обвинителите искат 15 години затвор за пастора за „извършени престъпления от името на терористична организация без членство в нея“ и 20 години затвор за „политически или военен шпионаж“, според държавната Анадолска агенция. Брънсън е обвинен също и в участие във „въоръжена терористична организация“.

Всяко справедливо и демократично общество включва в правосъдната си система правото на справедлив процес. Елементи на това право са възможността да се изправиш срещу обвинителя си и публичността на процеса. Ползването на доказателства като сведения от тайни агенти с кодови имена е в нарушение на това основно право при воденето на наказателни дела. Един също много важен елемент е правото на защита в процеса.

Очевидно за авторитарните режими християнската вяра и Библията са опасно оръжие, чрез което хората биват освободени от страха и от задължителното поклонение към националния лидер и държавата като към Бог.

В писмо от февруари 2017 г. до президента на Турция, подписано от 78 члена на американския Конгрес, се твърди, че „изглежда, няма доказателства, които да обосноват обвиненията срещу него срещу въоръжена терористична организация“.[1]

За собственическия манталитет на турския политически лидер спрямо хората и техните права говори отношението му към идеята за евентуална размяна на пастор Брънсън срещу политическия опонент на Ердоган Фетуллах Гюлен.

На 28 септември 2017 г. Ердоган заяви, че САЩ трябва да обменят живеещия в Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен с пастор Андрю Брънсън, казвайки в своя реч: „Вие имате един пастор също. Дайте ни го... След това ние ще се работим с нашата правосъдна система и ще ви го дадем [Брънсън]“. [2] В отговор американските власти твърдят, че само федералната съдебна система определя случаите на екстрадиция в САЩ.[3] Запитана за предложената размяна на 28 септември 2017 г. в САЩ, говорителката на Държавния департамент Хедър Науер каза: „Не мога да си представя, че ще поемем по този път“. Американското правителство все още няма адекватни доказателства, които да представи на Министерството на правосъдието на САЩ, за да обвини Гюлен.[4]

Презвитерианската  Евангелска църква на Америка призова за молитва и пост през октомври 2017 г. за освобождаване на заложника.[5]

На 11 октомври 2017 г. напускащият поста си посланик на САЩ в Турция, Джон Бас, каза за Брансън, че „изглежда е задържан просто защото е американски гражданин, който като вярващ човек е бил в контакт с редица хора в тази страна и който се опитва да помогне в съответствие с неговата вяра. По време, в което се извършват различни контакти и взаимодействия в обществото, поради неясна причина изведнъж част от тези негови контакти се тълкуват като подкрепа за тероризъм и членство в терористична група. Все още не съм видял подробно описание на коя точно терористична организация той би трябвало да е помагал. Няма ясни отговори от страна на турската държава. Поради това считаме, че трябва да бъде освободен. И американски правителствени служители продължават да настояват турското правителство да го освободи“.[6]

През октомври 2017 г. Ихсан Озбек – председател на Асоциацията на протестантските църкви в Турция – заяви пред Ню Йорк Таймс: „Андрю беше един обикновен американски християнин. Той не е шпионин. Познавам го [...]“. [7]

На пастор Брънсън е отказана среща и защита от адвокат в процеса.

Дъщерята на пастора, Жаклин, пледира в полза на баща си пред Съвета по човешки права пред ООН на 9 март, т.г. Тя заявява:

Жаклин, дъщеря на пастор Брънсън, източник: www.charismanews.com

„Баща ми е мирен пастор. Семейството ми обича и уважава турския народ и моят баща се е посветил на това да му служи в продължение на над две десетилетия.“

Жаклин също цитира писмо от баща си, в което той казва:

„Нека е ясно на всички, че съм в затвора не защото съм извършил нещо нередно, но защото съм християнски пастор. Отчаяно ми липсват съпругата и децата ми, …; за мен е чест да страдам за Исус Христос, както мнозина преди мен. Моите най-дълбоки благодарности към всички онези по света, които стоят и се молят за мен.“[8]


Бележки

[1] Congressional Leaders Seek Release of American Pastor Unjustly Detained in Turkey. Вж. https://foreignaffairs.house.gov/press-release/congressional-leaders-seek-release-american-pastor-unjustly-detained-turkey/ . Превод на всички пасажи от английски наш, бел. ред.

[2] Turkey's Erdogan Suggests Swap: Jailed U.S. Pastor for Turkish Cleric. Вж. https://www.npr.org/sections/thetwo-way/2017/09/29/554451339/turkeys-erdogan-suggests-swap-jailed-u-s-pastor-for-turkish-cleric.

[3] Вж. http://dailycaller.com/2017/09/28/erdogan-admits-using-jailed-american-pastor-as-bargaining-chip-against-us/.

[4] Erdogan suggests freeing imprisoned US pastor for Gulen extradition. Вж. http://www.middleeasteye.net/news/erdogan-suggests-freeing-imprisoned-us-pastor-gulen-extradition-1298278843.

[5] Call to Prayer and Fasting to mark one year of Andrew Brunson imprisonment. Вж. https://epconnection.org/2017/09/27/call-to-prayer-and-fasting-to-mark-one-year-of-andrew-brunson-imprisonment/.

[6] Ambassador John R. Bass Press Round Table – Diplomatic Correspondents Association (October 11, 2017). Вж. https://tr.usembassy.gov/ambassador-john-r-bass-press-round-table-diplomatic-correspondents-association-october-11-2017/.

[7] Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Andrew_Brunson.

[8] Turkish prosecutors demand a 35-year jail term for American Pastor Andrew Brunson for allegedly committing crimes for terror groups. Източник (англ.): www.dohi.org/2018/03/american-pastor-andrew-brunsons-turkish-prosecutors-demand-a-35-year-prison-sentence/.

Петък, 16 Март 2018 12:18

Заблуждаващите „истини“

zablud istinaСещам се за приказката „Сливи за смет“ и за това, че всеки, който прочете заглавието ѝ и начене да я чете, се чуди кой ли би дал на някого сливи, ако той би му платил за тях с боклука си. И като прочете поучителната история, човек разбира, че има резон в заглавието и че всъщност е възможно сливи да се продават за смет. Подобно нещо ми идва наум и за „истините“, които днес ни се предлагат, и се сещам за горното заглавие: заблуждаващи „истини“. Е, може ли истината да е заблуждаваща? Тя или е истина и хората с очевидност я разбират и приемат, или не е истина и хората лесно разпознават действителното лице на оповестената „истина“.

Предполагам, че читателят вече разбира, че в днешно време толкова лъжи се превърнаха в „истини“ („стократно повторената лъжа става истина“), а същевременно толкова истини бяха наречени лъжи, че съвременният човек изглежда няма друг избор в разсъжденията си, освен да приеме, че всъщност няма истина и че всичко, което витае в общественото пространство, е полуистина и полулъжа, или пък все пак човек да повярва на някои истини и да реши да не вярва на други. Изглежда втората възможност е по-характерна за човека, защото всяко човешко същество в една или друга степен живее на доверие (на вяра): искаме или не, ние се доверяваме на едно или друго нещо (а също на един или друг човек), и не се доверяваме на други неща; искаме или не, умът ни разсъждава върху нещо и си казва, „да, вярно е“, или пък, „не, това не може да бъде вярно“. Без тази човешка особеност – доверчивостта, вярата – животът би бил ад.

„Истанбулската конвенция ще предотврати или ще намали случаите на насилие срещу жените“, четем някъде и след като се запознае с различните аргументи, нашият ум по естествен начин прави заключението, „да, вярно е: заложените в документа мерки действително могат да постигнат целите на конвенцията“. Истините, изложени в тази европейска рамка, карат съзнанието ни да обобщи същността и смисъла на цялата конвенция и да заключи, че тя наистина цели предотвратяване на насилието срещу жените, включително домашното насилие.

„Държавата е длъжна да полага грижи за всяко дете и за подрастващото поколение като цяло и поради това в случаите, когато едно семейство не полага съответните грижи за детето си, държавата има правото да му го отнеме“, четем другаде. Практиката ни е показала, че действително в някои семейства децата са оставени без всякаква грижа или пък дори са заставяни да ходят по улиците и да просят, а някои момичета дори са заставяни да проституират, и поради този „опит“ умът ни веднага прави заключението: „истина е: държавата има право да отнеме едно такова дете от семейството му и да започне да полага грижи за него“. С една дума, съзнанието ни отново прави обобщение и приема горното изявление за истина, отнасяща се до всички случаи на подобни деца, които държавата може да отнеме от родителите им.

Или пък, „развитието на едно дете извън социалното общуване в българското училище, в обстановка само на домашно възпитание с неясни и научно неприемливи методи на образователна подготовка, е не само вредно за самото дете, но и за българското общество като цяло; ето защо държавата трябва да полага усилия да обхване в българското училище сто процента от децата в страната,“ четем разсъжденията на професори педагози или на политически фигури. Или пък, „държавата не може да допусне един немалък процент от децата в някои региони на страната (и тук се визират цигански или турски семейства) да не посещават българското училище; ето защо държавата трябва да предприеме всички необходими мерки за обхващане на всяко дете в българската образователна система“. Практиката показва, че при прочитане на подобни истини един огромен процент от българите веднага правят заключението: „да, вярно е: държавата действително се грижи за подрастващите и не може да допусне необразовани деца да станат и необразовани възрастни, затова тя е длъжна да вкара в българското училище всяко българско дете“.

Мисля, че вече става ясно накъде вървят разсъжденията ми в това мое изложение: една полуистина или частично изказано истинно положение не може да бъде цялата истина; една страна на едно обществено явление не характеризира (и не може да характеризира) цялото многообразие на това обществено явление. Поради това правенето на заключения на основата на полуистината дава като резултат неистинно заключение. Но ако тези донякъде естествени процеси в нашия ум са безобидни (особено ако не съзнаваме половинчатостта на изказаните „истини“), то заблуждаващите „истини“ са вредни и могат да нанесат големи щети на отделния човек, на семейството, на дадена обществена група, на цялото общество и дори на огромна част от обществата по земята. Заблуждаващата истина е целенасочено идеологическо въздействие, което кара съзнанието на човека да я приеме и дори да я превърне в действие: да подкрепи дадено разсъждение, дадено действие, приемането на мерки и закони или узаконяване на практики, основаващи се на вече изказаните „истини“.

Както писах в миналия материал за блога, трябва да бъдем мъдри и да правим разлика между нещата. И виждаме, че, слава Богу, здравият разум не е напуснал разсъдъка на немалко хора в нашата страна. Хората разбраха, че макар и да излага някои истини, Истанбулската конвенция всъщност предлага на европейските общества заблуждаващи истини, целящи под прикритието на едно донякъде вярно разсъждение (предотвратяване на насилието) да прокарат сред тези общества друго „вярно“ (истинно за творците на документа) разсъждение: трябва да приемете, че нетипичната сексуална ориентация е нещо естествено и заложено в човека по природа и всяка демократична страна трябва да я приеме и приложи в законодателството си. Хората разбраха, че под прикритието на истината за нахлуващия фундаментализъм и тероризъм червените другари у нас решиха да променят закона за вероизповеданията и да ограничат правата на всички вярващи (а не само на потенциалните фундаменталисти), вместо да разсъдят какви други мерки могат да се приложат и кои български структури трябва да се борят срещу фундаментализма, и в края на краищата заблуждаващата истина на социалистите-бивши комунисти бе разкрита. Хората разбраха, че „истината“ за пренебрегнатите от родителите си деца или „истината“ за семействата, които са решили домашно да ги образоват и възпитават, всъщност е заблуждаваща истина, тъй като тя цели налагането върху съзнанието на гражданите на определена идеология и отнемане на изконни права на семейството и на човешката личност – това не можа да остане скрито от хората, които трезво разсъждават.

Напоследък се появи и друга заблуждаваща истина и не мога да се стърпя да не я спомена. Отровиха онзи двоен шпионин (а с него и дъщеря му) във Великобритания и само два дена след това, преди още да беше съвсем ясно как всъщност с нервно-паралитичния газ е станал този опит за убийство, правителството излезе с истината: „Русия стои зад този нечовешки акт“. Няма съмнение, че всички на острова веднага приеха тази „истина“, особено като знаеха, че Русия редовно си отмъщава на своите предатели и в миналото е организирала тяхното убийство на чужда територия; тези факти неминуемо карат съзнанието да приеме вече оповестената истина за факт и за действителност. И тук моята теза е, че и тази „истина“ е дълбоко заблуждаваща.

Но преди да поясня защо за мен тя е заблуждаваща, нека изрично да кажа: и аз с вероятност някъде към деветдесет процента приемам, че Русия стои зад този инцидент, че нито съм русофил (и който ме познава, добре знае това), нито пък твърдя, че заявлението „Русия стои зад това“ няма да се окаже вярно: с изключително висок процент вероятност това може да се окаже вярно, т.е. истинно.

Заблуждаващото в този конкретен случай е твърдението за руската връзка с инцидента преди още да беше ясно за какво точно става въпрос. В общественото пространство се пуснаха такива истини, като фактът, че този газ действително е разработван в бившия Съветски съюз, че Русия продължава да наказва предателите си, че Путин и неговото правителство по най-антидемократичен начин се разправят с всеки, който не приема новата руска идеология, „путинизма“, и т.н. И всичко това е вярно, аз самият добре го зная, защото осем години живях в Москва и вече десетина години живея във Великобритания и смея да твърдя, че мога добре да различавам нещата, случващи се както в едната, така и в другата държава. Вярно е обаче и това, че едно правителство може да оповести една „истина“, която цели да заблуди обществото и да получи неговата подкрепа за последващи действия: всеки може да се сети за „истината“ за химическите оръжия, уж намиращи се в Ирак, която послужи като претекст на британското правителство да осъществи агресивна военна намеса в тази държава. Последствията? Години по-късно британците разбраха, че са били излъгани, специални държавни комисии в страната разследваха думите и действията на тогавашното правителство (и неговите отношения с американците) и намериха, че „истината“ за химическите оръжия всъщност е била лъжа. Пространството тук не ми позволява да излагам многобройните факти, които потвърждават (особено от политическа гледна точка), че новият 21 век е век на лъжата – предполагам, всеки вече е убеден в това. Но една е лъжата на една конвенция, която можем да приемем или можем да отхвърлим, лъжата за „благото“, което държавата уж полага за всички деца в България или за всички граждани (а всъщност държавата полага грижи за едни, но не полага грижа за други деца, или пък дава права на едни, а отнема права на други свои граждани), лъжите на комунистите от миналото и днес, и т.н., и съвсем друго е лъжата на едно правителство, което (заедно с други причини) доведе до смърт, разруха, нестабилност и огромни потоци от бежанци в различни райони на земята, особено в Близкия Изток.

Отново ще подчертая: твърде възможно е да се окаже, че Русия е осъществила опита за убийство в Солсбъри. Но хората във Великобритания вече започнаха да се питат: защо британското правителство предприе наказателни мерки срещу Русия преди да е доказала, че тъкмо тя е причастна към инцидента (като експулсира 23 руски дипломати)? защо това правителство, чрез бързи дипломатически връзки и усилия, успя за два дена да получи подкрепата на няколко западни държави (а днес след телефонен разговор г-жа Тереза Мей като че получи „подкрепата“ и на австралийския си колега)? защо Русия би предприела каквото и да е убийство в навечерието на избори в страната, което неминуемо би очернило Путин и неговото правителство като чудовищно и може да намали шансовете му за преизбиране? защо този газ, който се оказа, че е притежаван от още шестнадесет държави, включително Великобритания, е използван от Путин и правителството му, а не от някоя от двете организации за сигурност в Русия, които Путин се оказа че не може да контролира, или пък от друга държава от бившия соц-блок, която също разполага с този газ, или пък от британските служби с цел злепоставяне на Русия тъкмо в този деликатен момент? и т.н. и т.н. Преди два дена британското правителство съобщи, че с този газ била намазана вратата на колата на Скрипал и от нея той и дъщеря му се отровили, а пък снощи The Telegraph съобщи, че някой си в Русия бил поставил този газ в куфара на дъщерята, която на 3 март пристигна от Москва във Великобритания, и сетне той бил използван в опита за убийство (без вече да се твърди дали Путин е наредил „имплантирането“ на газа в куфара, или друга руска служба, която е извън неговия контрол). Сигурен съм, че днес и утре (и в близките дни) ще излизат и други версии, някои от които могат да бъдат доста странни, а други ще ни изглеждат „истинни“ и приемливи.

Познавайки ситуацията във Великобритания, се замислям до какво може да доведе това развитие на събитията. От вчера мнозина започнаха да говорят за началото на нова студена война между Русия и Запада (а не между блок от източноевропейски държава и западните демокрации), за факта, че след решението им за напускането на Европейския съюз британците търсят най-близки връзки с Европа и някакво обединяване срещу един общ враг, че събитията от Солсбъри могат някак си да повлияят на президентските избори в Русия и Путин да не бъде преизбран, че Тереза Мей не би трябвало да предприема наказателни мерки срещу Русия, без да има доказателства за причастността ѝ към случая (и често се привеждат аналогии с предполагаеми престъпници, за които се намират „доказателства“, а сетне се разбира, че престъпниците са други и че „доказателствата“ били изфабрикувани, но в първия момент на обществено недоволство срещу престъплението „престъпникът“, видите ли, бил заловен и пратен в затвора, а обществеността е успокоена, че службите са си свършили работата), че една нова студена война може да бъде трагична за континента, и т.н. Други пък хора казаха: нека само за секунда да допуснем, че не Русия, а някой друг (включително британските служби) е осъществил опита за убийство, какво правим в този случай? връщаме ли 23-та дипломати, извиняваме ли се на Русия? извиняваме ли се на западните ни партньори, които заблудихме, или пък обществото, което също ни повярва? спираме ли хода на все по-мразовитите отношения между Русия и западните демокрации? и т.н. Трети пък споделят: сигурно е Русия, но защо почти петдесет процента от медийното време във Великобритания от последните дни се отделя на този случай, кого ползва тази масова пропаганда – нас ли като британци или руснаците, които действат независимо и дори се подиграват на британското правителство, като го наричат цирк?

Както писах, склонен съм да мисля, че Русия стои зад този опит за убийство и естественият ход на нещата от последните две-три десетилетия могат да потвърдят факта, че тази държава не се церемони, когато иска да постигне определени цели. Но същевременно умът ми се бори с различните противоречиви заблуждаващи „истини“ и все още не може докрай да реши кое мнение да приеме и кое да отхвърли. Това, което разсъдъкът ми предпазливо ми нашепва, е дано да не се окаже, че за пореден път ние като „демокрация“ измислихме някаква заплаха (както измислихме химическите оръжия в Ирак) и този път не Близкия Изток, а Европа направихме заложник на идеологическите си провали.

Накрая ще подчертая, че изложеното тук по този инцидент във Великобритания е лично мое мнение, с което в никакъв случай не ангажирам „Свобода за всеки“ като цяло; и това е хубавото на тази единствена по рода си християнска мисионерска и защитническа организация, че тя действително дава свобода на всеки да изрази възгледите си и в добронамерен диалог да се опитва да търси истината и да я предлага на хората. А за нас като християни това е преди всичко истината на Христовото благовестие, което не предлага полуистини, а цялата истина наведъж! „Ако искаш да вървиш след Мене, отречи се от себе си, вземи кръста си и Ме последвай“, или: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен“ – това са истини, които нито умът, нито сърцето на вярващия подлагат на съмнение или го карат да търси някакъв допълнителен смисъл в тях, истини, които дават живот, а не водят към вътрешен смут, съмнение, недоверчивост и т.н., каквито са съвременните заблуждаващи „истини“, предлагани ни от всякакви хора, организации, цели правителства и международни сдружения.

ВМРО като цяло е патриотична партия. Държат на това българският народ да запази самоличността си, държат на православно-християнските социални ценности (колкото и плитко да е това разбиране за същността на Христовото послание) и се противопоставят на разрушаването на традиционното семейство чрез натрапваната от глобалистките елити мултикултуралистка и морално-релативистка идеология на „равенството“.

В същото време, с оглед на техни планове за наказателно преследване на родители, които се ползват от правата си по отношение образованието на своите деца, представителите на ВМРО недвусмислено искат да превърнат свободата в престъпление.

Наскоро бе честван 3-ти март, националният празник на България. Празникът е свързан с освобождението на българския народ от османската империя и последващото спечелване на независимост. Основната характеристика на честванията на националния празник са свободата на народа, свободата на хората и техните семейства да живеят без насилие и заплаха от чужди обичаи, от икономическо ограбване и заробване на децата и младото поколение.

Честване на 3-ти март

Свобода или робство?

В същото време, в дни, в които честваме свободата, ни се налага да слушаме от най-висока трибуна идеи, които следва да категоризираме като антинародни, антисемейни и направо плашещо тоталитарни. Тези идеи са изразени от политиците от ВМРО и по-точно – формулирани от депутата от ВМРО Милен Михов.

Недопустима правна логика е неупражняването на едно право да се криминализира

ВМРО, по думите на г-н Михов, искат да превърнат неходенето на училище в престъпление на родителите.

Независимо колко необразован и нещастен може да остане човек поради това, че не е посещавал държавното ни училище, състоянието на същото към момента е такова, че шансовете за щастлив живот на всеки, избегнал 12-те години образование там, са значително по-големи от завършилите пълния курс на обучение.

Г-н Михов не скрива желанието си да контролира обучението на всички, които не пращат децата си на държавното училище, а не само на „някои групи в обществото“, както енигматично препраща към циганските семейства и тяхното като цяло сравнително небрежно отношение към държавното образование.

ВМРО експлоатира трагичното събитие в Люлин, за да ограничи правата на всички родители

За да придаде неотложно звучене на тираничните си тези, г-н Михов популистки ангажира случая в Люлин, София, с едно убийство и три подрастващи момичета, жертва на странни, все още неизяснени обстоятелства.[i] Люлинският казус, без да е показател за каквато и да е повторяемост, без българската правна система да е част от прецеденото право, се превръща в прецедент и източник на наказателна законодателна инициатива поради криворазбрания патриотизъм на депутат от ВМРО.

По неизменния социалистически образец – да се наказват всички за провинението на един, метод, типичен само за крайно робски общества, които нямат базови категории за процес, право и справедливост, г-н Михов предлага щастие чрез криминализиране на неупражнени родителски права.

Абсурдно и неприемливо в правно отношение е държавното приравняване на единично престъпление с престъпление, сякаш извършено от голям брой добросъвестни граждани. В случая не става въпрос за ромите, за чието образование очевидно г-н Михов не се тревожи много.

Притеснявахме се, че тази идея ще бъде погрешно тълкувана като дискриминационна и насочена към определена група в обществото. Случаят „Люлин“ показва, че подобни неща не стават само в определена общност или маргинална група“, каза още Михов.[ii]

С други думи, държавата ще подгони наказателно не само ромите, които не държат на държавното или формалното образование, но и дбросъвестни граждани и родители, които имат сериозни основания и право на алтернатива на държавното образование за децата си.

Иде реч за тези родители, които образоват децата си, но не в държавните училища, а по програми на така нареченото „свободно образование“. Свободното образование включва частни училища, кооперативни училища и детски градини с малък брой участници, специални пилотни проекти, нефинансирани от държавата (как е възможно!), дистанционни и интернет програми и разбира се – домашни ученици.

С допотопния тоталитарен модел на ВМРО образованието, ако не представлява „пращане на децата си на училище“ (разбирай държавното), от право се превръща в криминален акт.

Смартфон – право или престъпление

Криминализирането на родителските права и неходенето на училище е като криминализирането на това да нямаш смартфон. Някому това сравнение ще се стори нелогично и странно. Но ако смартфонът, който е необходимост, се ползва, за да те подслушва държавата – съвсем хипотетичен пример, то твоето право да имаш смартфон в даден момент ще се окаже по-маловажно от желанието на държавата да следи и да контролира личния ти живот. Затова дори и да не искаш смартфон, да си готов да се лишиш от това си право, държавата ще го нарича „право“, за да те склони да имаш смартфон, който, по принцип, е желателен. Но ако решиш да се откажеш от смартфона, това право, употребявано в синхрон с необходимостта да имаш смартфон в днешно време, се изпарява и вместо него изниква държавната принуда. Защото, без това твое „право“ държавата няма да може да те контролира и затова държавата ще те задължи да имаш смартфон.

Правото се превръща в задължение. Държавният интерес за контрол над индивида е по-голям от това същият да има права, лична територия и неприкосновеност. И никой не се съмнява в това уравнение, когато иде реч за образование и родителски права.

Можем да сравним този измислен пример със задължителното образование, което задължително води до щастие, според г-н Михов и ВМРО.

Забележително, но 30 години след падането на комунизма тоталитарно мислещите държавници продължават да се възприемат като източник на щастие за бедния народ, чрез принудата, която могат да му наложат:

Обсъждаме тази идея от дълго време. Проблемът с родителската отговорност трябва да се постави на дневен ред, особено след трагичното събитие в „Люлин“, обясни (…) депутатът от ВМРО Милен Михов. И допълни, че законопроектът все още не е готов, а в момента се водят разговори както на експертно ниво, така и с педагози и юристи.[iii]

Идеята е, че „родителската отговорност“ е проблем на държавата. Депутатът е бащицата, държавата е майка, а родителите са невежи; правата им са бутафорни.

Водят се поредните разговори на „експертно ниво“ с педагози и юристи; Михов говори за ЗАКОНОПРОЕКТ, който ще гарантира семейното щастие и това на „децата на държавата“. Методът на щастието е инкриминиране на родителската обич и отговорност, която търси алтернатива на пропадналото като цяло българско държавно образование. Един криминален стандарт за всички – добри и лоши.

Заключение

И с оглед на борбата за свобода и национална независимост, водена от българите през 19-ти и началото на 20-ти век, следва да запитаме ВМРО по повод техните тоталитарни планове за българското образование и семейство: считате ли, че борците за българска свобода и национална независимост са имали вашата визия за образование и семейство? И ако сравним вашия патриотизъм с техния, дали няма да се окаже, че свободата, за която българските патриоти са милеели и са давали живота си, през 21-ви век е всъщност робство, което българската държава налага по ваш почин?

Какво празнуваме тогава на 3-ти март, на 6-ти и 22-ри септември?

 

Бележки

[i] Източник: https://www.24chasa.bg/novini/article/6735605http://dnes.dir.bg/news/zatvor-roditeli-vmro-26905400.

[ii] Източник: https://www.24chasa.bg/novini/article/6737414.

[iii] Пак там.