Блог Свобода за всеки
imagesПроблемът с алчността не е ограничен от държавни граници или от определени исторически епохи. Любовта към парите е в основата на безброй конфликти, разрушени съдби и погребани взаимоотношения. Усещането за сигурност, което дава финансовата обезпеченост, често вкарва човек в капана да осмисли съществуването си с копнежа за безгранично притежаниване на материални блага, осигуряващи му живота, който вярва, че заслужава.

При мащабите, които явлението сребролюбие е придобило днес, не е трудно да констатираме, че то има характеристиките на болест, нанасяща тежки поражения върху ценностната система на обществения организъм. Каква е нуждата да бъдем инициативни или да се трудим, когато пред нас стои атрактивно продаваната от медиите алтернатива, разконспирирана като масов телевизионен хазарт?

Според проучване на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД, направено през 2016 година, половината българи играят популярните телевизионни игри, предлагащи лесни пари. С видимото изражение на хазартната мания всеки българин е свикнал дотолкова, че  гледката на мъже и жени от всички възрасти, усилено търкащи билетчетата, щедро предлагани в супермаркети, квартални магазинчета, бензиностанции и улични лафки, се е превърнала в неизменна част от ежедневието ни. Но как да устоиш на изкушението да играеш, когато тези скъпи картончета, потенциален източник на светкавичен материален успех, са представени с  толкова красноречиви наименования: „Кеш Кръстословици“, „Златните пирамиди“, „Американско бинго“, „Ново Бинго“, „Супер Лото + 2017“, „Кеш х 20“, „Бинго милиони“, „Китайски дракон“, „Околосветско пътешествие“, „Карибско съкровище“.

А какво да кажем за особено впечатляващата облага от билета „Печалба за цял живот“. Ако имаш онова нещо, което суеверният българин нарича късмет, с един удар ще решиш финасовите си проблеми завинаги. Или поне докато не срещнеш смъртта. Предложението е толкова апетитно, че е много трудно да му се противопоставиш – 20 години по 10 000 лева на месец. Специално за теб. Защото ти заслужаваш.

Сребролюбието е термин, който бива забравян право пропорционално с нарастването на бездуховността и антихристиянските настроения в обществото. И това е логично, защото как човекът, формирал ценностите си върху битовите житейски мъдрости веднъж се живее и аз заслужавам, ще е в състояние да обърне внимание на думите на Дърводелеца Исус, Когото някои наричат Господ, Който предупреждава хората с думите: „Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“.[i] „Сребролюбието е корен на всякакви злини[ii], учи от своя страна апостол Павел, но има ли кой да го чуе, когато християнската истина, морал и ценности са остарели и ненужни според днешните популярни тенденции в обществото.

В заключение на тези кратки разсъждения за лесните печалби и последиците от тях бих искал да обърна внимание на следното: съвременният човек се е втурнал да решава финансовите си предизвикателства по примитивно елементарен начин, забравяйки, че най-важното, което притежава, е собствената му душа. Този, който иска да запази живота си, ще трябва да промени нещо в него. За да не го загуби, ще трябва да го посвети не на стремежа за трупане на лесни пари, а на нещо друго. Или по точно – на Някого Другиго. Защото Той заслужава.


[i] Евангелието според Матей 16:26  (Бел. авт.)

[ii] 1 Послание на апостол Павел до Тимотей 6:10 (Бел. авт.)



Публикувана в Блог
Към статия ЯК 22.09.17Изразът „хляб и зрелища“ за пръв път е употребен от римския поет Ювенал. Значението му е, че докато обществото е погълнато от потребното за стомаха и от удоволствията си, то няма как да е ангажирано с истински значимите събития и нравствени въпроси на ежедневието.  Днес съвремието ни е белязано както от невиждано развитие на технологиите, така и от безпрецедентен етичен упадък. Атеизмът, източните духовни практики, квазирелигиозните настроения и други заблуди са поставили модерния човек в състояние на радикално отхвърляне на автентичната християнска вяра, която, единствена, съдържа в себе си отговорите на всеки наболял въпрос.

В настоящето мнозинството хора, повлияни от официалната политика на ООН и на отделните държави, се тревожи неистово от замърсяването на планетата, но всячески отказва да идентифицира източниците на токсично обгазяване на моралната атмосфера, което е в пъти по-опасно от замърсяването на околната среда.

Един от най-сериозните причинители на отравянето на атмосферата е голяма част от съвременния шоубизнес. Шоубизнесът е ефикасно средство за въздействие върху хората. Той държи в ръцете си някои от лостовете, с които може да се дирижира начина, по който обществото да мисли. Той създава кумири и се опитва да развенчава вечни ценности. Той се стреми да забавлява дори тогава, когато е нормално, логично и редно да се скърби. Той възхвалява леви, хуманистични идеи и нагло промоцира пагубното движение от изток към запад, познато като културален марксизъм. Той внушава послания, според които с безкритично отношение, и дори с приветстване, хомосексуалната извратеност например трябва да бъде приемана като обичайно и морално неутрално явление. В наглостта си той евтино и без страх от Бога узурпира качествата на Създателя и ги приписва на себе си. Пример за това е рекламата на нашумялото шоу за музикални таланти X-фактор, която звучи по следния начин: X-фактор, сътворението на звездите.

Отдавна не е тайна, че в съвременния шоубизнес все по-често, безогледно и арогантно биват  използвани послания, които  имат откровено антихристиянски и богохулен характер. Да вземем за пример изключително популярното предаване Биг Брадър. Името на шоуто е взето от романа 1984 на Джордж Оруел, в който Големият брат (Big Brother) осъществява диктаторското си управление чрез непрекъснато наблюдение на поданиците си.  Фразата „Големият брат те наблюдава!“ следва да внуши, че има кой да те контролира, и този някой е вездесъщ.

Богохулната риторика във воайорското шоу се натрапва отвсякъде.  Биг Брадър вижда всичко. Той е нашият бог, Биг брадър ви обича, обичайте го и вие, и други подобни, обгазяват жадния за хляб и зрелища зрител. Някои афишират предаването като социален експеримент, но всъщност то е шоуподготовка на нищо неподозиращия зрител да свиква със статута си на опитно мишле, чийто живот ще бъде дирижиран от някой, който си играе на Бог.

И когато говорим за експеримент, се сещам за популярната метафора за сваряване на жива жаба. За да се осъществи това деяние, не е необходимо жабата да се  поставя във вряла вода. Тя веднага ще употреби всичките си умения, за да се измъкне от зоната, в която животът ù е застрашен. Кожните ù рецептори ще я предупредят, че е в смъртна опасност. По тази причина, тя се пуска във вода с нормална температура. После топлината постепенно се увеличава. Обреченото земноводно не разбира, че му се готви зловеща изненада с фатални последици, докато не стане твърде късно.

Днешният свят, точно като тази жаба, е на път да се свари в среда, в която температурата на неистината и злото се увеличава постепенно, но сигурно. Духовно невеж по отношение на опасността, която го дебне, съвременният човек живее в среда, в която копчето на котлона сочи последната степен. Температурата е достигнала опасни нива, но верен на своята мисия, шоубизнесът продължава да внушава, че всичко, от което имаме нужда, е хляб и зрелища.  Такъв начин на мислене е токсично заразен и е началото на края на всяка една цивилизация
Публикувана в Блог
Към статия 5 септ. 2017Статистиката за страдащите от депресия българи е изключително обезпокоителна, а изглед тя да придобие по-благоприятни стойности като че ли няма. Според данните на Евростат за далечната вече 2015 година, около 8 на сто от българите на възраст 18 и повече години страдат от различни форми на депресивни симптоми. По неофициални сведения обаче,  различни прояви на душевното състояние, познато като депресия, се забелязват у около 1 милион българи.

Възможно ли е да се установи каква е причината за този притеснителен факт, свързан с психичното здраве на съвременния български гражданин? Имайки предвид, че най-често срещаните депресивни симптоми са потиснато настроение, липса на удоволствие от преживявания, намалена енергия, понижена концентрация, забавена мисъл, нерешителност, можем да предположим, че нещо, свързано със средата, в която живеят хората, краде от мотивацията им да намерят смисъла на съществуването си. И оттук идваме до въпросакакво в крайна сметка е толкова токсично в тази среда, че да обезсърчава и обезсилва, по този драматичен начин, обикновения човек и да му отнема възможността да живее спокоен и смислен живот?

Различните експерти, занимаващи се с този проблем, вероятно имат своите научно-обосновани предположения, но аз искам да се спра на една непретенциозно звучаща хипотеза, която се изразява в следнотоХората се объркват тогава, когато истината е заменена с лъжа. Феноменът на подменените ценности в българското (и не само) общество предразполага към върлуване на епидемията на психичните заболявания. Подменените ценности тровят въздуха, който дишаме, далеч повече от индустриалното замърсяване на околната среда. Източниците, които произвеждат разстройващия психичното здраве смог, не са малко и всички те са свързани с вредата от подмяната на истината с лъжа. Примерите за това вредно за здравето замърсяване ни заливат от сутрин до вечер и ние така сме свикнали с присъствието им, че вече ги приемаме за нещо нормално, а то не е.

Подменените ценности са навсякъде, като започнем от информационните емисии на водещите телевизионни канали, които черпят вдъхновение от лявата западна CNN, преминем през държавната политика за отвличане на деца от родителите, за да бъдат въдворени в лагера за промиване на мозък, наречен българско държавно училище, и стигнем до умопомрачаващите послания в песните на Гери-Никол, Дара, Криско и множеството подобни на тях, формиращи ценности в цяло  едно поколение, което се очаква да е бъдещето на нацията.

Вероятно подмяната на ценности най-кратко и ясно може да бъде  илюстрирана с арогантната замяна от съвременните хуманисти-атеисти на призива  In God we trust (На Бога уповаваме) с In good we trust (Уповаваме на доброто). Доброто в тяхната подмяна е същността на човешкия бунт срещу Божия стандарт за добро и зло, истина и лъжа.

Съществува един-единствен начин замърсяването, водещо до объркване в психиката на хората, да спре. Този начин е връщане към истината такава, каквато е – абсолютно понятие, идващо от Библията, средство за разкриване на същността на надеждата, Личност, чието име е Исус Христос. Ако това не се случи, трябва да сме наясно, че процесите на разпад в обществото, в това число и на задълбочаване на депресията, са едва в началото си.

Публикувана в Блог
Към ст. ЯК 30 юниВ началото на седмицата световните информационни агенции предадоха една колкото екзотична, толкова и натоварена с пропаганден заряд новина. 24-годишната Меган Куото, капитан от канадския Втори пехотен батальон „Принцеса Патриша“, води церемонията по смяна на кралския караул пред Бъкингамския дворец. Поводът за посещението на представителната армейска част във Великобритания е свързан със 150-ата годишнина от независимостта на Канада.

Смяната на караула пред двореца на кралицата не е някакъв лишен от смисъл ритуал с нищожно провинциално значение, а е цяло представление. Облечените в неподражаемо красиви парадни униформи тежко маршируващи войници внушават усещането за могъществото на Велика Британия и вдъхват респект у всеки, който би дръзнал да стане враг на короната.

Този будещ възхищение ефект от тържественото събитие обаче придоби съвсем различен оттенък по време на церемонията пред Бъкингамския дворец, когато 24-годишният офицер от женски пол, със своя нежно мелодичен глас започна да издава заповеди на силните и снажни мъже от караула. Ефектът от командирските действия на младата дама с капитански пагони бе поразителен. В рамките на няколко кратки минути тази величествена традиция, изграждана в продължение на години, олекна. Тържеството се превърна в тъжна комедия и в крайна сметка разкри амортизираното величие на някогашната империя.

Назначаването на капитан Куото за екзекутор на една емблематична традиция не е просто екстравагантен акт. То е поредно решение, чрез което бива проявен тежкият симптом за дълбоко морално объркване. Конфузия, характерна не само за британското, но и за западните общества като цяло. Женското командване на караула пред Бъкингамския дворец за пореден път изведе на показ противоестествената концепция за функционалното равенство между половете. Именно тази идея, изповядвана от всички съвременни леви пропагандатори на феминизма, виждаме реализирана в абсурдната ситуация – жени, наскоро напуснали юношеската възраст, да командват силни мъже, чието естество е да бъдат войни, защитници на мира.

Във време, в което дори най-непрозорливите членове на обществото разпознават сериозната заплаха от настъпващата в Европа ислямизация, пред Бъкингамския дворец бе демонстрирана мощта на западната армия. Неин изразител е вчерашното момиче с офицерски чин Меган Куото, чието най-силно оръжие е щедро да пръска женствено очарование. Едва ли този ход ще стресне фанатизираните врагове на западната демокрация. Напротив. Той изглежда като покана за действие.
Публикувана в Блог

Само преди два дена, на 19 октомври 2014 г., британският „Телеграф” публикува съобщение за потенциалната опасност, която дебне всяко училище в страната, което не проповядва „британските ценности,” т.е. ценностите на британската държава (новината тук). Медията посочва конкретно училище, което отказва да бъде „толерантно” към настояването на държавата за насаждане на възгледите на други религии и на светската идеология в неговата християнска среда. Като християнско училище, то възпитава своите ученици в християнските ценности и не може да ги възпитава в ценностите на държавата, някои от които са във въпиющо противоречие с християнската нравственост и с евангелските принципи, върху които се гради образованието на подрастващите в това учебно заведение.

student-2-213004-m 2
Конкретният повод на просветните власти за отправяне на заплаха към училището, че ще получи по-ниска квалификация и че дори може да бъде закрито, е отказът на училищната администрация да допусне ислямски свещенослужител да провежда сутрешното християнско събрание (ежедневна училищна практика, която от векове се следва в училищата на Англия и която се спазва и до днес). Държавната институция, занимаваща се с училищата в страната, предупредила християнското училище, че то трябва да учи учениците си да се придържат към „британските ценности,” което предполага еднакво отношение на децата както към собствените убеждения (в случая – към тяхната християнска вяра), така и към убежденията на другите, т.е. убежденията на другите вярващи (мюсюлмани, юдеи, будисти, сикхисти и т.н.) и на атеистите. На практика изискването на просветните власти се свежда до размиване на християнските ценности и заместването им с някакви светски принципи на „мирно съвместно съжителство във Великобритания,” където представителите на различни възгледи за света трябва да се откажат от личните си разбирания и трябва да приемат някакви изкуствени „британски ценности” като свои.

През последните два месеца в Англия се разгоря дебат по повод на някои ислямски училища, в които от години се насажда нетолерантност към другите религии и където децата биват възпитавани във фундаменталистки ислямски дух. Тук може да се научи повече за т.нар. „троянски кон” в английските училища – преподаване в ислямските училища на мюсюлмани-фундаменталисти, които се опитват да насадят фундаменталистки възгледи в подрастващите. Просветните власти продължават да се борят с проблема „троянски кон,” но изглежда борбата им се разпростира не само върху ислямските училища, а и върху всички училища в страната, като държавата вижда изхода за преодоляването на проблема в идеята всички училища във Великобритания да бъдат задължени да проповядват в класните си стаи „британските ценности,” т.е. равнопоставеност на всички възгледи на отделните граждани и пълна толерантност към различните убеждения на британското население. В тази връзка просветното министерство въведе нови правила за британските училища (наречени „анти-екстремистки” разпоредби), които са длъжни да се съобразяват с тях.

Новите разпоредби ограничават правата на децата, родителите, учителите и на училищата, като не им позволяват да се придържат към религиозните си убеждения и да ги практикуват,” казва Саймън Калвърт, зам. директорът на британския „Християнски институт.” „За наше учудване научихме, че на училището било наредено да покани представители на други религии, например един имам, които да провеждат сутрешното християнско събрание и да преподават,” продължава Калвърт. „Ние подкрепяме виждането, че трябва да се вземат мерки за предотвратяване на радикализацията в британските училища, но приетите нови правила не допринасят за това,” потвърждава експертът (за подробности вж. линка по-горе на „Телеграф”).

Не се съмняваме, че държавата в днешно време оказва все по-голям натиск върху своите граждани, включително върху образованието на подрастващото поколение, но да накараш учителите и учениците в едно християнско училище да изоставят християнските си ценности и да приемат мюсюлманските или юдейските или пък секуларните и светските ценности – това вече минава всякакви граници на добронамерени отношения между църква и държава. Интересно е защо държавата не схваща, че тези учители и ученици са не само поданици, но и добросъвестни граждани, данъкоплатци, избиратели, работници и учени, които отдават професионализъм и опит на тази държава, а тя се държи с тях като мащеха с децата си. Радикализацията трябва да се прекрати, но защо държавата вижда радикализация и в християнските училища? Фактите в Англия потвърдиха, че такава практика съществува в редица мюсюлмански училища и това накара просветниците да приемат новите мерки, но защо те подведоха под общ знаменател всички училища, включително християнските, и по този начин всяко едно училище в страната може да бъде заподозряно, че учи децата на нетолерантност, щом като не кани друговерци или атеисти да преподават в неговите класни стаи.

Отношенията между църквата и държавата търпят развитие и ние като християни трябва внимателно и с голяма бдителност да следим това развитие, за да не се окаже и нашата страна пред подобен проблем, който сега наблюдаваме в Англия и който би могъл да подтикне и други европейски страни да преразгледат училищните си правила и разпоредби.

Публикувана в Блог

Подетата от европейския парламент кампания за налагане на античовешки (напр., убийството на човешкия ембрион) и греховни практики (напр. разпространението на хомосексуализма) в страните от Европейския съюз, а чрез него в цяла Европа и в света, като че ли все още може да бъде овладяна и дори спряна, ако християните от Съюза ясно изразят гласа си по време на предстоящите избори за европарламент, които ще се проведат между 22 и 25 май във всички страни на Съюза.

Само преди две седмици (11 април 2014 г.) по инициативата на европейската християнска гражданска организация, „Нова тера” („Нова земя”), която бе подкрепена от множество други европейски организации, бе съставен документ, който се предлага на кандидатите за европарламента да подпишат и по този начин да поемат обещание, че ако бъдат избрани, ще спазват обещанието си да работят за обновена Европа, която да „рестартира” процеса на приемане на античовешките и греховните законодателни инициативи (тук можете да видите по-подробно инициативата, наречена „Обещание за Европа”). Обещанието, което бъдещите евродепутати трябва да поемат, включва редица ценности, които те се задължават да прокарват в своята парламентарна дейност. Документът (съдържанието му тук) посочва 10 европейски ценности:

1. Право на живот (уважаване на достойнството на човека и живота му от зачатието до естествената му смърт).
2. Правото на семейството (правото то да се състои от законен брак между един мъж и една жена).
3. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията.
4. Уважаване на свободата на личността.
5. Защита правата на родителите.
6. Здравеопазване за всеки гражданин.
7. Борба срещу преследването и дискриминацията на вярващите.
8. Справедливо решаване на въпросите на бедността и на социалните ограничения.
9. Даване на повече възможности на младите.
10. По-голяма подкрепа за гражданското общество.

Трябва да кажем, че президентът на „Нова тера,” парламентаристът от италианския парламент г-н Лука Волонте, е голям приятел на България и съвсем неотдавна той изнесе лекция по време на богословска конференция, на която представи принципите на работа на организацията. От личен опит можахме да се убедим, че действително християните в Европа все още имат шансове гласът им да бъде чут, особено ако сега, преди изборите за европарламента, се ангажираме и поискаме и от нашите кандидати за евродепутати да подпишат подобно обещание. Ако направим това, тогава няма да изпаднем в ситуацията, при която при гласуването на 4 февруари за резолюцията на европарламента за дискриминацията срещу хомосексуалистите от 15-те български евродепутати само един даде своя отрицателен вот. С помощта на българските християни всички български евродепутати трябва да застанат зад инициативите, описани в призива за обещание, наречен „Обещание за Европа,” като всичките 15 гласове трябва да бъдат срещу античовешките и греховните инициативи на сегашните европейски законодатели.

 

Публикувана в Блог