Блог Свобода за всеки

images 25Днес, отново, е време разделно. В съзвучие с едноименния роман на Антон Дончев, съвременният българин е изправен пред тежък избор – да се раздели с вяра, съвест, традиции и здрав разум, за да надене „феса“ на една разрушителна идеология, или да отстоява докрай своите убеждения. Отново неморални, недалновидни, объркани, заблудени или просто продажни управници „еничари“ са готови да си поиграят със съдбата на българския народ и да направят поредния опит да го заличат от картата на християнския свят.

Днес за пореден път България се тресе от протести, но докато темите за повишаването на заплатите в някои от държавно субсидираните сектори или за втори лифт на Банско се отнасят до проблеми, чието разрешение не касае пряко всички българските граждани, то евентуалното ратифициране на Истанбулската конвенция ще промени необратимо цялото общество.

И ако скептикът в нас заговори и реши, че такова едно твърдение е поредната преекспонирана медийна истерия, прегърната горещо от странни конспиративно настроени хора, то нека за миг да оставим недоверието настрана и да отворим очите си. Нека си представим как би изглеждал светът, ако абсолютно всички представители на човешкия род, след петдесет години например, от най-малкият до най-възрастният, живеят като формирани, обучени и възпитани да действат без никакви сексуални задръжки. Човешкото въображение е бедно да опише общество, в което не съществува понятие за добро и зло, за морал, човешко достойнство и идентичност, в това число и полова.

Днес, отново, е време разделно. Това бурно време обаче не ни настигна изневиделица – просто пропуснахме първите белези на приближаващата буря. Натискът, оказван върху българските политици от определени хомосексуални лобита в ЕС за приемане на Истанбулската конвенция, не е внезапно появил се природен феномен, засягащ морала и съвестта на хората. Този драматичен натиск е логичното продължение на дългогодишна, целенасочена политика, реализирана със завоалирана и неуморна последователност.  

Хората, които следят опитите на управляващите да подложат българските деца на обучение за възприемане на морално неприемливи практики, може би си спомнят онзи пилотен проект, одобрен от МОН и стартирал през далечната 2012 г., в който на вниманието на учениците бе предложено учебното помагало „Азбука за теб и за мен“.  Ако бяхте разлистили страниците на това помагало, щяхте да видите, че то е част от цял образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за населението. Този учебник за морална деградация още тогава предлагаше на учениците възможност да остареят преждевременно и да се вживеят в ролята на объркан възрастен, който се облича, държи и живее като представител на другия пол.

Ето защо, спомняйки си миналия опит, не бива да смятаме, че докато тече дебатът за или против ратифицирането на Истанбулската конвенция няма опасност т.нар. джендър проекти вече да тровят българските учебни заведения. В сайта http://epicenter.bg четем следната информация:

Варненският свободен университет разкри две джендър специалности с магистърски програми. С тях се готвят педагогически кадри за училище и детската градина, както и своеобразни джендър контрольори на работното място в държавната и в общинската администрация, съобщава Канал 3. Специалностите се рекламират като ексклузивни и са въведени от тази учебна година, вероятно в очакване на ратифициране на Истанбулската конвенция, която отива на Конституционен съд.

Във въпросната публикация особено впечатление прави терминът джендър-контрольор. По внимателният читател ще разбере, че не става въпрос за някаква невинна специалност, а за подготовка на агенти за идващия хомосексуален строй. Потвърждение на засилващата се тенденция за шпионска активност виждаме и в материал, публикуван в сайта http://www.mignews.info, със заглавие Гейове превзеха СУ, “тайна полиция” дебне за хомофобия:

“Тайна полиция” в Софийския университет дебне за хомофобия и трансфобия сред студентите в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Това е извън всякакви български закони, алармираха от Студентски клуб “Единство и сила” в отворено писмо до студентите във ВУЗ-а. Всичко това идва на фона на лютите спорове и разделение в обществото относно Истанбулската конвенция и има ли отворена врата в нея за т.нар. “трети пол”.

Нахлуването на агенти във висшите учебни заведения застрашително ни препраща към друго време, в което под натиска на една политическа супер-сила в страната ни беше установен строй, целящ да погребе вяра, християнски морал, човешко достойнство и национална идентичност. За този период ни напомня един пасаж от Задочни репортажи за Българиякнигата, предизвикала убийствения гняв на лидерите на комунистическия режим в страната. В частта, озаглавена Ехо от студентските години, авторът Георги Марков описва първите срещи на студентите с тайните агенти на новата власт:

Но още в самото начало всред нас, новите студенти, се появиха невзрачни лица на млади хора, които не само че не бяха държали никакъв конкурс, но някои от тях дори нямаха завършено средно образование. Те бяха вкарани в университета по силата на някакви тайни и невероятни привилегии. И макар че бяха доста далече от науката, която трябваше да изучават, лицата на тези странни колеги започнаха да придобиват особена важност.

Нека обърнем внимание в следващите редове от същата книга, че тайнственото присъствие на комунистическите контрольри води до конкретен резултат:

Постепенно чувството ни за самозащита се разви до такава степен, че всички малко или много придобихме мрачни лица и през втората половина на следването ни беше вече трудно да ни различат от истинските „другари“. […]

Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, за да спечели сам няколко минути повече. Ние вече бяхме „другари“.

Няколко десетки години по-късно събитията, описани от блестящия писател Георги Марков, звучат повече от актуално. Трябва да сме слепи, за да не видим, че в настоящия исторически момент управляващите имат абсолютно същата цел за внедряване на агенти във висшите училища. Тяхното намерение е младите хора да се превърнат в призраци, маркирано стадо, което е обречено да се претопи в общата идеология на новия хомосексуален строй.

Ще го допуснем ли отново, защото днес… днес, отново, е време разделно.

Публикувана в Блог

imagesПразничните дни настъпиха и отново е време за почивка, веселие, срещи с приятели, роднини. Време е и за равносметка от изминалата година, както и за планове за следващата. В този тържествен момент от годината приемаме и отправяме огромен брой мили пожелания, които не рядко звучат като евтини клишета. Да бъдем по-добри, да имаме здраве, късмет, благополучие, топлота, печалба от националната лотария са само част от лавината пожелания, които стоически трябва да понесем в обкръжението на любимите си хора в този сезон. И докато близките и роднините можем снизходително да изтърпим, то ситуацията е съвсем различна, когато представителите на политическия елит се опитат да ни приспят с нищо незначещите си пожелания.

В своето обръщение към жителите на област Велико Търново народните представители от БСП за България заявяват следното:   

Уважаеми жители на област Велико Търново,

Скъпи съграждани, В навечерието на едни от най-светлите празници Коледа и Нова година приемете нашите най-сърдечни пожелания за здраве, късмет и благополучие. Това са дни на вярата и надеждата, защото чудото на Рождество Христово сгрява сърцата ни с топлота, обич, благодарност и уважение.

Нека през 2018 г. да проявяваме по-често грижа и съпричастност към околните. Нека са чисти мислите и действията ни! Нека даваме и получаваме милост, състрадание и доброта! Пожелаваме на всеки от Вас да сподели топлината на коледните празници с най-близките си хора. Нека душите ни бъдат сгряни от обич и усещане за подкрепа! Весела Коледа! Мирна и благополучна 2018 година!

Весела Лечева, Валентин Ламбев, Явор Божанков, 

народни представители от БСП за България

Настина мили думи, само дето произлизат от източник, който има доста съмнително минало и който трябва най-накрая да осъзнае, че докато не понесе отговорността си за това минало, любезните му думи ще си останат едни добре надути червени балони. Преди да говорят за чудото на Рождество Христово, представителите на лявата партия е редно да поднесат извинения на всички онези, които вярват не само на думи, но и на дело в чудото на раждането на Спасителя. Помнят ли бившите комунисти и настоящи социалисти кои са тези хора? Става въпрос за всички онези познати и непознати християни (и други хора с различно от партийното мислене), които бяха мразени, гонени, репресирани, ограбвани и убивани от предшествениците на партията, днес представяща се с гръмкото име БСП за България.

Народните представители Весела Лечева, Валентин Ламбев, Явор Божанков може би не знаят, а може би са забравили, какво е истинското отношение на идеолозите им към християнската вяра. Надявам се следващият цитат да им припомни това отношение. Анатолий Луначарски, първи народен комисар по просветата след ВОСР (Великата октомврийска социалистическа революция), преди години открито заявява какво е веруюто на прегърналите идеите на Маркс, Ленин и Сталин към християнството: „Ние мразим християнството и християните. Даже и най-добрите между тях са най-големи наши врагове. Християнството проповядва любов, но това, което ни трябва, е омразата. Трябва да се научим да мразим! Само така ще победим света. Свършихме със земните царе, сега остава да се занимаем с небесните“.[1]

И тази омраза се превръща в мрачна действителност в продължение на всичките години комунистическо управление както в СССР, така и в България. Държавна сигурност с хладно постоянство и сатанински цинизъм не спира да провежда политиката на партията, като се опитва да дискредитира духовни лица от всички християнски деноминации. Понякога успява, но и много често се проваля, защото истинската вяра в Христос побеждава света.[2]

През 1958 г. Търновският митрополит е цитиран в доклад на тайните служби на същата тази партия, която днес желае светли празници и чисти мисли на избирателите си. Той заявява следното по адрес на идеологическите съмишленици на Весела Лечева, Валентин Ламбев, Явор Божанков: „Обвиняват ни, че сме засилили религиозната пропаганда. Та това е наша задача. За каква свобода на съвестта и на религиозните култове може да става дума у нас, когато комунистите отричат и нарушават законите?... Какво по-наказуемо има от това да оскърбяваш моето верую, да ме задължиш да не вярвам в онова, в което съм убеден“.[3]

Променило ли се е желанието на депутатите от БСП, наследници на БКП, хората да не изповядват свободно вярата си в Бога? Иска ми се да дам положителен отговор, само дето в спомените ми се появяват неспиращите опити същите тези народни избраници да прокарат ограничителни текстове в Закона за вероизповеданията и разбирам, че сегашните народни представители и онези от петдесетте години на миналия век са носители на едни и същи политически и философски идеи. Няколкото десетки години и няколкото нови исторически реалности не могат да променят този факт.

В заключение: Аз също искам да покажа грижа към депутатите от БСП от търновския избирателен район и да им върна пожеланието: Уважаеми Весела Лечева, Валентин Ламбев, Явор Божанков, нека се материализират чистите ви мисли в действия и най-сетне да поднесете едно искрено извинение, което дължите на хората, защото за това, което извършиха вашите политически предшественици, давност не съществува. Спомнете си, че има хора и от вашия избирателен район, които са наследници на онези хиляди, чиито съдби вашата партия успя успешно да прекърши. Уважаеми народни представители от БСП за България, поискайте прошка и едва тогава можете да се надявате душите ви да бъдат сгряни!

[1] Информацията е взета от книгата „Бивши хора“ от Вили Лилков, Христо Христов, стр. 174,  изд. къща Ciela, 2017 г.

[2] 1 Послание на апостол Йоан 5:4

[3] Информацията е взета от книгата „Бивши хора“ от Вили Лилков, Христо Христов, стр. 189 – 190,  изд. къща Ciela, 2017 г.

Публикувана в Блог