Блог Свобода за всеки
Свобода за всеки

Свобода за всеки

skattv

Как се борим с тероризма чрез Закон за изменение и допълнение на закон за вероизповеданията? Отговорът е  – никак. Какво е правилното решение се дискутира в предаванeто. Гледайте едночасовото предаване по темата в ТВ СКАТ в рубриката "Разбулване", с водещ Николай Панков и участниците пастор Тони Еленков и адв. д-р Виктор Костов.

На 29 октомври 2018 г. в предаването „Среща с Благовест Белев“ по Българска християнска телевизия гости по темата за приетия на първо четене в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бяха адв. д-р Виктор Костов – главен редактор на Свобода за всеки – и пастор Анатолий Еленков – пълномощник на Национален алианс Обединени Божии църкви.

Дискусията беше насочена към това българската общественост и евангелско-протестантската общност да бъдат предупредени за приближаващата законодателната опасност, която засяга не само правото на свобода на религията, но и демократичните ценности като цяло. В изложението си адв. д-р Виктор Костов и пастор Анатолий Еленков поставиха акцент върху консолидирания опит за драстично ограничаване на основни човешки права, контрола на държавата във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, отрицателното отношение на всички вероизповедания в страната към налаганите промени и нуждата от формиране на гражданска позиция. Гостите в студиото представиха и възможните и неотложни стъпки за противодействие на законопроекта от страна на гражданите и църковните общности преди внасянето му за второ гласуване.

Гледайте целия видеоматериал тук.

На 24.10.2018 г. в София се състоя национална среща относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, на която бяха поканени над 20 евангелско-протестантски вероизповедания. Целта на форума бе адв. д-р Виктор Костов да направи правен анализ, който да запознае служителите от представените християнските общности със степента на опасност на предложените законодателни промени.  

Националната консултация беше открита от п-р Анатолий Еленков, след което последва представяне на участниците. В уводните си думи п-р Еленков представи накратко първоначално внесените законопроекти и развитието до момента, липсата на единно представителство за евангелско-протестантските вероизповедания, както и възможностите за противопоставяне за пълно отхвърляне на обединения законопроект.

В началото на своето изложение адв. Костов заяви, че не държавата е източник на правото на свобода на религията. Това право не произтича от властимащите или сътворените от тях закони, а от факта, че всеки се ражда с права и достойнство, и това е истината на Библията. Вярващите хора трябва да са наясно, че идеологията на  законопроекта ни връща към мрачните времена на комунизма. Част от демагогията на вносителите се изразява в това, че те се стремят да отнемат основни права на гражданите, докато в същото време твърдят, че им предоставят такива.

Още една важна истина, която стана ясна в правната консултация е, че предложеният законопроект драстичното нарушава принципа на светската държава за отделяне на църквата от държавата. Българският законотворец иска църквата, като морален коректив, да не се меси в политическия живот, докато държавата си запазва правото да контролира и да влияе рестриктивно на вътрешния живот на религиозните общества.

По време на срещата адв. Виктор Костов още веднъж заяви позицията на Свобода за всеки, Национален алианс „Обединени Божии църкви“ и Национален християнски център, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не бива да става част от законодателството на страната, защото е дискриминационен, и ако стане действащо право, ще е в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Неоспоримата истина е, че този законопроект не може да бъде подобрен по никакъв начин, защото неговата същност и идеологията, която стои зад него, противоречат на духа и смисъла на Конституцията.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че ако народните представители не вземат разумното решение да отхвърлят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, то има международни институции, като Съвета на Европа, Венецианската комисия и Организацията за сътрудничество в Европа, които ще бъдат сезирани, за да се защити правото на българските граждани свободно да изповядват верските си убеждения.

Държавата е длъжна да гарантира правото на достойно съществуване на всичките си граждани, както и тяхната сигурност. В демократичните общества държавата може да наказва само за действия, които са общественоопасни, тя няма право да се меси в убежденията на хората. Ако се опита да го направи, хората трябва да са наясно, че е време за активна позиция с всички възможни демократични средства, защото устоите на демокрацията в България са сериозно разклатени.

 

Темата за ратифицирането на Истанбулската конвенция от българския парламент е в разгара си. През последните дни представители на държавни институции, политически формации, както и на неправителствени организации се включиха активно в публичния дебат в защита на документа или с несъгласие за евентуалното му ратифициране от Народното събрание на Република България.    

На организираната на 23.01.2018 г. от Председателя на парламента обществена дискусия в сградата на Софийския университет Становището на "Свобода за всеки" срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция беше представено от координатора адв. Невена Стефанова. Становището беше заведено в деловодството на Народното събрание с приложен правен анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който подробно разяснява проблемите в текстовете на конвенцията.

По-късно същият ден в ефира на Дарик радио адв. Стефанова подчерта, че Истанбулската конвенция е опасна, защото целта ѝ е да се разруши традиционното семейство. В разговора беше обърнато внимание на факта, че конвенцията е повече идеологически, отколкото юридически документ. В своята същност тя представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужна и опасна. Освен това  документът не защитава обективни правни принципи и давайки възможност на човек да определя пола си, създава изключително опасна основа за правна рамка, от която да се черпят права за една категория хора за сметка на друга.

 

Уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация:

а. Налична е достатъчна законодателна база за целите, които конвенцията твърди, че урежда;

б. Имплицитно се въвеждат "човешки права", които не съществуват;

в. Основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически:

а. Прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории, като пол, семейство, мъж, жена, и в крайна сметка е деструктивен за традиционното семейство;

б. Изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция:

а. Кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност;

б. Предложеното действие за изкореняване на "традицията, основана на стереотипните роли на половете";

в. Нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си;

г. Прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие;

д. Създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези, последно изброени проблеми на конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който предлагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция, затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Към блог статия от 31 октомври 2017 1През изминалата седмица се проведе конференцията с международно участие Бог и цезар 2017 г., организирана от „Свобода за всеки“. Темата на конференцията беше: Свободата на вярата, въпросът за сигурността и ролята на държавата. Лекциите и дискусиите бяха разпределени в три отделни дни, като първият, наречен предварителен ден, имаше специфична тематика, посветена на домашното образование и свободата в образованието. Участниците бяха от цялата страна, като двама от говорителите бяха адвокати, практикуващи в Европа и пред Европейския съд за правата на човека, представляващи организациите Alliance Defending Freedom International, Страсбург и Christian Concern, Лондон. Дискутирани бяха темите за връзката между християнството и свободата на религията като правна и политическа категория, както и ролята на държавата и нейното място в осигуряването на обществена сигурност и опазването на основните права и свободи на хората, включително свободата на словото, съвестта и вярата. Обсъдена бе и ролята на църквата и вярващите в обществения дебат по темата на баланса между свободата, законността и ролята на управляващите.

Към блог статия 31 октомври 2017 2 1В края на третия ден бе представен новият сборник на „Свобода за всеки“ – Християнство и национална сигурност. Посткомунистически, исторически и библейски контекст. Редакторът съставител адв. д-р Виктор Костов бе модератор на събитието.

Отзвукът за проведеното събитие ни мотивира за бъдеща работа в защита на свободата на съвестта и словото като правни, политически и обществени категории, с цел безпрепятственото изповядване, практикуване и проповядване на християнската вяра в условията на едно демократично и свободно общество. 
Вторник, 03 Октомври 2017 16:23

Защо, МОН?

От Анонимен[1]

Childhood към статия от 03.10.17Ставане в 6, измъчена закуска, тялото още спи... каква закуска, по дяволите? – припряно обличане на малкото нещастно човече; нерви, стрес, бързане към училището/спирката/мястото, от което ги взима автобусът... А навън е тъмно и е минус 12 градуса, да кажем – България е в умереноконтиненталния климатичен пояс и тая картинка е реалност още през ноември. А следват декември, януари, февруари, март... Чак през април картината почва да изглежда по-ведро, но до април са пет месеца на тягостни сутрини.

И не забравяйте – говорим за 7-годишни деца, а често и за 6-годишни. Така че, майната му на климата – дори да живеехме сред вечно лято, пак щях да питам: ЗАЩО, господа управляващи? Защо, МОН?

Искате ли да поразсъждаваме малко – знам, че мразите, знам и че не сте особено добри в това, но мен ме бива! Само четете и мислете: Защо учебната система в България е такава, каквато е? За кого, за какъв тип хора е предназначена? Защо занятията почват в 8 за началните класове и в 7:30 за останалите?

Това са въпросите, почвам с отговорите: Образователната система в България е изградена за децата на хора, които сутрин отиват на работа в даден обект, стоят там до края на работния ден – фиксирани часове, които са им предварително известни, след което се прибират, а на другия ден повтарят упражнението. И така – 30 години. Без местене, без хаос, без динамика. Затова и децата биват записвани в стандартната, класна форма на обучение, затова и ги събират сутрин – за удобство на работещите родители (и на учителите, които предпочитат да са на работа сутрин, а не следобяд, но проблемите на/с учителите са тема на друг материал!). 

Та нека обобщим – образователната система е съобразена с ежедневието на хора, живеещи в стандартен ритъм и работещи на стандартно работно време. Но! – идва голямото НО!, господа управляващи – знаете ли, че всъщност не сме 1986-та? Знаете ли, че вече хиляди, десетки хиляди хора живеят и работят в ритъм, за който стандартната образователна система изобщо не е подготвена? Знаете ли, че аз и съпругата ми например се местим от град на град, според настроенията и работата си, а постоянният ни адрес е в едно село, в което купихме къща, за да се скрием от простотията ви? Е, не успяхме – простотията ви ни намери и там! Промъкна се през една огромна пробойна – имаме дете! Почти 7-годишно прекрасно весело човече, което по цял ден ни говори за гравитацията, за еволюцията, за ДНК, как да си направя компас, ако се загубя в гората... и още, и още! Но, както казах – навършва седем години, и според мъдрите ви закони, господа управляващи, трябва да го запишем на училище.


А според още по-мъдрата Програма за ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ, която МОН сътвори, (РЕШЕНИЕ № 373 от 5 юли 2017 година ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст) 7-годишното ни дете няма правото да отсъства повече от 5 учебни часа месечно без официална причина. Пет учебни часа, господа! 225 астрономически минути! Вие осъзнавате ли изобщо какво сте сътворили? Виждали ли сте изобщо седемгодишно дете? Знаете ли какъв е шансът това малко човече да не се чувства добре, след като е събудено насила в 6 сутринта, за да отиде в училището? Огромен! Но ако не отиде, следва доклад и глоба – защото един учебен ден така или иначе е повече от 5 часа.

Но да спрем с отклонението, госпожи и господа. Нека се върнем на основното. Помните ли – споменах, че аз и съпругата ми сме номади? Е, напомням ви – номади сме. Имаме постоянен адрес, всичките законови изисквания са спазени – колкото и да са мракобесни. Ние сме законопослушни граждани. Или поне се опитваме да бъдем такива, но не и с цената на личната си свобода, господа! НЕ И С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО!

Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато ни се наложи да прекараме седмица в Пловдив примерно? Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато зимата зарине Родопите с двуметрови преспи и ние решим да си отидем в София за няколко месеца – защото от тая мобилност зависят и доходите ни, между другото! А? Какво правим?

И още, госпожи и господа – ами ние сме в ЕС, в една голяма, обща територия без граници. И законите на тая територия казват, че можем ей така, без причина и обяснения, да отидем да поживеем в която си поискаме държава в рамките на ЕС – и вие също не ни отричате това право! Но имаме дете, помните ли? Дете, което искате да виждате всеки учебен ден в класната стая – без да ви пука, неее – без изобщо да ви е минало през ума, че това може да е в противоречие с начина на живот на семейството на това дете. Начин, напълно законосъобразен, повтарям! Нито крадем, нито мамим, нито се крием!

Просто имаме друг ритъм на живот – ритъм, който вашите правила заплашват да сринат из основи! И – о, ужас – имаме и още една изненада! Ние сме творци, хора на изкуството. Не че съм длъжен да ви се обяснявам, просто го казвам – като предисловие. Като хора на изкуството, или просто по характер, няма значение, ние работим нощем. И си лягаме около 5 сутринта. Да, но детето ни трябва да става за училище в 6 – и освен ако не се очаква то да се приготви и да стигне до училището само, то значи се оказва, че аз и съпругата ми трябва да бъдем будни и на крак в 6 сутринта.

Тоест – вашите правила налагат насилствен порядък в живота на пълнолетни, пълноправни, уж свободни граждани. „Ами да не сме създавали дете“ – много ви се иска да го кажете, нали? Знам, че ви е на езика; знам и че десетки хиляди индивиди от нацията открито ще го кажат. Нека. Не мога да налагам разбиранията си на никого. Но докато законът ясно и категорично не забрани на хора като мен и съпругата ми да имат деца, аз изисквам личните ни предпочитания да бъдат 100% уважавани! А какво бихме предпочели ли?

Ами елементарно е: искаме ясен, нормален регламент, правещ задължителното образование еднакво приемливо за всички! Искаме детето ни да може да учи у дома – за да не се налага да преустройваме целия си начин на живот. И тук дори не засягаме темата колко гнусно е да караш недоспали, нещастни 7-годишни дечица да излизат на студа – това си е на съвестта ви. Но бъдете сигурни – някога и някак ше платите и това!

Няма да се подписвам – не искам да улеснявам МВР в „издирването и задържането“. Просто знайте, че не сме само ние!

[1] Публикуваме есето с минимална редакторска намеса и корекции. Материалът е предоставен на редакцията без наша покана към неизвестния автор. Целта ни е да покажем само част от реакцията на недоволство на родителите на деца в училищна възраст спрямо крайните тоталитарни мерки на държавата за въдворяване на всички деца под 16-годишна възраст в държавното задължително училище; както и основателния родителски страх от тези тоталитарни мерки. (Бел. ред.)
Вяра и общество на 10 юни 2017 за прилагане
Ето как представя дискусията БНТ1
:

Вероизповеданията у нас – без финасиране от чужбина и с ритуали само на български език? Една дискусия по все по-актуалния проблем за правата на религиозните общности и държавния контрол в студиото на този брой на „Вяра и общество“. Поводът е поредното предложение за поправки в Закона за вероизповеданията, а също така и споделеният опит в тази посока на някои мюсюлмански държави специално за предаването. 

Дали екстремизмът уплаши обществата и те започнаха да налагат рестрикции, потъпквайки основни демократични права? Дали предложените поправки в българския Закон за вероизповеданията не съдържат такива рестрикции? Какъв е опитът в преобладаващите с мюсюлманско население държави от Близкия изток, съпоставен с европейските закони?

Вижте отговорите в специалното интервю за „Вяра и общество“ на бившия министър по религиозните въпроси на Кралство Йордания проф. Хайел Алдауд и в дискусията в студиото с участието на д-р Мохд Абуаси от Центъра за Близкоизточни изследвания, гл. ас. Атанас Славов – преподавател по конституцинно право в СУ, и д-р Виктор Костов – правозащитник и гл. редактор на „Свобода за всеки“.
Благодарим на всички, които подкрепиха Декларацията-призив. С нея застанахме заедно срещу нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека и КРБ от Общински съвети, които със свои наредби за "обществения ред" грубо потъпкаха основни човешки права като свободата на мисълта, съвестта и религията, на словото и изразяването, на събранията, митингите и манифестациите, на събирането и разпространението на информация. Декларацията, задно с подписката от над 1000 лични подписа и 20 християнски вероизповедания и църкви, бе заведена в Народното събрание и Министерски съвет.

Същата ще бъде изпратена на общините-нарушители на закона или тези общини, в които са постъпили предложения за такива нарушения - Бургас, Сливен, Силистра, Шумен, Столична община, Стара Загора, Кюстендил. Изпращането на тази декларация до властите не бива да преклудира по-нататъшни правни действия срещу противоправните административни актове, приети от ОС на гореизброените общини.

Да не забравяме мисълта на Бенджамин Франклин, американски държавник от 18 век: "Който в името на някаква временна сигурност е готов да се прости със свободата си, не заслужава нито едното, нито другото".

350x150 Logo Obshtina Stara Zagora 0На 28 май 2016 г. в гр. Пловдив се проведе среща, чиято задача бе да констатира обезпокоителната тенденция за предлагане и приемане на местни общински наредби, в които противозаконно се решават въпроси от най-висок законов ранг, на ниво конституция и международни документи. Тези въпроси касаят свободата на съвестта, религията, словото, събранията, сдружаването, свободния обмен на информация. Поради липсата на компетентност при нормотворчество с общински наредби по изброените въпроси, нарушаването на правата на хората и заплахата за демократичния ред са неизбежни. За целта приехме ДЕКЛАРАЦИЯ-ПРИЗИВ, с която обръщаме внимание на проблема и призоваваме към действия за решаването му. Примери за общини, които си позволиха да законодателстват на ниво парламент и Съвет на Европа и да решават въпроси, които не са от компетентността (тоест нивото) на общинските съвети, са: Стара Загора, Шумен, Бургас, Силистра и др. (Кюстендил прие подобна наредба преди три години).

Линк към текста на Декларация-призив срещу общински наредби за ограничаване на свободата на религията:
 http://svobodazavseki.com/images/pdf/dekl_naredbi_2016.pdf

НА СЛЕДНИТЕ ДВА ЛИНКА МОЖЕТЕ ДА ЗАЯВИТЕ ПОДКРЕПАТА СИ ЗА ТЕКСТА НА ДЕКЛАРАЦИЯТА-ПРИЗИВ:

Линк към онлайн формата за подкрепа като организация/църква:
http://goo.gl/forms/J93qjPu6iMkskk3C3

Линк към онлайн петицията за подкрепа в лично качество:
https://www.causes.com/campaigns/101785
(ИНСТРУКЦИИ: Част от сайта е на английски. За да подпишете петицията, натиснете големия зелен бутон в дясната част на страницата. Нужна е регистрация в сайта, но можете да ползвате своя Фейсбук акаунт, ако имате такъв. За да прочетете за петицията, натиснете линка вдясно "Read more about the petition...", който се намира над големия зелен бутон "Sign". В този случай ще видите текста на Декларацията-призив и под него също голям зелен бутон: "Sign the petition." Натиснете го и следвайте стъпките, за да бъде отчетена вашата подкрепа.)

Линк към списък с подкрепилите църкви и организации:
http://svobodazavseki.com/images/pdf/podkr_dekl_naredbi_2016.pdf


В търсене на обяснение за подхода на незачитане на Конституцията и ЕКПЧ в общините-нарушители...

Stara Zagora Center VselenataСтарозагорци считат, че техният град се намира в "центъра на Вселената". Снимката вляво е явно илюстрация на този старозагорски феномен (учудващо е обаче за хора от такъв важен център да не се съобразяват с грамтическите правила на езика, който се употребява в този център, и да ползват правилното членуване на думите).

Разбираемо е при това самочувствие Общински съвет Стара Загора да не се съобразява с йерархията на нормативните актове, установена във всяко правово общество, и с общински нардеби да отменя Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека в техните части, които уреждат свободата на религията, изразяването и други основни човешки права. Все пак, парламентът на България и Съветът на Европа би трябвало да проявят разбиране, че когато в центъра на Вселената се прави нещо, всеки трябва да се събразява с това нещо. За центъра на Вселената иде реч!  Какво тук значат някакви си човешки права, парламенти и Съвети на Европа!

Добре дошли в измисления свят на Общински съвет Стара Загора, където всички права и задължения на хората по цялата вселена произтичат от общинските съветници в този град.


 

 

 

 

Снимка към статия за общ. наредба ПловдивКакто съобщиха медиите в началото на седмицата, в Пловдив бе отхвърлено предложението за внасяне на текстове в местната наредба за обществения ред, които биха нарушили основни човешки права и гарантираното от конституцията право на свободно изповядване на вяра и убеждения.  Това решение е победа за демократичното и свободно гражданско общество, в което се уважават човешките и религиозните права. Сериозна заслуга за това имат и евангелските общности в града, които изготвиха подписка от 1000 подкрепили правна декларация срещу приемането на противозаконните изменения. Свобода за всеки участва със свое становище срещу исканите противоконституционни промени и в подкрепа на подписката.

Следва да обърнем внимание на факта, че

медийното отразяване създаде крайно погрешни впечатления за същността на предложените изменения

в наредбата за обществения ред. Заглавията могат да се обобщят с фразата „Пловдив отхвърли забраната на бурките”.  Всъщност „забраната на бурките” е само малка и несъществена част от предлаганите (а в някои общини и вече въведени!) противозаконни ограничения на свободата на вярата и други основни човешки права. За съжаление, медийният манталитет на търсене на сензацията за пореден път засенчи фактите и представи проблема във възможно най-неясна светлина. Същността на проблема е, че заедно с бурките се забранява и правото на вяра, на публичното ѝ споделяне, на събрания и други човешки права, които са част от свободата на съвестта и религията съгласно чл. 9 от ЕКПЧ.

В Бургас вчера се проведе заседание на комисия на общинския съвет, която е препоръчала на тамошния вносител на подобна инициатива да се откаже от нея. В разговори с представители на общинския съвет СВ научи, че тенденцията е промяната да бъде отхвърлена като противоречаща на закона. Дали това ще се случи обаче, ще стане ясно след заседанието на общинския съвет на 31 май. СВ, заедно с няколко евангелски общности, внесе също становище, в което се сочи противоправния характер на внесената дописка, съдържаща предложенията за ограничаване на свободата на вярата, словото и събранията.  

В София е предприета подписка сред правозащитни и верски организации срещу подобна инициатива, внесена преди две седмици от 5 общински съветници от ВМРО. Протестната декларация-подписка ще бъде внесена в общинския съвет на Столична община идната седмица.

Декларация

ДЕКЛАРАЦИЯ


СРЕЩУ ОПИТА ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО ОГРАНИЧАВАНЕ НА СВОБОДАТА НА ВЯРАТА, СЛОВОТО, СЪБРАНИЯТА И ДРУГИ ЧОВЕШКИ ПРАВА ЧРЕЗ ДВА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ВНЕСЕНИ ОТ ГЕОРГИ КАДИЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ

(Свалете в PDF формат от линка по-долу "Сваляне на прикачените файлове" Списък с подкрепилите личности и организации: виж тук! Списъкът ще се обновява редовно с новопостъпилите заявки на подкрепящи декларацията. Вашата подкрепа ще бъде отразена до три дни след подаването на заявката.)


English

 

DECLARATION OF MARCH 18, 2016 IN ENGLISH, PDF FORMAT

Pledge your support online here!

A list of joined organizations, churches and individuals is currently available only in Bulgarian, available for downlowd on this page. Enlglish translation to follow.


ЗАЯВЕТЕ ТУК ВАШАТА ПОДКРЕПА ЗА ПРОТЕСТНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ
КАТО ЛИЧНОСТ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ!


На 18 март 2016 г. в София се проведе национална среща на християнски църкви, вероизповедания и правозащитници с цел анализ и противопоставяне на антирелигиозните законопроекти на Георги Кадиев и БСП за изменения и допълнения в Закон за вероизповеданията.

В края на срещата бе обсъдена и приета декларация. Тази протестна декларация ще бъде внесена в парламента, както и в европейски институции и правозащитни организации.

Ако не сте заявили подкрепа за Декларацията от 18 март 2016 г., можете да го направите по един от изброените по-долу начини.

За да заявите подкрепа, е нужно да ни предоставите следната информация: имена, организация, длъжност, телефон, имейл, град. Ако ни пращате подкрепа на имейл адреса, добавате този текст или подобен на него:


„Подкрепям протестната Декларация от 18 март 2016 г., приета в София, срещу законопроектите за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията, внесени от Георги Кадиев и БСП”.

Начини на заявка за подкрепа на Декларацията:
(1) попълване на нарочна форма онлайн;
(2) пращане на Вашата информация и текста на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., или
(3) с обаждане по телефон (на 0887 993 452 – адв. Н. Стефанова.)


Протестната декларация ще бъде на разположение тук за добавяне на подкрепа преди внасянето в парламента, медиите и международните организации:
до 31 март 2016 г., 17:00 часа.


ОБНОВЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ:
КЪМ 22 МАРТ, 2016 Г. 10:45 Ч. НАД 30 ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЧНОСТИ ПОДКРЕПЯТ ДЕКЛАРАЦИЯТА. НАЛИЧНИЯТ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ СПИСЪК ВСЕ ОЩЕ ОТРАЗЯВА САМО ПРИСЪЕДИНИЛИТЕ СЕ В ДЕНЯ НА СРЕЩАТА ОТ 18 МАРТ.

КЪМ 22 МАРТ, 2016 Г. 12:30 Ч. ПОДКРЕПИЛИТЕ ДЕКЛАРАЦИЯТА СА над 100 ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ.

22 МАРТ, 15:30 Ч. -- НАД 140 ПОДКРЕПЯЩИ.

22 март, 18:50 ч. -- над 170 ПОДКРЕПЯЩИ.

ОБНОВЕН СПИСЪК НА ПОДКРЕПИЛИ ДЕКЛРАЦИЯТА КЪМ 22 МАРТ 2016 - 186 ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ. ИЗТЕГЛИ ОТ ЛИНКА ПО-ДОЛУ НА ТАЗИ СТРАНИЦА.

23 МАРТ 17:30 Ч. -- НАД 300 ПОДКРЕПИЛИ.

28 март 15:30 ч. -- почти 500 подкрепили, вкл. 80 вероизповедания и организации, и чуждестранни лица и организации

1 април, 2016 --  за 10 дни са получени над 2100 заявления и подписа за подкрепа, вкл. около 100 вероизповедания и организации, от страната и чужбина! Подписката и заявленията в подкрепа на Протестната декларация от 18.03, заедно със самата Декларация, са заведени в Народно събрание и Министерски съвет. Предстои представянето им в европейските институции.


 

a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

За пореден път свободата на религията, съвестта и словото бе потъпкана в полза на възможността на държавата с принуда да налага своята идеологическа визия.

На 12 май, 2015 г. Върховен административен съд (ВАС) потвърди решението на Административен съд – София град (АССГ), с което се оставя в сила решението на КЗД по делото „Евангелски църкви срещу община Бургас”. Комисията като първа инстанция отхвърли жалбата на евангелски църкви от Бургас срещу писмо на Община Бургас съвместно с представител на МВР от 2008 г.

Това решение на ВАС слага край на делото за наличие на дискриминация на основа религия в рамките на българското правораздаване.

Решението затвърждава крайно негативното отношение срещу свободата на вероизповедание в България. Потвърдена от съда е практиката държавата да преследва, унижава и малтрерира вербално и чрез тормоз хора с християнски убеждения, чиито убеждения не се харесват на властите. Демократичният плурализъм, типичен за едно свободно гражданско общество, бе потъпкан за пореден път от съда, който тълкува закона в полза не на свободата, а на защитата на държавния монопол и контрола над убежденията и вярванията на хората, които изповядват библейска евангелски християнска вяра.

В писмото и информацията от Община Бургас, срещу което се жалваха евангелските църкви, същите са наречени „най-основните и опасни религиозни секти”. Твърди се, с подписа на общински служители и такъв на МВР, че „въпреки официалната си регистрация”, опасните секти „нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред”. В Информацията се настоява, че евангелските църкви привличали „нови членове чрез манипулации” и други подобни обвинения. Писмото е било задължително за четене във всички държавни училища в Бургас, с изискване да се рапортува от директорите на училищата за разпространението му сред учениците.

Почти три години след инцидента, който бе дискутиран и в Народното събрание през 2008 г., три евангелски църкви от Бургас заведоха жалба за дискриминация на основа религия, осъществена от държавни органи чрез писмото и информацията.

ВАС счете, че писмото не се отнасяло за жалбоподателите, въпреки че същите са представили регистрация пред държавата именно като „евангелски църкви”. Това твърдение е несмислено, след като вероизповеданията категорично са посочени в писмото и то със съответната номерация, както и в публикации на местни вестници. Съдът е оставил също в сила предните решения на КЗД и АССГ и защото имало жалби на родители срещу дейността на посочените общности (въпреки че такива жалби не са представени по делото, а само са твърдяни), а представители на същите се били разграничили от подобни действия пред общината в разговор скоро след писмото. ВАС твърди и че нямало обидни думи и квалификации в писмото и Информацията, очевидно считайки, че „закононарушители, манипулатори, разединители на нацията, предизвикващи психични заболявания с богослуженията си, опасни до степен на нужда от разговор с психолог или представител на МВР, ако някой влезе в контакт с тях” са едни добронамерени и любезни определения за евангелските християни.

Съдът не адресира твърденията на жалбоподателите, че подобни „предупредителни писма” не са писани за ислямски групи, будистки общности, нито за атеистични организации.

ВАС оставя в сила решението на АССГ, което от своя страна оставя в сила решението на КЗД със следните мотиви: „Правилно съдът е приел, че субективното възприятие на жалбоподателите не обосновава изложението в писмото като враждебно и дискриминационно. Информацията не съдържа обидни и дискриминационни изрази или послания, включително и спрямо жалбоподателите”. Съдът въобще не обсъжда представените значителен брой негативни пуликации срещу „сектите” в местния и централен печат, основани на писмото-информация.

Жалбоподателите обсъждат възможността за оттегляне на паричния иск, спрян до решаване на въпроса за дискриминация, и евентуално подаване на жалба до Европейския съд за правата на човека.

Решението на ВАС заплашва не само религиозните вярващи евангелски християни.

Свободата на религията е комплексно право, което включва и правото на свобода на изразяването, свобода на събранията и съвестта. Това решение създава практика, в която изразяването на християнската вяра, а и на всякакви други убеждения публично, може да бъде третирано като нарушение, ако тези убеждения не допадат на държавата и нейните служители. Ако държавата може да си позволи да преследва религиозни малцинства и дисиденти, като ги обрисува като закононарушители, манипулатори и народни разединители, то тя няма да се спре да преследва и политически несъгласните с управлението.

Заглушаването на легитимни идейни, верски и политически убеждения чрез държавна пропаганда са не само лош спомен от миналото, но и опасен прецедент в настоящето. Подобни правораздавателни решения сочат към едно възможно тиранично бъдеще, тъй като съдът не си позволява да чете закона вън от обслужване на тясно държавния и политически интерес и в полза на правата на хората на свобода на вярата и убежденията. Всички демократично мислещи българи и особено евангелските църкви, и въобще християнските общности, следва да са много притеснени от това съдебно решение.

ВАЖНО! Интернет връзки по казуса:

Прочетете решението на ВАС тук

Прочетете протокола от съдебното заседание тук

Прочетете писмената защита на адвоката на жалбоподателите тук

Прочетете процесното писмо-информация тук

Прочетете извадка от стенограма от заседание на Народното събрание по въпроса от 2008 г.

26 март 2015 г.

Българските народни избраници окончателно напуснаха реалността.

Въпреки тежките проблеми от морално, духовно, икономическо, демографско и политическо естество, които са факт, и които би трябвало да стоят пред мъжете и жените, избрани да управляват българското общество, за тях най-важно бе да приемат закрила за хората, които искат да си сменят... пола!Трети пол

Изправени сме пред правен, морален и природен абсурд. Това, че абсурдно законодателство се приема за пореден  път, не прави този акт на Народното събрание по-малко морално осъдителен и тежък. Това е тежко провинение пред народа.

Без дискусия, без гласуване, без публичност, без допитване до хората, без зачитане на християнския морал и семейните ценности, Народното събрание забрани да се критикува една налудна перверзия и болестно психично състояние. Ако отрицателното отношение, на морална, духовна, религиозна, семейна или светогледна основа, към смяната на пола е дискриминация, то хора, които искат да си „сменят пола”, няма да могат да търсят помощ за налудното си състояние, ако биха решли. Всеки, който би им помогнал, ще се окаже, че ги дискриминира, тоест, ограничава правата на мъжа или жената, които искат да се преструват на противоположния пол.

Един анекдотичен пример ще помогне да схванем крайната извратеност на парламентарния вот. Ако някой твърди, че е Наполеон или куче, ще бъде вкаран в лудницата. Но ако е мъж и твърди, че е жена, която има нужда от присаждане на съответните органи, след съответното хирургично осакатяване – той е защитен от закона носител на права срещу „дискриминация”.

Парламентът гласувал, защото било дошло писмо от Европейската комисия за „синхронизиране на българското законодателство” с европейското и трябвало неизбежно да се гласува това изменение към Закона за защита от дискриминация. Това просто не е вярно.

Европейският парламент и съответните комисии НЕ МОГАТ ДА НАЛОЖАТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВА да приемат закони, които последните не одобряват. Поредната манипулация, която е свързана с ЛОБИСТКИ ИНТЕРЕСИ, често обвързани с финансови ангажименти. Българският суверенитет, който уж произхожда от българския народ, вече не съществува. Българският народ е считан за достатъчно прост и неграмотен, за да му се дават за дискусия морално етични казуси като това – колко пола има на този свят и трябва ли децата ни да живеят в триполово общество.

Българският народ е обречен на морално, културно и интелектуално разложение, когато психичните болести и сексуалните извратености, вместо да бъдат лекувани, се превърнат в право, което трябва да бъде защитавано със силата на закона, приет от народните избраници.

Днес е срамен ден за българската законодателна власт. Тежко и горко на децата ни и на бъдещите поколения на българите.
Четвъртък, 20 Ноември 2014 16:23

МВР, корупция и полицейска държава

Гледайте видеото и дискусията по темата с участието на адв. д-р Виктор Костов в студиото на Нова ТВ, „Часът на Милен Цветков“ – начало на дискусията в минута 3:10

В предаването "Часът на Милен Цветков" по Нова телевизия адв. д-р Виктор Костов представи позицията срещу приемането на резолюцията за трети пол и промяната на моралните ценности със силата на принудата на държавата.

Тук можете да прочетете становище по резолюцията на Европарламента и доклада "Луначек", който бе основата за приетата резолюция "за борба с хомофобията".

Страница 1 от 4