Блог Свобода за всеки
Вторник, 03 Октомври 2017 16:23

Защо, МОН?

От Анонимен[1]

Childhood към статия от 03.10.17Ставане в 6, измъчена закуска, тялото още спи... каква закуска, по дяволите? – припряно обличане на малкото нещастно човече; нерви, стрес, бързане към училището/спирката/мястото, от което ги взима автобусът... А навън е тъмно и е минус 12 градуса, да кажем – България е в умереноконтиненталния климатичен пояс и тая картинка е реалност още през ноември. А следват декември, януари, февруари, март... Чак през април картината почва да изглежда по-ведро, но до април са пет месеца на тягостни сутрини.

И не забравяйте – говорим за 7-годишни деца, а често и за 6-годишни. Така че, майната му на климата – дори да живеехме сред вечно лято, пак щях да питам: ЗАЩО, господа управляващи? Защо, МОН?

Искате ли да поразсъждаваме малко – знам, че мразите, знам и че не сте особено добри в това, но мен ме бива! Само четете и мислете: Защо учебната система в България е такава, каквато е? За кого, за какъв тип хора е предназначена? Защо занятията почват в 8 за началните класове и в 7:30 за останалите?

Това са въпросите, почвам с отговорите: Образователната система в България е изградена за децата на хора, които сутрин отиват на работа в даден обект, стоят там до края на работния ден – фиксирани часове, които са им предварително известни, след което се прибират, а на другия ден повтарят упражнението. И така – 30 години. Без местене, без хаос, без динамика. Затова и децата биват записвани в стандартната, класна форма на обучение, затова и ги събират сутрин – за удобство на работещите родители (и на учителите, които предпочитат да са на работа сутрин, а не следобяд, но проблемите на/с учителите са тема на друг материал!). 

Та нека обобщим – образователната система е съобразена с ежедневието на хора, живеещи в стандартен ритъм и работещи на стандартно работно време. Но! – идва голямото НО!, господа управляващи – знаете ли, че всъщност не сме 1986-та? Знаете ли, че вече хиляди, десетки хиляди хора живеят и работят в ритъм, за който стандартната образователна система изобщо не е подготвена? Знаете ли, че аз и съпругата ми например се местим от град на град, според настроенията и работата си, а постоянният ни адрес е в едно село, в което купихме къща, за да се скрием от простотията ви? Е, не успяхме – простотията ви ни намери и там! Промъкна се през една огромна пробойна – имаме дете! Почти 7-годишно прекрасно весело човече, което по цял ден ни говори за гравитацията, за еволюцията, за ДНК, как да си направя компас, ако се загубя в гората... и още, и още! Но, както казах – навършва седем години, и според мъдрите ви закони, господа управляващи, трябва да го запишем на училище.


А според още по-мъдрата Програма за ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ, която МОН сътвори, (РЕШЕНИЕ № 373 от 5 юли 2017 година ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст) 7-годишното ни дете няма правото да отсъства повече от 5 учебни часа месечно без официална причина. Пет учебни часа, господа! 225 астрономически минути! Вие осъзнавате ли изобщо какво сте сътворили? Виждали ли сте изобщо седемгодишно дете? Знаете ли какъв е шансът това малко човече да не се чувства добре, след като е събудено насила в 6 сутринта, за да отиде в училището? Огромен! Но ако не отиде, следва доклад и глоба – защото един учебен ден така или иначе е повече от 5 часа.

Но да спрем с отклонението, госпожи и господа. Нека се върнем на основното. Помните ли – споменах, че аз и съпругата ми сме номади? Е, напомням ви – номади сме. Имаме постоянен адрес, всичките законови изисквания са спазени – колкото и да са мракобесни. Ние сме законопослушни граждани. Или поне се опитваме да бъдем такива, но не и с цената на личната си свобода, господа! НЕ И С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО!

Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато ни се наложи да прекараме седмица в Пловдив примерно? Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато зимата зарине Родопите с двуметрови преспи и ние решим да си отидем в София за няколко месеца – защото от тая мобилност зависят и доходите ни, между другото! А? Какво правим?

И още, госпожи и господа – ами ние сме в ЕС, в една голяма, обща територия без граници. И законите на тая територия казват, че можем ей така, без причина и обяснения, да отидем да поживеем в която си поискаме държава в рамките на ЕС – и вие също не ни отричате това право! Но имаме дете, помните ли? Дете, което искате да виждате всеки учебен ден в класната стая – без да ви пука, неее – без изобщо да ви е минало през ума, че това може да е в противоречие с начина на живот на семейството на това дете. Начин, напълно законосъобразен, повтарям! Нито крадем, нито мамим, нито се крием!

Просто имаме друг ритъм на живот – ритъм, който вашите правила заплашват да сринат из основи! И – о, ужас – имаме и още една изненада! Ние сме творци, хора на изкуството. Не че съм длъжен да ви се обяснявам, просто го казвам – като предисловие. Като хора на изкуството, или просто по характер, няма значение, ние работим нощем. И си лягаме около 5 сутринта. Да, но детето ни трябва да става за училище в 6 – и освен ако не се очаква то да се приготви и да стигне до училището само, то значи се оказва, че аз и съпругата ми трябва да бъдем будни и на крак в 6 сутринта.

Тоест – вашите правила налагат насилствен порядък в живота на пълнолетни, пълноправни, уж свободни граждани. „Ами да не сме създавали дете“ – много ви се иска да го кажете, нали? Знам, че ви е на езика; знам и че десетки хиляди индивиди от нацията открито ще го кажат. Нека. Не мога да налагам разбиранията си на никого. Но докато законът ясно и категорично не забрани на хора като мен и съпругата ми да имат деца, аз изисквам личните ни предпочитания да бъдат 100% уважавани! А какво бихме предпочели ли?

Ами елементарно е: искаме ясен, нормален регламент, правещ задължителното образование еднакво приемливо за всички! Искаме детето ни да може да учи у дома – за да не се налага да преустройваме целия си начин на живот. И тук дори не засягаме темата колко гнусно е да караш недоспали, нещастни 7-годишни дечица да излизат на студа – това си е на съвестта ви. Но бъдете сигурни – някога и някак ше платите и това!

Няма да се подписвам – не искам да улеснявам МВР в „издирването и задържането“. Просто знайте, че не сме само ние!

[1] Публикуваме есето с минимална редакторска намеса и корекции. Материалът е предоставен на редакцията без наша покана към неизвестния автор. Целта ни е да покажем само част от реакцията на недоволство на родителите на деца в училищна възраст спрямо крайните тоталитарни мерки на държавата за въдворяване на всички деца под 16-годишна възраст в държавното задължително училище; както и основателния родителски страх от тези тоталитарни мерки. (Бел. ред.)
Публикувана в Блог
orth. churchБългарски хелзинкски комитет докладва съдебна победа над православната активистка Десислава Пулиева. Ние сме представлявали насрещната страна при съдебни спорове с д-р Пулиева по въпросите на нейното неприкрито, манипулативно желание да ползва държавата, за да ограничи всички различни от нейното разбиране за духовност и вяра.

Съдът много точно е характеризирал действията на Пулиева да се справи със „сектите“ (в случая иде реч за източна религия), като развали техни договори и отношения със съконтрахенти (насрещни договарящи страни).

Решението на съда сочи към едно ново, наистина съобразено с основните човешки права мислене и правоприлагане:

        Съдът не може и не желае да отрича правото на [Панайотова] да формира и обосновава свое становище относно убежденията и практиките на ищците […]“, произнася се СРС. „Недопустимо и противоправно е обаче, мотивирана от тези свои становища, да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да ограничават техните събирания на закрито, включително и чрез призив към тези лица да не изпълняват вече сключени с ищците наемни договори. [Тези убеждения] не могат да бъдат предлог за намеренията ѝ да ограничава чрез поведението на трети лица социалните прояви на ищците“, продължава съдът. СРС констатира, че умисълът на Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт.
       
СРС намира, че ако Панайотова е считала, че ищците вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание. (Подчертаването наше.)


Откъсът от тези мотиви сочи, че това е съдебно решение, наистина достойно за един справедлив съд в едно свободно и демократично общество.

И колкото да подкрепяме мотивите и решението на Софийски районен съд и да не сме съгласни с подхода на г-жа Пулиева, този на БХК, илюстриран в цитат от адвокатката по делото, никак не е за предпочитане.

Ето откъс от изказването на адв. Маргарита Илиева, представлявала дискриминираната от Пулиева източна група:

       Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество – те дължат да спазват законите като всички граждани и организации. Дължат уважение към правата на другите и не са в положение да си позволяват незаконно поведение, защото било в израз на религията им. Те нямат власт в обществото. Властта се намира в публичните институции, които са светски. Съдът с това решение ясно показва, че безпардонната линия, поддържана от подобни субекти – че техните думи и действия не са подвластни на закона – е недопустима. Върховенство в държавата има правото. (Подчертаванията наши.) 

1 YogaЧаст от тези думи сигурно имат правозащитна стойност. За нас във втората си част изказването звучи като призив за ограничаване на публичното изразяване на религиозни възгледи. Причината за това наше мнение е, че не е ясно разграничено „незаконното поведение“ от „незаконното вярване“ и читателят може да остане с впечатлението, че е незаконно православната църква или нейни представители да критикуват религиозни възгледи, които противоречат на нейната доктрина.

„Първа стъпка“ това решение също не е, защото доста стъпки са направени през годините, включително от нас в посока на дебат и опозиция срещу срастването на една идеология или религия с държавната власт, включително и тези на православната църква и опитите за политизирането и одържавяването на същата. Ако адвокатката на БХК си мисли, че е пионер в борбата за свобода на религията и съвестта, ще трябва да я разочароваме. Когато ние се борехме с Пулиева в публичното пространство, адв. Илиева очевидно не е следила тези „пред-първи стъпки“ за внасяне на баланс в ролята на религиозните тежнения на политическата класа да обединява народа не на партийно-идеологически, но на държавно-религиозен принцип, от което страда и самата БПЦ (да си спомним държавно-обединителния процес срещу БПЦ, извършен от царското правителство, прокуратура и полиция през 2004 г.).

От друга страна е притеснителен широкият замах, с който цитираната юристка дава власт на „публичните институции“. Тя ги нарича „светски“ но от смисъла на думите ѝ е ясно, че има предвид, че публичните институции са според нея АТЕИСТИЧНИ. Безпардонното отношение на Пулиева към другомислещи, и парадирането, че защитавала православни вярващи, (които очевидно нямат собствен ум и воля, та да разчитат на манипулативните действия на Пулиева от името на държавата, сраснала се според нея с БПЦ) е много притеснително. Но не много повече от тезата на адвокатката от БХК, че „те“, тоест православно-религиозните хора и техните организации, „нямат власт в обществото“. Върховенството в държавата имало правото.

Веднага следва да си зададем въпроса кой прави правото в държавата? Така ще разберем под чие върховенство се намираме, защото правото не се е пръкнало от само себе си. И колкото и да се пънеха марксист-ленинистите да ни убедят, че държавата е преди яйцето, пак стана ясно, че държавата може да си мисли, че е измислила правото, но всъщност преди нея има един Върховен Законодател, който задава параметрите на категориите „добро“ и „зло“ и моралните категории и оттук – правото и светското законодателство.

Изказването на юристката от БХК е напълно логично с оглед на нео-марксистките и леви идеи, които често движат правозащитната философия на тази и подобни организации. За тях държавата е този бог, от който те имат нужда, за да произвежда законите, с които да променят традиционните ценности и извечните морални категории. И ако не са левите комунисти-терористи, то ще са левите прогресивни западни мултикултуиралисти, които да се занимават с утопично социално инженерство. По повод един публичен сблъсък на идеи (2012 г.) техни симпатизиращи държавни служители са ми заявявали директно, че за тях законите са оръжие за социална промяна. Когато предефинирането на традиционното разбиране за пол, сексуалност и семейство се окаже държавна политика един ден (а то е – виж изискванията на МВР за пол в заявленията за личните карти), то изборът между тоталитарна православна или тоталитарна про-хомосексуална държава няма да е в полза на свободното общество и в двата случая.

Не одобряваме тоталитарните, манипулативни и неетични действия на Пулиева. Но в защита на свободата религията не бива да се правят изводи, които могат да доведат до ограничаване на свободата на религията, включително на православните. Ще отбележим, че дейността на Пулиева е може би единственият пример на някаква форма на правозащитна дейност от страна на организация, свързана с православната църква (изключвайки крайните и изкривени форми на православен национализъм, защото тези форми не произхождат от „правозащитни“ организации и не представляват правозащитни действия). Пасивността на православието по въпросите на модерните концепти за човешки права се дължи на разбирането на БПЦ, че то е национална религия, откъдето произтича и заплахата за свободите на несподелящите православни убеждения граждани на републиката. Мнозинството сякаш не се нуждае от това да му се защитават правата. Освен ако не се окаже, че въобще не е мнозинство.

В същото време настояването, че само атеистичната държава, или някакво „светско“, изчистено от религия право, може да бъде обществен регулатор на въпроси относно вярата, духовността и съвестта, ни напомнят за времето на комунизма, в което религията, тоест християнството, православно и протестантско, беше „опиум за народа“ и религиозните чувства и убеждения на вярващи бяха причина за преследвания и ограничения срещу всеки вярващ християнин.

Следва да отчитаме, че има едно основно право, наречено право на свобода на съвестта и вярата, което е абсолютно, неотменимо, лично право с обществено изражение. Това право включва и свободата на събрания, на изразяване, на сдружаване и е основополагащо за демократичните общества. И да, свързано е с религията и вярата в Бога.

„Те“ нямат власт в обществото, твърди правозащитничката, изразявайки атеистично-хуманистичното си разбиране за толерантност и равенство. Но в такъв случай и обществото няма право на власт над „тях“. Това е принципът на свободното и справедливо общество, в което свободата на съвестта и религията биват зачитани.

Следва ли да се организира квази-държавно, подло преследване на другомислещи, както това прави д-р Пулиева? Категорично не, и това не е наше ново мнение. Дебатът трябва да се спечели честно, въз основа на истинността и моралното качество на представените идеи. Следва ли обаче да се отнасяме към свободата на вярата като към свобода, която не включва възможността да се критикуват убежденията на други или идеология и практики, възприети от държавния апарат? Също категорично не, за да не изпаднем в модерно повторение на гротескно-жестоките и налудничави стремежи на ленинистите терористи от минали десетилетия за пълно изолиране на вярата в Бога и църквата от публичния дискурс. За съжаление, подобни гласове продължават да звучат сякаш нормално в ушите на българското общество, политическо управление и дори, доколкото се касае за цитираното изказване, на някои правозащитници.


Публикувана в Блог

ДОКОГА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЩЕ ТРЕТИРА ВЯРАТА В БОГА КАТО ПРАВОНАРУШЕНИЕ?

(Обновена!)*Снимка към блог статия от 5 април 2017

България заема второ място в статистиката на Европейския съд за правата на човека по изгубени дела по жалби за нарушения на чл. 9 от Конвенцията. Чл. 9 защитава правото на свобода на религията и съвестта. С 83% загубени дела, България се нарежда пред Турция и Русия. Изводът е един – държавата и нейните чиновници нямат намерение да се поучат и да започнат да уважават едно от най-основните човешки права, крепител на демокрацията – свободата на вяра и убеждения.

Веднага след успеха на ГЕРБ и БСП в предсрочните избори сме изправени пред поредната (за кой ли път!?) атака на властите в България срещу основни права и свободи на вярващите хора. Упоритостта, с която българските управници желаят да премахнат свободното функциониране на основни човешки права в страната, е забележителна.

Само една година след въвеждане на злополучните проекти на Кадиев и БСП за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, с които се отнемаше изцяло свободата на религия в България, имаме нов проект, който иска да направи точно същото! На 03.04.2017 г. Министерство на правосъдието (МП) публикува на сайта си Проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство (изтегли от сайта на МП тук).

Този път обаче, за да се избегне обвинението в политическа и идеологическа натовареност на проекта, предложението за драконовско ограничаване на основни човешки права в сферата на вярата, словото, сдружаването и събранията идва от Министерство на правосъдието, а не от социалистическа или друга политическа фракция. Но това е нож с две остриета – на практика, официална държавна институция се ангажира с един пореден антидемократичен проект за законови промени.

На второ място, проектът за изменение и допълнение на ЗВ е завоалирано представен в проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство. Тук се занимаваме единствено с тези, като че ли тихомълком предложени, промени на ЗВ.

В официалния сайт на министерството дори има кратко експозе,* (ескпозето е свалена в деня след тази публикация - б.а.) в което се твърди, че:

Новите текстове в Закона за вероизповеданията са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С тях се въвежда  изрична забрана на анонимните дарения в размер над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз.
Цитираните твърдения не отговарят на реалността. Тъй като предложените изменения в ЗВ са предъвканите и само частично смекчени предложения на Кадиев и БСП от март 2016 г. ., проблемите, установени в техните законопроекти, с пълна сила се отнасят и за настоящия проект.

С проекта за промени в ЗВ се предлага въвеждане на редица ограничения на фундаменталното право на свобода на религията и съвестта така, както е дефинирано в чл. 9 от ЕКПЧ. Някои от предложенията са:

1. Ограничаване на практикуването на вероизповедание (религия) чрез въвеждане на задължителна регистрация пред държавен орган на вярванията под формата на „юридическо лице“ (по-подробен и детайлен анализ ще обясни новата техника на този неостаряващ метод за държавен контрол над съвестта на хората). Тоест въвежда се, отново, „държавен лиценз за вяра“. Елиминирана е либералната до момента трактовка в ЗВ, че религиозната общност може да има своя регистрирана институция, „юридическо лице“, но това не е задължително условие за съществуването ѝ и за упражняването на правата на отделните личности в общността.

2. Контрол на финансирането на регистрираните (тоест всички) вероизповедания  – предвижда се регистър на всички дарения над 1000 лв. (тук новото предложение е малко по-либерално от това на Кадиев от 2016 г., който искаше долният праг за регистрация на дарението и дарителите да бъде минималната работна заплата).

От горния цитат от сайта на МП някой може да се заблуди, че едва ли не чл. 17 и чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС предвиждат подобна опция, която българското управление просто прилага в наши условия. Чл. 17 от ДФЕС заявява единствено, че местните законодателства сами решават как да управляват отношенията си с църквите и религиозните общности, а чл. 63 забранява ограниченията на движението на капитали и финанси между страни-членки.

Въвежда се запис на имената на дарителя и целите на дарението (какви ли биха могли да бъдат те?). Доклад за тези дарения се дължи на държавата ежегодно или при поискване от ДВ в срок от 3 дни. Въвежда се и задължителен финансов отчет на всички приходи и разходи на регистрираните вероизповедания до Дирекция „Вероизповедания“ всяка година. Благовидният предлог на проектовносителя е, че така щяло да се осъществи по-голяма прозрачност и по-добре да се разпредели държавната субсидия. Разбира се, не се споменава нищо за църквите и вероизповеданията, които нито получават, нито някога са искали да получават държавни пари.

3. Отново има опит за „национализация“ на вярата. Ограничава се възможността чужденци да представляват регистрирани в България религиозни общности. Само такива, за които пред ДВ се предоставят доказателства, че владеят българския език, ще имат право да водят богослужения в милата ни татковина. Преводачите са излишни.  

За да стане ясен крайно ограничителния и антирелигиозно-дискриминационен характер на това предложение, ще напомним, че няма въведени ограничения управителите и представителите на регистрираните в България търговски дружества да са само български граждани или да им се налага да представят доказателства пред Агенция по вписванията, че владеят български език.

4. Увеличават се глобите за нарушения по ЗВ по традиция, започната от Кадиев – с 1000%, тоест десетократно.

5. Ограниченията на правото на вероизповедание включват ограничение на политическите права на гражданите при възприета от държавата „злоупотреба“ с категории като „политическа дейност“ и „национална сигурност“, които не фигурират в стриктно изброените в чл. 9 ал. 2 от Европейската конвенция случаи на възможни ограничения на свободата на религията.

6. С промяната в преамбюла на ЗВ открито е заявена крайно отрицателната, осъдителна и дискриминационна гледна точка на законовносителя спрямо религията и свободата на религия. Вносителят на законопроекта е счел, че трябва изрично да подчертае в декларативен стил, че вероизповеданията имат задължение да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България. Единствено разбирането в съзнанието на законодателя, че с вярата си вярващите хора целят именно нарушаване на конституционния ред и териториалната цялост на републиката, може да мотивира подобно безсмислено изявление.

7. Ограничават се свързани със свободата на религия други основни човешки права, освен свободата на сдружаване и свободата на словото.

Заключение

Като цяло новият проект за ограничаване на човешките права в сферата на свобода на религията, съвестта, словото и сдруженията се различава много малко от драконовските неомарксистки законопроекти на Г. Кадиев и БСП от миналата година.

Новият подход и новият формат, чрез който се предлагат – чрез проект за допълнение на Закона за българското гражданство, както и някои изменения в текста на Мотивите към законопроекта, не могат да прикрият постоянно възобновяващото се отрицателно отношение на властимащите към вярата, вярващите хора и свободното упражняване на тяхната религия. Този законопроект е недостоен за разглеждане в едно истински свободно и демократично общество. Надяваме се, че той ще има същата съдба като предложенията на Кадиев и БСП – ще бъде оставен без разглеждане и ще бъде отхвърлен поради крайно реакционната си същност и антирелигиозен и недемократичен характер.


  
* Бележки и обновяване след публикуване на основния текст: След публикуването на настоящата статия Министерство на правосъдието (МП) свали от сайта си информацията, съдържаща коментирания тук законопроект, мотивите и всички други придружаващи го документи. Последната информация в медиите е, че проектът е оттеглен, въпреки, че няма такова официално становище от МП. Законопроектът е предложен от президента Румен Радев и неговия кабинет. Уволнен е правен експерт на средно ниво към министерството, отговорен за публикуването на преписката за обсъждане на сайта на МП. Като основна причина за скоростното оттегляне на проекта за изменение в ЗВ и други закони в медиите се цитира преди всичко въпросът за "уседналостта" при гласуване, но някои споменават и поредния опит за контрол на релгиите. На кеширана интернет страница (запазена снимка) може да се види списъка с датите, свалените документи и техните заглавия. Според президента, предложеният от него проект защитава конституцията, правата на човека и суверенитета на България. Не може да сме по-несъгласни с това изказване, както е видно от горната статия, особено и поради факта, че според българската конституция президентът няма право на законодателна нициатива.


Публикувана в Блог
Благодарим на всички, които подкрепиха Декларацията-призив. С нея застанахме заедно срещу нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека и КРБ от Общински съвети, които със свои наредби за "обществения ред" грубо потъпкаха основни човешки права като свободата на мисълта, съвестта и религията, на словото и изразяването, на събранията, митингите и манифестациите, на събирането и разпространението на информация. Декларацията, задно с подписката от над 1000 лични подписа и 20 християнски вероизповедания и църкви, бе заведена в Народното събрание и Министерски съвет.

Същата ще бъде изпратена на общините-нарушители на закона или тези общини, в които са постъпили предложения за такива нарушения - Бургас, Сливен, Силистра, Шумен, Столична община, Стара Загора, Кюстендил. Изпращането на тази декларация до властите не бива да преклудира по-нататъшни правни действия срещу противоправните административни актове, приети от ОС на гореизброените общини.

Да не забравяме мисълта на Бенджамин Франклин, американски държавник от 18 век: "Който в името на някаква временна сигурност е готов да се прости със свободата си, не заслужава нито едното, нито другото".
Публикувана в Блог
Снимка към статия за общ. наредба ПловдивКакто съобщиха медиите в началото на седмицата, в Пловдив бе отхвърлено предложението за внасяне на текстове в местната наредба за обществения ред, които биха нарушили основни човешки права и гарантираното от конституцията право на свободно изповядване на вяра и убеждения.  Това решение е победа за демократичното и свободно гражданско общество, в което се уважават човешките и религиозните права. Сериозна заслуга за това имат и евангелските общности в града, които изготвиха подписка от 1000 подкрепили правна декларация срещу приемането на противозаконните изменения. Свобода за всеки участва със свое становище срещу исканите противоконституционни промени и в подкрепа на подписката.

Следва да обърнем внимание на факта, че

медийното отразяване създаде крайно погрешни впечатления за същността на предложените изменения

в наредбата за обществения ред. Заглавията могат да се обобщят с фразата „Пловдив отхвърли забраната на бурките”.  Всъщност „забраната на бурките” е само малка и несъществена част от предлаганите (а в някои общини и вече въведени!) противозаконни ограничения на свободата на вярата и други основни човешки права. За съжаление, медийният манталитет на търсене на сензацията за пореден път засенчи фактите и представи проблема във възможно най-неясна светлина. Същността на проблема е, че заедно с бурките се забранява и правото на вяра, на публичното ѝ споделяне, на събрания и други човешки права, които са част от свободата на съвестта и религията съгласно чл. 9 от ЕКПЧ.

В Бургас вчера се проведе заседание на комисия на общинския съвет, която е препоръчала на тамошния вносител на подобна инициатива да се откаже от нея. В разговори с представители на общинския съвет СВ научи, че тенденцията е промяната да бъде отхвърлена като противоречаща на закона. Дали това ще се случи обаче, ще стане ясно след заседанието на общинския съвет на 31 май. СВ, заедно с няколко евангелски общности, внесе също становище, в което се сочи противоправния характер на внесената дописка, съдържаща предложенията за ограничаване на свободата на вярата, словото и събранията.  

В София е предприета подписка сред правозащитни и верски организации срещу подобна инициатива, внесена преди две седмици от 5 общински съветници от ВМРО. Протестната декларация-подписка ще бъде внесена в общинския съвет на Столична община идната седмица.
Публикувана в Блог
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог
ЕСПЧТри евангелски църкви, пострадали от незаконните действия на община Бургас срещу свободата на религията и съвестта през 2008 г., заведоха жалба срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ - на снимката).  Евангелските църкви и техните пастори са жалбоподатели по жалбата в делото Тончев и други срещу България.

Ето отново накратко фактите по делото. През 2008 г. община Бургас – неин представител от Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), подпомогната от служител на МВР, който се оказа, че вече служел в ДАНС поради промяна в структурата на МВР, разпространиха писмо-информация до всички държавни училища в града. В писмото-информация евангелските църкви, заедно с две други нехристиянски вероизповедания, бяха наречени „най-опасните секти”, които „въпреки че са регистрирани, нарушават обществения ред”.

В писмото-информация евангелските християни бяха окачествени като „разединяващи нацията” и обвинени, че „зарибяват” последователи, както и че при посещения на техни „сеанси” човек може да получи „психически отклонения”. В писмото на общината се настояваше тези клеветнически твърдения да бъдат прочетени  пред учениците, като се изискваше администрацията да даде обратна връзка на общината за изпълнението на заданието.

Въпреки протестите на група евангелски пастори от Бургас пред кмета, извинително писмо не бе публикувано. Скандалното третиране на евангелските християни от община Бургас се разрасна и поради медийното отразяване. Проблемът за атаката срещу свободата на вярата и съвестта на вярващите християни бе повдигнат и в заседание на Народното събрание.

След като три бургаски евангелски църкви заведоха дело през 2011 г. срещу общината за нарушените им права, и след гледане на делото на три инстанции, на 12 май 2015 г. Върховен административен съд потвърди решенията на долните инстанции, че няма незаконна антирелигиозна дискриминация срещу евангелските християни, осъществена от държавата.

Миналата седмица жалбоподателите подадоха жалба до ЕСПЧ, след изчерпване на всички вътрешни възможности за защита на правото си на вяра и проповед, които да са необезпокоявани от намеса на държавни органи и лъжливи публични квалификации.

Тук можете да видите прес-съобщението на Alliance Defending Freedom (англ.), който участва в изготвянето на жалбата и в защитата на бургаските евангелски християни. В него се цитира изказването на адв. д-р Виктор Костов относно процесното писмо-информация:

„Документът е съзнателен и умишлен опит да се създаде изцяло необоснован страх от евангелските християни и техните религиозни практики”, отбеляза Виктор Костов, българският юрист и асоцииран адвокат на ADF International, защитаващ  църквите срещу община Бургас в делото Тончев с-у България.


Прес-съобщението продължава:

Европейският съд по правата на човека е постановявал ясно в миналото, че България трябва да остане неутрална в отношението си към различните религиозни групи, които трябва да бъдат допуснати да съществуват съвместно в една плуралистична демокрация. Съдът винаги е постановявал, че държавните органи не могат да имат за цел да определят кои религиозни вярвания са законни и кои не са.

Жалбата е придружена от над 300 страници документи и доказателствен материал. ЕСПЧ следва да се произнесе в срок от няколко месеца дали ще приеме жалбата и ще гледа делото.
Публикувана в Блог
Petya DimitrovaНа 10 февруари т.г., в делото Димитрова срещу България, Европейският съд по правата на човека отсъди в полза на жалбоподателката по основните оплаквания, представени в жалбата ѝ. Централно в казуса на Петя Димитрова – християнка от град   София – е нарушаването на нейни абсолютни, неотменими  и основни човешки права от българските власти, сред които на първо място свободата да изповядва религиозни убеждения.  До жалбата се стигна след съдебни процеси пред българските съдилища, продължили 12 години. Решението на съда в Страсбург установява нарушения на правото на жалбоподателката на свобода на мисълта, съвестта и религията по чл. 9 от Европейската конвенция и по чл. 13, който гарантира правото на ефективни правни средства за защита пред националните власти. Българската държава е осъдена да плати на Димитрова обезщетение за неимуществени вреди. Присъдена е сума и за съдебни разноски по делото. Предстои решението да стане окончателно съгласно предпоставките на Конвенцията. Макар и постановено почти 20 години след вредоносните за жалбоподателката обстоятелства, решението на Европейския съд утвърждава неизменния характер на религиозната свобода и нейното значение за идентичността на всеки вярващ християнин в България.

Свобода за всеки – адвокати ще продължи да защитава правата на хората да изповядват, практикуват и проповядват християнската си вяра без намеса и ограничения от властите.


Публикувана в Блог
Фил Робъртсън - Свободата на словото не е само за либералитеТемата за свободата на словото е особено актуална след кървавите сцени, разиграли се из парижките улици. Милиони застанаха зад правото на човек да изразява на глас свободно това, което мисли, като противопоставиха поразяващата сила на молива срещу тази на автомата. Хора от целия свят изразиха решимост да не се поддават на страха пред жестокостта на фанатизираните ислямски терористи и се идентифицираха със загиналите карикатуристи от списанието „Шарли Ебдо“, издигайки лозунга „Je Suis Charlie“ (Аз съм Шарли).

Преди да аплодираме обаче този завладяващ вид солидарност в защита на свободата на словото, е редно да си зададем един основен въпрос: „Има ли знак за равенство между свободното слово от една страна и свободата на словото от друга?“ Не е ли безкритичното отношение към правото на някого да изразява това, което мисли, без той да познава граници на благоприличие или просто да е заразен от заблудителна идеология, отстъпление от нашата лична свобода?

Със сигурност ние, които сме живели във времето на държавно наложената комунистическа заблуда, когато правото да изразяваш свободно мислите си бе санкционирано от едноличната власт, сме чувствителни към темата за ограничаване на свободата на словото. Зрелият човек обаче, именно мотивиран от тази свобода днес, повече от всякога, би могъл да разпознае, че не винаги свободата на словото е свободно слово, макар и понякога изразените идеи да идват от чисти убеждения и наивна вяра в утрешния ден.

Едно такова твърдение намира своето потвърждение в нашето културно-историческо наследство. Ако се върнем около деветдесет години назад и вникнем в светогледа на поета Христо Смирненски, на чието име и днес са кръстени множество български училища, ще видим, че неговите стихове са инспирирани от идеи, имащи немалко прилики с тези на днешните ислямски терористи. Той, изповядващ идеологията на Коминтерна, също като днешните агресивни мюсюлмански насилници припознава християнството като свой основен враг, също като тях желае световно господство на своята „религия“, и за постигането на тържеството на пролетарията, възхвалява използването на средства не много по-различни от тези на джихадистите от ИДИЛ.

Ето две извадки от стихотворения, в които Смирненски изразява въжделенията си, които, оказва се, не са някакви отвлечени лирични отклонения, а много целенасочено послание, имайки предвид терористичната история на партията, чиито идеи са вдъхновили талантливия поет:
„Разбунтуван кат луда стихия,
ще разбия заключений вход
с тържеството на властен Месия 
ще руша и създавам живот.“
(Изд. chitanka.info, „Да бъде ден“, стих. „Пролетарий“, стр. 13)

“Когато в черните грамади
на рухващия кървав храм
ще изградим сред дим и плам,
сред трупове и барикади,
с тържествен химн на първи май
очаквания земен рай…“
(Изд. chitanka.info, “Да бъде ден“, стих. „Първи май“, стр. 15)
Значка с хуманистичния девиз: Добро без БогФакт е, че това са стихове, писани в друг исторически момент, но съществува и един друг много важен факт, а именно, че независимо от дистанцията на времето, художниците карикатуристи от „Шарли Ебдо“ идеологически стоят много близо до автора на тези стихове, пророкуващ „земен рай“, чрез насилие, като глашатай на възцаряването на човека (т.е. строй, в който религията и особено християнството ще бъдат унищожени). Тъжната ирония е, че същите тези, които с молива си агресивно проповядват антирелигиозни послания, заради нелепата си смърт са се превърнали в символ на битката за свободата на словото.

Свободата на словото е изконно човешко право, но свободното слово не е често срещана категория. С нея, правилно боравят само тези, които живеят, разбират и знаят що е свобода, и са наясно, че тя е резултат от съобразяване с Истината и отговорност пред нейния Източник.
„Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.“
(Евангелие според Матей 12:35-36)
Публикувана в Блог
Свободата на религията, на изразяването и уважаването на личното мнение съставляват част от конституционните определения на всички съвременни демокрации, включително в България. Народите на тези страни имат възможност да живеят в атмосфера, в която правата и свободите на гражданите се зачитат както конституционно, така и чрез законодателството и чрез обществените организации. Но не всички хора еднакво разбират тези права и свободи и в съвременността все повече хора намират едно или друго определение в законите или в общоприетите разпоредби на държавата за обидно или като нарушаващо техните права.

Преди десетина дена (9 май) върховният съд на щата Масачузет прие решение, което не се понрави на някои, считащи, че съществуват американски обичаи и практики (особено в училищата), които са „обидни” за тях. Става въпрос за националния ритуал, наречен „Обет за вярност,” който се изпълнява при редица официални случаи и събития в САЩ и който гласи: „Обещавам да бъда верен на знамето на САЩ и на републиката, която то олицетворява: една нация, която е с Бога, която дава свобода и справедливост на всички.” Обетът за вярност се казва всяка сутрин в американските училища преди началото на часовете. И тъкмо тази училищна практика в щата Масачузет подтикнала някои нехристияни не само да изразят недоволството си от тази практика, но и в края на миналата година да подадат жалба в съда, че тя е противоконституционна.

Съдът постановил, че „Обетът” не нарушава ничии права и че той е изключително важно историческо наследство на американския народ. Недоволната група обжалвала това решение и миналата седмица върховният съд на щата отново излиза с окончателно решение, в което се казва: „Рецитирането на Обета за вярност, което е доброволно, не нарушава нито конституцията, нито уставите за образованието” (според които се забранява всякаква дискриминация в американските държавни училища). Т.е. убеждението, че американската нация „върви с Бога,” не може да се счита за накърняване на ничии чувства или да се смята за „обидно,” защото то е част от наследството на нацията (което е християнско) и защото казването на „Обета” е доброволно. На практика обаче той се казва във всички американски училища във всички щати и никой не роптае против подобна практика. Защото американските деца са горди да се нарекат американци.

Интересно е, че като подтик изразът „която е с Бога” да бъде добавен през 1954 г. към текста на „Обета”, е разпространяващата се комунистическа идеология (както в Европа, така и в САЩ), която целяла да унищожи християнството и вярата на народите в Бога.

Описваме този случай от американския върховен съд и решението му от миналата седмица по повод на думите „с Бога” и мнението на някои, че тези думи ги „обиждали” и накърнявали чувствата им (особено на децата в училищата), за да покажем, че дори в САЩ, където същевременно се прокарват редица секуларистки тенденции и практики, една съдебна държавна институция застава зад „патриотичното чувство на основателите на американската нация” и не се поддава на нападките на всякакви атеисти, секуларисти, привърженици на други религии, агностици и т.н., а защитава изконни за тази страна положения – нейните християнски основи и убеждението, че тази нация върви с Бога (каквато и била една от целите на първите заселници на този континент: основаването на Новия Йерусалим, на Божията земя). Повече подробности за случая можете да прочетете тук, откъдето е взет материалът за настоящата публикация, а за историята на установяване на „Обета за вярност” – тук (на английски език).

Колко християни в България биха желали и в българските училища всяка сутрин преди часовете децата да казват обет за вярност към родината, в който да подчертават, че и ние вървим с Бога и че страната ни може успешно да върви към бъдещето си само с Бога. Ако преди 60 години американците добавили думите „с Бога” като противодействие на комунистическата антихристиянска идеология, нима не можем и ние сега да добавим конкретен християнски израз, подобен на американския „Обет за вярност” към родината, в някои наши официални речитативи като защита срещу всякаква секуларизация и стремежи за установяването на все по-атеистично общество у нас? Като откъсваме децата в нашите училища от познаването на Бога и на библията, и като дори вече не ги учим и на патриотизъм, какво бъдеще можем да очакваме, след като в тях не се формират нравствените критерии на евангелието, които са съставлявали моралните устои на християнските народи векове наред, а им се предлага „сексуално образование” и им се посочват „прогресивните” примери на европейските законотворци, които искат да наложат разбирането за хомосексуализма едва ли не като нормалната практика на общуване между двама човека, решили да станат „партньори” (и дори да „се оженят”), защото, виждате ли, те се обичали. Ако на някои политици съзнанието им отдавна вече се е поддало на „противника на човечеството”, на сатаната, защо продължаваме да позволяваме подобно съзнание да се формира и у българските деца, макар и по индиректен начин? Въпроси, на които християните знаят отговора и които трябва да бъдат разяснявани и да стават достояние на всички граждани на страната ни.
Публикувана в Блог

За Министерство на образованието и науката (МОН) е по-важно да си записан в държавното училище, отколкото да имаш знания. Според Силивия Кънчева, държавен експерт по информатика в МОН, Божидар Маринов, домашен ученик с блестящи участия в национални състезания по информатика, е "неученик". Той е класифициран от нея така, тъй като не е записан в държавно училище на МОН. За бюрократката обаче отличните знания и постижения на Божидар са без значение. Не е достатъчно, че въпреки постиженията на Божидар държавата му отказва участие в състезания по информатика, на които той обикновено е първи. В интервю за новинарски сайт г-жа Кънчева почти открито заявява, че Божидар и семейството му трябва са станат обект на интервенция от социалните служби, Отдел "Закрила на детето" и посещения с цел глоби от местната общинска администрация.

Интервюиращата журналистка от своя страна пита държавната служителка дали по религиозни причини бил държан настрана от държавното училище Божидар. В коментар на този въпрос ще напомним, че това не е относимо към казуса, нито държавата има право да се меси в религиозните вярвания на хората. На трето място, ако някой би искал да узнае дали по религиозни причини майката на Божидар не го е записала в училище, то такава информация, и то само ако желае, може да даде самата майка.

Но очевидно е, че причините за избор на алтернативна форма на образование са много и са комплексни. Най-важната от всички възможни ми се струва тоталитарният подход на бюрократичната система на задължително образование, в която бюрократите искат децата просто да са записани при тях, независимо дали това означава качествено образование или не. И са готови да преследват и деца, и родители, докато всички не коленичат пред наложеното по административно-принудителен модел "задължително държавно образование" с цел "социализация".

МОН: Божидар е спрян от училище незаконно- даваме случая на Агенция за детето (Текстът на интервюто).

Публикувана в Блог
Понеделник, 02 Септември 2013 11:36

Деца, отнети в шокираща държавна акция

 Деца отнети в шокираща държавна акция
 Деца, отнети в шокираща държавна акция

На 29 август тази година над 20 социални работници, полицаи и специални части (командоси) нахлуват в дома на Петра и Дирк Вундрелих, които живеят в малко село, южно от Франкфурт. Атакуващата група отделя майката и бащата от четирите им деца, на възраст 7-14 години, и ги отвежда пряко волята, на родители и деца, и след употреба на сила. Единственото "провинение" на родителите е, че съгласно международно признати и естествени, дадени от Бога права на родителите, те са решили форма на възпитание и образование, която властите не одобряват, а именно - домашно обучение. Към момента властите не съобщават къде са децата, като заплашително са обещали на родителите по време на акцията "да не ги видят скоро".

Прочетете публикация по тази трагичен инцидент на държавно насилие над семейството в превод на български в сайта на Асоциация за домашно образование.

На този линк можете да прочетете оригинала на статията на английски език, публикуваната от Home School Legal Defense Associatiaon. Според думите на адв. Майк Донъли, директор в международната дейност на организацията, тези действия на държавните органи напомнят за един мрачен период от германската история. В статията има информация за контакт с германските власти, пред които можете да изразите негодуванието си от тези безмилостни действия срещу невинни деца и техните родители. (На снимката - Дирк и Петра Вундерлих, с четирите си деца и Майк Фарис от HSLDA, в центъра.)





Публикувана в Блог
Сайтът на международната правозащитна организация HSLDA, защитаваща правата на родителите да образоват децата си вкъщи, публикува анонс от адв. д-р Виктор Костов за филма, излъчен по БНТ, "Аз съм домашен ученик". Статията е на английски език и е разпространена до стотици хиляди получатели на електронния бюлетин на HSLDA. Можете да прочетете материала на английски език тук: http://www.hslda.org/hs/international/Bulgaria/201306030.asp.
Публикувана в Блог