Блог Свобода за всеки
Виктор Костов

Виктор Костов

Виктор Костов е адвокат, активист в нестопанската област и благотворителността. Доктор по философия в областта на междукултурните науки, (2009), Фулър Теолоджикъл Семинари, Калифорния, САЩ, специализирал по въпросите на свободата на религия и отношенията между църква и държава. Занимава се с проблемите на свободата на съвестта свободата на религията от 1992 година.
Снимка към блог статия 20.03Дали във Великобритания, доскоро двигател на проспериращия Европейски съюз, или в олгархично-демократична посткомунистическа Русия, свободата на религията и особено проповядването на Божието Слово – Библията – е подложено на сериозни, дори крайни ограничения от държавата. През 2013 г. британската държава въведе измисления „еднополов брак“  и в резултат на това често проповедници-християни, които цитират Библията и библейския морал, стават обект на оплаквания и атаки, независимо от гарантираната свобода на съвестта и словото в една демократична страна, каквато би трябвало да е Обединеното кралство.  

На 28-ми февруари двама улични проповедници бяха обвинени и осъдени от британски съд за нарушение на обществения ред, просто защото са проповядвали Божието слово и са цитирали от известния английски превод на Крал Джеймс от 1611 г. Майкъл Оувърд и Майкъл Стокуъл (на снимката горе), упражнили основното си човешко право на свобода на убежденията, вярата, съвестта и словото, цитирали един от най-популярните в света преводи на Библията, са счетени от прокурора Иън Джаксън за въвлечени в „криминален и обиден проблем“.

Нашият добър приятел и колега адвокат Роджър Кишка, сега работещ за Christian Concern, UK, публикува мнение, че осъждането на тези двама проповедници е „опасен прецедент, който ограничава свободата на изразяване, а тя е барометър за стабилността на демокрацията в едно общество, в  този случай Кралството.

В същото време анти-евангелизаторски закон удари руски протестанти. Тук поместваме със съкращения информация от статията, публикувана първоначално в „Орловские новости“ под заглавие  Още трима баптисти в провинция Орел бяха глобени въз основа на „Закона Яровая“.

На 10 март Уритския окръжен съд на провинция Орел осъди трима евангелски християни, представители на баптистите, с глоба за нарушение на Закона за мисионерската дейност. Според решението всеки от баптистите, който се е явил пред съда, е глобен 5000 рублипо чл. 5.26 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на законодателството в областта на свободата на съвестта и свободата на вероизповедание и на религиозни сдружения).

Съдът констатира, че баптистите са виновни за незаконно участие в разпространяването на религиозна литература и каненето на хора на техните религиозни срещи, като не били уведомили руското Министерство на правосъдието за началото на тази дейност на религиозната организация, както се изисква по закон.

През юли 2016 г. в Русия бе приет пакет от законови „изменения за борба с тероризма,  предложен от депутатката Ирина Яровая и сенатора Виктор Озеров. Сред другите промени в закона е и поправка, отнасяща се до мисионерската дейност. По този начин, точка 4 от член 5.26 от Кодекса за административните нарушения предвижда санкция под формата на административна глоба, която е  от 5000 до 50 000 рубли за гражданите и от 100 000 до един милион рубли за юридическите лица.

Първото решение въз основа на Закона Яровая бе издадено на 30 септември 2016 г. от съда в Орел, с което американският баптистки мисионер Доналд Осуорд бе осъден да плати глоба от 40000 рубли. Американецът не успя в обжалването на глобата пред Руския Върховен съд, след което обяви, че възнамерява да напусне Русия след 14 години пребиваване в страната.

Трудно е да преценим кое наказание е по-сурово и по-тоталитарно. Все пак, според контекста Русия има история на ограничаване на правата на християни, които не принадлежат към официалната държавна идеология, или в случая – официалната православна църква. От друга страна, не по-малко притеснително е една демократична страна като Великобритания да осъжда хора само за това, че са избрали да изявят публично моралните си и религиозни възгледи. Очевидно все по-малко свобода има за вярващите, които желаят да се включат в публичния дебат както на Изток, така и на Запад. Явно трябва да заглушат съвестта си, за да угодят на държавата. Но тогава няма да има какво да кажат на публиката.

Източници: Orlovskie Новости, 13 март 2017 г., Orlovskie Novosti, 13 March 2017, Christian Concern.

Снимка към блог статия 17.02
В предаване по една от ефирните национални телевизии кандидат-управляващ
, бивш финансов министър Владислав Горанов, направи поредните тоталитарно-амбициозни изявления:

В сферата на образованието, освен да стимулира преподавателите, ГЕРБ планира и да наказва недобросъвестните родители. „Ще има репресия от страна на държавата срещу майките и бащите, които по някакъв начин възпрепятстват децата си да посещават училище”, каза Горанов.

С тези свои изказвания функционерът от партията на гражданите за европейско развитие на България иска една все по-нескрита репресия срещу хоумскулърското движение, което набира сили и припознаване сред много семейства в България, след като провалената задължителна държавна образователна система не може да се справи.

Следва да бъде напомнено на търсещия репресии кандидат-държавен управник, че в условията на демокрация репресиите могат да бъдат реализирани, ако има послушен електорат, който задължително гласува срещу свободите си. И колкото отчасти този демократичен модел да е приложим в България, има достатъчно будни българи и родители, които ще дадат нужния отпор срещу ограбването на родителските им законови права и срещу разбиването на семейството, за което се готви ГЕРБ.

Никой тиранин не е успял да стане такъв без първо да разбие семейната обич и единство. Защитниците на семейните ценности и демокрацията знаят много добре тази истина.

Така че по-скоро държавните мъже и жени вместо да заплашват родителите, за които добруването и образованието на собствените им деца е много по-важно, отколкото е за държавния чиновник, и вместо да се заканват срещу правата им да образоват децата си според своите убеждения, по-добре да насочат усилията си да реформират загнилата си образователна система, която се е превърнала в емоционална, интелектуална и социална касапница за умовете и сърцата на подрастващото поколение.
Възможно ли е една страна, един народ да се наричат свободни, ако  непосредствена задача на техните „социални служби“ е да отнемат децата на бедни вдовици и да ги преразпределят на платени „приемни семейства“? Разбира се, че отговорът е НЕ! Иначе какво значи „свобода“ и какво значи „демокрация“, ако доразрушаването на едно семейство в трудност е основна цел на такова общество?

Точно това правят българските СС и го направиха за пореден път с г-жа Даниела Колева от Сливен. Отнеха ѝ трите деца поради бедност. Децата са дадени на различни приемни семейства. Бездушната „помощ“ на държавните чиновници се състои в това да разбият семейството, да отнемат на вдовицата трите дечица, а тях да лишат от майка и братчета и сестричета.

Въпросът, който веднага бе поставен от будни хора, беше: защо „социалните“ имат пари да преразпределят деца и да плащат на така неречените „приемни семейства“, а не помогнат с тези пари на майката?

Отговорът е прост: защото механизмът на бездушната държавна бюрокрация така е направен, че парите да се усвоят при преразпределение на деца, и отчетите да изглеждат по-внушителни, сякаш социалните са си свършили работата. Това, че една майка, която едва свързва двата края, има нужда от помощ, и че единствената ѝ утеха са децата ѝ, изглежда е без значение.

След като медиите съобщиха за случая, имаше ответна обществена реакция. Хора от страната и чужбина събират средства за помощ на г-жа Колева. Малко след тази реакция СС заявиха, че всъщност това не било прибързано решение, че били много старателни в опитите си да помогнат на г-жа Колева да се справи с трудната материална ситуация. Пропаганда.

Дори медиите се хванаха и писаха, че децата веднага били върнати на майката след отнемането им, което просто не е вярно и беше установено от СВ  след разговор лично с г-жа Колева.

Съгласно закона деца се отнемат от родителите само ако има насилие над тях в семейството. Г-жа Колева била подписала съгласие!? На кого ги разправят тези недомислици? Дали адвокатът ѝ внимателно е прегледал какво подписва? Аха, тя нямала адвокат, когато подписвала съгласието си да ѝ вземат децата.

Доколко една притисната от бедност майка на 25 години е в състояние да се справи с предизвикателствата и правните каламбури, които СС крият в ръкава си?

Ситуацията може да бъде поправена. Хората със съвест трябва да реагират и да пишат и да протестират срещу наглото незачитане на семейната и майчина обич, на института „семейство“, даден от Бога, и на честта и достойнството на една майка, която се бори за най-скъпото си „притежание“ – децата, които е родила.

Подпишете петицията с искане държавната служба „Социално подпомагане“ в Сливен НЕЗАБАВНО да върне децата на г-жа Даниела Колева. Децата трябва да са при майка си ПРЕДИ рождествените празници.

СВ предоставя сметката си за дарения, които ще помогнат г-жа Колева да получи начална финансова стабилност. Дарението може да направите много лесно, в брой в каса на Изипей или по посочената в сайта ни сметка. Основанието за паричния превод задължително трябва да сочи „Помощ за Д. Колева“, за да гарантираме средствата да отидат при нуждаещата се майка.

Нека да направим едно добро дело и да върнем децата на тази майка, чиято бедност не е порок, както държавната бюрокрация счита. Така и празникът ни ще бъде истински.





МАСИРАНАТА АТАКА СРЕЩУ КОНСТИТУЦИОННИ РЕЛИГИОЗНИ ПРАВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВА И НА НАЙ-НИСКО ОБЩИНСКО НИВО; ПРОДЪЛЖАВАТ И ИНИЦИАТИВИТЕ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ

СВ внесе вчера, на 11 май, меморандума на АДФ от 31 март, разкриващ правната противоположност на законопроектите на Кадиев и БСП с разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика по въпроса.- ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА НА БЪЛГАРСКИ

СВ внесе в парламента и правителството Русенска декларация срещу законопроектите на Кадиев и БСП, подписана от над 370 русенски граждани и евангелски църкви и организации. Вижте текста на декларациятатук

Стара Загора:Общинарите си мислят, че са Съветът на Европа или поне българският парламент – отменят конституционни права - ЛИНК КЪМ ТЕКСТА ВЪВ ФЕЙСБУК

Ако нямате ФБ, вижте краткия коментар тук: КОМЕНТАР: ЕГОТО ПРЕЧИ НА СТАРОЗАГОРЦИ – ЧРЕЗ НАРЕДБИ КЪМ ПРОМЯНА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ РЕД!

София:Напред към атеистично светло бъдеще – ударно предложение на четирима общински съветници за отмяна на свободата на религията и други конституционни права чрез... акт на софийските общинари

"Доклад относно изменение и допълнение на Наредба №1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община от 05.05.2016 г." - ЛИНК КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

В края на седмицата предстои събиране на евангелско-протестантски църковни лидери в София и правозащитници, с цел обсъждане на законово противопоставяне на радикалните предложения на софийските общински съветници

Пловдив:Остра реакция на граждани и църкви срещу предложение на общински съветник от Патриотичния фронт в Пловдив за отмяна на свободата на вярата и словото - ЛИНК КЪМ ВНЕСЕНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАД 1000 ГРАЖДАНИ НА ПЛОВДИВ

Пловдивски вестник съобщава за събитието с избирателни категории и информация - ЛИНК КЪМ СТАТИЯТА

В края на месеца Координационният съвет за защита свободата на вярата и словото организира национална среща в Пловдив за обсъждане на мерки и противодействия срещу целенасочените опити за ограничаване на основни човешки и конституционни права на вярващите. Ще ви информираме допълнително.
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
unnamedКРАТКИ КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТ „КАДИЕВ"

НАСТОЯЩИТЕ БЕЛЕЖКИ В КОНЦЕНТРИРАН И РАЗБИРАЕМ ВИД РАЗКРИВАТ АНТИРЕЛИГИОЗНАТА МАРСКИСТКО-ЛЕНИНСКА СЪЩНОСТ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНИНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ВНЕСЕН В ПАРЛАМЕНТА ОТ Г. КАДИЕВ НА 1 МАРТ 2016 Г.

ПЪРВО Е КОМЕНТАРЪТ, СЛЕД ТОВА Е ДАДЕН ТЕКСТЪТ НА ЗАКОНА, КЪМ КОЙТО СЕ ОТНАСЯ КОМЕНТАРЪТ. ЦЕЛИЯТ ЗАКОНОПРОЕКТ НА Г. КАДИЕВ МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ТУК:
http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-26.pdf
(ПОЧТИ ИДЕНТИЧНИЯТ ЗАКОНОПРОЕКТЪТ НА БСП МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ТУК!:
http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-32.pdf)

Общ коментар на законопроекта „Кадиев"
Вярата се регистрира от държавата, която става източник на вяра и съвест: само регистрирани от държавата вярващи могат да вярват и то при ограничена форма на изразяване; дирекция „Вероизповедания" се превръща в контролно-разрешителен-наказателен орган; забранява се всякакво финансиране от чужбина, остава само финансиране от местните членове на църкви и то при регистрационен режим и деклариране на средствата, или от държавата; финансовите дела на църквите се одържавяват без държавата да финансира църквите; въвеждат се тежки бюрократични и многобройни процедури на контрол над служителите, дарителите и ученията на църквата, забраняват се мисли и проповеди, които са неудобни за режима; налагат се глоби при неясни обстоятелства, без да има доказване на деяние, а самите глоби са увеличени почти стократно.
...

За да прочетете целите доклади, съответно от 8 и 5 страници, моля изтегелете ги в PDF формат от линка по-долу, със съответното заглавие!


На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Либертарианството е почти непознат термин в българската политика и култура. То е най-общо казано, политическа философия, която защитава минимална намеса на управлението (държавата) в личния и обществен живот. Поради крайния и тоталитарен социализъм, демонично натоварен и неотстъпващ позиции дори в условията на настоящата квазидемокрация, либератарианското мислене и политика са може би сред най-добрите политически решения за България.

Проблемът с крайното либертарианство обаче е следният.

На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците Като християни ние вярваме, че светският управник има за задача да наказва лошите и да защитава добрите (вж. Римляни 13 в Новия Завет). Така поставена, задачата веднага поставя и изискване управникът да има поне някакво отношение съм категориите добро и зло. Тези категории са валидни по отношение на единния и истинен Бог.

"Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат". Притчи 29:2

"Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им". Притчи 29:16

(На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците)

Добро и зло, дефинирани по друг начин, освен по абсолютисткия начин, зададен ни от Библията и юдео-християнската традиция, са изкривени интерпретации на добро и зло.

Така наречената „държава", с която сме свикнали след ранните години на 20ти век, е в голяма степен езическа мисловна конструкция, която няма способността да върши добро в същността си, защото нейното предназначение е да се конкурира с Бога, и в крайна сметка да Го измести. Повечето от създателите на концепцията за „държава" – типажи като Русо и Хегел – са крайни атеисти или хуманстични идолопоклонници. Известен е приносът на Хегел към тоталитарната държава, която той нарича „Бог, който ходи по земята". При подобни претенции от страна на държавата, можем да очакваме от нея само случайно да улучва да върши добро, доколкото то съвпада със съвестта на хората. Но като цяло, нейната функция е на тоталитарно, бюрократично чудовище, дори в „демократични" условия.

Либертарианството, чиято визия е да се противи на голямата държавна бюрокрация, от друга страна не се ангажира с морални и вечни категории. За либертарианеца личната свобода изведена до крайност е най-голяма ценност. Тази позиция е много полезна в случаите, когато е на власт тираничен тоталитарен режим, на който трябва да се противодейства.

Но анархията, в която всеки е сам закон за себе си, е също толкова тиранична и опасна, както анархията на тоталитарната „държава". В този модел тоталитарната държава създава, измисляйки си нови „държавни" закони и морал, вън от дадените ни от Бога.

Християните (тези, които мислят и са ангажирани с политическо мнение и свидетелство) също предпочитат лична и политическа свобода. Особено свобода да проповядват и да се събират. Но общността е критично важна част от християнската вяра и практика. Ние сме индивидуални личности, но не можем един без друг. Христовото спасение и служение включва църковната общност, спасението е индивидуално, но има и общностен аспект. В общността моралните и духовни категории не са без значение. Тоест, личната свобода минава през общностното признание и благо.

В обществото, устроено на либертариански принцип, поради парцелирането му до крайност, има опасност от групова и лична тирания. Тоест беззаконие на дребно, социално фрагментирано беззаконие. Тъй като само вътрешно свободният човек може да ползва свободата по отговорен начин, а мнозината поради греха не са такива, то либертарианството може да проработи само в едно праведно християнско общество.

В езическо и греховно общество приложението на либертарианската идея ще доведе до хаос и тирания на беззаконието на гражданско ниво. Тиранинът обаче няма да е управникът, а обикновеният човек, тъй като, ако всеки ще е закон сам за себе си, злите и нечестивите ще имат точно толкова свобода да бъда зли и нечестиви, колкото добрите и примерни жители, които уважавт другите. (Разбира се, не можем да не отбележим, че беззаконните човеци спокойно ползват голямата държава, за да се прикрият зад нея и да вършат злите си дела; така че, това обрисуване на тиранията на анархията е само условно).

Така в едно либератрианско общество, в което отделната личност няма вътрешен морал и уважение към другите, добрите хора ще трябва да добавят още една функция в живота си – самоотбраната.

Принципно тази функция се пада на светския управник. Неговото служение не е да преразпределя блага или да се занимава със здравеопазване и благотворителност. Основните задачи на управника са мир и справедливост. Казано другояче, той воюва и наказва, за да осигури мир и справедливост. В тоталитарния модел светският управник не е такъв, а тоталитарна самообожествяваща се държава. Самият управник се превръща в престъпник, който има нужда някой да го овладее. Поради отхвърляне на Божито слово и Божия стандарт.

В този смисъл – на тотална и неефективна държава, която издържа мързеливи търтеи-държавни чиновници – по-добрата алтернатива е либертарианският или близък до него модел. Поне е ясно, че управникът го мързи и е неспособен, и така ще му се дължат минимални данъци, с цел средствата да останат у хората, за да се мобилизират за прозводство, семеен живот и самоотбрана. Тези нужди са така формулирани, тъй като едни в либертарианството ще се чувстват свободни да пушат марихуана, а други ще ползват свободата си да се образоват и да се въоръжават, за да се защитят от безделника, който пуши, и е свободен, но не произвежда и кара по магистралата в зиг-заг. Така добрите и учените ще успеят, а злите и глупави ще се провалят. Единственият проблем на тази утопия е, че в реалността провалилите се зли и глупави винаги имат нуждата успелите и умни да почувстват болката им.

Християнската гледна точка е ясна: свободата в политически план се състои в овладяване на злото. Либертарианството не разпознава добро и зло в същинския им смисъл – Бог казва кое е добро и кое зло. За християнина политическата система е без значение – ако управляващите са праведни, демокрация, република или монархия нямат значение. Божието царство расте и напредва в този свят независимо и именно защото не е от този свят, и не е обвързано с ограниченията на последния.

Но обществото с много истинска лична свобода не е либертарианското, а християнското.

Църквата е богочовешка организация, която в своя неиституционален и неполитизиран вариант буквално носи стандарта на Божието царство на земята (църквата, сборът от вярващи християни, не е Божието царство, както много често грешно твърдят богослови и лаици). Личната свобода на новородения християнин е благородна, защото търси единствено доброто на другите и прогласяване на Божието спасение и добрина.

Личната свобода на грешния човек всъщност е опасна. Защото човешката природа е покварена от греха и злото. Злият човек иска да реализира своята свобода, но за сметка на другите. Добрият човек упражнява свободата си, не като отнеме тази на другия.

Лорд Актън каза великата своя фраза, която повтаряме и до днес: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно". Именно тази фраза е осъждението както за държавните тирани, тоталитарните режими, така и за поддръжниците на АБСОЛЮТНАТА лична свобода. Крайният, радикален и безкомпромисен индивидуализъм е точно толкова тиранична и нечовешки безумна доктрина, колкото и тоталитарно-корпоративният държавен режим. (Разбира се, има пробойна в сентенцията на Актън – Бог има абсолютна власт, но тя в никакъв случай не Го покварява, а е израз на Неговата любов и справедливост.)

Какво по-тиранично можем да намерим от напускане на разума и предефиниране на собствения си пол, съгласно вътрешните си чувства? И настояването под предлог за равенство и справедливост това безумие да бъде превърнато във всеобщо задължително държавно защитено право?

Свобода в хаоса на безмерното и безбожно индивидуално безхаберие е точно толкова невъзможна, колкото в социалистическия общностен тоталитаризъм. Свободен е само този човек, който може отговорно до носи бремето на свободата. Библейски приета, и според нас доказана житейски, постановка е, че най-тежкото робство е това на греха и заблудата. То е като тежък кошмар, от който не можеш да се събудиш, и дори в съня си се съмняваш, че има изход. Така, както прекалено контролиращата държава няма друга същност, освен тирания, тъй като изземва божествени функции и налага изкривената си по този начин същност на всички, така тираничен може да се окаже и либертарианският модел.

Джон Адамс, един от така наречените „отци" на американската нация, твърди, че високо уважаваната американска конституция е приложима само сред хора (народ), които имат религиозни ценности. Тоест имат задръжки, уважение към другия, и могат да се самоуправляват. За съжаление, съвременните леви тенденции, не, политически ветрове, които тресат Америка, са само тъжно доказателство за неговите думи.

За хората на Изтока, като тези в България, излизащи от комунизма и все още живеещи под неговата сянка, по-лошо няма да стане. Затова либертарианският експеримент, разбира се подкрепен от една консервативна партия, основана на християнските ценности, може да гарантира стабилизиране на политическата обстановка. А защо не и така лелеяното индивидуално и национално възраждане?

Все пак свободният човек може да се асоциира с други разумни свободни хора и да неутрализира вредния тираничен ефект на хаоса на безкрайното самоопределяне на индивида. Робът на тоталитарната тирания, от друга страна, винаги ще бъде пушечно месо на елитарните социални инженери, без да го разбира. Българите имат качества за първото (да са свободни), но трябва да се отърсят от второто (да са роби). Разбира се, съгласявайки се с Адамс, няма как свободният българин да стане такъв без да премине през покаяние и прошка на греховете, съгласно новозаветните писания. А това е задача, в която политикът не може да реализира, а само да съработничи на Главния Предприемач.

Все пак ние можем да си представяме, че народът управлява, но истината е много по-различна.

*****

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват (Даниил 7:27).

Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища; И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе (Второзаконие 28:9-10)

И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува (Откровение 19:5-6).



Виктор Костов е адвокат, доктор по философия и богослов. Председател на Християнреформистка партия. Издател и главен редактор на сайта за свобода на съвестта, религията и словото Свобода за всеки.
От репортажа на НТВ не става ясно кои точно са другите пастори, правили опит да търгуват с гласове за последните избори, проведени на 5ти октомври 2014, въпреки твърденията в пресата за множествено число (Дневник). 

Но ако пастор Александър Тодоров, познат като Сашо Хлебаря, е бил заловен поради доста пошлия му подход към етичните и законови ограничения за „продажба” на политическа съвест, то определено стремежът на евангелските църковни организации да участват в политическия процес, с цел влияние върху светската власт не е добра идея. Въпросът, който стои, е дали в този опит за политическо влияние църквата и християните влияят на политиката (за да я направят по-честна, по-отворена, по-насочена към служене, а не към доминиране над хората) или играчи като Сашо Хлебаря ползват светската политика, за да си купят влияние в църквата, продавайки гласовете на пасомите си.

Да обясним. Александър Тодоров има влияние в ромските църкви в Самоков. Когато имаш влияние над хора, ти си техен ръководител. Напоследък придобилата гражданственост дума е „лидер”. Тъй като съвременната политика изисква да имаш множества зад себе си, Сашо решава, че може да влияе и в избора на светска власт. Но защо да дава нещо безплатно (тоест влиянието си сред ромите-евангелисти), като може да го продаде? А и защо да не го продаде, след като ромите са бедни и имат нужда от пари? Макар и тези пари да са цената на тяхната политическа съвест.

Мога да бъда обвинен, че защитавам тезата църквата да страни от политиката, но това не е така. Напротив, църквата има легитимно и дори критично важно място в обществото. Ето защо и хората, които ходят на църква, би трябвало активно да се включат в обществения дебат, включително и в политическия такъв. Но обсъжданият тук злополучен пасторски пример не е моделът, който визирам за

„участие на християните в политиката”.

На първо място, Сашо Хлебарят, е олицетворение на обърнатия подход на отношенията църква-държава в посткомунистическия период. Вместо църквата да влияе на обществените процеси с пророческото си виждане за Божиите стандарти и християнската етика, държавата, все още под формата на посткомунистическо изчадие на атеистичния тоталитаризъм, с някои демократични характеристики, влияе на начина на мислене и дейност на църквата. (В този случай говорим за евангелистката църква.)

Защо Сашо вкарва политиката в църквата, като продава нещо, което всъщност не може да продаде – политическата съвест на хората? По една проста причина. Като евангелски ръководител, той е навикнал да не зачита личната съвест и вярата на хората, пасомите, за които би следвало да душегрижителства. Едно възможно обяснение е, че себепредставата на Божия служител очевидно е еволюирала от служител на Бога и респективно – на хората, към наместник, който владее умовете, волята и политическия избор на простолюдието.

Търговията в храма за този пастор очевидно е начин на мислене и начин на служене. Подобен манталитет обаче не само не е осъждан от вярващите, а на практика те го подкрепят (говорим за подопечните вярващи на изобличения пастор). Ако имаше истинска обратна връзка относно търговския нюх на пастора ..., то нямаше да се стигне до положение, в което невярващата телевизия да учи на морал и праведност духовния водач.

Но фактите са разстърсващи – ето цитат от чисто меркантилното изопачаване на библейски текстове, което Сашо е приел да сподели с църквата, с цел да реализира политическо влияние и парична печалба (цитирани в новинарския сайт Дневник):
"В неделя сме на избори и Бог ще ни посочи правилния път, правилната партия, която ще ни даде по-добър живот. Радвайте се, вече знаем за кого да гласуваме! Гласувайте за нашата нова партия и ще ви се помогне! Дайте гласа си и ще ви се даде!"

Можем да обвиним журналистите в склоняване към престъпление. Но толкова лесно ли е да бъде съблазнен един вярващ християнски водач? Всъщност всяко едно падение е постепенен процес, а не внезапна катастрофа. Фактът, че пастор Тодоров е местен общински съветник от коалиция ДПС-Евророма, където ДПС е точно същата партия на етническо-религиозна основа, защитаваща интересите на българските турци, и оттук недалечна на исляма, вече е красноречив за качеството на житейските избори на християнския(?) пастор.

Християнството е вяра, която освобождава личността във вечен и временен план. Вярващият е отговорен вече не пред страстите си и свободен да греши, но е отговорен пред Бог и неговия стандарт. Когато обаче пасторът възприема своето служение и влиянието, което има над хората, като най-важното на света, и започне да възприема ръководната си роля като по-важна от тази на Спасителя, тогава съвсем естествено е той да счете, че съвестта на хората принадлежи на него, а не на Господ Исус Христос.

На второ място, не бива да пренебрегваме етническия произход и подход на този евангелистки пастор. Циганската култура има своите основополагащи характеристики, които в много случаи биват осветени и променени от влиянието на Библията и вярата в Бога. Но за нерадост много често се случва така, че културата е тази, които модифицира библейското послание, за да стане то удобно на културно обособените вярващи.

Тоест вместо Бог да променя ромите, ромите нагаждат Божието откровение според своите навици.

За отбелязване е, че този феномен на нагаждане на Библейското учение не е само ромски патент. Такава е човешката природа, и в най-ретроградни и в най-напреднали общества този проблем винаги е стоял пред църквата. Разбира се ромският манталитет, поставен в християнски евангелистки условия и непроменен от библейската етика, не е извинение за поведението на Сашо Хлебаря. Ще отбележим, че подаването на оставка е правилна постъпка. Но дори от този принципно разумен акт, който би трябвало да е акт на покаяние, Сашо вади дивиденти. Фактът, че насърчава себе си колко „мъжки” е постъпил с оставката в същото време говори именно за неотменното присъствие на това, което наричаме „ромски манталитет” – огромно самочувствие, често непокрито с нужния морален и умствен „багаж”.

Защо пастор Александър се е решил да продаде нещо на практика непродаваемо (как можеш да продадеш нещо, което не е твое!?) – политическия вот на други хора? Отговорът е двузначен. На първо място, защото Сашо счита, че той е собственик на съвестта и вярата на тези хора. Той е убеден, че има такова влияние над тях, че е толкова завладяващ и харизматичен, че каквото им каже, те това ще направят. Той е техният Месия.

На второ място виждаме силата на мамона в мотивацията и действията на пастора. Парите са власт и влияние. И ако аз имам влияние над душите и умовете на пасомите, а ти го искаш за твоите политически цели, това ще ти струва пари! Разбира се, увъртанията на пастора, че парите били за благото на бедните роми, е сълзлива история за заблуда на противника. Ако го беше грижа за благото на ромите, пасторът щеше да проповядва Божието слово и да ги учи на етика, честност и морал, а не чрез неетични и дори престъпни действия да използва немотията им за свои цели. Разбира се, някой веднага би казал – толкова обича пасомите си, че е готов и престъпление да извърши, само те да се облагодетелстват! Ние сме вярващи разбира се, но точно на подобна мотивация за себеоблагодетелстване няма как да повярваме.

Примерът на пастор Тодоров не бива да е стандартът, за който се сещаме, когато говорим за участие на християните в политиката. За съжаление, мнозина църковни водачи,

дори да не са продали гласовете на пасомите си

за пари, имат подобен манталитет на този на Сашо Хлебаря – „ние притежаваме душите на хората, защото се „грижим” за тях, колко му е да им кажем как да гласуват”. Ако тази моя констатация е истинна дори само донякъде, то връзката между

църковно лидерство и политически тоталитаризъм не е много далечна.

Църквата, християните, са сол и светлина на света; стандарт за морал и етика. Но ако светлината им е тъмнина, то каква ще е тъмнината им? И ако солта е безсолна, кому е нужна такава в и без друго блудкавият политически свят на антигерои в българската политическа сцена?

Мнозина вярващи днес твърдят, в унисон с остатъчното мислене от тоталитарния атеизъм, че християнството не трябвало да участва в политиката. Опасността била да не се размие евангелието, което е абсурден аргумент. Как може да се размие нещо, което е стандартът за всичко друго? Защо Бог да няма територия в политическия процес, при положение, че от Него произхожда всичко, цялата вселена, човекът и дори концепцията за власт и управление? (Разбира се, никой не може да ограничи влиянието на Бог в политическия процес, въпросът е по-скоро за персоналното участие на християните в него). Защо безконтролният егоизъм и престъпната себичност да бъдат оставени да владеят над народа, а не хора, които държат на принципа на Христос „прави на другите така, както сам искаш на теб да правят”? Нима църквата няма пророческа роля в управлението? Или трябва да се съгласим тя да бъде само благотворителна организация, която да запълва дупките на държавните „социални грижи”?

Един от отговорите лежи в инцидента с пастора от Самоков. Той доказва, че някои пастори, които не са премислили добре значението на библейското учение на Христос за връзката и разликата между Бог и кесар, имат за цел по-скоро да вкарат политиката в църквата, отколкото да влияят на политиката с християнското послание.

Докато християните не осъзнаят тази грешна посока на мислене, инциденти като описания тук ще изобилстват в ежедневието на хората, чийто призив е да просвещават другите с доброто и с евангелието, включително и в политиката. Това, което спасява донякъде положението, е, че НТВ не може да прати репортери със скрити камери навсякъде, където църковното лидерство има нужда от дисциплиниране относно търговията с политическо влияние в Божия храм.

Правата запазени © 2014. Препечатване само с изрично разрешение.
За такова пишетe на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Адв. д-р Виктор Костов е председател на ХРП, издател на сайта Свобода за всеки и правозащитник адвокат на редица евангелски пастори в дела в защита на свободата на вярата, съвестта и традиционното семейство.

За Министерство на образованието и науката (МОН) е по-важно да си записан в държавното училище, отколкото да имаш знания. Според Силивия Кънчева, държавен експерт по информатика в МОН, Божидар Маринов, домашен ученик с блестящи участия в национални състезания по информатика, е "неученик". Той е класифициран от нея така, тъй като не е записан в държавно училище на МОН. За бюрократката обаче отличните знания и постижения на Божидар са без значение. Не е достатъчно, че въпреки постиженията на Божидар държавата му отказва участие в състезания по информатика, на които той обикновено е първи. В интервю за новинарски сайт г-жа Кънчева почти открито заявява, че Божидар и семейството му трябва са станат обект на интервенция от социалните служби, Отдел "Закрила на детето" и посещения с цел глоби от местната общинска администрация.

Интервюиращата журналистка от своя страна пита държавната служителка дали по религиозни причини бил държан настрана от държавното училище Божидар. В коментар на този въпрос ще напомним, че това не е относимо към казуса, нито държавата има право да се меси в религиозните вярвания на хората. На трето място, ако някой би искал да узнае дали по религиозни причини майката на Божидар не го е записала в училище, то такава информация, и то само ако желае, може да даде самата майка.

Но очевидно е, че причините за избор на алтернативна форма на образование са много и са комплексни. Най-важната от всички възможни ми се струва тоталитарният подход на бюрократичната система на задължително образование, в която бюрократите искат децата просто да са записани при тях, независимо дали това означава качествено образование или не. И са готови да преследват и деца, и родители, докато всички не коленичат пред наложеното по административно-принудителен модел "задължително държавно образование" с цел "социализация".

МОН: Божидар е спрян от училище незаконно- даваме случая на Агенция за детето (Текстът на интервюто).

Петък, 27 Декември 2013 15:45

Черно - бели сънища

Разказ от Явор Костов*

черно-бяла снимка

"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха." --
Битие 37:5

Здравейте, г-н Д.!

Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не успявах да избягам от усещането, че изпускам времето и утре вече може да е късно. Да си призная, малко се притеснявам от Вашата реакция, защото държа изключително много на мнението Ви, но понеже съм на път да преодолея и тази пречка, в момента съм пред компютъра, готов да се обърна към Вас – писателят, на чийто творби чистосърдечно се възхищавам.

Дълго време в ума си прехвърлях точните думи, които исках да Ви пиша, за да не се изложа, но вместо да получа яснота, се оказа, че забуксувах в невъзможността да свържа и едно смислено изречение. За щастие, навреме открих колко глупаво е да се изразявам като някого другиго, и ето защо смятам да споделя с Вас единствено това, което излиза директно от сърцето ми. Позволете само още нещо да спомена, и преминавам директно на въпроса. 

За гореспоменатата несгода имам едно напълно основателно обяснение, а именно – никога не ме е бивало много с думите. Предпочитам цветовете. Намирам ги за по-богати, по-топли, по-чувствени и по-близки до мен – по тази причина станах художник, а не писател като Вас. Не съжалявам, защото съм дълбоко убеден, че най-добре за един човек е да върши това, което го прави щастлив, тоест, което го кара да разкрива най-искрено същността си. За мен това съкровено нещо е рисуването, а за Вас, очевидно, е писането. Вие рисувате с думи точно това, което аз се стремя да изобразя с четката, и затова Ви почувствах близък още с първия Ваш разказ, който прочетох. 

Стига вече – няма повече да ви досаждам с ненужна информация за себе си и моите наблюдения, и понеже дълбоко ценя времето Ви, преминавам директно на целта на писмото ми. Без заобикалки. Г-н Д., искрената ми молба към Вас е да прочетете оставащите редове. За мен това ще е от особено значение. Бих искал да получа съвет, и ако наистина се решите да ми отговорите, ще съм Ви изключително благодарен. Всъщност, за да съм по-прецизен правилната дума не е точно „съвет”, а по-скоро „коментар”. Ето за какво става въпрос. 

От два месеца имам проблем със спането. Събуждам се около два и тридесет (плюс минус десет минути), а после до сутринта не мога да мигна. Само да знаете колко ужасно е това състояние. Пробвах какво ли не, за да се избавя, но не постигнах никакъв ефект. От средата на нощта будувам, сякаш охранявам секретен военен обект и задачата е на живот и смърт. Всъщност, това здравословно неудобство роди и нещо добро – прочетох хиляди страници художествена литература в часовете до седем, като по този начин се запознах и с Вашите книги. С риск да се повторя, мисля, че разказите Ви са прекрасни, и именно посланията в тях ме наведоха на мисълта, че Ви познавам добре и Ви чувствам близък, дори на практика да не съм имал честта да Ви видя лице в лице. От сърце плаках и се смях на историите Ви и… ох, извинете ме. Ето, че пак се заплеснах.

Странното събитие, към което искам да обърна вниманието Ви, не е дискомфортът свързан с безсънието, а фактът, че вече за осми път сънувам едни и същи сънища. На седмица поне веднъж. Три на брой са, идват в един и същи ред, стават все по-въздействащи, и не на последно място, озадачаващо обстоятелство е, че на цвят са черно-бели. За мен като човек, работещ с цветовете и техните нюанси, тази подробност съвсем не е без значение. Мисля, че и в нея се съдържа послание, което бих искал да разчета, но уви – сам не мога. Затова имам нужда от Вас.

Уважаеми господин Д., уверявам Ви, че не съм полудял и определено не съм объркал адреса, като се обръщам към Вас за мнение, а не към някой психолог или ясновидец. От една страна, защото първите се опитват да боравят с човешката душа без да познават същността и произхода й, а за вторите съм дълбоко убеден, че са или шарлатани, или служители на мрака, и затова ги презирам. От друга страна, докато четях творбите Ви, си помислих, че тези мои повтарящи се сънищата несъмнено носят важно съдържание и послание. Именно разгадаването на това послание мога изцяло да поверя на вашата компетентност. И за да не съм голословен, ето какво имам предвид.

В първия сън се намирам в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис: „Родното училище – задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б. О. 

Искам да извикам, че тази мисъл, макар и малко по-различна, съм я чувал, но после усещам, че моята функция там е чисто и просто да съм невидим наблюдател. Нямам способността нито да говоря, нито да докосвам, нито да въздействам по какъвто и да е начин на участниците в това нощно видение. Примирявам се с пасивната роля на зрител и насочвам цялото си внимание към училищната сграда. Модерна е. С много прозорци, но огледални – не можеш да видиш нищо от това, което се случва вътре. Тя има вход от едната и изход от другата страна. 

Над горния праг на входа са поставени два надписа. Първият гласи: „Добре дошли скъпи малки бъдещи строители на най-хармоничния Човешки строй”. Вторият – „Родителите дотук”. Насочвам вниманието си към изхода, където вместо разбираеми думи, на вратата са изтипосани нещо като йероглифи. Разбирам, че представляват древен вавилонски език, неразбираем за никого другиго, освен за мен. Прочитам следното: „Готов биологичен материал”. 

И сега идва най-важната част – виждам как към входа се отправят множество мънички дечица. Съпроводени са от родителите си, които им махат с ръце, докато малчуганите развълнувани влизат през вратата. Не след дълго веселата глъч затихва. Обръщам се към другата част на сградата, откъдето през изхода се изнизват тълпи с младежи. Зная, че това са същите деца, които видях преди малко. Не съм изненадан от бързото им порастване, а от вида им. Шокиран съм, но разбирам защо едва по-късно. Главите им са квадратни.

Така свършва първият, а веднага след него започва вторият сън, като близко до ума е, че връзката между двата е очевидна. Пред мен стои човек с квадратна глава. Не мога да определя възрастта му, а за пола имам съмнения. Приемам, че е мъж и установявам, че еднакво убедително би могъл да е на двадесет или на петдесет. 

Обръща се към мен и ме заговаря, с което разбирам, че този път съм видим за останалите. Оглеждам се. Намираме се в нещо като голям заводски склад – чист, просторен и осветен с хиляди мънички енергоспестяващи крушки, хвърлящи от онази изкуствена светлина, която прави бялото на окото на човек да изглежда мътно. Не сме сами, помещението е пълно, а всичките хиляди мъже и жени удивително си приличат. 

– Днес е Празникът на огъня – моят събеседник проговаря с глас на екскурзовод и ми маха с ръка да го последвам. – Това е любимият ми момент от седмицата. Харесвам и Деня на промяната, когато участваме в програмата за поправяне творбите на класиците. Изваждаме думи и пасажи, които са политически некоректни, и ги заменяме с нови – звучащи толерантно. Изцяло в духа на социално-културните реалности на новото време. Да-а, както казва любимият ни лидер Б. О.: „Толерантността е кръвта, течаща във вените на Новия Човек”. Щастлив съм, че активно участвам в пренаписването на класиците, но нищо не може да се сравни с Шестия ден – Празникът на огъня.

Забавно е да гледаш как пламъкът смачква хартията, тя става черна и после хоп – леки остатъчни парченца изгорени страници хвръкват из въздуха. Днес ще горим Владимир Буковски. Може би го знаеш, той е от онези подли и злобни врагове на най-хармоничния Човешки строй. Това заслужават писаниците му. Огън! Миналата седмица наред беше Хърбърт Шлосбърг и неговите „Идоли за погибел”, а по-миналата… сега не помня, но няма как да забравя началото. Началото беше незабравимо – Библията. Опиумът за народите. Някои казват, че все още има скрити бройки у враговете на
най-прогресивния Човешки строй, но един ден ще ги открием всичките и хайде в огъня. Вярвам в това.

Оставям го да си говори, а аз се опитвам да намеря изхода. Виждам го, но ми се струва, че е на километри разстояние. Тръгвам натам, но трудно се върви защото тълпа квадратни глави се блъскат в мен, високо издигнали плакати. Прочитам някои от тях, докато си проправям път към изхода:
„Ние сме строителите на най-хармоничния Човешки строй”, „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено-необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, „Чрез хуманизъм към мир”, „Свободното слово е политически коректното слово”, „Да живее толерантността” и още, и още. Задъхан и уморен, най-накрая изхвърчам през изхода. Блъскам се в табелата с вавилонските йероглифи. Прочитам отново „Готов биологичен материал” и едва тогава разбирам, че току-що съм излязъл от училището от първия сън.

Господин Д., надявам се, че не съм Ви отегчил. Може би, вече Ви става ясно защо смятам, че разгадаването на сънищата ми е от Вашата компетентност. Във Вашите разкази съм срещал подобни картини и е очевидно, че Вие знаете нещо повече от мен. Моля ви, кажете ми, кажете ми какво е то? За днешно време ли се отнасят тези сцени, или за бъдещето, или трябва да потърся по-дълбоко тайнствено значение. Отговорете ми, моля Ви! Преди това обаче, нека Ви разкажа и третия сън.

Той е най-кратък. Застанал съм пред същото училище и отново съм невидим. Разбирам го, защото никой не ме забелязва. Хората с квадратните глави пъплят навсякъде и говорят нещо, а аз с очите си виждам как казаното от устата им се материализира във формата на семена, пада на земята и изчезва. Не минава и секунда и почвата под краката им се раздвижва и ясно виждам как нагоре започват да се вият някакви растения, приличащи на въжета, покрити с огромни тръни, наподобяващи ноктите на граблива птица.

Изведнъж започвам да изпитвам нещо, което няма как да обясня. Може би думата „ужас” е най-близка по смисъл до това усещане. Искам да говоря, но съм невидим и отпускам безпомощно рамене. Тогава чувам силен звук на тръба и глас… Несравним глас. Имате ли представа как бучи мощен водопад? Ниагара например. Чували ли сте шума на ураганен вятър? Пукота на изгарящи дървета, хиляди. Грохота на земята при мощен земетръс. Смесете всички тези звуци и ги умножете по сто. Горе-долу такъв бе Гласът. После всички замръзват на местата си, картината изсветлява до съвършено бяло, след което се събуждам.

Господин Д. ето това са те – черно-белите сънища, които поне веднъж в седмицата смущават нощната ми почивка. Моля Ви, пишете ми какво мислите. Несъмнено носят в себе си скрито послание, което се надявам с Ваша помощ да бъде разгадано. И накрая, нека Ви кажа и причината защо го искам толкова отчаяно. Вярвам, че е възможно, когато разбера съдържанието, им да мога най-сетне да се наспя. В този момент повече от всичко друго се нуждая от хубав, сладък, десет часов сън. 

Оставам с очакване,

К. К.

***

Уважаеми господин К..

Съжалявам, че Ви отговарям едва сега, месец след Вашето писмо, но преживях няколко неща, които ме забавиха, независимо от желанието ми да се свържа с Вас час по-скоро. Ще Ви разкажа подробностите до най-малкия детайл, но засега само използвам случая да Ви поканя на среща в началото на следващата седмица. Надявам се ще разберете сериозността на ситуацията и ще дойдете. Сега накратко ще Ви запозная с фактите, като съм сигурен, че тази информация ще представлява интерес за Вас, тъй като има пряко отношение към отговора на въпросите, които ми задавате. 

Господин К., още преди да прочета докрай писмото Ви, знаех какво сте сънували до най-малката подробност. Логичният въпрос е как е възможно при положение, че със сигурност не притежавам дарба да тълкувам нощни видения. Отговорът е – три седмици преди вашето, получих още седем писма, в които различни мои читатели описват сънищата си. Всичките наподобяват Вашите. Можете ли да повярвате? Още седем човека сънуват това, което и Вие. И това бе само началото. През последния месец получих още петнадесет писма с все същото съдържание. В началото мислех, че е някаква шега, но сега съм изцяло убеден, че преживяването е автентично.Трябва да е сляп човек, за да разбере, че това не е фантастично съвпадение, а факт. И понеже вече имам очи, които възнамерявам да използвам, виждам сериозността на посланието в сънищата. Убеден съм, че те разкриват нещо от същността на времето, в което живеем. 

По тази причина, вдъхновен и от Вашето писмо, написах разказ със заглавие „Черно-бели сънища”. Всичко на всичко, отне ми седмица и бях готов. Целта на историята бе ясно да покажа, че хората с „квадратни глави” пъплят навсякъде, превзели са всяка сфера на обществения живот, дори провокирах читателите веднага, когато намерят „огледало”, да видят лицата си и най-вече формата на собствените си черепни кутии. Провокативен разказ с неочакван край. По мое мнение се получи добре. 

Изпратих готовия материал на издателя ми, очаквайки да го пусне в следващия брой на „Литературен полет”, както се случваше при предишните ми творби. Вчера обаче получих отговор, в който дългогодишният ми издател И., когото познавам от двадесет години поне, твърди, че не може да го публикува. Извинява се горещо, но твърди, че бил посетен от представителите на новосформирана служба, наречена Полиция на словото. Те го принудили да не пуска разказа, защото бил политически некоректен и съдържал обидни квалификации, отнасящи се до хора и институции, имащи водещо значение в победата на хуманните ценности. С други думи, носел духа на нетолерантност. Как са се запознали със съдържанието на разказа на този етап, за мен е тайна.

Ето защо имам лично предложение към Вас, а и към останалите, които ми писаха през последните месеци. Нека основем клуб или както там се нарича. Клуб на сънуващите в черно-бяло. Да се организираме. Основна цел – черно-бялото да си остане в сънищата, за да може реалният живот да бъде наситен с красиви цветове, а не обратното. Вие сте художник, ще ме разберете. Очаквам вашия отговор, а от мен имате допълнителната организация. Моля Ви, мислете бързо, защото наистина утре може да е късно, както се казва.

И накрая, понеже споменах за сънуващите в черно-бяло от първо лице, позволете ми и аз да Ви разкажа едно мое нощно видение от последните дни. Сънувам го вече трети път. Обливам се в пот, а жена ми твърди, че викам поне три минути като обезумял, след което съм опипвал главата й. Настина много странно. Но стига толкова с въведението, ето го и съня. 

Намирам се в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис „Родното училище – Задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б.О... 

Продължението Вие го знаете. 

Очаквам Вашия отговор.

Х.Д




* Бележка от редакцията: Въпреки, че нашият сайт не е за художествена литература, произведения, които отразяват точно тематиката и визията на сайта естествено се вписват в листата от важни творби, разкриващи проблематиката на свободата, личността, вярата в Бога, обществото и държавата.



Адв. д-р Виктор Костов участва в дискусионния формат на предаването "Часът на Милен Цветков" по НТВ на 3 октомври 2013 г. Д-р Костов защити тезата за нуждата от личен морали и отговорност на всяка личност. Самоуправлението на човека е в основата на неговата свобода, която също е съчетана и с лични и обществени отговорности. Д-р Костов цитира библейския пасаж от Псалми 14 и 53: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро", като констатация за причината поради която обществото и личността се намират в днешната криза и безнадежност.


Сем. Вундерлих са отново заедно, след съдебното решение от 19.09.2013Радостни сме да съобщим, че вчера немският семеен съд в Дармщат постанови връщане на четирите деца на сем. Вундерлих. Децата на Вундерлих, на възраст 7-14 години, бяха отнети преди три седмици поради една единствена причина - семейството обучава децата си у дома. В документацията на властите за атаката над дома на Вундерлих не са открити никакви данни за тормоз или насилие над децата.

Дирк и Петра Вундерлих са благодарни на всички поддръжници на правото на домашно образование по целия свят, които изразиха подкрепа за техния казус. Децата са били широко усмихнати в момента на връщане при техните родители, точно три седмици, след като бяха насила отнети от властите от семейното жилище. Адвокатът на семейството съобщава, че международният натиск и посланието в подкрепа на Вундерлих е било ясно и добре чуто от немския съд и политици.
 
Това събиране на родители и деца обаче идва със скъпа цена.

Вундерлих е трябвало да обещаят пред съда, че ще изпратят децата си в държавното училище. Семейство Вундерлих са християни и имат сериозни несъгласия с държавното задължително образование в Германия, което включва и насилствено сексуално образование на невръстни деца, както и се състои от програма, която прокламира хуманизъм и атеизъм, и в която няма място за Бог и християнската вяра. Изправени пред възможността обаче да им бъдат отнети завинаги родителските права, тези любящи родители нямаха избор.

Борбата все още не е приключила. Следват правни действия за пълно възстановяване на родителските права на майката и бащата и евентуалното осигуряване на спокойно и мирно практикуване на домашно образование в Германия или в друга страна. Още повече, нужно е немската държава да получи ясно послание, че е недопустим диктатът над съвестта и вярата, насилственото разделяне на деца от родители, които упражняват международно признатото фундаментално право на свобода на образованието съгласно ценностите на семейството и убежденията на родителите.

Майкъл Фарис, председател на HSLDA, международна правна организация за защита на правото на домашно образование, казва: „Немската държава обича компромиса, ако чрез него в крайна сметка успеят да си наложат волята... Сега те нямат проблем Вундерлихови да си получат децата обратно, стига да ходят на държавно училище. Това отношение - „или както ние искаме, или ще видите...” - е все още живо в това  общество, което се предполага, че е толерантно.”

адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих в ГерманияЗначение за България

Ситуацията в България като отношение към задължителното училищно образование и правото на родителите да образоват децата си според убежденията си е принципно много близко до немската. Освен това, като водеща сила в ЕС, действията на властите в Германия в нарушение на човешките права биха могли да насърчат българските власти да действат по подобен начин.

Родители, които избраха домашното образование миналата година заради насилие над детето им в училище, бяха предадени на прокурора от социалните и Отдела за закрила на детето във Видин, като търсеха наказание лишаване от свобода до 3 години. След намесата на адвокат от Свобода за всеки и международен и местен натиск прокурорът отказа да образува наказателно производство. Властите във Видин се оттеглиха от директния и груб натиск върху семейството. И въпреки това видимо по-меко отношение на българските власти, казусът все още не е затворен за тях, което прави възможно при всяка промяна в политическата ситуация държавата да потърси отново насилствено налагане на държавното училище, въпреки правото на домашно образование на родителите.


По тези причини, ние ще устояваме фундаменталното право на домашно образование, гарантирано в ЕКПЧ, Всеобщата декларация за правата на човека и в редица други документи, по които България е страна.

(На снимката по-горе вдясно: Адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих на среща на адвокати и правозащитници от САЩ и Европа, защитаващи правото на домашно образование, през септември 2013 г., в Германия)



 Снимка към статията Полицията щурмува секта в Германия от друг скорошен инцидент там.
Снимка към статията "Полицията щурмува секта в Германия" от друг скорошен инцидент там."

Редакционна бележка: Препепачтваме публикацията с разрешение. Тя съдържа писмо на германец до HSLDA, в което се изразява неодобрение срещу защитата на международната организация на семейство Вундрелиш, чиито деца бяха насилствено отнети от социални работници, полиция и спец части, само защото са обучавани вкъщи. След писмото на германеца е и коментарът на Майкъл Ферис, председател на базираната в САЩ организация, който е показателен за определени тенденции в претенциите на държави, правителства и техни органи по отношение на ограничаване на фундаменталното човешко право на родителите да образоват и възпитават децата си според своите убеждения.

---------------------------------------------------------

Скъпи колеги, получих следния имейл от господин Щефан Шмит, написан в отговор на възмущението ни, изразено по случая, свързан с шокиращото нападение и бруталното отнемане на домашно образованите деца на сем. Вундерлих. Моля, прочетете коментара ми по-долу и след това преминете към действие.

*Препратено изцяло и без редакция*

--------Оригинално Съобщение------------

От: Щефан Шмит [личен ймейл редактиран и премахнат]

Изпратен: Сряда, Септември 04, 2013 7:31 сутринта

До: info*********

Повод: Вашата статия: Помогнете на Вундерлих да си върнат децата

Скъпи г-н Ферис,

Това, което се случва тук, е напълно шокиращо и неприемливо. Извинявайте, но НЯМАМ предвид случващото се в Германия, а вашата статия. Никога не съм чел статия, съдържаща до такава степен арагонтност, невежство и т. н.

Вашият памфлет съдържа огромно количество полемични глупости. Изглежада е написан единствено с цел да привлече внимание и подхрани съмнителните ви амбиции. Напълно неприемливо е да злоупотребявате, ограничавате и влияете върху свободата на една независима държава само заради вашите съмнителни цели.

Германия НЕ е Съединените американски щати.
Домашното образование е НЕЗАКОННО според германския закон.
Ние нито искаме да знаем, нито ценим мнението ви за нашите закони.
Легално е в САЩ, така че си стойте там и се борете за правата си там.


Единственото, което Вундерлих, тези така наречени родители, искат, е да попречат на децата си да развият свободно и отворено мнение за света. Те искат да ги задържат насила в собствения си малък свят, независимо от това, което децата искат или не искат, и то само поради някакви си религиозни причини!

От самото начало тези така наречени родители набиват собствените си мнения и вярвания на тези бедни деца. Те въобще не са имали шанс да изградят собствено мнение. Това може да се нарече изтезание и то със сигурност вреди на децата и на развитието им като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото. И всичко това се прави, само за да удовлетвори родителите и за да се разпространят странните им идеи, отвратително!

По мое мнение тези родители трябва да бъдат хвърлени в затвора и да не бъдат пуснати, докато всичките им деца не завършат училище. Всеки, независимо от причините, който вреди на децата си по какъвто и да е било начин, трябва незабавно да се отдели от тях. Ако пък причината е религиозна, човекът трябва да бъде арестуван и затворен.

Сърдечни поздрави!

Щефан Шмит


За съжаление, това е виждането на много хора в Германия. И в основата си е официалната позиция на властите относно домашното образование, защитавана от държавата и съдилищата.

Това също, колкото и шокиращо да звучи, е позицията на твърде много хора дори и тук, в Америка.

В имейла си г-н Шмит твърди, че домашното образование пречи на децата да се развият „... като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото“. Също – и че „хората, които [домашно образоват] по религиозни прични трябва да бъдат арестувани и затворени“. Толерантен? Отворен към света? Свободен? Не мисля, че г-н Шмит схваща иронията на изявлението си. Г-н Шмит преиначава думите.

Истински либералното и демократично общество или държава не отвлича деца, за да наложи държавно-стандартизирано образование. Всъщност, основните човешки права и принципи определят правото на родителите да решават как ще образоват децата си като по-важно дори от самото оцеляване на държавата. (виж член 4.2 от Международния пакт за граждански и политически права.

Искам американската общност за домашно образование и всички други приятели на свободата да имат предвид, че този начин на мислене не е ограничен само до Германия. Много законодатели и академици в САЩ ще се съгласяват с вижданията на г-н Шмит. Някои от тях дори работят, за да ги осъществят тук. Понастоящем, за щастие, домашното образование (вече) не е легална причина за държавата да отвлича децата ви, понеже не посещават държавно одобрено училище. Колко време ще се задържи това положение?

Когато демократична държава като Германия може безнаказано да нарушава такива човешки права – защото това, което прави, е нарушение на човешките права – без да се надигне и гласче на протест от страна на другите свободни държави, трябва да се запитаме в каква безопасност се намира нашата свобода?

Това не е битка само за домашното образование, нито само единствено за това семейство. Това е битка за свободата.

Тази битка се води за основното човешко, дадено от Бога право на всяко семейство да решава как ще изживее живота си. Как иска да отгледа и образова децата си. В какви религиозни или философски виждания иска да вярва и според какви вярвания иска да живее.

Тесногръдството и нетолерантността на г-н Шмит представляват антитеза на ценностите, на които е основана нашата република. Подобни виждания са в противоречие с основните човешки права, които всяка свободна държава трябва да защитава – права, които дори Германия се е задължила да защитава, когато е подписала над дузина договори. Но г-н Шмит и много германски чиновници смятат, че държавата трябва да налага собственото си виждане на гражданите си. И те си мислят, че държавата трябва да използва сила от всякакъв вид, за да постигне тази цел. Толерантност? Отвореност? Свобода???

Не смятам, че това е така, а вие?

Приятели, свободата е под атака. Ще се надигнете ли в нейна защита? Ще застанете ли до мен, за да подкрепите това семейство и свободата? Моля, обадете се, изпратете имейл, факс, пишете на Германското посолство и консулство във вашата област. Време е германските законодатели да бъдат конфронтирани от истината.

Предприемете действия сега – ще ви отнеме само няколко минути

Благодаря за загрижеността и подкрепата ви за това безценно семейство. Очаквайте още информация в процеса на нашата работа по освобождаването на тези деца и подкрепата за семейството.HSLDA помага чрез законови усилия, целящи събиране на семейството. Можете да станете съпричастни в борбата ни за семейство Вундерлих като станете наш член или чрез дарение в полза на Фонд свобода на домашното образование.

Неотлъчно до вас в защита на свободата,

Майкъл Ферис



Бракът е между един мъж и една жена
Бракът е между един мъж и една жена
След успешното прокарване на абсурдния закон за хомосексуалните бракове в собствената си страна, премиерът на Великобритания планира да заставя и други нации да узаконяват безумието на британците. В заглавие в. Телеграф цитира британския премиер: „Дейвид Кемърън: Искам да експортирам гей-брака по целия свят”.*

Човекът има мисия, и тя по съвсем старомоден имперски модел бива заявена на бивши, и защо не бъдещи, колонии  че трябва да приемат държавно наложеното узаконяване на хомосексуалните „бракове”. 

Освен острата реакция срещу хомосексуалисткия империализъм на Кемърън, има и чисто практични причина за опозиция. Нигерия, Кения и други страни с консервативен морал по въпросите на семейството отказват да приемат наложените им хомосексуалисти посланици от Америка и Великобритания. Една от причините е, че хомосексуалните посланици ще дойдат в страната със съпругите си (каквото и да значи това) и по този начин ще целят пропагандиране на неприемливата идея за брак в местната страна.

За християните тази ясно прокламирана мисия на британския премиер е сравнима и конкурентна с призива на Исус Христос за проповядване на евангелието до всички народи:

Кемърън: „Искам да експортирам гей брака по целия свят.” – в. Телеграф



Христос:Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (ев. от Матей 28 гл. ст. 19-20).



Разликата обаче е в това, че докато на Христос му бе дадена всяка власт, както на небето, така и на земята (ст. 18), не е ясно откъде точно са овластени имперските хомосексуалистки амбиции на Кемърън.

Какво означава съпоставката на тези две глобални инициативи – Христовата и Кемъръновата? Двете идеологии не могат да съществуват заедно. Ако се наложи държавният хомосексуализъм, свободата на словото на християните ще бъде ограничавана и те ще бъдат подложени на репресии, ако проповядват срещу греха.  

Разбира се, има и една важна отметка. Държавният брак и религиозният брак могат да бъдат две съвсем различни процедури. Например, при комунизма в България единствено държавният, така наречен „граждански брак” беше разрешен и произвеждаше правни последици. (Дори към момента църковният брак не е забранен, но не произвежда правни последици пред държавата - плод на безкритичното отношение към държавното идолопоклонство).

Държавното налагане на „брак”, който е неестествен и невъзможен (целта на брачния съюз не е само консумиране на форми на сексуално задоволяване и държавни социални придобивки), ще доведе до репресии и потискане свободата на словото и религията на религиозни вярващи, както и на християни, които си позволяват да защитават библейската или просто естествената позиция за брака като съюз между един мъж и една жена. Други религии също са поставени да избират между правото законно да венчават двойки или да загубят това право, ако откажат да „венчават” еднополови двойки.

Целта на новото законодателство във Великобритания в полза на хомосексуалния „брак” е изолиране на влиянието на религията и християнството в обществото (въпреки така наречената "четворна защита" в закона за еднополовите бракове, целяща религиозните общности да не бъдат заставяни да провеждат церемонии по хомосексуални "бракосъчетания"). Тази цел не е нужно да бъде постигана в България. България е посткомунистическа страна, в която религията, която не обслужва властимащите, е с незначително влияние върху обществените процеси. Но за британците, които не са имали тоталитарен комунизъм, това е нещо ново – тяхната църква да бъде заместена от държавата. 

Очевидно и в кралството съпротивата срещу въвеждането на беззаконие чрез закон е недостатъчна. Това означава само предстоящи мрачни времена на потисничество и тирания срещу естествените права на хората и традиционните семейни ценности. Не само във Великобритания, но и „по целия свят”, който не се противопостави на упоритото елитарно налагане на хомофашистки империализъм.


* Бележка: Всички линкове в статитята са към британски и американски източници, на английски език.

Ходът, с който държавата и нейните бюрократи продължават самообожествяването си, е главозамайващ. Държавата е създала професия "приемен родител", с което легитимира родителството като произхождащо от държавно-установения класификатор на професиите. За да сте родител, вече не е нужно да раждате деца. Държавата ще ви придаде от себе си качествата на такъв с нарочна бланка. Децата, които държавата ще отнема от действителните им родители (наричани "биологични"), ще дава на тези, които са покрили ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ да са родители. По този начин привидно безумната максима на защитничка на тоталитарния и провален (засега) Проект за закон за детето на дебат през март 2012 г. става постепенно реалност. Хорър-реалност.

Знаменателните думи на тази функционерка на УНИЦЕФ бяха, смислово и почти дословно, следните: "Ние не сме против семейството. Ние просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат."

Съвсем логично е тези, които могат да отглеждат деца, да са лицензираните от държавата родители. Лудостта на държавните чиновници придобива заплашителен характер. Вече не е смешно. Очевидно не е далеч времето, когато дори за да имаш деца, ще ти трябва лиценз от държавния бюрократ, който лиценз ще удостверява, че си достоен да се съвъкупяваш прокративно в най-добрия интерс на бъдещото поколоние. За което държавата се грижи. Както и за неговото щастие.

Можете да изпратите своето мнение по въпросите на подобен проект на имейл, публикуван на страницата на Национална асоциация за приемна грижа.
Сайтът на международната правозащитна организация HSLDA, защитаваща правата на родителите да образоват децата си вкъщи, публикува анонс от адв. д-р Виктор Костов за филма, излъчен по БНТ, "Аз съм домашен ученик". Статията е на английски език и е разпространена до стотици хиляди получатели на електронния бюлетин на HSLDA. Можете да прочетете материала на английски език тук: http://www.hslda.org/hs/international/Bulgaria/201306030.asp.

Дискусията целеше да даде идеите на участниците за идеалното според тях правителство. Адв. Костов защити позицията, че е нужно преосмисляне на ценностите, които са залегнали в основата на българската политическа система.
Гледайте предаването на сайта на телевизията на този линк.

президентът на републиката с лидери на религиозни общностиПо инициатива на Президента на републиката религиозни общности ще отслужат молебен за здраве и благоденствие на българския народ.

Библията казва, че има голяма сила в усърдната молитва на праведния (Посланието на ап. Яков 5:16). Но праведен е само този, който вярва и изповядва Исус Христос като единствен Господ и Спасител, посредник между човека и Бога (1 Тим. 2).

В случая е похвална инициативата на Президента на България да обърне внимание на религиозните общности и да призове за тяхната молитва. Когато ситуацията на хората е отчайваща, тогава хората търсят Бога. Такова е положението с българския народ в момента.

В същото време тази инициатива, колкото и да е значима в политическо отношение, остава недоносена в чисто духовно и молитвено отношение. Защото не всяка вяра и религия има молитви, които достигат до Бога, а такива са само тези, които са принесени в името на Единородния Му Син - Исус Христос. И християнските лидери, които участват в този молебен, би следвало да си задават въпроса: доколко чисто политическата и държавническа загриженост на г-н Президента е информирана от вяра и търсене на Бога и доколко от политически прагматизъм и управленска безизходица?

Ако християните в тази група биха си задали този въпрос, може би нямаше да подкрепят безрезервно една инициатива, в която Божието име е схващано (в най-добрия случай) по много различен от билейския начин. Ако този въпрос въобще стоеше на дневен ред пред удостоените с честта да се молят с държавния глава християни, те биха били готови да дадат правилна насока на молитвите на държавните мъже към истинския Бог, чрез Спасителя.

Разбира се, ако биха ги чули, и ако техният съвет не би бил счетен за смущение на религиозното "единство", така лелеяно от светската власт.

Но кое е по-важно? Честта от поканата на г-н Президента или рискът на пророческото заявяване на библейската истина?

Тя не е толкова сложна: преди да се служи молебен за здраве и берекет за народа, е редно да бъде отслужен молебен за покаянието от безбожието и греховете на народа и управниците срещу Бога на Библията (Йона 3).

Все пак, тази първа инициатива би могла да бъде едно начало към постепенното съзряване за реалността, че държавата не е Бог, а негов служител за ползата на обществото.


Страница 1 от 2