Блог Свобода за всеки
„Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? … Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието.“ 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс 
„Манифест на комунистическата партия“, 1848 г.


CaptureОбхващане и задържане в задълж. образов. с ма
Когато ти обещаят право, а го превърнат в задължение, очевидно нещо не е наред с формулировката или с правото. Или правото не е право, или то е задължение, което лъжливо е наречено право.


Точно такова е положението с „правото“ на образование в България. Чрез конституционни правни пируети, подконституционни актове и противоречащи на основни човешки права и международни документи закони българската държава започва нова атака срещу хората, родителите и техните деца.

Правилно вестник 24 часа обяви в заглавието си, че ще водят децата на училище с полиция. Първоначално решихме, че това е вестникарска сензация. После се оказа, че способността на правителствения чиновник да мисли незаконосъобразно и произволно надминава вестникарския стремеж към сензации.

Документът, станал повод за настоящото кратко есе, ще анализираме в правен аспект малко по-късно. Тук заявяваме само нашата реакция, която има по-скоро морално-етичен характер. Става дума за

ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст

Терминологията е повече от ясна – ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ДЕЦА. Децата ще бъдат издирвани от всякакви органи на държавата – от регионални инспектори по образованието, кметове, социални работници към дирекции „Социално подпомагане“, ЕСГРАОН – и ще бъдат обхващани и задържани, включително и с полиция. Да, МВР активно ще се включи в реализиране на „правото“ на родителите да предадат децата си за задължително обучение в държавните училища.


Разбира се, поддръжниците на този тоталитарен, фашистко-комунистически подход към правата на родители и деца, в името на корумпираното и разпаднало се държавно „образование“, ще изведат важни аргументи. Ще говорят за престъпността сред ромите и как това било резултат от липсата на образование; ще твърдят колко важно за нацията е да се отглеждат истински българи патриоти и как това може да стане само чрез задължителното държавно училище.

Държава, която има толкова малко уважение към своите граждани, за да третира семейството като производител на биологична маса за издържаните от същите тези родители държавни училища, е тоталитарна. Тоталитарна държава, която със силови методи, всяване на страх и с принуда и с полиция реализира правото на образование, е полицейски тираничен режим.

България е точно такъв режим. Тираничен, полицейски, корумпиран. Режим, за който населението са идиоти, които трябва да бъдат закриляни от собствения им идиотизъм, които нямат право на семеен живот и неприкосновеност, нямат право на семейна обич и чиито деца не са техни, а принадлежат на държавата.

enslaved childrenАко тези квалификации се струват прекалено силни на някого, ви представяме пълния текст на Решение № 373 от 5 юли 2017 г. на МС (подчертаването наше). В решението е заповядано да се обхващат и задържат в образователната система, точно както един тоталитарен режим обхваща концлагеристи в концлагер. Необхванатите деца ще бъде издирвани, преследвани, обхващани. Реализацията, разбира се, не е точно като в концлагер, защото условията в училищата все още не са като тези в концлагерите. Но манталитетът, скрит зад подобно правителствено мислене, което ражда такива решения на Министерски съвет, е точно като този на тиранина, който има пълна, неограничена власт над робите си и техните рожби.

Това, което ще се случи, е че децата на малката хоумскулърска общност ще са първите на прицела на държавно-полицейските отряди по обхващане и задържане на деца в системата.

Циганските семейства, които не държат на образованието, ще продължават да не държат на образованието. За да отчетат дейност, чиновниците ще тръгнат да издирват тези, които са примерни граждани, милеят за децата си и са избрали друга форма на образование.

Неслучайно истинският дух, който стои зад Решение 373 от 5 юли 2017 г., е духът на самозабравилата се, неограничена, безконтролна бюрокрация. Тази държавна бюрокрация съществува сама за себе си и за нея няма нищо свято, неприкосновено и човешко, което тя да не иска да заграби и да подчини – българското семейство и гарантираната свобода на личен и семеен живот.

Дори и ромският казус поставя същия въпрос по отношение на Решение 373. Защо ако културата на даден етнос не държи на формалното образование, хората от този етнос трябва насила да бъдат образовани? Кое благо и право, натресено насила и със заплахи за преследване и санкции, е истинско благо и право? Ако имаме задължение да се образоваме само по държавния модел, то защо не бъде променена Конституцията, за да стане ясно, че в България няма свобода на образованието и че държавно-наложеното образование е ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тогава законът недвусмислено ще сочи,  че идеологията на държавното образование е ТОТАЛИТАРНА, ФАШИСТКА И КОМУНИСТИЧЕСКА. Така няма да има объркване и сантиментални очаквания, че някое семейство може да избяга от железния ОБХВАТ И ЗАДЪРЖАНЕ НА СИСТЕМАТА.

Но българският модел „да не настине и да не се мине“ е видим в това обществено-законодателно лицемерие от конституционен и правителствен ранг. Хем сме демокрация, хем сме тирания.

В един казус, в който защитавах родител и детето му, решили да образоват ученика вкъщи заради насилие в задължителното държавно училище, държавната служителка от регионалния инспекторат по образованието буквално изкрещя в отговор на ясно аргументираното становище на този баща, че ще образова сина си вкъщи, вън от тяхната система: „Но той е НАШЕ ДЕТЕ!“.

В заключение ще зададем най-важния въпрос в тази ситуация. Ще реагират ли родителите срещу този административен произвол на неограничената власт на Министерски съвет и техните силови структури? Ще реагират ли демократично мислещите хора и организации на този пореден, краен, абсурден административен произвол на изпълнителната власт?

Публикувана в Блог
Снимка към статия ЯК 19 майИма нещо нередно, когато министърът на образованието звучи като намръщен полицейски инспектор от телевизионен сериал, решен да се справи с престъпността веднъж завинаги. Точно такъв тон държа на първата си пресконференция министър Красимир Вълчев. По време на събитието висшият държавен служител смело разкри целите, които си е поставил и възнамерява да постигне в рамките на мандата на сегашното правителство. Най-грандиозната от тях е справянето с неграмотността.  Стремежът на г-н Вълчев, като управител на институцията, е всяко дете, което не ходи на задължителната детска градина (от 5 г.) или на училище, да бъде издирено и вкарано в задължителна предучилщна група или в училище.

Министър Вълчев мотивира намеренията си по следния начин: „България е изправена пред предизвикателството на намаляващ дял на работната сила, продължаваща миграция и увеличаващ се дял на лицата от уязвимите групи, в които родителите са с нисък образователен статус, а в тези семейства респектът към образованието е нисък. Това прави предизвикателствата пред нас и пред социално-икономическото развитие на страната още по-големи. Рецептата за преодоляването му е доста по-сложна от записаното в управленската програма. Трябва да използваме всички дейности и мерки за постигането на тази цел. В опростения му вариант това означава решителни мерки плюс мотивирани учители."

Думите на министъра предизвикват множество основателни притеснения у българския гражданин, който отказва да приеме за чиста монета всяко управленско действие на държавната машина. Когато става въпрос за децата ни обаче, мизата се увеличава още повече и нуждата тревогата да прерасне в критично отношение и гражданско противопоставяне на акцията по издирване и задържане на деца, обучавани в къщи, например, се налага от само себе си. Смущаващо е обстоятелството, че за българския образователен чиновник понятието грамотност  е свързано единствено с арестуването на детето в държавната училищна система и индоктринирането му в нея.

Нека си спомним, че България все още не признава алтернативните форми на обучение, в които родителите имат основната роля. Именно чиновническата, ограничителната интерпретация на министъра, боравещ с термина неграмотност, поставя неотложната нужда от прецизното дефиниране, внимателното осмисляне и фундаменталната промяна на образователната реалност в страната. Всяко истински демократично общество би следвало да познава, разбира и цени свободата и да осъзнае, че не използването на силовите мерки за насилствено издирване и задържане на децата в държавната институция, а освобождаването на образованието от чиновническите клещи е един от най-важните начини за преодоляване на неграмотността.

Българският политически опит показва тенденция, която би била много смущаваща, ако нямаше своята сериозна положителна страна, а именно: в повечето случаи намеренията на имащите власт не отговарят на техните възможности. Ако пропорциите между желание и осъществяване на управленските решения бяха изравнени досега, то в България отдавна щеше да властва диктатура, макар и скрита зад привидно демократична фасада. Фактът, че властта е неспособна да устои в заявените намерения обаче, не бива да ни успокоява, защото наличието на подобна мисъл в главите на управляващите означава, че те наистина желаят да превърнат собствените си граждани в марионетки, управлявани от нахакан кукловод със съмнителни умения, който е възприел твърде сериозно властта си да дърпа конците.
Публикувана в Блог

За Министерство на образованието и науката (МОН) е по-важно да си записан в държавното училище, отколкото да имаш знания. Според Силивия Кънчева, държавен експерт по информатика в МОН, Божидар Маринов, домашен ученик с блестящи участия в национални състезания по информатика, е "неученик". Той е класифициран от нея така, тъй като не е записан в държавно училище на МОН. За бюрократката обаче отличните знания и постижения на Божидар са без значение. Не е достатъчно, че въпреки постиженията на Божидар държавата му отказва участие в състезания по информатика, на които той обикновено е първи. В интервю за новинарски сайт г-жа Кънчева почти открито заявява, че Божидар и семейството му трябва са станат обект на интервенция от социалните служби, Отдел "Закрила на детето" и посещения с цел глоби от местната общинска администрация.

Интервюиращата журналистка от своя страна пита държавната служителка дали по религиозни причини бил държан настрана от държавното училище Божидар. В коментар на този въпрос ще напомним, че това не е относимо към казуса, нито държавата има право да се меси в религиозните вярвания на хората. На трето място, ако някой би искал да узнае дали по религиозни причини майката на Божидар не го е записала в училище, то такава информация, и то само ако желае, може да даде самата майка.

Но очевидно е, че причините за избор на алтернативна форма на образование са много и са комплексни. Най-важната от всички възможни ми се струва тоталитарният подход на бюрократичната система на задължително образование, в която бюрократите искат децата просто да са записани при тях, независимо дали това означава качествено образование или не. И са готови да преследват и деца, и родители, докато всички не коленичат пред наложеното по административно-принудителен модел "задължително държавно образование" с цел "социализация".

МОН: Божидар е спрян от училище незаконно- даваме случая на Агенция за детето (Текстът на интервюто).

Публикувана в Блог

Сем. Вундерлих са отново заедно, след съдебното решение от 19.09.2013Радостни сме да съобщим, че вчера немският семеен съд в Дармщат постанови връщане на четирите деца на сем. Вундерлих. Децата на Вундерлих, на възраст 7-14 години, бяха отнети преди три седмици поради една единствена причина - семейството обучава децата си у дома. В документацията на властите за атаката над дома на Вундерлих не са открити никакви данни за тормоз или насилие над децата.

Дирк и Петра Вундерлих са благодарни на всички поддръжници на правото на домашно образование по целия свят, които изразиха подкрепа за техния казус. Децата са били широко усмихнати в момента на връщане при техните родители, точно три седмици, след като бяха насила отнети от властите от семейното жилище. Адвокатът на семейството съобщава, че международният натиск и посланието в подкрепа на Вундерлих е било ясно и добре чуто от немския съд и политици.
 
Това събиране на родители и деца обаче идва със скъпа цена.

Вундерлих е трябвало да обещаят пред съда, че ще изпратят децата си в държавното училище. Семейство Вундерлих са християни и имат сериозни несъгласия с държавното задължително образование в Германия, което включва и насилствено сексуално образование на невръстни деца, както и се състои от програма, която прокламира хуманизъм и атеизъм, и в която няма място за Бог и християнската вяра. Изправени пред възможността обаче да им бъдат отнети завинаги родителските права, тези любящи родители нямаха избор.

Борбата все още не е приключила. Следват правни действия за пълно възстановяване на родителските права на майката и бащата и евентуалното осигуряване на спокойно и мирно практикуване на домашно образование в Германия или в друга страна. Още повече, нужно е немската държава да получи ясно послание, че е недопустим диктатът над съвестта и вярата, насилственото разделяне на деца от родители, които упражняват международно признатото фундаментално право на свобода на образованието съгласно ценностите на семейството и убежденията на родителите.

Майкъл Фарис, председател на HSLDA, международна правна организация за защита на правото на домашно образование, казва: „Немската държава обича компромиса, ако чрез него в крайна сметка успеят да си наложат волята... Сега те нямат проблем Вундерлихови да си получат децата обратно, стига да ходят на държавно училище. Това отношение - „или както ние искаме, или ще видите...” - е все още живо в това  общество, което се предполага, че е толерантно.”

адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих в ГерманияЗначение за България

Ситуацията в България като отношение към задължителното училищно образование и правото на родителите да образоват децата си според убежденията си е принципно много близко до немската. Освен това, като водеща сила в ЕС, действията на властите в Германия в нарушение на човешките права биха могли да насърчат българските власти да действат по подобен начин.

Родители, които избраха домашното образование миналата година заради насилие над детето им в училище, бяха предадени на прокурора от социалните и Отдела за закрила на детето във Видин, като търсеха наказание лишаване от свобода до 3 години. След намесата на адвокат от Свобода за всеки и международен и местен натиск прокурорът отказа да образува наказателно производство. Властите във Видин се оттеглиха от директния и груб натиск върху семейството. И въпреки това видимо по-меко отношение на българските власти, казусът все още не е затворен за тях, което прави възможно при всяка промяна в политическата ситуация държавата да потърси отново насилствено налагане на държавното училище, въпреки правото на домашно образование на родителите.


По тези причини, ние ще устояваме фундаменталното право на домашно образование, гарантирано в ЕКПЧ, Всеобщата декларация за правата на човека и в редица други документи, по които България е страна.

(На снимката по-горе вдясно: Адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих на среща на адвокати и правозащитници от САЩ и Европа, защитаващи правото на домашно образование, през септември 2013 г., в Германия)



Публикувана в Блог
Понеделник, 02 Септември 2013 11:36

Деца, отнети в шокираща държавна акция

 Деца отнети в шокираща държавна акция
 Деца, отнети в шокираща държавна акция

На 29 август тази година над 20 социални работници, полицаи и специални части (командоси) нахлуват в дома на Петра и Дирк Вундрелих, които живеят в малко село, южно от Франкфурт. Атакуващата група отделя майката и бащата от четирите им деца, на възраст 7-14 години, и ги отвежда пряко волята, на родители и деца, и след употреба на сила. Единственото "провинение" на родителите е, че съгласно международно признати и естествени, дадени от Бога права на родителите, те са решили форма на възпитание и образование, която властите не одобряват, а именно - домашно обучение. Към момента властите не съобщават къде са децата, като заплашително са обещали на родителите по време на акцията "да не ги видят скоро".

Прочетете публикация по тази трагичен инцидент на държавно насилие над семейството в превод на български в сайта на Асоциация за домашно образование.

На този линк можете да прочетете оригинала на статията на английски език, публикуваната от Home School Legal Defense Associatiaon. Според думите на адв. Майк Донъли, директор в международната дейност на организацията, тези действия на държавните органи напомнят за един мрачен период от германската история. В статията има информация за контакт с германските власти, пред които можете да изразите негодуванието си от тези безмилостни действия срещу невинни деца и техните родители. (На снимката - Дирк и Петра Вундерлих, с четирите си деца и Майк Фарис от HSLDA, в центъра.)





Публикувана в Блог
Сайтът на международната правозащитна организация HSLDA, защитаваща правата на родителите да образоват децата си вкъщи, публикува анонс от адв. д-р Виктор Костов за филма, излъчен по БНТ, "Аз съм домашен ученик". Статията е на английски език и е разпространена до стотици хиляди получатели на електронния бюлетин на HSLDA. Можете да прочетете материала на английски език тук: http://www.hslda.org/hs/international/Bulgaria/201306030.asp.
Публикувана в Блог