Блог Свобода за всеки
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог
ЕСПЧТри евангелски църкви, пострадали от незаконните действия на община Бургас срещу свободата на религията и съвестта през 2008 г., заведоха жалба срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ - на снимката).  Евангелските църкви и техните пастори са жалбоподатели по жалбата в делото Тончев и други срещу България.

Ето отново накратко фактите по делото. През 2008 г. община Бургас – неин представител от Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), подпомогната от служител на МВР, който се оказа, че вече служел в ДАНС поради промяна в структурата на МВР, разпространиха писмо-информация до всички държавни училища в града. В писмото-информация евангелските църкви, заедно с две други нехристиянски вероизповедания, бяха наречени „най-опасните секти”, които „въпреки че са регистрирани, нарушават обществения ред”.

В писмото-информация евангелските християни бяха окачествени като „разединяващи нацията” и обвинени, че „зарибяват” последователи, както и че при посещения на техни „сеанси” човек може да получи „психически отклонения”. В писмото на общината се настояваше тези клеветнически твърдения да бъдат прочетени  пред учениците, като се изискваше администрацията да даде обратна връзка на общината за изпълнението на заданието.

Въпреки протестите на група евангелски пастори от Бургас пред кмета, извинително писмо не бе публикувано. Скандалното третиране на евангелските християни от община Бургас се разрасна и поради медийното отразяване. Проблемът за атаката срещу свободата на вярата и съвестта на вярващите християни бе повдигнат и в заседание на Народното събрание.

След като три бургаски евангелски църкви заведоха дело през 2011 г. срещу общината за нарушените им права, и след гледане на делото на три инстанции, на 12 май 2015 г. Върховен административен съд потвърди решенията на долните инстанции, че няма незаконна антирелигиозна дискриминация срещу евангелските християни, осъществена от държавата.

Миналата седмица жалбоподателите подадоха жалба до ЕСПЧ, след изчерпване на всички вътрешни възможности за защита на правото си на вяра и проповед, които да са необезпокоявани от намеса на държавни органи и лъжливи публични квалификации.

Тук можете да видите прес-съобщението на Alliance Defending Freedom (англ.), който участва в изготвянето на жалбата и в защитата на бургаските евангелски християни. В него се цитира изказването на адв. д-р Виктор Костов относно процесното писмо-информация:

„Документът е съзнателен и умишлен опит да се създаде изцяло необоснован страх от евангелските християни и техните религиозни практики”, отбеляза Виктор Костов, българският юрист и асоцииран адвокат на ADF International, защитаващ  църквите срещу община Бургас в делото Тончев с-у България.


Прес-съобщението продължава:

Европейският съд по правата на човека е постановявал ясно в миналото, че България трябва да остане неутрална в отношението си към различните религиозни групи, които трябва да бъдат допуснати да съществуват съвместно в една плуралистична демокрация. Съдът винаги е постановявал, че държавните органи не могат да имат за цел да определят кои религиозни вярвания са законни и кои не са.

Жалбата е придружена от над 300 страници документи и доказателствен материал. ЕСПЧ следва да се произнесе в срок от няколко месеца дали ще приеме жалбата и ще гледа делото.
Публикувана в Блог
Petya DimitrovaНа 10 февруари т.г., в делото Димитрова срещу България, Европейският съд по правата на човека отсъди в полза на жалбоподателката по основните оплаквания, представени в жалбата ѝ. Централно в казуса на Петя Димитрова – християнка от град   София – е нарушаването на нейни абсолютни, неотменими  и основни човешки права от българските власти, сред които на първо място свободата да изповядва религиозни убеждения.  До жалбата се стигна след съдебни процеси пред българските съдилища, продължили 12 години. Решението на съда в Страсбург установява нарушения на правото на жалбоподателката на свобода на мисълта, съвестта и религията по чл. 9 от Европейската конвенция и по чл. 13, който гарантира правото на ефективни правни средства за защита пред националните власти. Българската държава е осъдена да плати на Димитрова обезщетение за неимуществени вреди. Присъдена е сума и за съдебни разноски по делото. Предстои решението да стане окончателно съгласно предпоставките на Конвенцията. Макар и постановено почти 20 години след вредоносните за жалбоподателката обстоятелства, решението на Европейския съд утвърждава неизменния характер на религиозната свобода и нейното значение за идентичността на всеки вярващ християнин в България.

Свобода за всеки – адвокати ще продължи да защитава правата на хората да изповядват, практикуват и проповядват християнската си вяра без намеса и ограничения от властите.


Публикувана в Блог

Само преди два дена, на 19 октомври 2014 г., британският „Телеграф” публикува съобщение за потенциалната опасност, която дебне всяко училище в страната, което не проповядва „британските ценности,” т.е. ценностите на британската държава (новината тук). Медията посочва конкретно училище, което отказва да бъде „толерантно” към настояването на държавата за насаждане на възгледите на други религии и на светската идеология в неговата християнска среда. Като християнско училище, то възпитава своите ученици в християнските ценности и не може да ги възпитава в ценностите на държавата, някои от които са във въпиющо противоречие с християнската нравственост и с евангелските принципи, върху които се гради образованието на подрастващите в това учебно заведение.

student-2-213004-m 2
Конкретният повод на просветните власти за отправяне на заплаха към училището, че ще получи по-ниска квалификация и че дори може да бъде закрито, е отказът на училищната администрация да допусне ислямски свещенослужител да провежда сутрешното християнско събрание (ежедневна училищна практика, която от векове се следва в училищата на Англия и която се спазва и до днес). Държавната институция, занимаваща се с училищата в страната, предупредила християнското училище, че то трябва да учи учениците си да се придържат към „британските ценности,” което предполага еднакво отношение на децата както към собствените убеждения (в случая – към тяхната християнска вяра), така и към убежденията на другите, т.е. убежденията на другите вярващи (мюсюлмани, юдеи, будисти, сикхисти и т.н.) и на атеистите. На практика изискването на просветните власти се свежда до размиване на християнските ценности и заместването им с някакви светски принципи на „мирно съвместно съжителство във Великобритания,” където представителите на различни възгледи за света трябва да се откажат от личните си разбирания и трябва да приемат някакви изкуствени „британски ценности” като свои.

През последните два месеца в Англия се разгоря дебат по повод на някои ислямски училища, в които от години се насажда нетолерантност към другите религии и където децата биват възпитавани във фундаменталистки ислямски дух. Тук може да се научи повече за т.нар. „троянски кон” в английските училища – преподаване в ислямските училища на мюсюлмани-фундаменталисти, които се опитват да насадят фундаменталистки възгледи в подрастващите. Просветните власти продължават да се борят с проблема „троянски кон,” но изглежда борбата им се разпростира не само върху ислямските училища, а и върху всички училища в страната, като държавата вижда изхода за преодоляването на проблема в идеята всички училища във Великобритания да бъдат задължени да проповядват в класните си стаи „британските ценности,” т.е. равнопоставеност на всички възгледи на отделните граждани и пълна толерантност към различните убеждения на британското население. В тази връзка просветното министерство въведе нови правила за британските училища (наречени „анти-екстремистки” разпоредби), които са длъжни да се съобразяват с тях.

Новите разпоредби ограничават правата на децата, родителите, учителите и на училищата, като не им позволяват да се придържат към религиозните си убеждения и да ги практикуват,” казва Саймън Калвърт, зам. директорът на британския „Християнски институт.” „За наше учудване научихме, че на училището било наредено да покани представители на други религии, например един имам, които да провеждат сутрешното християнско събрание и да преподават,” продължава Калвърт. „Ние подкрепяме виждането, че трябва да се вземат мерки за предотвратяване на радикализацията в британските училища, но приетите нови правила не допринасят за това,” потвърждава експертът (за подробности вж. линка по-горе на „Телеграф”).

Не се съмняваме, че държавата в днешно време оказва все по-голям натиск върху своите граждани, включително върху образованието на подрастващото поколение, но да накараш учителите и учениците в едно християнско училище да изоставят християнските си ценности и да приемат мюсюлманските или юдейските или пък секуларните и светските ценности – това вече минава всякакви граници на добронамерени отношения между църква и държава. Интересно е защо държавата не схваща, че тези учители и ученици са не само поданици, но и добросъвестни граждани, данъкоплатци, избиратели, работници и учени, които отдават професионализъм и опит на тази държава, а тя се държи с тях като мащеха с децата си. Радикализацията трябва да се прекрати, но защо държавата вижда радикализация и в християнските училища? Фактите в Англия потвърдиха, че такава практика съществува в редица мюсюлмански училища и това накара просветниците да приемат новите мерки, но защо те подведоха под общ знаменател всички училища, включително християнските, и по този начин всяко едно училище в страната може да бъде заподозряно, че учи децата на нетолерантност, щом като не кани друговерци или атеисти да преподават в неговите класни стаи.

Отношенията между църквата и държавата търпят развитие и ние като християни трябва внимателно и с голяма бдителност да следим това развитие, за да не се окаже и нашата страна пред подобен проблем, който сега наблюдаваме в Англия и който би могъл да подтикне и други европейски страни да преразгледат училищните си правила и разпоредби.

Публикувана в Блог
Петък, 27 Декември 2013 15:45

Черно - бели сънища

Разказ от Явор Костов*

черно-бяла снимка

"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха." --
Битие 37:5

Здравейте, г-н Д.!

Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не успявах да избягам от усещането, че изпускам времето и утре вече може да е късно. Да си призная, малко се притеснявам от Вашата реакция, защото държа изключително много на мнението Ви, но понеже съм на път да преодолея и тази пречка, в момента съм пред компютъра, готов да се обърна към Вас – писателят, на чийто творби чистосърдечно се възхищавам.

Дълго време в ума си прехвърлях точните думи, които исках да Ви пиша, за да не се изложа, но вместо да получа яснота, се оказа, че забуксувах в невъзможността да свържа и едно смислено изречение. За щастие, навреме открих колко глупаво е да се изразявам като някого другиго, и ето защо смятам да споделя с Вас единствено това, което излиза директно от сърцето ми. Позволете само още нещо да спомена, и преминавам директно на въпроса. 

За гореспоменатата несгода имам едно напълно основателно обяснение, а именно – никога не ме е бивало много с думите. Предпочитам цветовете. Намирам ги за по-богати, по-топли, по-чувствени и по-близки до мен – по тази причина станах художник, а не писател като Вас. Не съжалявам, защото съм дълбоко убеден, че най-добре за един човек е да върши това, което го прави щастлив, тоест, което го кара да разкрива най-искрено същността си. За мен това съкровено нещо е рисуването, а за Вас, очевидно, е писането. Вие рисувате с думи точно това, което аз се стремя да изобразя с четката, и затова Ви почувствах близък още с първия Ваш разказ, който прочетох. 

Стига вече – няма повече да ви досаждам с ненужна информация за себе си и моите наблюдения, и понеже дълбоко ценя времето Ви, преминавам директно на целта на писмото ми. Без заобикалки. Г-н Д., искрената ми молба към Вас е да прочетете оставащите редове. За мен това ще е от особено значение. Бих искал да получа съвет, и ако наистина се решите да ми отговорите, ще съм Ви изключително благодарен. Всъщност, за да съм по-прецизен правилната дума не е точно „съвет”, а по-скоро „коментар”. Ето за какво става въпрос. 

От два месеца имам проблем със спането. Събуждам се около два и тридесет (плюс минус десет минути), а после до сутринта не мога да мигна. Само да знаете колко ужасно е това състояние. Пробвах какво ли не, за да се избавя, но не постигнах никакъв ефект. От средата на нощта будувам, сякаш охранявам секретен военен обект и задачата е на живот и смърт. Всъщност, това здравословно неудобство роди и нещо добро – прочетох хиляди страници художествена литература в часовете до седем, като по този начин се запознах и с Вашите книги. С риск да се повторя, мисля, че разказите Ви са прекрасни, и именно посланията в тях ме наведоха на мисълта, че Ви познавам добре и Ви чувствам близък, дори на практика да не съм имал честта да Ви видя лице в лице. От сърце плаках и се смях на историите Ви и… ох, извинете ме. Ето, че пак се заплеснах.

Странното събитие, към което искам да обърна вниманието Ви, не е дискомфортът свързан с безсънието, а фактът, че вече за осми път сънувам едни и същи сънища. На седмица поне веднъж. Три на брой са, идват в един и същи ред, стават все по-въздействащи, и не на последно място, озадачаващо обстоятелство е, че на цвят са черно-бели. За мен като човек, работещ с цветовете и техните нюанси, тази подробност съвсем не е без значение. Мисля, че и в нея се съдържа послание, което бих искал да разчета, но уви – сам не мога. Затова имам нужда от Вас.

Уважаеми господин Д., уверявам Ви, че не съм полудял и определено не съм объркал адреса, като се обръщам към Вас за мнение, а не към някой психолог или ясновидец. От една страна, защото първите се опитват да боравят с човешката душа без да познават същността и произхода й, а за вторите съм дълбоко убеден, че са или шарлатани, или служители на мрака, и затова ги презирам. От друга страна, докато четях творбите Ви, си помислих, че тези мои повтарящи се сънищата несъмнено носят важно съдържание и послание. Именно разгадаването на това послание мога изцяло да поверя на вашата компетентност. И за да не съм голословен, ето какво имам предвид.

В първия сън се намирам в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис: „Родното училище – задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б. О. 

Искам да извикам, че тази мисъл, макар и малко по-различна, съм я чувал, но после усещам, че моята функция там е чисто и просто да съм невидим наблюдател. Нямам способността нито да говоря, нито да докосвам, нито да въздействам по какъвто и да е начин на участниците в това нощно видение. Примирявам се с пасивната роля на зрител и насочвам цялото си внимание към училищната сграда. Модерна е. С много прозорци, но огледални – не можеш да видиш нищо от това, което се случва вътре. Тя има вход от едната и изход от другата страна. 

Над горния праг на входа са поставени два надписа. Първият гласи: „Добре дошли скъпи малки бъдещи строители на най-хармоничния Човешки строй”. Вторият – „Родителите дотук”. Насочвам вниманието си към изхода, където вместо разбираеми думи, на вратата са изтипосани нещо като йероглифи. Разбирам, че представляват древен вавилонски език, неразбираем за никого другиго, освен за мен. Прочитам следното: „Готов биологичен материал”. 

И сега идва най-важната част – виждам как към входа се отправят множество мънички дечица. Съпроводени са от родителите си, които им махат с ръце, докато малчуганите развълнувани влизат през вратата. Не след дълго веселата глъч затихва. Обръщам се към другата част на сградата, откъдето през изхода се изнизват тълпи с младежи. Зная, че това са същите деца, които видях преди малко. Не съм изненадан от бързото им порастване, а от вида им. Шокиран съм, но разбирам защо едва по-късно. Главите им са квадратни.

Така свършва първият, а веднага след него започва вторият сън, като близко до ума е, че връзката между двата е очевидна. Пред мен стои човек с квадратна глава. Не мога да определя възрастта му, а за пола имам съмнения. Приемам, че е мъж и установявам, че еднакво убедително би могъл да е на двадесет или на петдесет. 

Обръща се към мен и ме заговаря, с което разбирам, че този път съм видим за останалите. Оглеждам се. Намираме се в нещо като голям заводски склад – чист, просторен и осветен с хиляди мънички енергоспестяващи крушки, хвърлящи от онази изкуствена светлина, която прави бялото на окото на човек да изглежда мътно. Не сме сами, помещението е пълно, а всичките хиляди мъже и жени удивително си приличат. 

– Днес е Празникът на огъня – моят събеседник проговаря с глас на екскурзовод и ми маха с ръка да го последвам. – Това е любимият ми момент от седмицата. Харесвам и Деня на промяната, когато участваме в програмата за поправяне творбите на класиците. Изваждаме думи и пасажи, които са политически некоректни, и ги заменяме с нови – звучащи толерантно. Изцяло в духа на социално-културните реалности на новото време. Да-а, както казва любимият ни лидер Б. О.: „Толерантността е кръвта, течаща във вените на Новия Човек”. Щастлив съм, че активно участвам в пренаписването на класиците, но нищо не може да се сравни с Шестия ден – Празникът на огъня.

Забавно е да гледаш как пламъкът смачква хартията, тя става черна и после хоп – леки остатъчни парченца изгорени страници хвръкват из въздуха. Днес ще горим Владимир Буковски. Може би го знаеш, той е от онези подли и злобни врагове на най-хармоничния Човешки строй. Това заслужават писаниците му. Огън! Миналата седмица наред беше Хърбърт Шлосбърг и неговите „Идоли за погибел”, а по-миналата… сега не помня, но няма как да забравя началото. Началото беше незабравимо – Библията. Опиумът за народите. Някои казват, че все още има скрити бройки у враговете на
най-прогресивния Човешки строй, но един ден ще ги открием всичките и хайде в огъня. Вярвам в това.

Оставям го да си говори, а аз се опитвам да намеря изхода. Виждам го, но ми се струва, че е на километри разстояние. Тръгвам натам, но трудно се върви защото тълпа квадратни глави се блъскат в мен, високо издигнали плакати. Прочитам някои от тях, докато си проправям път към изхода:
„Ние сме строителите на най-хармоничния Човешки строй”, „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено-необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, „Чрез хуманизъм към мир”, „Свободното слово е политически коректното слово”, „Да живее толерантността” и още, и още. Задъхан и уморен, най-накрая изхвърчам през изхода. Блъскам се в табелата с вавилонските йероглифи. Прочитам отново „Готов биологичен материал” и едва тогава разбирам, че току-що съм излязъл от училището от първия сън.

Господин Д., надявам се, че не съм Ви отегчил. Може би, вече Ви става ясно защо смятам, че разгадаването на сънищата ми е от Вашата компетентност. Във Вашите разкази съм срещал подобни картини и е очевидно, че Вие знаете нещо повече от мен. Моля ви, кажете ми, кажете ми какво е то? За днешно време ли се отнасят тези сцени, или за бъдещето, или трябва да потърся по-дълбоко тайнствено значение. Отговорете ми, моля Ви! Преди това обаче, нека Ви разкажа и третия сън.

Той е най-кратък. Застанал съм пред същото училище и отново съм невидим. Разбирам го, защото никой не ме забелязва. Хората с квадратните глави пъплят навсякъде и говорят нещо, а аз с очите си виждам как казаното от устата им се материализира във формата на семена, пада на земята и изчезва. Не минава и секунда и почвата под краката им се раздвижва и ясно виждам как нагоре започват да се вият някакви растения, приличащи на въжета, покрити с огромни тръни, наподобяващи ноктите на граблива птица.

Изведнъж започвам да изпитвам нещо, което няма как да обясня. Може би думата „ужас” е най-близка по смисъл до това усещане. Искам да говоря, но съм невидим и отпускам безпомощно рамене. Тогава чувам силен звук на тръба и глас… Несравним глас. Имате ли представа как бучи мощен водопад? Ниагара например. Чували ли сте шума на ураганен вятър? Пукота на изгарящи дървета, хиляди. Грохота на земята при мощен земетръс. Смесете всички тези звуци и ги умножете по сто. Горе-долу такъв бе Гласът. После всички замръзват на местата си, картината изсветлява до съвършено бяло, след което се събуждам.

Господин Д. ето това са те – черно-белите сънища, които поне веднъж в седмицата смущават нощната ми почивка. Моля Ви, пишете ми какво мислите. Несъмнено носят в себе си скрито послание, което се надявам с Ваша помощ да бъде разгадано. И накрая, нека Ви кажа и причината защо го искам толкова отчаяно. Вярвам, че е възможно, когато разбера съдържанието, им да мога най-сетне да се наспя. В този момент повече от всичко друго се нуждая от хубав, сладък, десет часов сън. 

Оставам с очакване,

К. К.

***

Уважаеми господин К..

Съжалявам, че Ви отговарям едва сега, месец след Вашето писмо, но преживях няколко неща, които ме забавиха, независимо от желанието ми да се свържа с Вас час по-скоро. Ще Ви разкажа подробностите до най-малкия детайл, но засега само използвам случая да Ви поканя на среща в началото на следващата седмица. Надявам се ще разберете сериозността на ситуацията и ще дойдете. Сега накратко ще Ви запозная с фактите, като съм сигурен, че тази информация ще представлява интерес за Вас, тъй като има пряко отношение към отговора на въпросите, които ми задавате. 

Господин К., още преди да прочета докрай писмото Ви, знаех какво сте сънували до най-малката подробност. Логичният въпрос е как е възможно при положение, че със сигурност не притежавам дарба да тълкувам нощни видения. Отговорът е – три седмици преди вашето, получих още седем писма, в които различни мои читатели описват сънищата си. Всичките наподобяват Вашите. Можете ли да повярвате? Още седем човека сънуват това, което и Вие. И това бе само началото. През последния месец получих още петнадесет писма с все същото съдържание. В началото мислех, че е някаква шега, но сега съм изцяло убеден, че преживяването е автентично.Трябва да е сляп човек, за да разбере, че това не е фантастично съвпадение, а факт. И понеже вече имам очи, които възнамерявам да използвам, виждам сериозността на посланието в сънищата. Убеден съм, че те разкриват нещо от същността на времето, в което живеем. 

По тази причина, вдъхновен и от Вашето писмо, написах разказ със заглавие „Черно-бели сънища”. Всичко на всичко, отне ми седмица и бях готов. Целта на историята бе ясно да покажа, че хората с „квадратни глави” пъплят навсякъде, превзели са всяка сфера на обществения живот, дори провокирах читателите веднага, когато намерят „огледало”, да видят лицата си и най-вече формата на собствените си черепни кутии. Провокативен разказ с неочакван край. По мое мнение се получи добре. 

Изпратих готовия материал на издателя ми, очаквайки да го пусне в следващия брой на „Литературен полет”, както се случваше при предишните ми творби. Вчера обаче получих отговор, в който дългогодишният ми издател И., когото познавам от двадесет години поне, твърди, че не може да го публикува. Извинява се горещо, но твърди, че бил посетен от представителите на новосформирана служба, наречена Полиция на словото. Те го принудили да не пуска разказа, защото бил политически некоректен и съдържал обидни квалификации, отнасящи се до хора и институции, имащи водещо значение в победата на хуманните ценности. С други думи, носел духа на нетолерантност. Как са се запознали със съдържанието на разказа на този етап, за мен е тайна.

Ето защо имам лично предложение към Вас, а и към останалите, които ми писаха през последните месеци. Нека основем клуб или както там се нарича. Клуб на сънуващите в черно-бяло. Да се организираме. Основна цел – черно-бялото да си остане в сънищата, за да може реалният живот да бъде наситен с красиви цветове, а не обратното. Вие сте художник, ще ме разберете. Очаквам вашия отговор, а от мен имате допълнителната организация. Моля Ви, мислете бързо, защото наистина утре може да е късно, както се казва.

И накрая, понеже споменах за сънуващите в черно-бяло от първо лице, позволете ми и аз да Ви разкажа едно мое нощно видение от последните дни. Сънувам го вече трети път. Обливам се в пот, а жена ми твърди, че викам поне три минути като обезумял, след което съм опипвал главата й. Настина много странно. Но стига толкова с въведението, ето го и съня. 

Намирам се в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис „Родното училище – Задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б.О... 

Продължението Вие го знаете. 

Очаквам Вашия отговор.

Х.Д




* Бележка от редакцията: Въпреки, че нашият сайт не е за художествена литература, произведения, които отразяват точно тематиката и визията на сайта естествено се вписват в листата от важни творби, разкриващи проблематиката на свободата, личността, вярата в Бога, обществото и държавата.



Публикувана в Блог
Бракът е между един мъж и една жена
Бракът е между един мъж и една жена
След успешното прокарване на абсурдния закон за хомосексуалните бракове в собствената си страна, премиерът на Великобритания планира да заставя и други нации да узаконяват безумието на британците. В заглавие в. Телеграф цитира британския премиер: „Дейвид Кемърън: Искам да експортирам гей-брака по целия свят”.*

Човекът има мисия, и тя по съвсем старомоден имперски модел бива заявена на бивши, и защо не бъдещи, колонии  че трябва да приемат държавно наложеното узаконяване на хомосексуалните „бракове”. 

Освен острата реакция срещу хомосексуалисткия империализъм на Кемърън, има и чисто практични причина за опозиция. Нигерия, Кения и други страни с консервативен морал по въпросите на семейството отказват да приемат наложените им хомосексуалисти посланици от Америка и Великобритания. Една от причините е, че хомосексуалните посланици ще дойдат в страната със съпругите си (каквото и да значи това) и по този начин ще целят пропагандиране на неприемливата идея за брак в местната страна.

За християните тази ясно прокламирана мисия на британския премиер е сравнима и конкурентна с призива на Исус Христос за проповядване на евангелието до всички народи:

Кемърън: „Искам да експортирам гей брака по целия свят.” – в. Телеграф



Христос:Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (ев. от Матей 28 гл. ст. 19-20).



Разликата обаче е в това, че докато на Христос му бе дадена всяка власт, както на небето, така и на земята (ст. 18), не е ясно откъде точно са овластени имперските хомосексуалистки амбиции на Кемърън.

Какво означава съпоставката на тези две глобални инициативи – Христовата и Кемъръновата? Двете идеологии не могат да съществуват заедно. Ако се наложи държавният хомосексуализъм, свободата на словото на християните ще бъде ограничавана и те ще бъдат подложени на репресии, ако проповядват срещу греха.  

Разбира се, има и една важна отметка. Държавният брак и религиозният брак могат да бъдат две съвсем различни процедури. Например, при комунизма в България единствено държавният, така наречен „граждански брак” беше разрешен и произвеждаше правни последици. (Дори към момента църковният брак не е забранен, но не произвежда правни последици пред държавата - плод на безкритичното отношение към държавното идолопоклонство).

Държавното налагане на „брак”, който е неестествен и невъзможен (целта на брачния съюз не е само консумиране на форми на сексуално задоволяване и държавни социални придобивки), ще доведе до репресии и потискане свободата на словото и религията на религиозни вярващи, както и на християни, които си позволяват да защитават библейската или просто естествената позиция за брака като съюз между един мъж и една жена. Други религии също са поставени да избират между правото законно да венчават двойки или да загубят това право, ако откажат да „венчават” еднополови двойки.

Целта на новото законодателство във Великобритания в полза на хомосексуалния „брак” е изолиране на влиянието на религията и християнството в обществото (въпреки така наречената "четворна защита" в закона за еднополовите бракове, целяща религиозните общности да не бъдат заставяни да провеждат церемонии по хомосексуални "бракосъчетания"). Тази цел не е нужно да бъде постигана в България. България е посткомунистическа страна, в която религията, която не обслужва властимащите, е с незначително влияние върху обществените процеси. Но за британците, които не са имали тоталитарен комунизъм, това е нещо ново – тяхната църква да бъде заместена от държавата. 

Очевидно и в кралството съпротивата срещу въвеждането на беззаконие чрез закон е недостатъчна. Това означава само предстоящи мрачни времена на потисничество и тирания срещу естествените права на хората и традиционните семейни ценности. Не само във Великобритания, но и „по целия свят”, който не се противопостави на упоритото елитарно налагане на хомофашистки империализъм.


* Бележка: Всички линкове в статитята са към британски и американски източници, на английски език.

Публикувана в Блог