Блог Свобода за всеки
Към статия 7 октомври 2017Като „историческа“ бе оповестена срещата на пастори с лидера на парламентарната група на ГЕРБ, Цветан Цветанов.

В положителен смисъл може да се упомене, че подобна среща има ефекта да позволи на водещата парламентарна партия, оттук и на част от медиите, да отбележат съществуването на евангелската християнска общност в България.

Същевременно трябва да отбележим, че усещането за исторически момент не се споделя така ентусиазирано от г-н Цветанов. Цветанов, харизматичен и умел политик, очевидно дава положителна оценка на социалната дейност на част от евангелските църкви – евангелизирането на ромите, което той нарича „интеграция“. Проповядването на благовестието – задача на църквата – има благотворен ефект върху грешната циганска душа и води до вътрешно и социално облагородяване. В терминологията на политика това се нарича „интеграция“. Остава въпросът кога църквата ще възприеме задачата да „интегрира“ в този смисъл и българите, дори и политическата класа? И в състояние ли е да го направи? Изводите от цитираната среща сочат другаде.

С безкритичното възприемане на политическата „интеграционна“ терминология евангелските църкви, или поне представените на срещата в парламента, неусетно приемат ролята на изпълнителки на политиката на ГЕРБ. Част от тази политика е именно „интеграцията на ромите“, която е и в съзвучие с препоръките и финансирането от Европейския съюз по отношение на България. Липсва ясно отчитане от страна на г-н Цветанов ролята на протестантско-евангелската общност за духовното просвещение на българския народ, защитата на основни човешки права и присъствиетона протестантството в историята на България от XIX век насам. За г-н Цветанов е повече от ясно, че духовната роля на просветител в българското общество е запазена за БПЦ.

Заявените от страна на пасторите благодарности по отношение на политиките на ГЕРБ и г-н премиера, Бойко Борисов, също представлява повод за притеснение. Директният ангажимент с подобно венцехваление не отговаря на реалните нужди на евангелската църква в отношенията ѝ с държавата.

Пропусната бе възможността за градивно критично отношение към цялата светска власт в страната, и особено в парламента, в който всяка година се вкарват неокомунистически законопроекти за драконовски ограничения на свободата на религията, словото и съвестта.

Източник, който съобщава, че е предложена молитва за управляващите, напълно в духа на ролята на учението на Новия Завет, посочва също и че пасторите са поискали по-активно участие в обсъжданията на промените в Закона за вероизповеданията, когато има такива. Едно такова искане също не е много на място. В същността си, вместо да напомни за ангажиментите на светската държава да се въздържа от ограничаване на вярата и на проповядването на Евангелието и да зачита напълно свободата на вярата, съвестта и словото, съгласно Европейската конвенция и Конституцията, и съгласно библейските принципи, и да призове за стриктно спазване на тези ангажименти, делегацията е попросила да не бъде игнорирана в бъдещи ненужни парламентарни инициативи. В същото време никакви изменения на Закона за вероизповеданията не се налагат към момента, освен ако някой не понечи отново да отнеме вече закрепената свобода на религията. Посланието, изпратено от делегацията, е по-скоро едно жално звучащо „Не ни игнорирайте!“, вместо заставане на принципна позиция и изискване на такава от страна на държавата, в защита на свободата и правото на вяра.

Към статия 7 октомври 2017 2В заключение ще обобщим, че от срещата личат снизходителното отношение на управляващите към евангелската цръква и стремежът на светската власт да квалифицира дейността на протестантите само в рамките на собствените политически виждания. И това е до голяма степен разбираемо.

На второ място, въпреки ентусиазма от проведената среща сред делегацията, видно и от снимките, публикувани в социалните мрежи, считаме, че на срещата е пропусната възможността за едно уважително, но пророчески взискателно отношение към българския парламент и светска власт, представлявани в случая от водещата политическа партия.

Ако трябва да се върнем към историчността на това парламентарно посещение на евангелската делегация, можем да твърдим, че историята се повтаря – българската евангелска църква остава маргинална в очите на българските политици и обект на поставяне на задачи, в случая касаещи дециганизацията на държавата.

Отношенията църква – държава следва да бъдат поставени на друга основа – тази, заявена в Ев. на Матея, 28 глава, в която е Великото поръчение на Господ Исус Христос за властта, дадена на Неговите ученици да поучават, кръщават и привеждат в лоното на вярата всички народи. От информациите за срещата, поне донякъде, оставаме с впечатлението, че ролите са разменени: че „всяка власт на небето и на земята“ е дадена на политическия ръководител. Остава да се надяваме, че евангелската църква в България, поне в отношението си към държавата, рано или късно ще узрее смирено за огромната и авторитетна мисия, заръчана от Господ Исус Христос, Цар на царете и Господ на господарите.

Светската власт е временна и подчинена на Бога, дори когато властимащите се съмняват в това или демонстрират типично хуманистично неверие. Въпросът, който си задаваме, е: дали и евангелската църква в България е на същото мнение?
Публикувана в Блог
Снимка към статия от 08.05Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед в защита на свободата на религия в САЩ. Някой би се усъмнил в нуждата от такава стъпка, имайки предвид, че Америка е свободна по отношение на това кой каква вяра може да изповядва и че държавата не се меси.

Свободата на вероизповедание и религия в САЩ, сравнени с тяхната правна уредба в България, са много различни. Американската система е протестантско-християнска и плуралистична, докато българската е посткомунистически-атеистична и политическо-православна. И тези различия си имат своето основание.


Българската история сочи, че управата в България фаворизира държавната намеса в религиите и тяхното функциониране, докато Първата поправка на американската конституция гарантира ненамеса на държавата в практикуването и изразяването на религиозни възгледи.

По отношение на България знаем, че дори преди малко повече от месец за пореден път социалистически ориентираният нов президент на България направи опит да прокара законопроект, с който щяха да се въведат същите драконовски ограничения на свободата на религия, каквито се опитаха да прокарат през март 2016 г. две групи социалисти.

Но ако си мислим, че американците нямат проблеми с държавния контрол на свободата на религия, грешим.

Администрацията на Обама направи всичко възможно да минимизира тази основна черта на американската демокрация и конституция – свободата на съвестта и вярата в Бога. Под предлог за предпазване на хомосексуалисти и транссексуални (хора, които си мислят, че са другият пол и се държат по начин, който няма нищо общо с естествения им пол), въведе антидискриминационни мерки, които се оказаха защитаващи хомосексуализма и трансполовата идеология и практика, но за сметка на свободата на религията. И когато се говори за свобода на религията в САЩ, имаме предвид най-вече християнската религия в нейните разновидности, тъй като това е най-разпространената вяра там. Тези мерки доведоха до това християни търговци да изгубят бизнеса си при съдебни дела и административни действия, предприети злонамерено и целенасочено срещу тях заради религиозните им убеждения. Такива са семейство Клайн от Орегон, които отказаха да украсят сватбена торта на двойка лесбийки. В категорията „пострадали от толерантност“ попада и Баронел Щуцман от щата Вашингтон, която трябваше да защитава правата си в съда от иска на двама хомосексуалисти, които същата е обслужвала с цветя от цветарския си магазин в продължение на години, докато тези нейни клиенти не поискали от нея да украси с букет тяхната „сватбена“ церемония, което тя отказала на база на християнската си вяра. Тези са само два примера от десетки дела срещу християнски търговци и техни търговски дружества, целенасочено атакувани за „дискриминация“ на основа „сексуална ориентация“ и в нарушение на свободното право на съвест и вяра в Бога.

Българските медии непрестанно заливат публиката с информация от Америка, която е копи-пейст превод от левите американски медии, съставляващи голяма част от медийния пазар там. За българите, които се доверяват на българската преса, Америка е една голяма, богата мултикултурална платформа на успешния ляв социалистически експеримент. Това, разбира се, не е заявено открито, просто левите идеи, присъщи на мрежи като ABC, CNN, CBS, MSNBC и др., са добре отразени в кратце чрез копи-пейст технологията, но отсъства поглед върху консервативната част от американската държавност, медии и обществени настроения.

Затова и изпълнителната заповед на президента на САЩ, Доналд Тръмп, в защита на свободата на религията остава неотразена. Първо, защото свободата на религията е интересна на много малък кръг от българските медии, управници и жители, и второ, защото консервативните новини остават встрани от вниманието на вносителите на новини.

Но извън критиката за българското отразяване на тази заповед на президента на САЩ, следва да уточним, че тя бе част от предизборните му обещания и се основава именно на нуждата да се възстанови баланса в полза на свободата на вярващите в Америка, най-вече християни, изгубена за сметка на правата на хомосексуалните и тези с други разбирания за „сексуална ориентация“ през годините на Обама.

Консервативните лидери и издания, а това са тези с християнска религиозна насоченост, участници в публичния дебат и в политическия процес обаче, не са доволни от този подход на президента. Ето как National Review характеризира тази инициатива на Тръмп:

Според Ню Йорк Таймс и други, които се интересуват от предварителен преглед на администрацията, заповедта има три основни компонента: 1) обещание за „защита и енергично насърчаване на религиозната свобода“, 2) директива за „облекчаване на ограниченията върху политическата активност на църкви и благотворителни организации“ и 3) заповед на „федералните агенции да освобождават някои религиозни организации от изискването за достъпни грижи, които осигуряват на служителите здравно покритие за контрацепция“. Тези директиви са съответно 1) безсмислени, 2) опасни и 3) безсмислени.

Енергичното насърчаване на религиозната свобода е просто декларативно, което не е малко, но е ненужно, защото е изискване на законите и конституцията на САЩ. Критиката, че изпълнителната заповед е опасна, има следните основания. Заповедта, която е нещо като закон за изпълнителната власт, подчинена на американския президент, все пак подлежи на изменение, допълнение или пълна отмяна от една следваща администрация.

Нещо повече, ако една бъдеща президентска и ляво-ориентирана администрация отмени тази изпълнителна заповед, защитаваща определени права на църквите за участие в политическия процес, то църквите биха се оказали в положение да бъдат преследвани за миналите си действия.

Как става това? През 50-те години президентът Линдън Джонсън въвежда в Америка поправка в данъчния кодекс, която казва, че църквите, които имат данъчни привилегии и не плащат данъци за доходите си, нямат право да участват в политически кампании или да подкрепят или да се противопоставят на даден кандидат за управителен пост. Ако биха направили това, те биха изпаднали в опасност да изгубят данъчните си привилегии и да се наложи да плащат данъци със задна дата. Тази „поправка Джонсън“, сравнена с българските законови ограничения спрямо вярващите относно тяхната възможност да се включат в политическия дебат без да укриват верските си убеждения, е почти невинна.

Въпреки това, критиците на половинчатата мярка на американския президент настояват защитата на свободата на религия в „модерната административна държава“ да става със закон, а не със заповед, която лесно може да бъде отменена.

В България се предвижда затвор за всеки, който си позволи да направи връзка между религиозните си убеждения и политическите такива – виж допотопния комунистически чл. 166 от Наказателния кодекс.

Въпреки това, поради традициите в опазване на свободата на съвестта и вярата в САЩ, както и свободното участие в политическия дебат, неограничавано от комунистически закони, които целят борба с християнството, възможността за прилагане на „поправката Джонсън“ в един бъдещ момент може да се окаже ограничителна за свободата на вярата и съвестта на тези, които са разчитали на изпълнителната заповед на президент Тръмп.

Консервативните критици също твърдят, че изпълнителната заповед на Тръмп не адресира най-важните заплахи за религиозната свобода – ограничаване на свободата на словото и вярата в академичните институции в САЩ, финансирани от централната власт, пре-дефинирането на пола и семейството и атаката срещу християнските образователни организации и права.

В същото време президент Тръмп публично обявява на религиозните водачи, че няма от какво да се притесняват, той милее за свободата на религията и нейното публично признаване и място в политическия процес.

При положение обаче че Американският съюз за граждански свободи ACLU, една отявлена лява и про-социалистическа правозащитна организация с много пари и влияние, нарича изпълнителната заповед в защита на религиозната свобода „фото-сеанс без много значение за промяна в политиката“ по въпроса, следва да сме наясно, че Тръмп просто е отбил номера.

Сравнено със систематичните опити за пълно отнемане на фундаменталната свобода на вярата и словото, включително и на новия български президент, недостатъчната защита на свободата на религията от страна на Тръмп по отношение на американците изглежда като „бял кахър“. Съвсем логично някой би възкликнал: „Да им имаме проблемите на американците!“. Но именно поради способността си и волята си да държат управниците отговорни, американците имат заслужената завист на повечето свободомислещи, в политическо и консервативно отношение, хора по света.

Адв. д-р Виктор Костов
е издател и главен редактор на „Свобода за всеки“.
Публикувана в Блог
eu parliamentПрез последните няколко години можахме да видим немалко „прояви“ на европарламента, които пряко са насочени към религията като цяло, а също така към християнството. Разбра се, че секуларната и атеистичната идеология на Евросъюза не е само идеология на думи, но и на действия: свидетели сме на редица инициативи, които или ограничават правата на вярващите, или пък дават изключителен приоритет на порочни и нехуманни практики.

Но доживяхме да видим и нова фаза на „развитие“ в разпътното и порочно законодателство на европарламента – в неговата най-нова резолюция от сряда 23 ноември 2016 четем за приравняване на християнството към пропагандата на ислямските терористи от Ислямска държава и Ал Кайда. Който желае да види черно на бяло това ново „творение“ на европейската атеистична мисъл може да прочете двата варианта на предложение за резолюция, наречена „Стратегическата информационна служба на Европейския съюз като противодействие срещу пропагандата против Съюза от страна на трети държави“ – първоначалния (вижте в него т. 4) и сетне променения (вижте в него т. 8) вариант; на български език кратък коментар на скандалната резолюция може да се види тук.

Оставям на всеки, който прочете резолюцията, да разсъди за себе си какво означава казаното в нея. Тук аз ще направя свой коментар, който също може да бъде дискусионен.

Първо, Европейският съюз вече се страхува. От кого? От ислямските терористи, от страните извън Европейския съюз, които не споделят неговите ценности, и от Русия. Съюзът се страхува от всеки, който не мисли и не действа според неговите препоръки или заповеди. Включително и държавите-членки на Съюза: видяхме колко гневна бе реакцията на европейските „другари“ срещу вота във Великобритания и колко язвителни бележки бяха отправени към други страни-членки, които също като че намекнаха, че ако европейските структури не се променят към по-добро, те също ще го напуснат. А сега Съюзът се страхува да не би Марин Льо Пен (дъщерята на Жан-Мари Льо Пен) да стане президент на Франция и тази втора по значимост членка на Съюза също да излезе от него – ако това се случи, наистина ще видим началото на края на този Съюз.

Второ, Европейският съюз трябва да намери враг, срещу когото да обедини малкото солидарни с неговата политика европейски държави. И Съюзът непрекъснато изкарва на „светло“ враговете си, които той обявява за врагове на човечеството, та тъй да си спечели името на защитник на човешките права и свободи. Сред враговете са не само онези, които не споделят европейските ценности, но и онези, които просто не се нравят на някои хора в европарламента. Ми тъй де, дошло ѝ нещо на полякинята Анна Елжбиета Фотига, седнала и нахвърляла един груб текст на резолюция (наречен доклад) и го предложила на европарламента. И той прегърнал идеята с две ръце. И врагът – Русия – беше ясно посочен и дори в детайли бе описано защо той е опасна държава: ми че в него се проповядва опасно християнство, православието, което се използвало от властта за пропагандни цели! И наред с православието опасностите за „демокрацията“ идвали и от Ислямска държава и Ал Кайда.

Последните няколко години ни показаха също така, че все пак в Европа има трезви глави и че европейските структури в крайна сметка искат или не искат трябва да се съобразяват и с мнението на народите на Съюза. Още с приемането на резолюцията в европарламента двата най-големи журналистически съюза в Европа я осъдиха и изразиха надеждата, че тя в крайна сметка няма да бъде приета.

На трето място, значи, идва и друга тревога за Съюза: как да се пребори със собствените си граждани и свободната журналистическа мисъл и да ги убеди, че тъкмо той мисли за доброто на всички. Не съм сигурен как „другарите“ от Съюза ще постигнат това, но изглежда, че тъмните европейски облаци на цензурата и ограниченията се сгъстяват и Европа може скоро да бъде покрита от тях и обществата да се върнат десетилетия назад към познати до болка тоталитарни начини на действие.

А европейските журналисти са повече от ясни. Президентът на Международната федерация на журналистите Филип Лерут каза: „Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите не вярват, че цензурата, заплахите и демонизирането на другите са правилните действия за справяне с така наречената пропаганда; ние вярваме преди всичко в етиката на журналистиката, саморегулацията, плурализма на медиите и медийната грамотност, призвана да изясни този плурализъм.“ Генералният секретар пък на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерез споделя: „Напълно безотговорно е да се приравняват руските медии с терористични групировки, такива като Ислямска държава. Напълно безотговорно е да не се прави разлика между руските медии и контролираните от Кремъл медии. Докладът (на Анна Фотига – В.К.) смесва в едно стратегическите комуникации, държавната пропаганда, терористичната пропаганда, контра-пропагандата и независимата информация. Последният вариант на резолюцията бе подобрен, но въпреки това общият тон си остава тревожещ. Подобни действия са типични за годините на Студената война, която вцепенява цяла Европа“. Текстът на двамата ръководители на европейските журналисти може да бъде прочетен тук. При това е напълно ясно, че европейските журналисти никак не симпатизират на Русия или на православната църква и въпреки това те поставят принципни въпроси, независещи от конюнктура и моментни настроения (и аз самият никак не симпатизирам на Русия и църквата ѝ, но въпреки това пиша тук и се опитвам да изложа принципна позиция).

И тъй, като разсъдим над самата резолюция и над отзивите за нея, може да видим следната картина.

Първо, евросъюзът вече вижда себе си като единствен критерий на ценности и правилни постъпки на отделните общества и отделните хора. „Щом строим единна Европа, значи трябва да сме единни, а ние сме тези, които сме правите“ – тъй може да се перифразира желанието на новите другари от Брюксел. „Значи онова, което е против нашите ценности, ни е враждебно и срещу него трябва да се борим. Ако едно християнство не споделя нашите ценности, значи то ни е враг“, продължава перифразата. Е, оправдават се евро-другарите, руската държава използва православието и затова наш враг е преди всичко нейната пропаганда, но щом и православието участва в нея, значи и то е наш враг (така както ислямският тероризъм е враг на човечеството). В „подобрения“ вариант другарите от Брюксел извадиха думите „руска православна църква“ и ги замениха с „традиционното християнство“ (т.е. традиционното православие в Русия), но повече от ясно е, че общият смисъл си остава същия: ако има религия (в нашия случай християнството), която не споделя ценностите на Евросъюза, значи тя е наш противник.

Второ, ето това доживяхме да видим и чуем: „вярващи в Европа, каквато и да е вашата религия, по-скоро я приспособете към европейските ценности, ако не искате да станете наш враг“. Цензурата е най-малкото, което Евросъюзът може да наложи на „своеволните“ (включително различните групи вярващи християни) – той може в бъдеще да прокара законодателни мерки, които ще поставят извън закона всяко мислене и действие, което не отговаря на вижданията на „всезнаещия Евросъюз“ за бъдещето на Европа и на света. А ние много добре помним годините, когато всезнаещата комунистическа партия мислеше за всеки и за всичко, ние само трябваше да се подчиняваме.

Трето, никак не ми се иска да правя паралели между комунизма и сегашните стремежи на Евросъюза за контрол и цензура, но това последно деяние на „другарите“ – евродепутати постоянно ме връща към една такава мисъл. Не че одобрявам политиката на Русия – всеки здравомислещ добре съзнава какъв резултат може да има едно тоталитарно управление, каквото в момента е руското – но пък да си затворя очите и да приема „безрезервно“ всичко, което Евросъюзът ми натяква – това вече е прекалено. Прекалено е, защото не само православието може да бъде наречено враг на човечеството, но и която и да е друга християнска църква, която все още не се е подчинила на „ценностите“ на секуларистите и атеистите от европарламента, които мислят повече за хомосексуалистите, отколкото за нормалните човешки взаимоотношения в рамките на семейството. Ето защо колкото повече „решения“ излизат от европарламента, толкова повече той ми прилича на омразното ни от миналото Политбюро, което е обединено около една идеология („единствено правилната“, ще чуете да настояват евро-другарите) и което я налага на другите като закон. Затова ги и наричам „другари“ – съидейници, обединени от една идеология (т.е. секуларната и светската с цел построяването на рая на земята тук и сега) и от една цел, която все повече придобива тоталитарни черти.

Разбира се, Евросъюзът играе и положителна роля в развитието на европейските народи и това не може да се отрече, но никак не мога да проумея защо заемащите такива високи постове в тази структура понякога дотолкова изглупяват, че не могат да направят разлика между черното и бялото; то да беше някой обикновен и неук човек – да му простиш, защото той и тъй често не схваща много неща, но онези академици и професори, а също изпитани политици и икономисти, които седят на креслата в европарламента да не могат да направят разлика между политически, социални (в случая журналистически и медийни) и религиозни идеи и действия – това не само е недопустимо, то е преди всичко престъпно! Още по-престъпно е, ако те правят тези разлики и въпреки това поднасят на европейските народи документ, в който една християнска вяра се приравнява към ислямския тероризъм! Боже, помогни ни, за да си помогнем! Защото се вижда, че поговорката „помогни си сам, за да ти помогне и Бог“ явно не се отнася до евродепутатите: на тях изглежда първо им трябва влияние свише, та дано сетне се вразумят и да започнат да различават черното от бялото.

Много се надявам, че всеки разбира, че тази най-скорошна опасна стъпка на европарламента трябва да бъде като сигнал за опасност за всеки вярващ християнин, защото във все повече държави в Европа вярващите разбират, че бъдещото „развитие“ (развитие не като прогрес, а като регрес и връщане назад) на Евросъюза е насочено към все по-осезаемо ограничаване на правата на християните. Както споменавах и в друго писание, когато къщата на комшията гори, очаквай и твоята да се подпали, ето защо трябва да бъдем постоянно будни, та въобще да не се стига до пожар в комшийския двор. И както многократно споменавах в редица свои писания, ако християните от различните деноминации не обединят усилията си за отпор срещу атеистичното и почти тоталитарно насилие от страна на европарламента, поотделно лесно ще бъдем „убедени“ в неговата „правота“ и ще станем тихи и послушни, каквито са вече немалко църковни общности в редица западноевропейски страни. Пази, Боже, България и християнството, защото сме слаби и често отстъпваме от Теб!
Публикувана в Блог

assisted dying protestorsКакто вече многократно споменаваме, отделни личности, подкрепени от шумни и пъстроцветни кампании, правят всякакви опити да насадят в европейските общества морални норми, които те считат за правилни и необходими на съвременните народи. Гейовете и лезбийките да могат да сключват брак и да си осиновяват деца – може ли да има нещо по-демократично от това да се дадат равни права на тези „онеправдани“ групи хора? Не, съвременната демокрация изисква да уважаваме и зачитаме правата на всички без изключение, без да правим разлика дали някоя си религия счита хомосексуализма за грях, надават глас защитниците на „правата“ на човека. Евтаназията да стане достъпна за всеки, който е неизлечимо болен и иска да прекрати живота си, надават те глас. „Я вие да бяхте на тяхно място? Никак нямаше да се колебаете да сложите край на мъките си,“ продължават да си навъртат те на пръста едно и също. В съвременните отношения любовта и грижата за другия трябва да се отнася и до избора на човека на живот или на смърт, пишат те в тирадите си относно „правата.“ Още от първи клас децата да изучават сексология и да познават до детайли сексуалните фантазии между възрастните. Нищо, че те още не са възрастни – но нали ще станат такива и трябва още с напускането на детската градина да ги подготвим в бъдеще сексът им да бъде „безопасен.“

Въобще – от такива „права“ и „свободи“ на човек да започне да му призлява. Не от самите права и свободи, а от тези, които насаждат греховността в народите като нещо нормално и дори високо либерално и демократично. То само да ни призляваше, но в действителност тези „нови“ тенденции изключително ни отвращават. Защото знаем, че не са нови и че примерът на Содом и Гомора днес може да се види в много страни по света.

Не трябва да дискриминираме хората по какъвто и да е признак – добре, съгласни сме, в днешно време дискриминацията действително не може да бъде черта на обществата, които претендират да градят бъдещето си на основата на братството и уважението. Но защо зад „дискриминацията“ на практика някои се опитват да насадят и греха сред нас? Болните на смъртен одър наистина трябва да получат облекчение в страданията – съгласни сме и с това. Но защо на практика даваме право на хората (лекаря и близките на болния) да убиват други хора по съвсем законен начин? Нима няма други много по-лечебни за тялото и душата начини за облекчаване на страданията? Децата трябва да познават човешкото тяло и особено взаимоотношенията между хората. Но защо трябва да ги учим на разврат още от първокласната училищна скамейка?

Та мисълта ми е тази: трябва да можем да направим разлика между онова, което е добро и полезно за днешните общества и онова, което ги тласка към приемане на пороците като нещо обичайно и дори необходимо. Разумът, съвестта и здравият смисъл все още продължават да стоят в основата на човешкия прогрес (както в материален, така и в културен план). Призивите за узаконяване на беззаконието (на греха) засега все още са само на отделни (извратени) хора, макар че в някои страни известни части на обществото бяха някак си излъгани от тях и се съгласиха местните правителства и парламенти да узаконят беззаконието. Но в по-глобален мащаб все още разумът и здравият смисъл надделяват. Тук посочвам два примера от Англия, които са валидни и за другите либерални демокрации в Европа (разбира се, с някои изключения).

terminally illОт почти 20 години насам „асистираното умиране“ (assisted dying, както е известен терминът във Великобритания) бе на фронтовата линия на обществените дебати и по различни причини досега законопроект по него не се приемаше. От началото на тази година дебатите се възобновиха и станя ясно, че вече е крайно време да се вземе решение. И парламентът трябваше да обсъди въпроса. Вчера (11 септември 2015 г.) хората най-после си отдъхнаха: парламентаристите решиха, че подобен законопроект няма да бъде обсъждан и въпросът за асистираното убийство се прекратява. Три четвърти от парламентаристите казаха твърдо „не“ на онези, които силно желаеха въвеждането на този вид убийство в Англия и Уелс (новината е на БиБиСи, със заглавие „Законопроектът за асистираното умиране: парламентаристите отхвърлиха „правото на умиране“).  Решението на британския парламент в действителност е отглас на мнението на хората на тази страна, които в своето мнозинство отхвърлят тази „медицинска“ (т.е. анти-медицинска) практика. В случая разумът надделя над безумието.

Вторият пример е отпреди три дена дена: някой си историк, лорд Лексдън, изведнъж решава (макар да е подготвял речта си месеци наред), че както през 2005 г. гейовете получиха право на „гражданско партньорство (а миналата година те получиха и право на „брак“), така и братята и сестрите, които живеят съвместно, трябва да имат същото право – съжителството им да се признае за гражданско партньорство (граждански съюз или регистрирано партньорство – съществуват три различни наименования за тази практика). И неговите думи са подкрепени от някаква обществена прослойка, която иска да види „равноправие“ за всички и при всички случаи, независимо дали дадено „право“ на практика води до узаконяването на греховни и порочни практики. Но речта му от 9 септември в британския парламент тъй си остана като глас в пустинята: парламентаристите единодушно решиха, че подобна стъпка те не могат да предприемат (новината от Телеграф със заглавие „Трябва ли братята и сестрите да получат право на гражданско партньорство, за да избегнат плащането на данък?“ – тук). Наистина, „загрижеността“ на някои хора в тази страна е как да се избегне плащането на данък наследство при смърт на роднина (и това си е сериозен проблем, защото често става въпрос за стотици хиляди и милиони лири стерлинги), но, слава Богу, хората разбраха, че с приемането на подобна мярка може да се стимулира зачестяването на греховните връзки между братя и сестри. Лорд Лексдън уж имал благовиден умисъл за подобна стъпка, но стана ясно, че целта не може да оправдае средството – чрез греховност да се постигне някаква икономическа изгода. И в този случай разумът и здравият смисъл надделяха.

Макар тези примери да са от Великобритания, посочвам ги тук, защото подобни дебати могат да се водят (и те се водят в някои страни) и те също така могат да „прекрачат“ прага и на нашия парламент. Убеден съм, че християните са тези, които могат и трябва да подсказват на политиците кое е правилно, разумно и обществено оправдано и кое е неправилно, безумно и обществено вредно, като се изхожда от духовната поквара, която едно политическо решение може да насади в хората, включително в децата. Другите части от обществото (атеистите, агностиците, привържениците на други религии или други идеологически системи) могат да имат различно виждане по горните важни за решаване въпроси, но единствено християните могат в най-правилна светлина да ги интерпретират и да посъветват властимащите кое е най-правилното решение. Колкото и да говорим, че Европа е отстъпила от християнските си корени, все пак християнският разум и християнският здрав смисъл продължават да държат тези корени достатъчно здрави, за да не могат все още да бъдат изтръгнати. Убеден съм, че силата на тези поизтънели вече корени се крепи на всеки от нас, християните, затова трябва да продължаваме да бъдем бдителни и да се намесим там, където от едно решение може да зависи бъдещата духовна съдба на народа ни и на бъдещите поколения.

Бележка: снимките са взети от цитирания тук сайт на БиБиСи Нюз.

Публикувана в Блог

В това извънредно издание на блога на „Свобода за всеки” публикуваме текста на резолюция на парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета на 29 януари 2015 г., която за пръв път от няколко десетилетия насам приема документ, който ратува за премахване на нетолерантността и дискриминацията срещу християните.

Публикуваме само текста на резолюцията, без да правим коментари към нея, но със сигурност тя предполага разсъждения за по-нататъшните стъпки, които европейските законодатели могат да предприемат за връщане на ролята и значението на християнството на стария континент. Още отсега можем да смятаме, че тази резолюция е само една стъпка към по-нататъшни решения, които Съветът на Европа може да вземе с цел защита на християнските нравствени ценности. Някои са убедени, че събитията в Париж от началото на януари са дали допълнителен тласък на мнението настоящата резолюция да бъде допусната в пленарна зала на Съвета на Европа и да бъде приета. Ние пък имаме надеждата, че тя е резултат по-скоро от постоянството в политическото участие на християнски лидери в евроструктурите и все по-осъзнатото участие на християните в политическия, икономическия, културния и обществения живот на народите на Европа и в техните законодателни събрания. Надяваме се тази публикация да бъде последвана и от следващи коментари и анализи.

Резолюция 2036 (2015), предварителен вариант
COE-Logo-Quadri
Преодоляване на нетолерантността и дискриминацията в Европа и особено проявите им към християните

Автор: Парламентарно Събрание на Съвета на Европа.

Произход на дебата: Дебат на парламента от 29 януари 2015 г. (осмо заседание) (вж. документ 13660, доклад на Комитета за равенство и недискриминация, докладчик: г-н Валериу Гилечи). Текстът е приет от парламента на 29 януари 2015 г. (осмо заседание).

1. Нетолерантността и дискриминацията на основата на религия или вяра засягат малцинствените религиозни групи в Европа, но те засягат също така и хора, принадлежащи към религиозната група на мнозинството. През последните години бяха отбелязани множество актове на враждебност, насилие и вандализъм срещу християни и техните богослужебни места. На тези действия обаче местните държавни власти често не обръщат внимание. Понякога законодателството и местните разпоредби ненужно ограничават публичното изразяване на вярата, което не дава възможност религиозната вяра и нейното практикуване да намерят достатъчно място в живота на вярващите.

2. Умерената изява на религиозната вяра и нейното изповядване е практическото средство, чрез което може да се осигури действително и пълноценно изповядване на религията. Когато умерената разумна изява на вярата се прилага в дух на толерантност, това позволява всички религиозни групи в обществото да живеят в съгласие, като уважават и приемат различното у другия.

3. На няколко пъти Парламентарното събрание посочи необходимостта от мирно съвместно съществуване на религиозните общности в държавите-членки, особено в Резолюция 1846 (от 2011 г.), отнасяща се до борбата срещу всякакви форми на дискриминация, основани на религията, Препоръка 1962 (от 2011 г.), разглеждаща религиозния аспект на междукултурния диалог и Резолюция 1928 (от 2013 г.), отнасяща се до обезпечаването на човешките права във връзка с религията и вярата и до защитата на религиозните общности от актове на насилие.

4. Свободата на мисълта, съвестта и религията е защитена от Член 9 на Европейската конвенция за човешки права (ETS No. 5) и тя се счита за един от фундаментите на демократичното и плуралистичното общество. Ограничаването на свободната изява на религията трябва да бъде сведено само до предписаните в закона случаи и изискванията за демократичност в обществото.

5. Парламентарното събрание е убедено, че е необходимо да се предприемат мерки за осигуряване на действителна защита на свободата на религията или вярата на всеки един човек в Европа.

6. Поради това Парламентарното събрание призовава държавите-членки на Съвета на Европа към следното:
    6.1. Да способстват за установяването на култура на толерантност и мирно съвместно съществуване, основани на приемането на религиозния плурализъм, на факта, че религиите допринасят за развитието на демократично и плуралистично общество, а също така на правото на човека да не принадлежи към никоя религия.
    6.2. В рамките на принципа за непряка дискриминация, да обезпечи разумна умерена изява на религията, така че:
        6.2.1. да се осигури зачитане на правото на свобода на религията и вярата на всеки човек в рамките на конкретното местно управление, без това да нарушава другите права на хората, гарантирани от Европейската конвенция за човешките права;
        6.2.2. да се спазва принципът за свобода на съвестта на работното място и същевременно да се гарантира успешното извършване на услуги според законите и защита на правото на хората да не бъдат дискриминирани;
        6.2.3. да се зачита правото на родителите да осигурят на децата си такова образование, което съответства на техните религиозни или философски убеждения, като същевременно се гарантира фундаменталното право на децата на критично и плуралистично образование в съответствие с Европейската конвенция за човешките права, нейните протоколи и практиката на прецедентното право на Европейския съд за човешките права;
        6.2.4. да се осигури пълноценно участие на християните в обществения живот.
    6.3. Да бъде защитено правото на мирна изява на свободата на събранията, особено чрез приемането на мерки, осигуряващи правото на провеждане на демонстрация дори и при организирането на противна на нея друга демонстрация, при съобразяване с нормативите за свобода на събранията, с Европейската комисия за демокрация чрез закона (Комисията от Венеция) и с Бюрото за демократични институции и човешки права на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
    6.4. Придържане към фундаменталното право на свобода на изразяването и предотвратяване на случаите, при които местното национално законодателство ненужно ограничава религиозно мотивираното слово.
    6.5. Публично да се осъждат призивите към насилие и използването на насилие, както и каквито и да са други форми на дискриминация и нетолерантност на основата на религията.
    6.6. Да се води борба и да се предотвратяват случаите на насилие, дискриминация и нетолерантност, особено като се провеждат щателни разследвания с цел премахване на чувството за безнаказаност, което характеризира нарушителите.
    6.7. Медиите да бъдат подтиквани да избягват налагането на негативни стереотипи и разпространяването на предразсъдъци срещу християните, така както такива не се разпространяват и за другите обществени групи.
    6.8. Да се осигури защитата на християнските малцинствени общности, които да получат възможността да се регистрират като религиозни организации; да се създадат и да се поддържат съответни места за събрания или за богослужения, независимо от броя на вярващите, като не им се налага ненужно административно бреме.
    6.9. Да се гарантира правото на християнските малцинствени общности да издават и използват религиозна литература.

Публикувана в Блог

Изминалата 2014 г. бе тъжна година, преди всичко за „новите” законодатели на Евросъюза, които се опитаха да прокарат редица инициативи, накърняващи правата на християните, а също така и на невярващите, които се придържат към традиционните нравствени устои на техните бащи и деди. Донякъде тя бе тъжна и за християните, защото те не можаха достатъчно успешно да се противопоставят на тези инициативи и да предотвратят дори разглеждането им, да не говорим за приемането им. Вярващите се убедиха, че все още слабото им присъствие в отделните политически платформи в Европа е една от причините техният глас да продължава да остава слаб и неясен.

Януари измина и вече можем да направим равносметка на онова, което се случи в Европа по отношение на нравствените ценности, както и отново да си припомним, че от нас се изисква християнска бдителност и действие, ако искаме християнските норми на живот да не напуснат окончателно континента и собствените ни страни.

Европейските законотворци не престават с усилията си да наложат на народи на Европа своите виждания за „правилно” и „неправилно,” за онова, което е „редно” (според тях) и което е „нередно.” Ако се изразим с християнската терминология – секуларното европейско мислене се опитва да учи народите кое е добро и кое е зло. Интересното е това, че хората в Европа като че не се замислят, че точно това проповядват европарламентаристите: те всъщност ни казват, че човечеството хилядолетия е грешало по отношение на различни нравствени категории и онова, което вярващите са наричали грях и зло в действителност е добро и полезно за народите. Било че сме забързани в ежедневието си, било че те ни объркват с мъглява терминология, било че немалко семейства просто се борят да оцелеят, било че просто сме нехайни към себе и към другите – много изглежда са причините, поради които хората като че не схващат, че „новите” европейци ни учат на „нова” нравственост.

Но което е по-сериозно – те не само ни учат, а просто без да ни питат си приемат резолюции и правят промени в съответни законодателни инициативи с цел постигане на онова, което „новият” морал им подсказва. Понякога това става, защото хората като че нямат време да се огледат и да видят какво се случва в европарламента и като разберат, да се опитват да действат и да спрат поредицата от антихуманни мерки, които се готвят за приемане.

mum dad childЕдна такава антихуманна мярка продължава да бъде абортът, т.е. убийството на едно дете, което по Божи промисъл вече е заченато в утробата на майката и което трябва да дойде на този свят, с надеждата че то ще познае Бога и ще Го прослави. Навярно ще си спомним, че мнозина бяха онези „нови” лидери на Европа, които желаеха да представят проблема за аборта не като лично дело, а като „право” на майката (и дори на бащата) – това бе т.нар. „доклад Естрела.” И щом като аборът е „право,” значи решаването на въпроса трябва да се отнесе до европарламента, който да направи корекции във вижданията си за правата на човека и да внесе в документите и това ново „право,” т.е. „новата” свобода да убиеш едно човешко същество. На 10 декември 2013 г. все пак европарламента реши, че този въпрос е от компетенцията на държавите-членки и отклони искането. Сетне цяла година, чак до края на 2014 г. „новите” продължиха усилията си да убедят европарламента, че става въпрос за права и свободи, а не за лично предпочитание, тъй като, видите ли, немалко майки и семейства в отделни страни страдали поради отказа да бъде извършен аборт. Един упорит белгийски парламентарист от социалистическото партийно крило (това е Марк Тарабела) реши, че няма да остави този въпрос нерешен и само преди месец изготви обстоен аргумент, с който да докаже защо абортът е „право” и представи този документ в европарламента, като настоя законодателното европейско събрание да преразгледа решението си от 2013 г. и да включи „правото” на аборт като базисно човешко право. На 14 януари 2015 г. християнската организация „Загриженост за християнството” отново поднови апела си към християните, наречен „Да не позволим на Тарабела да поднови въпроса Естрела,” и ги призова да се включат в подписка за спиране на инициативата на социалиста Тарабела, който самият, изглежда, е изпаднал в голямо объркване относно категориите правилно и неправилно и редно и нередно в нравствен аспект.

Колкото обаче Европа да говори за права и свободи, то изглежда такива се осигуряват само на онези, които са послушни и приемат „новата” нравственост. Ако решиш да изкажеш или по друг начин да проявиш християнските си възгледи, това може да ти коства работата, отношението с държавните институции и социалните служби, семейството, и дори може да отидеш в затвора. В края на миналата година по време на заседание на т.нар. „Семеен съд” в Кент, Великобритания, съдията Ричард Пейдж каза: „Осиновените деца имат нужда от майка и баща, а не от родители-хомосексуалисти.” Той веднага бе временно освободен от длъжност и му бе препоръчано да се включи в курс „Равенство между хората,” където да бъде научен на „правилни” отношения към хората. На 17 януари 2015 г. британският „Мейл” подробно разгледа случая му и въпреки широката подкрепа за съдията, той си остава нерешен, преди всичко поради упорито налаганата „политика на равенство” и политика на „придържане към британските ценности,” което отново насочва към безусловно спазване на светския модел на устройство на държавата и изключителна толерантност към всеки и към всички, независимо от техните убеждения и наклонности (колкото и греховни да са те, според християнското разбиране).

Преследването на християни стига и до там, че децата биват отнемани от родители-християни, защото, видите ли, те възпитавали децата си неправилно. Отново случай в Англия от 25 януари 2015 г. ни показва как две деца са отнети от родителите им, защото те ги карали да ходят на църква, не им позволявали да псуват и когато били твърде немирни и непослушни, получавали плесници по ръцете. Това, според социалните служби, които им отнели децата, било варварство спрямо тези деца и британската държава не може да търпи подобно нещо.

mum dad mumОще по-разгорещени януарски спорове разделиха хората по света на две мнения относно биомедицинската технология "дете от трима родители," т.е. „създаването” на дете от генетичен материал на трима родители. От сферата на говоренето (което продължаваше през цялата 2014 г.) споровете преминаха в парламентарна зала (в случая – в британския парламент), където бе приет законопроект, предвиждащ обсъждане на въпроса за легализация на тази процедура. Ако тя бъде приета от този парламент, то Великобритания ще стане първата страна в света, която ще узакони „създаването” на дете от две майки и един баща. Ще продължаваме да следим събитията, но още отсега почти със сигурност можем да кажем, че британският парламент ще одобри новата „технология на раждане.” Новата технология широко се изяснява и дори рекламира, тъй че хората да разберат какъв голям прогрес ще бъде направен за „новото” бъдещо поколение, каква изключителна полза тя ще принесе на народите, и така убедени, съответно да подкрепят инициативата.

slovak referendumМесец януари на тази година като че ни показва и една положителна инициатива по отношение на нравствените ценности. През този месец в Словакия се проведе широка кампания за защита на традиционното семейство и бе предложено на 7 февруари 2015 г. да се проведе референдум по въпроса. На участващите в него ще бъдат зададени три въпроса:
- разбирате ли семейството като състоящо се от една майка и един баща и техните деца;
- приемате ли, че деца не трябва да се осиновяват от родители-хомосексуалисти;
- съгласни ли сте с предложението родителите да имат право да отписват децата си от предмета „сексуално обучение.”
Кампанията широко се подкрепя от църквите в Словакия, а също така и от политици, които твърдо са решени в страната да се отстояват християнските нравствени норми, които са еднакво полезни както за вярващи, така и за невярващи. И в този смисъл прилагането им не нарушава ничии права, а напротив – отстояват се правата за изграждане на естествени човешки семейства, състоящи се от майка, баща и деца. Надеждата ни е, че Словакия ще стане първата страна в Европа, която чрез гласа на народа отново ще върне една християнска норма за основополагаща за нейното общество и ще предотврати приемането и налагането на греховни практики.

Ще продължаваме да следим европейските събития и през февруари, но същевременно призивът ни е както да ги следим, така и да търсим възможности за участие в дебатите по различните въпроси, които засягат вярата на християните и всъщност – засягат законодателството на европейските страни, което все още продължава да има християнски основи, макар не всички да разбират това. Все още има шанс да бъдат удържани юздите на разпасалите се, просто от нас се изисква действие, а не само наблюдение или разсъждение.

Публикувана в Блог

Само преди десетина дена, на 12 ноември 2014 г., секуларистите в европарламента (които наричат себе си „Платформа на европейския парламент за секуларизъм в политиката”, ПЕПСП) се събраха да обсъдят целите си за следващите пет години, тъй като сега се приемат нови законодателни инициативи и те използват момента да прокарат тезите си. Мотото на срещата им бе „Европа има право на секуларизъм.” Ако само с това се изчерпваха инициативите им, може би вярващите не биха били толкова разтревожени. Замислите на секуларистите обаче отиват много по-далеч от призива за някакви си права.
no-faith 4ae9cd711bЕто какво пише пресата за упоменатата среща: „В идеалния свят на европейските секуларисти, които считат че либералната демокрация се намира под постоянната заплаха от страна на религията, вярващите граждани няма да имат същите права, каквито имат другите граждани, когато става въпрос за обществените дебати. Вярващите трябва да мълчат. А европейските секуларисти ще счетат това за демократичен напредък, за свобода и дори за политически неутралитет. Те твърдят, че политическата сфера трябва да бъде „защитена” от всякакви религиозни вярвания, които продължават да оказват влияние върху демокрацията и върху човешките права. Нещо повече, според войнствените защитници на Европа без религия тъкмо Ватиканът, с неговата „огромна власт”, е най-голямата заплаха за съвременното секуларно общество”.

Тези първоначални думи от публикацията на European Dignity Watch недвусмислено посочват главните цели на тази групировка (в действителност консултативният й съвет се състои от представителите на 11 различни европейски неправителствени организации) – премахване на религията от политическия (а оттам – и от обществения) живот на континента и налагане на секуларизма като единствена идеологическа алтернатива за европейските граждани. Ако само това би била целта на секуларистите, то навярно вярващите някак си биха оборили тази тяхна главна теза и биха доказали правото си на политически живот в своята страна и в Европа като цяло. Но в действителност секуларистите мечтаят за свят, в който религията е тотално изместена от общественото пространство и където вижданията на атеистите и „свободомислещите” са изцяло въплътени в живота на обществата. Нека продължим разказа на защитническата организация:

Какво би представлявала една идеална секуларна Европа? Според председателите на срещата на ПЕПСП в секуларна Европа ембрионалните изследвания, евтаназията и сексуалните и репродуктивните права ще процъфтяват. Като централен елемент на ‘хуманитарната помощ’ абортът по желание ще допълни картината на секуларния рай. ‘Вече поискахме от Европейската комисия хуманитарна помощ с цел подпомагане извършването на аборти на изнасилените жени в Сирия”, казва председателят на срещата на ПЕПСП София Интвелд’”. Председателката дори посочва, че „единственото, което те (жените в Сирия, бел. прев.) в момента получават от Европейския съюз, е сутрешното хапче, което те вземат след сексуалното сношение; а това е толкова жалко”, жалва се тя.
secular europe
Не само това, но и много други сфери на обществения живот трябва да бъдат пропити от секуларния дух, твърдят европейските секуларисти: „Други приоритети на секуларистите включват цялата гама на т.нар. „права” на ЛГБТ-лицата и на жените, образованието ‘без предразсъдъци’ и премахване влиянието на религиозните организации върху политиката на държавите относно човешките права… Друга главна област на дейност на ПЕПСП е осигуряването на секуларния характер на институциите на Европейския съюз”, в чието ръководство не могат да влизат вярващи, какъвто е примерът с Антонио Таяни, който бе избран за заместник председател на европарламента и който бе осъден от София Интвелд, която заяви, че „поради неговото екстремистко католическо възпитание той не може да представлява обществото.”

Изявленията на евро-секуларистите от 11 ноември идват в момента, когато в началото на ноември се организираше посещение на папа Франсис в Европейския парламент в Страсбург, тъй като те бяха готови да положат всякакви усилия това посещение да не се осъществи. Според тях влиянието на религиите в Европа върху държавните структури е в ущърб на правата на атеистите и секуларистите и поради това всяка религиозна проява или посещения трябва да бъдат изключени от политическия (а оттам и от обществения) живот на Европа. Интересното обаче е това, че дори до днес, 25 ноември, когато папа Франциск ще се обърне с реч в европарламента, ПЕПСП не реагираха и не отправиха по-нататъшни протести срещу тази изява. Но затова пък Европейската хуманистична федерация не се забави с протестните си обвинения и вчера публикува остра протестна декларация, подписана от 23 европейски организации.

Разбира се, и самите християни нямат еднозначно мнение относно посещението на главата на римокатолическата църква в една светска организация, и това при положение, че папата представлява само католическата част на Европа и същевременно никоя друга християнска общност не го е упълномощила да говори от името на всички християни на стария континент. Същевременно е известно, че европарламентът се посещава и от други ръководители на християнски църкви и това никак не накърнява неговият светски характер, а напротив – тези факти посочват, че религиите, и особено християнството, са жива и неизбежна реалност на обществения живот в страните на Европа и тази реалност не може да бъде заличена само поради желанието на една или няколко антихристиянски и антирелигиозни организации или движения.

Много по-полезно би било за ПЕПСП и другите атеистични организации да признаят (а също да спазват) факта на свобода на съвестта и на религията и да позволят на всеки член на Европа да се труди и да живее според убежденията си, без да съществува заплахата някой да им отнеме тези изконни права и да ги преследва като граждани от по-низша каста (както те самите твърдят в документа си, вж. предпоследния параграф на цитираната публикация).

В България не съществува голямо напрежение между секуларистите и вярващите и въпреки това всеки християнин трябва да бъде наясно с опасностите, които европарламента може да създаде за всеки вярващ в рамките на Европейския съюз, ако този парламент се вслушва в гласа на такива антирелигиозни движения като ПЕПСП, Европейската хуманистична федерация и много други. Да бъдем бдителни и да поемем необходимата гражданска отговорност си остава една от най-важните задачи на всеки вярващ християнин.

Публикувана в Блог
Либертарианството е почти непознат термин в българската политика и култура. То е най-общо казано, политическа философия, която защитава минимална намеса на управлението (държавата) в личния и обществен живот. Поради крайния и тоталитарен социализъм, демонично натоварен и неотстъпващ позиции дори в условията на настоящата квазидемокрация, либератарианското мислене и политика са може би сред най-добрите политически решения за България.

Проблемът с крайното либертарианство обаче е следният.

На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците Като християни ние вярваме, че светският управник има за задача да наказва лошите и да защитава добрите (вж. Римляни 13 в Новия Завет). Така поставена, задачата веднага поставя и изискване управникът да има поне някакво отношение съм категориите добро и зло. Тези категории са валидни по отношение на единния и истинен Бог.

"Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат". Притчи 29:2

"Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им". Притчи 29:16

(На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците)

Добро и зло, дефинирани по друг начин, освен по абсолютисткия начин, зададен ни от Библията и юдео-християнската традиция, са изкривени интерпретации на добро и зло.

Така наречената „държава", с която сме свикнали след ранните години на 20ти век, е в голяма степен езическа мисловна конструкция, която няма способността да върши добро в същността си, защото нейното предназначение е да се конкурира с Бога, и в крайна сметка да Го измести. Повечето от създателите на концепцията за „държава" – типажи като Русо и Хегел – са крайни атеисти или хуманстични идолопоклонници. Известен е приносът на Хегел към тоталитарната държава, която той нарича „Бог, който ходи по земята". При подобни претенции от страна на държавата, можем да очакваме от нея само случайно да улучва да върши добро, доколкото то съвпада със съвестта на хората. Но като цяло, нейната функция е на тоталитарно, бюрократично чудовище, дори в „демократични" условия.

Либертарианството, чиято визия е да се противи на голямата държавна бюрокрация, от друга страна не се ангажира с морални и вечни категории. За либертарианеца личната свобода изведена до крайност е най-голяма ценност. Тази позиция е много полезна в случаите, когато е на власт тираничен тоталитарен режим, на който трябва да се противодейства.

Но анархията, в която всеки е сам закон за себе си, е също толкова тиранична и опасна, както анархията на тоталитарната „държава". В този модел тоталитарната държава създава, измисляйки си нови „държавни" закони и морал, вън от дадените ни от Бога.

Християните (тези, които мислят и са ангажирани с политическо мнение и свидетелство) също предпочитат лична и политическа свобода. Особено свобода да проповядват и да се събират. Но общността е критично важна част от християнската вяра и практика. Ние сме индивидуални личности, но не можем един без друг. Христовото спасение и служение включва църковната общност, спасението е индивидуално, но има и общностен аспект. В общността моралните и духовни категории не са без значение. Тоест, личната свобода минава през общностното признание и благо.

В обществото, устроено на либертариански принцип, поради парцелирането му до крайност, има опасност от групова и лична тирания. Тоест беззаконие на дребно, социално фрагментирано беззаконие. Тъй като само вътрешно свободният човек може да ползва свободата по отговорен начин, а мнозината поради греха не са такива, то либертарианството може да проработи само в едно праведно християнско общество.

В езическо и греховно общество приложението на либертарианската идея ще доведе до хаос и тирания на беззаконието на гражданско ниво. Тиранинът обаче няма да е управникът, а обикновеният човек, тъй като, ако всеки ще е закон сам за себе си, злите и нечестивите ще имат точно толкова свобода да бъда зли и нечестиви, колкото добрите и примерни жители, които уважавт другите. (Разбира се, не можем да не отбележим, че беззаконните човеци спокойно ползват голямата държава, за да се прикрият зад нея и да вършат злите си дела; така че, това обрисуване на тиранията на анархията е само условно).

Така в едно либератрианско общество, в което отделната личност няма вътрешен морал и уважение към другите, добрите хора ще трябва да добавят още една функция в живота си – самоотбраната.

Принципно тази функция се пада на светския управник. Неговото служение не е да преразпределя блага или да се занимава със здравеопазване и благотворителност. Основните задачи на управника са мир и справедливост. Казано другояче, той воюва и наказва, за да осигури мир и справедливост. В тоталитарния модел светският управник не е такъв, а тоталитарна самообожествяваща се държава. Самият управник се превръща в престъпник, който има нужда някой да го овладее. Поради отхвърляне на Божито слово и Божия стандарт.

В този смисъл – на тотална и неефективна държава, която издържа мързеливи търтеи-държавни чиновници – по-добрата алтернатива е либертарианският или близък до него модел. Поне е ясно, че управникът го мързи и е неспособен, и така ще му се дължат минимални данъци, с цел средствата да останат у хората, за да се мобилизират за прозводство, семеен живот и самоотбрана. Тези нужди са така формулирани, тъй като едни в либертарианството ще се чувстват свободни да пушат марихуана, а други ще ползват свободата си да се образоват и да се въоръжават, за да се защитят от безделника, който пуши, и е свободен, но не произвежда и кара по магистралата в зиг-заг. Така добрите и учените ще успеят, а злите и глупави ще се провалят. Единственият проблем на тази утопия е, че в реалността провалилите се зли и глупави винаги имат нуждата успелите и умни да почувстват болката им.

Християнската гледна точка е ясна: свободата в политически план се състои в овладяване на злото. Либертарианството не разпознава добро и зло в същинския им смисъл – Бог казва кое е добро и кое зло. За християнина политическата система е без значение – ако управляващите са праведни, демокрация, република или монархия нямат значение. Божието царство расте и напредва в този свят независимо и именно защото не е от този свят, и не е обвързано с ограниченията на последния.

Но обществото с много истинска лична свобода не е либертарианското, а християнското.

Църквата е богочовешка организация, която в своя неиституционален и неполитизиран вариант буквално носи стандарта на Божието царство на земята (църквата, сборът от вярващи християни, не е Божието царство, както много често грешно твърдят богослови и лаици). Личната свобода на новородения християнин е благородна, защото търси единствено доброто на другите и прогласяване на Божието спасение и добрина.

Личната свобода на грешния човек всъщност е опасна. Защото човешката природа е покварена от греха и злото. Злият човек иска да реализира своята свобода, но за сметка на другите. Добрият човек упражнява свободата си, не като отнеме тази на другия.

Лорд Актън каза великата своя фраза, която повтаряме и до днес: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно". Именно тази фраза е осъждението както за държавните тирани, тоталитарните режими, така и за поддръжниците на АБСОЛЮТНАТА лична свобода. Крайният, радикален и безкомпромисен индивидуализъм е точно толкова тиранична и нечовешки безумна доктрина, колкото и тоталитарно-корпоративният държавен режим. (Разбира се, има пробойна в сентенцията на Актън – Бог има абсолютна власт, но тя в никакъв случай не Го покварява, а е израз на Неговата любов и справедливост.)

Какво по-тиранично можем да намерим от напускане на разума и предефиниране на собствения си пол, съгласно вътрешните си чувства? И настояването под предлог за равенство и справедливост това безумие да бъде превърнато във всеобщо задължително държавно защитено право?

Свобода в хаоса на безмерното и безбожно индивидуално безхаберие е точно толкова невъзможна, колкото в социалистическия общностен тоталитаризъм. Свободен е само този човек, който може отговорно до носи бремето на свободата. Библейски приета, и според нас доказана житейски, постановка е, че най-тежкото робство е това на греха и заблудата. То е като тежък кошмар, от който не можеш да се събудиш, и дори в съня си се съмняваш, че има изход. Така, както прекалено контролиращата държава няма друга същност, освен тирания, тъй като изземва божествени функции и налага изкривената си по този начин същност на всички, така тираничен може да се окаже и либертарианският модел.

Джон Адамс, един от така наречените „отци" на американската нация, твърди, че високо уважаваната американска конституция е приложима само сред хора (народ), които имат религиозни ценности. Тоест имат задръжки, уважение към другия, и могат да се самоуправляват. За съжаление, съвременните леви тенденции, не, политически ветрове, които тресат Америка, са само тъжно доказателство за неговите думи.

За хората на Изтока, като тези в България, излизащи от комунизма и все още живеещи под неговата сянка, по-лошо няма да стане. Затова либертарианският експеримент, разбира се подкрепен от една консервативна партия, основана на християнските ценности, може да гарантира стабилизиране на политическата обстановка. А защо не и така лелеяното индивидуално и национално възраждане?

Все пак свободният човек може да се асоциира с други разумни свободни хора и да неутрализира вредния тираничен ефект на хаоса на безкрайното самоопределяне на индивида. Робът на тоталитарната тирания, от друга страна, винаги ще бъде пушечно месо на елитарните социални инженери, без да го разбира. Българите имат качества за първото (да са свободни), но трябва да се отърсят от второто (да са роби). Разбира се, съгласявайки се с Адамс, няма как свободният българин да стане такъв без да премине през покаяние и прошка на греховете, съгласно новозаветните писания. А това е задача, в която политикът не може да реализира, а само да съработничи на Главния Предприемач.

Все пак ние можем да си представяме, че народът управлява, но истината е много по-различна.

*****

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват (Даниил 7:27).

Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища; И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе (Второзаконие 28:9-10)

И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува (Откровение 19:5-6).



Виктор Костов е адвокат, доктор по философия и богослов. Председател на Християнреформистка партия. Издател и главен редактор на сайта за свобода на съвестта, религията и словото Свобода за всеки.
Публикувана в Блог