Блог Свобода за всеки
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог
26 март 2015 г.

Българските народни избраници окончателно напуснаха реалността.

Въпреки тежките проблеми от морално, духовно, икономическо, демографско и политическо естество, които са факт, и които би трябвало да стоят пред мъжете и жените, избрани да управляват българското общество, за тях най-важно бе да приемат закрила за хората, които искат да си сменят... пола!Трети пол

Изправени сме пред правен, морален и природен абсурд. Това, че абсурдно законодателство се приема за пореден  път, не прави този акт на Народното събрание по-малко морално осъдителен и тежък. Това е тежко провинение пред народа.

Без дискусия, без гласуване, без публичност, без допитване до хората, без зачитане на християнския морал и семейните ценности, Народното събрание забрани да се критикува една налудна перверзия и болестно психично състояние. Ако отрицателното отношение, на морална, духовна, религиозна, семейна или светогледна основа, към смяната на пола е дискриминация, то хора, които искат да си „сменят пола”, няма да могат да търсят помощ за налудното си състояние, ако биха решли. Всеки, който би им помогнал, ще се окаже, че ги дискриминира, тоест, ограничава правата на мъжа или жената, които искат да се преструват на противоположния пол.

Един анекдотичен пример ще помогне да схванем крайната извратеност на парламентарния вот. Ако някой твърди, че е Наполеон или куче, ще бъде вкаран в лудницата. Но ако е мъж и твърди, че е жена, която има нужда от присаждане на съответните органи, след съответното хирургично осакатяване – той е защитен от закона носител на права срещу „дискриминация”.

Парламентът гласувал, защото било дошло писмо от Европейската комисия за „синхронизиране на българското законодателство” с европейското и трябвало неизбежно да се гласува това изменение към Закона за защита от дискриминация. Това просто не е вярно.

Европейският парламент и съответните комисии НЕ МОГАТ ДА НАЛОЖАТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВА да приемат закони, които последните не одобряват. Поредната манипулация, която е свързана с ЛОБИСТКИ ИНТЕРЕСИ, често обвързани с финансови ангажименти. Българският суверенитет, който уж произхожда от българския народ, вече не съществува. Българският народ е считан за достатъчно прост и неграмотен, за да му се дават за дискусия морално етични казуси като това – колко пола има на този свят и трябва ли децата ни да живеят в триполово общество.

Българският народ е обречен на морално, културно и интелектуално разложение, когато психичните болести и сексуалните извратености, вместо да бъдат лекувани, се превърнат в право, което трябва да бъде защитавано със силата на закона, приет от народните избраници.

Днес е срамен ден за българската законодателна власт. Тежко и горко на децата ни и на бъдещите поколения на българите.
Публикувана в Блог

Съвременните законотворци, особено тези в Европа, определят равенство на хората пред закона. Това се счита за прогресивна стъпка на съвременните общества. Същевременно равенството, т.е. равнопоставеността между отделните хора, независимо от раса, пол, религия, образование, способности или недъзи и т.н., също е постановено със закони и те също се считат за мерило и ценност на днешните общества. И действително, законите за равенството значително допринесоха за изравняване на правата на хората и особено на онези, които в миналото бяха дискриминирани и нямаха възможност в еднаква степен да вземат участие в обществения живот. Днес в повечето европейски страни хората с увреждания и недъзи, например, живеят пълноценен живот и имат възможност да се ползват от всички облаги, които една държава може да предложи. Множеството подзаконови актове (напр. задължителното изграждане на различни приспособления, устройства, платформи и други удобства) действително допринасят за равнопоставеността на тези хора в обществото.

zakon ili suvest
Същевременно законотворците разшириха обхвата на законите за равенство и за предотвратяване на дискриминацията и включиха в тях клаузи, които уж на пръв поглед допринасят за по-видимо равенство между хората, но на практика ограничават правата на други хора. Такива са например случаите с разширяване на обхвата на нормативите, отнасящи се до хомосексуалистите и еднополовите бракове, до решението за извършване на евтаназия, до своеволната промяна на пола и дори на личността и т.н. Многократно тук в блога описвахме случаи на дискриминация на вярващите от страна на държавата, например осъждането на християни, които отказват предоставянето на услуги на хомосексуалисти или отказват да приемат евтаназията като законово определение на държавата. Многобройните примери на дискриминация спрямо вярващите карат някои християнски законодатели да търсят възможности дори и при съществуващото „прогресивно” законодателство в развитите либерални демокрации да се прокарат идеи и предложения, които, ако бъдат и законово закрепени, могат да защитят интересите и на вярващите, а не само на атеистите, каквото е положението днес в повечето модерни държваи.
2014-11-08 new 4509428 I2
Неотдавна, в наш материал от 1 август 2014 г., разказахме за една сладкарска фирма в Северна Ирландия, която отказа да постави надпис върху тортите си, който да рекламира еднополовия брак. Фирмата бе санкционирана и служителите й бяха определени като нетолерантни и неподчиняващи се на британското (и северноирландското) законодателство. Великобритания се сблъска с множество подобни случаи на „нетолерантно” и „закононарушително” поведение на вярващи, особено когато става въпрос за сферата на бизнеса и обществените отношения (слава Богу, държавата все още не се меси в семейния живот на вярващите). И изглежда тъкмо там, където вярващите се сблъскват с недомислиците на законите, се правят и съответни предложения за „подобряване” на тези закони. Само преди два дена, на 8 декември, парламентаристи и правителствени служители в Северна Ирландия обявиха решението си (широко оповестено в белфасткия „Телеграф”) да внесат за разглеждане т.нар. „изява на съвестта” като допълнителна клауза в законите, отнасящи се до равенството и дискриминацията. Подтикът за този ход идва от все още нерешеното дело на сладкарската фирма, която може да бъде осъдена заради това, че като семейна фирма тя не е пожелала да постави искания от хомосексуалистите надпис (и целият случай стана широко известен като „гей-тортата случай”).

givanp01 180pxВносителите на законопроекта (особено парламентаристът Пол Гайвън) считат, че едно общество е толерантно тогава, когато то позволява в него да има място и за различия, а не само уеднаквяване и равенство, което би създало някакво роботизирано общество. Толерантността изисква обществото да се съобразява както с необходимостта от предотвратяване на всякаква дискриминация, така и да зачита вярванията, надеждите и мислите на всеки член на обществото, т.е. да приема, че човек има право да действа според своята съвест, когато това не води до нарушаване на обществения ред или сигурността на гражданите. Отказът на една семейна бизнес фирма да рекламира еднополовите бракове, или на друга семейна бизнес фирма да приема хомосексуалисти в дома им, макар и превърнат в хотел, не нарушава обществения ред и сигурността, а е „изява на съвестта” на гражданина, с което другите граждани могат и трябва да се съобразяват.

Законопроектът потвърждава, че новата клауза, наречена „изява на съвестта”, ще осигури защита на онези, които имат различно виждане за света, в случая вярващите, независимо дали това са християни, мюсюлмани или принадлежащи към друга религия или вярване. Днешните клаузи на законите за „равенство” и против дискриминацията в действителност дискриминират вярващите, тъй като не им позволяват да действат в съответствие с вярванията и съвестта си, особено когато осъществяват бизнес или друга публична дейност. А едно толерантно общество не трябва да позволява подобно нещо, твърдят вносителите на законопроекта.

Разбира се, поддръжниците на законите за равенство като проява на светската държава, а също така поддръжниците на хомосексуалистите и еднополовите бракове, настояват, че въвеждането на клаузата „изява на съвестта” в Закона за равенството ще внесе нови разделения в обществото и ще разводни или обезличи понятията „равенство” и „дискриминация” (някои дори вече обявиха, че се срамуват, че са родени в Северна Ирландия, след като стана известна новината за новия законопроект), но тепърва ще се види дали разумът ще надделее или отново законотворците ще пренебрегнат факта, че законите за равенството на практика водят до дискриминация на вярващите. Очаква се в близките две седмици да стане ясно как се приема новият законопроект.

Juncker 03 0e426abaa8Тези последни събития в Северна Ирландия навярно ще окажат по-далечен и по-продължителен ефект и върху законотворческия процес в европарламента, където също бе начената кампания срещу подготвящия се от няколко месеца текст на „Директива за равнопоставено отношение” – законопроект, който ще бъде предложен на страните-членки на Европейския съюз за приемане от националните парламенти и ще стане част от националното законодателство. Преди десетина дена, на 1 декември 2014 година, повече от 100 организации, представляващи няколко милиона граждани на Европейския съюз, внесоха призив в европарламента, който по-специално е обърнат към президента на Европейската комисия, с молба подготвеният текст да бъде оттеглен или пък той да бъде преработен. Текстът действително е проблемен и неговото приемане може да разшири проявите на дискриминация срещу вярващите по подобие на случаите във Великобритания. Проблемът с Директивата е този, че законопроектът първоначално целеше да се предотвратят случаите на дискриминация срещу беззащитните, болните и хората с недъзи, но сетне бе разширен и обхвана и защитата на хомосексуалистите и поддръжниците на еднополовите бракове. Проблематична е и терминологията на Директивата, където думите „дискриминация,” „сексуално посегателство,” „неблагожелателно отношение” и т.н. имат доста размит смисъл и формулировка. Според сега разбираните термини, една проява на съвестта и вярата на човека може да бъде сметната като „дискриминация” или като „неблагожелателно отношение” и тъкмо в това е проблемът – как отделните хора или институции правят разлика между действителни и потенциални намерения или действия, какви са последиците от тях и има ли нарушаване на обществен ред или сигурност за който и да е гражданин на страната.

Очевидно е, че усложняването на обществените отношения подтиква законотворците да търсят най-приемливите за народите термини и формулировки, които да позволяват установяването на равнопоставени отношения между хората, без разлика на раса, език, пол, религия, образование и т.н. Това ще рече, че законите не само че не правят разлика между раса, език, пол, религия и т.н., а напротив – те трябва да отчитат всяка една черта на отделния индивид, а именно, неговия произход, неговия език, неговите вярвания и т.н. Когато те всички бъдат отчитани и когато се поставят в някакво хармонично отношение един към друг, тогава може да се говори за равенство и за предотвратяване на дискриминацията. Днешното състояние на нещата, когато натискът върху вярващите се усилва все повече и повече от светската държава, не може да продължава повече, ако държавата (в нашия случай говорим за Европейския съюз и всяка негова страна-членка) държи да се нарече толерантна, демократична и уважаваща всеки член на обществото, включително вярващите.

Публикувана в Блог

Свобода за всеки – адвокати

Прессъобщение

На 17 април, сряда, се проведе последното заседание от преписката Обединена Божия църква „Благовестие” – Бургас и други срещу Община Бургас и ДАНС (само като заинтересована страна) за извършена дискриминация на основа вяра и религия. Преписката се води пред Комисия за защита от дискриминация, София, петчленен състав. По искане на защитата на жалбоподателите беше конституиран нов жалбоподател – Национален Алианс „Обединени Божии църкви”, представляващ национално евангелско християнско вероизповедание. В заседанието страните пледираха по същество, и след представяне на писмени защити Комисията ще се произнесе в срок по делото. За решението ще съобщим своевременно.

Публикувана в Блог

Отговора на пастор Радослав Киряков на статията във в. "Десант" публикуваме със съкращения

В навечерието на християнския протестантски празник - Денят на Реформацията (31-ви октомври), а така също и Денят на Народните Будители (1-ви ноември), хората, които имат сърце и са призвани да просвещават съвременното българско общество със светлината на християнската вяра, отново бяха атакувани и оклеветени от некомпетентни и неуки хора, които не знаят нито на кой свят са, нито в кое време живеят! Такъв е случаят със статията на вестник „Десант“, бр.180 от 26.10.2012 г. (електронно издание от 28.10.2012 г.), със заглавие „Секти съдят община за дискриминация“, написана от лаика в религиозните и богословски въпроси Георги Ваташки. Този човек не знае нито какво е обективна журналистика, нито какво е демокрация, нито пък знае в кой век и в кое време живеем. Той сигурно си мисли, че живеем още във времето на тоталитаризма и войнстващия атеизъм, в което не можеше да става и дума за някаква друга религия. Затова г-н Ваташки не може да приеме, че в света са съществували и съществуват много други религии. Под думата „секта“ в своята статия той приравнява в едно йеховисти, мормони и евангелисти, без да знае, че евангелската църква не е нито „секта“, нито „нетрадиционно вероизповедание“, както в света, така и в България. В началото само бегло споменава Свидетелите на Йехова и групата на Мормоните, а след това надълго и нашироко се занимава с евангелските църкви, като сипе по техен адрес всевъзможни измислени лъжи и клевети. Тук г-н Ваташки, без да осъзнава, вместо да се покаже като ревностен борец против сектите, изведнъж се озовава в ролята на противник на самото християнство. Защото всеки малко по-образован българин знае, че християнството в световен мащаб има три основни клона: католицизъм, протестантство и православие. Всеки, който членува в някоя от тези три църкви, е християнин, а не сектант!! Като плюе евангелистите, г-н Ваташки всъщност плюе християните, а с това той показва, че не е никакъв защитник на децата ни и че не е никакъв патриот, защото всеки българин знае, че без християнството нито децата ни ще просъществуват, нито България! А ако послушаме „акъла“ на г-н Ваташки и наричаме всички наши неправославни християнски братя от Европейския съюз и от целия цивилизован западен свят „сектанти“, то тогава трябва веднага да се отпишем от членството си в ЕС и не да се стремим към Запада, а да се връщаме по-бързо в Северна Корея, където ще си живеем „щастливо“ и „блажено“ без християнство, без вяра в сърцата и ще си вършим каквото си поискаме, ей така по Сталински и по Ваташки!

Тези, които приемат християнската вяра, само че не в Православната църква, той нарича „жертви“. Нека г-н Ваташки да знае, че жертви имат само комунизмът, сталинизмът и тоталитаризмът, а християнската вяра няма жертви! Тя има светии, герои, мъченици, последователи и ученици, но не и жертви! Истинската жертва в случая е самият г-н Ваташки. Той е жертва на собствената си злоба, невежеството и некомпетентност, а може би и жертва на кукловодите, които му дърпат конците, за да пише такива статии на омраза със съмнителна и тъмна цел!

Ваташки нарича нас - образованите богословски и официално ръкоположените в духовното служение и сан пастори - „самозвани“. Както се разбира от писанията му, самозваният всъщност е самият той, който само се прави на журналист и се самозалъгва, че пише някаква обективна журналистика.

Всичко, което Ваташки пише за Първа евангелска съборна църква, са абсолютни измислени лъжи! Освен всичко, той още лъже и за това, че е почерпил информация от форуми в интернет, в които уж имало много свидетелства на хора, пострадали от нашата църква. Няма нито такива форуми, нито такива хора, а лъжливите обвинения, които той посочва, са просто преписани от въпросната „справка-заповед“ на Община Бургас, за която ние съдим общината!

Публикувана в Блог
Пресъобщение

На 25 октомври 2012 г в София пред петчленен състав на Комисия за защита срещу дискриминация се проведе публично заседание по преписка 18/2012. По делото три бургаски евангелски църкви и четирима пастори, в лично качество, са подали жалба срещу действията на община Бургас и МВР Бургас за извършена дискриминация на основа религия и вяра.

Повод за жалбата, подадена през 2011 г. до Административен съд Бургас, бе широко тиражираното и оповестено в бургаски и национални медии писмо-информация до училищата със задание от властите писмото да бъде прочетено на всички ученици. В писмото-информация евангелските християни бяха наречени от общината и МВР една от „най-основните и опасни религиозни секти, които въпреки официалната си регистрация си в Дирекция „Вероизповедания”  нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред.” В писмото-информация се съдържаше богословска оценка на вярата и практиките на евангелските църкви и твърдения, уронващи доброто име в обществото на същите.

В заседанието бяха представени нови писмени доказателства и изискани нови такива. Разпитани бяха и трима свидетели. Следващото заседание е през март 2013 г.
Публикувана в Блог