Блог Свобода за всеки

12 eu forum childrens rights 1Изразът „безумието на Запада“ бе невъзможен само допреди две-три десетилетия, а по време на комунистическия гнет Западът бе въжделеното място за всеки, който страдаше от потисничеството на червената партия. Дори и „сексуалната революция“ и все по-откриващата се голота на човешкото тяло (особено женското) от 60-те и 70-те години на миналия век някак си ни привличаха и ние не виждахме нищо лошо в това. Но това беше до едно време. До времето, когато разбирането за пола и секса се извъртя (т.е. изврати – същата дума) и западните политици решиха да наложат това разбиране на всички свои граждани; а като по-близка цел – и на всички народи по света.

Не се съмняваме, че разбирането за „правото“, прогласено от свободолюбците от епохата на Просвещението и социалните революции (особено Френската и Американската) отпреди няколко века, бе изключително постижение на човешката мисъл и на социалната теория, и от средата на 20 век нататък то бе практически въведено като законодателно определение във всички (или почти всички) конституции на западните демокрации. Обществата започнаха да разбират какво означава да упражниш правата си, особено когато те потискат, преследват или пращат в затвора без съд и присъда. Не можем да отречем, че идеята за „правото“ наистина допринесе за добруването на много народи.

Но защо го слагам в кавички? Ясно е защо: правото от миналите времена днес се изроди в „право“, което всъщност е криво. Защото днес една крива черта я нарекоха права, един крив път го нарекоха прав, един гнусен порок го нарекоха добродетел, едно зло да отнемеш детето от родителите му го нарекоха право на това дете, и т.н. И тъй стигам до темата на настоящото писание: какво означава „право“ по отношение на децата и защо западната държава постави себе си над най-важната обществена единица, която е изграждала човечеството още от времето на неговата поява – семейството?

Четящите блога на „Свобода за всеки“ са достатъчно осведомени и вече знаят отговора: правото е обществена функция, която се реализира само в група от хора, взаимодействащи си в хода на своя живот. С други думи, правото не може да принадлежи само на един човек, откъснат от връзките му с други хора. Правото, обаче, се превърна в „право“ (т.е. в криво), когато то бе абсолютизирано и отделено от обществената му функция, когато се заговори за „право“ на отделния човек или на отделна група от хора, без да се отчитат връзките с другите хора или с други групи от хора. Затова е повече от ясно, че „правото“ на хомосексуалистите, например, не може да бъде никакво право, тъй като то не отчита взаимовръзките на тази група с другите обществени групи, които имат друго разбиране за разврата, различно от това на развратниците, наречени хомосексуалисти.

12 eu forum childrens rights 2Но така се получи и с правото на детето: неговите права бяха откъснати от правата на семейството и като бяха иззети от държавата те бяха превърнати в абсолютни права – нещо като универсалните човешки права на ООН от 1948 г., но приложени спрямо детето без да се отчита връзката му с родителите, като на него се гледа като на собственост на държавата, която се разпорежда със съдбата му според своите виждания за право и криво, за добро и зло, за полезно и вредно и т.н. Но тъй като тези ценности вече имат обратен знак, съвършено ясно е, че и разбирането за правото (в случая правото на детето) е изкривено и е приело тъкмо противоположното си значение – от право то се е превърнало в потисничество, преследване, съдебно своеволие и т.н. Познати термини, нали? Само преди две-три десетилетия те имаха особено значение в живота ни, но при други режими и други социални експерименти.

И тъй, само преди два дена, 18 април, на Фейсбук страницата на Държавната агенция за закрила на детето четем: „Скъпи приятели и съмишленици, Държавната агенция за закрила на детето желае да чуе всички креативни и конструктивни мнения, що се отнася до проекта на Стратегия за детето 2019 - 2030 г.“ и т.н. От съобщението разбираме, че засега се отлага внасянето на документа в Министерския съвет, докато агенцията се „консултира“ с различните обществени групи у нас за плюсовете и минусите на предлаганата стратегия.

Не знам кои са „приятелите“ и „съмишлениците“ на тази агенция, но ако човек си направи труда да прочете коментарите относно стратегията за детето на различните социални платформи, ще разбере, че над 90% от пишещите са гневни и желаят да видят тази стратегия отхвърлена и забравена, защото тя по подражание на подобни западни „стратегии“ (разбирайте – насилие!) цели да откъсне детето от семейството, състоящо се от един мъж и една жена, и да го разглежда като субект на държавата, която единствено може да определи какви са неговите права и която, ако прецени че те са нарушени, може безцеремонно да ти го отнеме и да го прати в друго семейство, което уж по-добре ще се грижи за него, нищо че това „семейство“ може да се състои от „родител 1“ и „родител 2“ (т.е. може да бъде от гейове и лезбийки).

12 eu forum childrens rights 3Като разсъждава за „правата“ на детето, според както те се разбират от западните либерални демокрации и според както българската стратегия иска да ни ги представи, човек без много труд разбира, че не само „правото“, но и редица други социални явления също са представени в превратна (извратена) светлина: възпитанието на детето пряко е свързано с разбирането на държавата (а не на родителити!) за добро и зло, особена е връзката със сексуалното образование (т.е. „контролирано“ учене на разврат), т.нар. „патронажна грижа“ за детето е всъщност мониторинг на държавата върху живота на детето от раждането му до 3 годишна възраст, като критериите за „добро“ отглеждане се определят от социалните служби и родителите нямат думата по този въпрос, самите тези служби все повече придобиват неограничени права, на родителите вече се гледа като на потенциални престъпници, които малтретират (или имат възможност да малтретират) децата си, родителите постоянно са наблюдавани, следени и „докладвани“ дори и при най-тривиални търкания между тях и децата (помните ли случая със сладоледа, който родителите не купили на детето си и то им бе отнето?), и т.н. и т.н. Още много може да се каже за превратното разбиране на държавата относно живота на детето и на неговите родители.

Ами българската конституция? Колко конституционни положения тази стратегия би нарушила? Няма проблем, казват авторите ѝ, ще променим конституцията! Ами решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция, в която правилно бе видян джендърния ѝ контекст? И него ще преоценим, повтарят си радетелите за „правата“, ще прокараме джендърната идеология под други форми и по различни начини, тайничко си мислят те. С други думи, ще узаконим разврата и ще ви го наложим; ще гледаме на децата така, както ние искаме, и вас родителите няма да ви питаме, даже може да ви съдим и пратим в затвора.

12 eu forum childrens rights 4Не казвам, че няма проблеми в семейното възпитание и в отглеждането на децата, особено в някои обществени групи у нас. И тъкмо тези проблеми биха могли да залегнат в една стратегия, която същевременно трябва да се отърси от всичко онова, което европейските „другари“ се опитват да наложат на България. Но как да се отърси, като нашите представители от онази държавна агенция ходят по форуми и конференции в Брюксел и Страсбург и вдъхновени от „новото“ разбиране за днешните общества се канят да прокарат това разбиране и в България, нищо че народът не го приема и го осъжда. „Какво разбира народът“, казват си те, „ние най-добре виждаме какви грижи и защита са осигурени на децата в либералните демокрации“, продължават да си повтарят. На уебсайта на агенцията може да се прочете за участието на български представители в поредния форум за правата на детето (12-ти поред), проведен в началото на април 2019 г.

В тази връзка имам предложение, което отговаря на призивите на българските родители „не на потайностите“, „не на подмолните преговори“, „не на безличните решения“: нека всички онези, които ратуват за „правата“ на детето според западнолибералните идеологически институции (каквито някои у нас се опитват да наложат и на българското семейство), да излязат на светло – било по българската национална телевизия, било на обществени дискусии, било на даден политически форум – и да заявят открито и недвусмислено защо подкрепят превратната идея за закрила на детето и какво целят с онази стратегия. Щом целят да наложат на българското семейство разбирането за детето като държавна собственост, според както това се практикува в западните страни, и най-вече в порочния норвежки модел, който някои дават за пример (!), тогава г-жа Елеонора Лалова, председател на държавната агенция за закрила на детето, да заяви: „Нямам нищо против отнето от българско семейство дете да бъде осиновено от гейове“; г-жа Теодора Иванова, секретар на агенцията, да каже „И българско дете може да бъде дадено на „семейство“ лезбийки“; другите членове на агенцията - Станислав Пандин от „Връзки с обществеността“, Пламен Таков, директор на дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване", Камелия Николова, главен директор на Главна дирекция "Контрол по правата на детето", Радиона Никова, директор на дирекция "Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“, както и целият състав на агенцията, а това са 28 човека от различни институции, вкл. заместник-министри на различни министерства, управители на институти, директори на фондации и т.н. – също да се подпишат под заявления, в които се твърди, че детето е собственост на държавата и че само тя може да прецени как то да се възпитава и отглежда, че ценностната система на западните демокрации превъзхожда българската и българите трябва да я приемат, че анонимните обаждания (които могат просто да бъдат доноси) за „неправилно отглеждане“ на дете винаги имат приоритет пред действителното положение на нещата и правата на родителите, че джендърната идеология, намираща се в пряка връзка с т.нар. „права“ на детето, отговаря на интересите на българското семейство, че българските закони, които и така имат възможността да защитят децата, вече са негодни или пък не се изпълняват и затова има нужда от „стратегия“ за детето, и т.н.

Нека тези хора, а също така представителите на Съвета на детето (вкл. Ива Иванова, председател, Галина Вълчева, заместник-председател, и Даниела Стоева, главен секретар на Съвета) и представителите им по общини – това са 53-ма човека – да се явят пред народа и да повторят горните твърдения.

Ако не го сторят, значи и без публични изявления ще ни бъде ясно, че те стоят зад прокарваните от западните идеологически машини „права“ на детето и че работят за разрушаване на традиционното българско семейство, състоящо се от един мъж, една жена и техните деца. А ако публично заявят, че българско дете няма да бъде дадено за отглеждане от хомосексуалисти, че от български родители няма да бъде отнемано детето им, ако те го отглеждат според собствените си разбирания и то расте в нормална (за тях) обстановка, че държавата може да се намеси в живота на едно семейство само при установено престъпно деяние, но не и по отношение на възпитанието и отглеждането на собствените им деца (ако няма някаква злоупотреба спрямо детето), че сексуалното образование (особено за малките деца) е порочно и неприемливо за българската действителност, че джендърната идеология е противна на традиционната ценностна система на българина, и т.н. – тогава на целия народ ще стане ясно, че тези хора не са проводници на чужди интереси и че от никаква стратегия няма нужда, стига и наличните ни закони да постигат своите цели.

И тъй, господа и госпожи властимащи (т.е. вие, които вземате решения от името на народа!), кажете на народа, че сте българи и че българското стои над всичко, или му кажете, че този народ нещо бърка и вие по-добре от него знаете кое е добро за нацията ни! Ние пък, народът, от своя страна можем да споделим вижданията си по горните въпроси и да изпратим на посочения от агенцията имейл мнението си: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Същевременно се надяваме, че отложеното внасяне в Министерския съвет на онази стратегия не е подтикнато от предстоящите избори за европарламент, тъй че засега много да не се шуми и в онзи парламент да се наместят неолибералите, докато не сме се усетили.

Отново повтарям: изрично споменавам горните имена не защото предполагам, че те вече са „заразени“ от неолибералния вирус на западното разбиране за „правото“ и за „свободата“ (разбирайте – слободията), а защото ми се струва, че е време всеки, който взема решение от името на народа, да отговаря пред този народ. Тайно се надявам, че упоменатите лица всъщност ще вземат правилното решение за българското дете и за българското семейство.

Накрая ми се иска да направя един паралел на разглежданото тук с едно проучване на Националното географско дружество, което във вид на статия излезе вчера, 19 април, и в което се казва: „Всяка хапка храна, глътка вода и глътка въздух, които поемаме, е резултат от дейността на другите биологични видове на земята. Природата ни дава всичко онова, от което имаме нужда, за да оцелеем“. Това са думи на експерта Енрик Сала, който предупреждава, че ламтежът за имане, богатство и охолство, който неизбежно е съпроводен с унищожаване на природната среда и на биологичните видове, всъщност се обръща срещу нас, и че ако не вземем мерки, човечеството едва ли ще оцелее дълго на земята. А колко повече унищожаването на традиционните устои на обществата ще се отрази на човечеството? За вярващите е ясно, че грехът ще залее народите и че Антихрист ще воюва с Христовите последователи, но и за невярващите трябва да бъде ясно, че хомосексуализмът и джендерната идеология отразяват само повърхността на много по-дълбоки промени в обществата – поява на нови и непознати смъртоносни болести, промяна на човешката личност до степен на нейното обезличаване, промяна на обществения строй какъвто го познаваме днес и като последствие усилването на враждите между отделни социални групи, на войните, разрухата и унищожението на човечността и накрая на човечеството като цяло. Защото противенето срещу изконната човешка природа не може да остане безнаказано за онези, които сега не разбират какво правят. Но съм убеден, че здравият разум все още преобладава в повечето народи по света, които не само че няма да се подчинят на западнолибералните богопротивни идеологии и практики, но ще въстанат срещу тях и ще накарат и западните общества да си спомнят кой е човекът и какво е неговото предназначение на тази земя. Ако правим усилия да спасим планетата си, за да оцелеем, колко повече трябва да полагаме усилия да спасим човешкото в нас и да съхраним богоустановения характер на семейството, състоящо се от един мъж и една жена и техните деца, които са възпитавани и отглеждани от родителите си, а не от абстрактната или пък опорочената държава.

Бележка: Снимките са взети от уебсайта на Европейската комисия, където са поставени линкове към докладите от двата дена, 2 и 3 април 2019, първият е 6 часа и 22 минути, вторият – 5 часа. Мотото на форума е „Къде се намираме в момента и към какво се стремим в бъдеще“, а подтекстът е, че в момента правата на децата не се упражняват с необходимата сериозност, а в бъдеще всички деца по света трябва да имат едни и същи права и да бъдат защитавани от правителствата по всевъзможни начини с оглед постигането на целите им за построяване на „социалната държава на бъдещето“.


В българското общество отдавна се говори за политическото управление на Антихрист, за есхатология (край на света), за сблъсъка Запад – Изток и пр. страховити събития, които светът очаква. Голяма част от тях са от областта на конспиративните теории, на сензациите и стремежа на някои журналисти да печелят публика и „зрители” или „четяща аудитория”. В крайна сметка някои от конспиративните теории не са съвсем безпочвени, а други от тях не целят нищо друго освен евтина сензация и превръщане в популярно четиво.

И тъй като до момента всичко звучи твърде общо, бих желал да спра вниманието върху факти, на които ставаме свидетели и които са твърде притеснителни от гледна точка на хуманността, човешката свобода и независимост, и особено на демокрацията. Този тип обществени отношения определено приличат на кошмарните очаквания у хората, имащи вид точно на Апокалипсис. Става дума за поведение на държавна администрация и бюрократично отношение, което определено може да бъде окачествено като „антихристко”, или по-скоро – антихристиянско.

Това, което конкретно имам предвид, е зачестилата практика в държави от ЕС, а в някои случаи и САЩ, по отнемане на деца от семействата и родителите им и „отчуждаване” в полза на държавата, респективно предоставянето им на трети лица да ги отглеждат. Изразът „отчуждаване” в случая е с ироничен привкус и съдържа в себе си елемент на подигравка към наличие на подобна срамна практика за това, че на човешки същества, т.е. в случая деца, е възможно да се гледа и да бъдат третирани по този начин през ХХІ в. в Европа. А именно – като на вещи, предмети или пък държавна собственост, която да служи в полза на определена политика като „разменна монета”.

Причини за подобна абсурдност

Не мога да се съглася с целенасочената дезинформация, прокарвана от платени проруски провокаторски коментари от страна на интернет тролове, работещи в полза на хибридната война на Кремъл (Москва) срещу ЕС, в опитите им да го дискредитират и да настроят европейски граждани и дори членки на Обединена Европа едни срещу друг, внушавайки по този начин разочарование, сриване на доверието, с цел евентуално разбиване единството на ЕС чрез поддаване на кремълска фалшива пропаганда и подкопаване на доверието в евро-атлантическите структури и система на защита към гражданството и неговата сигурност в Обединена Европа. В съюза най-сетне излязоха с решение, че Русия е заплаха за мира и стабилността в Европа и в частност нейната хибридна война срещу ЕС, демокрацията, идеите ѝ и евро-атлантическите ценности.[i] Проблемът тук е доста по-дълбок и касае различен тип играчи на обществената политическо-административна „сцена” в Западна Европа.

Парадоксите с намесата на социалните служби. Сама по себе си идеята да съществува консултант по проблемите, които са налице в обществото, т.е. специалист, който да помага семействата, що се отнася до техните проблеми, с логистика, и по-специално – със съвети, беседи и консултации, никак не е лоша. В нея не само има смисъл, но тя е изява и на типично християнско поведение и отношение към предизвикателствата на живота, пред които се изправя всеки човек, а особено семействата в ситуация на тежки житейски изпитания и проблеми, с които, уви, изобилства съвременният живот. Не случайно в протестантските религиозно-верски среди съществува „каунсълинг” или „съветничество”, което се отнася точно до това: консултиране, съветване на хората във връзка с проблемите, които възникват пред съществуванието им като граждани и хора. Само че, този тип практика касае добрата воля и съучастие на хората, без да има вид на задължение или социална система, която със сила да се намесва в живота на хората и да го регулира принудително, че дори чрез „отчуждаване” и насилствено отделяне на деца от техните родители.

Консултиране на семейни двойки. Неотдавна чух за случай, в който представител на български социални служби изпраща писмо, в което учтиво кани български гражданин за консултация във връзка с предстоящия му развод. Оставен е телефон, следва договаряне със социалната служителка с определяне на час и ден за среща, удобен и на двамата. Дотук всичко звучи нормално и няма поводи за каквито и да било притеснения. Двамата осъществяват срещата. Служителката е много атрактивна и симпатична млада дама. Тя започва разговор за проблемите, които мъжът среща със съпругата си, с която се канят да се разведат. Няма никаква натрапчивост, всичко се случва в приятна атмосфера на непринуден разговор. Внезапно обаче мъжът, който е на път да сподели дълбоки лични притеснения за семейния си другар (каквито естествено винаги има), между другото пита младата дама: „А вие семейна ли сте?”. Отговорът е: „Не...”. В този момент мъжът осъзнава абсурдността или по-точно „Параграф 22”, в който по неволя е вкаран като гражданин на България от страна на управляващите. „А като не сте семейна, как можете да консултирате семеен мъж за семейните проблеми, с който той се сбъсква, но с които вие не сте запозната?”, пита той с усмивка. Младата дама също се усмихва и леко конфузно замълчава, а разговорът продължава с някои общи теми. Скоро приключват срещата, казват си „довиждане” и всеки се отправя по пътя си без никакви особени последици. Но този разговор е твърде показателен за абсурдността на бюрократичната система, в която са вкарани по неволя българските граждани.[ii]

Отнемане на деца? Още по-драстичен е случаят, в който представители на властта, чрез социалните служби, биват упълномощени да решават съдбата на едно или друго дете, респективно семейство или родители, без самите служители да знаят що е това брак, семейство, съпруг, съпруга с отношенията им. Картината на поредния „Параграф 22” става пълна, при условие че социалните служители нямат никакъв опит или понятие от това що е бащинство/майчинство, та да преценяват за отношенията вътре в семейството, особено с техните деца, след като самите социални служители нито са били семейни, нито са ставали родители, нито са познали що е то „чадородие” – отговорностите около него, близостта с децата, отношенията, изпитанията, предизвикателствата. И въз основа на какво точно тези социални работници ще дават оценка и определение за това дали дадено дете да бъде отнето от семейството или не? Въз основа на инструкциите и правилника за вътрешния ред в социалните служби, писан пак от такива като тях – несемейни или без ни най-малка представа за родителство, респективно семейна отговорност. И как да знаят драматизма на ежедневната проблемност на семейните хора и съвкупността от предизвикателства, които се изправят пред родителите, ако самите социални служители си нямат и идея от семейство?


Преди години (2014 г.) нашумя случаят с малката Мегън – родена от българска майка и гражданин на Великобритания. Заради скандалното поведение на нейния баща (позволил си гледане на детско порно) и наивността на българката да сподели със социалния служител тази слабост на съпруга си, нещата се развиват драматично и тъжно за детето. Отначало майката е предупредена от социалния служител да не се среща повече с бащата, но тя го е правила. Все пак това е човек, с когото е живяла, баща е на детето ѝ. Но неговата злоба и отмъстителност довежда до това – той да я наклевети пред социалните за същото и в крайна сметка малката Мегън бива отнета и от майката, след което дадена за отглеждане на съвсем чужди хора в приемно семейство. Група симпатизанти на нейната болка се организираха, отпечатаха фланелки с лика на майката и дъщеря ѝ, след което и протестираха пред посолството на Обединеното кралство в София. Безрезултатно... Днес, години по-късно, малката Мегън вероятно вече е забравила майка си, а травмата в съзнанието ѝ от откъсването ѝ от тати и мама едва ли някога ще се заличи.

Всъщност, без значение дали самите работещи в социалните служби имат деца, семейство или съпрузи/ги, намесата в делата на чуждо семейството, освен в случаи на наличие на подчертано криминално действие или поведение, заплашващо живота или здравето на детето или на другия родител, е пълен абсурд, достоен само за най-ярките примери от пиеси в театър на абсурда, откровената гротеска или фарса, носещ привкус на съвременен хорър.

По същия начин нашумя случаят със семейство в Германия, желаещо да възпита децата си не в духа на еволюционизма, а в духа на християнството и научния креационизъм. Там се стигна до крайността – отнемане на всички деца от страна на държавата само защото са искали да посещават светско училище, като възпитават и учат децата си в домашни условия като християнски вярващи, нежелаещи да пълнят съзнанието на децата си с теория на еволюцията, за съществуването на която по принцип няма никакви доказателства, подобно на редица религиозни схващания.

Тази система може да бъде наречена „овластена посредственост”, както това виждаме в американски филм „Параграф 22”, пародиращ подобни абсурдни ситуации, в които бюрокрацията е в състояние да вкара всеки гражданин.[iii] Независимо от усилията и опитите на московски пропагандатори да изкарат като виновен за всички подобни грехове точно Запада, началото на овластената посредственост е поставено не от другаде, но от страна на Изтока. По-точно – на социализма на континента и още по-точно – на идеите, залегнали в

„Комунистически манифест”,

писан и публикуван от Карл Маркс с помощта на Фридрих Енгелс, в който са очертани основните фундаменти на лявата социалистическа и по онова време наречена „комунистическа” идея. Макар да е написан в Западна Европа обаче, най-големите си последователи той намери не другаде, а в Русия. По думите на българския политик Александър Цанков, „Болшевизмът е чисто руски продукт, насаждан с насилие и терор, провеждан от един апарат в ръцете на партийната комунистическа олигархия”.

Еволюционизъм и атеизизъм. Малцина се замислят обаче, че социализмът върви ръка за ръка с атеизма, а той – с еволюционизма, като противопоставени на християнството и вярата в отвъдсветовен Бог. В основата на материализма, или по-точно натурфилософията, стои идеята на вечно развиващата се материя. Тази тема очевидно е прегърната от Карл Маркс и неговите сподвижници и бива тиражирана по целия свят с името „диалектически материализъм”. Днес вече никой не вярва на комунистическо-социалистическите идеи, проникнали в Русия и много други места по света. Въпреки това материалистическите виждания се разпространяват и имат своите последователи.

Ако се замислим, всъщност точно тяхна визия е отношението на Министерство на образованието в Германия, което си позволява да отнема деца от родителите им само защото те не желаят децата им да изучават Дарвинова теория или еволюционизъм. Още по-парадоксалното е, че всичко това става във време, в което всеки е свободен да вярва в каквото реши; тогава, когато свободата на мисълта, убежденията и вярванията в какво ли не се радва на широка обществена подкрепа по целия свят.

Подобен тип виждане е и отношението на социалните служби към семейството и по-точно към децата, които те без никакви угризения могат да отнемат, да предоставят на някого другиго за отглеждане и да третират едва ли не като държавна „собственост” и въобще като материални предмети. Най-пресният случай е с решението на Върховния съд в Германия срещу семейство Вундерлих, което желаеше да обучава децата си у дома, поради което и шест деца бяха отнети от страна на държавата.[iv] 

Следата на... „материята”. Подобно отношение на местна и държавна администрация не би било възможно без разпространението повсеместно на материализма (натурфилософията),[v] съвместно с еволюционизма и левите политически идеи, известни като „комунистически”. Фактически те съществуват точно въз основа на леви политически убеждения, известни от популярното иронизиране на комунистическата идея, според която „всички били равни”, но някои се оказват „по-равни” от другите! Иначе казано, там откровено съществува двоен стандарт. Особено в бившите социалистически източноевропейски страни левите политически кръгове успяха да прокарат внушението, че атеизмът е нещо нормално и естествено за вярване, докато техни политици прокараваха закони за преследване, тежки санкции и рестрикции върху вярващи и особено протестанти, изповядващи християнството.

Такъв е случаят с новия Закон за вероизповеданията от началото на 2019 г. Как е възможно да съществуват хора, които вярват и изповядват провалилите се по целия свят леви комунистически идеи, а в същото време да се забранява на други да вярват в най-успешната верско-религиозна система, известна на света като християнство? В това отношение българският революционер, просветител и възрожденец Методий Кусев е краен. В брошурата си за безбожниците той пита риторично. Как може учители да говорят за възпитание, след като възпитанието означава въздигане, изкачване, усъвършенстване, според класическите разбирания на педагогиката, и в този смисъл атеисти и социалисти учители какво могат да предложат, след като сами отричат точно това – духовността, усъвършенстването към по-добро, което предлага християнската вяра? Отецът мъдро отбелязва и че именно материализмът сам по себе си е отрицание на понятието „възпитание”,[vi] като подчертава, че добродетелите и идеалите в света на хората имат напълно духовна същност, което се отнася и до познанието, жаждата за живот, благородството, нравствената красота и пр.

В конкретния случай трябва да прибавим и още един факт от съвремието. И това е парадоксът, свързан с коренните промени в Изтока и Запада. За тях е валидна максимата, според която двете системи или части на континента, респективно капитализмът и социализмът, взаимно се проникват и си влияят, възприемайки  елементите на срещуположната. От една страна социалистическата (комунистическа) система е принудена да се либерализира и демократизира. А от друга, в Европа, макар и някога противопоставяща се и конфронтираща се със СССР и социалистическата система, заради престъпленията на комунистите, с времето започва да става обратното – тя да възприема влияния от източната част на континента, някои от които са прототалитарни. По този начин всяка от двете системи започва да възприема схващанията на опонента си.[vii] Иначе казано, ако до 1989 г. е било характерно за социалистическите управления от „сталински тип”,[viii] както ги нарича изследователят на тоталитаризма Раймон Арон, отнемане на деца от семействата им, защото родителите им „не ги възпитават в дух на комунизъм”, то това днес явно почва да се случва със Западния свят. Същият този, който някога е изобличавал социалистическата система за нейното безчовечно и антидемократично отношение към гражданите ѝ, вече копира тяхно поведение.

А когато идеи за „духовност” и възвишеност липсват (както по принцип във вижданията на натурфилософията (материализма) и комунизма)? Е, тогава ставаме свидетели на изключителни паметници на човешката мерзост, злоупотреби с човешките личности, тотално тяхно унижение и смазване на достойнството им чрез погазване на правата им, на човешкото в тях, а и на демокрацията като цяло, до пълно обезличаване, унищожаване и погазване на човешкото в тях. Неслучайно комунистическите диктатори Сталин и Мао цзе Дун са рекордьори по престъпления на геноцид – масово убийство на невинни измежду цял един народ. И съвсем логично, в (пост)тоталитарна страна като България ставаме свидетели на безскрупулни социални служби, които отнемат разплакани деца от родителите им, за да ги харижат на свои приятели – бездетни, но способни да им заплатят щедро за „услугата”. А понякога дори и не получават нищо в замяна, но за сметка на това пък сеят своя червен хаос и обезличаване на семействата, отчуждаване на децата им и тикването им в нечии чужди ръце за отглеждане.


Такъв е случаят с Даниела Колева,[ix] на която социалните отнемат трите деца, като ги отчуждават и настаняват при чужди родители, вместо да подпомогнат майката да ги отгледа, изхрани и изучи. Подобна е драмата и с двадесет и шест годишната Симона Александрова от Смолян,[x] на която социалните отнемат новороденото дете под предлог, че нямала автомобил, за да го транспортира до лекар в случай на нужда. Или с отнемането на други 11 деца на семейство от Русе,[xi] сякаш това не са хора, а разменна стока, за която някой с дебел портфейл плаща, за да си я „купи”, а друг, тотално лишен от съвест (социален работник), прибира парите и с тях после се черпи в градския бар за здравето на платилия. А има и други четири деца, отнети от едно семейство в Харманли.[xii]

За съжаление, списъкът на подобна недопустима мерзост в България е много дълъг. Но аз питам себе си и вас: а ние защо позволихме това? Кой точно не знае, че за едно дете няма по-добро семейство от собственото? Социалните работници ли не знаят? Ама да се образоват, да попрочетат! Светът не се заключава в тяхната жалка чиновническа служба, а има и последствия – пагубни и травмиращи за семействата, и особено за децата. Питам се – тези социални работни после с какви очи могат да погледнат близките си и дори себе си в огледалото? Поне малко съвестта не ги ли гори за безобразието, което са допуснали? И не безобразие, а всъщност чудовищно престъпление. Тези, които го инициират, заслужват остро порицание, тежка морална присъда от обществото и ще бъдат подложени на съд от Всевишния. Друг е въпросът, че не бива да хвърляме на Него личната си гражданска, човешка и християнска отговорност за подобно антихуманно поведение.


Заключение.
Въпросът с поведението на социалните служби в (пост)комунистическа България, а в някои случаи и в ЕС, тепърва очаква своето справедливо и демократично решение. Очевидно е, че в случая има налице престъпление срещу човешките права, демокрацията, свободата, правото на майчинството и бащинството, както и на децата, като принадлежност на родителите си по рождение, исконно свързани с „мама” и „тати”, които те са видели с очите си при раждането си. Никой няма да ги обича повечеот тези, които са треперили над тях през деветте месеца, през които са се образували в утробите на майките си, и с нетърпение са очаквали кога ще се появят на бял свят, за да си ги прегърнат. И ако за момента властта не определя това като криминално престъпление, то определено е престъпление срещу човечността, човешката свобода, демокрацията – човешките и гражданските права на пострадалите – родители и деца. Този проблем чака своето належащо разрешение с категоричното прекратяване на подобни грозни и недопустими през ХХІ в. практики.

 

Бележки
___________________

[i] Светослав Малинов. Пленарна сесия, 14 март, 2019. Страсбург, ЕС. https://www.facebook.com/smalinovMEP/videos/419488188818303/?notif_id=1552573139552323&notif_t=live_video_premiere . (Последно посещение 15.03.2019).

[ii] Интервю с В.Г. 57 г., служащ, висше образование, от 21.01.2019 г., София.

[iii] Разговор със Светломир Никодимов. Той сподели разказ, без да цитира източник: „Андрей Михалков-Кончаловски:
"За Русия е характерна мисловна двойнственост. Ние сме архаична нация, мнозинството хора у нас живеят в каменната ера, но в същото време ползват айфони. А що се отнася до нашата ценностна система, сравнена с Европа, то ние се намираме в XI или XII век, когато все още не е имало никаква буржоазия, не е имало граждани. За това е писал още Маркс. Така например, у нас никога не е имало собственост. Когато човек няма нищо, което трябва да защитава или може да продаде, той не може да разбере какво е това пазарна икономика. Затова и много руснаци не могат да разберат немците, както и обратното: съществува различни системи на приоритети. Освен това руското мислене е и манихейско: в него има само светлина и тъмнина, черно или бяло – това е една от причините за кризата на нашето общество." Форум „Русия – враг № 1 на българската държавност”. София. 10.03.2019.

[iv] Екип „Свобода за всеки”, 2019 г. Германия: поредната съдебна борба за защита на домашното образование

https://mailchi.mp/05cf59822eea/ffa-issue-2971121?e=7d2544dcba (Последно посещение 15.03.2019).

[v] Сайър, Джеймс. Вселената до нас. София, 1991. 56-58.

[vi] Кусев, Методий. 1992. Възпитание в духа на християнството или безбожието. Стара Загора. 10-11,14; 21-23.

[vii] Йорданка Бибина. Културните маршрути на духовността. Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63). https://liternet.bg/publish13/j_bibina/rzaimova.htm. (Последно посещение 15.03.2019).

[viii] Арон, Раймон. Демокрация и тоталитаризъм. София, 1993. 165-167.

[ix] Отнеха трите деца на Даниела Колева. https://www.168chasa.bg/article/5990947 (Последно посещение 15.03.2019).

[x] Отнеха новородено от самотна майка, нямала кола и доходи.
http://onovini.com/2019/01/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D1%8F/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xi] Отнеха 11 деца на семейство от Русе.
https://trud.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-11-%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xii]Харманли  https://sakarnews.info/sotsialni-otneha-chetiri-detsa-ot-semejstvo/ (Последно посещение 15.03.2019).

jamie shupe newsЗлото има много лица, то разрушава всичко ценно, което всеки отделен човек и обществата като цяло се опитват да спазват през живота си. Злото обаче има особено жестоко лице, когато действа като закон и въвежда човека в грях, заставяйки го да води пагубен за неговата изконна природа живот. Темата за т.нар. „трети пол“ бе вече многократно засягана тук, на сайта на „Свобода за всеки“, а също така и в обществените дискусии у нас, но тя бе разглеждана преди всичко във физически и биологически план, като разумните хора, а също вярващите, доказваха, че полът не може да бъде друг, освен бинарен, т.е. състоящ се от двойката „мъж“ и „жена“, и че „трети пол“ не може да съществува като никаква реалност. Но една скорошна „изповед“ на човек, който бе законно признат за принадлежащ към „третия пол“, ме накара да разсъдя върху това зло от гледна точка на неговата социална функция и ролята, която то играе в политическия живот, като знаем, че социалните взаимоотношения най-често произтичат от установената (или прокарваната) политика в дадена страна.

Разказът на този трансджендър, на име Джейми Шупи, американец от Портланд, щата Орегон, бе публикуван преди няколко дена, на 10 март 2019 г., (първоначално Daily Signal го публикува и през последните няколко дена и други медии разпространиха историята му) и за няколко дни успях да събера достатъчно материал, позволяващ ми да обобщя трагедията на Шупи и да посоча огромното зло, което политиката и т.нар. политическа коректност може да нанесе на отделните хора, на дадено общество и въобще на човечеството като цяло. Ето разказът му накратко.

Като младеж той започва да чувства, че всъщност за него са характерни повече женски особености (преди всичко що се отнася до начина му на мислене и поведение), отколкото мъжки, и решава, че всъщност природата му е женска, макар биологичният му пол да е мъжки. Междувременно той щастливо се оженва за съпругата си Санди и с нея имат дъщеря. През 2013 г., поради създали се около него обстоятелства, в един момент изпада в сериозен психологически стрес и тъкмо в този момент решава, че той в действителност е жена. Междувременно добре се е запознал от интернет източници как човек може да смени пола си. Обръща се към лекари и те охотно започват да му предписват хормонални медикаменти, предназначени за смяна на пола, започва и терапия в болница в Питсбърг.

jamie shupe 1

Желанието му да се превърне в жена било толкова силно и завладяващо ума му, че през 2015 г. обявил на цял свят за решението си (всъщност публикувал в Ню Йорк Таймс историята си: всекидневникът има специална рубрика за трансджендърите, които споделят историите си). Но въпреки умствените му лутания цели две-три години (разбирайте – лутанията на болната му психика!), Джейми не успял достатъчно твърдо да повярва в себе си, че е жена, докато накрая през 2016 г. изведнъж дошло „просветлението“, че той всъщност не е нито жена, нито мъж, а нещо „трето“ (т.е. че той е не-бинарен); а „просветлението“ дошло, след като дълго време изучавал лицето и тялото си пред огледалото, докато накрая „разбрал“, че не принадлежи нито към мъжки, нито към женския пол.

Джейми лесно склонил двама лекари да го признаят за „третополов“ (а това били лекарите, които не успели да го „превърнат“ в жена и научните им експерименти се провалили) и с техните медицински заключения и след подадена молба в един съд в Орегон успял да убеди съдията (това била съдийка), че той принадлежи към „трети пол“. Съдийката твърде бързо се съгласила с желанието му и през февруари 2017 г. Джейми станал първият човек в САЩ, който законно получил знакът „Х“ в графата за пол (новината била публикувана в Monthly Portland на 20 февруари 2017 г.). След няколко месеца той получава и официалното си свидетелство за раждане, където полът му е определен като „Х“.

Така Джейми постига в живота си „върхът на щастието“ и дори става известен, журналисти непрекъснато го преследват, медиите не спират да пишат за него, интервютата са безкрай, ЛГБТИ общностите го боготворят. И тъкмо там, на върха на славата, започнало стремителното падане надолу към реалността (нали помним израза: „Надеждата крепи човека и го издига все по-нависоко и по-нависоко, докато накрая го пусне от най-високото“), и накрая, някъде в началото на 2019 г., Джейми изведнъж разбрал, в каква голяма лъжа и измама е живял през последните пет-шест години.

jamie shupe 2

Интересното в това негово осъзнаване е не фактът, че той признал пред себе си, че психиката му е болна (и в момента той се лекува психически), а в това, че той всъщност е жертва на една политическа система и политическа коректност, които тотално объркват съзнанието на хората и ги карат да си мислят онова, което им се втълпява. Тук ще приведа думите на самия Джейми Шупи, както той ги предава в публикацията от онзи ден, 10 март.

Някой тогава трябваше да ме спре, но активисткото движение на трансджендърите я уплашиха и тя не можа да ми откаже“ – това са думите му от 2013 г., когато отива при лекарката и настоява тя да начене процедури за смяна на пола му в женски: тя дори не провежда с него разговор, за да разбере мотивите му и желанието му да стане жена, а без много да мисли се заема да му „помогне“ (а всъщност да задълбочи психическото му разстройство).

През следващите две години на умствени лутания и срещите с много лекари, Джейми накрая ще напише: „Макар да знаех, че половата дисфория всъщност е вярване, че принадлежиш към другия пол, нито един лекар не пожела да разсъди заедно с мен в какво вярвам“. Сетне допълва: „Трябваше някой да ми предпише интензивна терапия, която да ме избави от мислите да стана жена. Вместо това лекарите ме караха да се крия в женската баня и да наблюдавам жени и млади момичета как се къпят, което щяло още повече да затвърди убеждението ми, че съм жена“. Две години по-късно той вече разбира каква е една от причините за повърхностното отношение на лекарите, опитващи се да сменят пола му, към желанието на болното му съзнание: „Страхът да не бъдат обвинени в противници на трансджендъризма не позволи на лекарите да ме разпитат по-подробно и евентуално да им докажа, че трябва да сменя пола си“.

Спомняйки си съдебното решение от февруари 2017 г., узаконило „третия“ му пол, Джейми казва: „Съдийката, която узакони "третия" ми пол, трябваше да ме спре, тя трябваше да признае подтика, който я накара да издаде решението си. Тя не само узакони половата ми идентичност, тя всъщност търсеше начин да узакони половата идентичност и на детето си“ (тук в скоби ще посоча, че съдийката имала проблем със собственото си дете, което също „осъзнавало“ себе си като трансджендър, и тъкмо това бил нейният подтик с лека ръка да издаде решението на съда за „третия пол“). Джейми сетне продължава: „Всеки съдия със здрав разум трябваше да ми каже „не“ и да не подпише подобна заповед. "Полът е само една концепция (мисъл, идея), а биологическият пол е този, който определя всеки от нас" – ето това трябваше да каже разумният съдия“.

jamie shupe 4И вече към началото на 2019 г., след осъзнаването на огромната измама, която държавната система може да прокара сред обществото, Джейми пише: „Съществува изобилие от литература, която посочва, че смяната на пола при трансджендърите всъщност не е реална, но когато лекар професионалист ти казва, че си роден в погрешното тяло и когато правителствена служба или съдът узаконяват решението ти да си смениш пола, тъкмо тогава умствено се увреждаш и ставаш объркан кой си всъщност. Тъкмо това се случи с мен“. Сетне допълва: „Нямах никакви сексуални отклонения. Но объркването относно моя пол бе в главата ми и аз трябваше да бъда лекуван. А напротив, всички – лекари, съдии, активисти от всякакъв род – ми втълпяваха тъкмо онези фантазии, които бяха в моя ум“.

И в края на януари 2019 г. Джейми вече заявява: „Не мога повече да понеса тежестта на лъжата върху съвестта ми; двете фалшиви полови идентичности не можаха да убият истината за биологическата ми реалност; няма трети пол, трансджендърите са или мъже, или жени, състоянието им е резултат от някакво разстройство в тяхното полово развитие и затова те имат нужда от помощ и от състрадание“.

И заключава: „Моята роля в по-нататъшното прокарване на тази велика илюзия вече приключи; жертвата в случая не съм аз: съпругата ми, дъщеря ми, американският данъкоплатец – те са истинските жертви“.

След тези признания на Джейми човек се чуди докога политиците и различните активисти за правата на човека и за недискриминация ще продължават да считат хомосексуализма, трансджендъризма и всякакви други налудничави идеи за „пол по желание“ за човешко право и за „свобода на мисълта“, а не си спомнят, че повече от два века насам (от 19-ти век насам и през целия 20-ти век), когато медицината и психологията постигнаха огромен напредък, тези извращения бяха считани за умствено разстройство и тези извратени хора бяха лекувани. Иска ни се да вярваме, че историята на Джейми още веднъж ще припомни на „сексуалните свободолюбци“ истинската причина за желанията на някои хора да сменят пола си и че съответните клиники ще направят лечението им по-успешно; че идеята за „трети пол“ вече е идея на болното съзнание на цяла обществена групировка в дадена държава и че тази групировка също заслужава сериозно медицинско лечение.

И така, в заключение бих казал, че вече можем по-ясно да схванем как се разпространява злото под формата на държавно узаконена „полова идентичност по желание“: фалшивата и изкривено разбираната идея за равноправие и недискриминация, страхът да не бъдеш обвинен в омраза към някоя обществена група, изключителният стремеж на кандидатите за политически и държавни постове да си осигурят колкото се може повече гласове по време на избори, политиката на „усвояване“ на огромни суми пари за „уязвимите обществени групи“ (в нашия случай хомосексуалистите и трансджендърите) и разпространението на „новата етика“ в обществените отношения са всъщност главният корен на злото. Ако можем да премахнем фалшивата идея за равноправие, да преодолеем страха от закона, непозволяващ ти свободно да изкажеш мнението си, да видим политическите игри по време на избори с цел спечелване гласовете на всички видове сексуалисти, да прекратим прибирането на пари в джоба от кампанията срещу дискриминацията и да се преборим с „новите ценности“ с обратен знак на действителните човешки ценности – ето тогава бихме навярно имали известен успех в борбата с тук описаното зло.

За съжаление не съм оптимист, че можем да се преборим с горните заплахи, защото това означава да се борим срещу новите политически (и социални) реалности, които биват налагани на обществата – засега в т.нар. развити страни, но тенденцията е те да бъдат наложени глобално. Като вярващи християни обаче, ние знаем, че злото ще се умножава и греховността ще приеме огромни размери, преди Спасителят отново да дойде да съди живите и мъртвите. Тъкмо в мисионерската ни благовестническа дейност трябва да учим другите и да им посочим какво следва след смъртта на физическото ни тяло, та проповядвайки евангелието, да можем и ние като апостол Павел да кажем, че станахме роби, за да придобием мнозина, станахме юдеи, за да придобием юдеите, станахме подзаконни, за да придобием подзаконните, за нямащите закон станахме като да сме без закон, за да придобием нямащите закон, за немощните станахме немощни, за да придобием немощните, за всички станахме всичко, та да спасим поне някои (срв. Кор. 9:19-22).

Бележка: Снимките са взети от посочените тук публикации. Забележете възможностите на английския език, в който като цяло не съществува граматическата категория „род“, когато той не се отнася до хората и живите същества, и в който местоименията могат напълно да „затъмнят“ половото различие между хората (т.е. „той“ или „тя“) – в английски, когато не искаме да споменем дали става въпрос за „той“ или „тя“, се употребява „техния“ (their); на втората снимка по-горе, взета от The Guardian (и там тя е втора по ред), надписът гласи: „Джейми Шупи с тяхната съпруга Санди Шупи“ („тяхната“ означава или „неговата“ или „нейната“, в зависимост от това в кой граматически род стои определителят или подлогът).

Животът си тече в своите забързани темпове и година след година, ден след ден, час след час светът около нас се променя. Промяната, която виждаме днес обаче, все по-рядко е свързана с полезни за обществото реформи и е по-скоро резултат от практики, чиито последици ще са унищожителни за следващите поколения, ако не бъдат преустановени. Една такава промяна е натрапването на джендър идеологията, която трайно се настани в живота ни чрез досадното ѝ и  постоянно пропагандиране и която е на път да се превърне в епидемия с поражения, далеч по-големи от заболяване от морбили например.

Темата за Истанбулската конвенция дойде на дневен ред и отмина, но се оказа, че джендър агресията срещу българското общество не е само вчерашна новина. Завидното упорство, с което леви активисти и управляващ елит целят ненормалното да стане нормално, има опасност да доведе до това обществото в крайна сметка да вдигне ръце и да се примири с новоизмислената полово неутрална реалност. Такъв сценарий не трябва да се сбъдва. Не трябва да отстъпваме от позицията на здравия разум. Не трябва да свикваме с абсурда, защото в момента, в който свикнем, битката за децата ни ще е изгубена.

Когато заговорим за следващо поколение и за битка, съвсем логично първата асоциация, която идва наум, е училище. Училището, което по презумпция би трябвало да бъде място за придобиване на знание, също изживява своята поредна зловеща метаморфоза и се е превърнало в затвор за идеологическо промиване на детския мозък. Би било добре тази оценка да е плод на просто нечия болна фантазия, а не да почива на конкретни факти, но уви. Принудителното въдворяване на отпадналите от училищната система, от една страна, и джендър обучението, от друга страна, доказват, че заявените добри намерения училището да образова са само претекст да се извършава масово превъзпитание на младите граждани, за да са подготвени за новия свят – светът, лишен от морални устои.  

В новина, изнесена на сайта на BTV, можем да се запознаем с един от многото скандали, разтърсващи както отделните учебни заведения, така и цялата образователна система:

Брошури за сексуално ограмотяване на учениците предизвикаха скандал между институциите. Проблемът е, че на снимка, която е приложена за болестите, предавани по полов път, са двама млади мъже. Брошурите са издадени от здравното министерство и са разпространени от РЗИ – Ямбол. […] Брошурата се нарича "Любов без последствия" и е издание на Министерството на здравеопазването. Тя е богато илюстрирана и е предназначена за сексуално възпитание на учениците.

От материала става ясно, че едва ли не се е получило недоразумение и брошурите са били прибрани след писмо от Регионалния инспекторат. Но директорът на гимназията, в която са предлагани хомосексуалните порнографски материали, Йордан Милков с право е в недоумение. Ето какво заявява той по въпроса:

… в началото бе едно обаждане дали в училище има такива брошури и каква е съдбата им и да не ги разпространяваме, после дойде официално и писмото. В него пише да не се разпространяват брошурите. […] Как може да забраняваме нещо, което предварително са го одобрили! Отзад на самата брошура стои Министерството на здравеопазването, подписано. Те са минали през утвърждаване, минали са през съответния контрол на министерствата, пристигнали са по официален ред чрез институции, и когато картинката се оказва неадекватна или провокативна, започваме с писма (...), казва директорът Йордан Милков.

И наяве излиза абсурдната ситуация, че институциите са одобрили разпространението на недопустимите от морална  гледна точка материали, а след това дават обяснението, че не са наясно кой е отговорен за допускането им до училищата. Дали образователното министерство и Министерството на здравеопазването не общуват помежду си не е най-важното в случая. Забележително е постоянството, с което управляващите търсят начин да „образоват“ децата така, че те да приемат хомосексуалната идеология като нещо естествено.  

Въпросният скандал не е изолирано събитие в отдалечен провинциален град. Не. Той е само поредното „недоразумение“ в образователната система, а „недоразуменията“ станаха заплашително много. Неотдавна се появи анкета на Европейската комисия SELFIE (самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии), в която българските ученици трябваше да отговарят на така „важния“ за учебния процес въпрос какъв е техният пол. И понеже от ЕК са „широко скроени“ по отношение на половата идентичност, в злополучната анкета са предвидени четири възможности за отговор – “момче“, “момиче“, “друго“, “предпочитам да не казвам“.

По повод възмущението, надигнало се в българското общество, образователният министър Красимир Вълчев хвърля прах в очите на родителите, заявявайки, че той е против въпросите за пола, но е станало недоглеждане. Звучи достоверно, но не е истина. Достатъчно е да си припомним позицията, която неговата партия заемаше по отношение на т.нар. Истанбулска конвенция, за да разберем, че става въпрос за целенасочено прокарване на джендър идеологията в българското училище. Разбира се, като мнозинството български политици, разчитайки на късата памет и пословичната наивност на българския гласоподавател, Вълчев невинно призна,  „… че не е разглеждал въпросите в анкетата и отново подчерта, че над 900 училища вече са я попълвали и до преди два дни не е имало нито един сигнал за нещо смущаващо“, и после допълни, че „платформата е много полезна за степента на дигитална готовност на училищата и нито министерството, нито Европейската комисия искат да го компрометират“. Само че, анкетата вече е компрометирана, защото за всекиго е ясно, че образованието е параван, зад който са се скрили истинските цели на управляващите.

И стигаме до важния въпрос – ако училището е място за придобиване на знания, какви точно знания се придобиват в програмите, одобрени от българските институции. Ако училището обаче е място за насаждане на конкретна идеология, то не е ли правилно да го оприличим на затвор. Затвор, в който трябва принудително да бъдеш въдворяван като във всеки истински зандан или трудов лагер. Ако детето вече е въдворено, пред родителите му стоят два варианта: или любимата им рожба да излежи присъдата си, за да бъде докрай превъзпитана, и така да получи възможност да се впише като бъдещ достоен поданик на общество, белязано от уродливия строй, все повече придобиващ чертите на тоталитарната демокрация, или да избере другата възможност – да избяга от затвора, докато все още има време и докато все още има детство, което да бъде изживявано.   

Адвокатската професия е конституционно установена дейност, в рамките на съдебната система и закона, която има за цел защитата на правата и законните интереси на хората.[i]

Същността на адвокатската професия, въобще на адвокатската защита, е да се гарантира на обикновения човек, че държавната машина няма да се задейства в изпълнение на закона по тълкувание, което е изгодно на държавната бюрокрация, но е насочено срещу правата на гражданина.

С  нововъведенията по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Правилника за прилагането му се въвежда масова шпионско-доносническа система, в която са въвлечени редица правно-обслужващи професии и дейности, включително и тази на адвокатите. Нововъведенията са такива, че с тях несъмнено и грубо се потъпкват конституционни права и свободи на хората, в нарушение на Конституцията, включително и на конституционно установената дейност на адвокатите като правни защитници и доверители на своите клиенти. На практика адвокатите се превръщат в неплатени и нещатни сътрудници на Държавна сигурност срещу своите клиенти, чиито права и законни интереси би следвало да защитават.

Установените тълкувания на ЗМИП водят до тиранично държавно управление, което, вместо да защитава принципите на свободното и демократично общество, нарушава Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съставляваща фундамент на европейско-демократичната същност на стремежите на българското общество и държава.

Фактът, че Висшият адвокатски съвет и агенцията за национална сигурност – ДАНС – са се договорили, че само ВАдвС, а не всички адвокати трябва да подават планове за обучение по мерките срещу изпирането на пари, е само частично облекчение на абсурдните изисквания, насочени срещу същността на адвокатската професия и адвокатската дейност като правозащитна част от съдебната система. Разбира се, реакцията на несъгласие с обезличаването на адвокатската професия и превръщането на адвокатите в обслужващо звено на една всеобхватна държавна машина за следене от страна на редица колеги адвокати е достойна за отбелязване и подкрепа.

Ето основните проблематични и противоконституционни положения в ЗИМП, Правилника и тяхното приложение.

1. Адвокатът е натоварен с „оценка на риска“, идващ от клиента. Третирането на клиент или потенциален клиент на адвоката като потенциален „рисков фактор“ за националната сигурност, относно който следва да докладва на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), тотално опорочава взаимоотношенията между адвокат и клиент като такива на доверие, поверителност и сътрудничество с цел опазване на законността и правата на клиента. Преценката кои са терористи и кои не е на правоохранителните органи, включително и на ДАНС, а не на тези, които по същността на своята дейност защитават правата и законните интереси на хора, срещу които правоохранителните органи, в редица случаи, са предприели оперативни или правно-процесуални действия. Не случайно българското право познава термините като „защитник“, доверител и довереник, с които се описват отношенията на адвокат и клиент. Разрушаването на отношенията клиент – адвокат, на основата на доверие и поверителност, целено с въведените закони и правилници и с тяхното тълкувание, е заплаха за адвокатската професия, за правата на хората и за конституционно-установения демократичен ред в страната.

2. Конкретно се нарушава поверителността и адвокатската тайна (нарушен е чл. 30, ал. 4 и 5 от Конституцията и Закона за адвокатурата) с въведените изисквания за наблюдение на дейността с евентуалната цел за докладване на ДАНС за произхода на средствата на клиента, включително и тези, с които са платени хонорари на адвоката или цени по сделки, в които адвокатът е участвал в качеството си на тъкав спрямо клиента. Планът на ВАдвС, договорен с ДАНС, предвижда за адвокатите:

Взаимодействие с компетентните органи при установяване на съмнителни операции от страна на клиенти, приготовление към извършване на такива операции, както и при възникване на съмнение за законния произход на средствата, с които клиент участва в определени действия и операции;

3. Неясно е защо законодателят налага всички адвокати и други дейности, предлагащи правно-информационни услуги (нотариуси, банкери) да се превръщат на практика в антитерористична мрежа от държавна шпиони, при положение че броят на терористите е несравнимо малък, дори нищожен процент, в сравнение с броя граждани, които нямат нищо общо с тероризма, но следва да бъдат обект на оценки, шпиониране и подозрения от хората и организациите в професиите, в които най-вече е нужно доверие и сигурност (особено при положение, че самата европейска директива изисква пропорционалност при прилагане на мерките против изпирането на пари, вж. по-долу). Обяснението е, че държавната власт ползва опасността от „изпиране на пари от терористи“, за да установи контрол на дейността на редовните и спазващи закона граждани и техните организации.

4. Шпионските тактики, възложени на адвокатурата, са договорени между Висшия адвокатски съвет и съвременната държавна сигурност – ДАНС. Включени са в План, изготвен от ВАдС, от който по-долу посочваме цитат с подчертавания на типично доносническите функции, които се възлагат от държавата и нейните тайни служби на адвокатите съгласно мерките и съглашението между ВАдвС и ДАНС с План на ВАдвС: [ii]

Комплексната проверка и идентификация на клиентите, включително воденето и своевременното осъвременяване на регистрите на клиентите;

Съдържание на документи, свързани с идентификацията и дейността на клиентите, съхраняване на предоставените от клиента и изготвените от адвокатите документи за целите на изпълнението на изискванията на ЗМИП и нормативните актове по прилагането му, мерки за поддържане и съхранение на конфиденциалната информация в светлината на Общия регламент за защита на личните данни и съответния български Закон за защита на личните данни и нормативните актове по прилагането му;

Идентифициране на действителния собственик, поредност и систематизиране на действията по идентифицирането му;

Действия при съмнение във верността, актуалността и адекватността на предоставените идентификационни данни на клиентите и при установяването на техния действителен собственик;

Оценка на рисковия профил на клиентите, критерии за оценка;

Действия в случай на съмнение за действия или операции, които потенциално може да са свързани с изпирането на пари;

Специфични правила за действие по отношение на клиенти, чийто рисков профил показва завишен риск от извършване на съмнителни операции във връзка с изпирането на пари;

Критерии за оценка на завишения риск от съмнителни операции на определени клиенти;

Критерии за прилагане на правилата за опростена комплексна проверка на клиента;[iii]

Критерии за прилагане на правила за разширена комплексна проверка по отношение на клиенти - видни политически личности и при участие на клиенти в сложни или необичайно големи сделки или операции;

Изясняване на произхода на средствата, с които клиентът заплаща цената по сделки, сключени с участието на адвоката, както и при заплащането на собственото му възнаграждение.

Накратко обобщено и без да навлизаме в ненужни подробности на тази всеобхватна схема за шпионаж – този план сочи към

края на независимата и свободна адвокатура в Република България.

Адвокатите са превърнати в неплатени, подчинени агенти на отдел „Финансово разузнаване“ към ДАНС и ще изпълняват техни функции, неприсъщи и дори противопоказни за същността на адвокатската професия (в нарушение на чл. 134 от Конституцията, който гарантира, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се).

Отивайки при адвокат за правна помощ и защита, вместо отношение на доверие и съпричастност, клиентът следва да очаква отношение на подозрение и възможност за пълно разследване от адвоката, за да бъде евентуално докладван от същия на властите. Доносът следва да бъде направен дори ако адвокатът има само „съмнения“ по отношение на действията и имуществото на клиента си, а не доказателства.

Освен това, принцип в наказателното право е, че заподозрените имат право на справедлив и независим процес, в който същите се считат за невинни до доказване на противното. Целта на адвоката защитник е в рамките на закона и вътрешното си убеждение да предпази своя клиент от прекомерно и неправомерно ограничаване на правата му в съответните производства. Превръщането на адвоката в следовател, прокурор и съдия по отношение на неговия клиент унищожава морално и професионално смисъла от адвокатската защита. С новите правила невинни граждани са считани за потенциални терористи или участници в престъпна дейност само на базата например, че са „видни политически личности“ или са участвали в „сложни“ или „необичайно големи сделки или операции“. Разбира се, адвокатът като „задължено лице“ следва да шпионира клиента си и при ежедневна и рутинна правна помощ, вкл. при всяка сделка с недвижим имот (вж. чл. 4, т. 15, б. „в“ ЗМИП).

На практика ДАНС и законодателят, със съгласието на ВАдвС, въвеждат една нова антидемократична и тиранична правна философия и практика на предполагане на вина, преди дори да има възможност за повдигнато обвинение. Това сочат мерките за действията на базата на „съмнения“, „оценки на риска“, „търсене на произход на средствата“ и др.

В чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е дадено определение, от което става ясно, че прането на пари е свързано единствено и само с престъпна дейност (тук цитираме само първите две алинеи от разпоредбата):

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Изпиране на пари по смисъла на този закон е:

преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;

укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

Законът и правилникът към него се базират на съответната Европейска директива.[iv] За да стане ясно колко неадекватни, непропорционални и крайно тоталитарни са мерките, предвидени от българския законодател, ще цитираме едно от изискванията при прилагането на директивата в законодателството на страните членки: „Важно е да се отбележи, че предприетите мерки следва да бъдат пропорционални на рисковете“.[v]

Рисковете от тероризъм в България са несравнимо по-малки от тези в други, включително и развити, демократични страни.[vi] В същото време степента на задължаване и обременяване на адвокатите с обработването на реална (регистри с клиенти, данни) и нереална (оценки на рискове, съмнения) информация за клиента с цел да се изрови някаква форма на терористично-обвързана финансова дейност на подзащитния гражданин е огромна.

Ангажирането на цялата гама от правно-административни професии, и най-вече на адвокатите защитници на правата на хората, с това да следят гражданите, само на базата на съмнения, за евентуална терористична заплаха от тяхна страна е крайно непропорционално прилагане на една иначе легитимна система за сигурност. Покриването на огромни части от населението, и най-вече натоварването с тази задача на тези представители на съдебната система, адвокатите, които са последният гарант за защита на правата на хората, със задължение за следене, съмнения и доносничене, е абсурдно, недемократично и недостойно законодателство за една представяща се за демократична страна и нейната държава.

Следва да напомним, че задълженията за опазване на реда и сигурността са на ДАНС и на други държавни органи , а не на адвокатите, нотариусите или който и да било друг участник в правосъдието или ежедневния граждански оборот.

В горецитираната Директива на ЕС не се споменават нито веднъж задълженията на адвокатите за установяване на противозаконно пране на пари. В същото време директивата споменава 75 (седемдесет и пет) пъти задълженията на „националните звена за финансово разузнаване“. Освен това в европейската директива, параграф 39, е предвидено следното по отношение на задължени лица, които практикуват юридическата професия:

Държавите членки следва да могат да определят подходящ саморегулиращ се орган за определени задължени субекти, като орган, който да бъде информиран първоначално вместо ЗФР.[vii] В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека система за първоначално докладване пред саморегулиращ се орган представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзка със задълженията за докладване, приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност. Държавите членки следва да предвидят средствата и начина за постигане на защитата на професионалната тайна, поверителността и неприкосновеността на личния живот. (Пар. 39, подчертаването мое)

Средства и начин за защита на професионалната тайна и поверителността и неприкосновеността на личния живот в българското законодателство по въпроса не могат да бъдат открити. Напротив, адвокатите са принизени умишлено от българския законодател до „лица, които по занятие извършват правни консултации“, според терминологията на ЗМИП (чл. 4, т. 15). По този начин се въвежда възможност да им се възложат шпионски функции относно широка гама от типично адвокатска дейност – сделки с недвижими имоти, сделки с парични средства, упражняване на представителна власт на клиенти и др. (вж.  чл. 4, т. 15 от ЗМИП).

Когато държава членка реши да определи такъв саморегулиращ се орган, тя може да позволи или да изиска от саморегулиращия се орган да не представя на ЗФР никаква информация, получена от лицата, представлявани от този орган, когато информацията е получена от или по отношение на един от техните клиенти, в процеса на 5.6.2015 г. L 141/78 Официален вестник на Европейския съюз BG установяване на правното положение на техния клиент или при изпълнение на техните задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебен процес или във връзка с такъв процес, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такъв процес, независимо дали информацията е получена преди, по време или след съответното производство. (Пар. 40)

Планът и ЗМИП не отчитат и конкретните указания за запазване на професионалната тайна при упражняването на юридическата професия и в контекста на Директивата, заложени в параграф (9) на Директивата:

Следователно правната консултация следва да остане в обхвата на задължението за спазване на професионална тайна, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма. (Пар. 9)

Никаква подобна гаранция не се предвижда за „задължените лица“ адвокати по ЗМИП, нито по Правилника.

Българската адвокатура следва да се откаже от това да има обслужващи функции по отношение на органите за национална (държавна) сигурност и активно да се противопостави на това тоталитарно и недемократично законодателство и неправилните местни тълкувания на европейските директиви по въпроса за „прането“ на пари.

За целта призоваваме ВАдвС да оттегли горецитирания План и да настоява за запазването на адвокатската професия като такава на установения конституционен ред в защита на всички права и законни интереси на гражданите.

Адвокатите следва да са стожер на законността и свободното демократично общество, а не участници в изземването на такива права и свободи с недемократично законодателство и съмнителни в правно отношение правоприлагащи методи.

За това е нужно пълно и недвусмислено противопоставяне на недемократичното и противоконституционно законодателство и на прилагането на мерки, предназначени за престъпници, по отношение на спазващи закона граждани  и техните основни права, включително правото на адвокатска правна помощ и защита.

В случай че законодателят не извърши спешно промени в ЗМИП в посока гарантиране на конституционната свобода и независимост на адвокатурата и на адвокатската тайна, настояваме, на основание чл. 150, ал. 4 от КРБ, Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на ЗМИП в неговото приложение по отношение на адвокатурата и отношенията адвокат – клиент.

Всички права запазени © 2019.


Адв. д-р Виктор Костов
, издател на Свобода за всеки, е член на Софийска адвокатска колегия от 27 години.

 

Бележки
_________________________

[i] Тук се има предвид „съдебната система“ в по-широк смисъл, а не само системата от съдилища и магистратите като държавни институции на правораздаване. Адвокатурата е свободна и независима организация за защита на правата и законните интереси на гражданите, която оперира в рамките на съдебната система като стриктно понятие, както и при разясняването и изпълнението на закона в гражданския оборт като цяло (бел. авт.).

[ii] СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ /ЗМИП/  https://www.vas.bg/bg/a/sbobshchenie-otnosno-zakona-za-merkite-sreshchu-izpirane-na-pari-zmip

[iii] Пак там.

[iv] Директива (ЕС) 2015/843 г. https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/0bff31ef-0b49-11e5-8817-01aa75ed71a1/language-bg.

[v] Официален вестник на Европейския съюз. Вж. стр. L 156/43 от 19.6.2018 г. Текстът на Директива (ЕС) 2018/843 в интернет: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L0843. Вж. също оригиналната директива от 2015/843 г. https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/0bff31ef-0b49-11e5-8817-01aa75ed71a1/language-bg

[vi] По степен на опасност от тероризъм България се нарежда на 26-то място от 163 класирани страни, където челното място означава най-малка опасност, вж. тук: http://visionofhumanity.org/indexes/global-peace-index/

[vii] ЗФР е съкращение в текста на Директивата и означава „звена за финансово разузнаване“.

family sv strategia

Министерски съвет, портал за обществени консултации - Национална стратегия за детето 2019-2030

Изтегли Становището на Свобода за всеки (PDF) от линка по-долу -- "Сваляне на прикачените файлове"!

Подпиши онлайн петиция срещу Стратегията!

Становище относно Национална стратегия за детето 2019-2030

Свобода за всеки
www.svobodazavseki.com

Свобода за всеки е правозащитна и издателска група, която защитава принципите на правото в свободното гражданско общество, включително и правата на родителите и техните деца и ценностите на традиционното семейство. В настоящия документ представяме кратко становище относно „Национална стратегия за детето 2019-2030“.

„Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ (Стратегията, или С.) е плод на тоталитарно мислене и е категорично неприемлив за гражданите на България документ, който под предлог „грижа за най-добрия интерес на детето“ предвижда пълна власт от страна на държавата и респективно на отделните чиновници над живота на всяко дете и неговото семейство. Стратегията е поотупан от праха и леко преработен вариант на тоталитарния проект на Закон за детето, насочен към разрушаване на традиционното семейство, категорично отхвърлен от българските родители и обществото през 2012 г. Тя цели ограничаване на правата на родителите и чрезмерно и недемократично разширяване на контролните функции на държавата по отношение на децата и семейния живот.

До това нежелателно положение ще доведат неправилната философия и детайлно изложените мерки децата да бъдат третирани като обект на обществена и държавна намеса, при която ролята на родителите и естествената семейна среда и обич са сведени до минимум или формулирани като пречка.

В настоящото Становище ще изброим някои проблемни моменти в Стратегията, като ще обобщим по точки най-забележителните от тях. Накрая ще заключим, че визираните в Стратегията планове за отношение на държавата и на обществото към децата и техните семейства ще имат негативно въздействие върху личността в индивидуален план и върху обществената тъкан като цяло.

В Стратегията, както и в редица други документи на правителството, е формулирана необходимост от все по-ранното институционализиране на децата, като изтъкнатата за това причина е недостатъчната им подготвеност за училище. Подобни действия идват да покажат, че властта цели да подготви деца, които да служат на училището, а не да създаде училище, което да бъде пригодено към съвременната действителност и нуждите на днешните деца и техните родители. Това показва както пълната неспособност на държавната администрация, така и забележителната ѝ незаинтересованост и неангажираност към решаването на действителните проблеми в сферата на образованието.

Част от Стратегията е изготвена в нарушение на основни конституционни и човешки права, записани в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

...

(Изтегли Становището на СВ в PDF, линк долу в "СВАЛЯНЕ НА ПРИКАЧЕНИТЕ ФАЙЛОВЕ")

yangyiyoutube
12 декември 2018 г.

Бележка на редакцията на СВ: Поместваме наш превод на писмото на китайския християнски пастор Йи, след като е бил задържан от властите през миналия месец заради вярата си. Преводът е от оригинален източник, предоставен ни от мисионери в Китай, но писмото на английски може да се намери в интернет в християнски сайтове. Бележката по-долу е от редакторите на английската версия на писмото.

***

Бележка на редактора: Над 100 членове на Църквата на Ранния дъжд в Ченгду, Китай, бяха арестувани в неделя, 9 декември. По време на публикуването на този превод все още се извършват арести. Сред задържаните бяха пастор Ван Йи, старши пастор на Ранния дъжд, и съпругата му, Цзян Ронг, от които няма новини от неделя.
Предвиждайки това обстоятелство, пастор Ван Йи 
е написал декларацията по-долу, за да бъде публикувана от неговата църква, ако той бъде задържан за повече от 48 часа. В него той обяснява смисъла и необходимостта от вярно неподчинение, как се различава от политически активизъм или гражданско неподчинение и как християните трябва да го изпълняват.
[Благодарим на Brent Pinkall и Amy Cheung за техния принос в превода на това писмо.]

***

Въз основа на учението на Библията и мисията на Евангелието, аз уважавам властите, които Бог е установил в Китай. Защото Бог сваля царе и издига царе. Ето защо се подчинявам на историческите и институционални подходи на Бог в Китай.

Като пастор на християнска църква, аз имам собствено разбиране и възгледи, основани на Библията, за това какво е праведен ред и добро управление. В същото време съм изпълнен с гняв и отвращение от преследването на църквата от страна на комунистическия режим, от нечестието на лишаването на хората от свободата на религията и съвестта. Но промяната на социалните и политическите институции не е мисията, към която съм призован, и това не е целта, за която Бог е дал на народа си благовестието.


За
щото над всички отвратителни реалности, неправедна политика и произволни закони се проявява кръстът на Исус Христос, единственото средство, чрез което всеки китаец да бъде спасен. Те също така проявяват факта, че истинската надежда и съвършеното общество никога няма да бъдат намерени в трансформацията на каквато и да е земна институция или култура, а само в нашите грехове, свободно простени от Христос и с надеждата за вечен живот.

Като пастор, моята твърда вяра в Евангелието, моето учение и смъртта ми за всяко зло, произтича от Христовата заповед в Евангелието и от неизмеримата любов на този славен Цар. Животът на всеки човек е изключително кратък и Бог пламенно заповядва на църквата да води и призовава към покаяние всеки човек
, който е готов да се покае. Христос е настоятелен и готов да прости на всички, които се отвърнат от греховете си. Това е целта на всички усилия на църквата в Китай – да свидетелства на света за нашия Христос, да свидетелства на Средното царство за Небесното царство, да свидетелства на земните, моментни животи за небесния, вечен живот. Това е и пасторското призвание, което получих.

Поради тази причина аз приемам и уважавам факта, че този комунистически режим е бил разрешен от Бог да управлява временно. Както каза слугата на Господ Джон Калвин, нечестивите владетели са Божият съд върху нечестивите хора, като целта е да подтикнат Божия народ да се покае и да се обърне отново към Него. Поради тази причина аз съм готов с радост да се подчиня на тяхното изпълнение на закона, като че се подчинявам на дисциплината и обучението на Господа.


Същевременно считам, че преследването на църквата от комунистическия режим е силно нечестиво, незаконно действие. Като пастор на една християнска църква трябва да отхвърля това нечестие открито и строго. Призванието, което получих, изисква от мен да използвам ненасилствени методи, за да не се подчиня на човешките закони, които не се подчиняват на Библията и на Бога. Моят Спасител Христос също изисква от мен радостно да поема всички 
последствия за непокорство на нечестивите закони.

Но това не означава, че моето лично неподчинение и неподчинението на църквата в някакъв смисъл „се борят за права” или политически активизъм под формата на гражданско неподчинение, защото нямам намерение да променям каквито и да било институции или закони на Китай. Като пастор, единственото нещо, което ме интересува, е подкопаването на грешната природа на човека чрез това вярно неподчинение и свидетелството, което то носи за Христовия кръст.

Като пастор, моето непокорство е част от Евангелск
ото поръчение. Великото поръчение на Христос изисква от нас голямо непокорство. Целта на непокорството не е да променим света, а да свидетелстваме за друг свят.

Защото мисията на църквата е само да бъде църква и да не стане част от светска институция. От негативна гледна точка, църквата трябва да се отдели от света и да не се институционализира от света. От позитивна гледна точка всички действия на църквата са опити да се докаже на света истинското съществуване на друг свят. Библията ни учи, че във всички въпроси, свързани с евангелието и човешката съвест, ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората. Поради тази причина свидетелстваме за друг вечен свят и за друг славен Цар както чрез духовното непокорство, така и чрез телесното страдание.


Ето защо не се интересувам от промяна на политически или правни институции в Китай. Дори не ме интересува въпросът кога политиките на комунистическия режим, преследващи църквата, ще се променят. Независимо под какъв режим живея сега или в бъдеще, докато светското правителство продължава да преследва църквата, погазвайки човешките съвести, които принадлежат единствено на Бога, ще продължавам вер
ското си непокорство. Защото цялото поръчение, което Бог ми е дал, е да позволя на повече китайци да узнаят чрез моите действия, че надеждата на човечеството и обществото е само в изкуплението на Христос, в свръхестествения, милостив Божи суверенитет.

Ако Бог реши да използва преследването на църквата от този комунистически режим, за да помогне на повече китайци да се отчаят от бъдещето си, да ги води през пустинята на духовното разочарование и чрез това да ги накара да познаят Исус, ако чрез това той продължава да дисциплинира и изгражд
а своята църква, тогава аз с радост желая да се подчиня на Божиите планове, защото плановете му винаги са доброжелателни и добри.

Именно защото няма нито една моя думи и действие, насочени към търсене и надежда за обществена и политическа трансформация, аз нямам страх от която и да е социална или политическа сила. Защото Библията ни учи, че Бог установява правителствени власти, за да тероризират злодеите, а не да тероризират изпълнителите на доброто. Ако вярващите в Исус не постъпват зле, те не трябва да се страхуват от тъмните сили. Въпреки че често съм слаб, твърдо вярвам, че това е обещанието на Евангелието. На това посветих цялата си енергия. Това е добрата новина, която разпространявам в цялото китайско общество.


Също така разбирам, че това е причината комунистическият режим да се страхува от една църква, която вече не се бои от него
.

Ако съм затворен за дълъг или кратък период от време, ако мога да помогна за намаляване на страха на властите от моята вяра и 
от моя Спасител, аз съм напълно готов с радост да им помогна по този начин. Но знам, че само когато се отрека от всичкото зло на това преследване срещу църквата и използвам мирни средства за моето неподчинение, ще мога наистина да помогна на душите на властите и правоприлагането. Надявам се, че чрез загубването на личната ми свобода Бог ме използва да кажа на тези, които са ме лишили от лична свобода, че има власт, по-висока от тяхната власт, и че има свобода, която те не могат да възпрат, свобода, която изпълва църквата на разпнатия и възкръснал Исус Христос.

Каквото и да е  престъплението, в което правителството ме обвинява, каквато и мръсотия да хвърлят по мен, след като това обвинение е свързано с моята вяра, с моите писания, с моите коментари и с моите учения, то е просто лъжа и изкушение от демоните. Категорично го отричам. Аз ще излежавам присъдата си, но няма да служа на закона. Ще бъда екзекутиран, но няма да се призная за виновен.

Нещо повече, трябва да отбележа, че преследването на Господната църква и на всички китайци, които вярват в Исус Христос, е най-нечестивото и най-ужасно зло на китайското общество. Това не е само грях спрямо християните. Това е и грях спрямо всички нехристияни. Защото правителството брутално и безмилостно ги заплашва и им пречи да дойдат при Исус. Няма по-голямо нечестие в света от това.


Ако един ден този режим бъде свален от Бога, т
ова няма да стане по никаква друга причина, освен поради Божието праведно наказание и отмъщение за това зло. Защото на земята е имало само хилядолетна църква. Никога не е имало хилядолетно управление. Има само вечна вяра. Няма вечна сила.

Тези, които ме затварят днес, един ден ще бъдат затворени от ангели. Тези, които ме разпитват, най-сетне ще бъдат разпитани и осъдени от Христос. Когато мисля за това, Господ ме изпълва с естествено състрадание и скръб към онези, които се опитват да ме затворят и действително ме хвърлят в затвора. Молете се Господ да ме използва, да ми даде търпение и мъдрост, за да им занеса благовестието.

Отделете ме от жена ми и децата ми, унищожете репутацията ми, унищожете живота ми и семейството ми –
властите са способни да извършат всичко това. Но никой в този свят не може да ме принуди да се отрека от вярата си; никой не може да ме накара да променя живота си; и никой не може да ме възкреси от мъртвите.

И така, уважавани 
полицейски служители, спрете да извършвате зло. Това не е за моя полза, а по-скоро за ваша и за вашите деца. Умолявам ви най-сериозно да възпрете действията си – защо да платите цената на вечното проклятие в ада заради недостоен грешник като мен?

Исус е Христос, син на вечния, жив Бог. Той умря за грешниците и възкръсна за нас. Той е моят цар и цар на цялата земя вчера, днес и завинаги. Аз съм негов слуга и затова съм затворен. Аз ще се противопоставям с кротост на онези, които се съпротивляват на Бога, и 
с радост ще нарушавам всички закони, които нарушават Божиите закони.

Твърдо вярвам, че Библията не е давала на нито една част от правителството власт да управлява църквата или да се намесва във вярата на християните. Ето защо Библията изисква от мен, чрез мирните средства,
 с кротко противопоставяне и активно понасяне, изпълнен с радост, да се противопоставям на всички административни политики и правни мерки, които потискат църквата и се намесват във вярата на християните.

Твърдо вярвам, че това е духовен акт на неподчинение. В съвременните авторитарни режими, които преследват църквата и се противопоставят на евангелието, духовното неподчинение е неизбежна част от евангелското движение.

Твърдо вярвам, че духовното непокорство е акт на последните времена; тя е свидетелство за вечното царство на Бог в царството на греха и злото. Непокорните християни следват примера на разпнатия Христос, като вървят по пътя на кръста. Мирното неподчинение е начинът, по който обичаме света, както и начинът, по който избягваме да станем част от света.


Твърдо вярвам, че при осъществяването на духовно неподчинение Библията изисква от мен да разчитам на благодатта и възкресението на Христос и че трябва да уважавам и да не пре
крачвам две граници.

Първата граница е тази на сърцето. Любовта към душата, а не омразата към тялото, е мотивацията за духовно непокорство. Трансформацията на душата, а не промяната на обстоятелствата, е целта на духовното непокорство. Във всеки момент, ако външното потисничество и насилие ме ограбват от вътрешен мир и издръжливост, така че сърцето ми започва да поражда омраза и огорчение към онези, които преследват църквата и злоупотребяват с християните, тогава духовното непокорство се проваля в този момент.

Втората граница е тази на поведението. Евангелието изисква непокорството на вярата да бъде ненасилствено. Мистерията на Евангелието се състои в активното страдание, дори готовността да изтърпиш неправедните наказания, като заместител на физическата съпротива. Мирното непокорство е резултат от любов и прошка. Кръстът означава да бъдеш готов да страдаш, когато човек не трябва да страда. Защото Христос имаше безгранична способност да отвърне на удара, но все пак претърпя цялото смирение и болка. Начинът, по който Христос се съпротивляваше на света, който му се съпротивляваше, беше
претягането на една маслинена клонка на мира на кръста към света, който го разпъна.

Твърдо вярвам, че Христос ме е призовал да извърша това в
ерско непокорство чрез живот на служене, под този режим, който се противопоставя на Евангелието и гони църквата. Това е начинът, по който проповядвам евангелието и това е тайната на благовестието, което проповядвам.

Господният слуга,
Ван Йи

Първи проект на 21 септември 2018 г .; ревизирана на 4 октомври. Да бъде разпространен от църквата след 48 часа задържане.

Допълнителни материали (на англ.):
Letter for All Christian Churches to Pray for Early Rain Covenant Church in Chengdu, by Western China Presbytery
LIVE POST - Early Rain Covenant Church Urgent Prayer Updates,
by Early Rain Covenant Church
China Partnership’s Early Rain Prayer Guide, by Ryan Zhang
Wang Yi’s 14 Decisions: In the Face of Persecution, What Will I Do?, by Wang Yi
How the Church Should Face Persecution, by Li Yingqiang
The Church-State Conflict: 20 Ways Persecution Is God’s Way to Shepherd Us, by Wang Yi
A Statement from CP on Requests for Permission to Repost Early Rain Material, by Hannah Nation

Християнските адвокати, защитаващи фундаментални човешки права, включително правото на собствен семеен живот според разбиранията на родителите, не престават и няма да престанат да се борят за защита на основните права на човека, дори и тази борба да означава противопоставяне на най-високите съдебни инстанции в Европа и в света. Наскоро научихме за поредния случай на нарушаване на правата на човека в Германия и тук предаваме пълния текст на съобщението, както то бе оповестено от международната организация „Адвокати в защита на свободата“ и нейната европейска адвокатска кантора.

 

______________________________________

Германски защитници на правото на домашно образование

се канят да подадат апел срещу решение на съда по дело, отнасящо се за човешките права

wunderlich family2Страсбург, 10 януари 2019 г. Днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) оповести решението си по делото „Вундерлих срещу Германия“. В него се посочва, че с действията си германските власти не са нарушили правата на семейство Вундерлих.

„Изключително сме разочаровани от решението на Съда, той не зачита правото на родителите в цяла Европа да възпитават децата си, без да се страхуват от ненадейна и неправомерна намеса на държавата. Петра и Дирк Вундерлих искат само едно – да възпитават своите деца според убежденията си и затова са решили, че техният дом им осигурява най-доброто място за тяхното израстване и образование. Всяко дете заслужава и очаква от родителите си най-топли грижи. И в момента със семейство Вундерлих обсъждаме какви са по-нататъшните възможности пред тях, като имаме предвид и това, че делото може да бъде внесено за разглеждане в Голямата камара на Европейския съд по правата на човека“, казва Робърт Кларк, директор на Европейската адвокатска кантора на международната адвокатска организация „Алианс за защита на свободата“; Кларк е също така пръв съветник на семейството по това дело.

wunderlich family1

Германците не позволяват домашното образование

През август 2013 г. повече от 30 полицаи и социални работници нахлуват в дома на семейство Вундерлих и брутално изземват децата от родителите им и от дома им, което изключително травматизирало г-н и г-жа Вундерлих. След известно време децата в края на краищата били върнати на родителите им, но законният им статут останал неуреден, тъй като Германия е една от малкото страни в Европа, която наказва родителите, дръзнали да обучават децата си вкъщи.

След като няколко германски съдилища потвърдили правотата на държавната власт, през август 2016 г. Европейският съд по правата на човека се съгласил да разгледа подаденото в него дело. Сега научаваме, че и този Съд излязъл с решение срещу семейството, незачитайки правото им собствен семеен живот. Сега семейството има възможност да внесе делото за разглеждане в Голямата камара на ЕСПЧ, която представлява неговото най-високо ниво на авторитет.

Нарушаване на правото на собствен семеен живот

„Решението на Съда съвършено пренебрегва факта, че германската политика на непозволяване на домашно образование нарушава правото на родителите да обучават децата си и да ги възпитават в съответствие с техните разбирания. Изключително тревожен е и фактът, че това право не е признато от най-високата съдебна инстанция в Европа. Съдебното решение е поредната стъпка в погрешна посока и всеки, който иска да упражнява правото на свобода на личността, трябва да бъде разтревожен от този факт“, казва Пол Колман, изпълнителният директор на „Алианс за защита на свободата“.

„Тази съдебна преценка представлява огромна крачка назад по отношение правата на човека, но ние няма да се откажем и ще се борим за защита на фундаменталното право на родителите да образоват децата си в домашни условия в цяла Германия и навсякъде другаде в Европа“, допълва Майк Донъли, експерт по домашно образование и директор на международната организация и глобална мисия „Асоциация за законова защита на домашното образование“; вече години наред тази организация стои неотлъчно до семейство Вундерлих в борбата им срещу съдилищата.

______________________________________

 

Размисли, породени от този нов случай на нарушаване на човешки права

Валентин Кожухаров

От години насам се чуват (макар и негласно изказани!) разсъждения от страна на високопоставени държавни служители в Западна Европа, в Съвета на Европа и в Европейския съюз за човешките права. Тук предавам едно подобно разсъждение:

„Какво да правим с човешките права, които през 50-те години на миналия век бяха приети и потвърдени от всички страни по света, такива като правото на свобода на мисълта, словото, религията, неприкосновеността и т.н.? Навремето ги приехме, защото мислехме, че откритията на епохата на Просвещението, които родиха тези формулировки, отразяват вечни закони на човешкото съществуване и доскоро никой не се съмняваше, че тези човешки права са неотменими и всяка държавна власт трябва да се бори да ги защитава. Но сега те ни пречат! Как хем да ги спазим, хем да турим ред в обществата си, след като има хора, които не приемат демократичните и либералните ценности на държавата, в която живеят? Ето в Германия ние говорим за „приемане и въплъщаване на германските ценности в живота на всеки човек“, но има хора, които не приемат някои разбирания на държавата и се противопоставят на тези ценности (тук се имат предвид такива „ценности“, като „правото“ да си смениш пола, да сключиш „брак“ с лице от същия пол, такова „семейство“ да има право да си осинови деца, или пък „правото“ да „умреш достойно“ – т.е. „евтаназията по желание“ и т.н.). Как да се борим с такива хора, след като те се борят срещу нашите разбирания, използвайки онези прословути права на човека от миналия век, които към днешно време трябва да бъдат преразгледани“.

Само това кратко разсъждение може да ни подскаже докъде вече стигат умопомрачените разбирания на днешните „либерални“ държавни управници. А те имат предвид тъкмо това: или всички в обществото ще имат еднакви разбирания за човешките ценности според както те се утвърждават от държавната власт в отделните страни и в Европа като цяло, или всяко „отклонение“ от тези разбирания ще бъде преследвано и наказвано! Наказвано как? Ами чрез закона: за всеки вече е очевидно, че новите „либерали-социалисти“ (дори – „нови либерали-комунисти“, както ги нарече единият от докладчиците на неотдавнашната конференция на „Свобода за всеки“) непрекъснато приемат закони и подзаконови нормативи, които да утвърждават тези разбирания както в обществата като цяло, така и в живота на всяко отделно семейство и на всеки човек.

Така в днешно време се роди изразът „либерален тоталитаризъм“, съставен от два напълно противоположни термина, защото свободолюбието (каквото е значението на думата либерализмът) и тоталитаризмът са като водата и огъня, бялото и черното. И не само се роди: този нов тоталитаризъм пълзи все повече и повече и се разпростира в Европа като октопод, който с пипалата си се опитва да улови и да задуши в обятията си всеки, който дръзва да мисли и да постъпва другояче, а не според разбиранията и заповедите на новите „червени либерали“. Тежко и горко на тези нови „свободолюбиви узурпатори“ и умопомрачени тълкуватели на правата на човека! Защото рано или късно техните напъни да развратят обществата ще се обърнат към самите тях, към техните синове и дъщери, към техните внуци и правнуци!

hunger minister2Това да не е някаква шега? – чувам вече въпроса. Не, няма шега – това е истинска новина, която стана известна вчера, 10 януари 2019 г.! Ето и цитат от новината, поясняващ каква ще бъде функцията на новия министър: „Проучване на размерите, причините и въздействието на глада върху обществото; справяне с проблема за недостига на храна и недохранването; предприемане на стратегии за подобряване на ситуацията в страната“.

Предполагам, че и читателите на нашия блог като мен са гледали фантастични филми или са чели такива книги, в които може да се прочете за какви ли не странни форми на управление на едно общество (или форми на хаос в обществото) чрез съответни министерства или департаменти, например такива „министерства“ като „министерство на щастието“ или „министерство на бъдещето“ или „министерство на самотността“ и т.н. Но не, драги читатели – в разсъждението си тук въобще не се обръщам към научната фантастика, а към днешния ден, към края на второто десетилетие на 21 век.

Ако говорехме за Средновековието, или дори за времето около двете световни войни и разрухата и нещастията, които те причиниха – тогава действително можехме да се замислим дали някакво министерство на глада не би било решение за справяне с този проблем чрез мерките, които то ще предприеме. Ако говорехме за някои от най-бедните държави в света, например такива в Африка или Азия или дори Латинска Америка, тогава също бихме си казали: е, какво лошо има в това да си създадат министерство на глада, щом немалка част от населението на държавата гладува.

Но не. Тук говорим за една от най-мощните в икономическо отношение държави (6-та световна икономическа сила!), за държавата, която векове наред бе символ на прогреса, на науката и техниката, на правата на човека, на свободата, която се полага на всяко човешко същество с раждането му, на изключителни за времето си научни теории и постижения в областта на литературата и изкуството, правото и политиката, на най-новите технологии и т.н. „Но това не може да бъде“, чувам вече гласа на читателя. И аз така мислех – това не може да бъде! Но не, то не само се случи вчера, но вероятно скоро ще узнаем и името на министъра и какво той ще прави, за да се пребори с глада във Великобритания.

hunger minister3

Да, говоря за Великобритания, а не за България. Е, слава Богу! – ще си каже някой. Разбира се, не че у нас няма гладуващи, за които държавата или различни недържавни организации трябва да помислят (пък е немалко сдружения организират кухни за бедните и на различни места у нас борбата с глада все пак има някакъв успех), но да говорим за министър на глада в една от най-мощните в икономическо отношение страни в света – това наистина може да изглежда като откъс от фантастичен роман. Нека да разсъдим: държава, в която само хранителната промишленост годишно хвърля на боклука почти 2 милиона тона храна и която като цяло прахосва над 7 милиона тона храна на година, включително хвърляната на боклука от домакинствата, прави възможен фактът, че над 8 милиона граждани (от около 65 милиона население) гладуват, защото с мизерните заплати не могат да си позволят да се хранят нормално! От години наред слушам вече станалия пословичен израз, особено чест в началото на зимния период: heating or eating – т.е. или ще се отоплявам и ще гладувам, или ще се храня и ще стоя на студено (защото не може да си позволиш и двете наведнъж със стотинките домашен бюджет).

И ако за възрастния човек недохранването може и да не се отрази особено отрицателно върху него (но във всички случаи то се отразява в някаква степен), то какво да кажем за децата – за тези от детските градини, от началните и средните училища? Тъкмо фактът, че почти 20% от децата във Великобритания (всяко пето дете!) до 15 годишна възраст са недохранени, накараха група парламентаристи да предложи разкриването на ново работно място и назначаването на министър на глада. Около половин милион деца във Великобритания всеки ден отиват гладни на училище, и около 870 хиляди деца вечер си лягат гладни. Всичко това заради факта, че родителите им не могат да си позволят да ги нахранят. И това са оценки на ООН, защото досега британските социални служби като че не се тревожеха много от тези факти (макар че от 2017 г. насам все повече се заговори за детския глад в тази страна).

Преди няколко месеца БиБиСи потресе хората с новината си: „Бледни прегладнели деца си пълнят джобовете с училищна храна“. Време трябваше на учители и директори, докато разберат, че немалко деца в техните училища идват с все по-бледна кожа, поради недохранване, и по време на обяда в училищната столова пълнят джобовете си с храна, която вкъщи не могат да си позволят. Една директорка споделя: „Немалко деца станаха все по-бледни, зъбите им са развалени, често са невчесани“, и допълва: „Децата си пълнят джобовете с храна от училищната столова; някъде това го наричат кражба, а ние го наричаме оцеляване“. Нещо повече: „Понеделниците са най-ужасни“, споделя друга директорка, защото ако през седмицата децата някак си намират с какво да задоволят глада си, в събота и неделя, докато са вкъщи, те направо гладуват; „Докъм 9.30 ч. сутринта те вече се чувстват уморени“, завършва тя понеделничния си анализ. Недохранването на децата е показател и за други беди, в които те са изпаднали, защото мизерните заплати на родителите не им позволяват да отопляват домовете си както трябва или пък да купуват дрехи на непрекъснато растящите деца и дори не могат да им осигурят нормални хигиенични условия на живот, като редовно къпане и чисти завивки на леглата.

Отново ще кажа: ако говорехме за някоя бедна държава, както и да е, но тук говорим за държавата, която поне досега бе една от най-мощните в света, но която реши, че може сама да постигне висок икономически ръст (и съответно - социално благополучие), без да е член на Евросъюза и която от референдума за излизането от него преди две години все повече и повече разбира каква социална катастрофа я очаква с това излизане (пък и откъде ли „излиза“ и къде ли „влиза“ – никак не е ясно, но за хората е ясно поне това, че тя все пак е в Европа и че обещаваната на народа успешна търговия с държави, намиращи се на хиляди километри от Острова, изглежда повече като утопия, отколкото като реална икономическа практика; мнозина се чудят дали Великобритания може да излезе от собствената си кожа – Европа – и да влезе в друга кожа и да приеме друга роля). Говорим за държавата, в която хомосексуализмът се развихря с невиждани размери, която в момента обсъжда дали чрез закон да въведе забрана за родителите, които не искат децата им да посещават часовете по сексуално обучение, да ги отпишат от тези часове (както и да предоставя на учениците от горните класове в часовете по сексуално образование редовна информация за центровете по аборти и за правото им на тази „процедура“ – т.е. убийство на човешко същество! – ако съответни обстоятелства налагат аборт – вж. петицията срещу организираната „консултация“ по въпроса).

hunger minister1Ето за коя държава говорим. Ако други страни разкриват нови министерства, макар и с малко странни названия, с оглед на по-доброто бъдеще или добруването на отделния човек в техните общества (например шведското Министерство на бъдещето, или Министерството на щастието в няколко държави, напр. в ОАЕ), то Великобритания разкрива министерски постове, чиито названия отразяват проблемите и бедите на тази страна, такива като министър на самотността (или министър на самотата) и министър на глада (вижте заглавието на новината: „Британците са толкова самотни, че вече имат и министър на самотата“; в нея те признават, че почти 9 милиона британци живеят самотен живот).

Както вече писах в предишна публикация, наистина някой може да си каже: „Ех, да им имам проблемите на британците, я да дойдат в България да ги питам как ще живеят“. Но аз си казвам друго: че не са розови нещата у нас – не са, но, слава Богу, все още не сме достигнали „прогреса“ на британците и не живеем в общество, където от една страна немалка част от народа бедства (защото описаната по-горе картина не говори за нищо друго, освен за тежък социален проблем), а от друга страна различни перверзни идеологии се насаждат на населението и най-вече на младите, а вярващите и техните права все повече биват ограничавани. Не-не, благодаря, не желая такава „демокрация“ и такъв „либерализъм“!

С тези редове в никакъв случай не искам да омаловажа изключителните придобивки, които Великобритания осигурява на гражданите си и на живеещите в страната имигранти – в много отношения тази страна си остава (все още!) водеща в икономическо и социално отношение. Но с изложеното тук се опитвам да подскажа, че трябва да има нещо нередно в тая държава, която наред с разширяващото се социално неравенство и беднотия същевременно налага перверзни идеологии, а вярващите се страхуват гласно да говорят за вярата си. Колкото и да признавам гостоприемството на британците и възможностите на хората от всякаква култура и религия да живеят тук според разбиранията си, не мога да премълчавам престъпното отношение на управляващите спрямо отделни групи хора, включително гладуващите деца и страховете на вярващите, и същевременно широко отворените врати за други групи хора, такива като хомосексуалистите, хуманистите, секуларистите, националистите и т.н. за сметка на всички останали. Когато един народ отстъпи от Бога, то и Бог отстъпва от този народ – Писанието ясно ни говори за това, остава само британците да си спомнят тази голяма истина.

Бел.: снимките са взети от цитираните тук сайтове.


ev protest

Гласуваният от парламента Закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията (приет 2002 г., последно изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2018 г., в сила 01.01.2019 г.) бе публикуван в Държавен вестник и влиза в сила от 1-ви януари 2019 г. Подробните анализи и коментари предстоят.

Нашият извод съвсем накратко е, че голямото множество от най-ограничителни, крайно тоталитарни текстове не са приети в окончателния вариант. Това е изключително важно постижение за свободното гражданско общество и за публичната активност на участвалите правозащитници, евангелски църкви и всички вероизповедания в процеса. Проблемни текстове обаче не липсват в приетия вече закон. 

Основание за притеснения са разпоредбите, които оставят изискването вероизповеданията да поддържат списъци от свещенослужители, които да предоставят за проверки на държавните органи. Това изискване напомня комунистическия Закон за изповеданията, който налагаше поддържане на подобни регистри с цел контрол на служителите и съответно оказване на натиск върху тях с оглед техните убеждения и проповеди.

Проблематично е и изискването по какъв начин свещенослужителите да се легитимират като представляващи вероизповеданията, което е част от вътрешноорганизационния живот на едно вероизповедание и не може да бъде регулирано от държавата съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Насоките за приемане на религиозно законодателство, приети от Венецианската комисия и Офиса по демокрация и човешки права при ОССЕ.

Остава и друг чисто комунистическо-нацистки подход на контрол и дискриминация срещу чуждестранни свещенослужители. Това е изискването да се уведомява държавата, ако небългарин свещенослужител участва в богослужение. Свещенослужителите чужденци могат да участват в богослужението "след уведомление на Дирекция "Вероизповедания". При положение че "участие" означава "присъствие по време на богослужение", само присъствие е достатъчно, за да се приложи това административно обременяващо изискване. Не е нужно гостът да проповядва или да се изказва по време на богослужение. Регистрираните вероизповедания ще трябва първо да уведомят държавата и след това да допуснат до богослужението чуждестранния свещенослужител. Ако няма такова уведомление, за да се спази този закон, чуждестранният свещенослужител трябва да слуша богослужението отвън на сградата, в която то се провежда.  Въвежда се противозаконна дискриминация по множествен принцип в нарушение на Закон за защита от дискриминация (религия и национален произход).

Увеличава се административното бреме при регистрация на вероизповедания, като се налага седемдневен срок за това, след регистрацията вероизповеданието да внесе решението за регистрация на съда в Дирекция "Вероизоведания". Във века на "електронното правителство" привидната невъзможност за комуникация между Софийски градски съд и Министерски съвет за предоставяне на тази информация по служебен път е само извинение за допълнителен тормоз на религиозните общности, които се регистрират като вероизповедания.

Странното изискване да не се ползват озвучителни системи при дейности на вероизповеданията на открито, формулирано неясно и объркващо, също е влязло в закона.

По държавно-политически модел ще получават субсидия така наречените от държавата "големи вероизповедания". Но финансирането е сякаш по-малкият проблем на приетите промени, въпреки че е абсурдно данъкоплатците да бъдат натоварени да финансират вероизповедания, чиито убеждения не споделят (както е и с политическите партии).

Тепърва следва да бъде установено какви действия е нужно да се предприемат от вероизповеданията и от протестантските църкви, с оглед ограничителните текстове, приети в ЗИДЗВ 2018 г. Въпреки победата за свободата на религията поради отпадане на най-крайните предложения в проекта, приетите ограничения представляват отстъпление от принципите на свободата на съвестта и религията в едно демократично и свободно общество. Те са израз на тоталитарно и дискриминационно държавно отношение към религията и свободата на изразяване на същата и са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Пълният текст на закона можете да видите тук, а тук в PDF формат в с подчертаните променени текстове в него.

 Снимки: Горе – протестантски църкви демонстрират срещу ограничителните текстове на ЗИДЗВ на 21.12.2018 г. (от сайта actualno.com). Долу – Председателят на комисията по вероизповаденията и правата на човека в 44-то Народно събрание, г-н Велчев (от сайта sega.bg).