Блог Свобода за всеки

ivar mountbatten homosexual marriage smallНе-не, все още никой крал или кралица не са обявили дали са хомосексуалисти (перверзници, иначе казано), но озаглавих настоящото разсъждение за разврата като „кралски“, защото днес (19 юни 2018 г.) научихме, че и благородническите кралски особи не са нещо повече от обикновените хора, които са потънали в греховни пороци.

Но преди да начена разсъжденията си, нека погледнем двете снимки: на първата виждаме щастливо семейство с трите си дъщери (мнозина наричат подобно семейство „християнската норма“), а на втората виждаме двама мъже, поставили ръце върху раменете на една жена помежду им; разбира се, за втората снимка може да възникнат различни мнения относно какво всъщност изобразява тя. Но всичко по реда си.

ivar mountbatten homosexual marriage with his kidsЕто новината от днес, която е с доста дълго заглавие, взето от Дейли Мейл: „Първата хомосексуална сватба в кралското семейство: изключителната история на братовчеда на [Британската] кралица лорд Айвар Маунтбатен и „разкошния звяр“, за когото той ще се ожени, като ще бъде отведен под венчилото от бившата си съпруга, която напълно го разбира“. Е на това му се казва заглавие: и изчерпателно, и пълно с гнусотии! Този лорд, виждате ли, си бил щастливо женен и по някое време се развратил и станал хомо и решил да се разведе с обичната си съпруга и да се ожени за някакъв „разкошен звяр“ (какво ли му е разкошното на този „звяр“?!).

ivar mountbatten homosexual marriageИ тъй, съвсем накратко новинарската медия днес ни съобщава следното (цитирам откъси от новината, поместена в онлайн изданието на Дейли Мейл с днешна дата). Лордът, който се пада трети братовчед на британската кралица Елизабет (и който днес е на 56 г.), се жени щастливо преди доста години и от брака със съпругата си Пени имат три прекрасни деца; сам той казва: „Сватбата бе най-щастливият ден през живота ми“. Но изглежда с времето развратът у него се усилва все повече и стига дотам, че става все по-трудно да укрие от жена си хомосексуалните си наклонности и накрая ѝ казва откровено, че повече не може да живее с нея, защото е луд по „новата си любов“ Джеймс Койл. Срещнал го някъде на скиорски курорт в Швейцария и се „влюбил“ в него от пръв поглед.

Но ето кое е най-перверзното в историята: трите му деца по време на брака им с Пени – и трите момичета на 15, 20 и 22 години – били „много отворени“ млади хора и тъкмо момичетата предложили на майка си тя да отведе двамата влюбени към олтара за „венчавката“. Че лордът се е развратил, че жена му и тя приема разврата за ценност, това както и да е, но децата в днешно време да споделят същите възгледи и нрави – ето това е страшното! Когато за пръв път бащата казал на най-голямата си дъщеря, че ще се ожени (или омъжи) за друг мъж, тя му отговорила: „О, татко, това не е нещо за много размисъл, в днешно време това е нормално“.

При това Пени бързо се сприятелила и с новия „съпруг“ на бившия си съпруг, Джеймс Койл, който вече има за свои деца трите момичета. Джеймс я пита: „Ти си хубавица и всеки мъж би искал да те отведе до олтара, как тъй сега спокойно приемаш факта, че съм отнел съпруга ти“? На което Пени му отговаря: „Айвар страшно се промени като мъж през последните години и аз съм изключително щастлива за него. Той стана много по-мил, започна да готви много вкусно. Всички казват, че никога не са го виждали толкова щастлив, колкото е в момента. Радвам се за него и съм щастлива, че той те е избрал за спътник в живота си“. Не само Пени и дъщерите се радват за Айвар, но и всички роднини в кралската фамилия. А по време на едно парти приятел на Айвар казва: „Ако бях гей, със сигурност бих се оженил за Джеймс“. Т.е., такъв хубавец и разкошен мъж бил той! Айвар пък казва: „Още от осемгодишна възраст мъжете ме привличаха много повече от жените. Със сигурност зная, че това е в гените ми. Човек или е гей, или не е. Аз по природа съм гей“.

Разбира се, развратът е и в църквата: естествено, че двамата ще се „оженят“ в църква, където „бракът“ им ще бъде „благословен“. Боже Господи! Дори ме е срам да пиша това, което пиша тук, пък как хората го вършат, че карат и децата да приемат за нормално греха – умът ми не го побира. Пък и честно казано, дори и не искам умът ми да го побере. Защото разсъдъкът и съвестта ми, а също и вярата ми, ясно ми казват кое е редно и кое нередно, кое е бяло и кое е черно, кое е добродетел и кое е порок. Ми само погледнете снимката на тримата: двамата бъдещи „мъже-съпрузи“ и бившата съпруга – колко са щастливи! Лордът дори казва: „Ние сме забавна тройка. Но не в онзи смисъл (предполагам читателят разбира!), в никакъв случай не в онзи смисъл. Ние просто сме щастливи“!

Ех, че щастие се е паднало на тия хора! Боже опази!

Като „правило“ развратниците бяха преди всичко из средите на хората на изкуството (певци, художници, артисти и т.н.), сетне порокът се разпростря и сред другите обществени слоеве – обикновени хора, правителствени служители, военни и т.н., а от днес ставаме свидетели и на нов прецедент: кралските особи, които в християнска Европа най-често са били стожер на нравствеността и добродетелите, вече прегръщат „нормалните“ нови ценности. И други кралски особи – техни роднини – също приемат порока за нещо нормално. Не че кралските особи са нещо повече от обикновените хора, но все пак ролята им в обществата не е съвсем същата като тази на обикновените граждани. Ето защо вместо да кажа, че развратът приема човешки облик (защото няма друг на този свят, който да развратничи, освен човекът!), казах, че той приема кралски облик – издига се към пиедестала на онези, които много векове наред са отстоявали християнските нравствени норми и са ги въплътявали в живота на своите народи. А от днес вече ще наблюдаваме тъкмо обратното: от висотата на кралското си служение лордовете и графините (а може би и самите крале и кралици?) ще налагат новите си развратни разбирания и практики на своите народи и най-важното – на своите деца и на младите хора.

Какво да кажем? Знаем, че злото ще се увеличава, знаем, че „силите на този свят“ ще считат християните за ненормални и дори за врагове на държавата, знаем, че иначе Христос не би дошъл отново на земята да съди живи и мъртви – всичко това го знаем. Но как да отглеждаме децата си, като не знаем утре кой ще обърка ума им и ще ги накара да виждат в порока добродетел, а в добродетелта порок? Затова нека се молим Бог да ни пази, доколкото е възможно, и според нашето дръзновение в молитвите и в следването на Христос, и в края на краищата нека бъде Божията воля: ние пък трябва да сме сигурни за себе си, че в Съдния ден няма да застанем от лявата страна на Съдията, а от дясната Му страна.

Бележка: Снимките са взети от Дейли Мейл.

Публикувана в Блог