Блог Свобода за всеки

Уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация:

а. Налична е достатъчна законодателна база за целите, които конвенцията твърди, че урежда;

б. Имплицитно се въвеждат "човешки права", които не съществуват;

в. Основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически:

а. Прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории, като пол, семейство, мъж, жена, и в крайна сметка е деструктивен за традиционното семейство;

б. Изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция:

а. Кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност;

б. Предложеното действие за изкореняване на "традицията, основана на стереотипните роли на половете";

в. Нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си;

г. Прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие;

д. Създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези, последно изброени проблеми на конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който предлагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция, затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Публикувана в Блог

 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто – зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си! (Исаия 5:20-21)

Що за свят е този, в който черното е бяло, бялото – черно; сладкото е горчиво, а горчивото – сладко; доброто е зло, а злото – добро? Извратеното е свято, а святото – извратено?

Що за свят е този, в който нормалността и естеството на нещата трябва да бъдат защитавани от ненормалните? Светът, в който лудите, които си сменят пола, са благородни и смели, а трудовите хора, които издържат деца и семейства – отживелица от миналото?

Тиранията на тоталната заблуда

Това е светът на гениите, създали концепции като Истанбулската конвенция.

Същите или поне подобни зли духове, които ни дадоха комунизма, фашизма и всякакъв друг вид тирания. С какво бракът между мъж и мъж, наложен със силата на държавна принуда, е тирания, която е по-различна от изброените? Или с какво България е на път да ратифицира тази конвенция.

Министър Захариева положи подписа си под откачения документ преди време, когато ръководеше Министерство на правосъдието. Сега, като външен министър, г-жа Захариева има за цел да довърши ненормалния проект – да мотивира представителите на българския народ, избрани да защитават интересите му, да ангажира българският народ с волеизявление в подкрепа на… правната деконструкция на мъжа и жената? Разбира се, предлогът и словосъчетанията са привидно благородни и добронамерени:

Гл. 3, чл. 12, ал. 1: Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. – (Истанбулска конвенция)

Само този текст е напълно достатъчен Истанбулската конвенция да бъде белязана като поредния ненужен и опасен социален експеримент, целящ разграждане на морала и ценностите, вместо да бъде демагогски защитавана.[1] (Ако това не е феминистки марксизъм-ленинизъм от най-долна класа, то аз не съм наясно с това що е комунистическа и лява демагогия.) Новинарски сайт правилно отбелязва:

Традиционните роли на мъжкия и женския пол ще бъдат подложени на натиск за поведенчески промени в социалните и културните модели – натиск, който засега се нарича „насърчаване“. – (offnews.bg)[2]

Какъв е идеологическият заряд на съвременния неосоциализъм, който налага този нов социален модел на деконструкция на здравия разум чрез деградиране на пола и традиционното семейство можем да видим от тези радикални феминистки, които, имам усещането, че в много случаи са само говорителки на идеолозите, които стоят зад тях:

„Тъй като бракът представлява робство за жените, е ясно, че движението на жените трябва да се съсредоточи върху нападението срещу тази институция. Свободата на жените не може да бъде спечелена без премахването на брака.“ – Шейла Кронин, лидерка на феминистката организация СЕГА (NOW)

"Бракът като институция се е развил от изнасилването като практика". – Андреа Дворкин[3]

"Семейното ядро трябва да бъде унищожено [...] Какъвто и да е крайният му смисъл, разпадането на семействата сега е обективно революционен процес." – Линда Гордън

"Чувствам, че мъжемразството е почтен и жизнеспособен политически акт, че потиснатите имат право на класова омраза срещу класата, която ги угнетява." – Робин Морган, редакторка на списание Ms. Magazine.

Всякакви увещания от министър Захариева, че българската Конституция нямало да се промени, са хвърляне на прах в очите на бедните. Българската Конституция е либерална относно прилагането на международните документи, ратифицирани по надлежния ред. Те просто се прилагат с приоритет пред вътрешното законодателство (вж. чл. 5 КРБ).

Захариева подчерта, че Конвенцията не въвежда нещо, което да го няма в българското законодателство и в Конституцията, но извежда задълженията на държавата и обществото на по-високо ниво на образование, защита, мерки и помощ, ако се стигне до домашно насилие.[4]

Забележително е също, че юристите на държавата, обслужващи деконструкцията на пола в полза на държавата, са единни в подкрепата си за конвенцията – тя е приета единодушно на заседание на Съвета за съдебна реформа.[5] Все пак Захариева признава, че „според Конвенцията поемаме задължение да обучаваме и децата в училище в толерантност между половете и разчупване на стереотипите, каквото и да означава това“. Да обясним на госпожа министърката какво означва тази толерантност: тя е толерантност (или по-скоро наложени търпимост и приемане) към всяка морално и обективно извратена теория за същността и ролята на мъжа, жената и тяхната сексуалност, с която да се тровят впечатлителните умове и сърца на деца и подрастващи в задължителното държавно училище. Само разврат не е достатъчен. Нужно е да се въведат и полови извращения. (Надявам се да съм бил ясен относно скритото значение на така „нужната“ конвенция за г-жа министърката, която открито заявява своето неразбиране.)

Атака срещу свободата и достойнството на личността

Със сигурност свободата на словото, съвестта и религията (за кой ли пореден път?) ще попаднат под ударите на обществените нагласи, породени от подобна инициатива. Моделът за семейство, ясно установен в Библията, на практика е обектът на атака на злите гении, стоящи зад идеологията, породила абсурдната конвенция.

От друга страна, приемането на тази конвенция няма кой знае колко да промени статута на българския редови човек. Просто един ден той ще се събуди и по закон полът му ще е флуидно, неясно и несигурно понятие, подлежащо на определение и държавно преразпределение. За пореден път друг ще определя не само съдбата му, но и чисто биологическата му същност.

Има ли нещо по-мрачно и по-тиранично от незачитането не само на вътрешните убеждения, но на обективната действителност?

Управляващите приемат конвенции, за да изглеждат добре пред международните си контакти, без много да се замислят каква е моралната, юридическа и социална цена, която народът трябва да плаща за техните фриволни политически пируети. Едва една трета от министрите в МС са се обявили против ратифицирането. Но навикът на голяма част от управляващите да не се зачитат хората, техните традиции, вяра и семейство в полза на абсолютно доказано налудничави „международни документи“ не е извинение да се подписва Истанбулската конвенция.

Българите трябва активно да отстояват правата си, за да няма връщане назад към налудността на тираничната утопия на живот в общество, което вечно се намира в някакъв преход, защото се придвижва от една заблуда към нова такава.

[1] Линкът сочи съм статията "Третият пол" и Истанбулската конвенция" в сайта Уебкафе, писана в защита на ратифицирането на документа.

[2] https://m.offnews.bg/news/Politika_8/VMRO-Mezhdunarodni-lobita-natiskat-Balgariia-da-uzakoni-tretiia-pol_671890.html.

[3] I Haven't Lost My Virginity. Radical Feminist Quotes. http://www.experienceproject.com/ (англ.). Спестяваме на читателите някои от крайните и натуралистични цитати на Дворкин, свидетелстващи за неистовата ѝ омраза към мъжкия пол и призива ѝ към насилие срещу мъже.

[4] http://dnes.dir.bg/news/ms-kabinet-borisov-3-tretia-pol-istanbulscata-conventzia-26746315?nt=4.

[5] Пак там.

Публикувана в Блог
26 март 2015 г.

Българските народни избраници окончателно напуснаха реалността.

Въпреки тежките проблеми от морално, духовно, икономическо, демографско и политическо естество, които са факт, и които би трябвало да стоят пред мъжете и жените, избрани да управляват българското общество, за тях най-важно бе да приемат закрила за хората, които искат да си сменят... пола!Трети пол

Изправени сме пред правен, морален и природен абсурд. Това, че абсурдно законодателство се приема за пореден  път, не прави този акт на Народното събрание по-малко морално осъдителен и тежък. Това е тежко провинение пред народа.

Без дискусия, без гласуване, без публичност, без допитване до хората, без зачитане на християнския морал и семейните ценности, Народното събрание забрани да се критикува една налудна перверзия и болестно психично състояние. Ако отрицателното отношение, на морална, духовна, религиозна, семейна или светогледна основа, към смяната на пола е дискриминация, то хора, които искат да си „сменят пола”, няма да могат да търсят помощ за налудното си състояние, ако биха решли. Всеки, който би им помогнал, ще се окаже, че ги дискриминира, тоест, ограничава правата на мъжа или жената, които искат да се преструват на противоположния пол.

Един анекдотичен пример ще помогне да схванем крайната извратеност на парламентарния вот. Ако някой твърди, че е Наполеон или куче, ще бъде вкаран в лудницата. Но ако е мъж и твърди, че е жена, която има нужда от присаждане на съответните органи, след съответното хирургично осакатяване – той е защитен от закона носител на права срещу „дискриминация”.

Парламентът гласувал, защото било дошло писмо от Европейската комисия за „синхронизиране на българското законодателство” с европейското и трябвало неизбежно да се гласува това изменение към Закона за защита от дискриминация. Това просто не е вярно.

Европейският парламент и съответните комисии НЕ МОГАТ ДА НАЛОЖАТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВА да приемат закони, които последните не одобряват. Поредната манипулация, която е свързана с ЛОБИСТКИ ИНТЕРЕСИ, често обвързани с финансови ангажименти. Българският суверенитет, който уж произхожда от българския народ, вече не съществува. Българският народ е считан за достатъчно прост и неграмотен, за да му се дават за дискусия морално етични казуси като това – колко пола има на този свят и трябва ли децата ни да живеят в триполово общество.

Българският народ е обречен на морално, културно и интелектуално разложение, когато психичните болести и сексуалните извратености, вместо да бъдат лекувани, се превърнат в право, което трябва да бъде защитавано със силата на закона, приет от народните избраници.

Днес е срамен ден за българската законодателна власт. Тежко и горко на децата ни и на бъдещите поколения на българите.
Публикувана в Блог