Блог Свобода за всеки
Към статия 7 октомври 2017Като „историческа“ бе оповестена срещата на пастори с лидера на парламентарната група на ГЕРБ, Цветан Цветанов.

В положителен смисъл може да се упомене, че подобна среща има ефекта да позволи на водещата парламентарна партия, оттук и на част от медиите, да отбележат съществуването на евангелската християнска общност в България.

Същевременно трябва да отбележим, че усещането за исторически момент не се споделя така ентусиазирано от г-н Цветанов. Цветанов, харизматичен и умел политик, очевидно дава положителна оценка на социалната дейност на част от евангелските църкви – евангелизирането на ромите, което той нарича „интеграция“. Проповядването на благовестието – задача на църквата – има благотворен ефект върху грешната циганска душа и води до вътрешно и социално облагородяване. В терминологията на политика това се нарича „интеграция“. Остава въпросът кога църквата ще възприеме задачата да „интегрира“ в този смисъл и българите, дори и политическата класа? И в състояние ли е да го направи? Изводите от цитираната среща сочат другаде.

С безкритичното възприемане на политическата „интеграционна“ терминология евангелските църкви, или поне представените на срещата в парламента, неусетно приемат ролята на изпълнителки на политиката на ГЕРБ. Част от тази политика е именно „интеграцията на ромите“, която е и в съзвучие с препоръките и финансирането от Европейския съюз по отношение на България. Липсва ясно отчитане от страна на г-н Цветанов ролята на протестантско-евангелската общност за духовното просвещение на българския народ, защитата на основни човешки права и присъствиетона протестантството в историята на България от XIX век насам. За г-н Цветанов е повече от ясно, че духовната роля на просветител в българското общество е запазена за БПЦ.

Заявените от страна на пасторите благодарности по отношение на политиките на ГЕРБ и г-н премиера, Бойко Борисов, също представлява повод за притеснение. Директният ангажимент с подобно венцехваление не отговаря на реалните нужди на евангелската църква в отношенията ѝ с държавата.

Пропусната бе възможността за градивно критично отношение към цялата светска власт в страната, и особено в парламента, в който всяка година се вкарват неокомунистически законопроекти за драконовски ограничения на свободата на религията, словото и съвестта.

Източник, който съобщава, че е предложена молитва за управляващите, напълно в духа на ролята на учението на Новия Завет, посочва също и че пасторите са поискали по-активно участие в обсъжданията на промените в Закона за вероизповеданията, когато има такива. Едно такова искане също не е много на място. В същността си, вместо да напомни за ангажиментите на светската държава да се въздържа от ограничаване на вярата и на проповядването на Евангелието и да зачита напълно свободата на вярата, съвестта и словото, съгласно Европейската конвенция и Конституцията, и съгласно библейските принципи, и да призове за стриктно спазване на тези ангажименти, делегацията е попросила да не бъде игнорирана в бъдещи ненужни парламентарни инициативи. В същото време никакви изменения на Закона за вероизповеданията не се налагат към момента, освен ако някой не понечи отново да отнеме вече закрепената свобода на религията. Посланието, изпратено от делегацията, е по-скоро едно жално звучащо „Не ни игнорирайте!“, вместо заставане на принципна позиция и изискване на такава от страна на държавата, в защита на свободата и правото на вяра.

Към статия 7 октомври 2017 2В заключение ще обобщим, че от срещата личат снизходителното отношение на управляващите към евангелската цръква и стремежът на светската власт да квалифицира дейността на протестантите само в рамките на собствените политически виждания. И това е до голяма степен разбираемо.

На второ място, въпреки ентусиазма от проведената среща сред делегацията, видно и от снимките, публикувани в социалните мрежи, считаме, че на срещата е пропусната възможността за едно уважително, но пророчески взискателно отношение към българския парламент и светска власт, представлявани в случая от водещата политическа партия.

Ако трябва да се върнем към историчността на това парламентарно посещение на евангелската делегация, можем да твърдим, че историята се повтаря – българската евангелска църква остава маргинална в очите на българските политици и обект на поставяне на задачи, в случая касаещи дециганизацията на държавата.

Отношенията църква – държава следва да бъдат поставени на друга основа – тази, заявена в Ев. на Матея, 28 глава, в която е Великото поръчение на Господ Исус Христос за властта, дадена на Неговите ученици да поучават, кръщават и привеждат в лоното на вярата всички народи. От информациите за срещата, поне донякъде, оставаме с впечатлението, че ролите са разменени: че „всяка власт на небето и на земята“ е дадена на политическия ръководител. Остава да се надяваме, че евангелската църква в България, поне в отношението си към държавата, рано или късно ще узрее смирено за огромната и авторитетна мисия, заръчана от Господ Исус Христос, Цар на царете и Господ на господарите.

Светската власт е временна и подчинена на Бога, дори когато властимащите се съмняват в това или демонстрират типично хуманистично неверие. Въпросът, който си задаваме, е: дали и евангелската църква в България е на същото мнение?
Публикувана в Блог
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог