Блог Свобода за всеки
Валентин Кожухаров

Валентин Кожухаров

В ежедневния си живот на вярващи понякога сме удовлетворени от църковния живот, който водим, понякога се сблъскваме с редица проблеми и се стараем да ги преодолеем, а понякога чувстваме ограниченията на държавната власт и негодуваме и търсим възможности за защита на конституционното ни право на свобода на съвестта и религиозните убеждения. И често не се замисляме, че животът на християните в нашата страна е далеч по-добър и благословен от живота на християните в други страни, където те са подложени на преследвания, убийства, насилия и затворничество.

На 23 юни 2014 г. институтът Гейтстоун публикува новината, че християните са най-преследваната общност от вярващи в света. Той цитира изследването на Реймънд Ибрахим от февруари 2014 г. (повече подробности тук), в което се казва, че мюсюлманските страни са тези, където християните са подложени на най-жестоки преследвания и ограничения. Събитията в Ирак и Сирия от последните няколко месеца по най-нагледен начин изваждат наяве ужасяващи факти. На християните, които присъстват на тези територии като древни християнски общини още от времето на апостолите и до днес, се дават три избора: да се обърнат в исляма, да плащат джизя (данък с цел защита на живота и собствеността) или да бъдат убити. Стотици хиляди християни вече напуснаха родните си домове и заминаха за други страни в търсене на убежище и възможности за запазване на вярата си. Този древен християнски район вече смени религиозния си ландшафт и християнството в него е на път да изчезне от лицето на земята.

Изследователската и статистическа организация „Pew Research Center” (повече за нея тук) оповести още на 14 януари 2014 г. данните за състоянието на религиите в света и примерите на омраза и преследвания, като посочи, че християните са сред най-преследваните вярващи в света (подробности – тук). Оттогава насам изследванията продължават и тенденцията като че ли е тези преследвания да продължават и да се увеличават. За нас е трудно да си представим какво означава да си християнин в подобна среда, където по време на богослужението насилниците влизат и започват да убиват наред, домовете на християните са изгаряни до основи и цели семейства са избивани, вярващите са пращани в затворите (и християнки раждат децата си в тях в очакване на смъртната си присъда, вж. случая с Мериам Ибрахим тук), и цели християнски села биват обезлюдявани (последното съобщение на „Гардиън” за Мериям Ибрахим от 23 юни е, че смъртната й присъда е отменена; подробности тук).

Когато понякога изпитваме затруднения в християнския си живот, може би е добре да си спомним, че стотици хиляди християни биха жадували за живот на вярващи, какъвто ние имаме. Наистина проблемите, пред които са изправени християните в нашата страна, трябва да бъдат решавани, но навярно е добре да имаме пред очите си и проблемите, пред които са изправени християните в редица други държави и които те с цената на живота си се опитват да разрешат. С тази мисъл в ума още по-добре ще помним какво означава Христовото благовестие да достигне до край-земя и какви жертви се изискват от християните – както в т.нар. „свободен свят,” така и в държавите, където вярващите са преследвани и убивани.

От 2010 г. насам ООН начена проучвания и разработки, целящи определянето на т.нар. „Цели на устойчиво развитие” (на света), които трябва да доведат до просперитет и прогрес и до намаляване на рисковите фактори в света, такива като глада, болестите, неравенството и т.н. Част от този процес е изработването на т.нар. „Цели на развитието през новото хилядолетие.” Това се прави с оглед постигането към 2030 г. на намаляване наполовина на тези рискови фактори (вж. обявените 17 цели на развитието). Стотици инициативи се провеждат всеки месец и се натрупва база данни, която трябва да послужи като основа за изработването на желаните „цели на хилядолетието” (вж. повече тук).

Във всичката тази еуфория на ООН обаче почти никъде не става въпрос за основното звено на обществото – семейството, за неговото развитие и за неговата защита. Обявените 17 цели разглеждат глада, бедността, равенството между половете, икономическия растеж, разумно потребление, защита на екосистемата и т.н., но никъде в тях не се споменава семейство и факта, че всичко това се постига от хората, които живеят в семейства – майки и бащи, братя и сестри, роднини и приятели и всички други хора, също живеещи в семейства. Това обстоятелство предизвика учредяването на подписка (начената на 24 май 2014 г.) за включване на семейството като отделна цел на ООН в обсъжданите в момента „цели на хилядолетието от 2015 г. натам” (вж. тук), която ще бъде връчена на Генералния секретар на ООН и на членовете на всички 192 страни-членки на организацията.

В същото време усилията за предефиниране на семейството продължават на различно ниво и в различни държави. Натискът от страна на поддръжниците на теориите за „семейството като партньорство” и за признаването на еднополовото партньорство за „семейство” (включително правото на сключване на „брак”) е изключително голям. Европейската комисия уверено върви в тази насока, но тревожна новина идва и от Съединените щати, които по принцип са далеч по-традиционни от европейците и където в почти всички щати (с някои изключения) семейството се определя като съюз между един мъж и една жена. През идващия септември 2014 г., обаче, Бюрото по преброяванията на страната трябва да представи данни за населението и съвсем наскоро стана известно, че в базата данни то ще включи 180-те хиляди еднополови партньорства в раздела „семейство,” като същевременно ще предефинира какво е семейството. Този факт породи учредяването на 1 юни 2014 г. на нова подписка срещу това решение на американското бюро по преброяванията (вж. тук) и засега изглежда няма друга сила да се спре това развитие, освен съвестта на гражданите и на вярващите, които могат да увеличат броя на подписалите се и подписката да бъде внесена за разглеждане и за евентуална отмяна на взетото решение.

Както много неща у нас се правят „скрито-покрито,” така и редица документи и указания, които правителството и парламентът получават от различните комисии на ЕС и на ООН, се разглеждат от управляващите и парламентаристите, без гражданите да имат някаква представа за това и съответно без да могат да реагират при нужда. Затова трябва да бъдем бдителни и да се опитваме да следим какво се случва в правителството и в парламентарна зала (както и извън нея), за да не останем един ден изненадани и да чуем вече оповестено решение относно дефиницията на семейството и в нашата страна. Особено бдителни трябва да бъдат българските християни, като търсят възможности за изясняване на истината и за оказване на противодействие, когато се готвят промени, противоречащи на здравия човешки разум и на християнската нравственост, върху която все още се гради ценностната система на повечето европейски народи.

Възможно ли е да има нещо общо между сексуалната революция и един научноизследователски институт, който претендира да прави „научни” открития и изследвания на световно ниво? И как може подобен институт да бъде подтик за разпуснатите сексуални нрави, наблюдавани от близкото минало насам и широко проповядвани от секуларистите? Оказва се, че това е възможно, и нещо повече – такъв един институт се подкрепя от световните светски структури и те се вслушват в съветите, които той дава на основата на своите изследвания в областта на сексуалните отношения.

Това е Институтът Кинси, създаден през 50-те години на миналия век от д-р Алфред Кинси (повече за института тук), който първоначално се интересувал от сексуалните отношения между животните, но бързо се ориентирал към сексуалните отношения между хората и някак си стигнал до фройдистката идея, че сексуалното желание е заложено във всеки човек (включително в децата от самото им раждане) и то представлява непреодолима сила, движеща хората. Идеите и цялостната философия на института се развили в насоката на проповядване на свободни сексуални отношения между хората като начин на освобождаване от „сексуалния стрес,” в който изпада всеки, който „потиска” сексуалните си желания.

Промяната в нравите на хората от „демократичните” страни през последните няколко десетилетия и широко проповядваната свобода във всичко (което в половата сфера се изяви като „свобода” към безразборни сексуални връзки и хомосексуализъм), която на практика се превърна в слободия, се оказа благоприятна почва за Института Кенси, който начена световна пропаганда на „сексуалното здраве” чрез „информиране” (разбирайте – дезинформиране) на обществата относно сексуалните връзки и репродуктивните технологии. Мотото на института е „Информиране на хората по света за сексуалното здраве и даване на сексуални познания” и дейността му е насочена към изследвания и проучвания в областта на сексуалните отношения, независимо какви са те: при деца или при възрастни, при хетеросексуални, хомосексуални или бисексуални. Семинарите им за обучение на „сексуални специалисти” са чиста проба перверзни занимания, било чрез лично участие, било чрез наблюдаване на сексуални сношения от най-различен характер.

На 23 април 2014 г. този институт получи специален статут към Съвета на ООН за икономика и обществени отношения – статут на консултативен член. Т.е. той вече получи възможност да „консултира” на световно ниво светските лидери по въпросите на секса и на широко проповядваното от него увеличаване на ролята на сексуалното образование в училищата в световен мащаб. Тъкмо това образование – сексуалното образование в световен мащаб – е новата „революция", която може да обхване умовете е сърцата на децата и младите хора, ако „изследователски” институти като посочвания тук получат все по-голяма власт, бидейки „съветници” на ООН.

От няколко дена започна кампания за събиране на подписи, наречена „Спрете института Кинси” (повече за кампанията – тук), чиято цел е да информира родителите, всички граждани и правителствата на отделните страни за истинските цели на института и за щетите, които той може да нанесе в новата му роля на съветник на ООН. Едва ли има здравомислещ родител или който и да е разумен човек, да не говорим за вярващите християни, които могат да допуснат за нормални съжденията на представителите на този институт, например мнението на основателя му, д-р Алфред Кинси, който пише: „Трудно ни е да разберем защо едно дете (освен ако няма някаква културна предразположеност) ще има нещо против, ако някой докосва гениталиите му, или когато гледа гениталиите на другите, или когато гледа по-конкретни сексуални контакти… Контактите между възрастните… едва ли ще навредят на детето, ако и родителите му също не се тревожат по този въпрос.” (цитата вж. тук). 

Няма съмнение, че и българските християни в един глас ще застанат зад тази кампания и така ще допринесат този „изследователски институт” да бъде изваден от посочения съвет на ООН и дейността му да бъде разкрита в цялата й истина, а не според както той самият иска да изглежда, като хвърля прах в очите на хората чрез двусмислените названия на „изследователските” си проекти. Да подпишем декларацията още сега, ако ни затруднява езикът – да помолим наши приятели за помощ и да се включим в кампанията, в която вече са се включили хиляди християни; към днешна дата (3 юни) са нужни само още 750 подписа, което да позволи петицията да бъде внесена за разглеждане от съответната комисия на ООН, която трябва да се изкаже по повдигнатия в петицията въпрос. 

 

Свободата на религията, на изразяването и уважаването на личното мнение съставляват част от конституционните определения на всички съвременни демокрации, включително в България. Народите на тези страни имат възможност да живеят в атмосфера, в която правата и свободите на гражданите се зачитат както конституционно, така и чрез законодателството и чрез обществените организации. Но не всички хора еднакво разбират тези права и свободи и в съвременността все повече хора намират едно или друго определение в законите или в общоприетите разпоредби на държавата за обидно или като нарушаващо техните права.

Преди десетина дена (9 май) върховният съд на щата Масачузет прие решение, което не се понрави на някои, считащи, че съществуват американски обичаи и практики (особено в училищата), които са „обидни” за тях. Става въпрос за националния ритуал, наречен „Обет за вярност,” който се изпълнява при редица официални случаи и събития в САЩ и който гласи: „Обещавам да бъда верен на знамето на САЩ и на републиката, която то олицетворява: една нация, която е с Бога, която дава свобода и справедливост на всички.” Обетът за вярност се казва всяка сутрин в американските училища преди началото на часовете. И тъкмо тази училищна практика в щата Масачузет подтикнала някои нехристияни не само да изразят недоволството си от тази практика, но и в края на миналата година да подадат жалба в съда, че тя е противоконституционна.

Съдът постановил, че „Обетът” не нарушава ничии права и че той е изключително важно историческо наследство на американския народ. Недоволната група обжалвала това решение и миналата седмица върховният съд на щата отново излиза с окончателно решение, в което се казва: „Рецитирането на Обета за вярност, което е доброволно, не нарушава нито конституцията, нито уставите за образованието” (според които се забранява всякаква дискриминация в американските държавни училища). Т.е. убеждението, че американската нация „върви с Бога,” не може да се счита за накърняване на ничии чувства или да се смята за „обидно,” защото то е част от наследството на нацията (което е християнско) и защото казването на „Обета” е доброволно. На практика обаче той се казва във всички американски училища във всички щати и никой не роптае против подобна практика. Защото американските деца са горди да се нарекат американци.

Интересно е, че като подтик изразът „която е с Бога” да бъде добавен през 1954 г. към текста на „Обета”, е разпространяващата се комунистическа идеология (както в Европа, така и в САЩ), която целяла да унищожи християнството и вярата на народите в Бога.

Описваме този случай от американския върховен съд и решението му от миналата седмица по повод на думите „с Бога” и мнението на някои, че тези думи ги „обиждали” и накърнявали чувствата им (особено на децата в училищата), за да покажем, че дори в САЩ, където същевременно се прокарват редица секуларистки тенденции и практики, една съдебна държавна институция застава зад „патриотичното чувство на основателите на американската нация” и не се поддава на нападките на всякакви атеисти, секуларисти, привърженици на други религии, агностици и т.н., а защитава изконни за тази страна положения – нейните християнски основи и убеждението, че тази нация върви с Бога (каквато и била една от целите на първите заселници на този континент: основаването на Новия Йерусалим, на Божията земя). Повече подробности за случая можете да прочетете тук, откъдето е взет материалът за настоящата публикация, а за историята на установяване на „Обета за вярност” – тук (на английски език).

Колко християни в България биха желали и в българските училища всяка сутрин преди часовете децата да казват обет за вярност към родината, в който да подчертават, че и ние вървим с Бога и че страната ни може успешно да върви към бъдещето си само с Бога. Ако преди 60 години американците добавили думите „с Бога” като противодействие на комунистическата антихристиянска идеология, нима не можем и ние сега да добавим конкретен християнски израз, подобен на американския „Обет за вярност” към родината, в някои наши официални речитативи като защита срещу всякаква секуларизация и стремежи за установяването на все по-атеистично общество у нас? Като откъсваме децата в нашите училища от познаването на Бога и на библията, и като дори вече не ги учим и на патриотизъм, какво бъдеще можем да очакваме, след като в тях не се формират нравствените критерии на евангелието, които са съставлявали моралните устои на християнските народи векове наред, а им се предлага „сексуално образование” и им се посочват „прогресивните” примери на европейските законотворци, които искат да наложат разбирането за хомосексуализма едва ли не като нормалната практика на общуване между двама човека, решили да станат „партньори” (и дори да „се оженят”), защото, виждате ли, те се обичали. Ако на някои политици съзнанието им отдавна вече се е поддало на „противника на човечеството”, на сатаната, защо продължаваме да позволяваме подобно съзнание да се формира и у българските деца, макар и по индиректен начин? Въпроси, на които християните знаят отговора и които трябва да бъдат разяснявани и да стават достояние на всички граждани на страната ни.

Harvard libraryСамо преди няколко дни (7 май) „Студентският културен клуб” на един от филиалите на Харвардския университет съобщи, че на 12 май ще проведе „сатанинска литургия,” която ще бъде извършена от членове на „Храма на сатанистите” (новината най-напред бе пусната от CNSNews). Интересното в този случай не е в това, че подобно кощунство въобще може да се случи (и други сатанистки групи по света организират свои „богослужения”), а във факта, че то се случва не в някакъв затънтен университет, който не се намира под погледа на световната общественост, а в един от най-авторитетните научни и изследователски центрове в света, в който (което е още по-печално) университетската администрация мълчаливо одобрява подобни инициативи. Разлепени са стотици обяви на събитието, на които сатаната в образа на козел приканва зрители и гости да вземат участие в „литургията.”

Представители на студентски християнски сдружения веднага отправиха протестни писма до университетската администрация, а католическите представители започнаха подписка, която озаглавиха „Харвард подкрепя ритуал на сатанинска ‘литургия’” и в която се настоява за незабавно прекратяване на безумието. В призива се подчертава, че действията на сатанистите не само могат да бъдат опасни, но че те оскверняват вярата и чувствата на християните, като проповядват „ценности”, които са абсолютно противоположни на християнските.

Членовете на „Храма на сатанистите” настояват за издигането на статуя на сатаната в столицата на щата Оклахома, недалеч от монумента на Десетте Божи заповеди. Преди няколко дена (на 5 май) съдът трябваше да реши дали да позволи издигането на статуята (която показва Луцифер и две деца край краката му), но засега решението е отложено.

Днес научихме от сайта на студентския клуб, че все пак университетската администрация е отложила насроченото събитие на сатанистите, но това не означава, че то няма да се проведе на по-късна дата.

Наистина, не само престижният Харвард е средище на сатанисти, но щом като в подобно световноизвестно учебно заведение това е „нормална” (за университетската администрация) практика, можем да си представим какви антихристиянски сдружения може да съществуват (и те действително съществуват) в многобройни други не толкова известни „просветни” школи, които наред с общото и специалното образование допускат на тяхна територия да се разпространяват и вредни за психиката и здравето на младите хора антихристиянски и въобще антирелигиозни и антихуманни учения и практики.

Ето защо когато си избираме учебно заведение, на което да посветим няколко от най-хубавите ни младежки години, трябва добре да преценим средата, която ще ни обкръжи от първия ден на учението ни и да се постараем да видим какво стои зад фасадата на световната известност и популярността. Християните много добре знаят, че сатаната си придобива популярност в този свят, но те същевременно вярват и са убедени, че тази негова слава и популярност е до време. И все пак християнинът е длъжен тук и сега да му се противопостави и да го побеждава всекидневно – чрез силна вяра в Христос, чрез молитви и действен църковен живот, но също така и чрез граждански действия, насочени срещу описаните по-горе студентски и младежки сдружения, служещи на тъмните сили, а не на Светлината на живота.

Подетата от европейския парламент кампания за налагане на античовешки (напр., убийството на човешкия ембрион) и греховни практики (напр. разпространението на хомосексуализма) в страните от Европейския съюз, а чрез него в цяла Европа и в света, като че ли все още може да бъде овладяна и дори спряна, ако християните от Съюза ясно изразят гласа си по време на предстоящите избори за европарламент, които ще се проведат между 22 и 25 май във всички страни на Съюза.

Само преди две седмици (11 април 2014 г.) по инициативата на европейската християнска гражданска организация, „Нова тера” („Нова земя”), която бе подкрепена от множество други европейски организации, бе съставен документ, който се предлага на кандидатите за европарламента да подпишат и по този начин да поемат обещание, че ако бъдат избрани, ще спазват обещанието си да работят за обновена Европа, която да „рестартира” процеса на приемане на античовешките и греховните законодателни инициативи (тук можете да видите по-подробно инициативата, наречена „Обещание за Европа”). Обещанието, което бъдещите евродепутати трябва да поемат, включва редица ценности, които те се задължават да прокарват в своята парламентарна дейност. Документът (съдържанието му тук) посочва 10 европейски ценности:

1. Право на живот (уважаване на достойнството на човека и живота му от зачатието до естествената му смърт).
2. Правото на семейството (правото то да се състои от законен брак между един мъж и една жена).
3. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията.
4. Уважаване на свободата на личността.
5. Защита правата на родителите.
6. Здравеопазване за всеки гражданин.
7. Борба срещу преследването и дискриминацията на вярващите.
8. Справедливо решаване на въпросите на бедността и на социалните ограничения.
9. Даване на повече възможности на младите.
10. По-голяма подкрепа за гражданското общество.

Трябва да кажем, че президентът на „Нова тера,” парламентаристът от италианския парламент г-н Лука Волонте, е голям приятел на България и съвсем неотдавна той изнесе лекция по време на богословска конференция, на която представи принципите на работа на организацията. От личен опит можахме да се убедим, че действително християните в Европа все още имат шансове гласът им да бъде чут, особено ако сега, преди изборите за европарламента, се ангажираме и поискаме и от нашите кандидати за евродепутати да подпишат подобно обещание. Ако направим това, тогава няма да изпаднем в ситуацията, при която при гласуването на 4 февруари за резолюцията на европарламента за дискриминацията срещу хомосексуалистите от 15-те български евродепутати само един даде своя отрицателен вот. С помощта на българските християни всички български евродепутати трябва да застанат зад инициативите, описани в призива за обещание, наречен „Обещание за Европа,” като всичките 15 гласове трябва да бъдат срещу античовешките и греховните инициативи на сегашните европейски законодатели.

 

Ако някой все още се съмнява, че абортът е убийство, той трябва отново да се вслуша в гласа на медиците, социолозите, педагозите, антрополозите, биолозите и т.н. А ако се запознае и с християнското виждане за аборта, тогава няма да остане и капка съмнение в него за това, какво се случва по време на аборта.

През следващата 2015 г. ООН и неговите структури ще вземат решения за подпомагане на бедните страни, където ще бъдат изпратени милиарди долари помощи с цел подобряването на здравното и образователното състояние на гражданите, както и икономическото им положение. Сред обществените групи, които получават подобни помощи са и защитниците на абортите в различните страни. Средствата се получават от отделни правителства, частни фондации и различните агенции на ООН с цел осигуряването на „сексуално и репродуктивно здраве” и защита на „репродуктивните права” – термин, често използван за прикриване на термина „аборт.”

Преди две седмици, на 17 март 2014 г., бе подета инициативата за събиране на подписи срещу политиката на редица структури на ООН да подкрепят финансово абортите в развиващите се страни, вж. тук. Инициативата призовава гражданите да дадат своя глас срещу използването на нашите данъци за подпомагане на абортите по света.

Инициативата трябва да се пребори и с невярната информация, която някои групи в развиващите се страни дават на комисарите на ООН, за да получат исканите от тях средства. Най-често поводът за искане на пари е процентът на смърт сред майките в бедните страни. При по-близко разглеждане на въпроса обаче се разбира, че смъртността не е свързана с раждането на деца, а с лошите хигиенни условия, недохранване, инфекции, кръвно налягане, усложнения при бременността и т.н. Вместо да се искат средства за осигуряването на чиста вода, повишаване на хигиената, образование за момичетата и жените, осигуряване на грижи за майката преди и след раждането, доставка на лекарства, подобряване на инфраструктурата и т.н., заинтересованите групировки настояват да получат пари за „репродуктивното здраве” на гражданите, т.е. за убийството на човешкия зародиш. Както навремето комунистите казваха: „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем.” По-добре да няма раждания, казват защитниците на аборта, отколкото да имаме проблеми, които не можем да решим.

Християните
, наред с представителите на други религии, са длъжни да дадат своя глас в защита на всяко човешко същество, включително на детския зародиш в утробата на майката, а също в защита на собствените ни средства, които чрез данъците и чрез решенията на ООН могат да отидат за подпомагане на аборта, вместо за реално подпомагане на живота на гражданите. Бог желае хората да се раждат, а не да бъдат убивани, и веднъж родени на тази земя – да Го потърсят и да открият Неговата любов и състрадание, чрез което да превъзмогнат злото и греха в света и да намерят своето място в Царството Божие.

Битката на християните в Англия срещу светската държава продължава, особено що се отнася до законодателството, изискващо спазването на правата на хомосексуалистите и избягването на дискриминацията на основата на пол и сексуална ориентация. Може би българските читатели ще си спомнят случая на християнското семейство, Питър и Хейзълмери Бул, които през 2011 г. отказаха да настанят в стая с едно двойно легло в частния си хотел двама мъже-хомосексуалисти, основавайки се на християнската си вяра и убеждението, че хомосексуализмът е грях. Окръжният съд в Бристол постанови глоба от 3600 лири (ок. 8500 лв.) и двойката подаде жалба в апелативния съд, който от своя страна през 2012 г. отхвърли апела им. Семейството сетне подаде жалба във Върховния съд, който едва преди четири месеца, ноември 2013 г., излезе с решение, в което отново се потвърждава вината на двамата християни.

Съвсем наскоро друго християнско семейство получава писмо от британската Комисия за правата и равенството на хората, в което те са обвинени в дискриминация на хомосексуалистите. За разлика от семейство Бул, чийто случай бе повдигнат от двамата хомосексуалисти, в случая на семейство Джеф и Сю Грийн няма оплакване от никого, тъй като те не са отказвали прием на когото и да било в техните частни семейни хотели (вж. новината на британския „Телеграф” от 15 март 2014 г.). Като знаят, че съдилищата в Англия ще намерят и тях за виновни, съпрузите решават да се отнесат направо към Европейския съд за човешките права. Чрез британската организация „Християнски юридически център” те решават да наченат битката си не с отделни съдилища, а с английската светска държава, която, както се изразява семейство Грийн, „днес променя самата си същност само поради прищявката на политиците.”

„Изглежда, че в действителност държавата последователно и настойчиво прокарва някаква либерална светска идея, а не само идеята за хомосексуалистите,” продължават семейство Грийн. „Разочаровани сме, че нашите съдилища не признават правото на християните на собствена съвест и на проява на вярата им в публичното пространство; пълна ирония е, че съдът в Страсбург разбира християнската вяра по-добре от нашите съдилища.”

Тревожното в този случай е фактът, че анонимно лице се оплакало пред британската Комисия за правата и равенството на хората, че на уебсайтът на хотелите на семейство Грийн пишело, че „на женените се предоставят стаи с двойни легла” и че някой си хомосексуалист се оплакал, че на него и на партньора му не им била предоставена стая с двойно легло (което семейството потвърди, че не отговаря на истината, тъй като до ден днешен никой не е подавал оплакване към тях под каквато и да е форма). Писмото на Комисията накарала християнското семейство да промени цялата си политика на хотелиерство и от една седмица насам техните хотели предлагат стаи само с единични легла.

„Изправени сме пред ситуацията да не дискриминираме никого поради каквато и да е причина или пък цял живот да бъдем преследвани от държавата,” казва семейството. „Парламентът само със замаха на перото постанови, че всеки, независимо от пола си, може да сключва брак с когото си пожелае, но къде той казва нещо за вярата ми, която ми говори, че това е грешно?, оплаква се г-н Грийн.

Тази съвсем прясна новина от Англия идва като ново потвърждение на намеренията на секуларната и светска държава да узакони хомосексуализма в Европа и да наложи това на всички страни-членки на Европейския съюз, като го прикрива под фразата за правото и за свобода от дискриминация (вж. дискусията за резолюцията на европарламента от 4 февруари). Както посочихме, тези безбожни закони ще почукат и на нашата врата и ако християните още отсега не намерят възможност да предотвратят подобна „агресия срещу съвестта” на вярващите, възможно е и българските вярващи в скоро време да се окажат в ситуацията на описаните по-горе християнски семейства от Англия. Но дали и Европейският съд за човешките права ще ни помогне? Дали не е необходимо да се предприемат други, по-масови и по-сериозно ангажиращи действия на християните и на всички онези, които не приемат налагането на хомосексуализма на европейските граждани под предлога за защита на правата и преодоляване на дискриминацията?

Трети полКакто е известно, от началото на 2013 г. в Германия се проведоха разгорещени дебати относно половете, тъй като въведеният трети избор в свидетелствата за раждане на бебетата (т.е. към обичайните две полета за вписване на „мъж” или „жена” се появи и трето с название „Х”) повдигна много дискусии за това дали интерсексуалните деца трябва веднага след раждането си да бъдат оперирани и определени към единия от двата пола (всъщност, на родителите се даваше една седмица да решат този въпрос) или този избор да бъде отложен за неопределено време, когато или самото дете, или пък неговите родители ще решат към кой от двата пола то да принадлежи. Това постави въпроса за половата ориентация и половата идентичност, при която детето в определен период от време трябва да се ориентира към единия от двата пола и да придобие съответната идентичност, мъж или жена. Докато детето се „ориентира,” то ще продължава да бъде човешко същество от новия Х-пол.

След това различни активисти на движенията на хомосексуалистите по света повдигнаха въпроса за техните права и против дискриминацията им и Европа започна да умува как по най-адекватен начин да се изрази (преди всичко с думи и на писмо), защото тя съзнаваше, че никак няма да ѝ е лесно да убеди европейските общества в нещо, което се отхвърля почти масово от обикновените хора (политиците са особен сорт, за тях тук не говорим). И си намериха каквото търсеха: първо посочиха „драстичните” случаи на нарушаване на правата на хомосексуалистите, посочиха и два „невъобразими,” според тях, случая от Унгария и Гърция (вж. новините от декември миналата година за нападките срещу двете страни), като постановиха, че подобна дискриминация повече не може да се търпи; и второ, към групата ЛГБТИ добавиха и интерсексуалните, макар през първите няколко години на тези дебати интерсексуалните въобще да не бяха споменавани. По този начин те обединиха „сексуалното” с „половото” и се опитаха да придадат още по-общочовешко измерение на борбата на хомосексуалистите. През последните няколко месеца се говори, че към тези пет групи хора могат да бъдат добавени и други (вж. напр. тук|, където се говори за десет и дори повече вида обществени групи, които са дискриминирани), и така онези, които просто защитават правата на хомосексуалистите, също попадат в обсега на стремежите на Европа срещу дискриминацията.

Германия е една от много малкото страни в света, която въведе понятието „Х-пол” (то е въведено още само в Австралия, Нова Зеландия и Непал) и в началото на ноември 2013 г. прие закон за неговото утвърждаване, макар и да потвърди, че това не било „трети пол” а „временно положение на избор,” който избор в крайна сметка ще определи човека като мъж или като жена. Веднага с приемането на този закон различни германски движения на активистите се възпротивиха и заявиха, че законът въпреки всичко ограничава правата на интерсексуалните и те настояват не родителите, а самите интерсексуални деца, при достигане на съответна възраст, да решат към кой пол искат да принадлежат. В кратък, но ясен коментар на Guardian от 10 ноември 2013 г. въпросът е добре осветлен, а по този линк можете да проследите мненията на защитниците на „половата ориентация:”

В статията на Guardian може да се прочете също така за най-младото германско момиче, което решило да стане мъж, и за първия германски мъж, който станал жена и родил бебе и сега се бори със законодателството да го признае за баща на бебето, а не за майка: в германските закони все още няма определение, че баща може да роди, а пък „бившия” мъж в момента се бори със съда и с местния парламент да бъде признат за баща на детето си.

Нашата надежда е, че християните имат еднозначно отношение към тези въпроси и гласът им трябва да бъде чут.

„Постиженията” на германските защитници на правата на човека са наречени „небивал прогрес” в разбирането за човека и неговата роля в нова Европа. Твърде находчиво се е изразил за тези „постижения” един от участниците в дискусията, поместена след съобщението за закона за „третия пол” (вж. линка по-горе), който казва: „Боже Господи… ако това е върхът на прогреса, то как тогава ще определим глупостта?"
Както вече стана известно, на 13 февруари 2014 година белгийският парламент прие закон, който дава право на лекарите да убиват хора „и под 18 години,” които са безнадеждно болни и изпитват непоносими болки без никаква перспектива за облекчение. На практика законът позволява на докторите да прекратят живота на едно дете, ако с това са съгласни родителите или настойниците на детето (след подпис от тяхна страна, както и подписа на лекуващия лекар). Което е още по-ужасяващо в определенията на закона, това е изискването детето, което ще бъде подложено на съответно лечение, да съзнава какво е евтаназия и ясно да осъзнава положението си. Човек може да си представи това какво може да означава за един млад човек или дете, което в отчаяние търси помощ и утеха от родителите си.

Приетото от белгийските законодатели законоположение е уникално и то представлява ясен сигнал към европейските лидери, които трябва да обмислят доколко подобна законодателна мярка може въобще да бъде прилагана и дали, в края на краищата, тя може да бъде разисквана от парламентите и на други европейски страни. Особено като се има предвид формулировката на белгийските законодатели, че евтаназията ще се прилага само в случаите, когато детето изпитва непоносима болка: днес медицината разполага с изключително мощни средства срещу болката и това не може да бъде аргумент в подкрепа на приетия закон.

Тепърва ще се следи каква ще бъде реакцията, но вече започна мащабна подписка срещу този закон, както и срещу всеки друг опит за разширяване на смисъла и значението на евтаназията и практическото ѝ прилагане. Можете да се запознаете по-подробно с подписката (засега само на английски език), обърната към краля на Белгия Филип, който би могъл да не постави подписа си под текста на закона.

Християните могат обосновано да отговорят не само на този закон, но и въобще на въпроса за евтаназията като цяло и не трябва да се бавим с отговора си, ако не искаме подобни безумни „съчинения” да достигнат до прага и на нашата къща.
Страница 4 от 4