Блог Свобода за всеки
Вяра и общество на 10 юни 2017 за прилагане
Ето как представя дискусията БНТ1
:

Вероизповеданията у нас – без финасиране от чужбина и с ритуали само на български език? Една дискусия по все по-актуалния проблем за правата на религиозните общности и държавния контрол в студиото на този брой на „Вяра и общество“. Поводът е поредното предложение за поправки в Закона за вероизповеданията, а също така и споделеният опит в тази посока на някои мюсюлмански държави специално за предаването. 

Дали екстремизмът уплаши обществата и те започнаха да налагат рестрикции, потъпквайки основни демократични права? Дали предложените поправки в българския Закон за вероизповеданията не съдържат такива рестрикции? Какъв е опитът в преобладаващите с мюсюлманско население държави от Близкия изток, съпоставен с европейските закони?

Вижте отговорите в специалното интервю за „Вяра и общество“ на бившия министър по религиозните въпроси на Кралство Йордания проф. Хайел Алдауд и в дискусията в студиото с участието на д-р Мохд Абуаси от Центъра за Близкоизточни изследвания, гл. ас. Атанас Славов – преподавател по конституцинно право в СУ, и д-р Виктор Костов – правозащитник и гл. редактор на „Свобода за всеки“.
Публикувана в Блог
Корица
Редакционна бележка: Встъпителни думи на доц. Дилян Николчев при анонса на новия сборник, публикуван от Свобода за всеки в началото на м. Юни 2013 г.

„Не в силе Бог, а в правде”: конференцията „Отношенията църква – държава след падането на комунизма” – мост между пластовете на времето в сферата на религиозните изповедания

През последните десетилетия се появи необходимостта с религиозна насоченост мнозина учени, не само богослови, но и историци, политолози, философи и пр., да насочат погледите си към това, което можем да определим метафорично като „сегашно време”: така е формулирана „времево” и темата на сборника, както и предшестващата го конференция „Отношенията църква – държава след падането на комунизма”. Но всъщност темата обхваща време, което не е изтекло или поне не е изтекло напълно, тъй като самото то – времето – е историческо, защото ние носим спомени за неговите превратности от последните няколко десетилетия и дори сме били участници или преки свидетели на събитията, които са го белязали през атеистическия комунистически режим.

Следователно формулираната от авторите на проекта цел – издаването на сборник с богословски материали по темата за отношенията между църквата и държавата – е извикана от преакцентирането на една от основните функции на историята: да хвърля мост между пластовете на времето.

„Защо?”, ще попита някой.

Защото все по-очевидна става необходимостта от установяване на ясни, справедливи и цивилизационни рамки в отношенията между църквата и държавата, както и между религиозните изповедания в страната ни, от една страна, а от друга, защото хората и обществото изпитват нужда да получат спешно познание и оценка за това, което е предопределило, често пъти фатално, живота им в сферата на личния и колективния им религиозен живот; и защото, правдиво е също да кажем, че настоящият век, в контекста на темата, а и не само, е век, повече от всички предходни, белязан от екстремни събития, създали рани в колективната памет, които годините не са в състояние да заличат.

Затова и част от поместените тук статии-доклади са носители на „спомените”, на източниците и свидетелствата от предходния период на отношенията църква – държава, период, оставил чудовищен отпечатък и до днес върху религиозния живот в страната ни. С други думи, времето на българския посткомунизъм разкрива и един вариант на настоящия реализиран вече проект – подлага на ревизия тезата, че става дума изключително за историята на „непосредственото станало” в религиозния мир.

И това е правилен подход, защото историята на сегашното време се простира и до този предшестващ период, който по ред причини досега не е бил обект на сериозно богословско и историческо изследване, отговарящо именно на критериите на свободното изследване. Този период, с всички изпълващи го събития, стои днес като „непогребан мъртвец” и продължава да безпокои живите. Следователно обект на заявената тема, в частност, е всичко това, което трябва да бъде „погребано”, тоест всичко свързано с темата трябва да получи необходимата историческа оценка, вкл. и въпросът за религиозните изповедания и Държавна сигурност преди събитията, в настояще време описателно представяни като „промените”. На времето след „промените” също има посветени текстове от настоящия сборник.

За българското посткомунистическо общество в условията на конституционно разделение между църквата и държавата може да чуем две взаимно изключващи се определения: общество без религиозна толерантност и общество с твърде много религиозна толерантност. За мнозина, учудващо, и двете твърдения са верни. 

Какво означава „религиозна толерантност”, разположена практически между църквата и държавата? Това всъщност е непрекъснатото говорене за определени травматични събития, без да се навлиза в дълбочина на явленията. Това всъщност – извинете за словесното наслагване – е състояние, което се крепи на повторението, нещо повече – на задължаващото повторение, водещо до подменяне на миналото с настояще. За тази неидентичност и несигурност в отношенията църква – държава „говорят” част от авторите; те сякаш питат поотделно всеки един от нас: как се чувстваш? И ето в тази корелация „църква – държава” се състои може би най-важното значение на инициативи като настоящия проект – както в индивидуален, така и в колективен план. 

Ситуациите „твърде много религиозна толерантност” и „твърде малко религиозна толерантност”, макар да изглеждат взаимно изключващи се, по-скоро взаимно се предполагат и обуславят. И в двата случая се постига обратното на това, което се цели. От държавническа, църковна и обществена гледна точка, колкото и различни да са мотивите на тези две стратегии, те отнемат перспективите на Историята. А колко е просто и колко е богословски правдиво: „Не в силе Бог, а в правде”. За това, със свои думи и доводи, пишат в този сборник и останалите участници в настоящото научно събитие.

Остава само за читателя да отдели време за прочит и да съсредоточи внимание върху тези научно-богословски, а защо не и социално-терапевтични текстове, посветени на различни подтеми и акценти на водещата тема – „Отношенията църква – държава след падането на комунизма”. Дано всред тези читатели намерят място и висши църковни ръководители, държавници и политици, за да не злоупотребяват с паметта и правдата в областта на религията, за да помнят – пак ще кажа, че „не в силе Бог, а в правде”.

Доц. Дилян НиколчевДилян Николчев е доцент, ръководител катедра – Богословски факултет към СУ. Завършил през 1986 г. Духовна Академия (сега Богословски факултет при СУ), както и право в Правно-историческия факултет (2008) към ЮЗУ. Специализирал Римско право в Юридическия факултет на СУ. От 1994 г. преподавател по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на СУ. Доцент от 2006 г., ръководител на катедра. Автор на монографията Брак, развод и последващ брак в Православната църква, както и на повече от 80 статии и студии, специализирани в областта на църковното право.

Публикувана в Блог

http://bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16913

Това е мнението на адв. Иван Груйкин и г-н Георги Кръстев от Дирекция “Вероизповедания”. Беседата с тях организирана от г-н Емил Коен за списание “Обектив?, издание на БХК, можете да прочетете на горепосочения линк.

Не съм сигурен, че поместеният по-долу диалог, посветен на темата „Нужни ли са промени в сега действащия Закон за вероизповеданията?” ще е достатъчно интересен за доста от читателите. Защо? Защото в него липсва сблъсъкът на мнения. Читателите на рубриката „Клуб Обектив” са свикнали дискусиите в нея да са остри, а мненията – често да са взаимно отричащи се. Но диалогът между адв. Иван Груйкин и държавния чиновник, гл. експерт в Дирекцията по вероизповеданията Георги Кръстев демонстрира, както може да се види по-долу, удивително единодушие. Разбира се, правозащитникът Груйкин обстойно критикува недостатъците на сегашния религиозен закон, ала тези критики са отдавна известни, многократно обнародвани и поради това не са никаква новина.

Разбира се, редакцията на сп. „Обектив” не би хабила място, за да представи на читателите си текст, от който става ясно, че – поне според Дирекцията по вероизповеданията и ресорния министър г-н Божидар Димитров – сега не се налагат никакви промени в Закона за вероизповеданията от 20 декември 2002 г., ако това само по себе си не беше новина.

То е новина, защото в края на септември лично г-н Димитров в Народното събрание изрази недоволството си от сега съществуващия законов режим на религиозната дейност у нас. Той се оплака, че в България е много лесно да се регистрира вероизповедание, че режимът трябва да се утежни, че вероизповеданията имат неоправдани привилегии, че трябва да се въведе минимален праг от 5 000 души, за да бъде една общност на вярващи регистрирана като вероизповедание. Няколко дни по-късно, на 29 септември, тези идеи бяха конкретизирани от Цвета Георгиева, народна представителка от партия „Атака”, в интервю пред RE:TV. Тя каза, че броят на регистрираните вероизповедания у нас е много голям и трябва да се намали поне три пъти, че трябва да се въведе праг от най-малко 5 000 души за регистрация на вероизповедание, че храмове не трябва да има на разстояние най-малко 50 м от учебно заведение. Освен това тя съобщи, че новият закон за вероизповеданията вече се пише и ще е „готов до десетина дни”.

Това предизвика обясним протест (с главен мотив: грубо нарушаване на правата на човека) и на 12 октомври 27 граждански и религиозни организации изпратиха до премиера, президента, Народното събрание и до други адреси остър протест. Малко по-късно броят на подписалите документа организации стана 35, и между тях личаха имената на такива големи общности на вярващите у нас като Католическата църква и Евангелският алианс.

За да си изясни какво по върховете на държавата мислят по тези въпроси, сп. „Обектив” покани на дискусия Иван Груйкин и министъра без портфейл Божидар Димитров. Той, както подобава на министър, се оказа много зает, но специално упълномощи г-н Кръстев да го представлява и да изкаже официалното му становище. По-долу читателят може да го види.

Това е предисторията на поместения разговор и тя обяснява защо го публикуваме. Ние не знаем кога и по силата на какви мотиви г-н Димитров е променил мнението си. Разбира се, оценяваме самата промяна положително, защото идеите, обнародвани от него и от варненската депутатка Георгиева, ако се превърнат в законова норма, ще нарушат извънредно сериозно религиозните човешки права на българските граждани. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че промяната в мненията на г-н министъра е трайна. Дано това да важи и за идеите, изказани от някои депутати. Иска ни се да се надяваме, че те са разбрали, че през 2009 г. и с България като член на ЕС не е възможно религиозните права да се мерят с аршина, завещан от Закона за вероизповеданията от 1949 г.

Разговорът, чийто текст следва, бе проведен на 12 ноември т.г. Събеседници бяха г-н Георги Кръстев, гл. експерт в Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет, и адв. Иван Груйкин, ръководител на НПО „Гражданска инициатива „Справедливост”. Дискусията бе водена от Емил Коен.

Не съществуват подготвени законопроекти
за промяната  на действащото законодателство

ОБЕКТИВ: Българският хелзинкски комитет е озадачен от това, което каза министър Божидар Димитров в Народното събрание в отговор на депутатско питане в края на месец септември т.г. На 29 септември т.г. в интервю пред “Re:tv” депутатката от “Атака” Цвета Георгиева разви идеи, които бяха много близки до тези на министър Божидар Димитров. На 17 октомври т.г. депутатката Красимира Николова от ГЕРБ разви във в. “Телеграф” възгледи, които, меко казано, са много учудващи.

Затова въпросът е: има ли недостатъци Законът за вероизповеданията и ако има, какви са те?

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Като администрация, пряко ангажирана с приложението на Закона за вероизповеданията (ЗВ), ние сме имали много неблагополучия, свързани с него. Но идеален закон няма.

Липсва публичност и прозрачност в работата на Софийския градски съд (СГС), окръжните съдилища и местните администрации във връзка с регистрацията на вероизповеданията. По оперативна програма “ОПАК” (Повишаване на административния капацитет) направихме проект, свързан с промяна в закона, за да имаме основание да бъдат създадени в интернет публични регистри на регистрираните в СГС вероизповедания, респективно на регистрираните в окръжните съдилища местни поделения, както и на поделенията, регистрирани в общините. Считаме, че така ще се повиши нашата възможност да осъществяваме възложения ни контрол в съответните срокове.

Макар в закона да има само общи разпоредби относно строежа на молитвени домове, в редица доклади на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода е отразено, че вероизповеданията имат проблеми при изграждането на молитвените си домове. Считаме, че нормативната база трябва да се усъвършенства, за да не се проточват с години разрешителните процедури за изграждането на един храм.

Недовършени в ЗВ останаха декларираните данъчни и кредитно-митнически облекчения, които не бяха отразени и в специалните закони. Т.е. има декларирано право, но то не може да бъде консумирано от вероизповеданията и в момента те са в неравностойно положение в сравнение с другите юридически лица с нестопанска цел като сдруженията и фондациите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). В тази насока трябва да се подобри законът.

ИВАН ГРУЙКИН: Конкретен недостатък на Закона за вероизповеданията (ЗВ) е неговата философия. Състоянието на религиозните права и свободи в страната трябва да бъде изведено пред скоба. Изхождайки от Конституцията и от международните правни норми, които са задължителни за България, защото тя ги е възприела по пътя на съответната рецепция, правото на вероизповедание е лично право от много висок ранг и това би трябвало да се отрази на степента на защитата му.

От тази гледна точка поставяме въпроса следва ли да има ЗВ. Отговорът на този въпрос не следва от само себе си. Ако приемем, че такъв закон е неизбежен, то каква трябва да е философията му? Отговорът е, че ако въобще трябва да има ЗВ, защото регламентацията в Конституцията е недостатъчна, тогава той трябва да дава повече гаранции за защитата на това основно лично човешко право. Регламентацията му започва още в първия раздел на Конституцията, където се казва, че вероизповеданията са свободни.

Нашето мнение е, че действащият ЗВ се разминава с тази единствено възможна философия. Ако разгледаме конкретните текстове, може да се види, че най-големият недостатък на закона е свързан с най-популярния религиозен казус в България, чиято известност се дължи на едно много неприятно за България решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – регламентацията на статута на Българската православна църква – чл. 10 на закона. Проблемите там са много. Един от тях е рестриктивното уреждане на статута на православната църква по начин, който да закрепи неравенство, подкрепяно от държавата – вземане на страна в съществуващ вътрешноцърковен спор. Няма да влизам в детайлите на решението на ЕСПЧ, но важното е, че чл. 10 от ЗВ в противоречие с Конституцията персонифицира традиционното за България източно православие с конкретно юридическо лице, едно единствено при това, тоест има монополизация на религиозна доктрина и практика, която по Конституция е традиционна, а не юридическо лице, с конкретен субект на правото - Българската православна църква (БПЦ), с конкретни характеристики в чл. 10 от ЗВ. Това е голям проблем.

Член 10 въвежда сериозна неравнопоставеност между БПЦ и останалите вероизповедания, въпреки декларативните текстове в ал. 2 и 3 на закона, че БПЦ не може да бъде използвана за привилегии или ограничения в правата. Тези декларации според нас са без каквато и да е правна стойност.

В закона има неяснота и липсват достатъчно гаранции за отстояване на личния характер на правото на вероизповедание, независимо че от него може да се изведе фундаменталното правило, че упражняването на религиозните права не е предпоставено и задължително предопределено от съществуването на правно-организационна форма (т. нар. регистрация). Някои от текстовете дават повод за двусмислици.

Ако приемем, че вероизповеданията могат да не бъдат регистрирани (това следва от чл. 14 на ЗВ, който дава право на вероизповеданията да придобиват статут на юридическо лице, което означава, че те могат и да не го придобият, а това важи и за техните поделения), то логичният извод е, че могат да съществуват (което според нас е резонно, съобразено с Европейската конвенция за правата на човека) нерегистрирани вероизповедания, които не искат да ползват предимствата, които им дава регистрацията. Това е много близко до самата религиозна доктрина, по-скоро до практиката, до традициите на голяма част от съществуващите вероизповедания, особено тези в протестантския сектор. Това фундаментално положение не съответства на съществуваща забрана в закона – за извършване на дейности, представляващи публично практикуване на религия от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за популяризиране на определено вероизповедание. Парадоксът е, че може да се извършва религиозна дейност от нерегистрирано вероизповедание (от група, обявила се за религиозно вярване), а има текст, който забранява подобна дейност да се извършва от регистрирано юридическо лице с нестопанска цел. Това дава повод за ерозиране на фундаменталното приемане, че вероизповеданията могат и да не бъдат регистрирани, т.е. че регистрацията не е задължителна предпоставка за упражняването на религиозните права, не е своеобразно разрешително за извършването на подобна дейност.

Законът е пестелив по отношение на конкретни облекчения, предимства и други гаранции за упражняване правото на вероизповедание в пълния му обем. Препращането към други закони не води до никакви практически ползи. В Закона за местните данъци и такси, в Закона за ДДС и други, в които има регламентация на вероизповеданията, на местните им поделения и на юридическите лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, то вероизповеданията са с по-ограничено подпомагане от държавата, отколкото сдруженията и фондациите, регистрирани в обществена полза. В тази посока има възможности за подобряване на закона.

Административно-наказателните разпоредби на ЗВ затвърждават впечатлението, че целта на сегашния закон е не толкова да се дадат допълнителни гаранции за упражняването на това толкова важно човешко право, а че по-скоро се следват традициите на законодателството от предшестващи исторически периоди, в което съществуваше презумпцията за наложителност на ограниченията в сферата на вероизповеданията като неизбежно следствие от характера на религиозната материя - нещо потенциално опасно. Това се вижда от съпоставяне на позитивните и ограничителните текстове в раздела “Административно-наказателни разпоредби”. В тези насоки виждаме недостатъците на Закона за вероизповеданията.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Във връзка с чл. 10 има решение на Конституционния съд. Според него той не е противоконституционен, т.е. не създава неравнопоставеност и неравенство.

Едва ли имаше основание прокуратурата, ръководена тогава от Никола Филчев, да се позове на чл. 10, за да извърши тези печално известни на всички действия (става дума за полицейската атака срещу повече от сто църкви и други обекти на т.нар. „Алтернативен синод на БПЦ”, извършена на 20 юли 2004 г., бел. ред.). Затова България беше осъдена по чл. 9 от ЕКПЧ, но ние не виждаме основание за позоваването на чл. 9 за извършването на такива действия.

Що се отнася до това, че нерегистрирани религиозни общности могат да осъществяват дейност, имаше съмнения, че това би създало определени трудности, но практиката от 2003 до 2009 г. показа, че това не е така. Достатъчно е да спомена факта, че съществуват „Свободните братя”, чиято традиция не е да се регистрират и да функционират като институция, както и на други изповедания.

Ограничителните разпоредби са доста ефективни спрямо длъжностни лица от типа на кметове, които не спазват сроковете за регистрация или правят немотивирани откази.

ИВАН ГРУЙКИН: В ЗВ има положение, което според нас е в посока обратна на извода за ограничаване на базата на презумпцията, че религията е потенциално опасна сфера. Квалификацията е малко крайна, но съществува като мотив в идеята на законодателя. Централизираната регистрация на вероизповеданията в СГС, независимо от тяхното седалище (по аналогия с политическите партии), според нас е неоснователна централизация на регистрацията. Това също е минус на закона. Подобно е и положението, регламентиращо регистрацията на местните поделения, че тяхната регистрация, ако имат статут на юридически лица съгласно устава на вероизповеданието, следва да бъде извършена след искане на представители на самото вероизповедание. Според нас това е принудително централизиране на самите вероизповедания от гледна точка на взаимоотношения между централно ръководство и местни поделения. Такава централизация не съществува като традиция и практика в голяма част от вероизповеданията.

ОБЕКТИВ: Споделяме становището на г-н Груйкин и критиката на г-н Кръстев за изменения, които биха били насочени към по-голяма прозрачност, към улесняване. Регистърът по презумпция е публичен, но друго си е да бъде в интернет.

Мисля, че неизбежна последица от решението на ЕСПЧ ще бъде изменение на чл. 10 от ЗВ. Друг е въпросът кога ще стане това.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Предстои крайното решаване на спора по делото на БПЦ, представлявана от митрополит Инокентий, срещу България. Ако в крайното решение има указания за промяна на ЗВ, понеже България е страна по ЕСПЧ, това ще стане неизбежно.

ОБЕКТИВ: Доколко сте осведомени за идеите, които стават публични от средите на управляващото мнозинство относно изменения в закона?

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Не искам да коментирам изказванията на двете народни представителки. Доколкото ни е известно, не съществуват подготвени текстове за промяна в Закона за вероизповеданията.

ОБЕКТИВ: Г-жа Цвета Георгиева каза, че до 10 дни ще има готови текстове, но ги няма.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Това може да бъде инициатива на всеки депутат.

Ние още преди години получихме оценка по текстовете на сегашния закон с Резолюция 1390 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Освен съмненията в някои текстове, тя по категоричен начин утвърждава, че ЗВ от 2002 г. е огромна крачка напред за гарантиране на религиозните права и свободи.

От 2004 г. до последния доклад на Държавния департамент, свързан с практиките по прилагането на закона, България получи много добра оценка – че у нас се спазват много добре религиозните права и свободи, Миналата година Държавният департамент заедно с текста на доклада направи тълкувание, че това е максимално високата оценка. Има и критики, но те са свързани основно с действията на местната власт. Не считаме, че резки промени в ЗВ ще подобрят това законодателство. Напротив, ще бъде връщане назад. Резки промени в закона не следва да се правят.

ИВАН ГРУЙКИН: Разумен извод е да не се допускат промени в законодателството, свързани с фундаменталната промяна на принципи, каквото е въвеждането на високи прагове за минимална членска маса на вероизповеданията с оглед на регистрацията. Здравият разум трябва да надделее. Изказванията на народните представители от управляващото мнозинство и от „Атака”, потвърдени по един общ начин от министър Божидар Димитров, са симптоматични, появяват се доста често, кампанийно. Те заслужават особено внимание, трябва да сме наясно със същността им.

ОБЕКТИВ: Слагането на праг от 250 хиляди души за регистрация на религиозни организации означава в България да има само две вероизповедания. Това е извън здравия разум. Министърът и депутатката от „Атака” имат следните общи идеи: праг от 5 хил. души за регистрация на религиозна общност, без това да е свързано с получаването на някакви предимства, че не трябва да се строят храмове в близост до училища (тя употреби думата „църкви”), Депутатката още каза, че броят на религиозните общности трябва да бъде намален поне три пъти.

ИВАН ГРУЙКИН: Мотивите на двете народни представителки бяха, че по този начин ще се ограничи дейността на съответните вероизповедания. Тяхната логика е, че когато се ограничи регистрацията, това ще ограничи дейността на религиозните общности. Подобни изказвания със силно негативистични обобщения са неприемливи. Тази дискриминационност в изказа на народните представителки е забранена от Конституцията, както е недопустима и по отношение на националност, етническа и расова принадлежност. Тези народни представители не съзнават, че дискриминационното говорене за определен тип религия и фаворизирането на други религии, каквото в случая те направиха категорично за БПЦ, е абсолютно неприемливо и забранено от Конституцията и антидискриминационното законодателство.

Съгласно закона и Конституцията, съгласно дефиницията на „право на вероизповедание”, направена от Конституционния съд, регистрацията на вероизповеданието няма никаква пряка връзка с възможността на определена религиозна група да извършва религиозна дейност. Тезата за ограничаване на дейността чрез ограничаване на възможността за регистрация, включително чрез въвеждането на висок праг, е абсолютно несъстоятелна.

Друг мотив, който прозира зад тези изказвания, е че ограничаването е наложително, защото с получаването на този статут вероизповеданията се облагодетелстват неправомерно от облекчения. Тази теза е абсолютно несъстоятелна, защото облекченията в действащото законодателство са повече за юридическите лица с нестопанска цел, отколкото за вероизповеданията. От тази гледна точка, ако определена група лица има незаконни намерения – да се облагодетелства от законодателството, много по-лесно може да го направи, като регистрира фондация за извършване на дейност в обществена полза с трима души управителен съвет или сдружение в обществена полза с шест члена.

ОБЕКТИВ: В редица страни има прагове, но те са свързани с друго – колкото повече членове има дадена организация, толкова повече облекчения получава. В такива случаи това е оправдано. В предложенията на народните представителки нищо такова няма.

ИВАН ГРУЙКИН: Относно съображенията за потенциалната опасност от религиозните храмове, която налага те да бъдат строени на определено санитарно разстояние от учебни заведения - с това се връщаме към онова време, когато религията по закон беше обявена за нещо, което от само себе си ще умре. Това е абсолютно несъстоятелно от гледна точка на съвременното законодателство.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Народната представителка Цвета Георгиева подчерта, че режимът е твърде либерален. Да, и аз смятам, че е твърде либерален. Стига се до парадокси – десет човека чужди граждани правят пет вероизповедания, като си стават един на друг съучредители. Това са кухи юридически лица. Ние като администрация винаги сме считали, че тези парадокси не могат да тежат толкова, колкото защитата на правото на сдружаване на религиозна основа. Затова не мислим, че режимът трябва да бъде променян.

ОБЕКТИВ: Никой не може да гарантира, че няма да има злоупотреби с права. Но за тяхното наказване си има прокуратура и съд и няма никаква нужда да се ожесточава ЗВ.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Дори в комунистическия закон за вероизповеданията нямаше числени граници за регистрация на вероизповедание!

ОБЕКТИВ: Какви са перспективите да бъдат направени сериозни изменения, та от Народното събрание да излезе силно променен ЗВ?

ИВАН ГРУЙКИН: Връщам се към фундаменталния характер на правото на вероизповедание като основно човешко право, гарантирано от българската Конституция. Недопустими са самоцелни ограничения на това право извън изчерпателно изброените в Конституцията и в международните договори, по които България е страна. Недопустимо е ограничаване и на други фундаментални права съгласно българската правна традиция и съвременното законодателство. Няма специален закон за регламентация на правото на свободно изразяване на мнения или на свободата на словото и на печата, както няма и закон на правото на живот. Не случайно споменавам тези фундаментални, с които правото на вероизповедание се родее, за да подчертая изключителността на допускането, че следва да има специален ЗВ. Но ако приемем, че е необходим, то е законът да дава допълнителни гаранции, улесняващи реализацията на правото на вероизповедание, а не да ограничава това основно човешко право на основата на неизживени стереотипи, предразсъдъци и културна специфика на днешното българско общество. Следва да се плати цената да бъдем страна член на Европейския съюз и пълноправен партньор в реализацията на основополагащите правни актове, които са и в основата на българската правна система по силата на българската Конституция.

Публикувана в Блог

ДО

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ Президент на Република България

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА Председател на 41-то Народно събрание на Република България

БОЙКО БОРИСОВ Министър председател на Република България

ЙОРДАН БАКАЛОВ Председател на Комисията по човешки права и вероизповедания към 41-то Народно събрание

БОЖИДАР ДИМИТРОВ Ресорен министър на вероизповеданията

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на парламентарно представените в 41-то Народно събрание политически партии

Г. ГАНЕВ
Омбудсман на Република България

Копие до:

ЕМИЛ ВЕЛИНОВ
Директор дирекция Вероизповедания към Министерски съвет

Българските медии

Д Е К Л А Р А Ц И Я

ОТ ЗАГРИЖЕНИ ЗА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ И ГРАЖДАНСКИ СДРУЖЕНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: изнесена информация в медиите за подготвян законопроект за нов закон за вероизповеданията от Цвета Георгиева, народен представител oт партия «Атака» в 41-то Народно събрание на Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Тази декларация е израз на нашата дълбока загриженост относно направените от народната представителка Цвета Георгиева от партия «Атака» изявления в ефира на предаването «Булевард България» на 29.09.2009г. по телевизия Re:tv относно подготвян законопроект за нов закон за вероизповедианията.

От изнесената в предаването информация става ясно, че политическа партия «Атака» подготвя законопроект за нов закон за вероизповеданията, който според г-жа Георгиева ще е готов до една седмица. Целта на този законопроект е да въведе нови изисквания за регистрация на вероизповедание, както и да задължи регистрираните до момента вероизповедания да се пререгистрират с оглед тези нови условия.

Някои от новите изисквания, които партия «Атака» планува да заложи в закона, оповестени публично от г-жа Георгиева в предаването “Булевард България” са следните: – религиозната общност да има минимум 5000 последователи – български граждани; – религиозната общност да разполага със собствен храм; – сградата на общността да се намира на не по-малко от 50 метра отстояние от училища, като това изискване да важи и за заварените в това положение храмове на регистрирани до момента общности; – да не е отказвана регистрация на верската общност в други страни по света;

Във връзка с горното, изразяваме нашата загриженост като считаме, че въвеждането на подобни изменения в Закона за вероизповеданията в голямата си част ще са в грубо противоречие с Конституцията на Република България (член 6, член 12, член 13, член 26, член 37 и член 43) и безпрецедентно ще нарушат правата и свободите на голям брой български граждани.

Предлагането и приемането на репресивни клаузи в настоящи и бъдещи закони, изискващи регистрация и пререгистрация на религиозните институции в България са в противоречие и с редица международни документи, които Република България е ратифицирала, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, /наричана по-нататък Конвенцията/, Международния пакт за граждански и политически права на ООН, Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и други актове, подписани от Република България.

Въвеждането на изискване за минимален брой последователи, както и другите визирани ограничителни режими по съществото си представляват пречка за изграждането на общество, в което плурализмът на възгледите, вярванията и религиозната свобода са неотменима предпоставка за демократично развитие.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Призоваваме Ви според Вашите правомощия, категорично да изразите своята позиция в защита на религиозната свобода в България и да съдействате активно за отпадане на гореизброените изисквания за регистрация на вероизповедание.

ГЛАСУВАНЕТО НА ПОПРАВКИ В ПОСОЧЕНИЯ СМИСЪЛ В ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА БИ ОГРАНИЧИЛО ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И РЕЛИГИОЗНИ СВОБОДИ В РАЗРЕЗ С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ И ЧЛЕНУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ МОМЕНТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

С НАСТОЯЩАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НИЕ ИЗРАЗЯВАМЕ КАТЕГОРИЧНАТА СИ ПОЗИЦИЯ СРЕЩУ ДОПУСКАНЕТО НА ГОРНИТЕ ДИСКРИМИНАЦИОННИ, ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ И НЕДЕМОКРАТИЧНИ ТЕКСТОВЕ В ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

С уважение,

Име и длъжност на представителя: Вероизповедание / гр. сдружение: Адрес за контакт:

1 Д. ф.н. адв. Виктор Костов, председател ГИ Свобода за всеки, Фондация Преображение ул. Смърч 14, ж.к. Бели брези, София

2 Д-р Красимир Кънев, председател Български хелзински комитет ул. Върбица 7, София 1504

3 Цанко Митев, председател Асоциация за защита на религиозната свобода ул. Цветан Минков 11, София 1202

4 Васил Еленков, пълномощник Национален Алианс Обединени Божии Църкви ул. Веслец 69, София 1202

5 Калоян Курдоманов, пълномощник Апостолска реформирана църква ул. Веслец 26, София 1202

6 Адв. Диана Даскалова Фондация «Център за правна помощ – Глас в България» ул. Лавеле 8, ап. 6, София

7 Людмил Ятански, пастор Българска евангелска църква «Блага Вест» ул. Суходолска 2, бл. 52, ет. 1, ап. 4, София

8 Павел Игнатов, гл. пастор Божия църква в България ул. Васил Друмев 37, Оборище, София

9 Велислав Алтънов, ръководител Християнска вселенска и апостолска църква РИ ул. Перник 176, ап. 59, София

10 Пламен Цолов, пастор Апостолска Християнска църква ул. Бачо Киро 66, София 1202

11 Тихомир Тенев, апостол Християнска църква ДАВ България кв. Българка, гр. Сливен

12 Емил Коен, председател Фондация «Толерантност» ул. Раковски 163а, София

13 Елена Дянкова, координатор ГИ Справедливост 21 към ХЦ Прелом ул. Веслец 26, София 1202

14 Светослав Петров, национален гл. служител Национален християнски център ул. Мургаш 1, гр. Пловдив

15 Любо Гечев Петков, гл. пастор Християнска църква «Месия» ул. Майор Кавалджиев 175, гр. Ст. Загора

16 Евгени Найденов, председател Българска свободна църква ул. Маестро Кънев 34, кв. Ов. Купел, София

17 Красимир Партовски, гл. пастор Християнска църква «Ел шадай» бул. Мария Луиза 112 а, София

18 Иводор Ковачев, главен служител Апостолско служение Мисията РИ Младост 2, бл. 215, ап. 148, гр. София

19 Мария Миндева, ръководител Отворено библейско братство ул. Ген. Колев 81, гр. Добрич

20 Никола Лефтеров, председател Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден ул. Солунска 10, София

21 Динко Златаров, епископ Църква на Бога РИ ул. Г. С. Раковски 21, гр. Стара Загора

22 Димитър Димитров, пастор Християнски център за Съживление РИ ул. Хан Аспарух 8, ет. 4, ап. 11, гр. Добрич

23 Жоро Пенчев, пастор Интернационален християнски алианс Реката РИ София ул. Латинка 26, вх. Б, ет. 7

24 Станислав Тодоров, гл. пастор Християнски център «Слово на вяра» РИ ул. Тунджа 21, вх. А, ап. 7, гр. София

25 Георги Михайлов, пастор Христова евангелска църква «Шалом» ул. д-р Съйко Съев 16, гр. Ловеч

26 Адв. Иван Груйкин, председател Гражданска инициатива «Справедливост» ул. Евлоги Георгиев, бл. 147, вх. А, гр.София

27 Стоян Георгиев, председател Асоциация общество и ценности бул. Вл. Вазов бл. 169, гр. София 1510

София, 12 октомври, 2009г.

Публикувана в Блог

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/04/23/709719_otvud_chertata/

Ако някой си прави илюзия, че комунизмът си е отишъл от България, то справката с последните развития на законотворчеството ще я разсее без съмнения.

Макар, че нашата задача е да следим за свободата на религията, съвестта и словото, неразделна част от истинската свобода на вярата е и свободното сдружаване и правото на събрания на открито след уведомление на властите.

В набързо приетия законопроект за промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите се предвиждат същите ограничения от комунистически тип на това право, както това се прави с регламентацията на свободата на религията. Може свобода, може…ама не чак толкова.(Бележка: Този закон се занимава само със събранията на открито; за събрания на закрито не е необходимо никакво разрешение от властите.)

Пресата информира за следните измения, които ще неутрализират правото на свободни събрания на открито:

Организаторите на митингите ще трябва да уведомяват кмета на общината най-малко пет работни дни преди началото им. Освен предписаните случаи в законопроекта при определени обстоятелства градоначалникът също ще може да налага забрани за провеждане на протести.

Например, когато разполага с несъмнени данни, че това ще създаде реална заплаха за насилие застрашава националната сигурност, обществения ред или пък конституционните права и свободи на другите граждани. Няма да се позволява и гражданско недоволство, което разпалва етническа, расова или религиозна омраза или призовава към война.

(в. “Експрес”, 24 април 2009)

Какво значи “при определени обстоятелства” градоначалникът да може да налага забрани на събрания на окрито? Административен произвол и ограничения на конституционните права ще са резултатът от тази неясна формулировка. Имайки предвид неспособността на българските местни държавни органи да осъзнаят нивото на собствената си юрисдикция и това, че не престава да предефинират основни конституционни права, като свободата на религията, можем да си представим как всеки опит за организиране на проповед на открито има опасност да бъде класифицирана като, например, “разпалване на религиозна омраза”.

Недоверието към държавното управление не бива да бъде компенсирано с по-ограничителни закони за правата на хората. Това е комунистическото разбиране за държавност - недоволството на хората се третира като досадна пречка за официалните лица. В едно свободно общество правителството следва да търси първо решение на проблемите и подобряване на ефективността и справедливостта на държавната система, и да прибягва към ограничения на основни права само на тези, които наистина са заплаха за реда и сигурността.

Но при положение, че свободата на религията и съвестта са обект на държавно регулиране в пост-комунистическа България, колко повече външната изява на политическо несъгласие ще бъде неудобна за държавната машина. Терминът “тоталитарна демокрация” придобива все по-актуално звучене.

Публикувана в Блог

Едвам ли личното безхаберие може да е голям грях. То обаче може да се превърне в изкушение – освен да изложиш себе си, също да омаскариш хората, които са ти гласували доверие. Като капак на всичко, пълното невежество по определени теми може да доведе дотам, че работата да се свърши точно така, както не трябва…Не е ясно, дали някъде по света има състезание за изричането на най-абсурдни неща в най-кратко време, но ако имаше, българският депутат от групата на социалистите в Европарламента – Маруся Иванова ЛЮБЧЕВА (срв.http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/view.do?country=BG&partNumber=1&id=37524&language=BG) можеше да бъде лауреат на наградата по дисциплината “Абсурдни изказвания по Църковно право”. При това с право! В края на едноминутно изказване в Европарламента

Законът за вероиповеданията определя БПЦ като традиционна за България и неподлежаща на регистрация. Изборът на Патриарх и Състав на Св. Синод не са обекти и субекти на правото, а подвластни на църковните канони.

От този цитат възникват няколко въпроса, на които евродепутатът от Бургас, или някой от осемте и сътрудници (http://www.bs-ml.eu/team.html) сигурно може да даде отговор, поне за себе си. Ако пък не може, има най-малко две възможности – спешно да споходи до някой свещенослужител – има и в Брюксел и в Страсбург енории на Средно- и Западноевропейската епархия на БПЦ, или пък да консултира някого в Бургас или където е приходяща депутатът-социалистка, ако изобщо е приходяща (по вътрешни партизански съображения). В противен случай може да е време да си припомни поговорката за мълчанието и златото.
Въпросите:

1. “Регистрирана” ли е БПЦ чрез чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията ex lege?

2. Подзаконов нормативен акт ли е Уставът на БПЦ по смисъла на Закона за вероизповеданията и Закона за нормативните актове?

3. След като Законът за вероизповеданията регламентира нещо свързано с БПЦ, не е ли тя негов обект? А не е ли субект на правото?

4. Ако чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията вменява на БПЦ качеството и на юридическо лице – може ли тя да не бъде субект на правото? А за какво става въпрос в категоричния чл. 44, ал. 3 от Конституцията?

5. Български граждани ли са Нег. Св. патриархът? А членовете на Св. Синод? Като такива, трябва ли да се съобразяват с българското право – независимо от религиозните си убеждения? Каква е ролята на чл. 58, ал. 2 от Конституцията?

6. Светска (религиозно-неутрална) държава ли е България? Какви са мотивите на Конституционния съд в точка 16 на Решение №2 от 1998 г.?

7. Изключва ли светската държава вменяването на религиозни норми държавноправен характер? Трябва ли светската държава да се съобразява с религиозни норми?

8. Може ли “подвластието на Св. Канони” да “освободят” духовника от вроденото му качество по конституция – субект на българското право? (вж. въпрос 5-ти).

9. Може ли един себеуважаващ евродепутат да се изказва “за доброто на Синода” в пълен противовес с неговите постановки:
1. с Решение № 13, абз. 4, на IV-ти ЦНС (срв. ЦВ 15/1997) и
2. точка 2 от официалните писма от V-ти ЦНС (срв. изв. бр. ЦВ януари 2002)?

Едноминутното изказване на доц. д-р Любчева в Европейския парламент достойно се нарежда до изявлението на проф. Герджиков, че “Католиците са протестанти” (http://www.sedembg.com/137/page21.htm) и изказванията на върховен съдия Пенчев (http://hpberov.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html).

Интересно, кой ли е следващият ПОЛИТЕКСПЕРТ по Църковно право? Скоро се очаква отговорът на политици от ДПС, които да обяснят защо трябваше да преписват преамбюла на руския Закон за вероизповедания в нашия
(вж. http://hpberov.blogspot.com/2008/09/blog-post_6687.html).

Оригиналът на този постиниг тук.

Публикувана в Блог

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. – “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място.

Публикувана в Блог

Статията е публикувана във в. “Капитал” през 2003 г. (нужен е абонамент, за да я прочетете онлайн).
 Брой 41, 18 октомври 2003, 00:00 / ОБЩЕСТВО
http://www.capital.bg/show.php?storyid=223484

ЗА: Доц. Иван ЖЕЛЕВ, директор на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет

Законът за вероизповеданията наистина е много добър. Само онези, които са живели като вярващи хора в България по време на действието на предишния закон, знаят каква е разликата. Уважавам мнението на председателя на Комисията за сигурност и сътрудничество на САЩ г-н Кристофър Смит (публикувано в последния брой на „Капитал“, бел.ред.) Но не мога да се съглася с всичките му твърдения. Законът ни не беше приет набързо.

Няколко мандата на Народното събрание изтекоха, докато се стигне до приемането му. При дейността си работната група се ръководеше от нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на Международния пакт за граждански и политически права, както и от принципните препоръки, направени в експертизата на Съвета на Европа по повод на законопроекта, разглеждан в предишното, 38-о Народно събрание. За пръв път бяха привлечени и експерти от голям брой вероизповедания.

Законът основно промени философията на отношенията между религиозните общности и държавата, като реално гарантира свободата на вероизповеданията и отделеността им от държавата. Чрез тяхната регистрация в съда се премахна възможността за намеса на властта във вътрешноорганизационния живот на религиозните групи, каквито печални инциденти имаше и в близкото, и в по-далечното минало.

Дирекция „Вероизповедания“ се превърна от контролиращ орган в институция, която подпомага дейността на вероизповеданията и гарантира спазването на религиозните права. Законът съдържа реституционни разпоредби, които дават възможност за възстановяване на собствеността върху имотите на вероизповеданията, отнети в периода преди 1989 г. Така се премахва една огромнанесправедливост.

Законът за вероизповеданията не създава привилегии за БПЦ и в никакъв случай не дискриминира останалите вероизповедания. Не съществува конституционна забрана за държавата чрез закон да признае качеството на юридическо лице на определена общност, в случая БПЦ. Това признание по никакъв начин не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават – както на източноправославните християни, така и на тези, които изповядат друга вяра.

Невярно е твърдението на г-н Смит, че всички вероизповедания освен БПЦ трябвало да кандидатстват за регистрация. Според определението на закона регистрацията на тези вероизповедания беше служебно прехвърлена в Софийския градски съд и вероизповеданията не бяха утежнени с нищо. Не имало и отказ на визи за представители на религиозни ордени. Това е недоразумение.

Наистина деликатен, но пък съвсем ясен е случаят с разколническата група на епископ Инокентий.

Единствено признатата в страната и чужбина религиозна институция на православното вероизповедание е Българската православна църква, чийто глава е български патриарх и софийски митрополит. Това е определението на закона. Оттам нататък всички права и задължения са свързани с този статут. Самозванци винаги е имало в историята, в това число и в историята на църквата. Но и в този случай законът дава право на епископ Инокентий да се регистрира като отделно вероизповедание. И това именно е един от най-важните демократични принципи на новия закон.


ПРОТИВ
: Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет

Новият закон за вероизповеданията е рестриктивен и дискриминационен. Той е рестриктивен, защото ограничава правото на изповядване на религия на основания, които не са предвидени в международното право, а също така защото установява режим на надзор и контрол над вероизповеданията, който ги сплашва и въздържа от дейност. Той е дискриминационен, тъй като установява режим на регистрация и функциониране на вероизповеданията, който е различен за различните вероизповедания. За Българската православна църква той е един и е привилегирован, а за останалите вероизповедания – друг. Освен това всички вероизповедания са ощетени от него в сравнение с нерелигиозните организации, които не са подложени на много от ограниченията и наказателните мерки, приложими за вероизповеданията.

Двамата експерти на Съвета на Европа, професор Лоусън и проф. Евънс, които предложиха експертиза на вече приетия закон през пролетта на тази година, направиха бележки по около половината от текстовете му. Тази експертиза, която бе укрита от българската общественост обаче, взе предвид само съответствието на закона с нормите на международното право, без да го сравнява с приложимите за нестопанските организации нормативни актове. Ако се вземе предвид и това, ще се види, че е безсмислено да се ремонтират негови отделни текстове, тъй като самата му цел да създаде особен, рестриктивен и дискриминационен режим за функционирането на вероизповеданията в България е неприемлива и трябва да се отхвърли. Заедно с нея трябва да се отхвърли и самият закон и да се приеме нов.

Слабите моменти на закона са много, но най-важните от тях са следните:

регистрирането на Българската православна църква на патриарх Максим като юридическо лице по силата на закона и поставянето извън закона на алтернативния синод. Това е в открито нарушение на международноправната норма за свобода на религията и убежденията, провъзгласена от Европейската конвенция за правата на човека и утвърдена от Европейския съд по една подобна ситуация на разцепление на мюсюлманското вероизповедание по делото „Хасан и Чауш срещу България“;

установяването на надзор и контрол над вероизповеданията на един специален държавен орган, дирекция „Вероизповеданията“, на който законът възлага редица полицейски функции. Законът отива дотам да изисква вероизповеданията да представят пред държавата сведенията за характера на тяхната вяра, нещо съвсем недопустимо;

установяването на специален дискриминационен наказателен режим спрямо вероизповеданията, какъвто не съществува за нерелигиозните организации.

В заключение – новият закон определено вреди и той ще създаде сериозен проблем след поставянето извън закона и отнемането на имуществото на алтернативния синод. Ако възможностите за репресия, които той предоставя, се използват от държавата, той може да нанесе сериозни удари и върху правото на малцинствените вероизповедания да изповядват своята религия.

Публикувана в Блог