Блог Свобода за всеки
imagesПроблемът с алчността не е ограничен от държавни граници или от определени исторически епохи. Любовта към парите е в основата на безброй конфликти, разрушени съдби и погребани взаимоотношения. Усещането за сигурност, което дава финансовата обезпеченост, често вкарва човек в капана да осмисли съществуването си с копнежа за безгранично притежаниване на материални блага, осигуряващи му живота, който вярва, че заслужава.

При мащабите, които явлението сребролюбие е придобило днес, не е трудно да констатираме, че то има характеристиките на болест, нанасяща тежки поражения върху ценностната система на обществения организъм. Каква е нуждата да бъдем инициативни или да се трудим, когато пред нас стои атрактивно продаваната от медиите алтернатива, разконспирирана като масов телевизионен хазарт?

Според проучване на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД, направено през 2016 година, половината българи играят популярните телевизионни игри, предлагащи лесни пари. С видимото изражение на хазартната мания всеки българин е свикнал дотолкова, че  гледката на мъже и жени от всички възрасти, усилено търкащи билетчетата, щедро предлагани в супермаркети, квартални магазинчета, бензиностанции и улични лафки, се е превърнала в неизменна част от ежедневието ни. Но как да устоиш на изкушението да играеш, когато тези скъпи картончета, потенциален източник на светкавичен материален успех, са представени с  толкова красноречиви наименования: „Кеш Кръстословици“, „Златните пирамиди“, „Американско бинго“, „Ново Бинго“, „Супер Лото + 2017“, „Кеш х 20“, „Бинго милиони“, „Китайски дракон“, „Околосветско пътешествие“, „Карибско съкровище“.

А какво да кажем за особено впечатляващата облага от билета „Печалба за цял живот“. Ако имаш онова нещо, което суеверният българин нарича късмет, с един удар ще решиш финасовите си проблеми завинаги. Или поне докато не срещнеш смъртта. Предложението е толкова апетитно, че е много трудно да му се противопоставиш – 20 години по 10 000 лева на месец. Специално за теб. Защото ти заслужаваш.

Сребролюбието е термин, който бива забравян право пропорционално с нарастването на бездуховността и антихристиянските настроения в обществото. И това е логично, защото как човекът, формирал ценностите си върху битовите житейски мъдрости веднъж се живее и аз заслужавам, ще е в състояние да обърне внимание на думите на Дърводелеца Исус, Когото някои наричат Господ, Който предупреждава хората с думите: „Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“.[i] „Сребролюбието е корен на всякакви злини[ii], учи от своя страна апостол Павел, но има ли кой да го чуе, когато християнската истина, морал и ценности са остарели и ненужни според днешните популярни тенденции в обществото.

В заключение на тези кратки разсъждения за лесните печалби и последиците от тях бих искал да обърна внимание на следното: съвременният човек се е втурнал да решава финансовите си предизвикателства по примитивно елементарен начин, забравяйки, че най-важното, което притежава, е собствената му душа. Този, който иска да запази живота си, ще трябва да промени нещо в него. За да не го загуби, ще трябва да го посвети не на стремежа за трупане на лесни пари, а на нещо друго. Или по точно – на Някого Другиго. Защото Той заслужава.


[i] Евангелието според Матей 16:26  (Бел. авт.)

[ii] 1 Послание на апостол Павел до Тимотей 6:10 (Бел. авт.)



Публикувана в Блог
Към статия ЯК 22.09.17Изразът „хляб и зрелища“ за пръв път е употребен от римския поет Ювенал. Значението му е, че докато обществото е погълнато от потребното за стомаха и от удоволствията си, то няма как да е ангажирано с истински значимите събития и нравствени въпроси на ежедневието.  Днес съвремието ни е белязано както от невиждано развитие на технологиите, така и от безпрецедентен етичен упадък. Атеизмът, източните духовни практики, квазирелигиозните настроения и други заблуди са поставили модерния човек в състояние на радикално отхвърляне на автентичната християнска вяра, която, единствена, съдържа в себе си отговорите на всеки наболял въпрос.

В настоящето мнозинството хора, повлияни от официалната политика на ООН и на отделните държави, се тревожи неистово от замърсяването на планетата, но всячески отказва да идентифицира източниците на токсично обгазяване на моралната атмосфера, което е в пъти по-опасно от замърсяването на околната среда.

Един от най-сериозните причинители на отравянето на атмосферата е голяма част от съвременния шоубизнес. Шоубизнесът е ефикасно средство за въздействие върху хората. Той държи в ръцете си някои от лостовете, с които може да се дирижира начина, по който обществото да мисли. Той създава кумири и се опитва да развенчава вечни ценности. Той се стреми да забавлява дори тогава, когато е нормално, логично и редно да се скърби. Той възхвалява леви, хуманистични идеи и нагло промоцира пагубното движение от изток към запад, познато като културален марксизъм. Той внушава послания, според които с безкритично отношение, и дори с приветстване, хомосексуалната извратеност например трябва да бъде приемана като обичайно и морално неутрално явление. В наглостта си той евтино и без страх от Бога узурпира качествата на Създателя и ги приписва на себе си. Пример за това е рекламата на нашумялото шоу за музикални таланти X-фактор, която звучи по следния начин: X-фактор, сътворението на звездите.

Отдавна не е тайна, че в съвременния шоубизнес все по-често, безогледно и арогантно биват  използвани послания, които  имат откровено антихристиянски и богохулен характер. Да вземем за пример изключително популярното предаване Биг Брадър. Името на шоуто е взето от романа 1984 на Джордж Оруел, в който Големият брат (Big Brother) осъществява диктаторското си управление чрез непрекъснато наблюдение на поданиците си.  Фразата „Големият брат те наблюдава!“ следва да внуши, че има кой да те контролира, и този някой е вездесъщ.

Богохулната риторика във воайорското шоу се натрапва отвсякъде.  Биг Брадър вижда всичко. Той е нашият бог, Биг брадър ви обича, обичайте го и вие, и други подобни, обгазяват жадния за хляб и зрелища зрител. Някои афишират предаването като социален експеримент, но всъщност то е шоуподготовка на нищо неподозиращия зрител да свиква със статута си на опитно мишле, чийто живот ще бъде дирижиран от някой, който си играе на Бог.

И когато говорим за експеримент, се сещам за популярната метафора за сваряване на жива жаба. За да се осъществи това деяние, не е необходимо жабата да се  поставя във вряла вода. Тя веднага ще употреби всичките си умения, за да се измъкне от зоната, в която животът ù е застрашен. Кожните ù рецептори ще я предупредят, че е в смъртна опасност. По тази причина, тя се пуска във вода с нормална температура. После топлината постепенно се увеличава. Обреченото земноводно не разбира, че му се готви зловеща изненада с фатални последици, докато не стане твърде късно.

Днешният свят, точно като тази жаба, е на път да се свари в среда, в която температурата на неистината и злото се увеличава постепенно, но сигурно. Духовно невеж по отношение на опасността, която го дебне, съвременният човек живее в среда, в която копчето на котлона сочи последната степен. Температурата е достигнала опасни нива, но верен на своята мисия, шоубизнесът продължава да внушава, че всичко, от което имаме нужда, е хляб и зрелища.  Такъв начин на мислене е токсично заразен и е началото на края на всяка една цивилизация
Публикувана в Блог

bathroom transgender smallНаистина, подобно заглавие не би се приело от никой разумен човек: кой ли би помислил, че държавата ще се „погрижи“ порочни възгледи и практики да се преподават на малките деца? Тук трябва да кажа: слава Богу, у нас все още подобно заглавие няма място в медиите или в обществената практика. Но предполагам читателите знаят, че в някои европейски страни тъкмо държавата е тази, която налага на училищата какви ценности трябва да се преподават на децата, а пък ние, дето уж се учим от Европа и я следваме по петите, току виж сме приели и този „европейски полъх.“

Повод за настоящия материал е дискусията, разгоряла се в английската образователна система и в британските медии. Преди около месец английската служба за стандартизация на образованието (наречена OFSTED – the Office for Standards in Education), която дава оценки на всяко училище в Англия, наказа едно религиозно училище за това, че „не покрива необходимите стандарти, към които всяко училище следва да се придържа“. Като се прочете по-нататък кои именно стандарти училището не покривало, става ясно, че държавните мъже и жени имат предвид сексуалното обучение в началното училище (което за Англия е за деца от 5 до 10/11 години). Става въпрос за едно еврейско училище в северен Лондон, в което инспекторите направили проверка и за трети път установили, че в него малките деца не получават познания за половата ориентация и за „преназначаване на пола“ (новината в The Independent).

Докладът на инспекторите е повече от ясен: децата не изучават някои въпроси за същността на човека, такива като полова ориентация, „и това ограничава духовното, моралното, социалното и културното развитие на личността и не допринася за уважаване на избора на онези, които решават да водят своеобразен начин на живот“ (стр. 1); „в резултат на това децата не получават пълно познание за фундаменталните британски ценности“ (стр. 2); „на учениците не се преподават знания за защитените човешки характеристики, особено онези, отнасящи се до преназначаване на друг пол и до половата ориентация, което означава, че децата ще имат ограничено познание за различните стилове на живот и за партньорството, което някои хора в съвременното общество избират като начин на живот“ (пак там).

Дискусията за това какво са британските ценности е по-широка от въпроса за тези ценности според както те са преподавани в училищата: тази дискусия се разгаря вече няколко години, особено във връзка с увеличаване на фундаментализма (и преди всичко ислямския фундаментализъм) в някои райони на страната, като бе поставен въпросът: дали всички, живеещи във Великобритания, приемат ценностите на тази държава и ги прилагат в живота си, или пък някои социални групи остават затворени в себе си и продължават да изповядват ценностите на обществото, от което те са дошли като имигранти във Великобритания. Целта на правителството е всеки член на британското общество да приеме ценностите на демократизма, толерантността, уважението, зачитане на мненията на другите, спазване на правата на човека и на всяка личност, независимо от нейните възгледи, и т.н.

От тази гледна точка британската държава е права: тя се стреми гражданите ѝ да не изповядват ценности, които не са демократични и не са съобразени със законите или пък са против правата и свободите на хората; това още повече се отнася до имигрантите, които често пристигат на Острова и продължават да изповядват ценности, които са в разрез с ценностите на западноевропейския демократизъм. Разбира се, привнасянето на собствената култура в обществото, в което имигрантите отиват да живеят, е неизбежно, но когато тази култура съдържа елементи на екстремизъм, насилие или друг вид междучовешки отношения, които не са характерни за цивилизования свят (напр. редовни побои на съпругата и децата, съжителство с две и повече жени едновременно, незачитане на правата и свободите на жената и на децата в семейството и т.н.), тогава в интерес на сигурността на всички граждани в държавата правителството може да поиска от всеки неин граждани и от всяка обществена група (напр. мюсюлманските общности в Бирмингам, Бедфърд и т.н.) да се опитват да се придържат към британските ценности. Това с особена  сила се отнася до някои обществени групи, в които фундаментализмът продължава да се утвърждава.

bathroom transgenderНадпис в училищна тоалетна в английско училище: „от който и да е пол“ (ученици могат да влизат в тоалетната)

Въпросът обаче, който тук засягам, изглежда няма нищо общо с британските ценности. Наистина, значителни слоеве от населението във Великобритания приемат за „британски“ такива ценности, като приемане за напълно нормално проявите на хомосексуализъм, смяната на пола по желание, съжителството и партньорството с когото пожелаете, според разбиранията ви, и т.н., но въпреки това тези извратени представи все още не са станали британски ценности де факто. Правителството се опитва да ги наложи на хората чрез приемането на различни законодателни инициативи, но това не означава, че цялото британско общество (включително имигрантите и вярващите от различните религии) ги е приело: все още значителни части от обществото продължават да считат хомосексуализма и незаконното съжителство за неправилно, осъдително и греховно.

Моята тревога е повече за това, че правителството се опитва да налага и на най-малките членове на обществото възгледи и разбирания, които са против разбирането на техните семейства и на обществените групи, които те представляват. Християните във Великобритания (с малки изключения) продължават да гледат на сексуалността и на пола от гледна точка на богоустановения съюз между един мъж и една жена; по-голямата част от родителите в страната не желаят пет или шестгодишните да бъдат запознавани с това какво е хомосексуализмът, смяната на пола, партньорството като начин на семеен живот и т.н. В подетата петиция срещу възгледите на английския OFSTED ясно се посочва, че главен възпитател на децата са родителите, а не държавата: последната само съдейства на родителското възпитание и ограмотява децата, като им дава познания за света, в който живеят, но не ги учи (и няма право да ги учи!) на порочни практики каквито, видите ли, имали място в обществото. Самата британска академична общност вече признава, че придържането на училищата към някаква си политика на зачитане на избора на пол сред децата не е нищо друго, освен прахосване на оскъдните училищни средства и на парите на данъкоплатците (новината в The Independent).

Както споменах в началото, у нас държавата не допуска преподаването на порочни възгледи в училищата, но ние като християни трябва да сме наясно, че щом в някои европейски страни съществува натиск върху родители и деца да приемат порочни практики като нещо „нормално“, то този „полъх“ може да довее и до нас и някои умни глави в правителството ни да решат, че и в това отношение трябва да се поучим от Европа. Бдителността е една от главните добродетели на християнина, ето защо трябва непрекъснато да внимаваме какви разпоредби излизат и от нашето министерство на образованието и от регионалните инспекторати, тъй че в страната ни и в нашите училища да продължават да се изповядват ценности, които повече от тринадесет столетия са тъкмо християнски, а не „европейски“ или „хуманистични“ или „атеистични“ или някакви други.

Бележка: Снимката е взета от The Independent; на нея може да се види един от новите знаци за тоалетна, поставени в някои английски училища: в тоалетната може да влиза всеки, независимо от пола, към който принадлежи (тъй като физическият пол не определя „действителния“ пол на детето, твърдят от образователното министерство).

Публикувана в Блог