Блог Свобода за всеки
orth. churchБългарски хелзинкски комитет докладва съдебна победа над православната активистка Десислава Пулиева. Ние сме представлявали насрещната страна при съдебни спорове с д-р Пулиева по въпросите на нейното неприкрито, манипулативно желание да ползва държавата, за да ограничи всички различни от нейното разбиране за духовност и вяра.

Съдът много точно е характеризирал действията на Пулиева да се справи със „сектите“ (в случая иде реч за източна религия), като развали техни договори и отношения със съконтрахенти (насрещни договарящи страни).

Решението на съда сочи към едно ново, наистина съобразено с основните човешки права мислене и правоприлагане:

        Съдът не може и не желае да отрича правото на [Панайотова] да формира и обосновава свое становище относно убежденията и практиките на ищците […]“, произнася се СРС. „Недопустимо и противоправно е обаче, мотивирана от тези свои становища, да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да ограничават техните събирания на закрито, включително и чрез призив към тези лица да не изпълняват вече сключени с ищците наемни договори. [Тези убеждения] не могат да бъдат предлог за намеренията ѝ да ограничава чрез поведението на трети лица социалните прояви на ищците“, продължава съдът. СРС констатира, че умисълът на Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт.
       
СРС намира, че ако Панайотова е считала, че ищците вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание. (Подчертаването наше.)


Откъсът от тези мотиви сочи, че това е съдебно решение, наистина достойно за един справедлив съд в едно свободно и демократично общество.

И колкото да подкрепяме мотивите и решението на Софийски районен съд и да не сме съгласни с подхода на г-жа Пулиева, този на БХК, илюстриран в цитат от адвокатката по делото, никак не е за предпочитане.

Ето откъс от изказването на адв. Маргарита Илиева, представлявала дискриминираната от Пулиева източна група:

       Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество – те дължат да спазват законите като всички граждани и организации. Дължат уважение към правата на другите и не са в положение да си позволяват незаконно поведение, защото било в израз на религията им. Те нямат власт в обществото. Властта се намира в публичните институции, които са светски. Съдът с това решение ясно показва, че безпардонната линия, поддържана от подобни субекти – че техните думи и действия не са подвластни на закона – е недопустима. Върховенство в държавата има правото. (Подчертаванията наши.) 

1 YogaЧаст от тези думи сигурно имат правозащитна стойност. За нас във втората си част изказването звучи като призив за ограничаване на публичното изразяване на религиозни възгледи. Причината за това наше мнение е, че не е ясно разграничено „незаконното поведение“ от „незаконното вярване“ и читателят може да остане с впечатлението, че е незаконно православната църква или нейни представители да критикуват религиозни възгледи, които противоречат на нейната доктрина.

„Първа стъпка“ това решение също не е, защото доста стъпки са направени през годините, включително от нас в посока на дебат и опозиция срещу срастването на една идеология или религия с държавната власт, включително и тези на православната църква и опитите за политизирането и одържавяването на същата. Ако адвокатката на БХК си мисли, че е пионер в борбата за свобода на религията и съвестта, ще трябва да я разочароваме. Когато ние се борехме с Пулиева в публичното пространство, адв. Илиева очевидно не е следила тези „пред-първи стъпки“ за внасяне на баланс в ролята на религиозните тежнения на политическата класа да обединява народа не на партийно-идеологически, но на държавно-религиозен принцип, от което страда и самата БПЦ (да си спомним държавно-обединителния процес срещу БПЦ, извършен от царското правителство, прокуратура и полиция през 2004 г.).

От друга страна е притеснителен широкият замах, с който цитираната юристка дава власт на „публичните институции“. Тя ги нарича „светски“ но от смисъла на думите ѝ е ясно, че има предвид, че публичните институции са според нея АТЕИСТИЧНИ. Безпардонното отношение на Пулиева към другомислещи, и парадирането, че защитавала православни вярващи, (които очевидно нямат собствен ум и воля, та да разчитат на манипулативните действия на Пулиева от името на държавата, сраснала се според нея с БПЦ) е много притеснително. Но не много повече от тезата на адвокатката от БХК, че „те“, тоест православно-религиозните хора и техните организации, „нямат власт в обществото“. Върховенството в държавата имало правото.

Веднага следва да си зададем въпроса кой прави правото в държавата? Така ще разберем под чие върховенство се намираме, защото правото не се е пръкнало от само себе си. И колкото и да се пънеха марксист-ленинистите да ни убедят, че държавата е преди яйцето, пак стана ясно, че държавата може да си мисли, че е измислила правото, но всъщност преди нея има един Върховен Законодател, който задава параметрите на категориите „добро“ и „зло“ и моралните категории и оттук – правото и светското законодателство.

Изказването на юристката от БХК е напълно логично с оглед на нео-марксистките и леви идеи, които често движат правозащитната философия на тази и подобни организации. За тях държавата е този бог, от който те имат нужда, за да произвежда законите, с които да променят традиционните ценности и извечните морални категории. И ако не са левите комунисти-терористи, то ще са левите прогресивни западни мултикултуиралисти, които да се занимават с утопично социално инженерство. По повод един публичен сблъсък на идеи (2012 г.) техни симпатизиращи държавни служители са ми заявявали директно, че за тях законите са оръжие за социална промяна. Когато предефинирането на традиционното разбиране за пол, сексуалност и семейство се окаже държавна политика един ден (а то е – виж изискванията на МВР за пол в заявленията за личните карти), то изборът между тоталитарна православна или тоталитарна про-хомосексуална държава няма да е в полза на свободното общество и в двата случая.

Не одобряваме тоталитарните, манипулативни и неетични действия на Пулиева. Но в защита на свободата религията не бива да се правят изводи, които могат да доведат до ограничаване на свободата на религията, включително на православните. Ще отбележим, че дейността на Пулиева е може би единственият пример на някаква форма на правозащитна дейност от страна на организация, свързана с православната църква (изключвайки крайните и изкривени форми на православен национализъм, защото тези форми не произхождат от „правозащитни“ организации и не представляват правозащитни действия). Пасивността на православието по въпросите на модерните концепти за човешки права се дължи на разбирането на БПЦ, че то е национална религия, откъдето произтича и заплахата за свободите на несподелящите православни убеждения граждани на републиката. Мнозинството сякаш не се нуждае от това да му се защитават правата. Освен ако не се окаже, че въобще не е мнозинство.

В същото време настояването, че само атеистичната държава, или някакво „светско“, изчистено от религия право, може да бъде обществен регулатор на въпроси относно вярата, духовността и съвестта, ни напомнят за времето на комунизма, в което религията, тоест християнството, православно и протестантско, беше „опиум за народа“ и религиозните чувства и убеждения на вярващи бяха причина за преследвания и ограничения срещу всеки вярващ християнин.

Следва да отчитаме, че има едно основно право, наречено право на свобода на съвестта и вярата, което е абсолютно, неотменимо, лично право с обществено изражение. Това право включва и свободата на събрания, на изразяване, на сдружаване и е основополагащо за демократичните общества. И да, свързано е с религията и вярата в Бога.

„Те“ нямат власт в обществото, твърди правозащитничката, изразявайки атеистично-хуманистичното си разбиране за толерантност и равенство. Но в такъв случай и обществото няма право на власт над „тях“. Това е принципът на свободното и справедливо общество, в което свободата на съвестта и религията биват зачитани.

Следва ли да се организира квази-държавно, подло преследване на другомислещи, както това прави д-р Пулиева? Категорично не, и това не е наше ново мнение. Дебатът трябва да се спечели честно, въз основа на истинността и моралното качество на представените идеи. Следва ли обаче да се отнасяме към свободата на вярата като към свобода, която не включва възможността да се критикуват убежденията на други или идеология и практики, възприети от държавния апарат? Също категорично не, за да не изпаднем в модерно повторение на гротескно-жестоките и налудничави стремежи на ленинистите терористи от минали десетилетия за пълно изолиране на вярата в Бога и църквата от публичния дискурс. За съжаление, подобни гласове продължават да звучат сякаш нормално в ушите на българското общество, политическо управление и дори, доколкото се касае за цитираното изказване, на някои правозащитници.


Публикувана в Блог
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог