Блог Свобода за всеки
tesco meat„Ама че заглавие“, ще каже някой, „какво общо може да има между мюсюлманите и Рождество Христово“? Нищо общо не може да има – Христовото раждане и мюсюлманската вяра са като водата и огъня, небето и земята, севера и юга, тезата и антитезата… Да, ама не. В днешния свят на объркани понятия всичко може да намери своя смисъл, та така и Христовото раждане може да се свърже с мюсюлманите; и не само с тях, но и с всички други религии, а дори и с хомосексуалистите. И къде мислите това нещо може да се случи? Ами в „загнилия Запад“, както навремето комунистите определяха всичко, което се намираше на запад от техните граници. Ама не че „прогресивният Изток“ е зацъфтял и завързал – и Изтокът възприе пороците на съвремието, както и Западът. И все пак…

Само преди два дена британските медии бяха разбунени от една реклама на най-мощната хранителна верига в страната, Теско, заради това, че в една реклама тя показала мюсюлманско семейство, което празнува Коледа, роднините си разменят подаръци, във фурната се пече пуйката и т.н. Веднага след излизането на рекламата наченаха протести и бойкоти срещу веригата магазини: „откъде-накъде Теско може да намеква, че мюсюлманите празнуват Коледа“, бунтуват се самите мюсюлмани, „откъде-накъде Теско непрекъснато ще ни натяква, че празнуваме Коледа и то преди всичко с ядене и пиене, докато за нас християните празникът е в душите ни, защото отбелязваме раждането на Спасителя на света“, добавят и християните; „хайде, какво толкова, Теско е магазин за всички в тази страна и има пълното право да предлага на всички добро прекарване на Коледа с коледната пуйка“, не изостават по-назад и светските люде (вижте повече в британския Индепендънт от 13 ноември, клипчето е само 1 минута).

Както се казва, каквото и ново нещо да се предложи, винаги ще има недоволни, винаги ще има „за“, „против“ и „въздържали се“. Но капиталистите на Теско не се интересуват толкова много от мнението на хората (макар то да ги интересува – все пак всеки бизнес гледа да си спечели повече клиенти!), колкото от „политическата коректност“, която уж ги правела по-хуманни и по-отворени към света. И тъкмо тази коректност стои в основата на новата реклама на хранителния гигант, който само на британския пазар разпределя над 4 и половина милиона тона храна на година (от която хвърля на боклука около 46000 тона, както пише самият Теско).

С цел да се покаже „гостоприемен“ (труден превод на английската дума inclusive – т.е. всеки е добре дошъл), Теско показва в новия си клип семейства от най-различен тип: чернокожо семейство, хомосексуално „семейство“, семейство само с баща, семейството на една стресирана майка, която изгонва всички от вкъщи, ядосана, че пуйката ѝ не се опича; разбира се, тук е и едно мюсюлманско семейство, чиито членове дори си разменят коледни подаръци. Теско настоява: „Всеки е добре дошъл в Теско през тази Коледа, ние сме горди, че приемаме клиенти от най-различни слоеве на обществото, дошли при нас в тези празнични дни“, и добавя: „Искаме клиентите ни да знаят, че по какъвто и начин да са свикнали да отбелязват Коледа и че каквото и да им трябва, ние сме тук, за да им помогнем: всеки е добре дошъл в Теско“ (вж. по-горе линка към Индепендънт).

Както вече отбелязах, Теско бе словесно атакуван от най-различни хора, но мюсюлманите са особено разгневени и от факта, че Теско продава месо на животни, каквото обикновено се продава в малките месарници на местни мюсюлмани (т.е. месо на животни, каквото се позволява на мюсюлманите да консумират, т.нар. „халал месо“). Нападката е срещу това, че невинаги на етикета на месото е написано дали животното, преди да бъде убито и превърнато в месо, е било поставено в безсъзнание от електрошок и едва сетне убито или пък самият електрошок го е убил (двата английски израза са stunned и unstunned; първият означава, че животното предварително е ударено с електрошок, за да изпадне в безсъзнание, преди да бъде убито, а вторият, че то направо бива убито без предварителния „хуманен“ електрошок). Както е известно, ислямът изисква ритуално убиване на животното: то става чрез заколване и докато изтича кръвта му се четат специални молитви. Та откъде-накъде Теско ще ни предлага месо, което не знаем как е получено от убитите животни, вайкат се мюсюлманите.

Нещо повече, кавгата за начина на убиване на животни засегна дори училищата: дълго време в тях се водеше спор дали в училищните столови може да се предлага месо от животни, които предварително не са били третирани с електрошок. И само преди няколко дена виждаме една община в Ланкашър да забранява такова месо в 27 училища, в които учат над 12 хиляди ученици – в тях вече се предлага месо само от животни, които преди да бъдат заколени са „хуманно“ зашеметени от електрошок.

Индепендънт отбелязва: Новата реклама представлява серия от пет кратки клипа, които Теско пуска преди Коледа с цел популяризиране на етническото и религиозното разнообразие и подчертаване на факта, че всеки е добре дошъл. Че Теско показва мюсюлмани, празнуващи Коледа, това е най-малкият им проблем – за тях е къде-къде по-важно да се покажат, че са магазин за всеки и че в страна като Великобритания няма алтернатива на политическата коректност. Само че те я представиха някак си като както се казва в мускетарския девиз: „един за всички, всички за един“. Разбира се, този девиз за хранителната верига-гигант означава: Теско е един за всички и вие всички сте добре дошли при нас – похарчете парите си само при нас, купувайте, яжте, пийте и се веселете! Ама мюсюлмани, християни, агностици, хомосексуалисти… няма значение, ние всички ви обичаме (разбирайте, „обичаме парите ви“).

И тъй, някои ще кажат: „какво лошо има, нека магазините да приканват мюсюлманите да празнуват Коледа, може пък след време някои от тях да разберат, че се празнува раждането на Спасителя на света и да се обърнат към Христа?“. Наистина, това е възможно, но същевременно трябва да обърнем внимание, че тук не става въпрос за някакво мисионерско усилие, което цели обръщане на неповярвалите към Христос – тук става въпрос за обикновена реклама за храни: „елате всички – бедни и богати, голи и облечени, семейни и несемейни, хомосексуалисти и „обикновени“, господари и роби, и т.н. – купувайте от нас, защото ние мислим за вас“. Повече от ясно е, че празникът на Рождеството пошло се използва за привличане на все повече купувачи, а „политическата коректност“ е добра стратегия за увеличаване на клиентите на хранителните магазини; а пък мюсюлманите вече не са малък процент от британското общество и този „обновен“ състав на населението даде и тази подсказка на Теско – да покаже мюсюлманско семейство, празнуващо Коледа и да покани всички мюсюлмани в страната да сторят същото.

Разбира се, магазините са за всеки и по отношение на пазаруването ние също не правим разлика между хората – всеки може да върши онова, което счита за добро за него; не правим разлика и между вярващи и невярващи, придържащите се към дадена традиция или „новатори“ и т.н. – всеки в едно общество може да се радва на свободите и правата, дадени му по закон. Онова, което не приемаме, е възприемането на тактиката на „политическа коректност“ с цел увеличаване на печалбата, извличане на изгода, при това за сметка на други хора. Защото нека да забележим: рекламата на Теско показва мюсюлманско семейство с всички атрибути на исляма (особено забулените жени), но не показва да речем християнско семейство, в което членовете му носят кръстче на шията или пък се молят преди началото на храната (така и написа в Туитър една християнка, която се възмущава от политическата коректност на Теско: „нямам против рекламата ви, но искам да видя, че показвате християни, които носят кръстчета на шиите си“, вж. линка по-горе). Ето тук е разковничето на жадния за пари, който уж е политически коректен и поради това угодничи на леви политически платформи и се представя за защитник на едно религиозно малцинство (мюсюлманите, в случая) или на друго малцинство (хомосексуалистите), но за сметка на огромното мнозинство на страната – християните: за тях той мълчи, защото ако покаже и тях, може да го обвинят в расизъм и ксенофобия.

Не знам как у нас подобна случка би се възприела от българските мюсюлмани, но едно е сигурно: привличането към Христа може да бъде резултат само от мисионерска дейност на дадена християнска община чрез нейните мисионери, то не е работа на зажаднели за печалба пошли хора, които не правят разлика между християнин и мюсюлманин, между хомосексуалист и нормален човек с естествено човешко отношение към половите връзки и брака, между религиозното и светското, между бялото и черното, между водата и огъня, между небето и земята… Който престане да прави разлика между нещата, той се е обезличил до степента на безпаметност, на зашеметеност, подобна на тази, с която новите технологии позволяват едно „хуманно“ убиване на животните – такъв човек се превръща в античовек, в отрицание на човека като такъв, който на бялото може да каже черно, на мюсюлманина – християнин, на топлото – студено, на хомосексуалиста – праведник, на светската политика – религия, и т.н.

Пази, Боже, от такива хора, а и от хранителните гиганти, които не виждат по-важна цел в живота на човека от тази да купува и пак да купува, да яде и пак да яде, да пие и пак да пие, и тъй – до забрава…! Затова да се молим Бог да ни дава уши да чуваме, очи да виждаме, уста до Го изповядваме, ръце да вършим делата Му, и сърце да Го следваме неотклонно и безрезервно!

Бележка: снимката взета от новината на BBC, цитирана тук.
Към блог статия от 31 октомври 2017 1През изминалата седмица се проведе конференцията с международно участие Бог и цезар 2017 г., организирана от „Свобода за всеки“. Темата на конференцията беше: Свободата на вярата, въпросът за сигурността и ролята на държавата. Лекциите и дискусиите бяха разпределени в три отделни дни, като първият, наречен предварителен ден, имаше специфична тематика, посветена на домашното образование и свободата в образованието. Участниците бяха от цялата страна, като двама от говорителите бяха адвокати, практикуващи в Европа и пред Европейския съд за правата на човека, представляващи организациите Alliance Defending Freedom International, Страсбург и Christian Concern, Лондон. Дискутирани бяха темите за връзката между християнството и свободата на религията като правна и политическа категория, както и ролята на държавата и нейното място в осигуряването на обществена сигурност и опазването на основните права и свободи на хората, включително свободата на словото, съвестта и вярата. Обсъдена бе и ролята на църквата и вярващите в обществения дебат по темата на баланса между свободата, законността и ролята на управляващите.

Към блог статия 31 октомври 2017 2 1В края на третия ден бе представен новият сборник на „Свобода за всеки“ – Християнство и национална сигурност. Посткомунистически, исторически и библейски контекст. Редакторът съставител адв. д-р Виктор Костов бе модератор на събитието.

Отзвукът за проведеното събитие ни мотивира за бъдеща работа в защита на свободата на съвестта и словото като правни, политически и обществени категории, с цел безпрепятственото изповядване, практикуване и проповядване на християнската вяра в условията на едно демократично и свободно общество. 
imagesПроблемът с алчността не е ограничен от държавни граници или от определени исторически епохи. Любовта към парите е в основата на безброй конфликти, разрушени съдби и погребани взаимоотношения. Усещането за сигурност, което дава финансовата обезпеченост, често вкарва човек в капана да осмисли съществуването си с копнежа за безгранично притежаниване на материални блага, осигуряващи му живота, който вярва, че заслужава.

При мащабите, които явлението сребролюбие е придобило днес, не е трудно да констатираме, че то има характеристиките на болест, нанасяща тежки поражения върху ценностната система на обществения организъм. Каква е нуждата да бъдем инициативни или да се трудим, когато пред нас стои атрактивно продаваната от медиите алтернатива, разконспирирана като масов телевизионен хазарт?

Според проучване на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД, направено през 2016 година, половината българи играят популярните телевизионни игри, предлагащи лесни пари. С видимото изражение на хазартната мания всеки българин е свикнал дотолкова, че  гледката на мъже и жени от всички възрасти, усилено търкащи билетчетата, щедро предлагани в супермаркети, квартални магазинчета, бензиностанции и улични лафки, се е превърнала в неизменна част от ежедневието ни. Но как да устоиш на изкушението да играеш, когато тези скъпи картончета, потенциален източник на светкавичен материален успех, са представени с  толкова красноречиви наименования: „Кеш Кръстословици“, „Златните пирамиди“, „Американско бинго“, „Ново Бинго“, „Супер Лото + 2017“, „Кеш х 20“, „Бинго милиони“, „Китайски дракон“, „Околосветско пътешествие“, „Карибско съкровище“.

А какво да кажем за особено впечатляващата облага от билета „Печалба за цял живот“. Ако имаш онова нещо, което суеверният българин нарича късмет, с един удар ще решиш финасовите си проблеми завинаги. Или поне докато не срещнеш смъртта. Предложението е толкова апетитно, че е много трудно да му се противопоставиш – 20 години по 10 000 лева на месец. Специално за теб. Защото ти заслужаваш.

Сребролюбието е термин, който бива забравян право пропорционално с нарастването на бездуховността и антихристиянските настроения в обществото. И това е логично, защото как човекът, формирал ценностите си върху битовите житейски мъдрости веднъж се живее и аз заслужавам, ще е в състояние да обърне внимание на думите на Дърводелеца Исус, Когото някои наричат Господ, Който предупреждава хората с думите: „Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“.[i] „Сребролюбието е корен на всякакви злини[ii], учи от своя страна апостол Павел, но има ли кой да го чуе, когато християнската истина, морал и ценности са остарели и ненужни според днешните популярни тенденции в обществото.

В заключение на тези кратки разсъждения за лесните печалби и последиците от тях бих искал да обърна внимание на следното: съвременният човек се е втурнал да решава финансовите си предизвикателства по примитивно елементарен начин, забравяйки, че най-важното, което притежава, е собствената му душа. Този, който иска да запази живота си, ще трябва да промени нещо в него. За да не го загуби, ще трябва да го посвети не на стремежа за трупане на лесни пари, а на нещо друго. Или по точно – на Някого Другиго. Защото Той заслужава.


[i] Евангелието според Матей 16:26  (Бел. авт.)

[ii] 1 Послание на апостол Павел до Тимотей 6:10 (Бел. авт.)



Към статия 7 октомври 2017Като „историческа“ бе оповестена срещата на пастори с лидера на парламентарната група на ГЕРБ, Цветан Цветанов.

В положителен смисъл може да се упомене, че подобна среща има ефекта да позволи на водещата парламентарна партия, оттук и на част от медиите, да отбележат съществуването на евангелската християнска общност в България.

Същевременно трябва да отбележим, че усещането за исторически момент не се споделя така ентусиазирано от г-н Цветанов. Цветанов, харизматичен и умел политик, очевидно дава положителна оценка на социалната дейност на част от евангелските църкви – евангелизирането на ромите, което той нарича „интеграция“. Проповядването на благовестието – задача на църквата – има благотворен ефект върху грешната циганска душа и води до вътрешно и социално облагородяване. В терминологията на политика това се нарича „интеграция“. Остава въпросът кога църквата ще възприеме задачата да „интегрира“ в този смисъл и българите, дори и политическата класа? И в състояние ли е да го направи? Изводите от цитираната среща сочат другаде.

С безкритичното възприемане на политическата „интеграционна“ терминология евангелските църкви, или поне представените на срещата в парламента, неусетно приемат ролята на изпълнителки на политиката на ГЕРБ. Част от тази политика е именно „интеграцията на ромите“, която е и в съзвучие с препоръките и финансирането от Европейския съюз по отношение на България. Липсва ясно отчитане от страна на г-н Цветанов ролята на протестантско-евангелската общност за духовното просвещение на българския народ, защитата на основни човешки права и присъствиетона протестантството в историята на България от XIX век насам. За г-н Цветанов е повече от ясно, че духовната роля на просветител в българското общество е запазена за БПЦ.

Заявените от страна на пасторите благодарности по отношение на политиките на ГЕРБ и г-н премиера, Бойко Борисов, също представлява повод за притеснение. Директният ангажимент с подобно венцехваление не отговаря на реалните нужди на евангелската църква в отношенията ѝ с държавата.

Пропусната бе възможността за градивно критично отношение към цялата светска власт в страната, и особено в парламента, в който всяка година се вкарват неокомунистически законопроекти за драконовски ограничения на свободата на религията, словото и съвестта.

Източник, който съобщава, че е предложена молитва за управляващите, напълно в духа на ролята на учението на Новия Завет, посочва също и че пасторите са поискали по-активно участие в обсъжданията на промените в Закона за вероизповеданията, когато има такива. Едно такова искане също не е много на място. В същността си, вместо да напомни за ангажиментите на светската държава да се въздържа от ограничаване на вярата и на проповядването на Евангелието и да зачита напълно свободата на вярата, съвестта и словото, съгласно Европейската конвенция и Конституцията, и съгласно библейските принципи, и да призове за стриктно спазване на тези ангажименти, делегацията е попросила да не бъде игнорирана в бъдещи ненужни парламентарни инициативи. В същото време никакви изменения на Закона за вероизповеданията не се налагат към момента, освен ако някой не понечи отново да отнеме вече закрепената свобода на религията. Посланието, изпратено от делегацията, е по-скоро едно жално звучащо „Не ни игнорирайте!“, вместо заставане на принципна позиция и изискване на такава от страна на държавата, в защита на свободата и правото на вяра.

Към статия 7 октомври 2017 2В заключение ще обобщим, че от срещата личат снизходителното отношение на управляващите към евангелската цръква и стремежът на светската власт да квалифицира дейността на протестантите само в рамките на собствените политически виждания. И това е до голяма степен разбираемо.

На второ място, въпреки ентусиазма от проведената среща сред делегацията, видно и от снимките, публикувани в социалните мрежи, считаме, че на срещата е пропусната възможността за едно уважително, но пророчески взискателно отношение към българския парламент и светска власт, представлявани в случая от водещата политическа партия.

Ако трябва да се върнем към историчността на това парламентарно посещение на евангелската делегация, можем да твърдим, че историята се повтаря – българската евангелска църква остава маргинална в очите на българските политици и обект на поставяне на задачи, в случая касаещи дециганизацията на държавата.

Отношенията църква – държава следва да бъдат поставени на друга основа – тази, заявена в Ев. на Матея, 28 глава, в която е Великото поръчение на Господ Исус Христос за властта, дадена на Неговите ученици да поучават, кръщават и привеждат в лоното на вярата всички народи. От информациите за срещата, поне донякъде, оставаме с впечатлението, че ролите са разменени: че „всяка власт на небето и на земята“ е дадена на политическия ръководител. Остава да се надяваме, че евангелската църква в България, поне в отношението си към държавата, рано или късно ще узрее смирено за огромната и авторитетна мисия, заръчана от Господ Исус Христос, Цар на царете и Господ на господарите.

Светската власт е временна и подчинена на Бога, дори когато властимащите се съмняват в това или демонстрират типично хуманистично неверие. Въпросът, който си задаваме, е: дали и евангелската църква в България е на същото мнение?
Вторник, 03 Октомври 2017 16:23

Защо, МОН?

От Анонимен[1]

Childhood към статия от 03.10.17Ставане в 6, измъчена закуска, тялото още спи... каква закуска, по дяволите? – припряно обличане на малкото нещастно човече; нерви, стрес, бързане към училището/спирката/мястото, от което ги взима автобусът... А навън е тъмно и е минус 12 градуса, да кажем – България е в умереноконтиненталния климатичен пояс и тая картинка е реалност още през ноември. А следват декември, януари, февруари, март... Чак през април картината почва да изглежда по-ведро, но до април са пет месеца на тягостни сутрини.

И не забравяйте – говорим за 7-годишни деца, а често и за 6-годишни. Така че, майната му на климата – дори да живеехме сред вечно лято, пак щях да питам: ЗАЩО, господа управляващи? Защо, МОН?

Искате ли да поразсъждаваме малко – знам, че мразите, знам и че не сте особено добри в това, но мен ме бива! Само четете и мислете: Защо учебната система в България е такава, каквато е? За кого, за какъв тип хора е предназначена? Защо занятията почват в 8 за началните класове и в 7:30 за останалите?

Това са въпросите, почвам с отговорите: Образователната система в България е изградена за децата на хора, които сутрин отиват на работа в даден обект, стоят там до края на работния ден – фиксирани часове, които са им предварително известни, след което се прибират, а на другия ден повтарят упражнението. И така – 30 години. Без местене, без хаос, без динамика. Затова и децата биват записвани в стандартната, класна форма на обучение, затова и ги събират сутрин – за удобство на работещите родители (и на учителите, които предпочитат да са на работа сутрин, а не следобяд, но проблемите на/с учителите са тема на друг материал!). 

Та нека обобщим – образователната система е съобразена с ежедневието на хора, живеещи в стандартен ритъм и работещи на стандартно работно време. Но! – идва голямото НО!, господа управляващи – знаете ли, че всъщност не сме 1986-та? Знаете ли, че вече хиляди, десетки хиляди хора живеят и работят в ритъм, за който стандартната образователна система изобщо не е подготвена? Знаете ли, че аз и съпругата ми например се местим от град на град, според настроенията и работата си, а постоянният ни адрес е в едно село, в което купихме къща, за да се скрием от простотията ви? Е, не успяхме – простотията ви ни намери и там! Промъкна се през една огромна пробойна – имаме дете! Почти 7-годишно прекрасно весело човече, което по цял ден ни говори за гравитацията, за еволюцията, за ДНК, как да си направя компас, ако се загубя в гората... и още, и още! Но, както казах – навършва седем години, и според мъдрите ви закони, господа управляващи, трябва да го запишем на училище.


А според още по-мъдрата Програма за ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ, която МОН сътвори, (РЕШЕНИЕ № 373 от 5 юли 2017 година ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст) 7-годишното ни дете няма правото да отсъства повече от 5 учебни часа месечно без официална причина. Пет учебни часа, господа! 225 астрономически минути! Вие осъзнавате ли изобщо какво сте сътворили? Виждали ли сте изобщо седемгодишно дете? Знаете ли какъв е шансът това малко човече да не се чувства добре, след като е събудено насила в 6 сутринта, за да отиде в училището? Огромен! Но ако не отиде, следва доклад и глоба – защото един учебен ден така или иначе е повече от 5 часа.

Но да спрем с отклонението, госпожи и господа. Нека се върнем на основното. Помните ли – споменах, че аз и съпругата ми сме номади? Е, напомням ви – номади сме. Имаме постоянен адрес, всичките законови изисквания са спазени – колкото и да са мракобесни. Ние сме законопослушни граждани. Или поне се опитваме да бъдем такива, но не и с цената на личната си свобода, господа! НЕ И С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО!

Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато ни се наложи да прекараме седмица в Пловдив примерно? Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато зимата зарине Родопите с двуметрови преспи и ние решим да си отидем в София за няколко месеца – защото от тая мобилност зависят и доходите ни, между другото! А? Какво правим?

И още, госпожи и господа – ами ние сме в ЕС, в една голяма, обща територия без граници. И законите на тая територия казват, че можем ей така, без причина и обяснения, да отидем да поживеем в която си поискаме държава в рамките на ЕС – и вие също не ни отричате това право! Но имаме дете, помните ли? Дете, което искате да виждате всеки учебен ден в класната стая – без да ви пука, неее – без изобщо да ви е минало през ума, че това може да е в противоречие с начина на живот на семейството на това дете. Начин, напълно законосъобразен, повтарям! Нито крадем, нито мамим, нито се крием!

Просто имаме друг ритъм на живот – ритъм, който вашите правила заплашват да сринат из основи! И – о, ужас – имаме и още една изненада! Ние сме творци, хора на изкуството. Не че съм длъжен да ви се обяснявам, просто го казвам – като предисловие. Като хора на изкуството, или просто по характер, няма значение, ние работим нощем. И си лягаме около 5 сутринта. Да, но детето ни трябва да става за училище в 6 – и освен ако не се очаква то да се приготви и да стигне до училището само, то значи се оказва, че аз и съпругата ми трябва да бъдем будни и на крак в 6 сутринта.

Тоест – вашите правила налагат насилствен порядък в живота на пълнолетни, пълноправни, уж свободни граждани. „Ами да не сме създавали дете“ – много ви се иска да го кажете, нали? Знам, че ви е на езика; знам и че десетки хиляди индивиди от нацията открито ще го кажат. Нека. Не мога да налагам разбиранията си на никого. Но докато законът ясно и категорично не забрани на хора като мен и съпругата ми да имат деца, аз изисквам личните ни предпочитания да бъдат 100% уважавани! А какво бихме предпочели ли?

Ами елементарно е: искаме ясен, нормален регламент, правещ задължителното образование еднакво приемливо за всички! Искаме детето ни да може да учи у дома – за да не се налага да преустройваме целия си начин на живот. И тук дори не засягаме темата колко гнусно е да караш недоспали, нещастни 7-годишни дечица да излизат на студа – това си е на съвестта ви. Но бъдете сигурни – някога и някак ше платите и това!

Няма да се подписвам – не искам да улеснявам МВР в „издирването и задържането“. Просто знайте, че не сме само ние!

[1] Публикуваме есето с минимална редакторска намеса и корекции. Материалът е предоставен на редакцията без наша покана към неизвестния автор. Целта ни е да покажем само част от реакцията на недоволство на родителите на деца в училищна възраст спрямо крайните тоталитарни мерки на държавата за въдворяване на всички деца под 16-годишна възраст в държавното задължително училище; както и основателния родителски страх от тези тоталитарни мерки. (Бел. ред.)
Към статия ЯК 22.09.17Изразът „хляб и зрелища“ за пръв път е употребен от римския поет Ювенал. Значението му е, че докато обществото е погълнато от потребното за стомаха и от удоволствията си, то няма как да е ангажирано с истински значимите събития и нравствени въпроси на ежедневието.  Днес съвремието ни е белязано както от невиждано развитие на технологиите, така и от безпрецедентен етичен упадък. Атеизмът, източните духовни практики, квазирелигиозните настроения и други заблуди са поставили модерния човек в състояние на радикално отхвърляне на автентичната християнска вяра, която, единствена, съдържа в себе си отговорите на всеки наболял въпрос.

В настоящето мнозинството хора, повлияни от официалната политика на ООН и на отделните държави, се тревожи неистово от замърсяването на планетата, но всячески отказва да идентифицира източниците на токсично обгазяване на моралната атмосфера, което е в пъти по-опасно от замърсяването на околната среда.

Един от най-сериозните причинители на отравянето на атмосферата е голяма част от съвременния шоубизнес. Шоубизнесът е ефикасно средство за въздействие върху хората. Той държи в ръцете си някои от лостовете, с които може да се дирижира начина, по който обществото да мисли. Той създава кумири и се опитва да развенчава вечни ценности. Той се стреми да забавлява дори тогава, когато е нормално, логично и редно да се скърби. Той възхвалява леви, хуманистични идеи и нагло промоцира пагубното движение от изток към запад, познато като културален марксизъм. Той внушава послания, според които с безкритично отношение, и дори с приветстване, хомосексуалната извратеност например трябва да бъде приемана като обичайно и морално неутрално явление. В наглостта си той евтино и без страх от Бога узурпира качествата на Създателя и ги приписва на себе си. Пример за това е рекламата на нашумялото шоу за музикални таланти X-фактор, която звучи по следния начин: X-фактор, сътворението на звездите.

Отдавна не е тайна, че в съвременния шоубизнес все по-често, безогледно и арогантно биват  използвани послания, които  имат откровено антихристиянски и богохулен характер. Да вземем за пример изключително популярното предаване Биг Брадър. Името на шоуто е взето от романа 1984 на Джордж Оруел, в който Големият брат (Big Brother) осъществява диктаторското си управление чрез непрекъснато наблюдение на поданиците си.  Фразата „Големият брат те наблюдава!“ следва да внуши, че има кой да те контролира, и този някой е вездесъщ.

Богохулната риторика във воайорското шоу се натрапва отвсякъде.  Биг Брадър вижда всичко. Той е нашият бог, Биг брадър ви обича, обичайте го и вие, и други подобни, обгазяват жадния за хляб и зрелища зрител. Някои афишират предаването като социален експеримент, но всъщност то е шоуподготовка на нищо неподозиращия зрител да свиква със статута си на опитно мишле, чийто живот ще бъде дирижиран от някой, който си играе на Бог.

И когато говорим за експеримент, се сещам за популярната метафора за сваряване на жива жаба. За да се осъществи това деяние, не е необходимо жабата да се  поставя във вряла вода. Тя веднага ще употреби всичките си умения, за да се измъкне от зоната, в която животът ù е застрашен. Кожните ù рецептори ще я предупредят, че е в смъртна опасност. По тази причина, тя се пуска във вода с нормална температура. После топлината постепенно се увеличава. Обреченото земноводно не разбира, че му се готви зловеща изненада с фатални последици, докато не стане твърде късно.

Днешният свят, точно като тази жаба, е на път да се свари в среда, в която температурата на неистината и злото се увеличава постепенно, но сигурно. Духовно невеж по отношение на опасността, която го дебне, съвременният човек живее в среда, в която копчето на котлона сочи последната степен. Температурата е достигнала опасни нива, но верен на своята мисия, шоубизнесът продължава да внушава, че всичко, от което имаме нужда, е хляб и зрелища.  Такъв начин на мислене е токсично заразен и е началото на края на всяка една цивилизация
jacob rees mogОтварям днес вестника и една от новините с днешна дата спира погледа ми: „Светът пред най-голяма заплаха за последните 30 години“. Прочитам я и не намирам нищо ново в нея, макар и да се нарича новина. Това му е работата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – да следи политическото и военното развитие на света и да изказва мнения, да прави препоръки или пък да оповестява съответни мерки. Съвременната опасна обстановка той свързва със съвпадането на няколко големи предизвикателства, които правят положението твърде нажежено: военните напъни на Северна Корея, тероризма, нестабилността в редица региони и все по-усилващата се агресивност на Русия. Той споделя, че не помни в 30 годишната му кариера светът да е бил изправен пред такава сериозна опасност, като в днешно време. Може би е прав, ще каже някой.

Виждам, че новината е взета от британския Индепендънт, публикувана вчера 8 септември 2017 г. Отварям и този вестник и там се натъквам на друга новина с днешна дата, 9 септември: „Русия се готви за масивна война срещу Запада, предупреждава украинският президент.“ И тук не виждам нещо ново: противоборството между Русия и Запада е от десетилетия и това вече го знаят и децата. Е, може да има и някакво ново развитие (светът винаги върви напред и винаги ще има нещо ново в него), но принципно нещата са си ясни от доста време насам.

С една дума, медиите продължават да стресират народите и да карат хората да живеят в страх пред утрешния ден, който може да им донесе война, разруха, даже смърт. Че малко ли страх всяват терористите, които могат да извършат нов атентат на най-неочаквани места (защото ако се знаеше къде ще го направят, то щяха да се вземат мерки, но то затова е страх, защото е породен от неизвестното). А защо подобни новини не са нови за християнина? Защото той добре помни Христовите думи: „Ще чувате боеве и вести за войни… ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:6-12).

А всичко това вече се случва от много години насам, та може ли още една новина за „света пред заплаха“ да прибави нещо повече от онова, което вече знаем? Не, не може, защото всеки християнин добре знае, че „всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят“ (Мат. 24:8-10). И какво да правим? Евангелието е пределно ясно: „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:13-14).

И тъй, новините, които всяват страх в сърцето на човека, изобилстват – както в българската преса, така и в медиите на другите държави. Не са много новините обаче, които показват християнската нравственост и нейното благотворно влияние върху всеки отделен човек и върху обществата като цяло. Като конкретен пример ще посоча българската преса, цитираща новини от Великобритания преди всичко в негативна светлина (и може би има основание за това), но от седмица насам британските острови са разтърсени от голям скандал (но не свързан с Брекзита), който никак не намери място в нашата преса.

Става въпрос за парламентариста от торите Яков Рийс-Мог, който в допитване миналата сряда (30 август) се считаше за заместник на министър-председателката Тереза Мей в деня, в който тя изостави партийното ръководство – той обяви на цялата страна християнските си възгледи, като каза: „Моята вяра ме убеждава, че абортът е грешно нещо, хомосексуализмът – също, и т.нар. „брак“ между хомосексуалисти също е грешен“ (срв. новината в Дейли Мейл). Той посочи също така: „Бракът е тайнство и виждането за това кое е тайнство и кое не е се определя от Църквата, а не от парламента“; „Учението на Църквата е авторитетно и в него съществува нравствен абсолют: абортът е грешно нещо. Животът започва със зачеването на детето“ (и подтекстът: че убийството на зародиша, както и всяко убийство, е грях).

Интересното в случая е това, че макар реакциите да бяха бурни и мнозинството от британците – политици и обикновени хора – да се възпротивиха на думите на парламентарист, който един ден може да управлява страната, все пак всички – противници и привърженици на Рийс-Мог – признаха, че той е изряден баща, излъчва непреодолим чар, и всеки, който прекарва с него макар и малко, се чувства въодушевен и удивен от добротата и искреността му. Този факт в действителност бързо потуши първоначалните бурни реакции на думите му и към днешно време, повече от седмица след изказването му по време на едно интервю по британската телевизия ITV в сутрешното й предаване „Добро утро, Великобритания“, никой вече не говори за това, но всички британци се убедиха, че е възможно един изявен политик да се осмели да изкаже истините на вярващото си сърце и да потвърди, че е решен да ги отстоява, независимо от положението, което заема в обществото. Самият той, баща на шест деца, на чието раждане лично е присъствал (и казва, че с нищо не би заменил момента на появата на нов живот), дълбоко вярващ католик, посочи, че в страната има християни, които настояват за аборта и хомосексуалния „брак“, но че той не споделя такава криво разбирана и криво практикувана вяра (с подтекст: това не може да е християнска вяра).

Ето такава една новина наистина би била новост за българските медии и би помогнала на хората у нас да разберат, че наред с негативите в западните общества съществуват и положителни процеси, които – дай Боже – може да променят разбирането на управляващите мъже и жени за човека и неговото назначение на тази земя и в този живот. Иска ми се да видя и у нас политици-християни, които редовно ходят на църква и водят църковен живот и които и на служебното си място твърдо отстояват истините на вярата си и са решени да ги въплътят в живота на обществото ни.

И накрая отново ще се върна към началото на разсъждението ми: светът е пред заплаха не поради войните и междуособиците, а поради нравствения упадък на обществата, които отхвърлиха християнските норми на живот и ги замениха с измислени от човека „морални норми“, които, според естеството на човека, не може да доведат до нищо друго, освен изпадане в греховност и заплаха от вечна смърт. Не трябва да се страхуваме от новините за някаква световна заплаха за човечеството, защото много добре помним Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10:28).

Бел. Снимка на Яков Рийс със съпругата му, взета от Дейли мейл, вж. линка към статията в този вестник по-горе в текста.
Към статия 5 септ. 2017Статистиката за страдащите от депресия българи е изключително обезпокоителна, а изглед тя да придобие по-благоприятни стойности като че ли няма. Според данните на Евростат за далечната вече 2015 година, около 8 на сто от българите на възраст 18 и повече години страдат от различни форми на депресивни симптоми. По неофициални сведения обаче,  различни прояви на душевното състояние, познато като депресия, се забелязват у около 1 милион българи.

Възможно ли е да се установи каква е причината за този притеснителен факт, свързан с психичното здраве на съвременния български гражданин? Имайки предвид, че най-често срещаните депресивни симптоми са потиснато настроение, липса на удоволствие от преживявания, намалена енергия, понижена концентрация, забавена мисъл, нерешителност, можем да предположим, че нещо, свързано със средата, в която живеят хората, краде от мотивацията им да намерят смисъла на съществуването си. И оттук идваме до въпросакакво в крайна сметка е толкова токсично в тази среда, че да обезсърчава и обезсилва, по този драматичен начин, обикновения човек и да му отнема възможността да живее спокоен и смислен живот?

Различните експерти, занимаващи се с този проблем, вероятно имат своите научно-обосновани предположения, но аз искам да се спра на една непретенциозно звучаща хипотеза, която се изразява в следнотоХората се объркват тогава, когато истината е заменена с лъжа. Феноменът на подменените ценности в българското (и не само) общество предразполага към върлуване на епидемията на психичните заболявания. Подменените ценности тровят въздуха, който дишаме, далеч повече от индустриалното замърсяване на околната среда. Източниците, които произвеждат разстройващия психичното здраве смог, не са малко и всички те са свързани с вредата от подмяната на истината с лъжа. Примерите за това вредно за здравето замърсяване ни заливат от сутрин до вечер и ние така сме свикнали с присъствието им, че вече ги приемаме за нещо нормално, а то не е.

Подменените ценности са навсякъде, като започнем от информационните емисии на водещите телевизионни канали, които черпят вдъхновение от лявата западна CNN, преминем през държавната политика за отвличане на деца от родителите, за да бъдат въдворени в лагера за промиване на мозък, наречен българско държавно училище, и стигнем до умопомрачаващите послания в песните на Гери-Никол, Дара, Криско и множеството подобни на тях, формиращи ценности в цяло  едно поколение, което се очаква да е бъдещето на нацията.

Вероятно подмяната на ценности най-кратко и ясно може да бъде  илюстрирана с арогантната замяна от съвременните хуманисти-атеисти на призива  In God we trust (На Бога уповаваме) с In good we trust (Уповаваме на доброто). Доброто в тяхната подмяна е същността на човешкия бунт срещу Божия стандарт за добро и зло, истина и лъжа.

Съществува един-единствен начин замърсяването, водещо до объркване в психиката на хората, да спре. Този начин е връщане към истината такава, каквато е – абсолютно понятие, идващо от Библията, средство за разкриване на същността на надеждата, Личност, чието име е Исус Христос. Ако това не се случи, трябва да сме наясно, че процесите на разпад в обществото, в това число и на задълбочаване на депресията, са едва в началото си.

Снимка към статия на ВК 29 август 1През май 2017 г. се проведе Международен  ден срещу  хомофобията. „Хомофобията“ е измислен термин за морално осъждане на несъгласните с дадена идеология, точно както е случаят с термините „антисемитизъм“ или „ислямофобия“. Идеята на въвеждането на подобна терминология на жертвата е да се създаде или поне засили статута на жертва в очите на обществото, за да се търси специална защита. Преекспонирането на този статут вреди на реалната нужда от защита на малцинствени групи в обществото.

Интересният момент, вече станал рутина, е подкрепата за хомосексуалния „брак“ от посолствата на големи и важни нации в Източна Европа. В случая под ударите на международния другарски дипломатичен съд попадна Румъния, която не приема еднополовия „брак“. Посланиците на дадени чужди правителства в Румъния излязоха с изявление в подкрепа на еднополовия „брак“ по време на цитираната демонстрация.

Изявлението е подписано от следните посолства: Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Израел, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ и Уругвай.

Докога посланиците на чужди държави, вместо да се грижат за добрите взаимоотношения между страните, ще поставят искания страната домакин да признае хомосексуалния „брак“?

Нашият въпрос винаги е бил: защо хомосексуалистите искат да имат „право на равен брак“? Каква е целта на една такава кампания, при положение че практикуващите хомосексуални актове са напълно наясно, че тяхната връзка, доколкото има такава въобще, няма нищо общо с брака? Особено сега, когато законите не преследват тези с хомосексуално поведение, а напротив – предлагат им специална защита?Защо сексът извън брака въобще трябва да се афишира като „човешко право“? Защо прелюбодейците нямат своя организация, или пък блудниците? Фактът, че педофилите имат партийни искания, също трябва да ни говори за крайно корумпирания морален модел на част от трактовката на някои основни човешки права днес.

Ако корупцията на изтока е посткомунистическа плутокрация и олигархия, която опосква народите в бедността им и в борбата им за съществуване, корупцията на богатия Запад е в дебилното извращаване на свободата на личността до степен, в която лудостта на личността става политическа кауза.

Превръщането на сексуалните фантазии и извращения в правно обособена, политическа и социална категория, макар и морално незащитима,  води до опорочаване на смисъла на термина „човешко право“. Със самото публикуване и политизиране на сексуалните фантазии, желания и практики като правни и политически категории в системата на човешките права вече е привнесен един ненормален, изроден ген на същността на човешките права като форма на защита на личността от прекалена тиранична държавна намеса. Държавата до този момент никога не се е месила в половия живот на хората с изключение на насърчаване на раждаемостта в семейството (или ограничаването на същата, както е в Китай). Днес редица правителства защитават хомосексуализма като човешко право. Няма забрана за хомосексуални сношения. Защо държавата иска да ни внуши, че всички трябва да приемат хомосексуалното поведение и сношения и дори да потискат естествени реакции и в нарушение на свободата на словото и религията да се въздържат от коментари и критика на хомосексуалното поведение и пропаганда?

Защото самата държава е потопена в извратено себесъзнание за същността на ролята на управника на един народ и на една юрисдикция. Това погрешно себесъзнание като за божеството, което решава проблемите на всички, колективно и поотделно, всъщност е дадено на държавата от самите граждани на същата. Гражданите имат нужда от божество, но единствено държавата е тази, за която те са информирани и вярват, че може да изиграе тази роля на псевдо-Бог.

За глуповатия, наивния или неинформиран наблюдател лишаването на двама души, които „се обичат“ и са от един и същи пол, от „право на брак“ е жестоко, несправедливо отношение. По тази причина непрекъснато възникват движения за „равенство на браковете“, за защита на „сексуалната ориентация“ и подобни, чиято цел е да наложат „толерантност“ на „нетолерантните“.

Малцина се замислят за това колко тиранична може да бъде тази толерантност, когато не отчита, че целта на защитата на хомосексуалните права нарушава правата на свобода на религията. Кой е жертвата и кой насилникът?

Колкото тиранията на колективизма и социализма са противни на свободното общество и достойнството на личността, точно толкова тиранични, но в различен формат, са настояванията, че хомосексуалността трябва да бъде аплодирана и празнувана, а практикуването ѝ да бъде образователна задача на всяка детска градина.

Хомосексуалисткият империализъм е истинското лице на една идеология, в която Човекът, както при комунистическия социализъм, е издигнат до нивото на божество, което може да нарушава естествените закони. Кой може да променя пола си само със силата на своите желания? Или да въведе брачна институция там, където основни аспекти на същата са морално, духовно и практично невъзможни?

Идеолозите на тази нова класова борба за „равенство“ се отличават със същите „етични“ норми, както и комунистите – целта оправдава средствата. Такъв бе случаят с Хулио Северо, баща на седем деца – прокуден от родината си само защото си позволява да публикува нелицеприятни и все пак истинни факти за хомосексуалното движение.

Такъв бе случаят с цветарката Баронел Щуцман и със собственичката на сладкарницата Sweet Cakes by Melissa Мелиса Клайн в САЩ, които бяха атакувани в съда заради вярата си, че бракът е между мъж и жена, и сега плащат сурова цена за убежденията си, защитавайки ги в съдилищата.

Показателно е, че дори ляво ориентираната медийна организация CNN коментира, че решението една 70-годишна цветарка да бъде заставена със силата на държавата да празнува „брака“ на двама хомосексуалисти, е заплаха за свободата на съвестта и вярата, закрепени в американската конституция.

Имперски прохомосексуалистки заявления направи бившият министър-председател на Великобритания Дейвид Кемърън, когато заяви през 2013 г., годината, в която неговата страна „узакони“ хомосексуалния „брак“, че желае да разпространи хомосексуалния брак по целия свят.

Снимка към статия ВК 29 август 2Отново имперски, същата година френската държава със сила заглуши гласа на милиони във Франция,  които протестираха срещу държавното легализиране на еднополовия „брак“. Защо посланиците на определени западни и други държави настояват да преуредят брака в страните, в които те са поканени като гости? Що за мисия е това?

През юни 2016 г. Върховният съд на САЩ гледа делото Обергефел срещу Ходжис, при което на практика петима съдии на назначаема длъжност наложиха „законността“ на „еднополовия брак“ на цяла Америка.

Изводите са два.

На първо място, от момента на навлизането на правната и политическа фигура на „престъпления от омраза“ срещу хомосексуалисти (сякаш другите престъпления са от любов), нововъведеното и внимателно скалъпено „право на сексуална ориентация“ цели да създаде правна и правозащитна рамка на хомосексуалната идеология и да я защити със средствата на държавните закони.

Втората цел е да бъде заставена християнската църква, както и християните търговци, да приемат и да аплодират хомосексуалността и хомосексуализма. Когато един грях, според Библията, се превърне в „човешко право“, то конфликтът между религията и идеологията на „равенството и толерантността“ е неизбежен. Публичният хомосексуализъм и публичното практикуване на вяра са в противоборство.

Откъде идва цялата тази нужда да се признае „законово“ еднополовия „брак“? Несъмнено от самообожествяването на държавата и политическата ѝ класа. Това самообожествяване води до размиване на понятията добро и зло, сладко и горчиво в умовете на ръководството. Ако държавата и нейните управници и политици бяха измислили брака, то те биха могли и да го признават, припознават, легализират и да казват кой кого как да обича. Квазибожеството обаче си присвоява прерогативите и качествата на неизменния абсолют, всемогъщия и вездесъщ Бог.

Снимка към статия на ВК 29 август 3До настоящия исторически момент хомосексуалност е имало във всяко общество – и в най-развитите, както и в най-корумпираните империи. Но като че ли за първи път в човешката история така масово държавата, представлявана от съответните органи и народни събрания, решава да предефинира брака, първоначалната и основна човешка институция, създадена от Бога. Заедно с брака дори и полът подлежи на деконструкция. Съвсем наскоро Канада и два американски щата – Орегон и Калифорния – приеха да включат в документите за самоличност, които техните власти издават, и трети пол: Х. Така личностите с флуиден според тях пол ще могат да имат официални документи, които отговорят на тяхното себевъзприятие.

Атаката не е срещу „религиозните фанатици, които не разрешават на хората да се обичат“. Подронена е основата на човешката идентичност, самосъзнание, достойнство и живот. Атаката е поради това, че хората мразят дори естеството на творението, установено от Твореца. Какво друго остава да бъде обект на разрушаване и деконструкция, ако една от най-същностните биологични, обществени, лични характеристики на индивида – неговият или нейният пол – не са вече установен и непроменим факт, а плод на лично усещане и чувствен избор?

Да припомним българската ситуация. В България законен е само така нареченият „граждански брак“. Тоест сключен пред орган на държавата. Църковният брак е екзотична възможност. При това положение, ако хомосексуалният „брак“ бъде приет от българския парламент като законна форма на такъв,  ще имаме интересната ситуация, в която хомосексуалният „брак“ ще бъде законен, а християнският – не. Въпреки тази правна ситуация, изследване от 2015 г. сочи, че България е силно консервативна с оглед на мнението на хората за еднополовия „брак“ – 79 на сто са против, 18% са „за“ и 3% не могат да решат.

Как да решим тогава каква е стойността на термините „право“, „закон“  и „законност“? При всички случаи, не съобразявайки се сляпо с пропагандните империалистични аспекти на част от международната дипломация в защита на измислени идеи за пол и брак.

* Всички линкове в статията сочат към интернет страници на английски език.
Снимка статия БЦ 22.08.17Наскоро Министерството на образованието и науката, в лицето на заместник-министъра Петър Николов, инициира идеята за въвеждане на задължително предучилищно обучение на децата от 4-годишна възраст. Основните аргументи според заместника на министъра са, че малките имали нужда да получат езикови и социални умения, необходими за училищното образование.

Продължавам да недоумявам как с вкарването на децата в образователната система от по-ранна възраст и с „обхващането“ на изпадналите ще се решат всичките проблеми на държавно-контролираното образование. Масово явление е децата да излизат от системата функционално (а смея да твърдя и социално) неграмотни. Това надали се дължи на факта, че прекарват недостатъчно време в училище. Напротив – колкото по-малко едно дете има общо с тази система и колкото повече  нужните му знания се набавят по алтернативен път, толкова по-подготвено ще е то не за образователната система, а за живота. Защото, в крайна сметка, кое е важното – детето да е подготвено за училище, или да е подготвено да се справя с житейските препятствия? 

Единственото решение на проблемите на българското образование е само едно – пълна либерализация на този сектор у нас. За да произведе качествена услуга, държавата не може да се конкурира сама със себе си. Има нужда от конкуренция, която да няма досег с чиновническия контрол. Иначе рискуваме в скоро време да искат да ни „социализират“ децата още от родилния дом.