Блог Свобода за всеки
Виктор Костов

Виктор Костов

Виктор Костов е адвокат, активист в нестопанската област и благотворителността. Доктор по философия в областта на междукултурните науки, (2009), Фулър Теолоджикъл Семинари, Калифорния, САЩ, специализирал по въпросите на свободата на религия и отношенията между църква и държава. Занимава се с проблемите на свободата на съвестта свободата на религията от 1992 година.
Към статия 7 октомври 2017Като „историческа“ бе оповестена срещата на пастори с лидера на парламентарната група на ГЕРБ, Цветан Цветанов.

В положителен смисъл може да се упомене, че подобна среща има ефекта да позволи на водещата парламентарна партия, оттук и на част от медиите, да отбележат съществуването на евангелската християнска общност в България.

Същевременно трябва да отбележим, че усещането за исторически момент не се споделя така ентусиазирано от г-н Цветанов. Цветанов, харизматичен и умел политик, очевидно дава положителна оценка на социалната дейност на част от евангелските църкви – евангелизирането на ромите, което той нарича „интеграция“. Проповядването на благовестието – задача на църквата – има благотворен ефект върху грешната циганска душа и води до вътрешно и социално облагородяване. В терминологията на политика това се нарича „интеграция“. Остава въпросът кога църквата ще възприеме задачата да „интегрира“ в този смисъл и българите, дори и политическата класа? И в състояние ли е да го направи? Изводите от цитираната среща сочат другаде.

С безкритичното възприемане на политическата „интеграционна“ терминология евангелските църкви, или поне представените на срещата в парламента, неусетно приемат ролята на изпълнителки на политиката на ГЕРБ. Част от тази политика е именно „интеграцията на ромите“, която е и в съзвучие с препоръките и финансирането от Европейския съюз по отношение на България. Липсва ясно отчитане от страна на г-н Цветанов ролята на протестантско-евангелската общност за духовното просвещение на българския народ, защитата на основни човешки права и присъствиетона протестантството в историята на България от XIX век насам. За г-н Цветанов е повече от ясно, че духовната роля на просветител в българското общество е запазена за БПЦ.

Заявените от страна на пасторите благодарности по отношение на политиките на ГЕРБ и г-н премиера, Бойко Борисов, също представлява повод за притеснение. Директният ангажимент с подобно венцехваление не отговаря на реалните нужди на евангелската църква в отношенията ѝ с държавата.

Пропусната бе възможността за градивно критично отношение към цялата светска власт в страната, и особено в парламента, в който всяка година се вкарват неокомунистически законопроекти за драконовски ограничения на свободата на религията, словото и съвестта.

Източник, който съобщава, че е предложена молитва за управляващите, напълно в духа на ролята на учението на Новия Завет, посочва също и че пасторите са поискали по-активно участие в обсъжданията на промените в Закона за вероизповеданията, когато има такива. Едно такова искане също не е много на място. В същността си, вместо да напомни за ангажиментите на светската държава да се въздържа от ограничаване на вярата и на проповядването на Евангелието и да зачита напълно свободата на вярата, съвестта и словото, съгласно Европейската конвенция и Конституцията, и съгласно библейските принципи, и да призове за стриктно спазване на тези ангажименти, делегацията е попросила да не бъде игнорирана в бъдещи ненужни парламентарни инициативи. В същото време никакви изменения на Закона за вероизповеданията не се налагат към момента, освен ако някой не понечи отново да отнеме вече закрепената свобода на религията. Посланието, изпратено от делегацията, е по-скоро едно жално звучащо „Не ни игнорирайте!“, вместо заставане на принципна позиция и изискване на такава от страна на държавата, в защита на свободата и правото на вяра.

Към статия 7 октомври 2017 2В заключение ще обобщим, че от срещата личат снизходителното отношение на управляващите към евангелската цръква и стремежът на светската власт да квалифицира дейността на протестантите само в рамките на собствените политически виждания. И това е до голяма степен разбираемо.

На второ място, въпреки ентусиазма от проведената среща сред делегацията, видно и от снимките, публикувани в социалните мрежи, считаме, че на срещата е пропусната възможността за едно уважително, но пророчески взискателно отношение към българския парламент и светска власт, представлявани в случая от водещата политическа партия.

Ако трябва да се върнем към историчността на това парламентарно посещение на евангелската делегация, можем да твърдим, че историята се повтаря – българската евангелска църква остава маргинална в очите на българските политици и обект на поставяне на задачи, в случая касаещи дециганизацията на държавата.

Отношенията църква – държава следва да бъдат поставени на друга основа – тази, заявена в Ев. на Матея, 28 глава, в която е Великото поръчение на Господ Исус Христос за властта, дадена на Неговите ученици да поучават, кръщават и привеждат в лоното на вярата всички народи. От информациите за срещата, поне донякъде, оставаме с впечатлението, че ролите са разменени: че „всяка власт на небето и на земята“ е дадена на политическия ръководител. Остава да се надяваме, че евангелската църква в България, поне в отношението си към държавата, рано или късно ще узрее смирено за огромната и авторитетна мисия, заръчана от Господ Исус Христос, Цар на царете и Господ на господарите.

Светската власт е временна и подчинена на Бога, дори когато властимащите се съмняват в това или демонстрират типично хуманистично неверие. Въпросът, който си задаваме, е: дали и евангелската църква в България е на същото мнение?
Снимка към статия на ВК 29 август 1През май 2017 г. се проведе Международен  ден срещу  хомофобията. „Хомофобията“ е измислен термин за морално осъждане на несъгласните с дадена идеология, точно както е случаят с термините „антисемитизъм“ или „ислямофобия“. Идеята на въвеждането на подобна терминология на жертвата е да се създаде или поне засили статута на жертва в очите на обществото, за да се търси специална защита. Преекспонирането на този статут вреди на реалната нужда от защита на малцинствени групи в обществото.

Интересният момент, вече станал рутина, е подкрепата за хомосексуалния „брак“ от посолствата на големи и важни нации в Източна Европа. В случая под ударите на международния другарски дипломатичен съд попадна Румъния, която не приема еднополовия „брак“. Посланиците на дадени чужди правителства в Румъния излязоха с изявление в подкрепа на еднополовия „брак“ по време на цитираната демонстрация.

Изявлението е подписано от следните посолства: Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Израел, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ и Уругвай.

Докога посланиците на чужди държави, вместо да се грижат за добрите взаимоотношения между страните, ще поставят искания страната домакин да признае хомосексуалния „брак“?

Нашият въпрос винаги е бил: защо хомосексуалистите искат да имат „право на равен брак“? Каква е целта на една такава кампания, при положение че практикуващите хомосексуални актове са напълно наясно, че тяхната връзка, доколкото има такава въобще, няма нищо общо с брака? Особено сега, когато законите не преследват тези с хомосексуално поведение, а напротив – предлагат им специална защита?Защо сексът извън брака въобще трябва да се афишира като „човешко право“? Защо прелюбодейците нямат своя организация, или пък блудниците? Фактът, че педофилите имат партийни искания, също трябва да ни говори за крайно корумпирания морален модел на част от трактовката на някои основни човешки права днес.

Ако корупцията на изтока е посткомунистическа плутокрация и олигархия, която опосква народите в бедността им и в борбата им за съществуване, корупцията на богатия Запад е в дебилното извращаване на свободата на личността до степен, в която лудостта на личността става политическа кауза.

Превръщането на сексуалните фантазии и извращения в правно обособена, политическа и социална категория, макар и морално незащитима,  води до опорочаване на смисъла на термина „човешко право“. Със самото публикуване и политизиране на сексуалните фантазии, желания и практики като правни и политически категории в системата на човешките права вече е привнесен един ненормален, изроден ген на същността на човешките права като форма на защита на личността от прекалена тиранична държавна намеса. Държавата до този момент никога не се е месила в половия живот на хората с изключение на насърчаване на раждаемостта в семейството (или ограничаването на същата, както е в Китай). Днес редица правителства защитават хомосексуализма като човешко право. Няма забрана за хомосексуални сношения. Защо държавата иска да ни внуши, че всички трябва да приемат хомосексуалното поведение и сношения и дори да потискат естествени реакции и в нарушение на свободата на словото и религията да се въздържат от коментари и критика на хомосексуалното поведение и пропаганда?

Защото самата държава е потопена в извратено себесъзнание за същността на ролята на управника на един народ и на една юрисдикция. Това погрешно себесъзнание като за божеството, което решава проблемите на всички, колективно и поотделно, всъщност е дадено на държавата от самите граждани на същата. Гражданите имат нужда от божество, но единствено държавата е тази, за която те са информирани и вярват, че може да изиграе тази роля на псевдо-Бог.

За глуповатия, наивния или неинформиран наблюдател лишаването на двама души, които „се обичат“ и са от един и същи пол, от „право на брак“ е жестоко, несправедливо отношение. По тази причина непрекъснато възникват движения за „равенство на браковете“, за защита на „сексуалната ориентация“ и подобни, чиято цел е да наложат „толерантност“ на „нетолерантните“.

Малцина се замислят за това колко тиранична може да бъде тази толерантност, когато не отчита, че целта на защитата на хомосексуалните права нарушава правата на свобода на религията. Кой е жертвата и кой насилникът?

Колкото тиранията на колективизма и социализма са противни на свободното общество и достойнството на личността, точно толкова тиранични, но в различен формат, са настояванията, че хомосексуалността трябва да бъде аплодирана и празнувана, а практикуването ѝ да бъде образователна задача на всяка детска градина.

Хомосексуалисткият империализъм е истинското лице на една идеология, в която Човекът, както при комунистическия социализъм, е издигнат до нивото на божество, което може да нарушава естествените закони. Кой може да променя пола си само със силата на своите желания? Или да въведе брачна институция там, където основни аспекти на същата са морално, духовно и практично невъзможни?

Идеолозите на тази нова класова борба за „равенство“ се отличават със същите „етични“ норми, както и комунистите – целта оправдава средствата. Такъв бе случаят с Хулио Северо, баща на седем деца – прокуден от родината си само защото си позволява да публикува нелицеприятни и все пак истинни факти за хомосексуалното движение.

Такъв бе случаят с цветарката Баронел Щуцман и със собственичката на сладкарницата Sweet Cakes by Melissa Мелиса Клайн в САЩ, които бяха атакувани в съда заради вярата си, че бракът е между мъж и жена, и сега плащат сурова цена за убежденията си, защитавайки ги в съдилищата.

Показателно е, че дори ляво ориентираната медийна организация CNN коментира, че решението една 70-годишна цветарка да бъде заставена със силата на държавата да празнува „брака“ на двама хомосексуалисти, е заплаха за свободата на съвестта и вярата, закрепени в американската конституция.

Имперски прохомосексуалистки заявления направи бившият министър-председател на Великобритания Дейвид Кемърън, когато заяви през 2013 г., годината, в която неговата страна „узакони“ хомосексуалния „брак“, че желае да разпространи хомосексуалния брак по целия свят.

Снимка към статия ВК 29 август 2Отново имперски, същата година френската държава със сила заглуши гласа на милиони във Франция,  които протестираха срещу държавното легализиране на еднополовия „брак“. Защо посланиците на определени западни и други държави настояват да преуредят брака в страните, в които те са поканени като гости? Що за мисия е това?

През юни 2016 г. Върховният съд на САЩ гледа делото Обергефел срещу Ходжис, при което на практика петима съдии на назначаема длъжност наложиха „законността“ на „еднополовия брак“ на цяла Америка.

Изводите са два.

На първо място, от момента на навлизането на правната и политическа фигура на „престъпления от омраза“ срещу хомосексуалисти (сякаш другите престъпления са от любов), нововъведеното и внимателно скалъпено „право на сексуална ориентация“ цели да създаде правна и правозащитна рамка на хомосексуалната идеология и да я защити със средствата на държавните закони.

Втората цел е да бъде заставена християнската църква, както и християните търговци, да приемат и да аплодират хомосексуалността и хомосексуализма. Когато един грях, според Библията, се превърне в „човешко право“, то конфликтът между религията и идеологията на „равенството и толерантността“ е неизбежен. Публичният хомосексуализъм и публичното практикуване на вяра са в противоборство.

Откъде идва цялата тази нужда да се признае „законово“ еднополовия „брак“? Несъмнено от самообожествяването на държавата и политическата ѝ класа. Това самообожествяване води до размиване на понятията добро и зло, сладко и горчиво в умовете на ръководството. Ако държавата и нейните управници и политици бяха измислили брака, то те биха могли и да го признават, припознават, легализират и да казват кой кого как да обича. Квазибожеството обаче си присвоява прерогативите и качествата на неизменния абсолют, всемогъщия и вездесъщ Бог.

Снимка към статия на ВК 29 август 3До настоящия исторически момент хомосексуалност е имало във всяко общество – и в най-развитите, както и в най-корумпираните империи. Но като че ли за първи път в човешката история така масово държавата, представлявана от съответните органи и народни събрания, решава да предефинира брака, първоначалната и основна човешка институция, създадена от Бога. Заедно с брака дори и полът подлежи на деконструкция. Съвсем наскоро Канада и два американски щата – Орегон и Калифорния – приеха да включат в документите за самоличност, които техните власти издават, и трети пол: Х. Така личностите с флуиден според тях пол ще могат да имат официални документи, които отговорят на тяхното себевъзприятие.

Атаката не е срещу „религиозните фанатици, които не разрешават на хората да се обичат“. Подронена е основата на човешката идентичност, самосъзнание, достойнство и живот. Атаката е поради това, че хората мразят дори естеството на творението, установено от Твореца. Какво друго остава да бъде обект на разрушаване и деконструкция, ако една от най-същностните биологични, обществени, лични характеристики на индивида – неговият или нейният пол – не са вече установен и непроменим факт, а плод на лично усещане и чувствен избор?

Да припомним българската ситуация. В България законен е само така нареченият „граждански брак“. Тоест сключен пред орган на държавата. Църковният брак е екзотична възможност. При това положение, ако хомосексуалният „брак“ бъде приет от българския парламент като законна форма на такъв,  ще имаме интересната ситуация, в която хомосексуалният „брак“ ще бъде законен, а християнският – не. Въпреки тази правна ситуация, изследване от 2015 г. сочи, че България е силно консервативна с оглед на мнението на хората за еднополовия „брак“ – 79 на сто са против, 18% са „за“ и 3% не могат да решат.

Как да решим тогава каква е стойността на термините „право“, „закон“  и „законност“? При всички случаи, не съобразявайки се сляпо с пропагандните империалистични аспекти на част от международната дипломация в защита на измислени идеи за пол и брак.

* Всички линкове в статията сочат към интернет страници на английски език.
orth. churchБългарски хелзинкски комитет докладва съдебна победа над православната активистка Десислава Пулиева. Ние сме представлявали насрещната страна при съдебни спорове с д-р Пулиева по въпросите на нейното неприкрито, манипулативно желание да ползва държавата, за да ограничи всички различни от нейното разбиране за духовност и вяра.

Съдът много точно е характеризирал действията на Пулиева да се справи със „сектите“ (в случая иде реч за източна религия), като развали техни договори и отношения със съконтрахенти (насрещни договарящи страни).

Решението на съда сочи към едно ново, наистина съобразено с основните човешки права мислене и правоприлагане:

        Съдът не може и не желае да отрича правото на [Панайотова] да формира и обосновава свое становище относно убежденията и практиките на ищците […]“, произнася се СРС. „Недопустимо и противоправно е обаче, мотивирана от тези свои становища, да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да ограничават техните събирания на закрито, включително и чрез призив към тези лица да не изпълняват вече сключени с ищците наемни договори. [Тези убеждения] не могат да бъдат предлог за намеренията ѝ да ограничава чрез поведението на трети лица социалните прояви на ищците“, продължава съдът. СРС констатира, че умисълът на Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт.
       
СРС намира, че ако Панайотова е считала, че ищците вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание. (Подчертаването наше.)


Откъсът от тези мотиви сочи, че това е съдебно решение, наистина достойно за един справедлив съд в едно свободно и демократично общество.

И колкото да подкрепяме мотивите и решението на Софийски районен съд и да не сме съгласни с подхода на г-жа Пулиева, този на БХК, илюстриран в цитат от адвокатката по делото, никак не е за предпочитане.

Ето откъс от изказването на адв. Маргарита Илиева, представлявала дискриминираната от Пулиева източна група:

       Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество – те дължат да спазват законите като всички граждани и организации. Дължат уважение към правата на другите и не са в положение да си позволяват незаконно поведение, защото било в израз на религията им. Те нямат власт в обществото. Властта се намира в публичните институции, които са светски. Съдът с това решение ясно показва, че безпардонната линия, поддържана от подобни субекти – че техните думи и действия не са подвластни на закона – е недопустима. Върховенство в държавата има правото. (Подчертаванията наши.) 

1 YogaЧаст от тези думи сигурно имат правозащитна стойност. За нас във втората си част изказването звучи като призив за ограничаване на публичното изразяване на религиозни възгледи. Причината за това наше мнение е, че не е ясно разграничено „незаконното поведение“ от „незаконното вярване“ и читателят може да остане с впечатлението, че е незаконно православната църква или нейни представители да критикуват религиозни възгледи, които противоречат на нейната доктрина.

„Първа стъпка“ това решение също не е, защото доста стъпки са направени през годините, включително от нас в посока на дебат и опозиция срещу срастването на една идеология или религия с държавната власт, включително и тези на православната църква и опитите за политизирането и одържавяването на същата. Ако адвокатката на БХК си мисли, че е пионер в борбата за свобода на религията и съвестта, ще трябва да я разочароваме. Когато ние се борехме с Пулиева в публичното пространство, адв. Илиева очевидно не е следила тези „пред-първи стъпки“ за внасяне на баланс в ролята на религиозните тежнения на политическата класа да обединява народа не на партийно-идеологически, но на държавно-религиозен принцип, от което страда и самата БПЦ (да си спомним държавно-обединителния процес срещу БПЦ, извършен от царското правителство, прокуратура и полиция през 2004 г.).

От друга страна е притеснителен широкият замах, с който цитираната юристка дава власт на „публичните институции“. Тя ги нарича „светски“ но от смисъла на думите ѝ е ясно, че има предвид, че публичните институции са според нея АТЕИСТИЧНИ. Безпардонното отношение на Пулиева към другомислещи, и парадирането, че защитавала православни вярващи, (които очевидно нямат собствен ум и воля, та да разчитат на манипулативните действия на Пулиева от името на държавата, сраснала се според нея с БПЦ) е много притеснително. Но не много повече от тезата на адвокатката от БХК, че „те“, тоест православно-религиозните хора и техните организации, „нямат власт в обществото“. Върховенството в държавата имало правото.

Веднага следва да си зададем въпроса кой прави правото в държавата? Така ще разберем под чие върховенство се намираме, защото правото не се е пръкнало от само себе си. И колкото и да се пънеха марксист-ленинистите да ни убедят, че държавата е преди яйцето, пак стана ясно, че държавата може да си мисли, че е измислила правото, но всъщност преди нея има един Върховен Законодател, който задава параметрите на категориите „добро“ и „зло“ и моралните категории и оттук – правото и светското законодателство.

Изказването на юристката от БХК е напълно логично с оглед на нео-марксистките и леви идеи, които често движат правозащитната философия на тази и подобни организации. За тях държавата е този бог, от който те имат нужда, за да произвежда законите, с които да променят традиционните ценности и извечните морални категории. И ако не са левите комунисти-терористи, то ще са левите прогресивни западни мултикултуиралисти, които да се занимават с утопично социално инженерство. По повод един публичен сблъсък на идеи (2012 г.) техни симпатизиращи държавни служители са ми заявявали директно, че за тях законите са оръжие за социална промяна. Когато предефинирането на традиционното разбиране за пол, сексуалност и семейство се окаже държавна политика един ден (а то е – виж изискванията на МВР за пол в заявленията за личните карти), то изборът между тоталитарна православна или тоталитарна про-хомосексуална държава няма да е в полза на свободното общество и в двата случая.

Не одобряваме тоталитарните, манипулативни и неетични действия на Пулиева. Но в защита на свободата религията не бива да се правят изводи, които могат да доведат до ограничаване на свободата на религията, включително на православните. Ще отбележим, че дейността на Пулиева е може би единственият пример на някаква форма на правозащитна дейност от страна на организация, свързана с православната църква (изключвайки крайните и изкривени форми на православен национализъм, защото тези форми не произхождат от „правозащитни“ организации и не представляват правозащитни действия). Пасивността на православието по въпросите на модерните концепти за човешки права се дължи на разбирането на БПЦ, че то е национална религия, откъдето произтича и заплахата за свободите на несподелящите православни убеждения граждани на републиката. Мнозинството сякаш не се нуждае от това да му се защитават правата. Освен ако не се окаже, че въобще не е мнозинство.

В същото време настояването, че само атеистичната държава, или някакво „светско“, изчистено от религия право, може да бъде обществен регулатор на въпроси относно вярата, духовността и съвестта, ни напомнят за времето на комунизма, в което религията, тоест християнството, православно и протестантско, беше „опиум за народа“ и религиозните чувства и убеждения на вярващи бяха причина за преследвания и ограничения срещу всеки вярващ християнин.

Следва да отчитаме, че има едно основно право, наречено право на свобода на съвестта и вярата, което е абсолютно, неотменимо, лично право с обществено изражение. Това право включва и свободата на събрания, на изразяване, на сдружаване и е основополагащо за демократичните общества. И да, свързано е с религията и вярата в Бога.

„Те“ нямат власт в обществото, твърди правозащитничката, изразявайки атеистично-хуманистичното си разбиране за толерантност и равенство. Но в такъв случай и обществото няма право на власт над „тях“. Това е принципът на свободното и справедливо общество, в което свободата на съвестта и религията биват зачитани.

Следва ли да се организира квази-държавно, подло преследване на другомислещи, както това прави д-р Пулиева? Категорично не, и това не е наше ново мнение. Дебатът трябва да се спечели честно, въз основа на истинността и моралното качество на представените идеи. Следва ли обаче да се отнасяме към свободата на вярата като към свобода, която не включва възможността да се критикуват убежденията на други или идеология и практики, възприети от държавния апарат? Също категорично не, за да не изпаднем в модерно повторение на гротескно-жестоките и налудничави стремежи на ленинистите терористи от минали десетилетия за пълно изолиране на вярата в Бога и църквата от публичния дискурс. За съжаление, подобни гласове продължават да звучат сякаш нормално в ушите на българското общество, политическо управление и дори, доколкото се касае за цитираното изказване, на някои правозащитници.


„Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? … Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието.“ 

Карл Маркс и Фридрих Енгелс 
„Манифест на комунистическата партия“, 1848 г.


CaptureОбхващане и задържане в задълж. образов. с ма
Когато ти обещаят право, а го превърнат в задължение, очевидно нещо не е наред с формулировката или с правото. Или правото не е право, или то е задължение, което лъжливо е наречено право.


Точно такова е положението с „правото“ на образование в България. Чрез конституционни правни пируети, подконституционни актове и противоречащи на основни човешки права и международни документи закони българската държава започва нова атака срещу хората, родителите и техните деца.

Правилно вестник 24 часа обяви в заглавието си, че ще водят децата на училище с полиция. Първоначално решихме, че това е вестникарска сензация. После се оказа, че способността на правителствения чиновник да мисли незаконосъобразно и произволно надминава вестникарския стремеж към сензации.

Документът, станал повод за настоящото кратко есе, ще анализираме в правен аспект малко по-късно. Тук заявяваме само нашата реакция, която има по-скоро морално-етичен характер. Става дума за

ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст

Терминологията е повече от ясна – ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ДЕЦА. Децата ще бъдат издирвани от всякакви органи на държавата – от регионални инспектори по образованието, кметове, социални работници към дирекции „Социално подпомагане“, ЕСГРАОН – и ще бъдат обхващани и задържани, включително и с полиция. Да, МВР активно ще се включи в реализиране на „правото“ на родителите да предадат децата си за задължително обучение в държавните училища.


Разбира се, поддръжниците на този тоталитарен, фашистко-комунистически подход към правата на родители и деца, в името на корумпираното и разпаднало се държавно „образование“, ще изведат важни аргументи. Ще говорят за престъпността сред ромите и как това било резултат от липсата на образование; ще твърдят колко важно за нацията е да се отглеждат истински българи патриоти и как това може да стане само чрез задължителното държавно училище.

Държава, която има толкова малко уважение към своите граждани, за да третира семейството като производител на биологична маса за издържаните от същите тези родители държавни училища, е тоталитарна. Тоталитарна държава, която със силови методи, всяване на страх и с принуда и с полиция реализира правото на образование, е полицейски тираничен режим.

България е точно такъв режим. Тираничен, полицейски, корумпиран. Режим, за който населението са идиоти, които трябва да бъдат закриляни от собствения им идиотизъм, които нямат право на семеен живот и неприкосновеност, нямат право на семейна обич и чиито деца не са техни, а принадлежат на държавата.

enslaved childrenАко тези квалификации се струват прекалено силни на някого, ви представяме пълния текст на Решение № 373 от 5 юли 2017 г. на МС (подчертаването наше). В решението е заповядано да се обхващат и задържат в образователната система, точно както един тоталитарен режим обхваща концлагеристи в концлагер. Необхванатите деца ще бъде издирвани, преследвани, обхващани. Реализацията, разбира се, не е точно като в концлагер, защото условията в училищата все още не са като тези в концлагерите. Но манталитетът, скрит зад подобно правителствено мислене, което ражда такива решения на Министерски съвет, е точно като този на тиранина, който има пълна, неограничена власт над робите си и техните рожби.

Това, което ще се случи, е че децата на малката хоумскулърска общност ще са първите на прицела на държавно-полицейските отряди по обхващане и задържане на деца в системата.

Циганските семейства, които не държат на образованието, ще продължават да не държат на образованието. За да отчетат дейност, чиновниците ще тръгнат да издирват тези, които са примерни граждани, милеят за децата си и са избрали друга форма на образование.

Неслучайно истинският дух, който стои зад Решение 373 от 5 юли 2017 г., е духът на самозабравилата се, неограничена, безконтролна бюрокрация. Тази държавна бюрокрация съществува сама за себе си и за нея няма нищо свято, неприкосновено и човешко, което тя да не иска да заграби и да подчини – българското семейство и гарантираната свобода на личен и семеен живот.

Дори и ромският казус поставя същия въпрос по отношение на Решение 373. Защо ако културата на даден етнос не държи на формалното образование, хората от този етнос трябва насила да бъдат образовани? Кое благо и право, натресено насила и със заплахи за преследване и санкции, е истинско благо и право? Ако имаме задължение да се образоваме само по държавния модел, то защо не бъде променена Конституцията, за да стане ясно, че в България няма свобода на образованието и че държавно-наложеното образование е ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тогава законът недвусмислено ще сочи,  че идеологията на държавното образование е ТОТАЛИТАРНА, ФАШИСТКА И КОМУНИСТИЧЕСКА. Така няма да има объркване и сантиментални очаквания, че някое семейство може да избяга от железния ОБХВАТ И ЗАДЪРЖАНЕ НА СИСТЕМАТА.

Но българският модел „да не настине и да не се мине“ е видим в това обществено-законодателно лицемерие от конституционен и правителствен ранг. Хем сме демокрация, хем сме тирания.

В един казус, в който защитавах родител и детето му, решили да образоват ученика вкъщи заради насилие в задължителното държавно училище, държавната служителка от регионалния инспекторат по образованието буквално изкрещя в отговор на ясно аргументираното становище на този баща, че ще образова сина си вкъщи, вън от тяхната система: „Но той е НАШЕ ДЕТЕ!“.

В заключение ще зададем най-важния въпрос в тази ситуация. Ще реагират ли родителите срещу този административен произвол на неограничената власт на Министерски съвет и техните силови структури? Ще реагират ли демократично мислещите хора и организации на този пореден, краен, абсурден административен произвол на изпълнителната власт?

Снимка към статия от 08.05Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед в защита на свободата на религия в САЩ. Някой би се усъмнил в нуждата от такава стъпка, имайки предвид, че Америка е свободна по отношение на това кой каква вяра може да изповядва и че държавата не се меси.

Свободата на вероизповедание и религия в САЩ, сравнени с тяхната правна уредба в България, са много различни. Американската система е протестантско-християнска и плуралистична, докато българската е посткомунистически-атеистична и политическо-православна. И тези различия си имат своето основание.


Българската история сочи, че управата в България фаворизира държавната намеса в религиите и тяхното функциониране, докато Първата поправка на американската конституция гарантира ненамеса на държавата в практикуването и изразяването на религиозни възгледи.

По отношение на България знаем, че дори преди малко повече от месец за пореден път социалистически ориентираният нов президент на България направи опит да прокара законопроект, с който щяха да се въведат същите драконовски ограничения на свободата на религия, каквито се опитаха да прокарат през март 2016 г. две групи социалисти.

Но ако си мислим, че американците нямат проблеми с държавния контрол на свободата на религия, грешим.

Администрацията на Обама направи всичко възможно да минимизира тази основна черта на американската демокрация и конституция – свободата на съвестта и вярата в Бога. Под предлог за предпазване на хомосексуалисти и транссексуални (хора, които си мислят, че са другият пол и се държат по начин, който няма нищо общо с естествения им пол), въведе антидискриминационни мерки, които се оказаха защитаващи хомосексуализма и трансполовата идеология и практика, но за сметка на свободата на религията. И когато се говори за свобода на религията в САЩ, имаме предвид най-вече християнската религия в нейните разновидности, тъй като това е най-разпространената вяра там. Тези мерки доведоха до това християни търговци да изгубят бизнеса си при съдебни дела и административни действия, предприети злонамерено и целенасочено срещу тях заради религиозните им убеждения. Такива са семейство Клайн от Орегон, които отказаха да украсят сватбена торта на двойка лесбийки. В категорията „пострадали от толерантност“ попада и Баронел Щуцман от щата Вашингтон, която трябваше да защитава правата си в съда от иска на двама хомосексуалисти, които същата е обслужвала с цветя от цветарския си магазин в продължение на години, докато тези нейни клиенти не поискали от нея да украси с букет тяхната „сватбена“ церемония, което тя отказала на база на християнската си вяра. Тези са само два примера от десетки дела срещу християнски търговци и техни търговски дружества, целенасочено атакувани за „дискриминация“ на основа „сексуална ориентация“ и в нарушение на свободното право на съвест и вяра в Бога.

Българските медии непрестанно заливат публиката с информация от Америка, която е копи-пейст превод от левите американски медии, съставляващи голяма част от медийния пазар там. За българите, които се доверяват на българската преса, Америка е една голяма, богата мултикултурална платформа на успешния ляв социалистически експеримент. Това, разбира се, не е заявено открито, просто левите идеи, присъщи на мрежи като ABC, CNN, CBS, MSNBC и др., са добре отразени в кратце чрез копи-пейст технологията, но отсъства поглед върху консервативната част от американската държавност, медии и обществени настроения.

Затова и изпълнителната заповед на президента на САЩ, Доналд Тръмп, в защита на свободата на религията остава неотразена. Първо, защото свободата на религията е интересна на много малък кръг от българските медии, управници и жители, и второ, защото консервативните новини остават встрани от вниманието на вносителите на новини.

Но извън критиката за българското отразяване на тази заповед на президента на САЩ, следва да уточним, че тя бе част от предизборните му обещания и се основава именно на нуждата да се възстанови баланса в полза на свободата на вярващите в Америка, най-вече християни, изгубена за сметка на правата на хомосексуалните и тези с други разбирания за „сексуална ориентация“ през годините на Обама.

Консервативните лидери и издания, а това са тези с християнска религиозна насоченост, участници в публичния дебат и в политическия процес обаче, не са доволни от този подход на президента. Ето как National Review характеризира тази инициатива на Тръмп:

Според Ню Йорк Таймс и други, които се интересуват от предварителен преглед на администрацията, заповедта има три основни компонента: 1) обещание за „защита и енергично насърчаване на религиозната свобода“, 2) директива за „облекчаване на ограниченията върху политическата активност на църкви и благотворителни организации“ и 3) заповед на „федералните агенции да освобождават някои религиозни организации от изискването за достъпни грижи, които осигуряват на служителите здравно покритие за контрацепция“. Тези директиви са съответно 1) безсмислени, 2) опасни и 3) безсмислени.

Енергичното насърчаване на религиозната свобода е просто декларативно, което не е малко, но е ненужно, защото е изискване на законите и конституцията на САЩ. Критиката, че изпълнителната заповед е опасна, има следните основания. Заповедта, която е нещо като закон за изпълнителната власт, подчинена на американския президент, все пак подлежи на изменение, допълнение или пълна отмяна от една следваща администрация.

Нещо повече, ако една бъдеща президентска и ляво-ориентирана администрация отмени тази изпълнителна заповед, защитаваща определени права на църквите за участие в политическия процес, то църквите биха се оказали в положение да бъдат преследвани за миналите си действия.

Как става това? През 50-те години президентът Линдън Джонсън въвежда в Америка поправка в данъчния кодекс, която казва, че църквите, които имат данъчни привилегии и не плащат данъци за доходите си, нямат право да участват в политически кампании или да подкрепят или да се противопоставят на даден кандидат за управителен пост. Ако биха направили това, те биха изпаднали в опасност да изгубят данъчните си привилегии и да се наложи да плащат данъци със задна дата. Тази „поправка Джонсън“, сравнена с българските законови ограничения спрямо вярващите относно тяхната възможност да се включат в политическия дебат без да укриват верските си убеждения, е почти невинна.

Въпреки това, критиците на половинчатата мярка на американския президент настояват защитата на свободата на религия в „модерната административна държава“ да става със закон, а не със заповед, която лесно може да бъде отменена.

В България се предвижда затвор за всеки, който си позволи да направи връзка между религиозните си убеждения и политическите такива – виж допотопния комунистически чл. 166 от Наказателния кодекс.

Въпреки това, поради традициите в опазване на свободата на съвестта и вярата в САЩ, както и свободното участие в политическия дебат, неограничавано от комунистически закони, които целят борба с християнството, възможността за прилагане на „поправката Джонсън“ в един бъдещ момент може да се окаже ограничителна за свободата на вярата и съвестта на тези, които са разчитали на изпълнителната заповед на президент Тръмп.

Консервативните критици също твърдят, че изпълнителната заповед на Тръмп не адресира най-важните заплахи за религиозната свобода – ограничаване на свободата на словото и вярата в академичните институции в САЩ, финансирани от централната власт, пре-дефинирането на пола и семейството и атаката срещу християнските образователни организации и права.

В същото време президент Тръмп публично обявява на религиозните водачи, че няма от какво да се притесняват, той милее за свободата на религията и нейното публично признаване и място в политическия процес.

При положение обаче че Американският съюз за граждански свободи ACLU, една отявлена лява и про-социалистическа правозащитна организация с много пари и влияние, нарича изпълнителната заповед в защита на религиозната свобода „фото-сеанс без много значение за промяна в политиката“ по въпроса, следва да сме наясно, че Тръмп просто е отбил номера.

Сравнено със систематичните опити за пълно отнемане на фундаменталната свобода на вярата и словото, включително и на новия български президент, недостатъчната защита на свободата на религията от страна на Тръмп по отношение на американците изглежда като „бял кахър“. Съвсем логично някой би възкликнал: „Да им имаме проблемите на американците!“. Но именно поради способността си и волята си да държат управниците отговорни, американците имат заслужената завист на повечето свободомислещи, в политическо и консервативно отношение, хора по света.

Адв. д-р Виктор Костов
е издател и главен редактор на „Свобода за всеки“.

ДОКОГА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЩЕ ТРЕТИРА ВЯРАТА В БОГА КАТО ПРАВОНАРУШЕНИЕ?

(Обновена!)*Снимка към блог статия от 5 април 2017

България заема второ място в статистиката на Европейския съд за правата на човека по изгубени дела по жалби за нарушения на чл. 9 от Конвенцията. Чл. 9 защитава правото на свобода на религията и съвестта. С 83% загубени дела, България се нарежда пред Турция и Русия. Изводът е един – държавата и нейните чиновници нямат намерение да се поучат и да започнат да уважават едно от най-основните човешки права, крепител на демокрацията – свободата на вяра и убеждения.

Веднага след успеха на ГЕРБ и БСП в предсрочните избори сме изправени пред поредната (за кой ли път!?) атака на властите в България срещу основни права и свободи на вярващите хора. Упоритостта, с която българските управници желаят да премахнат свободното функциониране на основни човешки права в страната, е забележителна.

Само една година след въвеждане на злополучните проекти на Кадиев и БСП за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, с които се отнемаше изцяло свободата на религия в България, имаме нов проект, който иска да направи точно същото! На 03.04.2017 г. Министерство на правосъдието (МП) публикува на сайта си Проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство (изтегли от сайта на МП тук).

Този път обаче, за да се избегне обвинението в политическа и идеологическа натовареност на проекта, предложението за драконовско ограничаване на основни човешки права в сферата на вярата, словото, сдружаването и събранията идва от Министерство на правосъдието, а не от социалистическа или друга политическа фракция. Но това е нож с две остриета – на практика, официална държавна институция се ангажира с един пореден антидемократичен проект за законови промени.

На второ място, проектът за изменение и допълнение на ЗВ е завоалирано представен в проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство. Тук се занимаваме единствено с тези, като че ли тихомълком предложени, промени на ЗВ.

В официалния сайт на министерството дори има кратко експозе,* (ескпозето е свалена в деня след тази публикация - б.а.) в което се твърди, че:

Новите текстове в Закона за вероизповеданията са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С тях се въвежда  изрична забрана на анонимните дарения в размер над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз.
Цитираните твърдения не отговарят на реалността. Тъй като предложените изменения в ЗВ са предъвканите и само частично смекчени предложения на Кадиев и БСП от март 2016 г. ., проблемите, установени в техните законопроекти, с пълна сила се отнасят и за настоящия проект.

С проекта за промени в ЗВ се предлага въвеждане на редица ограничения на фундаменталното право на свобода на религията и съвестта така, както е дефинирано в чл. 9 от ЕКПЧ. Някои от предложенията са:

1. Ограничаване на практикуването на вероизповедание (религия) чрез въвеждане на задължителна регистрация пред държавен орган на вярванията под формата на „юридическо лице“ (по-подробен и детайлен анализ ще обясни новата техника на този неостаряващ метод за държавен контрол над съвестта на хората). Тоест въвежда се, отново, „държавен лиценз за вяра“. Елиминирана е либералната до момента трактовка в ЗВ, че религиозната общност може да има своя регистрирана институция, „юридическо лице“, но това не е задължително условие за съществуването ѝ и за упражняването на правата на отделните личности в общността.

2. Контрол на финансирането на регистрираните (тоест всички) вероизповедания  – предвижда се регистър на всички дарения над 1000 лв. (тук новото предложение е малко по-либерално от това на Кадиев от 2016 г., който искаше долният праг за регистрация на дарението и дарителите да бъде минималната работна заплата).

От горния цитат от сайта на МП някой може да се заблуди, че едва ли не чл. 17 и чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС предвиждат подобна опция, която българското управление просто прилага в наши условия. Чл. 17 от ДФЕС заявява единствено, че местните законодателства сами решават как да управляват отношенията си с църквите и религиозните общности, а чл. 63 забранява ограниченията на движението на капитали и финанси между страни-членки.

Въвежда се запис на имената на дарителя и целите на дарението (какви ли биха могли да бъдат те?). Доклад за тези дарения се дължи на държавата ежегодно или при поискване от ДВ в срок от 3 дни. Въвежда се и задължителен финансов отчет на всички приходи и разходи на регистрираните вероизповедания до Дирекция „Вероизповедания“ всяка година. Благовидният предлог на проектовносителя е, че така щяло да се осъществи по-голяма прозрачност и по-добре да се разпредели държавната субсидия. Разбира се, не се споменава нищо за църквите и вероизповеданията, които нито получават, нито някога са искали да получават държавни пари.

3. Отново има опит за „национализация“ на вярата. Ограничава се възможността чужденци да представляват регистрирани в България религиозни общности. Само такива, за които пред ДВ се предоставят доказателства, че владеят българския език, ще имат право да водят богослужения в милата ни татковина. Преводачите са излишни.  

За да стане ясен крайно ограничителния и антирелигиозно-дискриминационен характер на това предложение, ще напомним, че няма въведени ограничения управителите и представителите на регистрираните в България търговски дружества да са само български граждани или да им се налага да представят доказателства пред Агенция по вписванията, че владеят български език.

4. Увеличават се глобите за нарушения по ЗВ по традиция, започната от Кадиев – с 1000%, тоест десетократно.

5. Ограниченията на правото на вероизповедание включват ограничение на политическите права на гражданите при възприета от държавата „злоупотреба“ с категории като „политическа дейност“ и „национална сигурност“, които не фигурират в стриктно изброените в чл. 9 ал. 2 от Европейската конвенция случаи на възможни ограничения на свободата на религията.

6. С промяната в преамбюла на ЗВ открито е заявена крайно отрицателната, осъдителна и дискриминационна гледна точка на законовносителя спрямо религията и свободата на религия. Вносителят на законопроекта е счел, че трябва изрично да подчертае в декларативен стил, че вероизповеданията имат задължение да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България. Единствено разбирането в съзнанието на законодателя, че с вярата си вярващите хора целят именно нарушаване на конституционния ред и териториалната цялост на републиката, може да мотивира подобно безсмислено изявление.

7. Ограничават се свързани със свободата на религия други основни човешки права, освен свободата на сдружаване и свободата на словото.

Заключение

Като цяло новият проект за ограничаване на човешките права в сферата на свобода на религията, съвестта, словото и сдруженията се различава много малко от драконовските неомарксистки законопроекти на Г. Кадиев и БСП от миналата година.

Новият подход и новият формат, чрез който се предлагат – чрез проект за допълнение на Закона за българското гражданство, както и някои изменения в текста на Мотивите към законопроекта, не могат да прикрият постоянно възобновяващото се отрицателно отношение на властимащите към вярата, вярващите хора и свободното упражняване на тяхната религия. Този законопроект е недостоен за разглеждане в едно истински свободно и демократично общество. Надяваме се, че той ще има същата съдба като предложенията на Кадиев и БСП – ще бъде оставен без разглеждане и ще бъде отхвърлен поради крайно реакционната си същност и антирелигиозен и недемократичен характер.


  
* Бележки и обновяване след публикуване на основния текст: След публикуването на настоящата статия Министерство на правосъдието (МП) свали от сайта си информацията, съдържаща коментирания тук законопроект, мотивите и всички други придружаващи го документи. Последната информация в медиите е, че проектът е оттеглен, въпреки, че няма такова официално становище от МП. Законопроектът е предложен от президента Румен Радев и неговия кабинет. Уволнен е правен експерт на средно ниво към министерството, отговорен за публикуването на преписката за обсъждане на сайта на МП. Като основна причина за скоростното оттегляне на проекта за изменение в ЗВ и други закони в медиите се цитира преди всичко въпросът за "уседналостта" при гласуване, но някои споменават и поредния опит за контрол на релгиите. На кеширана интернет страница (запазена снимка) може да се види списъка с датите, свалените документи и техните заглавия. Според президента, предложеният от него проект защитава конституцията, правата на човека и суверенитета на България. Не може да сме по-несъгласни с това изказване, както е видно от горната статия, особено и поради факта, че според българската конституция президентът няма право на законодателна нициатива.


Снимка към блог статия 20.03Дали във Великобритания, доскоро двигател на проспериращия Европейски съюз, или в олгархично-демократична посткомунистическа Русия, свободата на религията и особено проповядването на Божието Слово – Библията – е подложено на сериозни, дори крайни ограничения от държавата. През 2013 г. британската държава въведе измисления „еднополов брак“  и в резултат на това често проповедници-християни, които цитират Библията и библейския морал, стават обект на оплаквания и атаки, независимо от гарантираната свобода на съвестта и словото в една демократична страна, каквато би трябвало да е Обединеното кралство.  

На 28-ми февруари двама улични проповедници бяха обвинени и осъдени от британски съд за нарушение на обществения ред, просто защото са проповядвали Божието слово и са цитирали от известния английски превод на Крал Джеймс от 1611 г. Майкъл Оувърд и Майкъл Стокуъл (на снимката горе), упражнили основното си човешко право на свобода на убежденията, вярата, съвестта и словото, цитирали един от най-популярните в света преводи на Библията, са счетени от прокурора Иън Джаксън за въвлечени в „криминален и обиден проблем“.

Нашият добър приятел и колега адвокат Роджър Кишка, сега работещ за Christian Concern, UK, публикува мнение, че осъждането на тези двама проповедници е „опасен прецедент, който ограничава свободата на изразяване, а тя е барометър за стабилността на демокрацията в едно общество, в  този случай Кралството.

В същото време анти-евангелизаторски закон удари руски протестанти. Тук поместваме със съкращения информация от статията, публикувана първоначално в „Орловские новости“ под заглавие  Още трима баптисти в провинция Орел бяха глобени въз основа на „Закона Яровая“.

На 10 март Уритския окръжен съд на провинция Орел осъди трима евангелски християни, представители на баптистите, с глоба за нарушение на Закона за мисионерската дейност. Според решението всеки от баптистите, който се е явил пред съда, е глобен 5000 рублипо чл. 5.26 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на законодателството в областта на свободата на съвестта и свободата на вероизповедание и на религиозни сдружения).

Съдът констатира, че баптистите са виновни за незаконно участие в разпространяването на религиозна литература и каненето на хора на техните религиозни срещи, като не били уведомили руското Министерство на правосъдието за началото на тази дейност на религиозната организация, както се изисква по закон.

През юли 2016 г. в Русия бе приет пакет от законови „изменения за борба с тероризма,  предложен от депутатката Ирина Яровая и сенатора Виктор Озеров. Сред другите промени в закона е и поправка, отнасяща се до мисионерската дейност. По този начин, точка 4 от член 5.26 от Кодекса за административните нарушения предвижда санкция под формата на административна глоба, която е  от 5000 до 50 000 рубли за гражданите и от 100 000 до един милион рубли за юридическите лица.

Първото решение въз основа на Закона Яровая бе издадено на 30 септември 2016 г. от съда в Орел, с което американският баптистки мисионер Доналд Осуорд бе осъден да плати глоба от 40000 рубли. Американецът не успя в обжалването на глобата пред Руския Върховен съд, след което обяви, че възнамерява да напусне Русия след 14 години пребиваване в страната.

Трудно е да преценим кое наказание е по-сурово и по-тоталитарно. Все пак, според контекста Русия има история на ограничаване на правата на християни, които не принадлежат към официалната държавна идеология, или в случая – официалната православна църква. От друга страна, не по-малко притеснително е една демократична страна като Великобритания да осъжда хора само за това, че са избрали да изявят публично моралните си и религиозни възгледи. Очевидно все по-малко свобода има за вярващите, които желаят да се включат в публичния дебат както на Изток, така и на Запад. Явно трябва да заглушат съвестта си, за да угодят на държавата. Но тогава няма да има какво да кажат на публиката.

Източници: Orlovskie Новости, 13 март 2017 г., Orlovskie Novosti, 13 March 2017, Christian Concern.

Снимка към блог статия 17.02
В предаване по една от ефирните национални телевизии кандидат-управляващ
, бивш финансов министър Владислав Горанов, направи поредните тоталитарно-амбициозни изявления:

В сферата на образованието, освен да стимулира преподавателите, ГЕРБ планира и да наказва недобросъвестните родители. „Ще има репресия от страна на държавата срещу майките и бащите, които по някакъв начин възпрепятстват децата си да посещават училище”, каза Горанов.

С тези свои изказвания функционерът от партията на гражданите за европейско развитие на България иска една все по-нескрита репресия срещу хоумскулърското движение, което набира сили и припознаване сред много семейства в България, след като провалената задължителна държавна образователна система не може да се справи.

Следва да бъде напомнено на търсещия репресии кандидат-държавен управник, че в условията на демокрация репресиите могат да бъдат реализирани, ако има послушен електорат, който задължително гласува срещу свободите си. И колкото отчасти този демократичен модел да е приложим в България, има достатъчно будни българи и родители, които ще дадат нужния отпор срещу ограбването на родителските им законови права и срещу разбиването на семейството, за което се готви ГЕРБ.

Никой тиранин не е успял да стане такъв без първо да разбие семейната обич и единство. Защитниците на семейните ценности и демокрацията знаят много добре тази истина.

Така че по-скоро държавните мъже и жени вместо да заплашват родителите, за които добруването и образованието на собствените им деца е много по-важно, отколкото е за държавния чиновник, и вместо да се заканват срещу правата им да образоват децата си според своите убеждения, по-добре да насочат усилията си да реформират загнилата си образователна система, която се е превърнала в емоционална, интелектуална и социална касапница за умовете и сърцата на подрастващото поколение.
Възможно ли е една страна, един народ да се наричат свободни, ако  непосредствена задача на техните „социални служби“ е да отнемат децата на бедни вдовици и да ги преразпределят на платени „приемни семейства“? Разбира се, че отговорът е НЕ! Иначе какво значи „свобода“ и какво значи „демокрация“, ако доразрушаването на едно семейство в трудност е основна цел на такова общество?

Точно това правят българските СС и го направиха за пореден път с г-жа Даниела Колева от Сливен. Отнеха ѝ трите деца поради бедност. Децата са дадени на различни приемни семейства. Бездушната „помощ“ на държавните чиновници се състои в това да разбият семейството, да отнемат на вдовицата трите дечица, а тях да лишат от майка и братчета и сестричета.

Въпросът, който веднага бе поставен от будни хора, беше: защо „социалните“ имат пари да преразпределят деца и да плащат на така неречените „приемни семейства“, а не помогнат с тези пари на майката?

Отговорът е прост: защото механизмът на бездушната държавна бюрокрация така е направен, че парите да се усвоят при преразпределение на деца, и отчетите да изглеждат по-внушителни, сякаш социалните са си свършили работата. Това, че една майка, която едва свързва двата края, има нужда от помощ, и че единствената ѝ утеха са децата ѝ, изглежда е без значение.

След като медиите съобщиха за случая, имаше ответна обществена реакция. Хора от страната и чужбина събират средства за помощ на г-жа Колева. Малко след тази реакция СС заявиха, че всъщност това не било прибързано решение, че били много старателни в опитите си да помогнат на г-жа Колева да се справи с трудната материална ситуация. Пропаганда.

Дори медиите се хванаха и писаха, че децата веднага били върнати на майката след отнемането им, което просто не е вярно и беше установено от СВ  след разговор лично с г-жа Колева.

Съгласно закона деца се отнемат от родителите само ако има насилие над тях в семейството. Г-жа Колева била подписала съгласие!? На кого ги разправят тези недомислици? Дали адвокатът ѝ внимателно е прегледал какво подписва? Аха, тя нямала адвокат, когато подписвала съгласието си да ѝ вземат децата.

Доколко една притисната от бедност майка на 25 години е в състояние да се справи с предизвикателствата и правните каламбури, които СС крият в ръкава си?

Ситуацията може да бъде поправена. Хората със съвест трябва да реагират и да пишат и да протестират срещу наглото незачитане на семейната и майчина обич, на института „семейство“, даден от Бога, и на честта и достойнството на една майка, която се бори за най-скъпото си „притежание“ – децата, които е родила.

Подпишете петицията с искане държавната служба „Социално подпомагане“ в Сливен НЕЗАБАВНО да върне децата на г-жа Даниела Колева. Децата трябва да са при майка си ПРЕДИ рождествените празници.

СВ предоставя сметката си за дарения, които ще помогнат г-жа Колева да получи начална финансова стабилност. Дарението може да направите много лесно, в брой в каса на Изипей или по посочената в сайта ни сметка. Основанието за паричния превод задължително трябва да сочи „Помощ за Д. Колева“, за да гарантираме средствата да отидат при нуждаещата се майка.

Нека да направим едно добро дело и да върнем децата на тази майка, чиято бедност не е порок, както държавната бюрокрация счита. Така и празникът ни ще бъде истински.





МАСИРАНАТА АТАКА СРЕЩУ КОНСТИТУЦИОННИ РЕЛИГИОЗНИ ПРАВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВА И НА НАЙ-НИСКО ОБЩИНСКО НИВО; ПРОДЪЛЖАВАТ И ИНИЦИАТИВИТЕ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ

СВ внесе вчера, на 11 май, меморандума на АДФ от 31 март, разкриващ правната противоположност на законопроектите на Кадиев и БСП с разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика по въпроса.- ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА НА БЪЛГАРСКИ

СВ внесе в парламента и правителството Русенска декларация срещу законопроектите на Кадиев и БСП, подписана от над 370 русенски граждани и евангелски църкви и организации. Вижте текста на декларациятатук

Стара Загора:Общинарите си мислят, че са Съветът на Европа или поне българският парламент – отменят конституционни права - ЛИНК КЪМ ТЕКСТА ВЪВ ФЕЙСБУК

Ако нямате ФБ, вижте краткия коментар тук: КОМЕНТАР: ЕГОТО ПРЕЧИ НА СТАРОЗАГОРЦИ – ЧРЕЗ НАРЕДБИ КЪМ ПРОМЯНА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ РЕД!

София:Напред към атеистично светло бъдеще – ударно предложение на четирима общински съветници за отмяна на свободата на религията и други конституционни права чрез... акт на софийските общинари

"Доклад относно изменение и допълнение на Наредба №1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община от 05.05.2016 г." - ЛИНК КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

В края на седмицата предстои събиране на евангелско-протестантски църковни лидери в София и правозащитници, с цел обсъждане на законово противопоставяне на радикалните предложения на софийските общински съветници

Пловдив:Остра реакция на граждани и църкви срещу предложение на общински съветник от Патриотичния фронт в Пловдив за отмяна на свободата на вярата и словото - ЛИНК КЪМ ВНЕСЕНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАД 1000 ГРАЖДАНИ НА ПЛОВДИВ

Пловдивски вестник съобщава за събитието с избирателни категории и информация - ЛИНК КЪМ СТАТИЯТА

В края на месеца Координационният съвет за защита свободата на вярата и словото организира национална среща в Пловдив за обсъждане на мерки и противодействия срещу целенасочените опити за ограничаване на основни човешки и конституционни права на вярващите. Ще ви информираме допълнително.
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
unnamedКРАТКИ КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТ „КАДИЕВ"

НАСТОЯЩИТЕ БЕЛЕЖКИ В КОНЦЕНТРИРАН И РАЗБИРАЕМ ВИД РАЗКРИВАТ АНТИРЕЛИГИОЗНАТА МАРСКИСТКО-ЛЕНИНСКА СЪЩНОСТ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНИНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ВНЕСЕН В ПАРЛАМЕНТА ОТ Г. КАДИЕВ НА 1 МАРТ 2016 Г.

ПЪРВО Е КОМЕНТАРЪТ, СЛЕД ТОВА Е ДАДЕН ТЕКСТЪТ НА ЗАКОНА, КЪМ КОЙТО СЕ ОТНАСЯ КОМЕНТАРЪТ. ЦЕЛИЯТ ЗАКОНОПРОЕКТ НА Г. КАДИЕВ МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ТУК:
http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-26.pdf
(ПОЧТИ ИДЕНТИЧНИЯТ ЗАКОНОПРОЕКТЪТ НА БСП МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ТУК!:
http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-32.pdf)

Общ коментар на законопроекта „Кадиев"
Вярата се регистрира от държавата, която става източник на вяра и съвест: само регистрирани от държавата вярващи могат да вярват и то при ограничена форма на изразяване; дирекция „Вероизповедания" се превръща в контролно-разрешителен-наказателен орган; забранява се всякакво финансиране от чужбина, остава само финансиране от местните членове на църкви и то при регистрационен режим и деклариране на средствата, или от държавата; финансовите дела на църквите се одържавяват без държавата да финансира църквите; въвеждат се тежки бюрократични и многобройни процедури на контрол над служителите, дарителите и ученията на църквата, забраняват се мисли и проповеди, които са неудобни за режима; налагат се глоби при неясни обстоятелства, без да има доказване на деяние, а самите глоби са увеличени почти стократно.
...

За да прочетете целите доклади, съответно от 8 и 5 страници, моля изтегелете ги в PDF формат от линка по-долу, със съответното заглавие!


На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Либертарианството е почти непознат термин в българската политика и култура. То е най-общо казано, политическа философия, която защитава минимална намеса на управлението (държавата) в личния и обществен живот. Поради крайния и тоталитарен социализъм, демонично натоварен и неотстъпващ позиции дори в условията на настоящата квазидемокрация, либератарианското мислене и политика са може би сред най-добрите политически решения за България.

Проблемът с крайното либертарианство обаче е следният.

На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците Като християни ние вярваме, че светският управник има за задача да наказва лошите и да защитава добрите (вж. Римляни 13 в Новия Завет). Така поставена, задачата веднага поставя и изискване управникът да има поне някакво отношение съм категориите добро и зло. Тези категории са валидни по отношение на единния и истинен Бог.

"Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат". Притчи 29:2

"Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им". Притчи 29:16

(На графиката: горе – либертарианство според другите; долу – според либертарианците)

Добро и зло, дефинирани по друг начин, освен по абсолютисткия начин, зададен ни от Библията и юдео-християнската традиция, са изкривени интерпретации на добро и зло.

Така наречената „държава", с която сме свикнали след ранните години на 20ти век, е в голяма степен езическа мисловна конструкция, която няма способността да върши добро в същността си, защото нейното предназначение е да се конкурира с Бога, и в крайна сметка да Го измести. Повечето от създателите на концепцията за „държава" – типажи като Русо и Хегел – са крайни атеисти или хуманстични идолопоклонници. Известен е приносът на Хегел към тоталитарната държава, която той нарича „Бог, който ходи по земята". При подобни претенции от страна на държавата, можем да очакваме от нея само случайно да улучва да върши добро, доколкото то съвпада със съвестта на хората. Но като цяло, нейната функция е на тоталитарно, бюрократично чудовище, дори в „демократични" условия.

Либертарианството, чиято визия е да се противи на голямата държавна бюрокрация, от друга страна не се ангажира с морални и вечни категории. За либертарианеца личната свобода изведена до крайност е най-голяма ценност. Тази позиция е много полезна в случаите, когато е на власт тираничен тоталитарен режим, на който трябва да се противодейства.

Но анархията, в която всеки е сам закон за себе си, е също толкова тиранична и опасна, както анархията на тоталитарната „държава". В този модел тоталитарната държава създава, измисляйки си нови „държавни" закони и морал, вън от дадените ни от Бога.

Християните (тези, които мислят и са ангажирани с политическо мнение и свидетелство) също предпочитат лична и политическа свобода. Особено свобода да проповядват и да се събират. Но общността е критично важна част от християнската вяра и практика. Ние сме индивидуални личности, но не можем един без друг. Христовото спасение и служение включва църковната общност, спасението е индивидуално, но има и общностен аспект. В общността моралните и духовни категории не са без значение. Тоест, личната свобода минава през общностното признание и благо.

В обществото, устроено на либертариански принцип, поради парцелирането му до крайност, има опасност от групова и лична тирания. Тоест беззаконие на дребно, социално фрагментирано беззаконие. Тъй като само вътрешно свободният човек може да ползва свободата по отговорен начин, а мнозината поради греха не са такива, то либертарианството може да проработи само в едно праведно християнско общество.

В езическо и греховно общество приложението на либертарианската идея ще доведе до хаос и тирания на беззаконието на гражданско ниво. Тиранинът обаче няма да е управникът, а обикновеният човек, тъй като, ако всеки ще е закон сам за себе си, злите и нечестивите ще имат точно толкова свобода да бъда зли и нечестиви, колкото добрите и примерни жители, които уважавт другите. (Разбира се, не можем да не отбележим, че беззаконните човеци спокойно ползват голямата държава, за да се прикрият зад нея и да вършат злите си дела; така че, това обрисуване на тиранията на анархията е само условно).

Така в едно либератрианско общество, в което отделната личност няма вътрешен морал и уважение към другите, добрите хора ще трябва да добавят още една функция в живота си – самоотбраната.

Принципно тази функция се пада на светския управник. Неговото служение не е да преразпределя блага или да се занимава със здравеопазване и благотворителност. Основните задачи на управника са мир и справедливост. Казано другояче, той воюва и наказва, за да осигури мир и справедливост. В тоталитарния модел светският управник не е такъв, а тоталитарна самообожествяваща се държава. Самият управник се превръща в престъпник, който има нужда някой да го овладее. Поради отхвърляне на Божито слово и Божия стандарт.

В този смисъл – на тотална и неефективна държава, която издържа мързеливи търтеи-държавни чиновници – по-добрата алтернатива е либертарианският или близък до него модел. Поне е ясно, че управникът го мързи и е неспособен, и така ще му се дължат минимални данъци, с цел средствата да останат у хората, за да се мобилизират за прозводство, семеен живот и самоотбрана. Тези нужди са така формулирани, тъй като едни в либертарианството ще се чувстват свободни да пушат марихуана, а други ще ползват свободата си да се образоват и да се въоръжават, за да се защитят от безделника, който пуши, и е свободен, но не произвежда и кара по магистралата в зиг-заг. Така добрите и учените ще успеят, а злите и глупави ще се провалят. Единственият проблем на тази утопия е, че в реалността провалилите се зли и глупави винаги имат нуждата успелите и умни да почувстват болката им.

Християнската гледна точка е ясна: свободата в политически план се състои в овладяване на злото. Либертарианството не разпознава добро и зло в същинския им смисъл – Бог казва кое е добро и кое зло. За християнина политическата система е без значение – ако управляващите са праведни, демокрация, република или монархия нямат значение. Божието царство расте и напредва в този свят независимо и именно защото не е от този свят, и не е обвързано с ограниченията на последния.

Но обществото с много истинска лична свобода не е либертарианското, а християнското.

Църквата е богочовешка организация, която в своя неиституционален и неполитизиран вариант буквално носи стандарта на Божието царство на земята (църквата, сборът от вярващи християни, не е Божието царство, както много често грешно твърдят богослови и лаици). Личната свобода на новородения християнин е благородна, защото търси единствено доброто на другите и прогласяване на Божието спасение и добрина.

Личната свобода на грешния човек всъщност е опасна. Защото човешката природа е покварена от греха и злото. Злият човек иска да реализира своята свобода, но за сметка на другите. Добрият човек упражнява свободата си, не като отнеме тази на другия.

Лорд Актън каза великата своя фраза, която повтаряме и до днес: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно". Именно тази фраза е осъждението както за държавните тирани, тоталитарните режими, така и за поддръжниците на АБСОЛЮТНАТА лична свобода. Крайният, радикален и безкомпромисен индивидуализъм е точно толкова тиранична и нечовешки безумна доктрина, колкото и тоталитарно-корпоративният държавен режим. (Разбира се, има пробойна в сентенцията на Актън – Бог има абсолютна власт, но тя в никакъв случай не Го покварява, а е израз на Неговата любов и справедливост.)

Какво по-тиранично можем да намерим от напускане на разума и предефиниране на собствения си пол, съгласно вътрешните си чувства? И настояването под предлог за равенство и справедливост това безумие да бъде превърнато във всеобщо задължително държавно защитено право?

Свобода в хаоса на безмерното и безбожно индивидуално безхаберие е точно толкова невъзможна, колкото в социалистическия общностен тоталитаризъм. Свободен е само този човек, който може отговорно до носи бремето на свободата. Библейски приета, и според нас доказана житейски, постановка е, че най-тежкото робство е това на греха и заблудата. То е като тежък кошмар, от който не можеш да се събудиш, и дори в съня си се съмняваш, че има изход. Така, както прекалено контролиращата държава няма друга същност, освен тирания, тъй като изземва божествени функции и налага изкривената си по този начин същност на всички, така тираничен може да се окаже и либертарианският модел.

Джон Адамс, един от така наречените „отци" на американската нация, твърди, че високо уважаваната американска конституция е приложима само сред хора (народ), които имат религиозни ценности. Тоест имат задръжки, уважение към другия, и могат да се самоуправляват. За съжаление, съвременните леви тенденции, не, политически ветрове, които тресат Америка, са само тъжно доказателство за неговите думи.

За хората на Изтока, като тези в България, излизащи от комунизма и все още живеещи под неговата сянка, по-лошо няма да стане. Затова либертарианският експеримент, разбира се подкрепен от една консервативна партия, основана на християнските ценности, може да гарантира стабилизиране на политическата обстановка. А защо не и така лелеяното индивидуално и национално възраждане?

Все пак свободният човек може да се асоциира с други разумни свободни хора и да неутрализира вредния тираничен ефект на хаоса на безкрайното самоопределяне на индивида. Робът на тоталитарната тирания, от друга страна, винаги ще бъде пушечно месо на елитарните социални инженери, без да го разбира. Българите имат качества за първото (да са свободни), но трябва да се отърсят от второто (да са роби). Разбира се, съгласявайки се с Адамс, няма как свободният българин да стане такъв без да премине през покаяние и прошка на греховете, съгласно новозаветните писания. А това е задача, в която политикът не може да реализира, а само да съработничи на Главния Предприемач.

Все пак ние можем да си представяме, че народът управлява, но истината е много по-различна.

*****

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват (Даниил 7:27).

Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища; И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе (Второзаконие 28:9-10)

И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува (Откровение 19:5-6).



Виктор Костов е адвокат, доктор по философия и богослов. Председател на Християнреформистка партия. Издател и главен редактор на сайта за свобода на съвестта, религията и словото Свобода за всеки.
От репортажа на НТВ не става ясно кои точно са другите пастори, правили опит да търгуват с гласове за последните избори, проведени на 5ти октомври 2014, въпреки твърденията в пресата за множествено число (Дневник). 

Но ако пастор Александър Тодоров, познат като Сашо Хлебаря, е бил заловен поради доста пошлия му подход към етичните и законови ограничения за „продажба” на политическа съвест, то определено стремежът на евангелските църковни организации да участват в политическия процес, с цел влияние върху светската власт не е добра идея. Въпросът, който стои, е дали в този опит за политическо влияние църквата и християните влияят на политиката (за да я направят по-честна, по-отворена, по-насочена към служене, а не към доминиране над хората) или играчи като Сашо Хлебаря ползват светската политика, за да си купят влияние в църквата, продавайки гласовете на пасомите си.

Да обясним. Александър Тодоров има влияние в ромските църкви в Самоков. Когато имаш влияние над хора, ти си техен ръководител. Напоследък придобилата гражданственост дума е „лидер”. Тъй като съвременната политика изисква да имаш множества зад себе си, Сашо решава, че може да влияе и в избора на светска власт. Но защо да дава нещо безплатно (тоест влиянието си сред ромите-евангелисти), като може да го продаде? А и защо да не го продаде, след като ромите са бедни и имат нужда от пари? Макар и тези пари да са цената на тяхната политическа съвест.

Мога да бъда обвинен, че защитавам тезата църквата да страни от политиката, но това не е така. Напротив, църквата има легитимно и дори критично важно място в обществото. Ето защо и хората, които ходят на църква, би трябвало активно да се включат в обществения дебат, включително и в политическия такъв. Но обсъжданият тук злополучен пасторски пример не е моделът, който визирам за

„участие на християните в политиката”.

На първо място, Сашо Хлебарят, е олицетворение на обърнатия подход на отношенията църква-държава в посткомунистическия период. Вместо църквата да влияе на обществените процеси с пророческото си виждане за Божиите стандарти и християнската етика, държавата, все още под формата на посткомунистическо изчадие на атеистичния тоталитаризъм, с някои демократични характеристики, влияе на начина на мислене и дейност на църквата. (В този случай говорим за евангелистката църква.)

Защо Сашо вкарва политиката в църквата, като продава нещо, което всъщност не може да продаде – политическата съвест на хората? По една проста причина. Като евангелски ръководител, той е навикнал да не зачита личната съвест и вярата на хората, пасомите, за които би следвало да душегрижителства. Едно възможно обяснение е, че себепредставата на Божия служител очевидно е еволюирала от служител на Бога и респективно – на хората, към наместник, който владее умовете, волята и политическия избор на простолюдието.

Търговията в храма за този пастор очевидно е начин на мислене и начин на служене. Подобен манталитет обаче не само не е осъждан от вярващите, а на практика те го подкрепят (говорим за подопечните вярващи на изобличения пастор). Ако имаше истинска обратна връзка относно търговския нюх на пастора ..., то нямаше да се стигне до положение, в което невярващата телевизия да учи на морал и праведност духовния водач.

Но фактите са разстърсващи – ето цитат от чисто меркантилното изопачаване на библейски текстове, което Сашо е приел да сподели с църквата, с цел да реализира политическо влияние и парична печалба (цитирани в новинарския сайт Дневник):
"В неделя сме на избори и Бог ще ни посочи правилния път, правилната партия, която ще ни даде по-добър живот. Радвайте се, вече знаем за кого да гласуваме! Гласувайте за нашата нова партия и ще ви се помогне! Дайте гласа си и ще ви се даде!"

Можем да обвиним журналистите в склоняване към престъпление. Но толкова лесно ли е да бъде съблазнен един вярващ християнски водач? Всъщност всяко едно падение е постепенен процес, а не внезапна катастрофа. Фактът, че пастор Тодоров е местен общински съветник от коалиция ДПС-Евророма, където ДПС е точно същата партия на етническо-религиозна основа, защитаваща интересите на българските турци, и оттук недалечна на исляма, вече е красноречив за качеството на житейските избори на християнския(?) пастор.

Християнството е вяра, която освобождава личността във вечен и временен план. Вярващият е отговорен вече не пред страстите си и свободен да греши, но е отговорен пред Бог и неговия стандарт. Когато обаче пасторът възприема своето служение и влиянието, което има над хората, като най-важното на света, и започне да възприема ръководната си роля като по-важна от тази на Спасителя, тогава съвсем естествено е той да счете, че съвестта на хората принадлежи на него, а не на Господ Исус Христос.

На второ място, не бива да пренебрегваме етническия произход и подход на този евангелистки пастор. Циганската култура има своите основополагащи характеристики, които в много случаи биват осветени и променени от влиянието на Библията и вярата в Бога. Но за нерадост много често се случва така, че културата е тази, които модифицира библейското послание, за да стане то удобно на културно обособените вярващи.

Тоест вместо Бог да променя ромите, ромите нагаждат Божието откровение според своите навици.

За отбелязване е, че този феномен на нагаждане на Библейското учение не е само ромски патент. Такава е човешката природа, и в най-ретроградни и в най-напреднали общества този проблем винаги е стоял пред църквата. Разбира се ромският манталитет, поставен в християнски евангелистки условия и непроменен от библейската етика, не е извинение за поведението на Сашо Хлебаря. Ще отбележим, че подаването на оставка е правилна постъпка. Но дори от този принципно разумен акт, който би трябвало да е акт на покаяние, Сашо вади дивиденти. Фактът, че насърчава себе си колко „мъжки” е постъпил с оставката в същото време говори именно за неотменното присъствие на това, което наричаме „ромски манталитет” – огромно самочувствие, често непокрито с нужния морален и умствен „багаж”.

Защо пастор Александър се е решил да продаде нещо на практика непродаваемо (как можеш да продадеш нещо, което не е твое!?) – политическия вот на други хора? Отговорът е двузначен. На първо място, защото Сашо счита, че той е собственик на съвестта и вярата на тези хора. Той е убеден, че има такова влияние над тях, че е толкова завладяващ и харизматичен, че каквото им каже, те това ще направят. Той е техният Месия.

На второ място виждаме силата на мамона в мотивацията и действията на пастора. Парите са власт и влияние. И ако аз имам влияние над душите и умовете на пасомите, а ти го искаш за твоите политически цели, това ще ти струва пари! Разбира се, увъртанията на пастора, че парите били за благото на бедните роми, е сълзлива история за заблуда на противника. Ако го беше грижа за благото на ромите, пасторът щеше да проповядва Божието слово и да ги учи на етика, честност и морал, а не чрез неетични и дори престъпни действия да използва немотията им за свои цели. Разбира се, някой веднага би казал – толкова обича пасомите си, че е готов и престъпление да извърши, само те да се облагодетелстват! Ние сме вярващи разбира се, но точно на подобна мотивация за себеоблагодетелстване няма как да повярваме.

Примерът на пастор Тодоров не бива да е стандартът, за който се сещаме, когато говорим за участие на християните в политиката. За съжаление, мнозина църковни водачи,

дори да не са продали гласовете на пасомите си

за пари, имат подобен манталитет на този на Сашо Хлебаря – „ние притежаваме душите на хората, защото се „грижим” за тях, колко му е да им кажем как да гласуват”. Ако тази моя констатация е истинна дори само донякъде, то връзката между

църковно лидерство и политически тоталитаризъм не е много далечна.

Църквата, християните, са сол и светлина на света; стандарт за морал и етика. Но ако светлината им е тъмнина, то каква ще е тъмнината им? И ако солта е безсолна, кому е нужна такава в и без друго блудкавият политически свят на антигерои в българската политическа сцена?

Мнозина вярващи днес твърдят, в унисон с остатъчното мислене от тоталитарния атеизъм, че християнството не трябвало да участва в политиката. Опасността била да не се размие евангелието, което е абсурден аргумент. Как може да се размие нещо, което е стандартът за всичко друго? Защо Бог да няма територия в политическия процес, при положение, че от Него произхожда всичко, цялата вселена, човекът и дори концепцията за власт и управление? (Разбира се, никой не може да ограничи влиянието на Бог в политическия процес, въпросът е по-скоро за персоналното участие на християните в него). Защо безконтролният егоизъм и престъпната себичност да бъдат оставени да владеят над народа, а не хора, които държат на принципа на Христос „прави на другите така, както сам искаш на теб да правят”? Нима църквата няма пророческа роля в управлението? Или трябва да се съгласим тя да бъде само благотворителна организация, която да запълва дупките на държавните „социални грижи”?

Един от отговорите лежи в инцидента с пастора от Самоков. Той доказва, че някои пастори, които не са премислили добре значението на библейското учение на Христос за връзката и разликата между Бог и кесар, имат за цел по-скоро да вкарат политиката в църквата, отколкото да влияят на политиката с християнското послание.

Докато християните не осъзнаят тази грешна посока на мислене, инциденти като описания тук ще изобилстват в ежедневието на хората, чийто призив е да просвещават другите с доброто и с евангелието, включително и в политиката. Това, което спасява донякъде положението, е, че НТВ не може да прати репортери със скрити камери навсякъде, където църковното лидерство има нужда от дисциплиниране относно търговията с политическо влияние в Божия храм.

Правата запазени © 2014. Препечатване само с изрично разрешение.
За такова пишетe на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Адв. д-р Виктор Костов е председател на ХРП, издател на сайта Свобода за всеки и правозащитник адвокат на редица евангелски пастори в дела в защита на свободата на вярата, съвестта и традиционното семейство.

За Министерство на образованието и науката (МОН) е по-важно да си записан в държавното училище, отколкото да имаш знания. Според Силивия Кънчева, държавен експерт по информатика в МОН, Божидар Маринов, домашен ученик с блестящи участия в национални състезания по информатика, е "неученик". Той е класифициран от нея така, тъй като не е записан в държавно училище на МОН. За бюрократката обаче отличните знания и постижения на Божидар са без значение. Не е достатъчно, че въпреки постиженията на Божидар държавата му отказва участие в състезания по информатика, на които той обикновено е първи. В интервю за новинарски сайт г-жа Кънчева почти открито заявява, че Божидар и семейството му трябва са станат обект на интервенция от социалните служби, Отдел "Закрила на детето" и посещения с цел глоби от местната общинска администрация.

Интервюиращата журналистка от своя страна пита държавната служителка дали по религиозни причини бил държан настрана от държавното училище Божидар. В коментар на този въпрос ще напомним, че това не е относимо към казуса, нито държавата има право да се меси в религиозните вярвания на хората. На трето място, ако някой би искал да узнае дали по религиозни причини майката на Божидар не го е записала в училище, то такава информация, и то само ако желае, може да даде самата майка.

Но очевидно е, че причините за избор на алтернативна форма на образование са много и са комплексни. Най-важната от всички възможни ми се струва тоталитарният подход на бюрократичната система на задължително образование, в която бюрократите искат децата просто да са записани при тях, независимо дали това означава качествено образование или не. И са готови да преследват и деца, и родители, докато всички не коленичат пред наложеното по административно-принудителен модел "задължително държавно образование" с цел "социализация".

МОН: Божидар е спрян от училище незаконно- даваме случая на Агенция за детето (Текстът на интервюто).

Петък, 27 Декември 2013 15:45

Черно - бели сънища

Разказ от Явор Костов*

черно-бяла снимка

"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха." --
Битие 37:5

Здравейте, г-н Д.!

Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не успявах да избягам от усещането, че изпускам времето и утре вече може да е късно. Да си призная, малко се притеснявам от Вашата реакция, защото държа изключително много на мнението Ви, но понеже съм на път да преодолея и тази пречка, в момента съм пред компютъра, готов да се обърна към Вас – писателят, на чийто творби чистосърдечно се възхищавам.

Дълго време в ума си прехвърлях точните думи, които исках да Ви пиша, за да не се изложа, но вместо да получа яснота, се оказа, че забуксувах в невъзможността да свържа и едно смислено изречение. За щастие, навреме открих колко глупаво е да се изразявам като някого другиго, и ето защо смятам да споделя с Вас единствено това, което излиза директно от сърцето ми. Позволете само още нещо да спомена, и преминавам директно на въпроса. 

За гореспоменатата несгода имам едно напълно основателно обяснение, а именно – никога не ме е бивало много с думите. Предпочитам цветовете. Намирам ги за по-богати, по-топли, по-чувствени и по-близки до мен – по тази причина станах художник, а не писател като Вас. Не съжалявам, защото съм дълбоко убеден, че най-добре за един човек е да върши това, което го прави щастлив, тоест, което го кара да разкрива най-искрено същността си. За мен това съкровено нещо е рисуването, а за Вас, очевидно, е писането. Вие рисувате с думи точно това, което аз се стремя да изобразя с четката, и затова Ви почувствах близък още с първия Ваш разказ, който прочетох. 

Стига вече – няма повече да ви досаждам с ненужна информация за себе си и моите наблюдения, и понеже дълбоко ценя времето Ви, преминавам директно на целта на писмото ми. Без заобикалки. Г-н Д., искрената ми молба към Вас е да прочетете оставащите редове. За мен това ще е от особено значение. Бих искал да получа съвет, и ако наистина се решите да ми отговорите, ще съм Ви изключително благодарен. Всъщност, за да съм по-прецизен правилната дума не е точно „съвет”, а по-скоро „коментар”. Ето за какво става въпрос. 

От два месеца имам проблем със спането. Събуждам се около два и тридесет (плюс минус десет минути), а после до сутринта не мога да мигна. Само да знаете колко ужасно е това състояние. Пробвах какво ли не, за да се избавя, но не постигнах никакъв ефект. От средата на нощта будувам, сякаш охранявам секретен военен обект и задачата е на живот и смърт. Всъщност, това здравословно неудобство роди и нещо добро – прочетох хиляди страници художествена литература в часовете до седем, като по този начин се запознах и с Вашите книги. С риск да се повторя, мисля, че разказите Ви са прекрасни, и именно посланията в тях ме наведоха на мисълта, че Ви познавам добре и Ви чувствам близък, дори на практика да не съм имал честта да Ви видя лице в лице. От сърце плаках и се смях на историите Ви и… ох, извинете ме. Ето, че пак се заплеснах.

Странното събитие, към което искам да обърна вниманието Ви, не е дискомфортът свързан с безсънието, а фактът, че вече за осми път сънувам едни и същи сънища. На седмица поне веднъж. Три на брой са, идват в един и същи ред, стават все по-въздействащи, и не на последно място, озадачаващо обстоятелство е, че на цвят са черно-бели. За мен като човек, работещ с цветовете и техните нюанси, тази подробност съвсем не е без значение. Мисля, че и в нея се съдържа послание, което бих искал да разчета, но уви – сам не мога. Затова имам нужда от Вас.

Уважаеми господин Д., уверявам Ви, че не съм полудял и определено не съм объркал адреса, като се обръщам към Вас за мнение, а не към някой психолог или ясновидец. От една страна, защото първите се опитват да боравят с човешката душа без да познават същността и произхода й, а за вторите съм дълбоко убеден, че са или шарлатани, или служители на мрака, и затова ги презирам. От друга страна, докато четях творбите Ви, си помислих, че тези мои повтарящи се сънищата несъмнено носят важно съдържание и послание. Именно разгадаването на това послание мога изцяло да поверя на вашата компетентност. И за да не съм голословен, ето какво имам предвид.

В първия сън се намирам в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис: „Родното училище – задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б. О. 

Искам да извикам, че тази мисъл, макар и малко по-различна, съм я чувал, но после усещам, че моята функция там е чисто и просто да съм невидим наблюдател. Нямам способността нито да говоря, нито да докосвам, нито да въздействам по какъвто и да е начин на участниците в това нощно видение. Примирявам се с пасивната роля на зрител и насочвам цялото си внимание към училищната сграда. Модерна е. С много прозорци, но огледални – не можеш да видиш нищо от това, което се случва вътре. Тя има вход от едната и изход от другата страна. 

Над горния праг на входа са поставени два надписа. Първият гласи: „Добре дошли скъпи малки бъдещи строители на най-хармоничния Човешки строй”. Вторият – „Родителите дотук”. Насочвам вниманието си към изхода, където вместо разбираеми думи, на вратата са изтипосани нещо като йероглифи. Разбирам, че представляват древен вавилонски език, неразбираем за никого другиго, освен за мен. Прочитам следното: „Готов биологичен материал”. 

И сега идва най-важната част – виждам как към входа се отправят множество мънички дечица. Съпроводени са от родителите си, които им махат с ръце, докато малчуганите развълнувани влизат през вратата. Не след дълго веселата глъч затихва. Обръщам се към другата част на сградата, откъдето през изхода се изнизват тълпи с младежи. Зная, че това са същите деца, които видях преди малко. Не съм изненадан от бързото им порастване, а от вида им. Шокиран съм, но разбирам защо едва по-късно. Главите им са квадратни.

Така свършва първият, а веднага след него започва вторият сън, като близко до ума е, че връзката между двата е очевидна. Пред мен стои човек с квадратна глава. Не мога да определя възрастта му, а за пола имам съмнения. Приемам, че е мъж и установявам, че еднакво убедително би могъл да е на двадесет или на петдесет. 

Обръща се към мен и ме заговаря, с което разбирам, че този път съм видим за останалите. Оглеждам се. Намираме се в нещо като голям заводски склад – чист, просторен и осветен с хиляди мънички енергоспестяващи крушки, хвърлящи от онази изкуствена светлина, която прави бялото на окото на човек да изглежда мътно. Не сме сами, помещението е пълно, а всичките хиляди мъже и жени удивително си приличат. 

– Днес е Празникът на огъня – моят събеседник проговаря с глас на екскурзовод и ми маха с ръка да го последвам. – Това е любимият ми момент от седмицата. Харесвам и Деня на промяната, когато участваме в програмата за поправяне творбите на класиците. Изваждаме думи и пасажи, които са политически некоректни, и ги заменяме с нови – звучащи толерантно. Изцяло в духа на социално-културните реалности на новото време. Да-а, както казва любимият ни лидер Б. О.: „Толерантността е кръвта, течаща във вените на Новия Човек”. Щастлив съм, че активно участвам в пренаписването на класиците, но нищо не може да се сравни с Шестия ден – Празникът на огъня.

Забавно е да гледаш как пламъкът смачква хартията, тя става черна и после хоп – леки остатъчни парченца изгорени страници хвръкват из въздуха. Днес ще горим Владимир Буковски. Може би го знаеш, той е от онези подли и злобни врагове на най-хармоничния Човешки строй. Това заслужават писаниците му. Огън! Миналата седмица наред беше Хърбърт Шлосбърг и неговите „Идоли за погибел”, а по-миналата… сега не помня, но няма как да забравя началото. Началото беше незабравимо – Библията. Опиумът за народите. Някои казват, че все още има скрити бройки у враговете на
най-прогресивния Човешки строй, но един ден ще ги открием всичките и хайде в огъня. Вярвам в това.

Оставям го да си говори, а аз се опитвам да намеря изхода. Виждам го, но ми се струва, че е на километри разстояние. Тръгвам натам, но трудно се върви защото тълпа квадратни глави се блъскат в мен, високо издигнали плакати. Прочитам някои от тях, докато си проправям път към изхода:
„Ние сме строителите на най-хармоничния Човешки строй”, „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено-необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, „Чрез хуманизъм към мир”, „Свободното слово е политически коректното слово”, „Да живее толерантността” и още, и още. Задъхан и уморен, най-накрая изхвърчам през изхода. Блъскам се в табелата с вавилонските йероглифи. Прочитам отново „Готов биологичен материал” и едва тогава разбирам, че току-що съм излязъл от училището от първия сън.

Господин Д., надявам се, че не съм Ви отегчил. Може би, вече Ви става ясно защо смятам, че разгадаването на сънищата ми е от Вашата компетентност. Във Вашите разкази съм срещал подобни картини и е очевидно, че Вие знаете нещо повече от мен. Моля ви, кажете ми, кажете ми какво е то? За днешно време ли се отнасят тези сцени, или за бъдещето, или трябва да потърся по-дълбоко тайнствено значение. Отговорете ми, моля Ви! Преди това обаче, нека Ви разкажа и третия сън.

Той е най-кратък. Застанал съм пред същото училище и отново съм невидим. Разбирам го, защото никой не ме забелязва. Хората с квадратните глави пъплят навсякъде и говорят нещо, а аз с очите си виждам как казаното от устата им се материализира във формата на семена, пада на земята и изчезва. Не минава и секунда и почвата под краката им се раздвижва и ясно виждам как нагоре започват да се вият някакви растения, приличащи на въжета, покрити с огромни тръни, наподобяващи ноктите на граблива птица.

Изведнъж започвам да изпитвам нещо, което няма как да обясня. Може би думата „ужас” е най-близка по смисъл до това усещане. Искам да говоря, но съм невидим и отпускам безпомощно рамене. Тогава чувам силен звук на тръба и глас… Несравним глас. Имате ли представа как бучи мощен водопад? Ниагара например. Чували ли сте шума на ураганен вятър? Пукота на изгарящи дървета, хиляди. Грохота на земята при мощен земетръс. Смесете всички тези звуци и ги умножете по сто. Горе-долу такъв бе Гласът. После всички замръзват на местата си, картината изсветлява до съвършено бяло, след което се събуждам.

Господин Д. ето това са те – черно-белите сънища, които поне веднъж в седмицата смущават нощната ми почивка. Моля Ви, пишете ми какво мислите. Несъмнено носят в себе си скрито послание, което се надявам с Ваша помощ да бъде разгадано. И накрая, нека Ви кажа и причината защо го искам толкова отчаяно. Вярвам, че е възможно, когато разбера съдържанието, им да мога най-сетне да се наспя. В този момент повече от всичко друго се нуждая от хубав, сладък, десет часов сън. 

Оставам с очакване,

К. К.

***

Уважаеми господин К..

Съжалявам, че Ви отговарям едва сега, месец след Вашето писмо, но преживях няколко неща, които ме забавиха, независимо от желанието ми да се свържа с Вас час по-скоро. Ще Ви разкажа подробностите до най-малкия детайл, но засега само използвам случая да Ви поканя на среща в началото на следващата седмица. Надявам се ще разберете сериозността на ситуацията и ще дойдете. Сега накратко ще Ви запозная с фактите, като съм сигурен, че тази информация ще представлява интерес за Вас, тъй като има пряко отношение към отговора на въпросите, които ми задавате. 

Господин К., още преди да прочета докрай писмото Ви, знаех какво сте сънували до най-малката подробност. Логичният въпрос е как е възможно при положение, че със сигурност не притежавам дарба да тълкувам нощни видения. Отговорът е – три седмици преди вашето, получих още седем писма, в които различни мои читатели описват сънищата си. Всичките наподобяват Вашите. Можете ли да повярвате? Още седем човека сънуват това, което и Вие. И това бе само началото. През последния месец получих още петнадесет писма с все същото съдържание. В началото мислех, че е някаква шега, но сега съм изцяло убеден, че преживяването е автентично.Трябва да е сляп човек, за да разбере, че това не е фантастично съвпадение, а факт. И понеже вече имам очи, които възнамерявам да използвам, виждам сериозността на посланието в сънищата. Убеден съм, че те разкриват нещо от същността на времето, в което живеем. 

По тази причина, вдъхновен и от Вашето писмо, написах разказ със заглавие „Черно-бели сънища”. Всичко на всичко, отне ми седмица и бях готов. Целта на историята бе ясно да покажа, че хората с „квадратни глави” пъплят навсякъде, превзели са всяка сфера на обществения живот, дори провокирах читателите веднага, когато намерят „огледало”, да видят лицата си и най-вече формата на собствените си черепни кутии. Провокативен разказ с неочакван край. По мое мнение се получи добре. 

Изпратих готовия материал на издателя ми, очаквайки да го пусне в следващия брой на „Литературен полет”, както се случваше при предишните ми творби. Вчера обаче получих отговор, в който дългогодишният ми издател И., когото познавам от двадесет години поне, твърди, че не може да го публикува. Извинява се горещо, но твърди, че бил посетен от представителите на новосформирана служба, наречена Полиция на словото. Те го принудили да не пуска разказа, защото бил политически некоректен и съдържал обидни квалификации, отнасящи се до хора и институции, имащи водещо значение в победата на хуманните ценности. С други думи, носел духа на нетолерантност. Как са се запознали със съдържанието на разказа на този етап, за мен е тайна.

Ето защо имам лично предложение към Вас, а и към останалите, които ми писаха през последните месеци. Нека основем клуб или както там се нарича. Клуб на сънуващите в черно-бяло. Да се организираме. Основна цел – черно-бялото да си остане в сънищата, за да може реалният живот да бъде наситен с красиви цветове, а не обратното. Вие сте художник, ще ме разберете. Очаквам вашия отговор, а от мен имате допълнителната организация. Моля Ви, мислете бързо, защото наистина утре може да е късно, както се казва.

И накрая, понеже споменах за сънуващите в черно-бяло от първо лице, позволете ми и аз да Ви разкажа едно мое нощно видение от последните дни. Сънувам го вече трети път. Обливам се в пот, а жена ми твърди, че викам поне три минути като обезумял, след което съм опипвал главата й. Настина много странно. Но стига толкова с въведението, ето го и съня. 

Намирам се в голям двор с лостове за гимнастически упражнения, баскетболно игрище и пейки на два реда. Затворени са от ограда, висока около три метра, за която разбирам (не зная дали това има съществено значение), че е прясно боядисана. Застанал съм срещу светла сграда (заради черно-белия формат на съня, не мога да определя цвета), на която малко под плоския покрив се големее надпис „Родното училище – Задължително условие за прогресивното развитие на човешкия род”. Под него с една идея по-малки букви прочитам: „Дружбата с всички народи, прегърнали ценностите на хуманизма, е така жизнено необходима, както въздуха и водата за всяко живо същество”, след което са изгравирани инициалите Б.О... 

Продължението Вие го знаете. 

Очаквам Вашия отговор.

Х.Д




* Бележка от редакцията: Въпреки, че нашият сайт не е за художествена литература, произведения, които отразяват точно тематиката и визията на сайта естествено се вписват в листата от важни творби, разкриващи проблематиката на свободата, личността, вярата в Бога, обществото и държавата.



Адв. д-р Виктор Костов участва в дискусионния формат на предаването "Часът на Милен Цветков" по НТВ на 3 октомври 2013 г. Д-р Костов защити тезата за нуждата от личен морали и отговорност на всяка личност. Самоуправлението на човека е в основата на неговата свобода, която също е съчетана и с лични и обществени отговорности. Д-р Костов цитира библейския пасаж от Псалми 14 и 53: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро", като констатация за причината поради която обществото и личността се намират в днешната криза и безнадежност.


Сем. Вундерлих са отново заедно, след съдебното решение от 19.09.2013Радостни сме да съобщим, че вчера немският семеен съд в Дармщат постанови връщане на четирите деца на сем. Вундерлих. Децата на Вундерлих, на възраст 7-14 години, бяха отнети преди три седмици поради една единствена причина - семейството обучава децата си у дома. В документацията на властите за атаката над дома на Вундерлих не са открити никакви данни за тормоз или насилие над децата.

Дирк и Петра Вундерлих са благодарни на всички поддръжници на правото на домашно образование по целия свят, които изразиха подкрепа за техния казус. Децата са били широко усмихнати в момента на връщане при техните родители, точно три седмици, след като бяха насила отнети от властите от семейното жилище. Адвокатът на семейството съобщава, че международният натиск и посланието в подкрепа на Вундерлих е било ясно и добре чуто от немския съд и политици.
 
Това събиране на родители и деца обаче идва със скъпа цена.

Вундерлих е трябвало да обещаят пред съда, че ще изпратят децата си в държавното училище. Семейство Вундерлих са християни и имат сериозни несъгласия с държавното задължително образование в Германия, което включва и насилствено сексуално образование на невръстни деца, както и се състои от програма, която прокламира хуманизъм и атеизъм, и в която няма място за Бог и християнската вяра. Изправени пред възможността обаче да им бъдат отнети завинаги родителските права, тези любящи родители нямаха избор.

Борбата все още не е приключила. Следват правни действия за пълно възстановяване на родителските права на майката и бащата и евентуалното осигуряване на спокойно и мирно практикуване на домашно образование в Германия или в друга страна. Още повече, нужно е немската държава да получи ясно послание, че е недопустим диктатът над съвестта и вярата, насилственото разделяне на деца от родители, които упражняват международно признатото фундаментално право на свобода на образованието съгласно ценностите на семейството и убежденията на родителите.

Майкъл Фарис, председател на HSLDA, международна правна организация за защита на правото на домашно образование, казва: „Немската държава обича компромиса, ако чрез него в крайна сметка успеят да си наложат волята... Сега те нямат проблем Вундерлихови да си получат децата обратно, стига да ходят на държавно училище. Това отношение - „или както ние искаме, или ще видите...” - е все още живо в това  общество, което се предполага, че е толерантно.”

адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих в ГерманияЗначение за България

Ситуацията в България като отношение към задължителното училищно образование и правото на родителите да образоват децата си според убежденията си е принципно много близко до немската. Освен това, като водеща сила в ЕС, действията на властите в Германия в нарушение на човешките права биха могли да насърчат българските власти да действат по подобен начин.

Родители, които избраха домашното образование миналата година заради насилие над детето им в училище, бяха предадени на прокурора от социалните и Отдела за закрила на детето във Видин, като търсеха наказание лишаване от свобода до 3 години. След намесата на адвокат от Свобода за всеки и международен и местен натиск прокурорът отказа да образува наказателно производство. Властите във Видин се оттеглиха от директния и груб натиск върху семейството. И въпреки това видимо по-меко отношение на българските власти, казусът все още не е затворен за тях, което прави възможно при всяка промяна в политическата ситуация държавата да потърси отново насилствено налагане на държавното училище, въпреки правото на домашно образование на родителите.


По тези причини, ние ще устояваме фундаменталното право на домашно образование, гарантирано в ЕКПЧ, Всеобщата декларация за правата на човека и в редица други документи, по които България е страна.

(На снимката по-горе вдясно: Адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих на среща на адвокати и правозащитници от САЩ и Европа, защитаващи правото на домашно образование, през септември 2013 г., в Германия)



 Снимка към статията Полицията щурмува секта в Германия от друг скорошен инцидент там.
Снимка към статията "Полицията щурмува секта в Германия" от друг скорошен инцидент там."

Редакционна бележка: Препепачтваме публикацията с разрешение. Тя съдържа писмо на германец до HSLDA, в което се изразява неодобрение срещу защитата на международната организация на семейство Вундрелиш, чиито деца бяха насилствено отнети от социални работници, полиция и спец части, само защото са обучавани вкъщи. След писмото на германеца е и коментарът на Майкъл Ферис, председател на базираната в САЩ организация, който е показателен за определени тенденции в претенциите на държави, правителства и техни органи по отношение на ограничаване на фундаменталното човешко право на родителите да образоват и възпитават децата си според своите убеждения.

---------------------------------------------------------

Скъпи колеги, получих следния имейл от господин Щефан Шмит, написан в отговор на възмущението ни, изразено по случая, свързан с шокиращото нападение и бруталното отнемане на домашно образованите деца на сем. Вундерлих. Моля, прочетете коментара ми по-долу и след това преминете към действие.

*Препратено изцяло и без редакция*

--------Оригинално Съобщение------------

От: Щефан Шмит [личен ймейл редактиран и премахнат]

Изпратен: Сряда, Септември 04, 2013 7:31 сутринта

До: info*********

Повод: Вашата статия: Помогнете на Вундерлих да си върнат децата

Скъпи г-н Ферис,

Това, което се случва тук, е напълно шокиращо и неприемливо. Извинявайте, но НЯМАМ предвид случващото се в Германия, а вашата статия. Никога не съм чел статия, съдържаща до такава степен арагонтност, невежство и т. н.

Вашият памфлет съдържа огромно количество полемични глупости. Изглежада е написан единствено с цел да привлече внимание и подхрани съмнителните ви амбиции. Напълно неприемливо е да злоупотребявате, ограничавате и влияете върху свободата на една независима държава само заради вашите съмнителни цели.

Германия НЕ е Съединените американски щати.
Домашното образование е НЕЗАКОННО според германския закон.
Ние нито искаме да знаем, нито ценим мнението ви за нашите закони.
Легално е в САЩ, така че си стойте там и се борете за правата си там.


Единственото, което Вундерлих, тези така наречени родители, искат, е да попречат на децата си да развият свободно и отворено мнение за света. Те искат да ги задържат насила в собствения си малък свят, независимо от това, което децата искат или не искат, и то само поради някакви си религиозни причини!

От самото начало тези така наречени родители набиват собствените си мнения и вярвания на тези бедни деца. Те въобще не са имали шанс да изградят собствено мнение. Това може да се нарече изтезание и то със сигурност вреди на децата и на развитието им като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото. И всичко това се прави, само за да удовлетвори родителите и за да се разпространят странните им идеи, отвратително!

По мое мнение тези родители трябва да бъдат хвърлени в затвора и да не бъдат пуснати, докато всичките им деца не завършат училище. Всеки, независимо от причините, който вреди на децата си по какъвто и да е било начин, трябва незабавно да се отдели от тях. Ако пък причината е религиозна, човекът трябва да бъде арестуван и затворен.

Сърдечни поздрави!

Щефан Шмит


За съжаление, това е виждането на много хора в Германия. И в основата си е официалната позиция на властите относно домашното образование, защитавана от държавата и съдилищата.

Това също, колкото и шокиращо да звучи, е позицията на твърде много хора дори и тук, в Америка.

В имейла си г-н Шмит твърди, че домашното образование пречи на децата да се развият „... като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото“. Също – и че „хората, които [домашно образоват] по религиозни прични трябва да бъдат арестувани и затворени“. Толерантен? Отворен към света? Свободен? Не мисля, че г-н Шмит схваща иронията на изявлението си. Г-н Шмит преиначава думите.

Истински либералното и демократично общество или държава не отвлича деца, за да наложи държавно-стандартизирано образование. Всъщност, основните човешки права и принципи определят правото на родителите да решават как ще образоват децата си като по-важно дори от самото оцеляване на държавата. (виж член 4.2 от Международния пакт за граждански и политически права.

Искам американската общност за домашно образование и всички други приятели на свободата да имат предвид, че този начин на мислене не е ограничен само до Германия. Много законодатели и академици в САЩ ще се съгласяват с вижданията на г-н Шмит. Някои от тях дори работят, за да ги осъществят тук. Понастоящем, за щастие, домашното образование (вече) не е легална причина за държавата да отвлича децата ви, понеже не посещават държавно одобрено училище. Колко време ще се задържи това положение?

Когато демократична държава като Германия може безнаказано да нарушава такива човешки права – защото това, което прави, е нарушение на човешките права – без да се надигне и гласче на протест от страна на другите свободни държави, трябва да се запитаме в каква безопасност се намира нашата свобода?

Това не е битка само за домашното образование, нито само единствено за това семейство. Това е битка за свободата.

Тази битка се води за основното човешко, дадено от Бога право на всяко семейство да решава как ще изживее живота си. Как иска да отгледа и образова децата си. В какви религиозни или философски виждания иска да вярва и според какви вярвания иска да живее.

Тесногръдството и нетолерантността на г-н Шмит представляват антитеза на ценностите, на които е основана нашата република. Подобни виждания са в противоречие с основните човешки права, които всяка свободна държава трябва да защитава – права, които дори Германия се е задължила да защитава, когато е подписала над дузина договори. Но г-н Шмит и много германски чиновници смятат, че държавата трябва да налага собственото си виждане на гражданите си. И те си мислят, че държавата трябва да използва сила от всякакъв вид, за да постигне тази цел. Толерантност? Отвореност? Свобода???

Не смятам, че това е така, а вие?

Приятели, свободата е под атака. Ще се надигнете ли в нейна защита? Ще застанете ли до мен, за да подкрепите това семейство и свободата? Моля, обадете се, изпратете имейл, факс, пишете на Германското посолство и консулство във вашата област. Време е германските законодатели да бъдат конфронтирани от истината.

Предприемете действия сега – ще ви отнеме само няколко минути

Благодаря за загрижеността и подкрепата ви за това безценно семейство. Очаквайте още информация в процеса на нашата работа по освобождаването на тези деца и подкрепата за семейството.HSLDA помага чрез законови усилия, целящи събиране на семейството. Можете да станете съпричастни в борбата ни за семейство Вундерлих като станете наш член или чрез дарение в полза на Фонд свобода на домашното образование.

Неотлъчно до вас в защита на свободата,

Майкъл Ферис



Страница 1 от 3