Блог Свобода за всеки

Темата за ратифицирането на Истанбулската конвенция от българския парламент е в разгара си. През последните дни представители на държавни институции, политически формации, както и на неправителствени организации се включиха активно в публичния дебат в защита на документа или с несъгласие за евентуалното му ратифициране от Народното събрание на Република България.    

На организираната на 23.01.2018 г. от Председателя на парламента обществена дискусия в сградата на Софийския университет Становището на "Свобода за всеки" срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция беше представено от координатора адв. Невена Стефанова. Становището беше заведено в деловодството на Народното събрание с приложен правен анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който подробно разяснява проблемите в текстовете на конвенцията.

По-късно същият ден в ефира на Дарик радио адв. Стефанова подчерта, че Истанбулската конвенция е опасна, защото целта ѝ е да се разруши традиционното семейство. В разговора беше обърнато внимание на факта, че конвенцията е повече идеологически, отколкото юридически документ. В своята същност тя представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужна и опасна. Освен това  документът не защитава обективни правни принципи и давайки възможност на човек да определя пола си, създава изключително опасна основа за правна рамка, от която да се черпят права за една категория хора за сметка на друга.

 

Публикувана в Блог

Уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация:

а. Налична е достатъчна законодателна база за целите, които конвенцията твърди, че урежда;

б. Имплицитно се въвеждат "човешки права", които не съществуват;

в. Основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически:

а. Прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории, като пол, семейство, мъж, жена, и в крайна сметка е деструктивен за традиционното семейство;

б. Изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция:

а. Кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност;

б. Предложеното действие за изкореняване на "традицията, основана на стереотипните роли на половете";

в. Нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си;

г. Прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие;

д. Създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези, последно изброени проблеми на конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който предлагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция, затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Публикувана в Блог

 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто – зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си! (Исаия 5:20-21)

Що за свят е този, в който черното е бяло, бялото – черно; сладкото е горчиво, а горчивото – сладко; доброто е зло, а злото – добро? Извратеното е свято, а святото – извратено?

Що за свят е този, в който нормалността и естеството на нещата трябва да бъдат защитавани от ненормалните? Светът, в който лудите, които си сменят пола, са благородни и смели, а трудовите хора, които издържат деца и семейства – отживелица от миналото?

Тиранията на тоталната заблуда

Това е светът на гениите, създали концепции като Истанбулската конвенция.

Същите или поне подобни зли духове, които ни дадоха комунизма, фашизма и всякакъв друг вид тирания. С какво бракът между мъж и мъж, наложен със силата на държавна принуда, е тирания, която е по-различна от изброените? Или с какво България е на път да ратифицира тази конвенция.

Министър Захариева положи подписа си под откачения документ преди време, когато ръководеше Министерство на правосъдието. Сега, като външен министър, г-жа Захариева има за цел да довърши ненормалния проект – да мотивира представителите на българския народ, избрани да защитават интересите му, да ангажира българският народ с волеизявление в подкрепа на… правната деконструкция на мъжа и жената? Разбира се, предлогът и словосъчетанията са привидно благородни и добронамерени:

Гл. 3, чл. 12, ал. 1: Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. – (Истанбулска конвенция)

Само този текст е напълно достатъчен Истанбулската конвенция да бъде белязана като поредния ненужен и опасен социален експеримент, целящ разграждане на морала и ценностите, вместо да бъде демагогски защитавана.[1] (Ако това не е феминистки марксизъм-ленинизъм от най-долна класа, то аз не съм наясно с това що е комунистическа и лява демагогия.) Новинарски сайт правилно отбелязва:

Традиционните роли на мъжкия и женския пол ще бъдат подложени на натиск за поведенчески промени в социалните и културните модели – натиск, който засега се нарича „насърчаване“. – (offnews.bg)[2]

Какъв е идеологическият заряд на съвременния неосоциализъм, който налага този нов социален модел на деконструкция на здравия разум чрез деградиране на пола и традиционното семейство можем да видим от тези радикални феминистки, които, имам усещането, че в много случаи са само говорителки на идеолозите, които стоят зад тях:

„Тъй като бракът представлява робство за жените, е ясно, че движението на жените трябва да се съсредоточи върху нападението срещу тази институция. Свободата на жените не може да бъде спечелена без премахването на брака.“ – Шейла Кронин, лидерка на феминистката организация СЕГА (NOW)

"Бракът като институция се е развил от изнасилването като практика". – Андреа Дворкин[3]

"Семейното ядро трябва да бъде унищожено [...] Какъвто и да е крайният му смисъл, разпадането на семействата сега е обективно революционен процес." – Линда Гордън

"Чувствам, че мъжемразството е почтен и жизнеспособен политически акт, че потиснатите имат право на класова омраза срещу класата, която ги угнетява." – Робин Морган, редакторка на списание Ms. Magazine.

Всякакви увещания от министър Захариева, че българската Конституция нямало да се промени, са хвърляне на прах в очите на бедните. Българската Конституция е либерална относно прилагането на международните документи, ратифицирани по надлежния ред. Те просто се прилагат с приоритет пред вътрешното законодателство (вж. чл. 5 КРБ).

Захариева подчерта, че Конвенцията не въвежда нещо, което да го няма в българското законодателство и в Конституцията, но извежда задълженията на държавата и обществото на по-високо ниво на образование, защита, мерки и помощ, ако се стигне до домашно насилие.[4]

Забележително е също, че юристите на държавата, обслужващи деконструкцията на пола в полза на държавата, са единни в подкрепата си за конвенцията – тя е приета единодушно на заседание на Съвета за съдебна реформа.[5] Все пак Захариева признава, че „според Конвенцията поемаме задължение да обучаваме и децата в училище в толерантност между половете и разчупване на стереотипите, каквото и да означава това“. Да обясним на госпожа министърката какво означва тази толерантност: тя е толерантност (или по-скоро наложени търпимост и приемане) към всяка морално и обективно извратена теория за същността и ролята на мъжа, жената и тяхната сексуалност, с която да се тровят впечатлителните умове и сърца на деца и подрастващи в задължителното държавно училище. Само разврат не е достатъчен. Нужно е да се въведат и полови извращения. (Надявам се да съм бил ясен относно скритото значение на така „нужната“ конвенция за г-жа министърката, която открито заявява своето неразбиране.)

Атака срещу свободата и достойнството на личността

Със сигурност свободата на словото, съвестта и религията (за кой ли пореден път?) ще попаднат под ударите на обществените нагласи, породени от подобна инициатива. Моделът за семейство, ясно установен в Библията, на практика е обектът на атака на злите гении, стоящи зад идеологията, породила абсурдната конвенция.

От друга страна, приемането на тази конвенция няма кой знае колко да промени статута на българския редови човек. Просто един ден той ще се събуди и по закон полът му ще е флуидно, неясно и несигурно понятие, подлежащо на определение и държавно преразпределение. За пореден път друг ще определя не само съдбата му, но и чисто биологическата му същност.

Има ли нещо по-мрачно и по-тиранично от незачитането не само на вътрешните убеждения, но на обективната действителност?

Управляващите приемат конвенции, за да изглеждат добре пред международните си контакти, без много да се замислят каква е моралната, юридическа и социална цена, която народът трябва да плаща за техните фриволни политически пируети. Едва една трета от министрите в МС са се обявили против ратифицирането. Но навикът на голяма част от управляващите да не се зачитат хората, техните традиции, вяра и семейство в полза на абсолютно доказано налудничави „международни документи“ не е извинение да се подписва Истанбулската конвенция.

Българите трябва активно да отстояват правата си, за да няма връщане назад към налудността на тираничната утопия на живот в общество, което вечно се намира в някакъв преход, защото се придвижва от една заблуда към нова такава.

[1] Линкът сочи съм статията "Третият пол" и Истанбулската конвенция" в сайта Уебкафе, писана в защита на ратифицирането на документа.

[2] https://m.offnews.bg/news/Politika_8/VMRO-Mezhdunarodni-lobita-natiskat-Balgariia-da-uzakoni-tretiia-pol_671890.html.

[3] I Haven't Lost My Virginity. Radical Feminist Quotes. http://www.experienceproject.com/ (англ.). Спестяваме на читателите някои от крайните и натуралистични цитати на Дворкин, свидетелстващи за неистовата ѝ омраза към мъжкия пол и призива ѝ към насилие срещу мъже.

[4] http://dnes.dir.bg/news/ms-kabinet-borisov-3-tretia-pol-istanbulscata-conventzia-26746315?nt=4.

[5] Пак там.

Публикувана в Блог

school09 180pxСлучва се човек да изгуби разсъдъка си или пък дотолкова да се поддаде на греховната си природа, че да не може да направи разлика между бялото и черното, между доброто и злото, между правото и кривото. Но в безумието си да се опитва да наложи порочните си виждания и върху децата от първи клас – това вече е тотално заболяване на личността и на онова общество, което прокарва идеите на подобни „радетели на правата на човека.” От последните три-четири дена (по-точно от 16 март 2015 г. насам) във Великобритания се разгаря дискусия относно сексуалното образование в училищата, което да стане задължително още от първи клас (което за Англия е от петгодишна възраст).

„Свободният” свят (предимно страните от Западна Европа и Северна Америка) позволява появата и на много „свободолюбиви” организации, движения и кампании. Та и в Англия, в рамките на т.нар. Форум за сексуално обучение, наскоро се появи едно кампанийно движение, наречено „Обучението по секс и приятелство: това е мое право,” което настоява британските парламентаристи да разгледат въпроса за въвеждане на задължително сексуално обучение още от петгодишна възраст. Както бе разяснено от „Християнския институт” на Великобритания, първокласниците трябва да са добре запознати с дебата за правата на ЛГБТ лицата и равенството между половете,” а също така да знаят всички названия на гениталиите на човека и неговите репродуктивни органи (подробности – тук, особено стр. 9, ред 17-ти отдолу нагоре). Форумът настоява също така децата на възраст от 11 до 16 години да имат занятия по сексуално обучение, специално насочени към разясняване на въпроса за разликата между изнасилване и секс по взаимно съгласие.

То в една държава може да има много слободия, но когато тя започне да се подкрепя от управляващите, тогава човек се пита къде е разсъдъкът на тези хора, защото ако само си говореха или пък помежду си се убеждаваха колко е полезно сексуалното обучение на петгодишните – както и да е, в личния си живот човек, ако желае, може да се отдаде на греховните си наклонности колкото си иска; но да учиш онези, които тепърва се учат да изписват буквите на родния си език и все още не могат да изпишат дори името си, на порнография и на „права и свободи за всички и за всеки” – е, това вече е безумие в национален мащаб (кампанията на Форума бе подкрепена от немалко парламентаристи във Великобритания, подробности тук). Наистина, в страната все още има немалко разумни хора и просветното министерство засега не си казва думата по направените от Форума предложения, но мнозина мислят, че не е далеч времето, когато тези идеи ще бъдат „въплътени” в английските начални училища.

А сексуалното обучение не може да се оприличи на друго, освен на порнографско обучение. Учебниците са изпълнени с най-ярки и цветисти думи и изрази, които човек може да чуе само в един порнографски филм, да не говорим за рисунките и снимките в тези учебници. Преди известно време бе издадено учебно пособие, наречено „Растеж и живот” (състоящо се от няколко учебни помагала и ДВД), което не само съдържа порнографски материали, но и методически указания, според които, например, едно петгодишно дете трябва да може безупречно да посочи всеки един от гениталиите на човека („Християнският институт” публикува извадка от това пособие, в която авторите карат петгодишното да посочи кое точно е клитора на жената). За да го направят „интересно” за малките, авторите представят уроците си чрез двама куклени герои, които се гонят в спалнята, дразнят се един друг и се „възбуждат”, като накрая извършват един доста нагледен секс. След отправените от просветното министерство критики относно тези прекалено нагледни сцени, изданието бе преработено и днес то се разпространява в училищата в Англия (тук е предоставен линк за закупуване на изданието, предназначено за децата от 5 до 11 години).

Просветното министерство и органът, който наблюдава и контролира неговата дейност (наречен Селекционен комитет по образованието) засега настояват повдигнатите от Форума въпроси да бъдат включвани в учебните програми по предмета „Личностно, социално, здравно и икономическо образование” (с английското съкращение PSHE: personal, social, health and economic education). Този предмет дори има своя асоциация, наречена PSHE-асоциация, която преди няколко месеца излезе с подробно ръководство относно сексуалното обучение в училищата в Англия.

Предизвикателствата пред настояването за сексуално обучение още от петгодишна възраст се определят от просветното министерство по следния начин:
- как децата да бъдат предпазени от сцени от живота на възрастните, които не е нужно да знаят още от такава ранна възраст, като им се осигури щастливо детство, без затрупване на съзнанието им с обременителни за тях знания за сексуалния живот на хората;
- как да не се нарушават правата на родителите, на които единствено принадлежи правото да решат в кой период от живота на тяхното дете то трябва да бъде запознато със сексуалния живот на възрастните;
- как да се възстановят добрите връзки и отношения между училище и родители, тъй че за децата да се намери най-приемливото решение относно тяхното развитие и обучение;
- как занятията по сексуално образование да бъдат така организирани, че да не довеждат до душевно травматизиране на децата и да не им нанасят непоправими емоционални щети;
- до каква степен да се позволи на родителите да отписват децата си от предмета сексуално образование и с какви други занятия да бъде запълнено пропуснатото време по този предмет.
school01 180px
Тези въпроси показват, че в едно общество, в което нравствените норми са размити (и доброто е добро, и лошото – и то също е добро), в което различните движения за „права и свободи” и срещу дискриминацията заемат все по-голямо пространство в обществения живот и където християните имат все по-малко право на глас, много трудно би било за която и да е власт и за което и да е просветно министерство да се бори срещу собствената си неразумна (в нравствено отношение) политика и политиката по отношение на децата – малки и големи. Макар описаното да се отнася до Англия (подобни дебати, както е известно, се провеждат и в редица други страни на „либералния” свят), добре е още отсега тези предизвикателства да се знаят и у нас, та ако е възможно, да се избегнат грешките на другите или пък въобще да не се допускат, особено по отношение на подрастващото поколение.

В това отношение християните у нас могат много да направят и политическото участие на християни в живота на държавата ни трябва да се усилва, та нравственият критерий на едно здраво и морално отговорно общество да бъде прокарван на всички нива на държавната власт и на местните държавни органи. Същевременно посочените по-горе проблемни въпроси трябва да бъдат обсъждани и в самите християнски общини, тъй като понякога и самите християни нямат еднакво разбиране за тях. В това отношение организирането на съвместни действия на всички християни, без разлика на принадлежност към която и да е голяма вероизповедна християнска община, би било нагледно доказателство за загрижеността на Христовите последователи за утвърждаването на Неговите нравствени повели в българското общество.

Бележка: снимките са взети от уебсайтовете на посочените тук статии на „Християнския институт” на Великобритания.

Публикувана в Блог