Блог Свобода за всеки
Снимка към блог статия 20.03Дали във Великобритания, доскоро двигател на проспериращия Европейски съюз, или в олгархично-демократична посткомунистическа Русия, свободата на религията и особено проповядването на Божието Слово – Библията – е подложено на сериозни, дори крайни ограничения от държавата. През 2013 г. британската държава въведе измисления „еднополов брак“  и в резултат на това често проповедници-християни, които цитират Библията и библейския морал, стават обект на оплаквания и атаки, независимо от гарантираната свобода на съвестта и словото в една демократична страна, каквато би трябвало да е Обединеното кралство.  

На 28-ми февруари двама улични проповедници бяха обвинени и осъдени от британски съд за нарушение на обществения ред, просто защото са проповядвали Божието слово и са цитирали от известния английски превод на Крал Джеймс от 1611 г. Майкъл Оувърд и Майкъл Стокуъл (на снимката горе), упражнили основното си човешко право на свобода на убежденията, вярата, съвестта и словото, цитирали един от най-популярните в света преводи на Библията, са счетени от прокурора Иън Джаксън за въвлечени в „криминален и обиден проблем“.

Нашият добър приятел и колега адвокат Роджър Кишка, сега работещ за Christian Concern, UK, публикува мнение, че осъждането на тези двама проповедници е „опасен прецедент, който ограничава свободата на изразяване, а тя е барометър за стабилността на демокрацията в едно общество, в  този случай Кралството.

В същото време анти-евангелизаторски закон удари руски протестанти. Тук поместваме със съкращения информация от статията, публикувана първоначално в „Орловские новости“ под заглавие  Още трима баптисти в провинция Орел бяха глобени въз основа на „Закона Яровая“.

На 10 март Уритския окръжен съд на провинция Орел осъди трима евангелски християни, представители на баптистите, с глоба за нарушение на Закона за мисионерската дейност. Според решението всеки от баптистите, който се е явил пред съда, е глобен 5000 рублипо чл. 5.26 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на законодателството в областта на свободата на съвестта и свободата на вероизповедание и на религиозни сдружения).

Съдът констатира, че баптистите са виновни за незаконно участие в разпространяването на религиозна литература и каненето на хора на техните религиозни срещи, като не били уведомили руското Министерство на правосъдието за началото на тази дейност на религиозната организация, както се изисква по закон.

През юли 2016 г. в Русия бе приет пакет от законови „изменения за борба с тероризма,  предложен от депутатката Ирина Яровая и сенатора Виктор Озеров. Сред другите промени в закона е и поправка, отнасяща се до мисионерската дейност. По този начин, точка 4 от член 5.26 от Кодекса за административните нарушения предвижда санкция под формата на административна глоба, която е  от 5000 до 50 000 рубли за гражданите и от 100 000 до един милион рубли за юридическите лица.

Първото решение въз основа на Закона Яровая бе издадено на 30 септември 2016 г. от съда в Орел, с което американският баптистки мисионер Доналд Осуорд бе осъден да плати глоба от 40000 рубли. Американецът не успя в обжалването на глобата пред Руския Върховен съд, след което обяви, че възнамерява да напусне Русия след 14 години пребиваване в страната.

Трудно е да преценим кое наказание е по-сурово и по-тоталитарно. Все пак, според контекста Русия има история на ограничаване на правата на християни, които не принадлежат към официалната държавна идеология, или в случая – официалната православна църква. От друга страна, не по-малко притеснително е една демократична страна като Великобритания да осъжда хора само за това, че са избрали да изявят публично моралните си и религиозни възгледи. Очевидно все по-малко свобода има за вярващите, които желаят да се включат в публичния дебат както на Изток, така и на Запад. Явно трябва да заглушат съвестта си, за да угодят на държавата. Но тогава няма да има какво да кажат на публиката.

Източници: Orlovskie Новости, 13 март 2017 г., Orlovskie Novosti, 13 March 2017, Christian Concern.

Публикувана в Блог
Снимка към статия за общ. наредба ПловдивКакто съобщиха медиите в началото на седмицата, в Пловдив бе отхвърлено предложението за внасяне на текстове в местната наредба за обществения ред, които биха нарушили основни човешки права и гарантираното от конституцията право на свободно изповядване на вяра и убеждения.  Това решение е победа за демократичното и свободно гражданско общество, в което се уважават човешките и религиозните права. Сериозна заслуга за това имат и евангелските общности в града, които изготвиха подписка от 1000 подкрепили правна декларация срещу приемането на противозаконните изменения. Свобода за всеки участва със свое становище срещу исканите противоконституционни промени и в подкрепа на подписката.

Следва да обърнем внимание на факта, че

медийното отразяване създаде крайно погрешни впечатления за същността на предложените изменения

в наредбата за обществения ред. Заглавията могат да се обобщят с фразата „Пловдив отхвърли забраната на бурките”.  Всъщност „забраната на бурките” е само малка и несъществена част от предлаганите (а в някои общини и вече въведени!) противозаконни ограничения на свободата на вярата и други основни човешки права. За съжаление, медийният манталитет на търсене на сензацията за пореден път засенчи фактите и представи проблема във възможно най-неясна светлина. Същността на проблема е, че заедно с бурките се забранява и правото на вяра, на публичното ѝ споделяне, на събрания и други човешки права, които са част от свободата на съвестта и религията съгласно чл. 9 от ЕКПЧ.

В Бургас вчера се проведе заседание на комисия на общинския съвет, която е препоръчала на тамошния вносител на подобна инициатива да се откаже от нея. В разговори с представители на общинския съвет СВ научи, че тенденцията е промяната да бъде отхвърлена като противоречаща на закона. Дали това ще се случи обаче, ще стане ясно след заседанието на общинския съвет на 31 май. СВ, заедно с няколко евангелски общности, внесе също становище, в което се сочи противоправния характер на внесената дописка, съдържаща предложенията за ограничаване на свободата на вярата, словото и събранията.  

В София е предприета подписка сред правозащитни и верски организации срещу подобна инициатива, внесена преди две седмици от 5 общински съветници от ВМРО. Протестната декларация-подписка ще бъде внесена в общинския съвет на Столична община идната седмица.
Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог
Старите и новите икони за приятелство във FacebookОтдавна не е тайна, че огромна част от медиите са изоставили основната си функция – да предоставят актуална и обективна информация за случващото се около нас – и са се превърнали в мощно пропагандно средство за идеологическо формиране на леви ценности в обществото. В среда като българската, в която има липса на осъзнаване на смисъла на свободата; в която десните политически сили са толкова леви, колкото и левите; в която все повече, под влияние на европейския социалистически хуманизъм, сме принудени да цензурираме мислите си заради натрапената ни фалшива толерантност; свободното слово страда от тежък задух. Това е една от причините, караща много хора да търсят социалните мрежи като алтернативен вариант за запълване на вакуума от медийна обективност. И така попадат във... Facebook.

Там обаче вече ги очакват новите иконки за приятелство, моделирани от Кейтлин Уинър, дизайнерка в мрежата. „Като жена, възпитана в женски колеж, за мен не беше трудно да видя символизма в сегашните икони – жената съвсем буквално стои в сянката на мъжа“, заявява г-жа Уинър и с един замах, вследствие на „възпитанието си”, както самата тя твърди, променя позициите на мъжа и жената. По тази причина може би ползвателите на Facebook е редно да констатират, „че не е трудно да видят символизма в сегашните икони – мъжът съвсем буквално стои в сянката на жената” и да решат за себе си: идеологически неутрална ли е промяната на дизайна на въпросната медия.

Въпросът разбира се е риторичен. Пропагандата е послание (комуникирано и с конкретни символи, емблеми, знаци), имащо за цел определено въздействие над общественото мнение и поведение за налагането на конкретен светоглед. Феминистичната пропаганда е очевидна в действията на г-жа Уинър. Отговорните за политиката на Facebook, използвайки феминистичната интерпретация на каузата за равенство между половете, а също и властта на своята изключително влиятелна медия, допринасят за внушаване на идеята за доминиране на женския пол и така носят своята отговорност за произхождащите от тази идея последици.

За съжаление, въпросните следствия не са някаква абстракция, но имат своето конкретно негативно измерение: против естеството, вложено от Твореца, жените се държат като мъже, а мъжете стават все по-женствени. В този смисъл, резултатите от подобна атеистично-хуманистична концепция за равенство, която г-жа Уинър и Facebook промоцират, най-добре можем да обобщим с думите на пророк Исая (Исая 3:12), който, макар и живял преди около две хиляди и седемстотин години, сякаш е виждал ясно дните, в които ние живеем сега:

„Народът Ми – деца го угнетяват и жени над него властват. Народе Мой, водачите ти те заблуждават и объркаха пътя, по който ходиш.”
Публикувана в Блог

france stop spyingДебатът в западния демократичен свят относно избора на свободата или нейното ограничаване за сметка на по-голяма сигурност за гражданите се усилва след всеки нов инцидент, при който свободата като че позволява осъществяването на терористични нападения срещу организации и отделни личности. Излиза, че тъкмо свободата, която държавата обезпечава на гражданите, едва ли не се явява средството, чрез което зли хора със зли помисли и дела могат да навредят (и навреждат) на другите и да причинят огромни щети или да убиват, когото решат да вземат на прицел.

Този дебат особено се разгоря след терористичния акт срещу Световния търговски център от 11 септември 2001 г. и без много обсъждане тогава САЩ приеха т.нар. Патриотичен Акт – закон, който дава широки пълномощия на правителствените органи за шпиониране и наблюдаване на гражданите с цел разкриване на заговори или сдружения, имащи намерение да осъществят терористични нападения. Американците намериха удачна формулировка: названието на закона, USA PATRIOT Act, буквално се превежда „Обединяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на подходящи средства за предотвратяване и затрудняване (извършването) на тероризъм (на английски: Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism – USA PATRIOT). С една дума, „средствата” за предотвратяване на терористични нападения (т.е. шпиониране и тотално наблюдение) имат за цел да обединят и укрепят Америка. Това се постига чрез известно ограничаване на свободата на гражданите поради технологията на тотално наблюдение над живота, кореспонденцията и обмяната на информация между гражданите с цел откриване на евентуални заговори за извършване на атаки срещу американските граждани или американските интереси.

По-очевидният факт, обаче, е този, че каквито и закони или мерки да се приемат за разкриване на заговори, те в действителност не могат да бъдат сто процента ефективни, но затова пък ограничаването на свободата на гражданите продължава. И вчера (4 май 2015) събитията в Тексас показаха, че терористи в САЩ могат да осъществят намеренията си когато поискат и както поискат (събитията от вчерашния ден показват, как двама джихадисти – единият бял американец и другият американо-пакистанец – могат да влязат в препълнена с народ зала и да започнат да стрелят). И събитията в Париж от 7 януари тази година също показаха, че каквито и средства за шпиониране, наблюдение и следене на комуникациите да се използват, терористите винаги намират възможности да извършат онова, което са замислили.

french surveilance law1Онова, което френската държава отчете след събитията от 7 януари след атаката срещу офиса на Шарли Ебдо, бе факта, че тя все още недостатъчно ефективно използва съвременните технологии за следене на комуникациите между граждани и организации с цел разкриване на заговори и намерения за извършването на терористични нападения. Това накара правителството да обсъди и сетне да предложи на френското парламентарно събрание закон, който да позволява използването на най-новите технологии за шпиониране и следене на гражданите. И днес, 5 май 2015 г., това събрание с огромно мнозинство прие този закон (той ще влезе в сила след известна процедура, която се очаква да приключи към началото на юли).

Законът популярно е наречен „закон за събиране на разузнавателна информация” и още, „закон за наблюдението.” Прилагането му преследва три главни цели:
- определяне обхвата на събираната разузнавателна информация и целите, съобразно които тя може да бъде използвана;
- формиране на комисия за надзор над наблюденията, т.нар. Национална комисия за контрол над разузнавателните техники;
- позволяване използването на нови методи за наблюдение, например масово събиране на мета-данни чрез интернет-доставчиците.
Френското правителство обещава, че ще има и надзорен орган, който да следи за правилното прилагане на положенията на този закон, тъй че с него да не се злоупотребява. Въпреки това заглавията по медиите от вчера и днес (4 и 5 май) ясно показват главната цел на държавата: тотално шпиониране на гражданите (както се изрази „Дойче Веле”: „Франция е решена да се включи в играта на шпиони”).

Но оттук нататък следват въпросителните, които хората във Франция все повече и повече си задават: ще спомогне ли новата мярка на тотално наблюдение над кореспонденцията и обмяната на информация между гражданите за ефективна борба срещу терористите? Ще бъде ли възможно едно (корумпирано) правителство да използва закона с цел борба срещу опонентите си? Докъде ще се разпростира шпионирането на гражданите, може ли човек да бъде сигурен, че някой няма да злоупотреби с личната кореспонденция на отделните хора? Кой ще обезщети интернет компаниите заради намаляването на техния трафик или на интернет-търговията поради страх от следене на информацията по мрежата? И т.н. и т.н.

Интересно е, че почти всички политически партии и самите граждани на Франция масово и с охота приемат дебатирания днес нов закон за шпионирането. Това показва доколко нацията се е сплотила в усилията си за борба срещу тероризма с всякакви средства. Масовото съзнание е готово да жертва част от свободата си, но да бъде по-добре защитено и да работи за благото на държавата без притеснения, че някой ден отново терористи ще вилнеят в страната. Засега най-големи противници на закона са медиите, интернет-доставчиците и, колкото и да е учудващо – поддръжниците на десните партии.

french surveilance law2Мнозина обаче още отсега предвиждат, че и този закон, както американският Патриотичен Акт, едва ли ще може най-ефективно да предотврати терористичните нападения, но пък свободите на гражданите ще се ограничават все повече и повече. Интересното е това, че разговорите се въртят само около свободите и правата на гражданите, както и около защитата на живота и собствеността им, но не и около главните причини за противоречията в едно демократично либерално общество, каквото е френското. Твърде слаби са гласовете, които разглеждат нравствените проблеми в съвременното френско общество, отстъплението от християнски нравствени норми на живот и позволяването на порочни практики да навлизат все по-широко в различните обществени слоеве, включително в училищата и дори в детските градини. Забравя се, че на борбата срещу една зла идеология (каквато е ислямската идеология на терор и убийства от страна на мюсюлмани-фундаменталисти) може да бъде противопоставена само друга духовна идея – тази на християнството, която е идея (а за вярващите тя е жива вяра) на любовта, братството и свободата в Бога – свобода, която не е нито безгранична, нито пък може да бъде насочена срещу ближния или срещу Бога. Християнинът наричат тази свобода осъзната свобода: той съзнава, че тя е от Бога и че тя е ограничена с цел благото на ближния и на самия вярващ, според както Бог е установил отношенията между хората и между тях и Него Самия.

Публикувана в Блог

christian buses campaignКакто е известно, свободата на словото ни дава право да изразяваме мислите си свободно, без опасност от преследване от страна на държавата или на отделни обществени групи. Тази свобода включва както устното слово, така и писменото изразяване и сферата на изкуството. Рекламата, от друга страна, има за главна цел привличане вниманието на хората върху конкретен обект или събитие, било с цел те да получат популярност или пък с цел рекламиращата организация да извлече някакви облаги (предимно финансови, но не само). Рекламата също е порождение на свободата на словото.

Макар рекламата да функционира като израз на свободата на словото, тя има конкретни цели и е насочена към конкретна аудитория. Тоест, рекламата не е израз на философско-социалната категория „свобода на словото” като неотменимо право на човека, а е породена от конкретни нужди за популяризиране на конкретни предмети, явления и събития. А свободата да изповядваш някаква религия (или да не изповядваш такава) е израз на правната категория „свобода на мисълта и на словото” като фундаментален човешки принцип на съвременните общества. И тъй, възможно ли е съчетаването на конкретните утилитарни технологии на едното (рекламата) с функциите на другото, на религията, която е израз на човешкия свободен дух и на свободата на мисълта и словото във висша степен? Изглежда, че не само е възможно, но и практически приложимо. Въпросът е доколко религията има полза от рекламата и какво може да е мястото на последната в живота на вярващия.
atheist ad
Известно е, че българската дума реклама е заета от френското réclame, я тя пък от латинското reclamo, означаващо „извиквам“ (английското пък advertise идва от латинското ad vertrere – обръщам се към някого). Известно е също така, че рекламата е ново явление в живота на обществата (макар моменти на „популяризиране” да могат да се видят още в древен Египет, в древна Гърция и в Рим (срв. история на рекламата). Родоначалникът на рекламата в днешното й разбиране е лондончанинът Томас Барат, който през 1891 г. издава свое списание, в което за пръв път прилага рекламни трикове с цел привличането на повече читатели. В началото на 20 век рекламата преживява огромен бум в САЩ, където тя се свързва предимно с подтикване на хората към купуване и придобиване на „приятни за окото” неща. Появата на радиото и по-късно на телевизията изиграват изключителна роля за развитието на рекламата, а с настъпването на епохата на интернета нейните възможности се увеличават още повече.

Хората възприемат рекламата по различен начин: за едни тя е средството, чрез което те научават за новите неща в живота (особено предмети на бита и медицински/фармакологични продукти), чието придобиване би подобрило живота на купувача; за други тя е средството за оповестяване на събития и прояви, които е добре да бъдат посетени, видени или подкрепяни; за трети рекламата е наполовина вярна и наполовина невярна и поради това на нея трябва да се гледа с предпазливо око; за четвърти рекламата е чиста лъжа и измама, която свободно се „проповядва” чрез устното слово, писмеността и технологиите. Според това как се възприема рекламата може да се съди и как се възприема „рекламирането” и на религията, особено на християнството. За едни рекламата на християнството е полезно нещо, защото сред толкова много други „новости в живота”, рекламирани чрез медиите, не може да отсъства и рекламата на християнството – то трябва да присъства в рекламата, та все пак някак си да стигне до хората, които иначе без нея не биха били подтикнати да обърнат внимание на християнската вяра. За други рекламирането на християнството е вредно за самата религия и за вярата на християните, като се имат предвид отрицателните влияния на рекламата върху умовете на хората.
religion ad
Коя от двете гледни точки е по-приемлива? Трудно е да се каже, но все пак повечето вярващи християни са убедени, че Божието Слово трябва да стигне до хората тъкмо чрез словото на вярващите и чрез примера, който те показват със собствения си живот, а не чрез рекламиране на истините на християнството чрез средствата на рекламата, т.е. със същите средства, с които се рекламират продукти или стоки за купуване или пък събития от политически или идеологически характер. И все пак съществуват и примери на „реклами” на религията или на християнството и този факт понякога се отчита като нещо положително и дори нужно на съвременните хора. Моето мнение е по-консервативно и аз отнасям рекламирането на християнството като нещо ненужно и дори отрицателно в съвременния живот на обществата, независимо от това колко напреднали са те в технологиите и развитието на модерните медии.

Повод да напиша това изложение бе една новина отпреди две седмици (5 април 2015) за цензурата, която една френска транспортна фирма наложи върху реклама, пусната от една християнска организация, съдържаща думата „християни” (и по-точно, „християните от Изтока”, имайки предвид преследването на християните в Ирак и Сирия, както бе оповестено от изданието 124news). Френската поп-група „Свещениците” планирала да рекламира концерта си в Париж, предвиден за юни тази година, като събраните средства бъдат използвани за подпомагане на християните в Близкия Изток, които са преследвани и убивани. Държавната транспортна фирма отказала да публикува реклама, в която се съдържа религиозен елемент и сега християнската организация „Кредо”, целяща запознаване на обществото с положението на християните в този регион на света, очаква решението на съда по делото срещу фирмата, като основанието е „недопускане на цензура в съвременната държава.”

Няма нищо ново в опитите на християни да рекламират вярата си в Бога. Известни са спорните „рекламни” инициативи на различни групи – християнски и атеистични – с поставянето на надписи върху британски автобуси. В края на 2008 г. атеистични групировки си извоюваха правото да поставят надписаИзглежда, че няма Бог, затова не се безпокойте и се наслаждавайте на живота” и той бе четен от милиони хора в двадесет най-големи градове на Великобритания. Британските християни не останаха по-назад и след няколко месеца си извоюваха своето право да поставят надписа „Със сигурност има Бог” (пълният надпис е „Със сигурност има Бог, тъй че се присъединете към Християнската партия и се наслаждавайте на живота”). Рекламата на вярата не е чужда дори и на по-консервативните християнски църкви, например на някои православни църкви, срв. противоречивата „реклама” на Руската православна църква, в която тя публикува изказвания на защитници на православието, преди всичко на известни писатели, журналисти, артисти и т.н.
atheist buses campaign
Често рекламата се свързва с шумното или масовото й изразяване: шумът и масовостта целят да привлекат вниманието колкото се може по-успешно и за по-дълго време. Често рекламата цели да „открадне” вниманието на човека, най-често с цел популярност (че дори и слава за някого) или финансова печалба. От тази гледна точка ми е непонятно как рекламата на атеистите по британските автобуси (с големи печалби за рекламодателя) може да се съпостави с „рекламата” на християните по същите тези автобуси (с не по-малки финансови изгоди), където и двете страни се опитват да „откраднат” (а не толкова да привлекат) вниманието на гражданите. Непонятно ми е и решението на поп-групата да рекламира концерта си (нещо, което е широко поддържано от католически епископи във Франция), пък макар и с благородната цел да събере средства за страдащите християни, и сетне решението на християнската организация да търси съдебно решение за цензурата, която транспортната фирма наложила на „рекламния” текст. Няма съмнение, че държавата (включително атеистичната държава) не трябва да цензурира текстове с религиозно съдържание. Няма съмнение и в това, че вярващи могат (и трябва) да търсят помощта на съда, когато срещу тях има проявена незаконна несправедливост (т.е. несправедливост, подлежаща на ударите на закона), но да искаш някакво възмездие за рекламата на концерта ти, пък макар и с християнски мотиви, това също ми е непонятно.

Съзнавам, че християни все пак подкрепят идеята за „реклама” на вярата си, но аз лично не принадлежа към тях и поради свободата на словото, която ми е предоставена, мога да изкажа мнението си. За мен християнската реклама е антитеза на християнския начин на живот. А този начин на живот е молитвен живот, той е живот на безусловна вяра в Христос, на общение с Бога чрез молитвата и на изпълнение на Неговите повели. Няма по-интимно средство за общуване с Бога от молитвата, макар да съществува и обществена молитва, освен личната: молитвата винаги е обръщение на вярващото сърце (на вярващи сърца) към Бога, при което наред с отправените думи ние трябва да чуем и отговора на Бога. Лично за мен масовите молитвени събрания по стадиони и площади, особено когато те биват предавани чрез огромни телевизионни екрани и мощни звукови уредби, не са молитви към Бога: техният характер е повече външно славене, отколкото личен разговор на вярващите с Бога. Разбира се, не трябва да мислим, че Бог не чува и тези молитви, но въпросът е доколко шумният и прекалено нагледен и показен начин на молене е угоден Нему и полезен за молещите се. По същия начин свързвам християнската „реклама” с шумните показни молитви и печелене повече на популярност, отколкото на привърженици. Искрената и сърдечна молитва – това е „рекламата”, която можем да покажем на другите. Тъкмо чрез живота си и чрез умелите думи на Христови проповедници можем да привличаме хората към Христос, а не чрез шумни или показни рекламни трикове, които най-често са заимствани от атеистите или други нехристиянски групи.

Ето защо нека да правим разлика между свободата на мисълта и словото и свободата да „рекламираме” онова, което целим да стане достояние на колкото се може повече хора. Нека да покажем (да „рекламираме”) вярата си чрез думите на живот, взети от Свещеното Писание, и чрез примерите на християнския подвиг, който другите да могат да видят в живота ни. Да участваме в обществения живот по начин, който ясно показва разликата между атеистичното мислене и „свобода на словото” (и атеистичната реклама) и християнските нравствени ценности и свобода на мисълта и словото (и християнското слово на живот, а не реклама), тъй че свободата ни действително да бъде израз на истинската свобода в Христа.

Публикувана в Блог
Фил Робъртсън - Свободата на словото не е само за либералитеТемата за свободата на словото е особено актуална след кървавите сцени, разиграли се из парижките улици. Милиони застанаха зад правото на човек да изразява на глас свободно това, което мисли, като противопоставиха поразяващата сила на молива срещу тази на автомата. Хора от целия свят изразиха решимост да не се поддават на страха пред жестокостта на фанатизираните ислямски терористи и се идентифицираха със загиналите карикатуристи от списанието „Шарли Ебдо“, издигайки лозунга „Je Suis Charlie“ (Аз съм Шарли).

Преди да аплодираме обаче този завладяващ вид солидарност в защита на свободата на словото, е редно да си зададем един основен въпрос: „Има ли знак за равенство между свободното слово от една страна и свободата на словото от друга?“ Не е ли безкритичното отношение към правото на някого да изразява това, което мисли, без той да познава граници на благоприличие или просто да е заразен от заблудителна идеология, отстъпление от нашата лична свобода?

Със сигурност ние, които сме живели във времето на държавно наложената комунистическа заблуда, когато правото да изразяваш свободно мислите си бе санкционирано от едноличната власт, сме чувствителни към темата за ограничаване на свободата на словото. Зрелият човек обаче, именно мотивиран от тази свобода днес, повече от всякога, би могъл да разпознае, че не винаги свободата на словото е свободно слово, макар и понякога изразените идеи да идват от чисти убеждения и наивна вяра в утрешния ден.

Едно такова твърдение намира своето потвърждение в нашето културно-историческо наследство. Ако се върнем около деветдесет години назад и вникнем в светогледа на поета Христо Смирненски, на чието име и днес са кръстени множество български училища, ще видим, че неговите стихове са инспирирани от идеи, имащи немалко прилики с тези на днешните ислямски терористи. Той, изповядващ идеологията на Коминтерна, също като днешните агресивни мюсюлмански насилници припознава християнството като свой основен враг, също като тях желае световно господство на своята „религия“, и за постигането на тържеството на пролетарията, възхвалява използването на средства не много по-различни от тези на джихадистите от ИДИЛ.

Ето две извадки от стихотворения, в които Смирненски изразява въжделенията си, които, оказва се, не са някакви отвлечени лирични отклонения, а много целенасочено послание, имайки предвид терористичната история на партията, чиито идеи са вдъхновили талантливия поет:
„Разбунтуван кат луда стихия,
ще разбия заключений вход
с тържеството на властен Месия 
ще руша и създавам живот.“
(Изд. chitanka.info, „Да бъде ден“, стих. „Пролетарий“, стр. 13)

“Когато в черните грамади
на рухващия кървав храм
ще изградим сред дим и плам,
сред трупове и барикади,
с тържествен химн на първи май
очаквания земен рай…“
(Изд. chitanka.info, “Да бъде ден“, стих. „Първи май“, стр. 15)
Значка с хуманистичния девиз: Добро без БогФакт е, че това са стихове, писани в друг исторически момент, но съществува и един друг много важен факт, а именно, че независимо от дистанцията на времето, художниците карикатуристи от „Шарли Ебдо“ идеологически стоят много близо до автора на тези стихове, пророкуващ „земен рай“, чрез насилие, като глашатай на възцаряването на човека (т.е. строй, в който религията и особено християнството ще бъдат унищожени). Тъжната ирония е, че същите тези, които с молива си агресивно проповядват антирелигиозни послания, заради нелепата си смърт са се превърнали в символ на битката за свободата на словото.

Свободата на словото е изконно човешко право, но свободното слово не е често срещана категория. С нея, правилно боравят само тези, които живеят, разбират и знаят що е свобода, и са наясно, че тя е резултат от съобразяване с Истината и отговорност пред нейния Източник.
„Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.“
(Евангелие според Матей 12:35-36)
Публикувана в Блог
Петък, 27 Декември 2013 15:45

Черно - бели сънища

Разказ от Явор Костов*

черно-бяла снимка

"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха." --
Битие 37:5

Здравейте, г-н Д.!

Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не успявах да избягам от усещането, че изпускам времето и утре вече може да е късно. Да си призная, малко се притеснявам от Вашата реакция, защото държа изключително много на мнението Ви, но понеже съм на път да преодолея и тази пречка, в момента съм пред компютъра, готов да се обърна към Вас – писателят, на чийто творби чистосърдечно се възхищавам.

Дълго време в ума си прехвърлях точните думи, които исках да Ви пиша, за да не се изложа, но вместо да получа яснота, се оказа, че забуксувах в невъзможността да свържа и едно смислено изречение. За щастие, навреме открих колко глупаво е да се изразявам като някого другиго, и ето защо смятам да споделя с Вас единствено това, което излиза директно от сърцето ми. Позволете само още нещо да спомена, и преминавам директно на въпроса. 

За гореспоменатата несгода имам едно напълно основателно обяснение, а именно – никога не ме е бивало много с думите. Предпочитам цветовете. Намирам ги за по-богати, по-топли, по-чувствени и по-близки до мен – по тази причина станах художник, а не писател като Вас. Не съжалявам, защото съм дълбоко убеден, че най-добре за един човек е да върши това, което го прави щастлив, тоест, което го кара да разкрива най-искрено същността си. За мен това съкровено нещо е рисуването, а за Вас, очевидно, е писането. Вие рисувате с думи точно това, което аз се стремя да изобразя с четката, и затова Ви почувствах близък още с първия Ваш разказ, който прочетох. 

Стига вече – няма повече да ви досаждам с ненужна информация за себе си и моите наблюдения, и понеже дълбоко ценя времето Ви, преминавам директно на целта на писмото ми. Без заобикалки. Г-н Д., искрената ми молба към Вас е да прочетете оставащите редове. За мен това ще е от особено значение. Бих искал да получа съвет, и ако наистина се решите да ми отговорите, ще съм Ви изключително благодарен. Всъщност, за да съм по-прецизен правилната дума не е точно „съвет”, а по-скоро „коментар”. Ето за какво става въпрос. 

От два месеца имам проблем със спането. Събуждам се около два и тридесет (плюс минус десет минути), а после до сутринта не мога да мигна. Само да знаете колко ужасно е това състояние. Пробвах какво ли не, за да се избавя, но не постигнах никакъв ефект. От средата на нощта будувам, сякаш охранявам секретен военен обект и задачата е на живот и смърт. Всъщност, това здравословно неудобство роди и нещо добро – прочетох хиляди страници художествена литература в часовете до седем, като по този начин се запознах и с Вашите книги. С риск да се повторя, мисля, че разказите Ви са прекрасни, и именно посланията в тях ме наведоха на мисълта, че Ви познавам добре и Ви чувствам близък, дори на практика да не съм имал честта да Ви видя лице в лице. От сърце плаках и се смях на историите Ви и… ох, извинете ме. Ето, че пак се заплеснах.

Странното събитие, към което искам да обърна вниманието Ви, не е дискомфортът свързан с безсънието, а фактът, че вече за осми път сънувам едни и същи сънища. На седмица поне веднъж. Три на брой са, идват в един и същи ред, стават все по-въздействащи, и не на последно място, озадачаващо обстоятелство е, че на цвят са черно-бели. За мен като човек, работещ с цветовете и техните нюанси, тази подробност съвсем не е без значение. Мисля, че и в нея се съдържа послание, което бих искал да разчета, но уви – сам не мога. Затова имам нужда от Вас.

Уважаеми господин Д., уверявам Ви, че не съм полудял и определено не съм объркал адреса, като се обръщам към Вас за мнение, а не към някой психолог или ясновидец. От една страна, защото първите се опитват да боравят с човешката душа без да познават същността и произхода й, а за вторите съм дълбоко убеден, че са или шарлатани, или служители на мрака, и затова ги презирам. От друга страна, докато четях творбите Ви, си помислих, че тези мои повтарящи се сънищата несъмнено носят важно съдържание и послание. Именно разгадаването на това послание мога изцяло да поверя на вашата компетентност. И за да не съм голословен, ето какво имам предвид.

В първия сън се намирам в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис: „Родното училище – задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б. О. 

Искам да извикам, че тази мисъл, макар и малко по-различна, съм я чувал, но после усещам, че моята функция там е чисто и просто да съм невидим наблюдател. Нямам способността нито да говоря, нито да докосвам, нито да въздействам по какъвто и да е начин на участниците в това нощно видение. Примирявам се с пасивната роля на зрител и насочвам цялото си внимание към училищната сграда. Модерна е. С много прозорци, но огледални – не можеш да видиш нищо от това, което се случва вътре. Тя има вход от едната и изход от другата страна. 

Над горния праг на входа са поставени два надписа. Първият гласи: „Добре дошли скъпи малки бъдещи строители на най-хармоничния Човешки строй”. Вторият – „Родителите дотук”. Насочвам вниманието си към изхода, където вместо разбираеми думи, на вратата са изтипосани нещо като йероглифи. Разбирам, че представляват древен вавилонски език, неразбираем за никого другиго, освен за мен. Прочитам следното: „Готов биологичен материал”. 

И сега идва най-важната част – виждам как към входа се отправят множество мънички дечица. Съпроводени са от родителите си, които им махат с ръце, докато малчуганите развълнувани влизат през вратата. Не след дълго веселата глъч затихва. Обръщам се към другата част на сградата, откъдето през изхода се изнизват тълпи с младежи. Зная, че това са същите деца, които видях преди малко. Не съм изненадан от бързото им порастване, а от вида им. Шокиран съм, но разбирам защо едва по-късно. Главите им са квадратни.

Така свършва първият, а веднага след него започва вторият сън, като близко до ума е, че връзката между двата е очевидна. Пред мен стои човек с квадратна глава. Не мога да определя възрастта му, а за пола имам съмнения. Приемам, че е мъж и установявам, че еднакво убедително би могъл да е на двадесет или на петдесет. 

Обръща се към мен и ме заговаря, с което разбирам, че този път съм видим за останалите. Оглеждам се. Намираме се в нещо като голям заводски склад – чист, просторен и осветен с хиляди мънички енергоспестяващи крушки, хвърлящи от онази изкуствена светлина, която прави бялото на окото на човек да изглежда мътно. Не сме сами, помещението е пълно, а всичките хиляди мъже и жени удивително си приличат. 

– Днес е Празникът на огъня – моят събеседник проговаря с глас на екскурзовод и ми маха с ръка да го последвам. – Това е любимият ми момент от седмицата. Харесвам и Деня на промяната, когато участваме в програмата за поправяне творбите на класиците. Изваждаме думи и пасажи, които са политически некоректни, и ги заменяме с нови – звучащи толерантно. Изцяло в духа на социално-културните реалности на новото време. Да-а, както казва любимият ни лидер Б. О.: „Толерантността е кръвта, течаща във вените на Новия Човек”. Щастлив съм, че активно участвам в пренаписването на класиците, но нищо не може да се сравни с Шестия ден – Празникът на огъня.

Забавно е да гледаш как пламъкът смачква хартията, тя става черна и после хоп – леки остатъчни парченца изгорени страници хвръкват из въздуха. Днес ще горим Владимир Буковски. Може би го знаеш, той е от онези подли и злобни врагове на най-хармоничния Човешки строй. Това заслужават писаниците му. Огън! Миналата седмица наред беше Хърбърт Шлосбърг и неговите „Идоли за погибел”, а по-миналата… сега не помня, но няма как да забравя началото. Началото беше незабравимо – Библията. Опиумът за народите. Някои казват, че все още има скрити бройки у враговете на
най-прогресивния Човешки строй, но един ден ще ги открием всичките и хайде в огъня. Вярвам в това.

Оставям го да си говори, а аз се опитвам да намеря изхода. Виждам го, но ми се струва, че е на километри разстояние. Тръгвам натам, но трудно се върви защото тълпа квадратни глави се блъскат в мен, високо издигнали плакати. Прочитам някои от тях, докато си проправям път към изхода:
„Ние сме строителите на най-хармоничния Човешки строй”, „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено-необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, „Чрез хуманизъм към мир”, „Свободното слово е политически коректното слово”, „Да живее толерантността” и още, и още. Задъхан и уморен, най-накрая изхвърчам през изхода. Блъскам се в табелата с вавилонските йероглифи. Прочитам отново „Готов биологичен материал” и едва тогава разбирам, че току-що съм излязъл от училището от първия сън.

Господин Д., надявам се, че не съм Ви отегчил. Може би, вече Ви става ясно защо смятам, че разгадаването на сънищата ми е от Вашата компетентност. Във Вашите разкази съм срещал подобни картини и е очевидно, че Вие знаете нещо повече от мен. Моля ви, кажете ми, кажете ми какво е то? За днешно време ли се отнасят тези сцени, или за бъдещето, или трябва да потърся по-дълбоко тайнствено значение. Отговорете ми, моля Ви! Преди това обаче, нека Ви разкажа и третия сън.

Той е най-кратък. Застанал съм пред същото училище и отново съм невидим. Разбирам го, защото никой не ме забелязва. Хората с квадратните глави пъплят навсякъде и говорят нещо, а аз с очите си виждам как казаното от устата им се материализира във формата на семена, пада на земята и изчезва. Не минава и секунда и почвата под краката им се раздвижва и ясно виждам как нагоре започват да се вият някакви растения, приличащи на въжета, покрити с огромни тръни, наподобяващи ноктите на граблива птица.

Изведнъж започвам да изпитвам нещо, което няма как да обясня. Може би думата „ужас” е най-близка по смисъл до това усещане. Искам да говоря, но съм невидим и отпускам безпомощно рамене. Тогава чувам силен звук на тръба и глас… Несравним глас. Имате ли представа как бучи мощен водопад? Ниагара например. Чували ли сте шума на ураганен вятър? Пукота на изгарящи дървета, хиляди. Грохота на земята при мощен земетръс. Смесете всички тези звуци и ги умножете по сто. Горе-долу такъв бе Гласът. После всички замръзват на местата си, картината изсветлява до съвършено бяло, след което се събуждам.

Господин Д. ето това са те – черно-белите сънища, които поне веднъж в седмицата смущават нощната ми почивка. Моля Ви, пишете ми какво мислите. Несъмнено носят в себе си скрито послание, което се надявам с Ваша помощ да бъде разгадано. И накрая, нека Ви кажа и причината защо го искам толкова отчаяно. Вярвам, че е възможно, когато разбера съдържанието, им да мога най-сетне да се наспя. В този момент повече от всичко друго се нуждая от хубав, сладък, десет часов сън. 

Оставам с очакване,

К. К.

***

Уважаеми господин К..

Съжалявам, че Ви отговарям едва сега, месец след Вашето писмо, но преживях няколко неща, които ме забавиха, независимо от желанието ми да се свържа с Вас час по-скоро. Ще Ви разкажа подробностите до най-малкия детайл, но засега само използвам случая да Ви поканя на среща в началото на следващата седмица. Надявам се ще разберете сериозността на ситуацията и ще дойдете. Сега накратко ще Ви запозная с фактите, като съм сигурен, че тази информация ще представлява интерес за Вас, тъй като има пряко отношение към отговора на въпросите, които ми задавате. 

Господин К., още преди да прочета докрай писмото Ви, знаех какво сте сънували до най-малката подробност. Логичният въпрос е как е възможно при положение, че със сигурност не притежавам дарба да тълкувам нощни видения. Отговорът е – три седмици преди вашето, получих още седем писма, в които различни мои читатели описват сънищата си. Всичките наподобяват Вашите. Можете ли да повярвате? Още седем човека сънуват това, което и Вие. И това бе само началото. През последния месец получих още петнадесет писма с все същото съдържание. В началото мислех, че е някаква шега, но сега съм изцяло убеден, че преживяването е автентично.Трябва да е сляп човек, за да разбере, че това не е фантастично съвпадение, а факт. И понеже вече имам очи, които възнамерявам да използвам, виждам сериозността на посланието в сънищата. Убеден съм, че те разкриват нещо от същността на времето, в което живеем. 

По тази причина, вдъхновен и от Вашето писмо, написах разказ със заглавие „Черно-бели сънища”. Всичко на всичко, отне ми седмица и бях готов. Целта на историята бе ясно да покажа, че хората с „квадратни глави” пъплят навсякъде, превзели са всяка сфера на обществения живот, дори провокирах читателите веднага, когато намерят „огледало”, да видят лицата си и най-вече формата на собствените си черепни кутии. Провокативен разказ с неочакван край. По мое мнение се получи добре. 

Изпратих готовия материал на издателя ми, очаквайки да го пусне в следващия брой на „Литературен полет”, както се случваше при предишните ми творби. Вчера обаче получих отговор, в който дългогодишният ми издател И., когото познавам от двадесет години поне, твърди, че не може да го публикува. Извинява се горещо, но твърди, че бил посетен от представителите на новосформирана служба, наречена Полиция на словото. Те го принудили да не пуска разказа, защото бил политически некоректен и съдържал обидни квалификации, отнасящи се до хора и институции, имащи водещо значение в победата на хуманните ценности. С други думи, носел духа на нетолерантност. Как са се запознали със съдържанието на разказа на този етап, за мен е тайна.

Ето защо имам лично предложение към Вас, а и към останалите, които ми писаха през последните месеци. Нека основем клуб или както там се нарича. Клуб на сънуващите в черно-бяло. Да се организираме. Основна цел – черно-бялото да си остане в сънищата, за да може реалният живот да бъде наситен с красиви цветове, а не обратното. Вие сте художник, ще ме разберете. Очаквам вашия отговор, а от мен имате допълнителната организация. Моля Ви, мислете бързо, защото наистина утре може да е късно, както се казва.

И накрая, понеже споменах за сънуващите в черно-бяло от първо лице, позволете ми и аз да Ви разкажа едно мое нощно видение от последните дни. Сънувам го вече трети път. Обливам се в пот, а жена ми твърди, че викам поне три минути като обезумял, след което съм опипвал главата й. Настина много странно. Но стига толкова с въведението, ето го и съня. 

Намирам се в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис „Родното училище – Задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б.О... 

Продължението Вие го знаете. 

Очаквам Вашия отговор.

Х.Д




* Бележка от редакцията: Въпреки, че нашият сайт не е за художествена литература, произведения, които отразяват точно тематиката и визията на сайта естествено се вписват в листата от важни творби, разкриващи проблематиката на свободата, личността, вярата в Бога, обществото и държавата.



Публикувана в Блог
ВАСВ свое решение от 11 декември 2013 г. Върховен административен съд (ВАС) реши, че свободата на словото следва да бъде ограничавана в полза на защитата на "правото" на сексуална ориентация. В решението се потвърждава решение на по-долен съд, че режисьорът Андрей Слабаков е извършил дискриминация по признак "сексуална ориентация", защото е изразил негативно мнение по отношение на "гейовете" в предаването "На инат" по Нова телевизия, излъчено през април 2011 г. Съдебното решение на ВАС е опасен прецедент, в който се ограничава свободата на словото и на изказване на мнение по начин, който ще има смразяващ ефект за плурализма и свободния публичен дебат. ВАС изтъква в мотивите си още и че законът забранява да се гледа хумористично на хомосексуалността:
Първо, хуморът е насмешливо отношение към човешките слабости, към човешките пороци, а сексуалната ориентация сама по себе си не е порок, а правно значим човешки белег. И второ, хумористичните предавания не са изключени от действието на Закона за защита от дискриминация. И за тях важат конституционните норми. Хуморът, със своя специфичен начин на въздействие върху хората, много пъти постига по-бърз и по-голям, по-траен ефект, отколкото сериозни, публицистични прояви.

Този тип забрана за хумористично и сатирично отношение към хомосексуализма, хомосексуалното поведение представлява не дискриминация, а драконовско ограничение и цензура на изразяването на мнение. За отбелязване е фактът, че жалбоподателите не са се възползвали от правото си на отговор съгласно Закона за радиото и телевизията - факт, който би трябвало да натежи в полза на защита на свободата на словото в съда. Ще отбележим, че Европейската конвенция за правата на човека, както и КРБ, налагат особена защита на свободата на словото. Европейският съд за правата на човека приема, че свободата на словото е толкава важна ценност в едно свободно, плуралистично и демократично общество, че то не може да бъде ограничавано, дори когато мнението цели да "шокира или да обижда". Очевидно за съдиите от ВАС вековното и фундаментално право на свободно изразяване следва да бъде отменено в полза на нововъведеното, противоречиво и правно несигурно понятие "сексуална ориентация".

Решението на ВАС оставя в сила решението на Административен съд София град, с което преписката се връща за ново гледане от Комисия за защита от дискриминация; като целта на новото гледане е Комисията да се произнесе с решение, че режисьорът е осъществил дискриминация на "сексуална основа" с публично изказаното си мнение срещу хомосексуалистите.
Публикувана в Блог
Бракът е между един мъж и една жена
Бракът е между един мъж и една жена
След успешното прокарване на абсурдния закон за хомосексуалните бракове в собствената си страна, премиерът на Великобритания планира да заставя и други нации да узаконяват безумието на британците. В заглавие в. Телеграф цитира британския премиер: „Дейвид Кемърън: Искам да експортирам гей-брака по целия свят”.*

Човекът има мисия, и тя по съвсем старомоден имперски модел бива заявена на бивши, и защо не бъдещи, колонии  че трябва да приемат държавно наложеното узаконяване на хомосексуалните „бракове”. 

Освен острата реакция срещу хомосексуалисткия империализъм на Кемърън, има и чисто практични причина за опозиция. Нигерия, Кения и други страни с консервативен морал по въпросите на семейството отказват да приемат наложените им хомосексуалисти посланици от Америка и Великобритания. Една от причините е, че хомосексуалните посланици ще дойдат в страната със съпругите си (каквото и да значи това) и по този начин ще целят пропагандиране на неприемливата идея за брак в местната страна.

За християните тази ясно прокламирана мисия на британския премиер е сравнима и конкурентна с призива на Исус Христос за проповядване на евангелието до всички народи:

Кемърън: „Искам да експортирам гей брака по целия свят.” – в. Телеграф



Христос:Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (ев. от Матей 28 гл. ст. 19-20).



Разликата обаче е в това, че докато на Христос му бе дадена всяка власт, както на небето, така и на земята (ст. 18), не е ясно откъде точно са овластени имперските хомосексуалистки амбиции на Кемърън.

Какво означава съпоставката на тези две глобални инициативи – Христовата и Кемъръновата? Двете идеологии не могат да съществуват заедно. Ако се наложи държавният хомосексуализъм, свободата на словото на християните ще бъде ограничавана и те ще бъдат подложени на репресии, ако проповядват срещу греха.  

Разбира се, има и една важна отметка. Държавният брак и религиозният брак могат да бъдат две съвсем различни процедури. Например, при комунизма в България единствено държавният, така наречен „граждански брак” беше разрешен и произвеждаше правни последици. (Дори към момента църковният брак не е забранен, но не произвежда правни последици пред държавата - плод на безкритичното отношение към държавното идолопоклонство).

Държавното налагане на „брак”, който е неестествен и невъзможен (целта на брачния съюз не е само консумиране на форми на сексуално задоволяване и държавни социални придобивки), ще доведе до репресии и потискане свободата на словото и религията на религиозни вярващи, както и на християни, които си позволяват да защитават библейската или просто естествената позиция за брака като съюз между един мъж и една жена. Други религии също са поставени да избират между правото законно да венчават двойки или да загубят това право, ако откажат да „венчават” еднополови двойки.

Целта на новото законодателство във Великобритания в полза на хомосексуалния „брак” е изолиране на влиянието на религията и християнството в обществото (въпреки така наречената "четворна защита" в закона за еднополовите бракове, целяща религиозните общности да не бъдат заставяни да провеждат церемонии по хомосексуални "бракосъчетания"). Тази цел не е нужно да бъде постигана в България. България е посткомунистическа страна, в която религията, която не обслужва властимащите, е с незначително влияние върху обществените процеси. Но за британците, които не са имали тоталитарен комунизъм, това е нещо ново – тяхната църква да бъде заместена от държавата. 

Очевидно и в кралството съпротивата срещу въвеждането на беззаконие чрез закон е недостатъчна. Това означава само предстоящи мрачни времена на потисничество и тирания срещу естествените права на хората и традиционните семейни ценности. Не само във Великобритания, но и „по целия свят”, който не се противопостави на упоритото елитарно налагане на хомофашистки империализъм.


* Бележка: Всички линкове в статитята са към британски и американски източници, на английски език.

Публикувана в Блог

Свобода за всеки – адвокати

Прессъобщение

На 17 април, сряда, се проведе последното заседание от преписката Обединена Божия църква „Благовестие” – Бургас и други срещу Община Бургас и ДАНС (само като заинтересована страна) за извършена дискриминация на основа вяра и религия. Преписката се води пред Комисия за защита от дискриминация, София, петчленен състав. По искане на защитата на жалбоподателите беше конституиран нов жалбоподател – Национален Алианс „Обединени Божии църкви”, представляващ национално евангелско християнско вероизповедание. В заседанието страните пледираха по същество, и след представяне на писмени защити Комисията ще се произнесе в срок по делото. За решението ще съобщим своевременно.

Публикувана в Блог

Трябва ли да бъдат показвани в медиите хора, които се самозапалват и самонараняват? - адв. д-р Виктор Костов защитава свободата на словото и здравия разум в рубриката „Гласовете ви чувам“ в предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия на 28 март 2013 г.

Гледайте видеото и дискусията по темата с начало в минута 12:00

Публикувана в Блог

Във връзка с внесения за гласуване на второ четене в парламента Законопроект за предучилищното и училищното образование, на 29 януари 2013 г. Свобода за всеки – адвокати внесе в Народното събрание и Министерство на образованието, младежта и науката Берлинската декларация в защита на свободата на избор на образование. Документът беше изпратен и на медиите.

Текст на придружителното писмо, с което декларацията е депозирана.

Придружително писмо - Берлинска декларация



28 Януари  2013 г.

Председател на Народно събрание  – г-жа Цецка Цачева
Министър на образованието, младежта и науката
Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към НС  – г-н Огнян Стоичков
Лидери на парламентарни политически партии, медии

Относно:
Берлинска декларация в защита на свободата на избор на образование

Уважаеми народни избраници, лидери на политически партии, министри,

С настоящото писмо прилагаме Берлинската декларация, приета от Първата световна конференция за домашно образование, състояла се в Берлин, през ноември миналата година.

В обобщение ще посочим, че ако Законът за предучилищното и училищното образование бъде приет в сегашното му състояние, тоталитаризмът  ще остане съществена характеристика на българското образование. Безалтернативното налагане на държавно-бюрократичния модел като единствена форма на образование противоречи на принципите на плурализъм в демократичното общество, както и нарушава свободата на родителите да определят образованието на децата си съгласно своите философски и религиозни светогледни убеждения. Държавно-централизираният модел на образование противоречи не само на принципите на демократичното общество, но и на редица международно-правни документи. Същите са подробно описани в приложената Берлинска декларация.

Несъобразяването с правата на родителите в сегашното законодателство само ще засили недоверието на хората към властите и напрежението в обществото. Надяваме се да вземете предвид неотменимите човешки права на родители и деца при приемането на законодателство, което съдържа ограничения на правото на свободен избор на методи и философия на обучение, различаващи се от държавно-монополните.

С уважение,
Адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки – адвокати

Публикувана в Блог
Тежката ръка на тоталитарното образователно министерство и политика на българската държава личат в изказванията на зам.-министърката на образованието г-жа Дамянова. Същата иска да тормози с глоби родителите, които упражняват своето фундаментално и изконно право на възпитание и образование на децата си съгласно своите убеждения и философия.

Напомняме на зам.-министърката, че семейството не е създадено от държавата, а е обществена структура, която съществува още преди създаването на държавното устройство. Това положение е отразено и в съвременни правни и международни документи, които ЗАДЪЛЖАВАТ ДЪРЖАВИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА  да се съобразяват с правата на родителите по отглеждане и възпитание на техните деца: Берлинска декларация на Световното движение за домашно образование.

Наглата и антисемейна политика на МОН ще срещне яростната гражданска съпротива на всички родители, които обичат децата си и не желаят да ги предадат като пушечно месо за "социализиране" в провалилата се държавна машина за "образование" от четиригодишна възраст.
Публикувана в Блог
В началото на ноември в Берлин се проведе първата Глобална конференция за домашно образование. На конференцията бяха представени правозащитни и "хоумскулърски" организации, изследователи и практикуващи домашно образование семейства от над 24 страни от Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. От българска страна участва адв. д-р Виктор Костов, представляващ "Свобода за всеки". Асоциацията за домашно образование в България бе един от поддръжниците на събитието. Член на Бундестага, Патрик Майнхарт, приветства участниците и конфенернцията. Това беше забележителен жест, имайки предвид рестрикциите, налагани от германската държава на домашните образователи.

Баха разгледани казуси, свързани с преследването на свободата на образование от страна на някои правителства и държави. Беше представен и казусът на Филип Костов от Видин. (След насилие в училище Филип премина на домашно образование по желание на родителите си, позовавайки се на правото на родителите да решават формата на образование на децата си. Социалните служби и Отдел "Закрила на детето" се опитаха да уличат родителите в престъпление, но прокуратурата отказа да образува производство поради липса на данни за такова).

Конференцията прие така наречаната Берлинска декларация, в която се настоява за приемане на домашно образование в съотвествие с правото на родителите да решават въпросите на възпитанието и образованието на децата си, отбелязано в редица международни договори и юридически обвързващи документи.

Декларацията се подкрепя до момента от Свобода за всеки и и Асоциация за домашно образование и други организации и скоро ще бъде представена на български централни власти. Конференцията на практика бе среща на ключови фигури и организации в разрастващото се Световното движение за домашно образование. Декларацията на английски език можете да видите на Сайт на Световното движение за домашно образование.
Публикувана в Блог
Пресъобщение

На 25 октомври 2012 г в София пред петчленен състав на Комисия за защита срещу дискриминация се проведе публично заседание по преписка 18/2012. По делото три бургаски евангелски църкви и четирима пастори, в лично качество, са подали жалба срещу действията на община Бургас и МВР Бургас за извършена дискриминация на основа религия и вяра.

Повод за жалбата, подадена през 2011 г. до Административен съд Бургас, бе широко тиражираното и оповестено в бургаски и национални медии писмо-информация до училищата със задание от властите писмото да бъде прочетено на всички ученици. В писмото-информация евангелските християни бяха наречени от общината и МВР една от „най-основните и опасни религиозни секти, които въпреки официалната си регистрация си в Дирекция „Вероизповедания”  нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред.” В писмото-информация се съдържаше богословска оценка на вярата и практиките на евангелските църкви и твърдения, уронващи доброто име в обществото на същите.

В заседанието бяха представени нови писмени доказателства и изискани нови такива. Разпитани бяха и трима свидетели. Следващото заседание е през март 2013 г.
Публикувана в Блог