Блог Свобода за всеки
Вяра и общество на 10 юни 2017 за прилагане
Ето как представя дискусията БНТ1
:

Вероизповеданията у нас – без финасиране от чужбина и с ритуали само на български език? Една дискусия по все по-актуалния проблем за правата на религиозните общности и държавния контрол в студиото на този брой на „Вяра и общество“. Поводът е поредното предложение за поправки в Закона за вероизповеданията, а също така и споделеният опит в тази посока на някои мюсюлмански държави специално за предаването. 

Дали екстремизмът уплаши обществата и те започнаха да налагат рестрикции, потъпквайки основни демократични права? Дали предложените поправки в българския Закон за вероизповеданията не съдържат такива рестрикции? Какъв е опитът в преобладаващите с мюсюлманско население държави от Близкия изток, съпоставен с европейските закони?

Вижте отговорите в специалното интервю за „Вяра и общество“ на бившия министър по религиозните въпроси на Кралство Йордания проф. Хайел Алдауд и в дискусията в студиото с участието на д-р Мохд Абуаси от Центъра за Близкоизточни изследвания, гл. ас. Атанас Славов – преподавател по конституцинно право в СУ, и д-р Виктор Костов – правозащитник и гл. редактор на „Свобода за всеки“.
Публикувана в Блог
lenin mausoleumПролетта, изглежда, е време за събуждане не само на природата, но и на различни чувства и желания. И това е нормално, ще кажем – след зимните студени месеци пролетното слънце и топлината наистина способстват за изблика на чувства и стремежи. Но тук думата ми не е за влюбените, а тъкмо обратното – за онези, които най-малко се вълнуват от чувствата, защото те мислят за бъдещето на страната си и на света, а подобни мисли могат да обхванат човешкия ум само ако той е трезв, рационален и борещ се срещу всякакви вредни чувства или стремежи, които биха отклонили разума от начертания от партията път. Предполагам читателят вече се сеща, че отново отварям дума за комунистическите функционери, които в различните източноевропейски страни си присвоиха различни названия: демократи, либерали, социалисти, пък някои продължават да се гордеят и с името си на комунисти, каквато е например партията на руския твърд комунист Генадий Зюганов.

Но преди да го спомена още веднъж, нека най-напред да кажа за новината, която ме и накара да напиша тези редове. Мартенското слънце изглежда е накарало някои руснаци (в случая – руският център за изследване на общественото мнение, който всяка седмица прави проучвания чрез телефонни допитвания до хиляди и десетки хиляди руски граждани) да направят проучване за мавзолея на Ленин на Червения площад. Разбира се, подтикът за проучването не било само слънцето и затоплилото се време, а предложението (то е от март 2017 г.) за внасяне в руския парламент на законопроект за погребване останките на великия пролетарски вожд и затова центърът решил да попита руските граждани какво е отношението им по този въпрос (законопроектът е внесен за разглеждане само преди три дена, на 20 април 2017 г.)

Резултатът сочи, че почти две трети (63%) са за изваждане на тялото на вожда от мавзолея и погребването му, така както се погребват всички хора, при което почти половината (и то преди всичко младите хора) смятат, че това трябва да стане веднага, без забавяне. Проучването още посочва, че около 40% от участвалите в него считат мавзолея за туристически обект, други 40% смятат присъствието на Ленин на Червения площад за противоестествено и нередно.

И по-нататък в анализите следват интересните моменти. 31% от респондентите казали, че наистина тялото на вожда на руската (сетне – съветската) пролетарска революция трябва да се погребе, но това да стане не сега, а след време, когато този акт няма да засегне онези, за които Ленин продължава да е изключителен вожд и лидер на световния пролетариат. С една дума, докато са живи всички онези, които продължават да тъгуват по комунизма (колко ли милиона са те?) или пък по самия Ленин, без дори да го свързват по някакъв начин с комунистическата идея. Но интересното е в реакцията на съвременния ленинист – водача на руската компартия Генадий Зюганов: в този акт той вижда провокация срещу руската държавност и затова той призовал Съвета за сигурност да разгледа този законопроект и да се изкаже за неговата законност. Нека да повторим – той призовал не кого да е, а Съвета за сигурност! Каква ли връзка прави този Зюганов между погребението на техния вожд и мнението на този Съвет? Нямам си никаква идея. Но той със сигурност знае какво прави.

Особено интересна е връзката, която днешните комунисти (в случая руските, но и българските не са далеч от тях по мислене и действие) правят между вярата и тяхната идеология, наследница на лениновите теории. Както самите руснаци, така и други мислещи хора многократно са посочвали, че поклонението пред тялото на Ленин твърде много прилича на православното поклонение пред мощите на светците (вижте, напр. тук, където, авторите се опитват да покажат, че поклонението пред останките на Ленин повече прилича на египетското поклонение пред фараона, но аз от личен опит мога да кажа, че то твърде много прилича на поклонение пред православни мощи), но не са много онези, които виждат как червената партия някак си без да иска започна да смесва пролетарската идеология и християнската вяра, като мнозина намериха твърде много сходни черти между идеята за комунизъм и идеята за Божието царство.

Самият Зюганов дотолкова изкривил думите и идеите на Ленин за вярата, че вече свободно твърди, че пролетарският вожд едва ли не бил защитник на християните и виждал и тяхното участие в построяването на комунистическия рай на земята. Ето тук можем да видим повече за мисленето на съвременния вожд на руските комунисти и за разликата между неговите думи и идеи и тези на Ленин. Но че последният наричал вярата мракобесие и глупост – това няма значение, важното е в днешно време да преиначим думите на вожда и да привлечем и вярващите на страната на червената партия, особено по време на предизборни кампании; че Зюганов еднакво се покланя и пред Ленин и пред православни светини – това няма значение, важното е човек да си боготвори нещо или някого (вижте тук, където се посочва поклонението на руския партиен комунистически лидер пред икона на Божията майка) и да прави другите на глупави.

Ако погледнем коментарите под посочените тук от мен статии ще видим, че повечето от пишещите считат този въпрос (погребването останките на Ленин) за толкова маловажен, че той въобще не трябва да се разглежда от парламента и да се представя на руското общество като някакъв национален проблем. И наистина – при толкова проблеми на руската държава тялото на мумията Ленин е най-малкият им проблем: най-добре е да си го погребат без много шум и всякакви проучвания, а след месец-два никой навярно няма и да се сети вече за него поради всекидневните трудности на живота и предизвикателствата, които стоят пред тази страна и пред света. Затова човек с учудване чете подобни новини в руската преса, излизащи през последните няколко дена. Вместо да разсъждават за Ленин и за продължаващия войнстващ атеизъм на руснаците, който не е напуснал една значителна част от населението, по-добре би било за руските управляващи и за червената партия да разсъдят за свободата на съвестта и на религията, която уж е гарантирана от конституцията, но която твърде рядко (и при това избирателно!) се дава на руските граждани и на другите вярващи в страната; вместо да мислят каква да бъде съдбата на тялото на вожда им, по-добре е червените другари да се покаят за зверствата срещу Църквата, сторени през седемте десетилетия на ленинов комунизъм, и да се обърнат към Онзи, Който приема всеки, който искрено Го търси.
Публикувана в Блог

ДОКОГА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЩЕ ТРЕТИРА ВЯРАТА В БОГА КАТО ПРАВОНАРУШЕНИЕ?

(Обновена!)*Снимка към блог статия от 5 април 2017

България заема второ място в статистиката на Европейския съд за правата на човека по изгубени дела по жалби за нарушения на чл. 9 от Конвенцията. Чл. 9 защитава правото на свобода на религията и съвестта. С 83% загубени дела, България се нарежда пред Турция и Русия. Изводът е един – държавата и нейните чиновници нямат намерение да се поучат и да започнат да уважават едно от най-основните човешки права, крепител на демокрацията – свободата на вяра и убеждения.

Веднага след успеха на ГЕРБ и БСП в предсрочните избори сме изправени пред поредната (за кой ли път!?) атака на властите в България срещу основни права и свободи на вярващите хора. Упоритостта, с която българските управници желаят да премахнат свободното функциониране на основни човешки права в страната, е забележителна.

Само една година след въвеждане на злополучните проекти на Кадиев и БСП за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, с които се отнемаше изцяло свободата на религия в България, имаме нов проект, който иска да направи точно същото! На 03.04.2017 г. Министерство на правосъдието (МП) публикува на сайта си Проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство (изтегли от сайта на МП тук).

Този път обаче, за да се избегне обвинението в политическа и идеологическа натовареност на проекта, предложението за драконовско ограничаване на основни човешки права в сферата на вярата, словото, сдружаването и събранията идва от Министерство на правосъдието, а не от социалистическа или друга политическа фракция. Но това е нож с две остриета – на практика, официална държавна институция се ангажира с един пореден антидемократичен проект за законови промени.

На второ място, проектът за изменение и допълнение на ЗВ е завоалирано представен в проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство. Тук се занимаваме единствено с тези, като че ли тихомълком предложени, промени на ЗВ.

В официалния сайт на министерството дори има кратко експозе,* (ескпозето е свалена в деня след тази публикация - б.а.) в което се твърди, че:

Новите текстове в Закона за вероизповеданията са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С тях се въвежда  изрична забрана на анонимните дарения в размер над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз.
Цитираните твърдения не отговарят на реалността. Тъй като предложените изменения в ЗВ са предъвканите и само частично смекчени предложения на Кадиев и БСП от март 2016 г. ., проблемите, установени в техните законопроекти, с пълна сила се отнасят и за настоящия проект.

С проекта за промени в ЗВ се предлага въвеждане на редица ограничения на фундаменталното право на свобода на религията и съвестта така, както е дефинирано в чл. 9 от ЕКПЧ. Някои от предложенията са:

1. Ограничаване на практикуването на вероизповедание (религия) чрез въвеждане на задължителна регистрация пред държавен орган на вярванията под формата на „юридическо лице“ (по-подробен и детайлен анализ ще обясни новата техника на този неостаряващ метод за държавен контрол над съвестта на хората). Тоест въвежда се, отново, „държавен лиценз за вяра“. Елиминирана е либералната до момента трактовка в ЗВ, че религиозната общност може да има своя регистрирана институция, „юридическо лице“, но това не е задължително условие за съществуването ѝ и за упражняването на правата на отделните личности в общността.

2. Контрол на финансирането на регистрираните (тоест всички) вероизповедания  – предвижда се регистър на всички дарения над 1000 лв. (тук новото предложение е малко по-либерално от това на Кадиев от 2016 г., който искаше долният праг за регистрация на дарението и дарителите да бъде минималната работна заплата).

От горния цитат от сайта на МП някой може да се заблуди, че едва ли не чл. 17 и чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС предвиждат подобна опция, която българското управление просто прилага в наши условия. Чл. 17 от ДФЕС заявява единствено, че местните законодателства сами решават как да управляват отношенията си с църквите и религиозните общности, а чл. 63 забранява ограниченията на движението на капитали и финанси между страни-членки.

Въвежда се запис на имената на дарителя и целите на дарението (какви ли биха могли да бъдат те?). Доклад за тези дарения се дължи на държавата ежегодно или при поискване от ДВ в срок от 3 дни. Въвежда се и задължителен финансов отчет на всички приходи и разходи на регистрираните вероизповедания до Дирекция „Вероизповедания“ всяка година. Благовидният предлог на проектовносителя е, че така щяло да се осъществи по-голяма прозрачност и по-добре да се разпредели държавната субсидия. Разбира се, не се споменава нищо за църквите и вероизповеданията, които нито получават, нито някога са искали да получават държавни пари.

3. Отново има опит за „национализация“ на вярата. Ограничава се възможността чужденци да представляват регистрирани в България религиозни общности. Само такива, за които пред ДВ се предоставят доказателства, че владеят българския език, ще имат право да водят богослужения в милата ни татковина. Преводачите са излишни.  

За да стане ясен крайно ограничителния и антирелигиозно-дискриминационен характер на това предложение, ще напомним, че няма въведени ограничения управителите и представителите на регистрираните в България търговски дружества да са само български граждани или да им се налага да представят доказателства пред Агенция по вписванията, че владеят български език.

4. Увеличават се глобите за нарушения по ЗВ по традиция, започната от Кадиев – с 1000%, тоест десетократно.

5. Ограниченията на правото на вероизповедание включват ограничение на политическите права на гражданите при възприета от държавата „злоупотреба“ с категории като „политическа дейност“ и „национална сигурност“, които не фигурират в стриктно изброените в чл. 9 ал. 2 от Европейската конвенция случаи на възможни ограничения на свободата на религията.

6. С промяната в преамбюла на ЗВ открито е заявена крайно отрицателната, осъдителна и дискриминационна гледна точка на законовносителя спрямо религията и свободата на религия. Вносителят на законопроекта е счел, че трябва изрично да подчертае в декларативен стил, че вероизповеданията имат задължение да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България. Единствено разбирането в съзнанието на законодателя, че с вярата си вярващите хора целят именно нарушаване на конституционния ред и териториалната цялост на републиката, може да мотивира подобно безсмислено изявление.

7. Ограничават се свързани със свободата на религия други основни човешки права, освен свободата на сдружаване и свободата на словото.

Заключение

Като цяло новият проект за ограничаване на човешките права в сферата на свобода на религията, съвестта, словото и сдруженията се различава много малко от драконовските неомарксистки законопроекти на Г. Кадиев и БСП от миналата година.

Новият подход и новият формат, чрез който се предлагат – чрез проект за допълнение на Закона за българското гражданство, както и някои изменения в текста на Мотивите към законопроекта, не могат да прикрият постоянно възобновяващото се отрицателно отношение на властимащите към вярата, вярващите хора и свободното упражняване на тяхната религия. Този законопроект е недостоен за разглеждане в едно истински свободно и демократично общество. Надяваме се, че той ще има същата съдба като предложенията на Кадиев и БСП – ще бъде оставен без разглеждане и ще бъде отхвърлен поради крайно реакционната си същност и антирелигиозен и недемократичен характер.


  
* Бележки и обновяване след публикуване на основния текст: След публикуването на настоящата статия Министерство на правосъдието (МП) свали от сайта си информацията, съдържаща коментирания тук законопроект, мотивите и всички други придружаващи го документи. Последната информация в медиите е, че проектът е оттеглен, въпреки, че няма такова официално становище от МП. Законопроектът е предложен от президента Румен Радев и неговия кабинет. Уволнен е правен експерт на средно ниво към министерството, отговорен за публикуването на преписката за обсъждане на сайта на МП. Като основна причина за скоростното оттегляне на проекта за изменение в ЗВ и други закони в медиите се цитира преди всичко въпросът за "уседналостта" при гласуване, но някои споменават и поредния опит за контрол на релгиите. На кеширана интернет страница (запазена снимка) може да се види списъка с датите, свалените документи и техните заглавия. Според президента, предложеният от него проект защитава конституцията, правата на човека и суверенитета на България. Не може да сме по-несъгласни с това изказване, както е видно от горната статия, особено и поради факта, че според българската конституция президентът няма право на законодателна нициатива.


Публикувана в Блог
Снимка към блог статия 20.03Дали във Великобритания, доскоро двигател на проспериращия Европейски съюз, или в олгархично-демократична посткомунистическа Русия, свободата на религията и особено проповядването на Божието Слово – Библията – е подложено на сериозни, дори крайни ограничения от държавата. През 2013 г. британската държава въведе измисления „еднополов брак“  и в резултат на това често проповедници-християни, които цитират Библията и библейския морал, стават обект на оплаквания и атаки, независимо от гарантираната свобода на съвестта и словото в една демократична страна, каквато би трябвало да е Обединеното кралство.  

На 28-ми февруари двама улични проповедници бяха обвинени и осъдени от британски съд за нарушение на обществения ред, просто защото са проповядвали Божието слово и са цитирали от известния английски превод на Крал Джеймс от 1611 г. Майкъл Оувърд и Майкъл Стокуъл (на снимката горе), упражнили основното си човешко право на свобода на убежденията, вярата, съвестта и словото, цитирали един от най-популярните в света преводи на Библията, са счетени от прокурора Иън Джаксън за въвлечени в „криминален и обиден проблем“.

Нашият добър приятел и колега адвокат Роджър Кишка, сега работещ за Christian Concern, UK, публикува мнение, че осъждането на тези двама проповедници е „опасен прецедент, който ограничава свободата на изразяване, а тя е барометър за стабилността на демокрацията в едно общество, в  този случай Кралството.

В същото време анти-евангелизаторски закон удари руски протестанти. Тук поместваме със съкращения информация от статията, публикувана първоначално в „Орловские новости“ под заглавие  Още трима баптисти в провинция Орел бяха глобени въз основа на „Закона Яровая“.

На 10 март Уритския окръжен съд на провинция Орел осъди трима евангелски християни, представители на баптистите, с глоба за нарушение на Закона за мисионерската дейност. Според решението всеки от баптистите, който се е явил пред съда, е глобен 5000 рублипо чл. 5.26 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на законодателството в областта на свободата на съвестта и свободата на вероизповедание и на религиозни сдружения).

Съдът констатира, че баптистите са виновни за незаконно участие в разпространяването на религиозна литература и каненето на хора на техните религиозни срещи, като не били уведомили руското Министерство на правосъдието за началото на тази дейност на религиозната организация, както се изисква по закон.

През юли 2016 г. в Русия бе приет пакет от законови „изменения за борба с тероризма,  предложен от депутатката Ирина Яровая и сенатора Виктор Озеров. Сред другите промени в закона е и поправка, отнасяща се до мисионерската дейност. По този начин, точка 4 от член 5.26 от Кодекса за административните нарушения предвижда санкция под формата на административна глоба, която е  от 5000 до 50 000 рубли за гражданите и от 100 000 до един милион рубли за юридическите лица.

Първото решение въз основа на Закона Яровая бе издадено на 30 септември 2016 г. от съда в Орел, с което американският баптистки мисионер Доналд Осуорд бе осъден да плати глоба от 40000 рубли. Американецът не успя в обжалването на глобата пред Руския Върховен съд, след което обяви, че възнамерява да напусне Русия след 14 години пребиваване в страната.

Трудно е да преценим кое наказание е по-сурово и по-тоталитарно. Все пак, според контекста Русия има история на ограничаване на правата на християни, които не принадлежат към официалната държавна идеология, или в случая – официалната православна църква. От друга страна, не по-малко притеснително е една демократична страна като Великобритания да осъжда хора само за това, че са избрали да изявят публично моралните си и религиозни възгледи. Очевидно все по-малко свобода има за вярващите, които желаят да се включат в публичния дебат както на Изток, така и на Запад. Явно трябва да заглушат съвестта си, за да угодят на държавата. Но тогава няма да има какво да кажат на публиката.

Източници: Orlovskie Новости, 13 март 2017 г., Orlovskie Novosti, 13 March 2017, Christian Concern.

Публикувана в Блог
Снимка към статия за общ. наредба ПловдивКакто съобщиха медиите в началото на седмицата, в Пловдив бе отхвърлено предложението за внасяне на текстове в местната наредба за обществения ред, които биха нарушили основни човешки права и гарантираното от конституцията право на свободно изповядване на вяра и убеждения.  Това решение е победа за демократичното и свободно гражданско общество, в което се уважават човешките и религиозните права. Сериозна заслуга за това имат и евангелските общности в града, които изготвиха подписка от 1000 подкрепили правна декларация срещу приемането на противозаконните изменения. Свобода за всеки участва със свое становище срещу исканите противоконституционни промени и в подкрепа на подписката.

Следва да обърнем внимание на факта, че

медийното отразяване създаде крайно погрешни впечатления за същността на предложените изменения

в наредбата за обществения ред. Заглавията могат да се обобщят с фразата „Пловдив отхвърли забраната на бурките”.  Всъщност „забраната на бурките” е само малка и несъществена част от предлаганите (а в някои общини и вече въведени!) противозаконни ограничения на свободата на вярата и други основни човешки права. За съжаление, медийният манталитет на търсене на сензацията за пореден път засенчи фактите и представи проблема във възможно най-неясна светлина. Същността на проблема е, че заедно с бурките се забранява и правото на вяра, на публичното ѝ споделяне, на събрания и други човешки права, които са част от свободата на съвестта и религията съгласно чл. 9 от ЕКПЧ.

В Бургас вчера се проведе заседание на комисия на общинския съвет, която е препоръчала на тамошния вносител на подобна инициатива да се откаже от нея. В разговори с представители на общинския съвет СВ научи, че тенденцията е промяната да бъде отхвърлена като противоречаща на закона. Дали това ще се случи обаче, ще стане ясно след заседанието на общинския съвет на 31 май. СВ, заедно с няколко евангелски общности, внесе също становище, в което се сочи противоправния характер на внесената дописка, съдържаща предложенията за ограничаване на свободата на вярата, словото и събранията.  

В София е предприета подписка сред правозащитни и верски организации срещу подобна инициатива, внесена преди две седмици от 5 общински съветници от ВМРО. Протестната декларация-подписка ще бъде внесена в общинския съвет на Столична община идната седмица.
Публикувана в Блог
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог
В репортаж със заглавие „Религиозен спам в Благоевград“ на 27.11.2015 г. БНТ1 представи разпространяването на листовки с християнско съдържание от сдружение „Христос за всеки“ като опасна дейност. Със съдействието на Свобода за всеки – адвокати сдружението направи искане за право на отговор по чл. 18, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Искането беше обосновано с тенденциозност на репортажа и съдържащите се в него клеветнически твърдения и антихристиянска и антиевангелска прогаданда, както и с нарушаването на законовата забрана за разпространение на омраза на основа религия и погазването на основни конституционни права.  

След преговори, проведени с представители на Дирекция „Информация“ и Продуцентски център „Новини“ на БНТ1, правото на отговор беше предоставено и реализирано в емисията „По света и у нас“ от 20 ч. на 04.12.2015 г. С излъчването на  отговора допуснатото с преднамерения журналистически репортаж засягане и уронване престижа и доброто име на членовете на сдружението беше компенсирано.

Свобода за всеки – адвокати застава срещу всеки опит за нарушаване правото на свободно упражняване на християнската вяра в медиите.
Публикувана в Блог
Petya DimitrovaНа 10 февруари т.г., в делото Димитрова срещу България, Европейският съд по правата на човека отсъди в полза на жалбоподателката по основните оплаквания, представени в жалбата ѝ. Централно в казуса на Петя Димитрова – християнка от град   София – е нарушаването на нейни абсолютни, неотменими  и основни човешки права от българските власти, сред които на първо място свободата да изповядва религиозни убеждения.  До жалбата се стигна след съдебни процеси пред българските съдилища, продължили 12 години. Решението на съда в Страсбург установява нарушения на правото на жалбоподателката на свобода на мисълта, съвестта и религията по чл. 9 от Европейската конвенция и по чл. 13, който гарантира правото на ефективни правни средства за защита пред националните власти. Българската държава е осъдена да плати на Димитрова обезщетение за неимуществени вреди. Присъдена е сума и за съдебни разноски по делото. Предстои решението да стане окончателно съгласно предпоставките на Конвенцията. Макар и постановено почти 20 години след вредоносните за жалбоподателката обстоятелства, решението на Европейския съд утвърждава неизменния характер на религиозната свобода и нейното значение за идентичността на всеки вярващ християнин в България.

Свобода за всеки – адвокати ще продължи да защитава правата на хората да изповядват, практикуват и проповядват християнската си вяра без намеса и ограничения от властите.


Публикувана в Блог
Фил Робъртсън - Свободата на словото не е само за либералитеТемата за свободата на словото е особено актуална след кървавите сцени, разиграли се из парижките улици. Милиони застанаха зад правото на човек да изразява на глас свободно това, което мисли, като противопоставиха поразяващата сила на молива срещу тази на автомата. Хора от целия свят изразиха решимост да не се поддават на страха пред жестокостта на фанатизираните ислямски терористи и се идентифицираха със загиналите карикатуристи от списанието „Шарли Ебдо“, издигайки лозунга „Je Suis Charlie“ (Аз съм Шарли).

Преди да аплодираме обаче този завладяващ вид солидарност в защита на свободата на словото, е редно да си зададем един основен въпрос: „Има ли знак за равенство между свободното слово от една страна и свободата на словото от друга?“ Не е ли безкритичното отношение към правото на някого да изразява това, което мисли, без той да познава граници на благоприличие или просто да е заразен от заблудителна идеология, отстъпление от нашата лична свобода?

Със сигурност ние, които сме живели във времето на държавно наложената комунистическа заблуда, когато правото да изразяваш свободно мислите си бе санкционирано от едноличната власт, сме чувствителни към темата за ограничаване на свободата на словото. Зрелият човек обаче, именно мотивиран от тази свобода днес, повече от всякога, би могъл да разпознае, че не винаги свободата на словото е свободно слово, макар и понякога изразените идеи да идват от чисти убеждения и наивна вяра в утрешния ден.

Едно такова твърдение намира своето потвърждение в нашето културно-историческо наследство. Ако се върнем около деветдесет години назад и вникнем в светогледа на поета Христо Смирненски, на чието име и днес са кръстени множество български училища, ще видим, че неговите стихове са инспирирани от идеи, имащи немалко прилики с тези на днешните ислямски терористи. Той, изповядващ идеологията на Коминтерна, също като днешните агресивни мюсюлмански насилници припознава християнството като свой основен враг, също като тях желае световно господство на своята „религия“, и за постигането на тържеството на пролетарията, възхвалява използването на средства не много по-различни от тези на джихадистите от ИДИЛ.

Ето две извадки от стихотворения, в които Смирненски изразява въжделенията си, които, оказва се, не са някакви отвлечени лирични отклонения, а много целенасочено послание, имайки предвид терористичната история на партията, чиито идеи са вдъхновили талантливия поет:
„Разбунтуван кат луда стихия,
ще разбия заключений вход
с тържеството на властен Месия 
ще руша и създавам живот.“
(Изд. chitanka.info, „Да бъде ден“, стих. „Пролетарий“, стр. 13)

“Когато в черните грамади
на рухващия кървав храм
ще изградим сред дим и плам,
сред трупове и барикади,
с тържествен химн на първи май
очаквания земен рай…“
(Изд. chitanka.info, “Да бъде ден“, стих. „Първи май“, стр. 15)
Значка с хуманистичния девиз: Добро без БогФакт е, че това са стихове, писани в друг исторически момент, но съществува и един друг много важен факт, а именно, че независимо от дистанцията на времето, художниците карикатуристи от „Шарли Ебдо“ идеологически стоят много близо до автора на тези стихове, пророкуващ „земен рай“, чрез насилие, като глашатай на възцаряването на човека (т.е. строй, в който религията и особено християнството ще бъдат унищожени). Тъжната ирония е, че същите тези, които с молива си агресивно проповядват антирелигиозни послания, заради нелепата си смърт са се превърнали в символ на битката за свободата на словото.

Свободата на словото е изконно човешко право, но свободното слово не е често срещана категория. С нея, правилно боравят само тези, които живеят, разбират и знаят що е свобода, и са наясно, че тя е резултат от съобразяване с Истината и отговорност пред нейния Източник.
„Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.“
(Евангелие според Матей 12:35-36)
Публикувана в Блог

В ежедневния си живот на вярващи понякога сме удовлетворени от църковния живот, който водим, понякога се сблъскваме с редица проблеми и се стараем да ги преодолеем, а понякога чувстваме ограниченията на държавната власт и негодуваме и търсим възможности за защита на конституционното ни право на свобода на съвестта и религиозните убеждения. И често не се замисляме, че животът на християните в нашата страна е далеч по-добър и благословен от живота на християните в други страни, където те са подложени на преследвания, убийства, насилия и затворничество.

На 23 юни 2014 г. институтът Гейтстоун публикува новината, че християните са най-преследваната общност от вярващи в света. Той цитира изследването на Реймънд Ибрахим от февруари 2014 г. (повече подробности тук), в което се казва, че мюсюлманските страни са тези, където християните са подложени на най-жестоки преследвания и ограничения. Събитията в Ирак и Сирия от последните няколко месеца по най-нагледен начин изваждат наяве ужасяващи факти. На християните, които присъстват на тези територии като древни християнски общини още от времето на апостолите и до днес, се дават три избора: да се обърнат в исляма, да плащат джизя (данък с цел защита на живота и собствеността) или да бъдат убити. Стотици хиляди християни вече напуснаха родните си домове и заминаха за други страни в търсене на убежище и възможности за запазване на вярата си. Този древен християнски район вече смени религиозния си ландшафт и християнството в него е на път да изчезне от лицето на земята.

Изследователската и статистическа организация „Pew Research Center” (повече за нея тук) оповести още на 14 януари 2014 г. данните за състоянието на религиите в света и примерите на омраза и преследвания, като посочи, че християните са сред най-преследваните вярващи в света (подробности – тук). Оттогава насам изследванията продължават и тенденцията като че ли е тези преследвания да продължават и да се увеличават. За нас е трудно да си представим какво означава да си християнин в подобна среда, където по време на богослужението насилниците влизат и започват да убиват наред, домовете на християните са изгаряни до основи и цели семейства са избивани, вярващите са пращани в затворите (и християнки раждат децата си в тях в очакване на смъртната си присъда, вж. случая с Мериам Ибрахим тук), и цели християнски села биват обезлюдявани (последното съобщение на „Гардиън” за Мериям Ибрахим от 23 юни е, че смъртната й присъда е отменена; подробности тук).

Когато понякога изпитваме затруднения в християнския си живот, може би е добре да си спомним, че стотици хиляди християни биха жадували за живот на вярващи, какъвто ние имаме. Наистина проблемите, пред които са изправени християните в нашата страна, трябва да бъдат решавани, но навярно е добре да имаме пред очите си и проблемите, пред които са изправени християните в редица други държави и които те с цената на живота си се опитват да разрешат. С тази мисъл в ума още по-добре ще помним какво означава Христовото благовестие да достигне до край-земя и какви жертви се изискват от християните – както в т.нар. „свободен свят,” така и в държавите, където вярващите са преследвани и убивани.

Публикувана в Блог

Harvard libraryСамо преди няколко дни (7 май) „Студентският културен клуб” на един от филиалите на Харвардския университет съобщи, че на 12 май ще проведе „сатанинска литургия,” която ще бъде извършена от членове на „Храма на сатанистите” (новината най-напред бе пусната от CNSNews). Интересното в този случай не е в това, че подобно кощунство въобще може да се случи (и други сатанистки групи по света организират свои „богослужения”), а във факта, че то се случва не в някакъв затънтен университет, който не се намира под погледа на световната общественост, а в един от най-авторитетните научни и изследователски центрове в света, в който (което е още по-печално) университетската администрация мълчаливо одобрява подобни инициативи. Разлепени са стотици обяви на събитието, на които сатаната в образа на козел приканва зрители и гости да вземат участие в „литургията.”

Представители на студентски християнски сдружения веднага отправиха протестни писма до университетската администрация, а католическите представители започнаха подписка, която озаглавиха „Харвард подкрепя ритуал на сатанинска ‘литургия’” и в която се настоява за незабавно прекратяване на безумието. В призива се подчертава, че действията на сатанистите не само могат да бъдат опасни, но че те оскверняват вярата и чувствата на християните, като проповядват „ценности”, които са абсолютно противоположни на християнските.

Членовете на „Храма на сатанистите” настояват за издигането на статуя на сатаната в столицата на щата Оклахома, недалеч от монумента на Десетте Божи заповеди. Преди няколко дена (на 5 май) съдът трябваше да реши дали да позволи издигането на статуята (която показва Луцифер и две деца край краката му), но засега решението е отложено.

Днес научихме от сайта на студентския клуб, че все пак университетската администрация е отложила насроченото събитие на сатанистите, но това не означава, че то няма да се проведе на по-късна дата.

Наистина, не само престижният Харвард е средище на сатанисти, но щом като в подобно световноизвестно учебно заведение това е „нормална” (за университетската администрация) практика, можем да си представим какви антихристиянски сдружения може да съществуват (и те действително съществуват) в многобройни други не толкова известни „просветни” школи, които наред с общото и специалното образование допускат на тяхна територия да се разпространяват и вредни за психиката и здравето на младите хора антихристиянски и въобще антирелигиозни и антихуманни учения и практики.

Ето защо когато си избираме учебно заведение, на което да посветим няколко от най-хубавите ни младежки години, трябва добре да преценим средата, която ще ни обкръжи от първия ден на учението ни и да се постараем да видим какво стои зад фасадата на световната известност и популярността. Християните много добре знаят, че сатаната си придобива популярност в този свят, но те същевременно вярват и са убедени, че тази негова слава и популярност е до време. И все пак християнинът е длъжен тук и сега да му се противопостави и да го побеждава всекидневно – чрез силна вяра в Христос, чрез молитви и действен църковен живот, но също така и чрез граждански действия, насочени срещу описаните по-горе студентски и младежки сдружения, служещи на тъмните сили, а не на Светлината на живота.

Публикувана в Блог

Сем. Вундерлих са отново заедно, след съдебното решение от 19.09.2013Радостни сме да съобщим, че вчера немският семеен съд в Дармщат постанови връщане на четирите деца на сем. Вундерлих. Децата на Вундерлих, на възраст 7-14 години, бяха отнети преди три седмици поради една единствена причина - семейството обучава децата си у дома. В документацията на властите за атаката над дома на Вундерлих не са открити никакви данни за тормоз или насилие над децата.

Дирк и Петра Вундерлих са благодарни на всички поддръжници на правото на домашно образование по целия свят, които изразиха подкрепа за техния казус. Децата са били широко усмихнати в момента на връщане при техните родители, точно три седмици, след като бяха насила отнети от властите от семейното жилище. Адвокатът на семейството съобщава, че международният натиск и посланието в подкрепа на Вундерлих е било ясно и добре чуто от немския съд и политици.
 
Това събиране на родители и деца обаче идва със скъпа цена.

Вундерлих е трябвало да обещаят пред съда, че ще изпратят децата си в държавното училище. Семейство Вундерлих са християни и имат сериозни несъгласия с държавното задължително образование в Германия, което включва и насилствено сексуално образование на невръстни деца, както и се състои от програма, която прокламира хуманизъм и атеизъм, и в която няма място за Бог и християнската вяра. Изправени пред възможността обаче да им бъдат отнети завинаги родителските права, тези любящи родители нямаха избор.

Борбата все още не е приключила. Следват правни действия за пълно възстановяване на родителските права на майката и бащата и евентуалното осигуряване на спокойно и мирно практикуване на домашно образование в Германия или в друга страна. Още повече, нужно е немската държава да получи ясно послание, че е недопустим диктатът над съвестта и вярата, насилственото разделяне на деца от родители, които упражняват международно признатото фундаментално право на свобода на образованието съгласно ценностите на семейството и убежденията на родителите.

Майкъл Фарис, председател на HSLDA, международна правна организация за защита на правото на домашно образование, казва: „Немската държава обича компромиса, ако чрез него в крайна сметка успеят да си наложат волята... Сега те нямат проблем Вундерлихови да си получат децата обратно, стига да ходят на държавно училище. Това отношение - „или както ние искаме, или ще видите...” - е все още живо в това  общество, което се предполага, че е толерантно.”

адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих в ГерманияЗначение за България

Ситуацията в България като отношение към задължителното училищно образование и правото на родителите да образоват децата си според убежденията си е принципно много близко до немската. Освен това, като водеща сила в ЕС, действията на властите в Германия в нарушение на човешките права биха могли да насърчат българските власти да действат по подобен начин.

Родители, които избраха домашното образование миналата година заради насилие над детето им в училище, бяха предадени на прокурора от социалните и Отдела за закрила на детето във Видин, като търсеха наказание лишаване от свобода до 3 години. След намесата на адвокат от Свобода за всеки и международен и местен натиск прокурорът отказа да образува наказателно производство. Властите във Видин се оттеглиха от директния и груб натиск върху семейството. И въпреки това видимо по-меко отношение на българските власти, казусът все още не е затворен за тях, което прави възможно при всяка промяна в политическата ситуация държавата да потърси отново насилствено налагане на държавното училище, въпреки правото на домашно образование на родителите.


По тези причини, ние ще устояваме фундаменталното право на домашно образование, гарантирано в ЕКПЧ, Всеобщата декларация за правата на човека и в редица други документи, по които България е страна.

(На снимката по-горе вдясно: Адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих на среща на адвокати и правозащитници от САЩ и Европа, защитаващи правото на домашно образование, през септември 2013 г., в Германия)



Публикувана в Блог
Сайтът на международната правозащитна организация HSLDA, защитаваща правата на родителите да образоват децата си вкъщи, публикува анонс от адв. д-р Виктор Костов за филма, излъчен по БНТ, "Аз съм домашен ученик". Статията е на английски език и е разпространена до стотици хиляди получатели на електронния бюлетин на HSLDA. Можете да прочетете материала на английски език тук: http://www.hslda.org/hs/international/Bulgaria/201306030.asp.
Публикувана в Блог
Сряда сутрин е. Още един забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности. Животът става все по-динамичен и Вие, покрай неотложните задачи, белязали графика Ви, по навик изпращате  детето си на училище с надеждата, че го оставяте в сигурните ръце на съвременните народни будители – учителите. Спокойни сте за него и вярвате, че е само въпрос на време под любящата грижа на държавните наставници да се проявят добродетелите, които детето Ви притежава.

Освен всичко останало и не на последно място Вие, грижовният родител, сте удовлетворен и задето сте съвестен гражданин, а не закононарушител, защото сте осигурили присъствието на Вашия син или дъщеря в задължителното училище, като по този начин сте предотвратили риска утре социалните служители да похлопат на вратата Ви. Пристигате до сградата, ръката му пуска ръката Ви, когато наближавате входната врата и то – Вашето момче или момиче се влива в потока от прииждащи деца.

Сряда сутрин е, а детето Ви е от другата страна на училищните стени и вече е готово да се учи. Звънецът бие и …неочаквано в класната стая влиза непознат човек, когото учителката представя като  специалист от ХЕИ. Човекът се прокашля и заявява, че е поканен от училищното ръководство да проведе лекция от програма за сексуално и репродуктивно здравно образование. Тази програма е за деца от пети до осми клас и Вашето дете, наскоро навършило дванадесет, чувайки думата „сексуално”, се усмихва неразбиращо заедно със своите съученици, а в погледа му се чете объркване и за миг се запалва пламъче, непознато до този момент.

Лекторът отваря учебника, носещ безобидното имe „Азбука за теб и мен”, и започва да прелиства, без да спира  на страниците, в които е написано, че това ръководство е част от образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за население. Бързо отминава и страница шеста, където впечатление правят имената на авторите на пособието, екип от психолози, сексолози и медицински специалисти. Едно от тези имена е звучното Марта Дяволова – програмен директор на Фонда на ООН за население в България, но и то остава незабелязано, защото най-сетне учебникът е отворен на правилните страници и лекцията започва.

В раздел „Полови роли и сексуална идентичност” Вашият син или дъщеря се запознават с въпроси, свързани с хомосексуализма. Лекторът образова детето Ви, като цитира наръчника за сексуално здраве, в който са записани следните текстове:

„Съществуват най разнообразни хипотези за причините, които предизвикват промяна в обичайната сексуална ориентация… пример за това са: биологичните хипотези или психо-социалните теории; Най-несъстоятелни са идеите, че хомосексуалността е проява на морална деградация и падение…”.

„Нравственото осъждане на хомосексуалността и приемането й за грях произлиза от християнската традиция. Доколкото обаче човек не избира сам каква да е неговата сексуална ориентация, то насочеността на еротичните преживявания, която всеки открива у себе си, не би могла да бъде обект на нравствена оценка.”; „В страни, където законодателно е уредена възможността хомосексуални лица да сключват брак помежду си и дори да осиновяват деца, практиката показва, че хората с хомосексуалност биха могли да бъдат отлични съпрузи и родители.”

След това, в раздел еротика, дванадесетгодишното Ви дете получава тази информация: „Образователни цели на раздела са: Първо – работата по тази тема цели да развие чувствителността на учениците към техните еротични преживявания и еротичните преживявания на съучениците им. Второ – развитието на позитивна нагласа към еротичните фантазии и индивидуални практики, свързани със самостоятелното удовлетворяване на еротичните потребности, е друга съществена цел при работата по тази тема…”.

Ето как след четиридесет и пет минути Вашето дете, вещо водено от специалист от ХЕИ, допуснат в училище от държавните началници на съвременните будители, вече е без време разбудено за своите еротични фантазии и за това що е то хомосексуализъм. И ефектът е налице – детското сърчице вече е убедено, че безкритичното отношение към наученото е правилното отношение.

Сряда сутрин е, и докато Вие вече сте се впуснали във вихъра на поредния забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности, Вашият син или дъщеря вече не са същите. На дванадесет години  детето Ви е остаряло преждевременно.
(Забележка: Описаното събитие е по действителен случай от 17.04.2013 година – сряда сутрин.)


Публикувана в Блог

Свобода за всеки – адвокати

Прессъобщение

На 17 април, сряда, се проведе последното заседание от преписката Обединена Божия църква „Благовестие” – Бургас и други срещу Община Бургас и ДАНС (само като заинтересована страна) за извършена дискриминация на основа вяра и религия. Преписката се води пред Комисия за защита от дискриминация, София, петчленен състав. По искане на защитата на жалбоподателите беше конституиран нов жалбоподател – Национален Алианс „Обединени Божии църкви”, представляващ национално евангелско християнско вероизповедание. В заседанието страните пледираха по същество, и след представяне на писмени защити Комисията ще се произнесе в срок по делото. За решението ще съобщим своевременно.

Публикувана в Блог
Четвъртък, 14 Февруари 2013 09:28

Алтернатива ли е домашното обучение?

Алтернатива ли е домашното обучение?   слушайте разговора по темата в предаването „Какво се случва“ на БНР, програма Христо Ботев, 12 февруари, 2013 г.

Участници в дискусията са: пастор Явор Костов  активист в Свобода за всеки, Радослава Петкова  родител, и Ралица Димитрова  автор на документалния филм "Аз съм домашен ученик".

Публикувана в Блог

Във връзка с внесения за гласуване на второ четене в парламента Законопроект за предучилищното и училищното образование, на 29 януари 2013 г. Свобода за всеки – адвокати внесе в Народното събрание и Министерство на образованието, младежта и науката Берлинската декларация в защита на свободата на избор на образование. Документът беше изпратен и на медиите.

Текст на придружителното писмо, с което декларацията е депозирана.

Придружително писмо - Берлинска декларация



28 Януари  2013 г.

Председател на Народно събрание  – г-жа Цецка Цачева
Министър на образованието, младежта и науката
Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към НС  – г-н Огнян Стоичков
Лидери на парламентарни политически партии, медии

Относно:
Берлинска декларация в защита на свободата на избор на образование

Уважаеми народни избраници, лидери на политически партии, министри,

С настоящото писмо прилагаме Берлинската декларация, приета от Първата световна конференция за домашно образование, състояла се в Берлин, през ноември миналата година.

В обобщение ще посочим, че ако Законът за предучилищното и училищното образование бъде приет в сегашното му състояние, тоталитаризмът  ще остане съществена характеристика на българското образование. Безалтернативното налагане на държавно-бюрократичния модел като единствена форма на образование противоречи на принципите на плурализъм в демократичното общество, както и нарушава свободата на родителите да определят образованието на децата си съгласно своите философски и религиозни светогледни убеждения. Държавно-централизираният модел на образование противоречи не само на принципите на демократичното общество, но и на редица международно-правни документи. Същите са подробно описани в приложената Берлинска декларация.

Несъобразяването с правата на родителите в сегашното законодателство само ще засили недоверието на хората към властите и напрежението в обществото. Надяваме се да вземете предвид неотменимите човешки права на родители и деца при приемането на законодателство, което съдържа ограничения на правото на свободен избор на методи и философия на обучение, различаващи се от държавно-монополните.

С уважение,
Адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки – адвокати

Публикувана в Блог
Страница 1 от 3