Блог Свобода за всеки
Валентин Кожухаров

Валентин Кожухаров

justice scalesНаистина, който е мъдър, той прави разлика: може да различи злото от доброто, черното от бялото, порока от греха… И това е не само библейска истина – това е проста човешка истина, която битува във всички народи и племена по света. Но както глобализацията доведе до относителност на почти всичко в живота („няма истина, няма твърди убеждения, няма непреходни ценности…, всичко в живота е относително“), така и мъдростта вече не се схваща като ценност и достойнство на изградена личност, можеща да прави ясна разлика между противоположни идеи, тези, ценности, практики и т.н. Днес като че ли все по-замъглено виждаме, а ясните граници и разлики станаха неясни и размити. Горко ни, ако това наистина е така (но все пак продължавам да казвам „като че ли“, надявайки се това да не е така).

Една от причините (наред с много други) за това замъглено разбиране на нещата от живота е поднасянето на лъжи и заблуди, обвити с красиви думи и примамливи обещания; съвременните медии и интернетът са изключителен проводник, по който текат тези „красиви лъжи“ (както те са проводник – и това не може да се отрече! – и на истини и действителни ценности). Кой от нас не би искал да остави потомство след себе си, кой от нас не би искал да не заболее, коя майка не би искала да роди здраво дете и да се радва на отглеждането му и да се надява на него в старините си, кой не би желал да предотврати появата и развитието на болест, която може да го споходи след известно време, и т.н.? Това са естествени човешки стремежи и желания и те се основават на вярата на хората (вярващи или невярващи) в бъдещето: всеки човек е убеден, че съществува бъдеще и че неговите потомци ще живеят в него.

Тези стремежи и желания като че се изпълват с по-нататъшното развитие на биотехнологиите, които вече позволяват раждането само на здрави деца (разбира се, засега все още в ограничен кръг случаи, но с тенденция броят на хората, принадлежащи към новата технологична раса да се увеличава все повече, докато обхване цялото човечество) и премахване завинаги на множество заболявания, които за момента са нелечими. Всеки нормален човек ясно ще разсъди, че няма нищо лошо в една технология, която може да позволи раждането на здрави деца. Но ето тук трябва да си спомним призива да бъдем мъдри като змии и да правим разлика: технологията сама по себе си не е зла, а хората, които могат да я приложат за свои цели, могат да бъдат зли и да я използват по такъв начин, че тя да доведе до промяна в разбирането за това какво е човекът като биологично същество и да ги кара да се поставят на мястото на Бога и да „творят“ индивиди (но не и човешки същества!) според техните разбирания.

Искате със сигурност раждането на здраво дете, въпреки че страдате от някаква болест или пък че може да заболеете от рак? Няма проблем – ние ще ви помогнем! Хората вече са добре осведомени, че не могат да се родят здрави деца от болни родители, особено болните от рак, преди всичко поради химиотерапията и радиотерапията, които водят до изменения в клетъчната структура на човека (поне така ни уверява генното инженерство) и затова те желаят да се „застраховат“ и ако е възможно още преди да заболеят да бъде съхранен техен генетичен материал и яйцеклетки, които сетне да бъдат оплодени и да бъде родено здраво дете. Така например се роди и идеята за „бебе от трима родители“ (две майки и един баща), която първоначално като че разтревожи някои хора поради това, че технологията може в бъдеще да се използва за „създаването“ на „идеални деца“ и идеални хора (сигурен съм, че българският читател е запознат с технологията, но ето за всеки случай един материал от февруари 2015 г.).

Разбира се, страховете скоро бяха забравени и технологията продължи да се развива и малко след първите опити последва и друго откритие – че е възможно съхраняването и „отглеждането“ в лабораторни условия на яйцеклетки още в най-ранните стадии на развитието им и последващо „имплантиране“ в женския организъм до постигането на бременност. Както обикновено, опитите първо са върху животни, в този случай най-напред те са извършени върху мишки, което довело до раждането на здрави мишлета (отново новина на Гардиън, този път от октомври 2016 г.). Тогава бе изказано мнението, че технологията е твърде несигурна и че за прилагането ѝ върху човек ще са необходими десетки години, докато тя бъде усъвършенствана.

Но учените не престават да мислят за доброто на жените, които евентуално няма да могат да имат деца или които биха родили деца с генетични увреждания (и в подобни разсъждения няма нищо лошо!), и съвсем скоро в някои лаборатории започват опити с човешки яйцеклетки, първоначално тайно и без одобрение на някакъв държавен орган, а след това се иска и съответното одобрение или лиценз за провеждането на опитите. И само преди няколко месеца комисията по оплождане на Великобритания дава на една лаборатория в Нюкасъл лиценз за създаване на бебе от трима родители (само година след онези опити с мишките!).

Необходими бяха още няколко месеца, докато тази лаборатория намери и жени, които желаят технологията да бъде приложена спрямо тях, и преди няколко дена, 1 февруари 2018 г., това бе обявено и в британската преса под заглавието „Лекари от Великобритания избраха първите жени, които ще имат бебе от трима родители“. Също само преди броени дни (9 февруари 2018 г.) се появи и новината „Пробив в техниката на оплождане: за пръв път яйцеклетка е „отгледана“ в лаборатория“, където се съобщава, че лабораторията в Нюкасъл е успяла да „отгледа“ яйцеклетка още от най-ранен стадий на развитие до зряла яйцеклетка, годна за оплождане и съответно пригодна за раждане на здраво дете; в новината се казва също така, че процесът на „отглеждане“ на яйцеклетки в лабораторни условия ще даде на учените ново познание за растежа им и за същността на самата яйцеклетка в изолираните от човешкия организъм условия на развитие. И при този случай учените настояват, че ще минат още доста години преди технологията да може да бъде използвана в медицинските клиники.

Защо разказвам неща, които в по-голяма или по-малка степен вече са известни на читателя? Първо, защото винаги ни е необходимо припомняне! Нима като сме прочели библията веднъж, преставаме вече да я четем? Нима като сме се поучили от нещо, преставаме да мислим за поуката? Защо (в православието) изповядваме даден грях и сетне отново го повтаряме и отново го изповядване? А християнството тъкмо това ни казва: човек винаги трябва да помни Божиите заповеди и да ги изпълнява, да помни Христовите повели и да следва Спасителя, но тъй като човек не може винаги да помни, той има нужда от припомняне, от многократно връщане към истините и ценностите на вярата, та тя да бъде непрекъснато подхранвана и да поддържа жива връзката ни с Бога. Затова непрекъснато четем Писанието и непрекъснато се поучаваме, когато сгрешим.

И второ, защото трябва да сме мъдри и да можем да правим разлика между нещата. По-конкретно от описаното по-горе трябва да можем да различим доброто, което новите технологии носят на човека, и злото, които те могат да му причинят; да ни подскажат докъде можем да си позволим да навлизаме в тайните на творението и къде трябва да спрем и да оставим Божията воля да действа там, където човек не може (и не трябва) да действа. Ако сме достатъчно разумни ще схванем, че развитието на технологиите е толкова бързо, че утре можем да се окажем изненадани от промените, които могат да настъпят в обществата, и че човек по природа е егоист, алчен, завистлив и греховно-настроен и ще използва технологиите според своите прищевки и приумици. С една дума – да сме мъдри и да разсъждаваме кое да приемем и кое да отхвърлим; с кое да се съгласим и да му съдействаме и с кое да не се съгласим, като същевременно осведомяваме и другите за бедите, които могат да произтекат от едно действие или бездействие; къде под благовидната теза за някакво „добро“ всъщност прозира едно зло, което може да ни споходи, и т.н.

Неминуемо тези разсъждения ме съблазняват да направя паралел с разгорещения дебат от последните месеци относно т.нар. Истанбулска конференция. Кой от нас се съмнява, че тя иска да направи насилието над жени и домашното насилие все по-рядко явление в живота на хората? Никой! Кой от нас не желае християнските принципи на зачитане достойнството на човека да станат принципи на човешко поведение за всяко общество? Всички искаме това и всички бихме се противопоставили на приемането в Европа на нехристиянски практики на други общества, в които жената е обект на незачитане, насилие, робия и какво ли не още! Но Бог ни е дал разум и ние можахме да видим и подмолните камъни в конвенцията, които всъщност ни карат да я отхвърлим и да настояваме законотворците ни да не я ратифицират. Защото разбрахме, че с една ръка се дава, а с друга се взема: колкото и добри цели да преследва конвенцията, тя все пак не можа да укрие от хората факта, че покрай призивите за „равенство“ и ненасилие тя желае европейските народи да се съгласят с приемането на нетипичната сексуална ориентация като нещо естествено и заложено в човека по природа: днес сексуално се „ориентираш“ като жена, утре може да се „ориентираш“ като мъж; до днес в училище имаше отделни тоалетни за момичета и момчета, от утре всички могат да ползват една тоалетна, и т.н. И конвенцията настоява да няма дискриминация срещу тези хора.

Наистина, дискриминирането на когото и да било в днешно време е неприемлива практика (аз също съм противник на каквото и да е дискриминиране), но мъдрият читател на този документ, предложен ни за ратифициране, схваща, че всъщност не става въпрос само за борба срещу дискриминацията, а за налагане на европейските народи на светоглед и разбиране за човека, които противоречат на тяхната култура и традиция. Жалко е, че водещи учени у нас (тук визирам уважавания от мен проф. Калин Янакиев) се опитаха да ни „обяснят“ колко неправилно сме изтълкували термина джендър (и действително в някои писания терминът неправилно е тълкуван!), как насилието срещу жени може да бъде изкоренено от българското общество, ако приемем конвенцията и я приложим в живота си, как тя нямала нищо общо с джендър-идеологията на Бътлър и неистовството на ЛГБТИ движенията в отделните страни, как терминът сексуална ориентация неправилно бил представен от противниците на конвенцията и т.н.

Жалко е, защото господин професорът (а също и други защитници на документа) отново подвежда обществото, а навярно и законотворците ни: зад истините, които той изказва (за неправилно тълкувания термин джендър и за разбирането му като „жанрова роля“, за липсата на връзка между различни порочни виждания на някои хора и текста на самия документ, и т.н.), се крият и неистини, които могат да излязат наяве (и които Янакиев бе длъжен да спомене, напр. за приемането от държавите на идеологията за „нетипичната сексуална ориентация“), ако се съгласим да приемем конвенцията и се опитаме да я приложим в живота си. Повтарям: да се опитаме! А дали тя наистина ще изпълни функциите си в българското общество според както е заложено в нейните 81 члена – това е твърде съмнително и онези, които разбират за какво всъщност става въпрос, вече виждат, че това дори е невъзможно. Изкорениха ли насилието срещу жени и домашното насилие онези 17 европейски страни, които са я ратифицирали? Не! Страните, които все още не я ратифицират, да не би да са по-неосведомени от нас за подмолните камъни в нея? Не, не са! Защо такива държави като Великобритания, Германия, Франция, Турция, САЩ и т.н. не признават приоритета на международната норма над вътрешното право, а ние с готовност (и по задължение) приемаме международните правови документи, дори те и да противоречат на законодателството ни? А за разумния човек е ясно в какви противоречия ще влезе нашето законодателство, ако ратифицираме конвенцията и се опитаме да я прилагаме в живота на българското общество.

Но пък този дебат в края на краищата до някаква степен разясни на хората у нас някои европейски разбирания и тенденции – както положителни, така и отрицателни – и от тази гледна точка наистина се оказа добре, че хората дебатират, и макар не винаги в спора да се ражда истината, все пак един разговор по парливи теми винаги е полезен. А както съобщи посланичката на Великобритания Ема Хопкинс по време на дискусията за конвенцията, която се състоя на 23 януари в Софийския университет, в момента Англия прави промени в законодателството си, което ще приключи с ратификацията на конвенцията, а дали тя да се ратифицира или не – за това изобщо няма никакво обсъждане и дебат в английското общество. Че защо и да има? „Управляващият мисли вместо нас, ние няма какво да се натоварваме умствено“ – предполагам мнозина от нас помнят този израз от неотдавнашното комунистическо минало и „партията-ръководителка“, която мислеше вместо нас. Казаха на британците, че излизането от Евросъюза ще спре имиграцията и ще направи страната независима и просперираща, и те взеха, че повярваха (а Путин потриваше ръце), сега им казват, че все пак островът си е в Европа и че каквото и да се опитват да правят, те ще бъдат в Европа, със или без Съюза, и че нито имиграцията ще секне, нито страната ще преодолее икономическата криза, в която ще изпадне и то в продължение на много години, ако продължава да си мисли, че е нещо отделно от Европа. Сега хората не знаят дали да вярват на това или не и са изключително объркани. Защото не направиха разлика между нещата, когато трябваше да направят избора си, защото за пореден път се оставиха друг да мисли вместо тях.

И тъй, още веднъж ми се иска да повторя: да бъдем мъдри като змии и да правим разлика между нещата: което е полезно и добро за човека да приемем, а което е вредно и греховно да отхвърлим без колебание; да приемем напредъка на технологиите, ако това ще помогне на хората да живеят достоен живот, и да не ги приемем, ако някои хора чрез тях могат да се опитат да „творят“ създания, приличащи на хора, но не и на Божии създания; да се поучим от посоченото в Истанбулската конвенция и дори ако е необходимо да направим съответни промени в законодателството си, но да не я приемаме във вида, в който ни се представя, защото тя ще роди горчиви плодове, които сетне ще берем – искаме това или не.

Понеделник, 15 Януари 2018 08:15

Шест месеца за размисъл и действие

Jean claude Juncker Bulgaria protestsКакто е известно, всяка страна-членка на Евросъюза поема председателството му за шест месеца и България начена своето преди няколко дена. Наистина, едно шестмесечно председателство не дава много възможности за някаква по-осезаема промяна на политиката на европейските структури, от която особено много страдат християните, но въпреки това ми се струва, че все пак нещо добро може да се извлече от това председателство; разбира се, възможно е България да не предприеме никаква положителна стъпка в опозицията срещу някои развратни законодателни инициативи на европарламента, но тъкмо затуй тук разсъждавам за нашето председателство, та в началото на юли, когато ще дадем отчет за онова, което сме направили като страна, ръководеща Съюза през този период, да кажем: ето това и това постигнахме, което други водещи страни не можаха да постигнат.

Известно е също така, че всеки, който говори за Евросъюза, изхожда от собствените си възгледи за него и през тази призма се отразяват всички негови съждения. По-голямата част от 28-те гледат положително на развитието на Съюза и одобряват неговите решения за настоящето и за бъдещето, по-малката част от тези страни имат отрицателно мнение за него, въпреки че продължават да са негови членове; и накрая идва Великобритания и някои крайно десни партийни платформи в няколко други европейски страни, които имат крайно негативно отношение към този Съюз.

Защо разказвам неща, които всеки знае?

Първо, защото британските вестници вече злепоставиха България в началото на нейното европредседателство с редица писания, които са изключително лъжливи, като се има предвид, че в едно събитие виждат само едната страна (само едни хора), а другата страна, другите хора са изхвърлени от общата картина и по този начин създават в читателите си лъжлива представа за събитията.

Вчера Дейли Експрес излезе със заглавие: „Разярени протестиращи горят флага на Евросъюза из цяла София по време на посещението на Юнкер в България“. В статията се посочва, че в навечерието на поемането на председателството България е обхваната от вълна от протести срещу Евросъюза, при което протестиращи дори горят еврофлага; в онлайн-статията има и видео, което показва част от демонстрацията. Малко по-късно същият ден Дейли Експрес публикува и втора статия със заглавие „Юнкер иска България да каже „благодаря“ за това, че е приета за страна-членка на Съюза, а в същото време гневни протести го заобикалят отвсякъде“; тук отново е публикувано същото видео. Разбира се, англичаните намериха и някакъв си българин, живеещ във Великобритания, който казал, че „Евросъюзът не се интересува от България или която и да е друга източноевропейска страна“ и че „Аз и много други българи, живеещи във Великобритания, се надяваме един ден да видим страната ни да излиза от Евросъюза и да се присъедини към политиката на Обединеното кралство за едно ново и независимо бъдеще“ (вж. статиите за двата цитата). Бедният, той трябва да е живял твърде дълго във Великобритания, щом и неговият мозък е промит!

Трябва да посоча, че тези заглавия се появиха не само в Дейли Експрес, но и в други британски медии, а също така в Ютуб (особено статията от късния следобед на 12 януари).

Разбираемо е разочарованието на Великобритания от Евросъюза, разбираемо е разочарованието и на други страни на Съюза, но британските медии БЕЗОЧЛИВО ЛЪЖАТ читателите си (а също световната общественост чрез онлайн изданията си) – това не само е прекалено, това дори е престъпно. Някои националистически партии и движения във Великобритания успяха да излъжат собствения си народ и да го накарат да гласува за излизане от Евросъюза (и същият този народ, който вече разбра какво голямо зло бе сторено на държавата с този безумен ход, вече иска връщане на нещата обратно или търсене на някаква приемлива „сделка“ с Евросъюза), но да караш и другите народи да вярват на лъжите ти – това вече минава всякаква граница.

За какво всъщност става въпрос? Българските медии ясно се изразиха: „Девет протеста и два концерта откриха европредседателството“, като посочиха, че тези девет протеста нямат нищо общо с някакви си „разгневени протестиращи, подпалващи еврофлага и протестиращи срещу Евросъюза“; пък и за всеки българин бе ясно, че протестите ни (които впрочем са от миналата година) са си нашенски, български: единият бе редовният протест за правата на пенсионерите, събрал около 10-тина човека, другият бе на МВР служителите за по-високи заплати, третият е също от 10-тина човека, изразяващи подкрепа на Истанбулската конвенция, и останалите 6 протеста са за втория лифт в Банско и застрояването на парк Пирин, като едни от протестиращите са „за“, а другите са „против.“ Други медии посочиха: „Протест и контрапротест заради парк Пирин по улиците на София“, или „Откриваме европредседателството с протести "за" и "против" застрояването на Пирин“, и т.н. – почти всички български медии отразиха тези протести.

Нещо повече: всеки, който разбира български, като погледне видеоклипа в британските медии, ще види, че на плакатите са изписани протести (или подкрепа) за лифта и застрояването на Пирин, ама британците разчитат на промитите мозъци на населението си (имам възможност да се убедя в това, и го казвам с голямо съжаление!) и карат хората да мислят, че това са протести срещу Евросъюза. Може ли да има по-долно нещо от опитите на една световна медия да заблуди света, с оглед на антиевропейската политика на Великобритания? Пак ще повторя – това не само е долно, но и престъпно. В интерес на истината, обаче, трябва да посоча, че наистина имаше един инцидент в София, при който две знамена на Съюза бяха подпалени. Но смея да мисля, че всеки разумен българин знае за какво става въпрос в този случай: някои русофили, които все още виждат спасението в Русия, и някои туркофили, които все още мечтаят за някакъв турски рай по нашите земи, си намериха хора, които уж да изразят „протеста“ си срещу Евросъюза. Надявам се, че за всички е ясно, че по-нататъшното отслабване на този Съюз ще бъде последвано от руска експанзия в Европа, а може би и отвъд нея; всички видяха, как Путин и руската олигархия с нескриващо удоволствие потриха ръце след британския вот от юни миналата година за излизане от Евросъюза. Не че приемам „новите комунисти“ от Европа, но да искам отслабването на една демократична институция и идването на нейно място на стари репресивни комунистически апарати – мисля, че е ясно, кое бих предпочел. Това мое предпочитание, разбира се, предполага също така опозиция срещу новите социалисти, насаждащи греховни практики в европейските общества.

На второ място ще посоча, че все пак едно председателство на Евросъюза дава възможности на председателя да внася и свои предложения за разглеждане от европарламента. Въпреки, че министърката за българското председателство на Евросъюза Лиляна Павлова каза, че приоритети на председателството са бъдещето на Съюза, сигурността и стабилността, цифровата икономика и мерките по развитието на Западните Балкани, посочено бе също така, че чрез това председателство „България получава възможност да постави на преден план за преговори теми и инициативи от национален интерес“. Това означава, че страната ни може да постави на дневен ред въпроси, които вълнуват и други страни-членки на Съюза, но които досега все още никой не е поставил и по които само се говори. Например въпросите за националното законодателство, което произтича от особеностите на всеки отделен народ на Евросъюза и което отговаря на неговото виждане за света и човека. Известно е, че някои страни на Евросъюза и до днес не желаят да приемат в законодателството си решения и мерки относно „правата“ на хомосексуалистите, утвърждаването на някои биотехнологични практики, узаконяването на училищното сексуално обучение още от най-ранна детска възраст, и т.н., въпреки че им се оказва натиск от страна на европейските структури (това са особено Полша, Унгария, Румъния, Гърция и в някаква степен и България).

В тази връзка ролята на християните (като и на вярващи от други религии) може да бъде голяма и затова трябва да се търсят възможности за прокарване в европарламента на решения, които да дават самостоятелност на законотворчеството на отделните страни-членки на Евросъюза съобразно тяхната традиция и култура: ако някои европейски страни искат да насаждат хомосексуализма сред обществото си – да го правят, те скоро ще разберат какви плодове ще съберат от подобна политика; а ако някои страни не желаят развратът да стане законодателно установен – да имат възможността да не приемат налагани от „либералните“ европейци порочни закони. Сигурен съм, че бъдещето ясно ще покаже, кои страни са избрали „добрия“ закон и кои са се заблудили в греха си и насаждат сред населението си разврат и пороци.

Разбира се, разочарованието ми бе голямо, когато разбрах, че правителството призовава парламента ни да ратифицира т.нар. Истанбулска конвенция, сетне разбрах, че отношението към нея е твърде нееднозначно и че по нея ще продължава да има спорове (добро изложение по конвенцията и вредното й въздействие в нашето общество направи Александър Михайлов в статията си отпреди няколко дена, вж. тук). Ясно е, че за общество като българското тази конвенция не може и няма да премахне възможностите за насилие срещу жени, но може да прокара и да наложи идеята за „трети пол“ и развихряне на развратното разбиране за човешкия пол въобще и за семейството като брачно съжителство между един мъж и една жена, заедно с техните чеда.

В тази връзка днес, 13 януари, чета материала: „Защо искат спиране на рекламния клип на България“. Става въпроса за видеоклипа на страната ни по случай европредседателството, в което България се представя като една красива и заслужаваща обич страна (каквато тя всъщност е!). Но една френска евродепутатка, като го изгледала, веднага написала в Туийт, че клипът трябва да бъде свален, защото, видите ли, в него се съдържал някакъв намек за толериране на сексуалния тормоз над жените; тя дори вече начена кампания за свалянето на клипа. Тази бедна (в умствено отношение) женица така и не разбрала за какво става въпрос в краткото филмче. Ама че някой й обяснил какво означава българското кимане с глава (т.е. как кимаме за „да“ и как за „не“), че й казали, че преди да интерпретира нещо човек първо трябва да разбере българската култура и обичаи, и т.н. – всичко това е безсмислено за нея, тя твърдо заявява: „не никога не значи „да“, и че основно правило за всеки човек трябва да бъде съгласието и уважението към жените. С една дума, щом за европейците кимането с глава за „да“ е да, и кимането за „не“ е не, то трябва да бъде същото и за българите, та европейците да можели да ни разберат кога искаме да кажем „да“ и кога казваме „не“. Тринадесет века история и бит трябва да бъдат зачертани и българите вече да започнат да кимат като европейците. И не само българите, но и почти 1 милиард индийци и сродни на тях народи от Азия трябва да правят същото, защото и тяхното кимане с глава е като нашето (по-скоро обратното е вярно: нашето е като тяхното, ако се приеме теорията, че ние сме го възприели от древни индоевропейски корени). Ама тях ще ги натиснем по-късно, засега ще „преправим“ грешното кимане с глава на българите, навярно тихичко се шепти френската депутатка. „О, неразумний и юроде“, както бе казал наш възрожденец, макар че това трудно може да се отнесе до френската депутатка, която е далеч дори и от мисленето на юродив християнин.

Но подобно мислене на тази бедна душа насочва и към вече тревожната тенденция, че каквото правят европейците – това е правилното и това задължително трябва да се приеме от всички народи на континента; с една дума, щом ние казваме на черното бяло, и вие ще казвате на черното бяло, щом ви казваме, че това и това са добродетели (макар те да са грехове и омразни в очите на нормалните хора), значи и вие ще ги считате за добродетели.

И тъй, като обобщение ми се ще да повторя, че може би на християните у нас се дава някакъв шанс да настояват пред българските евродепутати и правителствените служители, участващи в заседанията на евроструктурите като част от екипа ни като председателстваща страна, за предлагане за обсъждане от европарламента на мерки и решения, които засега друга страна не е поставяла, но които са в интерес на всички европейски страни, особено що се отнася до зачитането на местните традиции, обичаи и виждания за света и човека и препятстване приемането на законодателни инициативи, позволяващи развихряне на разврата в обществата.

Бележка: снимката взета от статията на Дейли Експрес

trump nazarethРождество Христово се отменя“ – това бяха заглавията в редица медии отпреди 4-5 дена и тъй като те привлякоха вниманието ми, реших да споделя прочетеното тук в блога. Още с първите редове разбрах, че протестът на арабското население на Близкия Изток срещу намерението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и да премести там американското посолство взема и такъв един обрат: „щом като Тръмп може да говори и прави каквото си поиска, защо пък ние също да не правим каквото си поискаме; засега ще отменим празнуването на Рождество“.

От съобщенията (вижте това на британския Експрес) разбирам, че кметът на Назарет решил да отмени празненствата. Сетне разбирам, че кметът Али Салям бил мюсюлманин и че той казал: „Същността ни и нашата вяра не подлежат на дебат. Решението [на президента Тръмп] ни отне радостта от празника, ето защо тази година ще го отменим“. Представителят на кметството Салем Шарара казал: „Решихме да отменим традиционните рождественски песни и танци, защото поради казаното от Тръмп за Йерусалим в момента се намираме в спорен момент на нашето всекидневие“.

С една дума, политиката и настроенията в Близкия Изток (поради изказването на Тръмп) могат да определят дали ще празнуваме Рождество Христово тази година или не. Чудя се какво ли може да се случи след година време, което също да бъде претекст за отмяна на празнуванията на този голям християнски празник? То винаги може да се намери някаква причина, стига човек да поиска да я намери.

Чудя се също така дали в този случай има някакво объркване и недоразумение между медиите и кметството на Назарет или действително политиката може да помрачи празника на десетки хиляди християни в този град (както и милиони християни в целия Близък Изток). Чудя се, защото вчера чета още една новина на Ройтерс: „Кметът: честванията по случай Рождество ще се отпразнуват в Назарет както обикновено“. Чета и не проумявам: наистина ли кметът само споменал, че някакви си певци нямало да дойдат за празненствата и сетне медиите преувеличили думите му, или пък той наистина е имал намерение да отмени поне част от тържествената програма (песните и танците, според както съобщава Експрес). Той дори казал: „Чудя се защо хората са си помислили, че ще съкратим честванията, всичко ще си бъде както обикновено, с изключение на тримата певци; ето днес можахме да приветстваме 60 хиляди хора в нашия град“.

Можем само да гадаем каква е истината, но докато разглеждах тази новина от различен ъгъл, все ми минаваше през ума приказката „вместо да изпише вежди, очи избожда“. Трудно ми е да определя за добро или за зло е намерението на Тръмп, както и дали за добро или за зло се нагорещява обстановката в Близкия Изток – политиката ми е слабото място. Но лесно мога да определя, че в днешно време различни сили и отделни политически настроения могат да кажат на християните: „тази година няма да празнувате християнския си празник, а пък за другата ще видим“. Не че празникът като външна проява на вярата ни (в случая в раждането на Спасителя на света) е чак толкова важен (макар наистина той да е важен) – всеки християнин в душата си отбелязва Рождеството на Божия Син, „началото на нашето спасение“ (както се казва в една молитва) и се моли за ново по-добро начало както за него самия, така и за целия свят – но по-важен е фактът, че може да се появи възможността празникът да бъде отменен или най-малкото помрачен поради политически (или други) причини. Може наистина Тръмп като християнин (за какъвто се представя) да вярва, че ако Йерусалим стане столица на Израел, това би била някаква решаваща стъпка към връщане на древните християнски земи на самите християни (с една дума – резултат от някакъв нов кръстоносен поход към Светите земи), но следейки събитията от последно време се замислих дали в днешно време желанието за изписване на веждите няма да извади очите. Но може би не съм прав, както отбелязах – политиката е едно от нещата, които понякога ме объркват.

Въпреки това този случай още веднъж ме убеждава, че никое временно събитие или земни дразги или прищевки на силните на деня не могат да ме отклонят от вътрешното празнуване на душата ми на това велико събитие на Христовото Рождество; никое земно и светско управление не може да ми каже кога и как да празнувам християнския спомен за събитията отпреди две хиляди години, такива като Рождество Христово, Богоявление, Възкресение Христово, Петдесетница и т.н.; никой не може да затвори устата на сърцето и ума ми, защото те не празнуват външно, а се радват заедно с Господа, който вижда в сърцето на вярващия, познава Своите чеда и ги подканя: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мт. 25:34).

Бел.: Снимката взета от британския Експрес.

tesco meat„Ама че заглавие“, ще каже някой, „какво общо може да има между мюсюлманите и Рождество Христово“? Нищо общо не може да има – Христовото раждане и мюсюлманската вяра са като водата и огъня, небето и земята, севера и юга, тезата и антитезата… Да, ама не. В днешния свят на объркани понятия всичко може да намери своя смисъл, та така и Христовото раждане може да се свърже с мюсюлманите; и не само с тях, но и с всички други религии, а дори и с хомосексуалистите. И къде мислите това нещо може да се случи? Ами в „загнилия Запад“, както навремето комунистите определяха всичко, което се намираше на запад от техните граници. Ама не че „прогресивният Изток“ е зацъфтял и завързал – и Изтокът възприе пороците на съвремието, както и Западът. И все пак…

Само преди два дена британските медии бяха разбунени от една реклама на най-мощната хранителна верига в страната, Теско, заради това, че в една реклама тя показала мюсюлманско семейство, което празнува Коледа, роднините си разменят подаръци, във фурната се пече пуйката и т.н. Веднага след излизането на рекламата наченаха протести и бойкоти срещу веригата магазини: „откъде-накъде Теско може да намеква, че мюсюлманите празнуват Коледа“, бунтуват се самите мюсюлмани, „откъде-накъде Теско непрекъснато ще ни натяква, че празнуваме Коледа и то преди всичко с ядене и пиене, докато за нас християните празникът е в душите ни, защото отбелязваме раждането на Спасителя на света“, добавят и християните; „хайде, какво толкова, Теско е магазин за всички в тази страна и има пълното право да предлага на всички добро прекарване на Коледа с коледната пуйка“, не изостават по-назад и светските люде (вижте повече в британския Индепендънт от 13 ноември, клипчето е само 1 минута).

Както се казва, каквото и ново нещо да се предложи, винаги ще има недоволни, винаги ще има „за“, „против“ и „въздържали се“. Но капиталистите на Теско не се интересуват толкова много от мнението на хората (макар то да ги интересува – все пак всеки бизнес гледа да си спечели повече клиенти!), колкото от „политическата коректност“, която уж ги правела по-хуманни и по-отворени към света. И тъкмо тази коректност стои в основата на новата реклама на хранителния гигант, който само на британския пазар разпределя над 4 и половина милиона тона храна на година (от която хвърля на боклука около 46000 тона, както пише самият Теско).

С цел да се покаже „гостоприемен“ (труден превод на английската дума inclusive – т.е. всеки е добре дошъл), Теско показва в новия си клип семейства от най-различен тип: чернокожо семейство, хомосексуално „семейство“, семейство само с баща, семейството на една стресирана майка, която изгонва всички от вкъщи, ядосана, че пуйката ѝ не се опича; разбира се, тук е и едно мюсюлманско семейство, чиито членове дори си разменят коледни подаръци. Теско настоява: „Всеки е добре дошъл в Теско през тази Коледа, ние сме горди, че приемаме клиенти от най-различни слоеве на обществото, дошли при нас в тези празнични дни“, и добавя: „Искаме клиентите ни да знаят, че по какъвто и начин да са свикнали да отбелязват Коледа и че каквото и да им трябва, ние сме тук, за да им помогнем: всеки е добре дошъл в Теско“ (вж. по-горе линка към Индепендънт).

Както вече отбелязах, Теско бе словесно атакуван от най-различни хора, но мюсюлманите са особено разгневени и от факта, че Теско продава месо на животни, каквото обикновено се продава в малките месарници на местни мюсюлмани (т.е. месо на животни, каквото се позволява на мюсюлманите да консумират, т.нар. „халал месо“). Нападката е срещу това, че невинаги на етикета на месото е написано дали животното, преди да бъде убито и превърнато в месо, е било поставено в безсъзнание от електрошок и едва сетне убито или пък самият електрошок го е убил (двата английски израза са stunned и unstunned; първият означава, че животното предварително е ударено с електрошок, за да изпадне в безсъзнание, преди да бъде убито, а вторият, че то направо бива убито без предварителния „хуманен“ електрошок). Както е известно, ислямът изисква ритуално убиване на животното: то става чрез заколване и докато изтича кръвта му се четат специални молитви. Та откъде-накъде Теско ще ни предлага месо, което не знаем как е получено от убитите животни, вайкат се мюсюлманите.

Нещо повече, кавгата за начина на убиване на животни засегна дори училищата: дълго време в тях се водеше спор дали в училищните столови може да се предлага месо от животни, които предварително не са били третирани с електрошок. И само преди няколко дена виждаме една община в Ланкашър да забранява такова месо в 27 училища, в които учат над 12 хиляди ученици – в тях вече се предлага месо само от животни, които преди да бъдат заколени са „хуманно“ зашеметени от електрошок.

Индепендънт отбелязва: Новата реклама представлява серия от пет кратки клипа, които Теско пуска преди Коледа с цел популяризиране на етническото и религиозното разнообразие и подчертаване на факта, че всеки е добре дошъл. Че Теско показва мюсюлмани, празнуващи Коледа, това е най-малкият им проблем – за тях е къде-къде по-важно да се покажат, че са магазин за всеки и че в страна като Великобритания няма алтернатива на политическата коректност. Само че те я представиха някак си като както се казва в мускетарския девиз: „един за всички, всички за един“. Разбира се, този девиз за хранителната верига-гигант означава: Теско е един за всички и вие всички сте добре дошли при нас – похарчете парите си само при нас, купувайте, яжте, пийте и се веселете! Ама мюсюлмани, християни, агностици, хомосексуалисти… няма значение, ние всички ви обичаме (разбирайте, „обичаме парите ви“).

И тъй, някои ще кажат: „какво лошо има, нека магазините да приканват мюсюлманите да празнуват Коледа, може пък след време някои от тях да разберат, че се празнува раждането на Спасителя на света и да се обърнат към Христа?“. Наистина, това е възможно, но същевременно трябва да обърнем внимание, че тук не става въпрос за някакво мисионерско усилие, което цели обръщане на неповярвалите към Христос – тук става въпрос за обикновена реклама за храни: „елате всички – бедни и богати, голи и облечени, семейни и несемейни, хомосексуалисти и „обикновени“, господари и роби, и т.н. – купувайте от нас, защото ние мислим за вас“. Повече от ясно е, че празникът на Рождеството пошло се използва за привличане на все повече купувачи, а „политическата коректност“ е добра стратегия за увеличаване на клиентите на хранителните магазини; а пък мюсюлманите вече не са малък процент от британското общество и този „обновен“ състав на населението даде и тази подсказка на Теско – да покаже мюсюлманско семейство, празнуващо Коледа и да покани всички мюсюлмани в страната да сторят същото.

Разбира се, магазините са за всеки и по отношение на пазаруването ние също не правим разлика между хората – всеки може да върши онова, което счита за добро за него; не правим разлика и между вярващи и невярващи, придържащите се към дадена традиция или „новатори“ и т.н. – всеки в едно общество може да се радва на свободите и правата, дадени му по закон. Онова, което не приемаме, е възприемането на тактиката на „политическа коректност“ с цел увеличаване на печалбата, извличане на изгода, при това за сметка на други хора. Защото нека да забележим: рекламата на Теско показва мюсюлманско семейство с всички атрибути на исляма (особено забулените жени), но не показва да речем християнско семейство, в което членовете му носят кръстче на шията или пък се молят преди началото на храната (така и написа в Туитър една християнка, която се възмущава от политическата коректност на Теско: „нямам против рекламата ви, но искам да видя, че показвате християни, които носят кръстчета на шиите си“, вж. линка по-горе). Ето тук е разковничето на жадния за пари, който уж е политически коректен и поради това угодничи на леви политически платформи и се представя за защитник на едно религиозно малцинство (мюсюлманите, в случая) или на друго малцинство (хомосексуалистите), но за сметка на огромното мнозинство на страната – християните: за тях той мълчи, защото ако покаже и тях, може да го обвинят в расизъм и ксенофобия.

Не знам как у нас подобна случка би се възприела от българските мюсюлмани, но едно е сигурно: привличането към Христа може да бъде резултат само от мисионерска дейност на дадена християнска община чрез нейните мисионери, то не е работа на зажаднели за печалба пошли хора, които не правят разлика между християнин и мюсюлманин, между хомосексуалист и нормален човек с естествено човешко отношение към половите връзки и брака, между религиозното и светското, между бялото и черното, между водата и огъня, между небето и земята… Който престане да прави разлика между нещата, той се е обезличил до степента на безпаметност, на зашеметеност, подобна на тази, с която новите технологии позволяват едно „хуманно“ убиване на животните – такъв човек се превръща в античовек, в отрицание на човека като такъв, който на бялото може да каже черно, на мюсюлманина – християнин, на топлото – студено, на хомосексуалиста – праведник, на светската политика – религия, и т.н.

Пази, Боже, от такива хора, а и от хранителните гиганти, които не виждат по-важна цел в живота на човека от тази да купува и пак да купува, да яде и пак да яде, да пие и пак да пие, и тъй – до забрава…! Затова да се молим Бог да ни дава уши да чуваме, очи да виждаме, уста до Го изповядваме, ръце да вършим делата Му, и сърце да Го следваме неотклонно и безрезервно!

Бележка: снимката взета от новината на BBC, цитирана тук.
jacob rees mogОтварям днес вестника и една от новините с днешна дата спира погледа ми: „Светът пред най-голяма заплаха за последните 30 години“. Прочитам я и не намирам нищо ново в нея, макар и да се нарича новина. Това му е работата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – да следи политическото и военното развитие на света и да изказва мнения, да прави препоръки или пък да оповестява съответни мерки. Съвременната опасна обстановка той свързва със съвпадането на няколко големи предизвикателства, които правят положението твърде нажежено: военните напъни на Северна Корея, тероризма, нестабилността в редица региони и все по-усилващата се агресивност на Русия. Той споделя, че не помни в 30 годишната му кариера светът да е бил изправен пред такава сериозна опасност, като в днешно време. Може би е прав, ще каже някой.

Виждам, че новината е взета от британския Индепендънт, публикувана вчера 8 септември 2017 г. Отварям и този вестник и там се натъквам на друга новина с днешна дата, 9 септември: „Русия се готви за масивна война срещу Запада, предупреждава украинският президент.“ И тук не виждам нещо ново: противоборството между Русия и Запада е от десетилетия и това вече го знаят и децата. Е, може да има и някакво ново развитие (светът винаги върви напред и винаги ще има нещо ново в него), но принципно нещата са си ясни от доста време насам.

С една дума, медиите продължават да стресират народите и да карат хората да живеят в страх пред утрешния ден, който може да им донесе война, разруха, даже смърт. Че малко ли страх всяват терористите, които могат да извършат нов атентат на най-неочаквани места (защото ако се знаеше къде ще го направят, то щяха да се вземат мерки, но то затова е страх, защото е породен от неизвестното). А защо подобни новини не са нови за християнина? Защото той добре помни Христовите думи: „Ще чувате боеве и вести за войни… ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:6-12).

А всичко това вече се случва от много години насам, та може ли още една новина за „света пред заплаха“ да прибави нещо повече от онова, което вече знаем? Не, не може, защото всеки християнин добре знае, че „всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят“ (Мат. 24:8-10). И какво да правим? Евангелието е пределно ясно: „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:13-14).

И тъй, новините, които всяват страх в сърцето на човека, изобилстват – както в българската преса, така и в медиите на другите държави. Не са много новините обаче, които показват християнската нравственост и нейното благотворно влияние върху всеки отделен човек и върху обществата като цяло. Като конкретен пример ще посоча българската преса, цитираща новини от Великобритания преди всичко в негативна светлина (и може би има основание за това), но от седмица насам британските острови са разтърсени от голям скандал (но не свързан с Брекзита), който никак не намери място в нашата преса.

Става въпрос за парламентариста от торите Яков Рийс-Мог, който в допитване миналата сряда (30 август) се считаше за заместник на министър-председателката Тереза Мей в деня, в който тя изостави партийното ръководство – той обяви на цялата страна християнските си възгледи, като каза: „Моята вяра ме убеждава, че абортът е грешно нещо, хомосексуализмът – също, и т.нар. „брак“ между хомосексуалисти също е грешен“ (срв. новината в Дейли Мейл). Той посочи също така: „Бракът е тайнство и виждането за това кое е тайнство и кое не е се определя от Църквата, а не от парламента“; „Учението на Църквата е авторитетно и в него съществува нравствен абсолют: абортът е грешно нещо. Животът започва със зачеването на детето“ (и подтекстът: че убийството на зародиша, както и всяко убийство, е грях).

Интересното в случая е това, че макар реакциите да бяха бурни и мнозинството от британците – политици и обикновени хора – да се възпротивиха на думите на парламентарист, който един ден може да управлява страната, все пак всички – противници и привърженици на Рийс-Мог – признаха, че той е изряден баща, излъчва непреодолим чар, и всеки, който прекарва с него макар и малко, се чувства въодушевен и удивен от добротата и искреността му. Този факт в действителност бързо потуши първоначалните бурни реакции на думите му и към днешно време, повече от седмица след изказването му по време на едно интервю по британската телевизия ITV в сутрешното й предаване „Добро утро, Великобритания“, никой вече не говори за това, но всички британци се убедиха, че е възможно един изявен политик да се осмели да изкаже истините на вярващото си сърце и да потвърди, че е решен да ги отстоява, независимо от положението, което заема в обществото. Самият той, баща на шест деца, на чието раждане лично е присъствал (и казва, че с нищо не би заменил момента на появата на нов живот), дълбоко вярващ католик, посочи, че в страната има християни, които настояват за аборта и хомосексуалния „брак“, но че той не споделя такава криво разбирана и криво практикувана вяра (с подтекст: това не може да е християнска вяра).

Ето такава една новина наистина би била новост за българските медии и би помогнала на хората у нас да разберат, че наред с негативите в западните общества съществуват и положителни процеси, които – дай Боже – може да променят разбирането на управляващите мъже и жени за човека и неговото назначение на тази земя и в този живот. Иска ми се да видя и у нас политици-християни, които редовно ходят на църква и водят църковен живот и които и на служебното си място твърдо отстояват истините на вярата си и са решени да ги въплътят в живота на обществото ни.

И накрая отново ще се върна към началото на разсъждението ми: светът е пред заплаха не поради войните и междуособиците, а поради нравствения упадък на обществата, които отхвърлиха християнските норми на живот и ги замениха с измислени от човека „морални норми“, които, според естеството на човека, не може да доведат до нищо друго, освен изпадане в греховност и заплаха от вечна смърт. Не трябва да се страхуваме от новините за някаква световна заплаха за човечеството, защото много добре помним Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10:28).

Бел. Снимка на Яков Рийс със съпругата му, взета от Дейли мейл, вж. линка към статията в този вестник по-горе в текста.

bathroom transgender smallНаистина, подобно заглавие не би се приело от никой разумен човек: кой ли би помислил, че държавата ще се „погрижи“ порочни възгледи и практики да се преподават на малките деца? Тук трябва да кажа: слава Богу, у нас все още подобно заглавие няма място в медиите или в обществената практика. Но предполагам читателите знаят, че в някои европейски страни тъкмо държавата е тази, която налага на училищата какви ценности трябва да се преподават на децата, а пък ние, дето уж се учим от Европа и я следваме по петите, току виж сме приели и този „европейски полъх.“

Повод за настоящия материал е дискусията, разгоряла се в английската образователна система и в британските медии. Преди около месец английската служба за стандартизация на образованието (наречена OFSTED – the Office for Standards in Education), която дава оценки на всяко училище в Англия, наказа едно религиозно училище за това, че „не покрива необходимите стандарти, към които всяко училище следва да се придържа“. Като се прочете по-нататък кои именно стандарти училището не покривало, става ясно, че държавните мъже и жени имат предвид сексуалното обучение в началното училище (което за Англия е за деца от 5 до 10/11 години). Става въпрос за едно еврейско училище в северен Лондон, в което инспекторите направили проверка и за трети път установили, че в него малките деца не получават познания за половата ориентация и за „преназначаване на пола“ (новината в The Independent).

Докладът на инспекторите е повече от ясен: децата не изучават някои въпроси за същността на човека, такива като полова ориентация, „и това ограничава духовното, моралното, социалното и културното развитие на личността и не допринася за уважаване на избора на онези, които решават да водят своеобразен начин на живот“ (стр. 1); „в резултат на това децата не получават пълно познание за фундаменталните британски ценности“ (стр. 2); „на учениците не се преподават знания за защитените човешки характеристики, особено онези, отнасящи се до преназначаване на друг пол и до половата ориентация, което означава, че децата ще имат ограничено познание за различните стилове на живот и за партньорството, което някои хора в съвременното общество избират като начин на живот“ (пак там).

Дискусията за това какво са британските ценности е по-широка от въпроса за тези ценности според както те са преподавани в училищата: тази дискусия се разгаря вече няколко години, особено във връзка с увеличаване на фундаментализма (и преди всичко ислямския фундаментализъм) в някои райони на страната, като бе поставен въпросът: дали всички, живеещи във Великобритания, приемат ценностите на тази държава и ги прилагат в живота си, или пък някои социални групи остават затворени в себе си и продължават да изповядват ценностите на обществото, от което те са дошли като имигранти във Великобритания. Целта на правителството е всеки член на британското общество да приеме ценностите на демократизма, толерантността, уважението, зачитане на мненията на другите, спазване на правата на човека и на всяка личност, независимо от нейните възгледи, и т.н.

От тази гледна точка британската държава е права: тя се стреми гражданите ѝ да не изповядват ценности, които не са демократични и не са съобразени със законите или пък са против правата и свободите на хората; това още повече се отнася до имигрантите, които често пристигат на Острова и продължават да изповядват ценности, които са в разрез с ценностите на западноевропейския демократизъм. Разбира се, привнасянето на собствената култура в обществото, в което имигрантите отиват да живеят, е неизбежно, но когато тази култура съдържа елементи на екстремизъм, насилие или друг вид междучовешки отношения, които не са характерни за цивилизования свят (напр. редовни побои на съпругата и децата, съжителство с две и повече жени едновременно, незачитане на правата и свободите на жената и на децата в семейството и т.н.), тогава в интерес на сигурността на всички граждани в държавата правителството може да поиска от всеки неин граждани и от всяка обществена група (напр. мюсюлманските общности в Бирмингам, Бедфърд и т.н.) да се опитват да се придържат към британските ценности. Това с особена  сила се отнася до някои обществени групи, в които фундаментализмът продължава да се утвърждава.

bathroom transgenderНадпис в училищна тоалетна в английско училище: „от който и да е пол“ (ученици могат да влизат в тоалетната)

Въпросът обаче, който тук засягам, изглежда няма нищо общо с британските ценности. Наистина, значителни слоеве от населението във Великобритания приемат за „британски“ такива ценности, като приемане за напълно нормално проявите на хомосексуализъм, смяната на пола по желание, съжителството и партньорството с когото пожелаете, според разбиранията ви, и т.н., но въпреки това тези извратени представи все още не са станали британски ценности де факто. Правителството се опитва да ги наложи на хората чрез приемането на различни законодателни инициативи, но това не означава, че цялото британско общество (включително имигрантите и вярващите от различните религии) ги е приело: все още значителни части от обществото продължават да считат хомосексуализма и незаконното съжителство за неправилно, осъдително и греховно.

Моята тревога е повече за това, че правителството се опитва да налага и на най-малките членове на обществото възгледи и разбирания, които са против разбирането на техните семейства и на обществените групи, които те представляват. Християните във Великобритания (с малки изключения) продължават да гледат на сексуалността и на пола от гледна точка на богоустановения съюз между един мъж и една жена; по-голямата част от родителите в страната не желаят пет или шестгодишните да бъдат запознавани с това какво е хомосексуализмът, смяната на пола, партньорството като начин на семеен живот и т.н. В подетата петиция срещу възгледите на английския OFSTED ясно се посочва, че главен възпитател на децата са родителите, а не държавата: последната само съдейства на родителското възпитание и ограмотява децата, като им дава познания за света, в който живеят, но не ги учи (и няма право да ги учи!) на порочни практики каквито, видите ли, имали място в обществото. Самата британска академична общност вече признава, че придържането на училищата към някаква си политика на зачитане на избора на пол сред децата не е нищо друго, освен прахосване на оскъдните училищни средства и на парите на данъкоплатците (новината в The Independent).

Както споменах в началото, у нас държавата не допуска преподаването на порочни възгледи в училищата, но ние като християни трябва да сме наясно, че щом в някои европейски страни съществува натиск върху родители и деца да приемат порочни практики като нещо „нормално“, то този „полъх“ може да довее и до нас и някои умни глави в правителството ни да решат, че и в това отношение трябва да се поучим от Европа. Бдителността е една от главните добродетели на християнина, ето защо трябва непрекъснато да внимаваме какви разпоредби излизат и от нашето министерство на образованието и от регионалните инспекторати, тъй че в страната ни и в нашите училища да продължават да се изповядват ценности, които повече от тринадесет столетия са тъкмо християнски, а не „европейски“ или „хуманистични“ или „атеистични“ или някакви други.

Бележка: Снимката е взета от The Independent; на нея може да се види един от новите знаци за тоалетна, поставени в някои английски училища: в тоалетната може да влиза всеки, независимо от пола, към който принадлежи (тъй като физическият пол не определя „действителния“ пол на детето, твърдят от образователното министерство).

echrВчера подписах една петиция*. „Е, какво – чудо голямо! Колко народ всекидневно подписва петиции…, я за намаляване на цените, я за сваляне на правителството, я за подкрепа на някого си или нещо си...“, чувам вече реплики от този род. И това е вярно – днешното време е време на петиции: не сте решили, не сте наченали петиция! Толкова е лесно: отивате на съответния сайт, който предлага подобна услуга, и ставате „баща“ („мениджър“) на съответната петиция. Ако съберете сто подписа – добре, ако съберете сто хиляди – още по-добре, ако пък съберете няколко (или десетки) милиона – това вече е изключително!

Петицията, която подписах, е скромна, тя не призовава за сваляне на правителства или за осигуряване на хляб за всеки, тя се нарича „Европейски съд по правата на човека, спрете социалното инженерство!“ От пръв поглед не ѝ обърнах много внимание, първо, защото се отнася до този съд (ЕСПЧ), който като цяло е защитил (и продължава да защитава) правата на много хора в Европа, и второ, защото още с първото изречение на съобщението за тази петиция се говори за Русия, и си рекох: то малко ли се натеглихме от комунизма ѝ, та сега да чета и петиция, отнасяща се до тази държава. Но, както се казва, търпението е майка на всички добродетели, та положих малко усилия и я дочетох докрай. Още с приключването на последния ред отидох вдясно и кликнах „Подпиши“ (петицията). Видях, че тя е отпреди десетина дена (от 23 юни 2017 г.), и съжалих, че не съм я прочел и подписал по-рано.

Това е скромният ми опит от вчера, но реших да го споделя тук във „Свобода за всеки“, защото мисля, че разискваният в петицията проблем засяга всеки вярващ у нас и по света (християнин, мюсюлманин, евреин, будист и т.н.), а също така всеки здравомислещ гражданин; за страдащите от умствени отклонения, особено клонящи към греховност, не мога да кажа дали въпросът на петицията е важен за тях.

И тъй, първото изречение на съобщението казва, „Европейският съд в Страсбург осъди един закон в Русия, предпазващ децата от пропагандата на „сексуалните малцинства“, а второто изречение допълва, че този съд не за първи път взема подобно решение, което не е основано на действителни човешки права, а на някаква радикална идеология, целяща унищожаването на изконните ценности на личността и на народите.

Мисля, че вече става ясно за какво става въпрос в петицията, но нека с няколко думи да обобщя казаното: някакъв си извратен тип Баев и групичка извратеняци като него се обърнали към съда в Страсбург, за да се оплачат от руския закон**, който не позволява греховни практики да стават достояние на младото поколение, включително налагане на разбирането, че хомосексуализмът е естествена човешка практика, която трябва да бъде уважавана.

Гражданската организация е пределно ясна: „Без съмнение решението е основано не на някаква правна логика, а честно казано – на идеология. При това става въпрос за идеология от радикален тип, която е насочена срещу семейството, брака, традиционните нравствени ценности на повечето европейски народи и, най-важното – срещу интересите на децата“. И продължава: „Съдът не само взема решението си без всякакво законово оправдание, което да почива върху постановленията на Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи – и тъкмо тази Конвенция трябва да определя дейността на Съда – но решението пряко противоречи на този международен документ и неговите обвързващи норми“.

Не е важно дали става въпрос за Русия или за която и да е държава: всяко решение на ЕСПЧ, което налага на отделния човека и народите порочни практики, трябва да бъде осъдено и отхвърлено. Наистина, този съд е помогнал на много хора и това трябва да се признае, но изглежда в него все повече и повече се настаняват идеолози, които са идолопоклонници на някаква нова извратена „световна култура“, насаждана от някои западни правителства и налагана на всеки и на всички. Всеки християнин или вярващ от други религии, както и всеки здравомислещ човек, трябва да пледира за отстраняване от европейските структури на хора с извратено мислене и заемане на тяхното място ако не от вярващи хора, то поне от хора, в които здравият разсъдък все още не е отстъпил място на болния порочен ум.

Много се надявам, че споделеното тук ще накара читателите на този постинг на блога също да подпишат декларацията и така да допринесат за „очистване на гумното“ и за превръщането на международните институции (особено европейските), призвани да защитават правата и свободите на хората, в реални изразители на волята на народите за действени нравствени норми в обществата, които да почиват на разумното и вековно-изпитаното начало на човешката природа и на семейството. Християните винаги са били първи в борбата срещу греха и порока и тази борба, с Божията помощ, винаги е имала успех.

* Става въпрос за петицията на гражданската организация CitizenGo (http://www.citizengo.org), която е горещ застъпник на християнските нравствени ценности и на семейството.

** Руският закон (вж. линка в самия текст) носи названието „За защита на децата от информация, причиняваща вреда на здравето и развитието им“, приет е през декември 2010 г., но сетне многократно е допълван и коригиран; последната корекция е от май 2017 г. В редакцията от 2013 г. е внесена нова точка 4 към чл. 5, срещу която е и „протестът“ на извратените руски типове (тук законът посочва, че вредна информация се счита тази, която „отрича семейните ценности, пропагандира нетрадиционни сексуални отношения и формира неуважение към родителите и/или други членове на семейството“).
justice scalesТова заглавие може да се разбира по два начина: или тероризмът е насочен срещу правата на човека, или пък политиците работят срещу нашите права като човешки същества. Но употребени заедно, двете думи навеждат и на мисълта за някаква връзка между политиците и тероризма в тяхното отношение към човешките права.

Само преди три-четири дена (6 юни 2017) британската министър-председателка Тереза Мей заяви, че ако борбата с тероризма означава преразглеждане на правата на човека и отмяна на някои от тях, то тя веднага ще го стори и ще преразгледа, отмени или редактира редица закони, произтичащи от международните съглашение за човешките права. Ежедневникът The Guardian от 7 юни добре описва опасните последици от подобно мислене, а може би и действие. Ето накратко посоченото в материала.

Денят, в който политиците ни казват, че ще отменят човешките права, ако те им пречат в нещо, е денят, в който трябва да ни обземе страх (за нашето бъдеще). Правата на човека не съществуват за силните на деня, та те да ги прилагат, когато им е политически изгодно, тяхната цел е да защитят обикновения човек и да обезпечат нормален живот в едно цивилизовано общество.

След ужасяващото нападение в Манчестър (22 май 2017 – В.К.) премиерът се изпъчи пред офиса си на Даунинг Стрийт и каза: „Да си спомним за онези, които загинаха, и да похвалим онези, които помагаха, знаейки, че терористите никога няма да спечелят и че нашите ценности, нашата страна и нашият начин на живот винаги ще пребъдват.“ Но във вторник (след новия терористичен акт от 3 юни 2017 в центъра на Лондон – В. К.) тя отхвърли тези ценности, обявявайки прилагането на пълномощия, които бяха отречени от предишни правителства. Тя каза: „Ако човешките права в нашата страна не ни позволяват да направим каквото е нужно, тогава ще променим законите, тъй че да сторим каквото трябва.“

Ето какво тя има предвид на практика: ако правото на свобода или на справедлив съд или на забрана на мъченията ни пречи, тогава ще ги отменим – ето как просто и лесно ще се отървем от ценности, чиято цел е да предотвратят тиранията след жестокостите на втората световна война.

Казаното от Мей в действителност е пряко нарушение на върховенството на закона – на принципа, постановяващ, че своеволното упражняване на власт трябва да бъде контролирано, като го подчини на добре определени и устойчиви правила. Законът е щитът, който ни предпазва от бъдещи тирани… Изработеният от британски законотворци принцип за върховенство на закона е рожбата на Уинстън Чърчил, този принцип е нашата гордост. Той продължава да бъде лъч надежда за онези, които се борят за основните си човешки права…

Човешките права не ни пречат да се борим срещу тероризма, ние и така депортираме опасните за обществото хора, тъй като сигурността на нацията стои над правата на терористите, а полицията и разузнавателните служби разполагат с изобилие от пълномощия за следене, откриване, задържане и пращане в затвора на терористите и техните помощници.

Съществуват права, с които никога не можем да направим компромис – правото на живот и забраната на мъченията. А искаме ли да бъдем като някои страни, в които мъченията са позволени? Това ли е бъдещето, което готвим за младите хора?

Мисля, че не е нужно да привеждам цялата статия тук, повече от ясно е какво политиците могат да направят на народа си, уж под предлога за борба с тероризма. Защото не само Тереза Мей има подобни мисли в главата си, струва ми се, че и у нас немалко политици са готови на какви ли не радикални стъпки по отношение на правата на човека уж с цел да защитят народа от евентуални терористични нападения.

А повече от ясно е, че ограничаването на правата на човека пряко е свързано с ограничаване на правото на свободно изповядване на вярата, особено като знаем, че немалка част от терористичните нападения имат религиозна подкладка, особено от страна на исляма. Немалко политици са готови да жертват доброто в името на „унищожаване“ на злото: „дайте да ограничим свободното изповядване на вярата, защото чрез нея отделни личности могат да се радикализират и да станат опасни за обществото,“ чуват се призиви; „дайте да следим кой какво мисли и казва, особено в местата за богослужение, та навреме да открием радикалните проповеди,“ други „застъпници“ на ограничаване на правото на религия продължават да настояват. С една дума, новите обстоятелства изискват и по-последователно спазване на принципа „покрай сухото гори и мокрото“ – т.е. ще забраним правото на свобода на вярата (свобода на проповедничество) с цел уж да предотвратим радикализирането на някои мюсюлмани, но понеже не можем да направим това само за една религия, ще го направим за всички религии, включително вековната религия на народа – християнството – което също ще страда от „новите“ мерки, но затова пък обществото ще се чувства по-сигурно.

Наистина ли ще бъдем по-сигурни в ръцете на подобни политици? Не мисля. Нещо повече: струва ми се, че премахването (или ограничаването) на някои права на човека може да върне тираничните режими от близкото минало, въпросът е обаче дали тогава ще имаме възможността да се противопоставим на един такъв режим, дали не е по-добре още сега да разкриваме истинските замисли на тези нови радетели за сигурност и безопасност, преди да ни бъде отнета всякаква възможност за свободно слово и свободно изповядване на бащината вяра.

Бележка:
Подчертаното с черен шрифт в превода на статията от The Guardian е мое (В.К.)

lenin mausoleumПролетта, изглежда, е време за събуждане не само на природата, но и на различни чувства и желания. И това е нормално, ще кажем – след зимните студени месеци пролетното слънце и топлината наистина способстват за изблика на чувства и стремежи. Но тук думата ми не е за влюбените, а тъкмо обратното – за онези, които най-малко се вълнуват от чувствата, защото те мислят за бъдещето на страната си и на света, а подобни мисли могат да обхванат човешкия ум само ако той е трезв, рационален и борещ се срещу всякакви вредни чувства или стремежи, които биха отклонили разума от начертания от партията път. Предполагам читателят вече се сеща, че отново отварям дума за комунистическите функционери, които в различните източноевропейски страни си присвоиха различни названия: демократи, либерали, социалисти, пък някои продължават да се гордеят и с името си на комунисти, каквато е например партията на руския твърд комунист Генадий Зюганов.

Но преди да го спомена още веднъж, нека най-напред да кажа за новината, която ме и накара да напиша тези редове. Мартенското слънце изглежда е накарало някои руснаци (в случая – руският център за изследване на общественото мнение, който всяка седмица прави проучвания чрез телефонни допитвания до хиляди и десетки хиляди руски граждани) да направят проучване за мавзолея на Ленин на Червения площад. Разбира се, подтикът за проучването не било само слънцето и затоплилото се време, а предложението (то е от март 2017 г.) за внасяне в руския парламент на законопроект за погребване останките на великия пролетарски вожд и затова центърът решил да попита руските граждани какво е отношението им по този въпрос (законопроектът е внесен за разглеждане само преди три дена, на 20 април 2017 г.)

Резултатът сочи, че почти две трети (63%) са за изваждане на тялото на вожда от мавзолея и погребването му, така както се погребват всички хора, при което почти половината (и то преди всичко младите хора) смятат, че това трябва да стане веднага, без забавяне. Проучването още посочва, че около 40% от участвалите в него считат мавзолея за туристически обект, други 40% смятат присъствието на Ленин на Червения площад за противоестествено и нередно.

И по-нататък в анализите следват интересните моменти. 31% от респондентите казали, че наистина тялото на вожда на руската (сетне – съветската) пролетарска революция трябва да се погребе, но това да стане не сега, а след време, когато този акт няма да засегне онези, за които Ленин продължава да е изключителен вожд и лидер на световния пролетариат. С една дума, докато са живи всички онези, които продължават да тъгуват по комунизма (колко ли милиона са те?) или пък по самия Ленин, без дори да го свързват по някакъв начин с комунистическата идея. Но интересното е в реакцията на съвременния ленинист – водача на руската компартия Генадий Зюганов: в този акт той вижда провокация срещу руската държавност и затова той призовал Съвета за сигурност да разгледа този законопроект и да се изкаже за неговата законност. Нека да повторим – той призовал не кого да е, а Съвета за сигурност! Каква ли връзка прави този Зюганов между погребението на техния вожд и мнението на този Съвет? Нямам си никаква идея. Но той със сигурност знае какво прави.

Особено интересна е връзката, която днешните комунисти (в случая руските, но и българските не са далеч от тях по мислене и действие) правят между вярата и тяхната идеология, наследница на лениновите теории. Както самите руснаци, така и други мислещи хора многократно са посочвали, че поклонението пред тялото на Ленин твърде много прилича на православното поклонение пред мощите на светците (вижте, напр. тук, където, авторите се опитват да покажат, че поклонението пред останките на Ленин повече прилича на египетското поклонение пред фараона, но аз от личен опит мога да кажа, че то твърде много прилича на поклонение пред православни мощи), но не са много онези, които виждат как червената партия някак си без да иска започна да смесва пролетарската идеология и християнската вяра, като мнозина намериха твърде много сходни черти между идеята за комунизъм и идеята за Божието царство.

Самият Зюганов дотолкова изкривил думите и идеите на Ленин за вярата, че вече свободно твърди, че пролетарският вожд едва ли не бил защитник на християните и виждал и тяхното участие в построяването на комунистическия рай на земята. Ето тук можем да видим повече за мисленето на съвременния вожд на руските комунисти и за разликата между неговите думи и идеи и тези на Ленин. Но че последният наричал вярата мракобесие и глупост – това няма значение, важното е в днешно време да преиначим думите на вожда и да привлечем и вярващите на страната на червената партия, особено по време на предизборни кампании; че Зюганов еднакво се покланя и пред Ленин и пред православни светини – това няма значение, важното е човек да си боготвори нещо или някого (вижте тук, където се посочва поклонението на руския партиен комунистически лидер пред икона на Божията майка) и да прави другите на глупави.

Ако погледнем коментарите под посочените тук от мен статии ще видим, че повечето от пишещите считат този въпрос (погребването останките на Ленин) за толкова маловажен, че той въобще не трябва да се разглежда от парламента и да се представя на руското общество като някакъв национален проблем. И наистина – при толкова проблеми на руската държава тялото на мумията Ленин е най-малкият им проблем: най-добре е да си го погребат без много шум и всякакви проучвания, а след месец-два никой навярно няма и да се сети вече за него поради всекидневните трудности на живота и предизвикателствата, които стоят пред тази страна и пред света. Затова човек с учудване чете подобни новини в руската преса, излизащи през последните няколко дена. Вместо да разсъждават за Ленин и за продължаващия войнстващ атеизъм на руснаците, който не е напуснал една значителна част от населението, по-добре би било за руските управляващи и за червената партия да разсъдят за свободата на съвестта и на религията, която уж е гарантирана от конституцията, но която твърде рядко (и при това избирателно!) се дава на руските граждани и на другите вярващи в страната; вместо да мислят каква да бъде съдбата на тялото на вожда им, по-добре е червените другари да се покаят за зверствата срещу Църквата, сторени през седемте десетилетия на ленинов комунизъм, и да се обърнат към Онзи, Който приема всеки, който искрено Го търси.
Неделя, 26 Март 2017 19:17

Светската мярка на щастието

shtastie zhenaБъдете щастливи, тук и сега“ – това е призивът на новите радетели на светското благополучие. Християните много добре знаят какво означава земното добруване, властта, славата, богатството, стремежа за постигане на рая тук и сега. Както сатаната изкушаваше Христос в пустинята с трите изкушения и Му предлагаше власт, материални богатства и слава, така и съвременните земни управници изкушават хората и им предлагат тукашен рай. Какво ли не предлагаха досега – всякакви свободи, равноправия, зачитания, уважения, търпимост, и т.н. и хората бързо разбраха, какво се иска от тях: щом свободите и равноправието се отнасят до всички, значи никой не може да ми каже дали ще правя аборт и ще убия детето в мен или не, дали ще съм хомосексуалист и публично ще проявявам порока си или не, дали ще пожелая сам да сложа край на живота си или пък на живота на друг човек, за да му осигуря „достойна смърт,“ или пък да използвам новите биотехнологии и да поискам от някоя лаборатория да ми „доставят“ дете по поръчка (например дете от две майки и един баща, с което уж се избягвали генните аномалии и бъдещи заболявания на човека), и т.н. Както се казва – предлага ни се слободия в изобилие.

А сега научаваме, че вече ни се предлага и щастие. И не само ни се предлага – убеждават ни, че всички хора по земята трябва да бъдат щастливи! Преди няколко дена (19 март 2017) разбираме, че в Обединените арабски емирства (ОАЕ) е учреден Съвет по измерване на щастието по света, който ще има шест подотдела: 1) щастие и здраве, 2) щастие и образование, 3) лично щастие, 4) щастие и работно място, 5) измерване на щастието и 6) щастието в големите градове. Научаваме, че има и книга на щастието по света, в която сто професионални изследователи разказват за познанията си относно щастието, основаващи се само на човешкия земен опит и изключващи религиите и философските възгледи за човешкото щастие. Съветът по щастието се учредява във връзка с международния ден на щастието, който е на 20 март.

Разбира се, новината не убягна от вниманието и на българските медии. Както срещаме заглавия, като „Днес цял свят празнува международния ден на жената“ (или на каквото още можете да се сетите), така и заглавията от 20 март звучат по подобен начин: „Днес цял свят празнува международния ден на щастието“. От новините разбираме, че този ден се празнува съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че „стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството и че щастието трябва да бъде цел на държавната политика и да стане компонент на по-комплексен, справедлив и балансиран подход към икономически растеж, който да допринася за устойчиво развитие, изкореняване на нищетата и осигуряване на щастие;“ подчертава се, че „ООН призовава всички държави, международни и регионални организации, както и гражданското общество да отбелязват Международния ден на щастието.“

„Че какво лошо има в това някой да желае щастие на другите,“ ще каже човек. Наистина, няма нищо лошо, стига под „щастие“ да разбираме пълна удовлетвореност на личността от живота й тук и сега с оглед на живота й в бъдещия век, когато тя ще получи вечна участ: за истинско щастие или за истински мъки. Ако тук и сега се стремим към придобиване на блага, които да ни послужат във вечния живот, и ако желаем и другите да придобиват такива блага, тогава този наш стремеж може да бъде изразен като стремеж към щастие. Естествено, за християните щастието може да бъде само в Христос и Неговата Църква, и когато християните желаят всички хора по земята да усетят истинската радост и щастие от общуването със Спасителя на света и на всяка човешка душа, тогава можем да оприличим мисията на Църквата в света като мисия на щастието в Христос.

Но светските управници виждат щастието на човека само като пълна удовлетвореност на личността от живота й тук и сега, без каквато и да е връзка с живота й във вечността, който неминуемо ще последва за всяка душа при второто славно Христово идване на земята. От новините около този „празник“ разбираме, че щастието не е само лично (което си е вярно), но държавно (което не е вярно) и към него трябва да се стремят всички държави. В тази връзка е измислен и съответен термин – брутно национално щастие. То се изчислява по специална методика на основата на различни показатели, такива като икономически прогрес, ефективност на управлението, социална справедливост, опазване на околната среда, съхраняване на културното наследство и т.н. (вж. линка по-горе към сайта на Вести.бг). Бутан е първата държава, въвела този термин, както и самата идея за държавното щастие; в тази страна от 2008 г. има комисия по брутно национално щастие, през февруари 2016 г. в ОАЕ е назначен държавен министър по щастието, през януари 2017 г. в индийския щат Мадхия Прадеш е създаден департамент по щастието, и т.н.

От ежегодния доклад на ООН за щастието може да се види, че най-щастливи са хората, живеещи в богатите страни, напр. за 2015 г. датчаните са били най-щастливи (следвани от швейцарците, исландците, финландците, норвежците и т.н.), а през 2016 г. норвежците вече са по-щастливи от датчаните. То няма как и да бъде другояче, щом като щастието се оценява по посочените по-горе показатели: богатство, социална справедливост, опазване на околната среда и т.н. – наистина в богатите страни народите се стремят да построят рай тук на земята. И съответно най-нещастни са хората от бедните страни, например на края на класацията на ООН са такива страни, като Того, Бурунди и т.н. Къде е България? На 105-то място от изследваните 155 страни. В Косово, Непал, Пакистан и т.н. хората са по-щастливи от българите. Докладът на ООН подчертава, че най-щастливи са страните, в които съществува баланс между благоденствието и социалния капитал, който се изразява във високо доверие в обществото и правителството и в малките социални различия. С други думи, щастието е в стремежа за постигане на прокламираното навремето комунистическо равенство, братство и любов, с прибавка на богатство и задоволеност от живота и обществото, в което човек живее.

shtastie deteИнтересен е също така фактът, че и децата в богатите страни се определят като по-щастливи, при което щастието се свързва и с познанията на децата относно техните права, например 77% от децата в Норвегия са заявили, че добре познават правата си, затова пък само 36% от децата в Англия имат познания в тази област (и съответно Великобритания е на 19-то място в класацията на ООН на страните, подредени по щастие). Значи ако децата знаят правата си и при случай биха могли да осъдят възрастен (включително родителите си), те са щастливи. Разбира се, интересно ми бе да прочета, че според други статистики румънските деца са най-щастливите в Европа, а южнокорейските – най-нещастните.

И тъй, след налагането от страна на евроструктурите на такива свободи, като аборта, хомосексуализма, евтаназията, опасните биотехнологични опити с човешки същества и т.н., сега се предлагат и критерии за щастие, които всяка държава в света трябва да се стреми да постигне. Ами религиозните хора? Например християните: как те ще приемат тези критерии и как ще се опитват да съпоставят налаганото им „щастие“ с разбиранията и вярата си за щастие в Бога и за „щастие“ във вечния живот, а не във временния? Май и в този случай ще стане каквото виждаме и сега: никой не пита вярващите, когато става въпрос за „добруването“ на цялото общество и на всички общества по света. При съвременния стремеж към „прогресивно“ развитие на обществата и постигане на съответни степени на богатство, социална удовлетвореност, „равноправие“ и „свобода“, не можем да очакваме, че светските управляващи ще зачетат мнението на вярващите. Но нашата мисия е да донесем до всяко човешко сърце истината за Христос и за спасението на душата, ето защо независимо от напъните на земните царе и управници да вкарат всеки човек и всяко общество в техния „светски калъп“, ние трябва да проповядваме на народите Христовото учение за истинското щастие. Разбира се, животът в Христос не изключва напредък на личността и в материален план, но Спасителят ясно ни поучава, като ни казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“, защото „вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това“ (Мат. 6:32-33).
Страница 1 от 3