Блог Свобода за всеки

 Възрастна жена държи плакат в защита на традиционното семейство по време на протест

На сайта на Българския хелзинкски комитет (БХК) бе публикувано отворено писмо, в което се настоява държавата да потуши движението за защита на традиционното семейство, придобило гражданственост в последните месеци. Отвореното писмо е подписано от самия БХК, сайта Маргиналии, Израилтянския духовен съвет, еврейската организация „Шалом“ и още няколко етнически правозащитни НПО.

Езикът, употребен в писмото, както и тезите, застъпени в същото, са крайно неприсъщи на едни истински правозащитни организации и „граждански активисти“, за каквито се самообявяват подписалите писмото.

Авторите наричат призива на участниците в движението за защита на традиционното семейство „мракобесен“ и твърдят, че те водят кампания срещу Стратегията за детето 2019-2030 г., която „е организирана и провеждана от обществени кръгове с неясна политическа и обществена физиономия“.

Следва да се поинтересуваме защо е нужно едно движение, което представлява най-непосредственото изражение на свободомислие и на свободно гражданско общество, а именно – граждани, които открито задават въпроси, дискутират и с неодобрение критикуват държавна политика, насочена в същността си срещу точно тези граждани, техните права като родители и правата на децата им – трябва да бъде с ясно очертана „политическа и обществена физиономия“? Точно разнородният характер на движението е доказателство, че то има автентичен, народностен характер, а не е придобило някаква „политическа физиономия“, формирана и контролирана от политически интереси.

Не е ли именно автентичният, grassroots характер на това движение проява на гражданското общество и на демократичния начин на изразяване на несъгласие с държавни политики? Защо активистите от БХК, Маргиналии и др. не подкрепят едно такова движение, а му се противопоставят?

Невъзможност за някои НПО и подписалите писмото да схванат основното право на неприкосновеност на личния и семеен живот

Най-вероятно причината е, че в тяхната умствена парадигма не може да се помести фактът, че не само правозащитните НПО-та са тези, които разбират от човешки права. Не схващат, че всъщност човешките права не са създадени от международните документи, за да съществуват правозащитни НПО-та, а за да се защитят реално справедливостта и свободата на хората, в случая – на родители и деца. Очевидно за подписалите е трудно да възприемат факта, че родители и деца имат фундаменталното право да живеят без тираничната интервенция на държавата или такава от групи със специални интереси, които влияят на държавата, за да прокара тяхната идея за утопично общество от несемейни индивиди.

Още повече, правозащитните НПО-та не отчитат и факта, че съвременните документи за правата на човека са новосъздадени механизми за защита на справедливостта и човешкото достойнство – категории, съществували от първите дни на сътворението и човешката цивилизация. И семейството, бракът между мъж и жена, е създаден и съществувал много преди да се появят новите политики и новите стратегии за държавна намеса в отношенията родители–деца.

Атаката срещу семейството е признак за тоталитаризъм и тирания. Правни основания

Истината е, че само тоталитарни управници и техните режими нарушават святата неприкосновеност на територията на семейните отношения и обич.

Точно това прави атакуваната злополучна Стратегия, като третира всички родители и техните деца като обект на държавна „грижа“, разбирай намеса в тази неприкосновена област на човешки отношения.

Подписалите писмото, не схващат, парадоксално, тъй като са правозащитници, че хората, опълчили се срещу елитарната Стратегия за детето 2019-2030, всъщност защитават на непоколебимо морално и правно основание фундаментални човешки права – правото на неприкосновеност на личен и семеен живот, защитено в чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека и чл. 32, ал. 1 от българската Конституция.

Правото на свобода на изразяване и сдружаване също е част в този процес на изразяване на публично несъгласие със Стратегията.

Само бегъл прочит на Стратегията е достатъчен, за да стане ясно, че всички родители са считани за некомпетентни и че грижата за детето е виждана като такава на държавата, бизнеса, институциите и цялото гражданско общество, а родителите и семейството са на последно място и на практика отсъстват от този „визионерски“, както авторите го наричат, документ. Маргинализирането на ролята на родителите в тази „стратегия“ въобще не тревожи авторите на отвореното писмо.

Обезпокоителен е и фактът, че БХК и др. искат държавата безусловно да осигури „защита на децата“, тоест да приеме Стратегията за детето. Обикновено правозащитните организации защитават правата на хората, срещу които държавата неправомерно предприема мерки за ограничаване. В парадокса на българската правозащитна реалност правозащитници настояват държавата да отнеме правата на родители и деца, и по-конкретно – тяхното право на неприкосновен личен и семеен живот.

Нещо повече, публикацията е озаглавена: ПОЗИЦИЯ: Българската държава да поеме категоричен ангажимент за изграждане на ефективна система за закрила на децата ни

Неясно остава кои точно деца са техни? Тези, които са жертва на трафик на хора и сексуално насилие ли? Или децата на родителите, които се трудят неуморно, за да ги изхранват, обличат и образоват? Нямат ли свои деца, за които да полагат грижи, та наричат „свои“ деца, които не са техни? Или може би следват марксисткия уродлив модел на комуната, в която децата са „общи“, както и начина на тяхното зачеване, в който модел само наличието на „съгласие за сексуалният акт“ е достатъчно основание за осъществяването му?[i] Без да отричам, че децата без родителска грижа са поставени в трудни за живот условия, както и че има семейства от малцинствата, които склоняват децата си към престъпления и проституция, да се „национализират“ от активистите всички деца е манипулативно и неморално и при реализацията на подобни политики – дори противозаконно, тоест в нарушение на правата на родители и деца.

Криза на идентичността или криворазрбрана „гражданска активна позиция“

Безспорно „нашите деца“ са всъщност не техни, а чужди деца, които тези организации и техните поддръжници искат да контролират и преразпределят, както правят с капитала и чуждите средства за производство всички леви „прогресивни“ сили.

На практика те застават срещу традиционното семейство и желаят държавната намеса в него, защото самите те – БХК – са срещу семейните традиции.

Ако някой се съмнява в това, достатъчно е да си припомни, че БХК са основните инициатори и спонсори (не непременно финансово, но с дейността си) на София прайд („гордостта на София“, в превод), който е видимото публично проявление на хомосексуалната пропаганда и новоизмислените „права“ на „сексуална ориентация“, еднополов „брак“, ЛГБТИ и т. н. сексуални чувства, фантазии и практики, превърнати подмолно в публични политическо-правни категории от активисти на сексуалната разюзданост под предлог „борба за равенство“.

Именно борбата за изравняване на неизравними категории е част от левичарската борба за налагане на обществото на утопичния модел, който в умовете на авторите трябва безусловно да бъде приет от всички като стандарт за истина и справедливост. Свят, в които доброто е зло, лявото е дясно, полове не съществуват, сексуалните връзки – нормални или извратени – са публично право, децата ръководят възрастните, мъже са жени, а жените – мъже и в който изобилстват и други объркани политическо-идейни модели, а религията и свободата на проповядване трябва да бъдат ограничени като ретроградни.

Та кой точно се занимава с пропаганда, ако трябва да се отвърне на обвинението на подписалите писмото срещу групите критични към Стратегията за детето?

Пропаганда ли извършват хората, защитаващи нормалността и хилядолетните традиционни християнски и семейни ценности, или просто са се надигнали да защитят от деформиране и брутална намеса и малкото останала свобода, която имат – семейната обич и отношения? Или пропагандата идва от „ЛГБТИ-хората“?

Още по-отявлено става противоречието между заявената правозащитна функция на подписалите писмото и тяхното искане държавата да се ангажира със защита на децата въпреки протестите на родители и семейства и въпреки явното противоречие между „правата на детето“, формулирани по левичарски от международните документи в противоречие с правата на родителите.

Има международни гаранции, които авторите на отвореното писмо нехаят да зачетат, а пробутват новоизмислени „права на детето“ сякаш родителите ги няма или присъстват маргинално.

Нова комунистическа утопия на зрелия социализъм

Тенденцията е тираничната държава да налага на семействата политики, като оказва натиск върху семейството чрез манипулиране на семейната обич и майчините и бащини чувства. Не е толкова далечно близкото комунистическо минало на България и соцлагера, за да се налага да припомняме на БХК и подписалите писмото, че комунистическата държава третираше всички деца като държавна собственост, а семейството – като обслужваща партийните интереси размножителна единица.

Едва съвзело се от тоталитарния комунистически режим, едно поколение българи, за което може да се възстанови българската традиция родители и деца да живеят необезпокоявани от държавни чиновници, партийни повели и съседи доносници, е систематично атакувано от държавен контрол и изисквания към образованието, здравето, пола, сексуалността на техните деца.

Именно по тази причина редица международни договори и българското демократично законодателство, освен горецитираните правни основания, гарантират правата на родителите, за да не се допусне нарушаване на основни човешки права.

Настоящо законодателство с анти-семейни елементи

Накрая ще обърнем внимание на авторите на отвореното писмо, че не бива да се притесняват за това, че опонентите на Стратегията искат отмяна и на сега действащото законодателство. Това е правилно искане. Ако милееха за правата на хората, щяха да разберат защо.

Първо, важен е въпросът защо има Закон за закрила на детето, който не е систематично поставен в Семейния кодекс, особено когато целта е кодификация на законодателството? Отговорът е: защото атаката срещу семейната единица предполага противопоставяне на интересите на детето на тези на родителите. Затова се измислят и политически права на детето и родителите се представят като потенциални насилници и постоянно висяща заплаха за собствените им деца.

Второ, следва да напомним, че важна част от терминологията и философията на сега действащия Правилник за прилагане на Закон за закрила на детето може да бъде определена като правен абсурд. Сигнал може да бъде подаден от широк кръг лица, вкл. детето, а и чрез активен шпионаж от социалните, удобно формулиран като „активно набиране на информация“ (Вж. Глава трета, „Мерки за осъществяване на закрила на детето“). Анонимните доноси са основание за започване на процедура за „закрила на дете“, която може да доведе до извеждане на детето от семейството при наличие на бюрократични основания за това (вж. чл. 10, ал. 1, т. 10 от ППЗЗдет.).

Държавните органи, осъществяващи закрила на детето, имат близки до полицейската и следователска дейност функции (чл. 61 и 62 от Правилника).

От години в правилника стоят определения като „психическо насилие“ и „пренебрегване на дете“, които са не само неясни, но включват и неудовлетворяване на желанията на детето (§1, т. 3 и 5 от Правилника). Да оставим нарушението на правни принципи – всеки разумен родител и човек е наясно колко разтегливи, несмислени и хлъзгави са такива определения и колко лесно може да се стигне до административен произвол спрямо родители и деца с такива белетристични измислици в действащото законодателство.

Разнородност на движението срещу Стратегията

Факт е, че движението срещу Стратегията е достатъчно разнородно, за да бъде идеологически неориентирано в някои аспекти. Част от исканията по време на скорошните протести бяха разумни. Друга част от исканията, издържани в тоталитарната традиция да се призовава държавата да забранява НПО-та и дейности, които не бива да бъдат забранявани, беше очевидно неприемлива. Тази разнородност сочи само, че това движение е самобитно и не е диктувано от единен център на идеологически или политически интереси, а от чисто човешкото чувство за справедливост и желание за защита на собственото семейство и деца от пагубни държавни политики.

Защита на семейството и традиционните ценности в България

Атаката срещу семейството, християнството и християнските ценности е глобална. Дори на Запад, и особено там,[ii] буди притеснения, защото в повечето случаи властите избират да защитят хомосексуалната кауза и да пренебрегнат свободата на религията, словото и изразяването в едни общества, основани на вече отмиращи или напълно отмрели християнски ценности.

Така защитата на традиционния брак, на традиционното семейство и на хилядолетната форма на отношения родители–деца има значение за устояване и на фундаментални и основни права и свободи, включително правото на неприкосновеност на личния и семейния живот, свободата на съвестта и религията, свободата на изразяване и на словото и други свързани с тях права.

Несъществуващият в реалния свят „еднополов брак“ е законово въведен в 27 страни, повечето от Западния развит и материално задоволен свят. Ненормалното се промоцира за нормално. В тази среда всеки опит за намеса в правата на родители и деца от страна на държавата, особено когато НПО защитават изсмукани от пръстите човешки права, като правото на „сексуална ориентация“, равен „брак“, правото на „телесно модифициране“ (ВКС), следва да бъде внимателно изследван в светлината на традиционните ценности, отдавна установените основни човешки права и хилядолетните норми за поведение и морал.

В противен случай рискуваме да станем отново жертва на безумни утопични кошмари за „равенство“, наложени със силата на държавната принуда от объркани „правозащитници“, работещи срещу правата на хората и гражданското общество. Обикновеният човек обича децата и семейството си и няма да допусне да стане роб на елитарни идеи за намеса в това основно човешко отношение, дадено ни от Бога.


Адв. д-р Виктор Костов е главен редактор на "Свобода за всеки".


Всички права запазени © 2019.

Бележки                           

[i] „Това, което е критично и дълбоко хуманистично тук, е, че човешката сексуалност не е непременно насочена към възпроизвеждане на вида. Само на тази основа е жизненоважно днешното социалистическо човечество да постави принципа на свободата на сексуалността между съгласни възрастни в самия център на неговата глобална култура“. В Communism and Sexuality. https://spmay.wordpress.com/2016/03/26/communism-and-sexuality/

[ii] Вж. видео, в което на 4 юни 2019 г. канадската полиция арестува християнски проповедник за „нарушаване на обществения ред“ заради проповядване на Библията, след като тълпа от възмутени хомосексуалисти го напада и се опитва да отнеме правото му на свободно проповядване на публично място (англ.): Watch "LGBT mob assaults Christians: Bro David Lynn arrested, city news and biased police react in Toronto", https://youtu.be/1Ae2YVpMz3o.

Публикувана в Блог


В българското общество отдавна се говори за политическото управление на Антихрист, за есхатология (край на света), за сблъсъка Запад – Изток и пр. страховити събития, които светът очаква. Голяма част от тях са от областта на конспиративните теории, на сензациите и стремежа на някои журналисти да печелят публика и „зрители” или „четяща аудитория”. В крайна сметка някои от конспиративните теории не са съвсем безпочвени, а други от тях не целят нищо друго освен евтина сензация и превръщане в популярно четиво.

И тъй като до момента всичко звучи твърде общо, бих желал да спра вниманието върху факти, на които ставаме свидетели и които са твърде притеснителни от гледна точка на хуманността, човешката свобода и независимост, и особено на демокрацията. Този тип обществени отношения определено приличат на кошмарните очаквания у хората, имащи вид точно на Апокалипсис. Става дума за поведение на държавна администрация и бюрократично отношение, което определено може да бъде окачествено като „антихристко”, или по-скоро – антихристиянско.

Това, което конкретно имам предвид, е зачестилата практика в държави от ЕС, а в някои случаи и САЩ, по отнемане на деца от семействата и родителите им и „отчуждаване” в полза на държавата, респективно предоставянето им на трети лица да ги отглеждат. Изразът „отчуждаване” в случая е с ироничен привкус и съдържа в себе си елемент на подигравка към наличие на подобна срамна практика за това, че на човешки същества, т.е. в случая деца, е възможно да се гледа и да бъдат третирани по този начин през ХХІ в. в Европа. А именно – като на вещи, предмети или пък държавна собственост, която да служи в полза на определена политика като „разменна монета”.

Причини за подобна абсурдност

Не мога да се съглася с целенасочената дезинформация, прокарвана от платени проруски провокаторски коментари от страна на интернет тролове, работещи в полза на хибридната война на Кремъл (Москва) срещу ЕС, в опитите им да го дискредитират и да настроят европейски граждани и дори членки на Обединена Европа едни срещу друг, внушавайки по този начин разочарование, сриване на доверието, с цел евентуално разбиване единството на ЕС чрез поддаване на кремълска фалшива пропаганда и подкопаване на доверието в евро-атлантическите структури и система на защита към гражданството и неговата сигурност в Обединена Европа. В съюза най-сетне излязоха с решение, че Русия е заплаха за мира и стабилността в Европа и в частност нейната хибридна война срещу ЕС, демокрацията, идеите ѝ и евро-атлантическите ценности.[i] Проблемът тук е доста по-дълбок и касае различен тип играчи на обществената политическо-административна „сцена” в Западна Европа.

Парадоксите с намесата на социалните служби. Сама по себе си идеята да съществува консултант по проблемите, които са налице в обществото, т.е. специалист, който да помага семействата, що се отнася до техните проблеми, с логистика, и по-специално – със съвети, беседи и консултации, никак не е лоша. В нея не само има смисъл, но тя е изява и на типично християнско поведение и отношение към предизвикателствата на живота, пред които се изправя всеки човек, а особено семействата в ситуация на тежки житейски изпитания и проблеми, с които, уви, изобилства съвременният живот. Не случайно в протестантските религиозно-верски среди съществува „каунсълинг” или „съветничество”, което се отнася точно до това: консултиране, съветване на хората във връзка с проблемите, които възникват пред съществуванието им като граждани и хора. Само че, този тип практика касае добрата воля и съучастие на хората, без да има вид на задължение или социална система, която със сила да се намесва в живота на хората и да го регулира принудително, че дори чрез „отчуждаване” и насилствено отделяне на деца от техните родители.

Консултиране на семейни двойки. Неотдавна чух за случай, в който представител на български социални служби изпраща писмо, в което учтиво кани български гражданин за консултация във връзка с предстоящия му развод. Оставен е телефон, следва договаряне със социалната служителка с определяне на час и ден за среща, удобен и на двамата. Дотук всичко звучи нормално и няма поводи за каквито и да било притеснения. Двамата осъществяват срещата. Служителката е много атрактивна и симпатична млада дама. Тя започва разговор за проблемите, които мъжът среща със съпругата си, с която се канят да се разведат. Няма никаква натрапчивост, всичко се случва в приятна атмосфера на непринуден разговор. Внезапно обаче мъжът, който е на път да сподели дълбоки лични притеснения за семейния си другар (каквито естествено винаги има), между другото пита младата дама: „А вие семейна ли сте?”. Отговорът е: „Не...”. В този момент мъжът осъзнава абсурдността или по-точно „Параграф 22”, в който по неволя е вкаран като гражданин на България от страна на управляващите. „А като не сте семейна, как можете да консултирате семеен мъж за семейните проблеми, с който той се сбъсква, но с които вие не сте запозната?”, пита той с усмивка. Младата дама също се усмихва и леко конфузно замълчава, а разговорът продължава с някои общи теми. Скоро приключват срещата, казват си „довиждане” и всеки се отправя по пътя си без никакви особени последици. Но този разговор е твърде показателен за абсурдността на бюрократичната система, в която са вкарани по неволя българските граждани.[ii]

Отнемане на деца? Още по-драстичен е случаят, в който представители на властта, чрез социалните служби, биват упълномощени да решават съдбата на едно или друго дете, респективно семейство или родители, без самите служители да знаят що е това брак, семейство, съпруг, съпруга с отношенията им. Картината на поредния „Параграф 22” става пълна, при условие че социалните служители нямат никакъв опит или понятие от това що е бащинство/майчинство, та да преценяват за отношенията вътре в семейството, особено с техните деца, след като самите социални служители нито са били семейни, нито са ставали родители, нито са познали що е то „чадородие” – отговорностите около него, близостта с децата, отношенията, изпитанията, предизвикателствата. И въз основа на какво точно тези социални работници ще дават оценка и определение за това дали дадено дете да бъде отнето от семейството или не? Въз основа на инструкциите и правилника за вътрешния ред в социалните служби, писан пак от такива като тях – несемейни или без ни най-малка представа за родителство, респективно семейна отговорност. И как да знаят драматизма на ежедневната проблемност на семейните хора и съвкупността от предизвикателства, които се изправят пред родителите, ако самите социални служители си нямат и идея от семейство?


Преди години (2014 г.) нашумя случаят с малката Мегън – родена от българска майка и гражданин на Великобритания. Заради скандалното поведение на нейния баща (позволил си гледане на детско порно) и наивността на българката да сподели със социалния служител тази слабост на съпруга си, нещата се развиват драматично и тъжно за детето. Отначало майката е предупредена от социалния служител да не се среща повече с бащата, но тя го е правила. Все пак това е човек, с когото е живяла, баща е на детето ѝ. Но неговата злоба и отмъстителност довежда до това – той да я наклевети пред социалните за същото и в крайна сметка малката Мегън бива отнета и от майката, след което дадена за отглеждане на съвсем чужди хора в приемно семейство. Група симпатизанти на нейната болка се организираха, отпечатаха фланелки с лика на майката и дъщеря ѝ, след което и протестираха пред посолството на Обединеното кралство в София. Безрезултатно... Днес, години по-късно, малката Мегън вероятно вече е забравила майка си, а травмата в съзнанието ѝ от откъсването ѝ от тати и мама едва ли някога ще се заличи.

Всъщност, без значение дали самите работещи в социалните служби имат деца, семейство или съпрузи/ги, намесата в делата на чуждо семейството, освен в случаи на наличие на подчертано криминално действие или поведение, заплашващо живота или здравето на детето или на другия родител, е пълен абсурд, достоен само за най-ярките примери от пиеси в театър на абсурда, откровената гротеска или фарса, носещ привкус на съвременен хорър.

По същия начин нашумя случаят със семейство в Германия, желаещо да възпита децата си не в духа на еволюционизма, а в духа на християнството и научния креационизъм. Там се стигна до крайността – отнемане на всички деца от страна на държавата само защото са искали да посещават светско училище, като възпитават и учат децата си в домашни условия като християнски вярващи, нежелаещи да пълнят съзнанието на децата си с теория на еволюцията, за съществуването на която по принцип няма никакви доказателства, подобно на редица религиозни схващания.

Тази система може да бъде наречена „овластена посредственост”, както това виждаме в американски филм „Параграф 22”, пародиращ подобни абсурдни ситуации, в които бюрокрацията е в състояние да вкара всеки гражданин.[iii] Независимо от усилията и опитите на московски пропагандатори да изкарат като виновен за всички подобни грехове точно Запада, началото на овластената посредственост е поставено не от другаде, но от страна на Изтока. По-точно – на социализма на континента и още по-точно – на идеите, залегнали в

„Комунистически манифест”,

писан и публикуван от Карл Маркс с помощта на Фридрих Енгелс, в който са очертани основните фундаменти на лявата социалистическа и по онова време наречена „комунистическа” идея. Макар да е написан в Западна Европа обаче, най-големите си последователи той намери не другаде, а в Русия. По думите на българския политик Александър Цанков, „Болшевизмът е чисто руски продукт, насаждан с насилие и терор, провеждан от един апарат в ръцете на партийната комунистическа олигархия”.

Еволюционизъм и атеизизъм. Малцина се замислят обаче, че социализмът върви ръка за ръка с атеизма, а той – с еволюционизма, като противопоставени на християнството и вярата в отвъдсветовен Бог. В основата на материализма, или по-точно натурфилософията, стои идеята на вечно развиващата се материя. Тази тема очевидно е прегърната от Карл Маркс и неговите сподвижници и бива тиражирана по целия свят с името „диалектически материализъм”. Днес вече никой не вярва на комунистическо-социалистическите идеи, проникнали в Русия и много други места по света. Въпреки това материалистическите виждания се разпространяват и имат своите последователи.

Ако се замислим, всъщност точно тяхна визия е отношението на Министерство на образованието в Германия, което си позволява да отнема деца от родителите им само защото те не желаят децата им да изучават Дарвинова теория или еволюционизъм. Още по-парадоксалното е, че всичко това става във време, в което всеки е свободен да вярва в каквото реши; тогава, когато свободата на мисълта, убежденията и вярванията в какво ли не се радва на широка обществена подкрепа по целия свят.

Подобен тип виждане е и отношението на социалните служби към семейството и по-точно към децата, които те без никакви угризения могат да отнемат, да предоставят на някого другиго за отглеждане и да третират едва ли не като държавна „собственост” и въобще като материални предмети. Най-пресният случай е с решението на Върховния съд в Германия срещу семейство Вундерлих, което желаеше да обучава децата си у дома, поради което и шест деца бяха отнети от страна на държавата.[iv] 

Следата на... „материята”. Подобно отношение на местна и държавна администрация не би било възможно без разпространението повсеместно на материализма (натурфилософията),[v] съвместно с еволюционизма и левите политически идеи, известни като „комунистически”. Фактически те съществуват точно въз основа на леви политически убеждения, известни от популярното иронизиране на комунистическата идея, според която „всички били равни”, но някои се оказват „по-равни” от другите! Иначе казано, там откровено съществува двоен стандарт. Особено в бившите социалистически източноевропейски страни левите политически кръгове успяха да прокарат внушението, че атеизмът е нещо нормално и естествено за вярване, докато техни политици прокараваха закони за преследване, тежки санкции и рестрикции върху вярващи и особено протестанти, изповядващи християнството.

Такъв е случаят с новия Закон за вероизповеданията от началото на 2019 г. Как е възможно да съществуват хора, които вярват и изповядват провалилите се по целия свят леви комунистически идеи, а в същото време да се забранява на други да вярват в най-успешната верско-религиозна система, известна на света като християнство? В това отношение българският революционер, просветител и възрожденец Методий Кусев е краен. В брошурата си за безбожниците той пита риторично. Как може учители да говорят за възпитание, след като възпитанието означава въздигане, изкачване, усъвършенстване, според класическите разбирания на педагогиката, и в този смисъл атеисти и социалисти учители какво могат да предложат, след като сами отричат точно това – духовността, усъвършенстването към по-добро, което предлага християнската вяра? Отецът мъдро отбелязва и че именно материализмът сам по себе си е отрицание на понятието „възпитание”,[vi] като подчертава, че добродетелите и идеалите в света на хората имат напълно духовна същност, което се отнася и до познанието, жаждата за живот, благородството, нравствената красота и пр.

В конкретния случай трябва да прибавим и още един факт от съвремието. И това е парадоксът, свързан с коренните промени в Изтока и Запада. За тях е валидна максимата, според която двете системи или части на континента, респективно капитализмът и социализмът, взаимно се проникват и си влияят, възприемайки  елементите на срещуположната. От една страна социалистическата (комунистическа) система е принудена да се либерализира и демократизира. А от друга, в Европа, макар и някога противопоставяща се и конфронтираща се със СССР и социалистическата система, заради престъпленията на комунистите, с времето започва да става обратното – тя да възприема влияния от източната част на континента, някои от които са прототалитарни. По този начин всяка от двете системи започва да възприема схващанията на опонента си.[vii] Иначе казано, ако до 1989 г. е било характерно за социалистическите управления от „сталински тип”,[viii] както ги нарича изследователят на тоталитаризма Раймон Арон, отнемане на деца от семействата им, защото родителите им „не ги възпитават в дух на комунизъм”, то това днес явно почва да се случва със Западния свят. Същият този, който някога е изобличавал социалистическата система за нейното безчовечно и антидемократично отношение към гражданите ѝ, вече копира тяхно поведение.

А когато идеи за „духовност” и възвишеност липсват (както по принцип във вижданията на натурфилософията (материализма) и комунизма)? Е, тогава ставаме свидетели на изключителни паметници на човешката мерзост, злоупотреби с човешките личности, тотално тяхно унижение и смазване на достойнството им чрез погазване на правата им, на човешкото в тях, а и на демокрацията като цяло, до пълно обезличаване, унищожаване и погазване на човешкото в тях. Неслучайно комунистическите диктатори Сталин и Мао цзе Дун са рекордьори по престъпления на геноцид – масово убийство на невинни измежду цял един народ. И съвсем логично, в (пост)тоталитарна страна като България ставаме свидетели на безскрупулни социални служби, които отнемат разплакани деца от родителите им, за да ги харижат на свои приятели – бездетни, но способни да им заплатят щедро за „услугата”. А понякога дори и не получават нищо в замяна, но за сметка на това пък сеят своя червен хаос и обезличаване на семействата, отчуждаване на децата им и тикването им в нечии чужди ръце за отглеждане.


Такъв е случаят с Даниела Колева,[ix] на която социалните отнемат трите деца, като ги отчуждават и настаняват при чужди родители, вместо да подпомогнат майката да ги отгледа, изхрани и изучи. Подобна е драмата и с двадесет и шест годишната Симона Александрова от Смолян,[x] на която социалните отнемат новороденото дете под предлог, че нямала автомобил, за да го транспортира до лекар в случай на нужда. Или с отнемането на други 11 деца на семейство от Русе,[xi] сякаш това не са хора, а разменна стока, за която някой с дебел портфейл плаща, за да си я „купи”, а друг, тотално лишен от съвест (социален работник), прибира парите и с тях после се черпи в градския бар за здравето на платилия. А има и други четири деца, отнети от едно семейство в Харманли.[xii]

За съжаление, списъкът на подобна недопустима мерзост в България е много дълъг. Но аз питам себе си и вас: а ние защо позволихме това? Кой точно не знае, че за едно дете няма по-добро семейство от собственото? Социалните работници ли не знаят? Ама да се образоват, да попрочетат! Светът не се заключава в тяхната жалка чиновническа служба, а има и последствия – пагубни и травмиращи за семействата, и особено за децата. Питам се – тези социални работни после с какви очи могат да погледнат близките си и дори себе си в огледалото? Поне малко съвестта не ги ли гори за безобразието, което са допуснали? И не безобразие, а всъщност чудовищно престъпление. Тези, които го инициират, заслужват остро порицание, тежка морална присъда от обществото и ще бъдат подложени на съд от Всевишния. Друг е въпросът, че не бива да хвърляме на Него личната си гражданска, човешка и християнска отговорност за подобно антихуманно поведение.


Заключение.
Въпросът с поведението на социалните служби в (пост)комунистическа България, а в някои случаи и в ЕС, тепърва очаква своето справедливо и демократично решение. Очевидно е, че в случая има налице престъпление срещу човешките права, демокрацията, свободата, правото на майчинството и бащинството, както и на децата, като принадлежност на родителите си по рождение, исконно свързани с „мама” и „тати”, които те са видели с очите си при раждането си. Никой няма да ги обича повечеот тези, които са треперили над тях през деветте месеца, през които са се образували в утробите на майките си, и с нетърпение са очаквали кога ще се появят на бял свят, за да си ги прегърнат. И ако за момента властта не определя това като криминално престъпление, то определено е престъпление срещу човечността, човешката свобода, демокрацията – човешките и гражданските права на пострадалите – родители и деца. Този проблем чака своето належащо разрешение с категоричното прекратяване на подобни грозни и недопустими през ХХІ в. практики.

 

Бележки
___________________

[i] Светослав Малинов. Пленарна сесия, 14 март, 2019. Страсбург, ЕС. https://www.facebook.com/smalinovMEP/videos/419488188818303/?notif_id=1552573139552323&notif_t=live_video_premiere . (Последно посещение 15.03.2019).

[ii] Интервю с В.Г. 57 г., служащ, висше образование, от 21.01.2019 г., София.

[iii] Разговор със Светломир Никодимов. Той сподели разказ, без да цитира източник: „Андрей Михалков-Кончаловски:
"За Русия е характерна мисловна двойнственост. Ние сме архаична нация, мнозинството хора у нас живеят в каменната ера, но в същото време ползват айфони. А що се отнася до нашата ценностна система, сравнена с Европа, то ние се намираме в XI или XII век, когато все още не е имало никаква буржоазия, не е имало граждани. За това е писал още Маркс. Така например, у нас никога не е имало собственост. Когато човек няма нищо, което трябва да защитава или може да продаде, той не може да разбере какво е това пазарна икономика. Затова и много руснаци не могат да разберат немците, както и обратното: съществува различни системи на приоритети. Освен това руското мислене е и манихейско: в него има само светлина и тъмнина, черно или бяло – това е една от причините за кризата на нашето общество." Форум „Русия – враг № 1 на българската държавност”. София. 10.03.2019.

[iv] Екип „Свобода за всеки”, 2019 г. Германия: поредната съдебна борба за защита на домашното образование

https://mailchi.mp/05cf59822eea/ffa-issue-2971121?e=7d2544dcba (Последно посещение 15.03.2019).

[v] Сайър, Джеймс. Вселената до нас. София, 1991. 56-58.

[vi] Кусев, Методий. 1992. Възпитание в духа на християнството или безбожието. Стара Загора. 10-11,14; 21-23.

[vii] Йорданка Бибина. Културните маршрути на духовността. Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63). https://liternet.bg/publish13/j_bibina/rzaimova.htm. (Последно посещение 15.03.2019).

[viii] Арон, Раймон. Демокрация и тоталитаризъм. София, 1993. 165-167.

[ix] Отнеха трите деца на Даниела Колева. https://www.168chasa.bg/article/5990947 (Последно посещение 15.03.2019).

[x] Отнеха новородено от самотна майка, нямала кола и доходи.
http://onovini.com/2019/01/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D1%8F/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xi] Отнеха 11 деца на семейство от Русе.
https://trud.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-11-%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xii]Харманли  https://sakarnews.info/sotsialni-otneha-chetiri-detsa-ot-semejstvo/ (Последно посещение 15.03.2019).

Публикувана в Блог

Адвокатската професия е конституционно установена дейност, в рамките на съдебната система и закона, която има за цел защитата на правата и законните интереси на хората.[i]

Същността на адвокатската професия, въобще на адвокатската защита, е да се гарантира на обикновения човек, че държавната машина няма да се задейства в изпълнение на закона по тълкувание, което е изгодно на държавната бюрокрация, но е насочено срещу правата на гражданина.

С  нововъведенията по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Правилника за прилагането му се въвежда масова шпионско-доносническа система, в която са въвлечени редица правно-обслужващи професии и дейности, включително и тази на адвокатите. Нововъведенията са такива, че с тях несъмнено и грубо се потъпкват конституционни права и свободи на хората, в нарушение на Конституцията, включително и на конституционно установената дейност на адвокатите като правни защитници и доверители на своите клиенти. На практика адвокатите се превръщат в неплатени и нещатни сътрудници на Държавна сигурност срещу своите клиенти, чиито права и законни интереси би следвало да защитават.

Установените тълкувания на ЗМИП водят до тиранично държавно управление, което, вместо да защитава принципите на свободното и демократично общество, нарушава Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съставляваща фундамент на европейско-демократичната същност на стремежите на българското общество и държава.

Фактът, че Висшият адвокатски съвет и агенцията за национална сигурност – ДАНС – са се договорили, че само ВАдвС, а не всички адвокати трябва да подават планове за обучение по мерките срещу изпирането на пари, е само частично облекчение на абсурдните изисквания, насочени срещу същността на адвокатската професия и адвокатската дейност като правозащитна част от съдебната система. Разбира се, реакцията на несъгласие с обезличаването на адвокатската професия и превръщането на адвокатите в обслужващо звено на една всеобхватна държавна машина за следене от страна на редица колеги адвокати е достойна за отбелязване и подкрепа.

Ето основните проблематични и противоконституционни положения в ЗИМП, Правилника и тяхното приложение.

1. Адвокатът е натоварен с „оценка на риска“, идващ от клиента. Третирането на клиент или потенциален клиент на адвоката като потенциален „рисков фактор“ за националната сигурност, относно който следва да докладва на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), тотално опорочава взаимоотношенията между адвокат и клиент като такива на доверие, поверителност и сътрудничество с цел опазване на законността и правата на клиента. Преценката кои са терористи и кои не е на правоохранителните органи, включително и на ДАНС, а не на тези, които по същността на своята дейност защитават правата и законните интереси на хора, срещу които правоохранителните органи, в редица случаи, са предприели оперативни или правно-процесуални действия. Не случайно българското право познава термините като „защитник“, доверител и довереник, с които се описват отношенията на адвокат и клиент. Разрушаването на отношенията клиент – адвокат, на основата на доверие и поверителност, целено с въведените закони и правилници и с тяхното тълкувание, е заплаха за адвокатската професия, за правата на хората и за конституционно-установения демократичен ред в страната.

2. Конкретно се нарушава поверителността и адвокатската тайна (нарушен е чл. 30, ал. 4 и 5 от Конституцията и Закона за адвокатурата) с въведените изисквания за наблюдение на дейността с евентуалната цел за докладване на ДАНС за произхода на средствата на клиента, включително и тези, с които са платени хонорари на адвоката или цени по сделки, в които адвокатът е участвал в качеството си на тъкав спрямо клиента. Планът на ВАдвС, договорен с ДАНС, предвижда за адвокатите:

Взаимодействие с компетентните органи при установяване на съмнителни операции от страна на клиенти, приготовление към извършване на такива операции, както и при възникване на съмнение за законния произход на средствата, с които клиент участва в определени действия и операции;

3. Неясно е защо законодателят налага всички адвокати и други дейности, предлагащи правно-информационни услуги (нотариуси, банкери) да се превръщат на практика в антитерористична мрежа от държавна шпиони, при положение че броят на терористите е несравнимо малък, дори нищожен процент, в сравнение с броя граждани, които нямат нищо общо с тероризма, но следва да бъдат обект на оценки, шпиониране и подозрения от хората и организациите в професиите, в които най-вече е нужно доверие и сигурност (особено при положение, че самата европейска директива изисква пропорционалност при прилагане на мерките против изпирането на пари, вж. по-долу). Обяснението е, че държавната власт ползва опасността от „изпиране на пари от терористи“, за да установи контрол на дейността на редовните и спазващи закона граждани и техните организации.

4. Шпионските тактики, възложени на адвокатурата, са договорени между Висшия адвокатски съвет и съвременната държавна сигурност – ДАНС. Включени са в План, изготвен от ВАдС, от който по-долу посочваме цитат с подчертавания на типично доносническите функции, които се възлагат от държавата и нейните тайни служби на адвокатите съгласно мерките и съглашението между ВАдвС и ДАНС с План на ВАдвС: [ii]

Комплексната проверка и идентификация на клиентите, включително воденето и своевременното осъвременяване на регистрите на клиентите;

Съдържание на документи, свързани с идентификацията и дейността на клиентите, съхраняване на предоставените от клиента и изготвените от адвокатите документи за целите на изпълнението на изискванията на ЗМИП и нормативните актове по прилагането му, мерки за поддържане и съхранение на конфиденциалната информация в светлината на Общия регламент за защита на личните данни и съответния български Закон за защита на личните данни и нормативните актове по прилагането му;

Идентифициране на действителния собственик, поредност и систематизиране на действията по идентифицирането му;

Действия при съмнение във верността, актуалността и адекватността на предоставените идентификационни данни на клиентите и при установяването на техния действителен собственик;

Оценка на рисковия профил на клиентите, критерии за оценка;

Действия в случай на съмнение за действия или операции, които потенциално може да са свързани с изпирането на пари;

Специфични правила за действие по отношение на клиенти, чийто рисков профил показва завишен риск от извършване на съмнителни операции във връзка с изпирането на пари;

Критерии за оценка на завишения риск от съмнителни операции на определени клиенти;

Критерии за прилагане на правилата за опростена комплексна проверка на клиента;[iii]

Критерии за прилагане на правила за разширена комплексна проверка по отношение на клиенти - видни политически личности и при участие на клиенти в сложни или необичайно големи сделки или операции;

Изясняване на произхода на средствата, с които клиентът заплаща цената по сделки, сключени с участието на адвоката, както и при заплащането на собственото му възнаграждение.

Накратко обобщено и без да навлизаме в ненужни подробности на тази всеобхватна схема за шпионаж – този план сочи към

края на независимата и свободна адвокатура в Република България.

Адвокатите са превърнати в неплатени, подчинени агенти на отдел „Финансово разузнаване“ към ДАНС и ще изпълняват техни функции, неприсъщи и дори противопоказни за същността на адвокатската професия (в нарушение на чл. 134 от Конституцията, който гарантира, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се).

Отивайки при адвокат за правна помощ и защита, вместо отношение на доверие и съпричастност, клиентът следва да очаква отношение на подозрение и възможност за пълно разследване от адвоката, за да бъде евентуално докладван от същия на властите. Доносът следва да бъде направен дори ако адвокатът има само „съмнения“ по отношение на действията и имуществото на клиента си, а не доказателства.

Освен това, принцип в наказателното право е, че заподозрените имат право на справедлив и независим процес, в който същите се считат за невинни до доказване на противното. Целта на адвоката защитник е в рамките на закона и вътрешното си убеждение да предпази своя клиент от прекомерно и неправомерно ограничаване на правата му в съответните производства. Превръщането на адвоката в следовател, прокурор и съдия по отношение на неговия клиент унищожава морално и професионално смисъла от адвокатската защита. С новите правила невинни граждани са считани за потенциални терористи или участници в престъпна дейност само на базата например, че са „видни политически личности“ или са участвали в „сложни“ или „необичайно големи сделки или операции“. Разбира се, адвокатът като „задължено лице“ следва да шпионира клиента си и при ежедневна и рутинна правна помощ, вкл. при всяка сделка с недвижим имот (вж. чл. 4, т. 15, б. „в“ ЗМИП).

На практика ДАНС и законодателят, със съгласието на ВАдвС, въвеждат една нова антидемократична и тиранична правна философия и практика на предполагане на вина, преди дори да има възможност за повдигнато обвинение. Това сочат мерките за действията на базата на „съмнения“, „оценки на риска“, „търсене на произход на средствата“ и др.

В чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е дадено определение, от което става ясно, че прането на пари е свързано единствено и само с престъпна дейност (тук цитираме само първите две алинеи от разпоредбата):

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Изпиране на пари по смисъла на този закон е:

преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;

укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

Законът и правилникът към него се базират на съответната Европейска директива.[iv] За да стане ясно колко неадекватни, непропорционални и крайно тоталитарни са мерките, предвидени от българския законодател, ще цитираме едно от изискванията при прилагането на директивата в законодателството на страните членки: „Важно е да се отбележи, че предприетите мерки следва да бъдат пропорционални на рисковете“.[v]

Рисковете от тероризъм в България са несравнимо по-малки от тези в други, включително и развити, демократични страни.[vi] В същото време степента на задължаване и обременяване на адвокатите с обработването на реална (регистри с клиенти, данни) и нереална (оценки на рискове, съмнения) информация за клиента с цел да се изрови някаква форма на терористично-обвързана финансова дейност на подзащитния гражданин е огромна.

Ангажирането на цялата гама от правно-административни професии, и най-вече на адвокатите защитници на правата на хората, с това да следят гражданите, само на базата на съмнения, за евентуална терористична заплаха от тяхна страна е крайно непропорционално прилагане на една иначе легитимна система за сигурност. Покриването на огромни части от населението, и най-вече натоварването с тази задача на тези представители на съдебната система, адвокатите, които са последният гарант за защита на правата на хората, със задължение за следене, съмнения и доносничене, е абсурдно, недемократично и недостойно законодателство за една представяща се за демократична страна и нейната държава.

Следва да напомним, че задълженията за опазване на реда и сигурността са на ДАНС и на други държавни органи , а не на адвокатите, нотариусите или който и да било друг участник в правосъдието или ежедневния граждански оборот.

В горецитираната Директива на ЕС не се споменават нито веднъж задълженията на адвокатите за установяване на противозаконно пране на пари. В същото време директивата споменава 75 (седемдесет и пет) пъти задълженията на „националните звена за финансово разузнаване“. Освен това в европейската директива, параграф 39, е предвидено следното по отношение на задължени лица, които практикуват юридическата професия:

Държавите членки следва да могат да определят подходящ саморегулиращ се орган за определени задължени субекти, като орган, който да бъде информиран първоначално вместо ЗФР.[vii] В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека система за първоначално докладване пред саморегулиращ се орган представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзка със задълженията за докладване, приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност. Държавите членки следва да предвидят средствата и начина за постигане на защитата на професионалната тайна, поверителността и неприкосновеността на личния живот. (Пар. 39, подчертаването мое)

Средства и начин за защита на професионалната тайна и поверителността и неприкосновеността на личния живот в българското законодателство по въпроса не могат да бъдат открити. Напротив, адвокатите са принизени умишлено от българския законодател до „лица, които по занятие извършват правни консултации“, според терминологията на ЗМИП (чл. 4, т. 15). По този начин се въвежда възможност да им се възложат шпионски функции относно широка гама от типично адвокатска дейност – сделки с недвижими имоти, сделки с парични средства, упражняване на представителна власт на клиенти и др. (вж.  чл. 4, т. 15 от ЗМИП).

Когато държава членка реши да определи такъв саморегулиращ се орган, тя може да позволи или да изиска от саморегулиращия се орган да не представя на ЗФР никаква информация, получена от лицата, представлявани от този орган, когато информацията е получена от или по отношение на един от техните клиенти, в процеса на 5.6.2015 г. L 141/78 Официален вестник на Европейския съюз BG установяване на правното положение на техния клиент или при изпълнение на техните задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебен процес или във връзка с такъв процес, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такъв процес, независимо дали информацията е получена преди, по време или след съответното производство. (Пар. 40)

Планът и ЗМИП не отчитат и конкретните указания за запазване на професионалната тайна при упражняването на юридическата професия и в контекста на Директивата, заложени в параграф (9) на Директивата:

Следователно правната консултация следва да остане в обхвата на задължението за спазване на професионална тайна, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма. (Пар. 9)

Никаква подобна гаранция не се предвижда за „задължените лица“ адвокати по ЗМИП, нито по Правилника.

Българската адвокатура следва да се откаже от това да има обслужващи функции по отношение на органите за национална (държавна) сигурност и активно да се противопостави на това тоталитарно и недемократично законодателство и неправилните местни тълкувания на европейските директиви по въпроса за „прането“ на пари.

За целта призоваваме ВАдвС да оттегли горецитирания План и да настоява за запазването на адвокатската професия като такава на установения конституционен ред в защита на всички права и законни интереси на гражданите.

Адвокатите следва да са стожер на законността и свободното демократично общество, а не участници в изземването на такива права и свободи с недемократично законодателство и съмнителни в правно отношение правоприлагащи методи.

За това е нужно пълно и недвусмислено противопоставяне на недемократичното и противоконституционно законодателство и на прилагането на мерки, предназначени за престъпници, по отношение на спазващи закона граждани  и техните основни права, включително правото на адвокатска правна помощ и защита.

В случай че законодателят не извърши спешно промени в ЗМИП в посока гарантиране на конституционната свобода и независимост на адвокатурата и на адвокатската тайна, настояваме, на основание чл. 150, ал. 4 от КРБ, Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на ЗМИП в неговото приложение по отношение на адвокатурата и отношенията адвокат – клиент.

Всички права запазени © 2019.


Адв. д-р Виктор Костов
, издател на Свобода за всеки, е член на Софийска адвокатска колегия от 27 години.

 

Бележки
_________________________

[i] Тук се има предвид „съдебната система“ в по-широк смисъл, а не само системата от съдилища и магистратите като държавни институции на правораздаване. Адвокатурата е свободна и независима организация за защита на правата и законните интереси на гражданите, която оперира в рамките на съдебната система като стриктно понятие, както и при разясняването и изпълнението на закона в гражданския оборт като цяло (бел. авт.).

[ii] СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ /ЗМИП/  https://www.vas.bg/bg/a/sbobshchenie-otnosno-zakona-za-merkite-sreshchu-izpirane-na-pari-zmip

[iii] Пак там.

[iv] Директива (ЕС) 2015/843 г. https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/0bff31ef-0b49-11e5-8817-01aa75ed71a1/language-bg.

[v] Официален вестник на Европейския съюз. Вж. стр. L 156/43 от 19.6.2018 г. Текстът на Директива (ЕС) 2018/843 в интернет: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L0843. Вж. също оригиналната директива от 2015/843 г. https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/0bff31ef-0b49-11e5-8817-01aa75ed71a1/language-bg

[vi] По степен на опасност от тероризъм България се нарежда на 26-то място от 163 класирани страни, където челното място означава най-малка опасност, вж. тук: http://visionofhumanity.org/indexes/global-peace-index/

[vii] ЗФР е съкращение в текста на Директивата и означава „звена за финансово разузнаване“.

Публикувана в Блог
Сряда, 21 Февруари 2018 12:46

Държавата, която отвлича деца

Barnevernet

По суша България се намира на около 2600 км от Норвегия, на 2700 км от Швеция и само на 1600 км от Германия. Това означава ден, ден и половина пътуване с кола, два-три часа със самолет и няколко минути с превозното средство, на което се возят политическите решения на Съвета на Европа. С какво обаче информацията за тези разстояния има отношение към темата на тази кратка статия? Отговорът е – с факта, че към днешна дата във всяка една от споменатите държави в името на доброто на децата – бъдещи граждани на новия свят – се извършва държавен погром над семейството.

От много години вече във въпросните страни (и в много други) се прилага  държавна политика за отвличане на деца от семействата им. Само в Швеция над 300 000 деца са отделени от техните родители. 300 000 ранени детски сърца и още два пъти по толкова съкрушени родители. Това са страшни цифри, описващи една на пръв поглед незабележима разруха, която е покрила съвременния свят. Най-страшното е, че тази статистика не е взета от уроците по история, разкриващи ни периода на мрачното средновековие или ужасните години на Втората световна война, а се отнася до невидими, но реални събития от настоящето. Числа, които демонстрират осъществяване на варварска държавна политика пред очите на цивилизованите и образовани жители на Стария континент.

И ако е лесно да гледаме числата от поредната безлична статистика, съвсем не така удобно ни е от гледна точка на ценностната ни система, когато си дадем сметка, че зад тези цифри стоят конкретни съдби на хора, които може би биха били наши приятели, ако ги познавахме отблизо. Или дори – би могло да сме самите ние.

Нека все пак надникнем зад сухата статистика и обърнем внимание на случващото се в едно семейство, живеещо на 2700 километра от България. На 9 февруари 2018 г. семейство Кристиансен се сблъскват с ужаса на държавния терор, когато дванадесетгодишният Кай е отвлечен пред дома на семейството му от служители на „Барневарн“, норвежката служба еквивалент на българските отдели за закрила на детето – служба, придобила зловеща слава на организация, отвличаща деца.

Неотдавна семейство Кристиансен се преместват от Канада в Норвегия в търсене на по-добър и уреден живот. Бащата и майката на дванадесетгодишния Кай не желаят детето им да бъде насилвано в държавната образователна система и затова започват да го обучават вкъщи. Оказва се обаче, че тяхното незачитане на държавната претенция над детето им има тежки последици. Кай е изтръгнат от грижите на родителите си и отведен от представители на репресивния норвежки държавен апарат.

Ако имате здрави нерви, може да видите видеото с отвличането на Кай Кристиансен от норвежките служители на „Барневарн“. Всъщност вижте го дори само за да заздравите нервите си, защото не е изключено случващото се в Норвегия да стане ежедневие и тук – на 2700 километра от мястото на събитието.

Има моменти, в които думите от  стихотворението „Когато те дойдоха…“ на протестантския богослов Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер са особено актуални:

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин.

Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да говори.

В контекста на случващото се със семейство Кристиансен звучат ли актуално думите на Мартин Нимьолер? Можем ли да ги отнесем към настоящия исторически момент? Мисля, че отговорите и на двата въпроса са положителни. Независимо че днес свободата не е заплашена от нацистите, тя си остава застрашена – този път от управници, които изповядват леви социалиситически идеи. Днес агентите на държавния репресивен апарат не идват за комунистите, нито за социалдемократите, нито за членовете на профсъюзите, а още по-малко за евреите. Днес обаче идват за семейството.

Пред очите ни в Европа се случват престъпления, които не са разобличени като престъпления, понеже са извършени от държавни органи. Узаконеното беззаконие си остава беззаконие, независимо дали е извършено от представител на закона или не. Който цели разбиването на семейството, чийто Създател е Бог, дори да е облечен във власт, си остава беззаконник. И ние не бива да мълчим за случващото се в Норвегия, нищо че не сме норвежци. Защото заради мълчанието ще дойдат и за нас.

 

Публикувана в Блог

Темата за ратифицирането на Истанбулската конвенция от българския парламент е в разгара си. През последните дни представители на държавни институции, политически формации, както и на неправителствени организации се включиха активно в публичния дебат в защита на документа или с несъгласие за евентуалното му ратифициране от Народното събрание на Република България.    

На организираната на 23.01.2018 г. от Председателя на парламента обществена дискусия в сградата на Софийския университет Становището на "Свобода за всеки" срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция беше представено от координатора адв. Невена Стефанова. Становището беше заведено в деловодството на Народното събрание с приложен правен анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който подробно разяснява проблемите в текстовете на конвенцията.

По-късно същият ден в ефира на Дарик радио адв. Стефанова подчерта, че Истанбулската конвенция е опасна, защото целта ѝ е да се разруши традиционното семейство. В разговора беше обърнато внимание на факта, че конвенцията е повече идеологически, отколкото юридически документ. В своята същност тя представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужна и опасна. Освен това  документът не защитава обективни правни принципи и давайки възможност на човек да определя пола си, създава изключително опасна основа за правна рамка, от която да се черпят права за една категория хора за сметка на друга.

 

Публикувана в Блог

Уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация:

а. Налична е достатъчна законодателна база за целите, които конвенцията твърди, че урежда;

б. Имплицитно се въвеждат "човешки права", които не съществуват;

в. Основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически:

а. Прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории, като пол, семейство, мъж, жена, и в крайна сметка е деструктивен за традиционното семейство;

б. Изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция:

а. Кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност;

б. Предложеното действие за изкореняване на "традицията, основана на стереотипните роли на половете";

в. Нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си;

г. Прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие;

д. Създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези, последно изброени проблеми на конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който предлагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция, затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Публикувана в Блог

 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто – зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си! (Исаия 5:20-21)

Що за свят е този, в който черното е бяло, бялото – черно; сладкото е горчиво, а горчивото – сладко; доброто е зло, а злото – добро? Извратеното е свято, а святото – извратено?

Що за свят е този, в който нормалността и естеството на нещата трябва да бъдат защитавани от ненормалните? Светът, в който лудите, които си сменят пола, са благородни и смели, а трудовите хора, които издържат деца и семейства – отживелица от миналото?

Тиранията на тоталната заблуда

Това е светът на гениите, създали концепции като Истанбулската конвенция.

Същите или поне подобни зли духове, които ни дадоха комунизма, фашизма и всякакъв друг вид тирания. С какво бракът между мъж и мъж, наложен със силата на държавна принуда, е тирания, която е по-различна от изброените? Или с какво България е на път да ратифицира тази конвенция.

Министър Захариева положи подписа си под откачения документ преди време, когато ръководеше Министерство на правосъдието. Сега, като външен министър, г-жа Захариева има за цел да довърши ненормалния проект – да мотивира представителите на българския народ, избрани да защитават интересите му, да ангажира българският народ с волеизявление в подкрепа на… правната деконструкция на мъжа и жената? Разбира се, предлогът и словосъчетанията са привидно благородни и добронамерени:

Гл. 3, чл. 12, ал. 1: Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. – (Истанбулска конвенция)

Само този текст е напълно достатъчен Истанбулската конвенция да бъде белязана като поредния ненужен и опасен социален експеримент, целящ разграждане на морала и ценностите, вместо да бъде демагогски защитавана.[1] (Ако това не е феминистки марксизъм-ленинизъм от най-долна класа, то аз не съм наясно с това що е комунистическа и лява демагогия.) Новинарски сайт правилно отбелязва:

Традиционните роли на мъжкия и женския пол ще бъдат подложени на натиск за поведенчески промени в социалните и културните модели – натиск, който засега се нарича „насърчаване“. – (offnews.bg)[2]

Какъв е идеологическият заряд на съвременния неосоциализъм, който налага този нов социален модел на деконструкция на здравия разум чрез деградиране на пола и традиционното семейство можем да видим от тези радикални феминистки, които, имам усещането, че в много случаи са само говорителки на идеолозите, които стоят зад тях:

„Тъй като бракът представлява робство за жените, е ясно, че движението на жените трябва да се съсредоточи върху нападението срещу тази институция. Свободата на жените не може да бъде спечелена без премахването на брака.“ – Шейла Кронин, лидерка на феминистката организация СЕГА (NOW)

"Бракът като институция се е развил от изнасилването като практика". – Андреа Дворкин[3]

"Семейното ядро трябва да бъде унищожено [...] Какъвто и да е крайният му смисъл, разпадането на семействата сега е обективно революционен процес." – Линда Гордън

"Чувствам, че мъжемразството е почтен и жизнеспособен политически акт, че потиснатите имат право на класова омраза срещу класата, която ги угнетява." – Робин Морган, редакторка на списание Ms. Magazine.

Всякакви увещания от министър Захариева, че българската Конституция нямало да се промени, са хвърляне на прах в очите на бедните. Българската Конституция е либерална относно прилагането на международните документи, ратифицирани по надлежния ред. Те просто се прилагат с приоритет пред вътрешното законодателство (вж. чл. 5 КРБ).

Захариева подчерта, че Конвенцията не въвежда нещо, което да го няма в българското законодателство и в Конституцията, но извежда задълженията на държавата и обществото на по-високо ниво на образование, защита, мерки и помощ, ако се стигне до домашно насилие.[4]

Забележително е също, че юристите на държавата, обслужващи деконструкцията на пола в полза на държавата, са единни в подкрепата си за конвенцията – тя е приета единодушно на заседание на Съвета за съдебна реформа.[5] Все пак Захариева признава, че „според Конвенцията поемаме задължение да обучаваме и децата в училище в толерантност между половете и разчупване на стереотипите, каквото и да означава това“. Да обясним на госпожа министърката какво означва тази толерантност: тя е толерантност (или по-скоро наложени търпимост и приемане) към всяка морално и обективно извратена теория за същността и ролята на мъжа, жената и тяхната сексуалност, с която да се тровят впечатлителните умове и сърца на деца и подрастващи в задължителното държавно училище. Само разврат не е достатъчен. Нужно е да се въведат и полови извращения. (Надявам се да съм бил ясен относно скритото значение на така „нужната“ конвенция за г-жа министърката, която открито заявява своето неразбиране.)

Атака срещу свободата и достойнството на личността

Със сигурност свободата на словото, съвестта и религията (за кой ли пореден път?) ще попаднат под ударите на обществените нагласи, породени от подобна инициатива. Моделът за семейство, ясно установен в Библията, на практика е обектът на атака на злите гении, стоящи зад идеологията, породила абсурдната конвенция.

От друга страна, приемането на тази конвенция няма кой знае колко да промени статута на българския редови човек. Просто един ден той ще се събуди и по закон полът му ще е флуидно, неясно и несигурно понятие, подлежащо на определение и държавно преразпределение. За пореден път друг ще определя не само съдбата му, но и чисто биологическата му същност.

Има ли нещо по-мрачно и по-тиранично от незачитането не само на вътрешните убеждения, но на обективната действителност?

Управляващите приемат конвенции, за да изглеждат добре пред международните си контакти, без много да се замислят каква е моралната, юридическа и социална цена, която народът трябва да плаща за техните фриволни политически пируети. Едва една трета от министрите в МС са се обявили против ратифицирането. Но навикът на голяма част от управляващите да не се зачитат хората, техните традиции, вяра и семейство в полза на абсолютно доказано налудничави „международни документи“ не е извинение да се подписва Истанбулската конвенция.

Българите трябва активно да отстояват правата си, за да няма връщане назад към налудността на тираничната утопия на живот в общество, което вечно се намира в някакъв преход, защото се придвижва от една заблуда към нова такава.

[1] Линкът сочи съм статията "Третият пол" и Истанбулската конвенция" в сайта Уебкафе, писана в защита на ратифицирането на документа.

[2] https://m.offnews.bg/news/Politika_8/VMRO-Mezhdunarodni-lobita-natiskat-Balgariia-da-uzakoni-tretiia-pol_671890.html.

[3] I Haven't Lost My Virginity. Radical Feminist Quotes. http://www.experienceproject.com/ (англ.). Спестяваме на читателите някои от крайните и натуралистични цитати на Дворкин, свидетелстващи за неистовата ѝ омраза към мъжкия пол и призива ѝ към насилие срещу мъже.

[4] http://dnes.dir.bg/news/ms-kabinet-borisov-3-tretia-pol-istanbulscata-conventzia-26746315?nt=4.

[5] Пак там.

Публикувана в Блог
Възможно ли е една страна, един народ да се наричат свободни, ако  непосредствена задача на техните „социални служби“ е да отнемат децата на бедни вдовици и да ги преразпределят на платени „приемни семейства“? Разбира се, че отговорът е НЕ! Иначе какво значи „свобода“ и какво значи „демокрация“, ако доразрушаването на едно семейство в трудност е основна цел на такова общество?

Точно това правят българските СС и го направиха за пореден път с г-жа Даниела Колева от Сливен. Отнеха ѝ трите деца поради бедност. Децата са дадени на различни приемни семейства. Бездушната „помощ“ на държавните чиновници се състои в това да разбият семейството, да отнемат на вдовицата трите дечица, а тях да лишат от майка и братчета и сестричета.

Въпросът, който веднага бе поставен от будни хора, беше: защо „социалните“ имат пари да преразпределят деца и да плащат на така неречените „приемни семейства“, а не помогнат с тези пари на майката?

Отговорът е прост: защото механизмът на бездушната държавна бюрокрация така е направен, че парите да се усвоят при преразпределение на деца, и отчетите да изглеждат по-внушителни, сякаш социалните са си свършили работата. Това, че една майка, която едва свързва двата края, има нужда от помощ, и че единствената ѝ утеха са децата ѝ, изглежда е без значение.

След като медиите съобщиха за случая, имаше ответна обществена реакция. Хора от страната и чужбина събират средства за помощ на г-жа Колева. Малко след тази реакция СС заявиха, че всъщност това не било прибързано решение, че били много старателни в опитите си да помогнат на г-жа Колева да се справи с трудната материална ситуация. Пропаганда.

Дори медиите се хванаха и писаха, че децата веднага били върнати на майката след отнемането им, което просто не е вярно и беше установено от СВ  след разговор лично с г-жа Колева.

Съгласно закона деца се отнемат от родителите само ако има насилие над тях в семейството. Г-жа Колева била подписала съгласие!? На кого ги разправят тези недомислици? Дали адвокатът ѝ внимателно е прегледал какво подписва? Аха, тя нямала адвокат, когато подписвала съгласието си да ѝ вземат децата.

Доколко една притисната от бедност майка на 25 години е в състояние да се справи с предизвикателствата и правните каламбури, които СС крият в ръкава си?

Ситуацията може да бъде поправена. Хората със съвест трябва да реагират и да пишат и да протестират срещу наглото незачитане на семейната и майчина обич, на института „семейство“, даден от Бога, и на честта и достойнството на една майка, която се бори за най-скъпото си „притежание“ – децата, които е родила.

Подпишете петицията с искане държавната служба „Социално подпомагане“ в Сливен НЕЗАБАВНО да върне децата на г-жа Даниела Колева. Децата трябва да са при майка си ПРЕДИ рождествените празници.

СВ предоставя сметката си за дарения, които ще помогнат г-жа Колева да получи начална финансова стабилност. Дарението може да направите много лесно, в брой в каса на Изипей или по посочената в сайта ни сметка. Основанието за паричния превод задължително трябва да сочи „Помощ за Д. Колева“, за да гарантираме средствата да отидат при нуждаещата се майка.

Нека да направим едно добро дело и да върнем децата на тази майка, чиято бедност не е порок, както държавната бюрокрация счита. Така и празникът ни ще бъде истински.





Публикувана в Блог
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог
Либертарианството е почти непознат термин в българската политика и култура. То е най-общо казано, политическа философия, която защитава минимална намеса на управлението (държавата) в личния и обществен живот. Поради крайния и тоталитарен социализъм, демонично натоварен и неотстъпващ позиции дори в условията на настоящата квазидемокрация, либератарианското мислене и политика са може би сред най-добрите политически решения за България.

Проблемът с крайното либертарианство обаче е следният.

На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците Като християни ние вярваме, че светският управник има за задача да наказва лошите и да защитава добрите (вж. Римляни 13 в Новия Завет). Така поставена, задачата веднага поставя и изискване управникът да има поне някакво отношение съм категориите добро и зло. Тези категории са валидни по отношение на единния и истинен Бог.

"Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат". Притчи 29:2

"Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им". Притчи 29:16

(На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците)

Добро и зло, дефинирани по друг начин, освен по абсолютисткия начин, зададен ни от Библията и юдео-християнската традиция, са изкривени интерпретации на добро и зло.

Така наречената „държава", с която сме свикнали след ранните години на 20ти век, е в голяма степен езическа мисловна конструкция, която няма способността да върши добро в същността си, защото нейното предназначение е да се конкурира с Бога, и в крайна сметка да Го измести. Повечето от създателите на концепцията за „държава" – типажи като Русо и Хегел – са крайни атеисти или хуманстични идолопоклонници. Известен е приносът на Хегел към тоталитарната държава, която той нарича „Бог, който ходи по земята". При подобни претенции от страна на държавата, можем да очакваме от нея само случайно да улучва да върши добро, доколкото то съвпада със съвестта на хората. Но като цяло, нейната функция е на тоталитарно, бюрократично чудовище, дори в „демократични" условия.

Либертарианството, чиято визия е да се противи на голямата държавна бюрокрация, от друга страна не се ангажира с морални и вечни категории. За либертарианеца личната свобода изведена до крайност е най-голяма ценност. Тази позиция е много полезна в случаите, когато е на власт тираничен тоталитарен режим, на който трябва да се противодейства.

Но анархията, в която всеки е сам закон за себе си, е също толкова тиранична и опасна, както анархията на тоталитарната „държава". В този модел тоталитарната държава създава, измисляйки си нови „държавни" закони и морал, вън от дадените ни от Бога.

Християните (тези, които мислят и са ангажирани с политическо мнение и свидетелство) също предпочитат лична и политическа свобода. Особено свобода да проповядват и да се събират. Но общността е критично важна част от християнската вяра и практика. Ние сме индивидуални личности, но не можем един без друг. Христовото спасение и служение включва църковната общност, спасението е индивидуално, но има и общностен аспект. В общността моралните и духовни категории не са без значение. Тоест, личната свобода минава през общностното признание и благо.

В обществото, устроено на либертариански принцип, поради парцелирането му до крайност, има опасност от групова и лична тирания. Тоест беззаконие на дребно, социално фрагментирано беззаконие. Тъй като само вътрешно свободният човек може да ползва свободата по отговорен начин, а мнозината поради греха не са такива, то либертарианството може да проработи само в едно праведно християнско общество.

В езическо и греховно общество приложението на либертарианската идея ще доведе до хаос и тирания на беззаконието на гражданско ниво. Тиранинът обаче няма да е управникът, а обикновеният човек, тъй като, ако всеки ще е закон сам за себе си, злите и нечестивите ще имат точно толкова свобода да бъда зли и нечестиви, колкото добрите и примерни жители, които уважавт другите. (Разбира се, не можем да не отбележим, че беззаконните човеци спокойно ползват голямата държава, за да се прикрият зад нея и да вършат злите си дела; така че, това обрисуване на тиранията на анархията е само условно).

Така в едно либератрианско общество, в което отделната личност няма вътрешен морал и уважение към другите, добрите хора ще трябва да добавят още една функция в живота си – самоотбраната.

Принципно тази функция се пада на светския управник. Неговото служение не е да преразпределя блага или да се занимава със здравеопазване и благотворителност. Основните задачи на управника са мир и справедливост. Казано другояче, той воюва и наказва, за да осигури мир и справедливост. В тоталитарния модел светският управник не е такъв, а тоталитарна самообожествяваща се държава. Самият управник се превръща в престъпник, който има нужда някой да го овладее. Поради отхвърляне на Божито слово и Божия стандарт.

В този смисъл – на тотална и неефективна държава, която издържа мързеливи търтеи-държавни чиновници – по-добрата алтернатива е либертарианският или близък до него модел. Поне е ясно, че управникът го мързи и е неспособен, и така ще му се дължат минимални данъци, с цел средствата да останат у хората, за да се мобилизират за прозводство, семеен живот и самоотбрана. Тези нужди са така формулирани, тъй като едни в либертарианството ще се чувстват свободни да пушат марихуана, а други ще ползват свободата си да се образоват и да се въоръжават, за да се защитят от безделника, който пуши, и е свободен, но не произвежда и кара по магистралата в зиг-заг. Така добрите и учените ще успеят, а злите и глупави ще се провалят. Единственият проблем на тази утопия е, че в реалността провалилите се зли и глупави винаги имат нуждата успелите и умни да почувстват болката им.

Християнската гледна точка е ясна: свободата в политически план се състои в овладяване на злото. Либертарианството не разпознава добро и зло в същинския им смисъл – Бог казва кое е добро и кое зло. За християнина политическата система е без значение – ако управляващите са праведни, демокрация, република или монархия нямат значение. Божието царство расте и напредва в този свят независимо и именно защото не е от този свят, и не е обвързано с ограниченията на последния.

Но обществото с много истинска лична свобода не е либертарианското, а християнското.

Църквата е богочовешка организация, която в своя неиституционален и неполитизиран вариант буквално носи стандарта на Божието царство на земята (църквата, сборът от вярващи християни, не е Божието царство, както много често грешно твърдят богослови и лаици). Личната свобода на новородения християнин е благородна, защото търси единствено доброто на другите и прогласяване на Божието спасение и добрина.

Личната свобода на грешния човек всъщност е опасна. Защото човешката природа е покварена от греха и злото. Злият човек иска да реализира своята свобода, но за сметка на другите. Добрият човек упражнява свободата си, не като отнеме тази на другия.

Лорд Актън каза великата своя фраза, която повтаряме и до днес: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно". Именно тази фраза е осъждението както за държавните тирани, тоталитарните режими, така и за поддръжниците на АБСОЛЮТНАТА лична свобода. Крайният, радикален и безкомпромисен индивидуализъм е точно толкова тиранична и нечовешки безумна доктрина, колкото и тоталитарно-корпоративният държавен режим. (Разбира се, има пробойна в сентенцията на Актън – Бог има абсолютна власт, но тя в никакъв случай не Го покварява, а е израз на Неговата любов и справедливост.)

Какво по-тиранично можем да намерим от напускане на разума и предефиниране на собствения си пол, съгласно вътрешните си чувства? И настояването под предлог за равенство и справедливост това безумие да бъде превърнато във всеобщо задължително държавно защитено право?

Свобода в хаоса на безмерното и безбожно индивидуално безхаберие е точно толкова невъзможна, колкото в социалистическия общностен тоталитаризъм. Свободен е само този човек, който може отговорно до носи бремето на свободата. Библейски приета, и според нас доказана житейски, постановка е, че най-тежкото робство е това на греха и заблудата. То е като тежък кошмар, от който не можеш да се събудиш, и дори в съня си се съмняваш, че има изход. Така, както прекалено контролиращата държава няма друга същност, освен тирания, тъй като изземва божествени функции и налага изкривената си по този начин същност на всички, така тираничен може да се окаже и либертарианският модел.

Джон Адамс, един от така наречените „отци" на американската нация, твърди, че високо уважаваната американска конституция е приложима само сред хора (народ), които имат религиозни ценности. Тоест имат задръжки, уважение към другия, и могат да се самоуправляват. За съжаление, съвременните леви тенденции, не, политически ветрове, които тресат Америка, са само тъжно доказателство за неговите думи.

За хората на Изтока, като тези в България, излизащи от комунизма и все още живеещи под неговата сянка, по-лошо няма да стане. Затова либертарианският експеримент, разбира се подкрепен от една консервативна партия, основана на християнските ценности, може да гарантира стабилизиране на политическата обстановка. А защо не и така лелеяното индивидуално и национално възраждане?

Все пак свободният човек може да се асоциира с други разумни свободни хора и да неутрализира вредния тираничен ефект на хаоса на безкрайното самоопределяне на индивида. Робът на тоталитарната тирания, от друга страна, винаги ще бъде пушечно месо на елитарните социални инженери, без да го разбира. Българите имат качества за първото (да са свободни), но трябва да се отърсят от второто (да са роби). Разбира се, съгласявайки се с Адамс, няма как свободният българин да стане такъв без да премине през покаяние и прошка на греховете, съгласно новозаветните писания. А това е задача, в която политикът не може да реализира, а само да съработничи на Главния Предприемач.

Все пак ние можем да си представяме, че народът управлява, но истината е много по-различна.

*****

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват (Даниил 7:27).

Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища; И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе (Второзаконие 28:9-10)

И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува (Откровение 19:5-6).



Виктор Костов е адвокат, доктор по философия и богослов. Председател на Християнреформистка партия. Издател и главен редактор на сайта за свобода на съвестта, религията и словото Свобода за всеки.
Публикувана в Блог