Блог Свобода за всеки
Валентин Кожухаров

Валентин Кожухаров

indonesia 14may2018Неделя е, отиваме на църква, след богослужението се опитваме да поддържаме в себе си Христовия образ колкото се може по-дълго и в разговори с другите продължаваме да им предаваме възкресното въодушевление. Понякога в проповедите си по време на службата вмъкваме и темата за злото, проявяващото се в най-различни лица: от вътрешните изкушения на сатаната до видимите за всички прояви на насилие, тероризъм, убийства и т.н.

Разбира се, съзнаваме, че едно е да говорим за злото, друго е на практика да го видим или пък да сме негови жертви. С вътрешните изкушения някак си успяваме да се борим – някои се борят по-успешно, други не чак толкова. Търсим възможности да се борим и с очевидното зло в света, което отнема живота на толкова много хора, особено на християни, които иначе биха продължавали да славят Бога и да вървят по Неговите стъпки: пишем статии и други материали, където изобличаваме злото, опитваме се да мобилизираме различни организации и дори политически партии с цел отговор срещу злото, понякога дори и ние самите вземаме участие в различни прояви, насочени към ограничаване или дори премахване на насилието в обществото. Но злото идва ненадейно, „както крадец идва нощем“ (2Пет 3:10), защото „крадецът идва само за да открадне, убие и погуби“ (Йоан 10:10).

Тъй и тази неделя, 13 май: хората отиват на църква и малко след началото на богослужението църквата се взривява. Други хора в намиращата се недалеч църква също стават жертва на бомбено нападение. И в трета църква, също недалеч от тези двете, вярващите загиват поради терористично нападение. Като четем това, веднага разбираме, че навярно става въпрос за Близкия Изток или някоя друга ислямска страна, където най-често християните са преследвани и убивани. И не сме далеч от истината, но този път случващото се е в Индонезия, във втория му по големина град Сурабая.

Бомбени нападения срещу християни стават и по други краища на земята. Но онова, което се случи тази неделя, а също и вчера, 14 май, направо смразява кръвта поради жестокостта и безчовечието си. Шестчленно семейство: съпруг, съпруга и четири деца. Обичайното индонезийско семейство. Но в тази неделя рано сутринта в 7 ч. бащата ги натоварва в микробуса си и потегля. Преди това майката е привързала мощни бомби към телата на децата си: две дъщери, едното момиче на 9, другото на 12 години, и двама сина, единият на 16, а другият на 18 години. Бащата оставя съпругата и двете си дъщери край църква в един от кварталите на Сурабая, а момчетата с мотоциклет поемат към една римокатолическа църква, той пък с микробуса си се врязва в една петдесятна църква в центъра на града. В същото време, на разстояние не повече от 10 минути, майката и двете дъщери се взривяват в други три църкви, а синовете – в католическата църква.

Вчера пък, 14 май, друго петчленно семейство извършва самоубийствено нападение срещу полицейски участък в същия град. И двете семейства загиват по време на бомбените нападения. Повече за тези ужасяващи случаи може да се прочете на сайта на Врата на Надеждата, който вчера публикува новината (на английски език), но тя бе преведена и на български, а също и на руски език. От посочените сайтове може да се разбере, че атентатите са извършени под влияние на Ислямска държава, която призовава мюсюлманите да тероризират населението заради хвърления в затвора лидер на една индонезийска организация, симпатизираща на ислямските терористи.

Демократичният свят се опитва да се бори с тероризма, нашата страна също, но как да се пребориш с мисленето на хората? Как да проумееш факта, че една майка може да жертва себе си и децата си в името на една налудничава кауза, която няма нищо общо с вярата – нито с исляма, нито с която и да е религия? В немалко страни местните органи на властта се опитват да влязат в ума на хората, като следят телефонните им разговори, комуникациите по интернет и по други пътища, участието им в богослуженията и въобще в религиозния живот, като се стремят да разберат кой има фундаменталистки разбирания за вярата си и би могъл да стане терорист. Но можеш ли да влезеш в ума на майката, която е призвана да роди и да отгледа деца? Жени стават самоубийци, като си поставят бомби по телата и се взривяват, но деца? При това бомбите поставени от майката? Човешкият ум трудно може да проумее това.

Защо в сайт, публикуващ преди всичко материали за свободата на вярата и въобще за свободата на всеки човек, този път пускам подобен материал? Мисля, че той е повече от подходящ за нашата медия: всеки тероризъм е крайна проява на отнемане на правата на хората. Идеологията на терориста не признава закони, свободи, права, хуманизъм, прогрес и т.н. – тя единствено признава религиозното заслепяване, безпрекословното изпълнение на „повелите“ на една умопомрачаваща религия, която се изповядва от терористите далеч не така, както тя се изповядва от огромното мнозинство вярващи.

Който е бил в Индонезия (пък и да не е бил, достатъчно информация може да се намери за нея, стига да поискаме да я прегледаме), сигурно знае, че това е държава, която в много отношения наподобява демократичните страни, включително американската система на управление на страната, макар че мнозинството от населението е мюсюлманско: президентът е глава на държавата, той назначава правителството, но върховенството на закона принадлежи на парламента, съдебната система е независима власт, а „четвъртата власт“, медиите, оперират свободно и независимо от управляващите. Както конституцията, така и законите, а също и реалният живот в страната, признават наравно шест религиозни организации: исляма, протестантизма, римокатолицизма, индуизма, будизма и конфуцианството (по подобие на Великобритания, която също признава равнопоставено шест религии в страната), над 18 милиона са протестантите и около 8 милиона са католиците. По улиците на градовете и селата хората спокойно живеят живота си и всеки се придържа към своята религия или идеология (или има светски разбирания), без да пречи на останалите или пък да завижда или да се бори срещу мисленето на другия. Бих казал, че животът в Индонезия не се отличава много от този в България.

Та мисълта ми е, че макар тук да посочвам този ужасяващ случай от Индонезия, това ново „лице“ на злото може да намери проява навсякъде по света. Затова по-горе си задавам въпроса как може да се разбере какво мисли една майка и дали и тук някъде около нас няма да се случи подобно нещо. Колко хора вече загинаха в Европа: че то бяха взривове на стадиони, концерти, театри, прегазвания на хора по улиците и тротоарите, взривявания на офиси, линии на метрото, автобуси, и какво ли още не… Но да видиш маловръстни деца с бомби по телцата си, взривявайки се поради умопомрачението на родителите си или на други, които ги подтикват към подобно безумие – ето това не бяхме виждали. И дай Боже да не видим повече! Но реалността ни говори друго…

Призивът ми е да работим не само за по-добро разбирателство между християните (което е повече от наложително с всеки изминал ден!), но и между вярващите от която и да е религия, като разговаряме с тях за корените на вярата и за истините, които тя съдържа, като същевременно разясняваме кои са фалшивите и вредните за душата „истини“, проповядвани от фундаменталистите и хората с помрачен религиозен ум. Разговорите ни не може да не засегнат човещината и доброто, което по природа е заложено във всеки човек, макар че греховното ни естество още от времето на Адам и Ева се противи на доброто – знаем, че всичко, което Бог сътвори, е добро, и че Неговото желание е всеки човек да върши добро, както за самия себе си, така особено за ближните си. Отнемането на свободите и на живота на човека е един от най-големите грехове против Бога, и това не може да не се разбира от вярващите от която и да е религия, особено днес, когато различни политически движения се опитват да отнемат свободите ни под прикритието на някаква „сигурност“ или пък „равнопоставеност“ и преодоляване на дискриминацията: ето за подобно отнемане на свободата можем и трябва да разговаряме с всички вярващи и с всички хора в нашето общество.

Неделя, 15 Април 2018 19:58

Как се живее в свят на лъжи?

trumpРазбира се, така зададеният въпрос го отнасям към християните, а не към хората по света въобще: очевидно е, че една голяма част от невярващите хора по света спокойно приемат днешните лъжи и в живота си се нагаждат към другите според обстоятелствата. Ние обаче като християни с нещо се отличаваме от тях, най-малко по вярата ни в Иисус Христос като Изкупител и Спасител, а за мнозина – и по добродетелните дела, произтичащи от (или основаващи се на) вярата ни. Но дали – и как – се отличаваме от невярващите по начина, по който възприемаме повсеместния поток от лъжлива информация, която всекидневно ни залива?

Вече се досещаме, че повод за разсъждения върху горния въпрос вземам от последните световни събития, но такъв може да се вземе и от по-близкото и по-далечното ни минало. Днес обаче съществува някаква разлика, която най-общо се състои в изключителната политизираност на съвременните общества (т.е. в изключителното идеологическо въздействие върху умовете на хората), особено в страните от северното полукълбо (не че не съществуват политически въздействия в Африка или югозападна Азия, но там те изглежда имат малко по-друг характер от този в т.нар. развити страни). Трябва да подчертаем, че днес ние сме политизирани същества, независимо дали желаем това или не. Просто защото живеем в политизиран свят, в общества от политизирани индивиди. А не можем да излезем от нещо, което ни дава основите на живота ни – икономиката, законите, обществените отношения, социалната осигуреност (социалната сигурност) и т.н. И тъй си живеем в това политизирано блато и който може да надигне глава и да види отвъд него – добре, а който не може, той си стои в него и както за рибата не съществува друга реалност освен водата, така и за него не съществува друг свят, освен светът на политиката и идеологиите, на пристрастията и на мненията, на прикритите лъжи и на полуистините. Но тъй като лъжите на политици и държавни управници понякога могат да бъдат трудно различени, въпросът е как в политизираното си съществуване ги възприемаме и ако видим лъжовността им – какво правим.

Проблемът не е в това, че ние като християни сме политически пристрастни – тази наша особеност в днешно време изглежда е неизбежна, а по-скоро в това, че понякога в живота си като вярващи реагираме по същия начин, по който реагират и другите хора, които все още не са повярвали в Христа. Понякога и ние вярваме на сеещите лъжи политици и държавници, а когато лъжите им излязат наяве, бързаме да се отречем от тях (от политиците и от лъжите) и да поемем друга посока на мислене и на поведение (нали помним, че викащите към Иисуса „Осана“ малко след това крещяха на Ирод, „Разпни го, разпни го!“). Наистина, често е трудно да видим лъжата, особено когато тя е изречена от политик или държавник, на когото симпатизираме или от когото зависи благосъстоянието ни, но това не означава, че не трябва да търсим истината и винаги да сме нащрек, когато в публичното пространство бъде изнесен някакъв факт, представян за истина. Както писах в друг материал на този блог, трябва да бъдем мъдри като змии и да правим разлика между нещата. Особено като знаем, че немалко християни по света правят разлика и се опитват да изобличат лъжата, като публикуват (особено в интернет) своите догадки, мнения или доказани факти, умело скривани от лъжливите политици и държавници.

Моите наблюдения за реакциите на християните са твърде ограничени, но опитът ми подсказва, че те са характерни за една огромна част от вярващите по света; тук мога да приведа примери от църковните среди в западния свят, но подобни могат изобилно да се намерят и у нас в България. „Премиерът бе напълно прав в твърдото си решение да изгони 23 руски ‚дипломати‘ (думата в скоби в английската преса се разбира като ‚шпиони‘, а не действителни дипломати)“, и „разбра се, че отровният газ бил произвеждан в Съветския блок през 70-те и 80-те години на миналия век“, пише едно от най-масовите църковни издания на Великобритания „Църковни дела“, като същевременно дава указания как западният свят трябва да отговори на руската агресия. Тези мнения се споделят от немалък брой християни, принадлежащи към държавната англиканска църква. Днес (15 април) дори се отслужва служба в един от англиканските храмове в Солсбъри, където бяха отровени Скрипал и дъщеря му, с цел „връщане на Солсбъри на гражданите му“ и „служба за очистване“ на града.

Или пък заглавието: „С обявяването на ударите по Сирия Доналд Тръмп призовава и за молитва за ‘благородните воини‘ и съюзниците“, пише друго християнско списание, като посочва думите на президента: „Тази вечер се обръщам към американците и ги призовавам да се молят за благородните ни воини и за съюзниците ни, докато изпълняваме мисията си. Молим Бога да донесе утеха на страдащите в Сирия..., молим се също така Бог да продължи да се грижи за САЩ и да ни благослови“. Зад тези думи на американския президент застават няколко милиона евангелски християни, които го подкрепиха в предизборната кампания.

theresa mayНо откакто стана нападението срещу Скрипал и дъщеря му Юлия, както и ракетните удари в Сирия от събота рано сутринта, все повече се прояснява, че почти нищо от онова, което политиците и държавните управници в Европа и в САЩ заявяваха, не е вярно. Или пък просто се гради на догадки, които обаче шумно се изсипаха в общественото пространство с цел да се превърнат в истини, нищо че няма доказателства. Разбра се, че газът от Солсбъри може и да не идва от Русия, като същевременно се повдигнаха редица въпроси, сред които тези, като „как тъй Юлия се излекува толкова бързо, а вече и баща ѝ се възстановява, след като са били в досег с такъв мощен нервнопаралитичен газ“ (както и съмнението дали въобще са били подложени на обгазяване или отравяне с химическо вещество), „защо британската полиция не позволи на дъщерята да излезе с изявление, а говори от нейно име“, „защо болничният персонал в болницата в Солсбъри е облечен с обичайните си служебни медицински дрехи и няма никакви признаци той да се предпазва от евентуално химическо заразяване, каквито строги мерки се взеха в пространството около дома на Скрипал, ресторанта и пейката, на която били намерени“, „защо опозиционните партии във Великобритания все повече сравняват тази лъжа с онази на Тони Блеър за уж намерените химически оръжия в Ирак, и т.н. От два дена насам хората се питат също така как тъй при такава мощна ракетна атака в населен район няма нито една жертва, като в медийното пространство вече се промъкват разсъждения за предварителна договореност между великите сили (преди всичко САЩ и Русия) за този удар и за бъдещето на режима на Башар ал Асад и на Сирия.

В публичното пространство се появиха и съобщения, които също предизвикват съмнение и които (поне засега) не могат да бъдат наречени нито лъжа нито истина, например съждението, че швейцарска експертиза установила, че газът, с който били отровени Скрипал и дъщеря му, съдържал токсичния химикал BZ, който бил разработван в НАТО, а не в Русия, или пък мненията, че заринът (а също така хлор, или пък само хлор без никакъв зарин) бил хвърлен от джихадистите с цел да очернят режима на Асад, или пък е използван от хора на западните спецслужби.

Споделям тези разсъждения върху новините от последните няколко седмици, та да се замислим и да се опитаме да видим дали – и как – християните поддържат една или друга политическа линия или един или друг държавен управник. За нашата страна по-конкретно можем да кажем, че раздвоението е между „путинистите“ и „европеистите“, т.е. между поддръжниците на независима от западните сили политическа линия или пък поддръжниците на европейските идеологически структури (като разбира се нито първите мечтаят за истински „путинизъм“ за страната ни, нито пък вторите сляпо вярват на европейците и желаят узаконяването на порочни практики у нас). В тази връзка и отношението на християните в България към посочените тук два случая, оповестявани на хората по света с куп лъжи и полуистини, също е различно: едни приемат казаното от западните политици и държавници за истина, други пък го наричат лъжа и заблуда. Ако обаче попитаме християните в бомбардираната Сирия, там няма да намерим раздвоение: всички вярващи в тази опустошена страна са убедени, че режимът на Асад не е използвал химическо оръжие срещу народа си и че нападението от събота сутринта е брутална и несправедлива агресия срещу суверенна страна (ето една посочка на „Църковни дела“ и друга на „Водещо християнство“, в която впрочем се казва, че преди всичко католическите и православните църкви в страната осъждат агресията; тук ще прочетем мнението на сирийски християни, че „Западната църква не оправда надеждите на Сирия“).

Раздвоение (т.е. на кого или на какво да вярваме и на кого или какво да не вярваме) не би трябвало да има в никое християнско сърце, защото добре знаем „че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото“ (1Йн. 5:19) – на светски управници не можем да се надяваме, нито докрай да вярваме (и все пак на някои вярваме!), а трябва да изпитваме вярата си и да търсим от Бога преди всичко разум и сили, за да разберем каква е Неговата воля за нас и за света като цяло. Понякога ние дори се молим и за нашите политици или за управниците ни, и това изглежда е наше задължение – да се молим за всеки наш ближен. Но дори и в молитвите си трябва да сме мъдри и да разсъдим тъкмо каква молитва да кажем. Ако действително сирийският режим е използвал химическо оръжие срещу народа си, тогава може би евангелските поддръжници на Тръмп добре се молят за него и за „благородните воини“, които изстреляха ракетите срещу сирийския завод. Но ако след време се разбере, че противници на Асад за осъществили тази провокация и Тръмп, знаейки това, е нанесъл удар, защото има свои сметки за уреждане с Русия и Иран, тогава какъв е смисълът на молитвата, която американският президент иска от американския народ? Ако руснаците са направили опита да отровят Скрипал, значи църквите в Англия навярно са прави да се молят за Тереза Мей и за правителството, но ако се окаже, че друг е свършил тази работа, тогава какво става с молитвите на тези християни? Нима са се молили за едно престъпно правителство, което напълно е съзнавало, че върши престъпление?

Впрочем, трябва да си призная, че с известно удовлетворение прочетох за една статистика от началото на април, която посочва, че 88% от българите одобряват позицията на правителството ни за случая Скрипал (и едва 6% приемат „доказателствата“ на Запада) и не е експулсирало руски дипломати от страната, преди да получи по-конкретни доказателства за някаква вина на Русия.

Преди десетина дена (от 4 април) едно християнско англиканско списание изказа категорично мнение: „Писаниците на Тръмп по Туийтър са лъжи, измама и изкривяване на истината. Те са насочени срещу нашата демокрация“. Журналистът подробно описва думите на Тръмп по време на предизборната му кампания и делата му към днешно време и посочва множеството лъжи и заблуди, изказани (или писани) от него. И се пита: а какъв може да бъде нашият (на християните) отговор. И казва: „Нямам властта да накарам Тръмп да се държи другояче… Но вие и аз можем да покажем по-добър пример на поведение, можем да говорим учтиво с онези, които не са съгласни с нас, а в разногласията си можем да покажем благородство. Това не означава, че ще се преструваме, че не съществуват разногласия или че си създаваме фалшива хармония на мнения: това означава да сме конструктивни в отношенията си – както при общуването онлайн, така и на живо. Трябва да се обичаме, трябва да казваме истината и да не се съгласяваме да преповтаряме лъжите, трябва да си направим труда да проверим даден факт, преди да кликнем „харесвам“, преди да го споделим с други или да натиснем бутона на Туийтър… Колкото по-невероятна ни изглежда една история, толкова по-предпазливо трябва да се отнасяме към нея“.

Струва ми се, че тези думи се отнасят за всеки християнин, особено в днешно време, когато оповестяваното от различните медии или от политици и държавници може да се окаже лъжа и заблуда. Нека симпатизираме на едни или други политици и управници, но да бъдем нащрек и да търсим начини да проверяваме казаното или писаното от тях и едва след като се убедим, че в тях няма лукавство, да ги подкрепим и дори да се молим за тях. Но молитвата ни да бъде „информирана“ – да е в съгласие с евангелието и с Божията воля и да бъде плод на мъдро разсъждаване върху оповестяваните факти чрез непрекъснато „допитване“ до Свещеното Писание и съпоставяне на живота ни с Христовите повели.

Бележка: снимките на Тръмп и на Тереза Мей са взети от Premier Christianity.

Петък, 16 Март 2018 12:18

Заблуждаващите „истини“

zablud istinaСещам се за приказката „Сливи за смет“ и за това, че всеки, който прочете заглавието ѝ и начене да я чете, се чуди кой ли би дал на някого сливи, ако той би му платил за тях с боклука си. И като прочете поучителната история, човек разбира, че има резон в заглавието и че всъщност е възможно сливи да се продават за смет. Подобно нещо ми идва наум и за „истините“, които днес ни се предлагат, и се сещам за горното заглавие: заблуждаващи „истини“. Е, може ли истината да е заблуждаваща? Тя или е истина и хората с очевидност я разбират и приемат, или не е истина и хората лесно разпознават действителното лице на оповестената „истина“.

Предполагам, че читателят вече разбира, че в днешно време толкова лъжи се превърнаха в „истини“ („стократно повторената лъжа става истина“), а същевременно толкова истини бяха наречени лъжи, че съвременният човек изглежда няма друг избор в разсъжденията си, освен да приеме, че всъщност няма истина и че всичко, което витае в общественото пространство, е полуистина и полулъжа, или пък все пак човек да повярва на някои истини и да реши да не вярва на други. Изглежда втората възможност е по-характерна за човека, защото всяко човешко същество в една или друга степен живее на доверие (на вяра): искаме или не, ние се доверяваме на едно или друго нещо (а също на един или друг човек), и не се доверяваме на други неща; искаме или не, умът ни разсъждава върху нещо и си казва, „да, вярно е“, или пък, „не, това не може да бъде вярно“. Без тази човешка особеност – доверчивостта, вярата – животът би бил ад.

„Истанбулската конвенция ще предотврати или ще намали случаите на насилие срещу жените“, четем някъде и след като се запознае с различните аргументи, нашият ум по естествен начин прави заключението, „да, вярно е: заложените в документа мерки действително могат да постигнат целите на конвенцията“. Истините, изложени в тази европейска рамка, карат съзнанието ни да обобщи същността и смисъла на цялата конвенция и да заключи, че тя наистина цели предотвратяване на насилието срещу жените, включително домашното насилие.

„Държавата е длъжна да полага грижи за всяко дете и за подрастващото поколение като цяло и поради това в случаите, когато едно семейство не полага съответните грижи за детето си, държавата има правото да му го отнеме“, четем другаде. Практиката ни е показала, че действително в някои семейства децата са оставени без всякаква грижа или пък дори са заставяни да ходят по улиците и да просят, а някои момичета дори са заставяни да проституират, и поради този „опит“ умът ни веднага прави заключението: „истина е: държавата има право да отнеме едно такова дете от семейството му и да започне да полага грижи за него“. С една дума, съзнанието ни отново прави обобщение и приема горното изявление за истина, отнасяща се до всички случаи на подобни деца, които държавата може да отнеме от родителите им.

Или пък, „развитието на едно дете извън социалното общуване в българското училище, в обстановка само на домашно възпитание с неясни и научно неприемливи методи на образователна подготовка, е не само вредно за самото дете, но и за българското общество като цяло; ето защо държавата трябва да полага усилия да обхване в българското училище сто процента от децата в страната,“ четем разсъжденията на професори педагози или на политически фигури. Или пък, „държавата не може да допусне един немалък процент от децата в някои региони на страната (и тук се визират цигански или турски семейства) да не посещават българското училище; ето защо държавата трябва да предприеме всички необходими мерки за обхващане на всяко дете в българската образователна система“. Практиката показва, че при прочитане на подобни истини един огромен процент от българите веднага правят заключението: „да, вярно е: държавата действително се грижи за подрастващите и не може да допусне необразовани деца да станат и необразовани възрастни, затова тя е длъжна да вкара в българското училище всяко българско дете“.

Мисля, че вече става ясно накъде вървят разсъжденията ми в това мое изложение: една полуистина или частично изказано истинно положение не може да бъде цялата истина; една страна на едно обществено явление не характеризира (и не може да характеризира) цялото многообразие на това обществено явление. Поради това правенето на заключения на основата на полуистината дава като резултат неистинно заключение. Но ако тези донякъде естествени процеси в нашия ум са безобидни (особено ако не съзнаваме половинчатостта на изказаните „истини“), то заблуждаващите „истини“ са вредни и могат да нанесат големи щети на отделния човек, на семейството, на дадена обществена група, на цялото общество и дори на огромна част от обществата по земята. Заблуждаващата истина е целенасочено идеологическо въздействие, което кара съзнанието на човека да я приеме и дори да я превърне в действие: да подкрепи дадено разсъждение, дадено действие, приемането на мерки и закони или узаконяване на практики, основаващи се на вече изказаните „истини“.

Както писах в миналия материал за блога, трябва да бъдем мъдри и да правим разлика между нещата. И виждаме, че, слава Богу, здравият разум не е напуснал разсъдъка на немалко хора в нашата страна. Хората разбраха, че макар и да излага някои истини, Истанбулската конвенция всъщност предлага на европейските общества заблуждаващи истини, целящи под прикритието на едно донякъде вярно разсъждение (предотвратяване на насилието) да прокарат сред тези общества друго „вярно“ (истинно за творците на документа) разсъждение: трябва да приемете, че нетипичната сексуална ориентация е нещо естествено и заложено в човека по природа и всяка демократична страна трябва да я приеме и приложи в законодателството си. Хората разбраха, че под прикритието на истината за нахлуващия фундаментализъм и тероризъм червените другари у нас решиха да променят закона за вероизповеданията и да ограничат правата на всички вярващи (а не само на потенциалните фундаменталисти), вместо да разсъдят какви други мерки могат да се приложат и кои български структури трябва да се борят срещу фундаментализма, и в края на краищата заблуждаващата истина на социалистите-бивши комунисти бе разкрита. Хората разбраха, че „истината“ за пренебрегнатите от родителите си деца или „истината“ за семействата, които са решили домашно да ги образоват и възпитават, всъщност е заблуждаваща истина, тъй като тя цели налагането върху съзнанието на гражданите на определена идеология и отнемане на изконни права на семейството и на човешката личност – това не можа да остане скрито от хората, които трезво разсъждават.

Напоследък се появи и друга заблуждаваща истина и не мога да се стърпя да не я спомена. Отровиха онзи двоен шпионин (а с него и дъщеря му) във Великобритания и само два дена след това, преди още да беше съвсем ясно как всъщност с нервно-паралитичния газ е станал този опит за убийство, правителството излезе с истината: „Русия стои зад този нечовешки акт“. Няма съмнение, че всички на острова веднага приеха тази „истина“, особено като знаеха, че Русия редовно си отмъщава на своите предатели и в миналото е организирала тяхното убийство на чужда територия; тези факти неминуемо карат съзнанието да приеме вече оповестената истина за факт и за действителност. И тук моята теза е, че и тази „истина“ е дълбоко заблуждаваща.

Но преди да поясня защо за мен тя е заблуждаваща, нека изрично да кажа: и аз с вероятност някъде към деветдесет процента приемам, че Русия стои зад този инцидент, че нито съм русофил (и който ме познава, добре знае това), нито пък твърдя, че заявлението „Русия стои зад това“ няма да се окаже вярно: с изключително висок процент вероятност това може да се окаже вярно, т.е. истинно.

Заблуждаващото в този конкретен случай е твърдението за руската връзка с инцидента преди още да беше ясно за какво точно става въпрос. В общественото пространство се пуснаха такива истини, като фактът, че този газ действително е разработван в бившия Съветски съюз, че Русия продължава да наказва предателите си, че Путин и неговото правителство по най-антидемократичен начин се разправят с всеки, който не приема новата руска идеология, „путинизма“, и т.н. И всичко това е вярно, аз самият добре го зная, защото осем години живях в Москва и вече десетина години живея във Великобритания и смея да твърдя, че мога добре да различавам нещата, случващи се както в едната, така и в другата държава. Вярно е обаче и това, че едно правителство може да оповести една „истина“, която цели да заблуди обществото и да получи неговата подкрепа за последващи действия: всеки може да се сети за „истината“ за химическите оръжия, уж намиращи се в Ирак, която послужи като претекст на британското правителство да осъществи агресивна военна намеса в тази държава. Последствията? Години по-късно британците разбраха, че са били излъгани, специални държавни комисии в страната разследваха думите и действията на тогавашното правителство (и неговите отношения с американците) и намериха, че „истината“ за химическите оръжия всъщност е била лъжа. Пространството тук не ми позволява да излагам многобройните факти, които потвърждават (особено от политическа гледна точка), че новият 21 век е век на лъжата – предполагам, всеки вече е убеден в това. Но една е лъжата на една конвенция, която можем да приемем или можем да отхвърлим, лъжата за „благото“, което държавата уж полага за всички деца в България или за всички граждани (а всъщност държавата полага грижи за едни, но не полага грижа за други деца, или пък дава права на едни, а отнема права на други свои граждани), лъжите на комунистите от миналото и днес, и т.н., и съвсем друго е лъжата на едно правителство, което (заедно с други причини) доведе до смърт, разруха, нестабилност и огромни потоци от бежанци в различни райони на земята, особено в Близкия Изток.

Отново ще подчертая: твърде възможно е да се окаже, че Русия е осъществила опита за убийство в Солсбъри. Но хората във Великобритания вече започнаха да се питат: защо британското правителство предприе наказателни мерки срещу Русия преди да е доказала, че тъкмо тя е причастна към инцидента (като експулсира 23 руски дипломати)? защо това правителство, чрез бързи дипломатически връзки и усилия, успя за два дена да получи подкрепата на няколко западни държави (а днес след телефонен разговор г-жа Тереза Мей като че получи „подкрепата“ и на австралийския си колега)? защо Русия би предприела каквото и да е убийство в навечерието на избори в страната, което неминуемо би очернило Путин и неговото правителство като чудовищно и може да намали шансовете му за преизбиране? защо този газ, който се оказа, че е притежаван от още шестнадесет държави, включително Великобритания, е използван от Путин и правителството му, а не от някоя от двете организации за сигурност в Русия, които Путин се оказа че не може да контролира, или пък от друга държава от бившия соц-блок, която също разполага с този газ, или пък от британските служби с цел злепоставяне на Русия тъкмо в този деликатен момент? и т.н. и т.н. Преди два дена британското правителство съобщи, че с този газ била намазана вратата на колата на Скрипал и от нея той и дъщеря му се отровили, а пък снощи The Telegraph съобщи, че някой си в Русия бил поставил този газ в куфара на дъщерята, която на 3 март пристигна от Москва във Великобритания, и сетне той бил използван в опита за убийство (без вече да се твърди дали Путин е наредил „имплантирането“ на газа в куфара, или друга руска служба, която е извън неговия контрол). Сигурен съм, че днес и утре (и в близките дни) ще излизат и други версии, някои от които могат да бъдат доста странни, а други ще ни изглеждат „истинни“ и приемливи.

Познавайки ситуацията във Великобритания, се замислям до какво може да доведе това развитие на събитията. От вчера мнозина започнаха да говорят за началото на нова студена война между Русия и Запада (а не между блок от източноевропейски държава и западните демокрации), за факта, че след решението им за напускането на Европейския съюз британците търсят най-близки връзки с Европа и някакво обединяване срещу един общ враг, че събитията от Солсбъри могат някак си да повлияят на президентските избори в Русия и Путин да не бъде преизбран, че Тереза Мей не би трябвало да предприема наказателни мерки срещу Русия, без да има доказателства за причастността ѝ към случая (и често се привеждат аналогии с предполагаеми престъпници, за които се намират „доказателства“, а сетне се разбира, че престъпниците са други и че „доказателствата“ били изфабрикувани, но в първия момент на обществено недоволство срещу престъплението „престъпникът“, видите ли, бил заловен и пратен в затвора, а обществеността е успокоена, че службите са си свършили работата), че една нова студена война може да бъде трагична за континента, и т.н. Други пък хора казаха: нека само за секунда да допуснем, че не Русия, а някой друг (включително британските служби) е осъществил опита за убийство, какво правим в този случай? връщаме ли 23-та дипломати, извиняваме ли се на Русия? извиняваме ли се на западните ни партньори, които заблудихме, или пък обществото, което също ни повярва? спираме ли хода на все по-мразовитите отношения между Русия и западните демокрации? и т.н. Трети пък споделят: сигурно е Русия, но защо почти петдесет процента от медийното време във Великобритания от последните дни се отделя на този случай, кого ползва тази масова пропаганда – нас ли като британци или руснаците, които действат независимо и дори се подиграват на британското правителство, като го наричат цирк?

Както писах, склонен съм да мисля, че Русия стои зад този опит за убийство и естественият ход на нещата от последните две-три десетилетия могат да потвърдят факта, че тази държава не се церемони, когато иска да постигне определени цели. Но същевременно умът ми се бори с различните противоречиви заблуждаващи „истини“ и все още не може докрай да реши кое мнение да приеме и кое да отхвърли. Това, което разсъдъкът ми предпазливо ми нашепва, е дано да не се окаже, че за пореден път ние като „демокрация“ измислихме някаква заплаха (както измислихме химическите оръжия в Ирак) и този път не Близкия Изток, а Европа направихме заложник на идеологическите си провали.

Накрая ще подчертая, че изложеното тук по този инцидент във Великобритания е лично мое мнение, с което в никакъв случай не ангажирам „Свобода за всеки“ като цяло; и това е хубавото на тази единствена по рода си християнска мисионерска и защитническа организация, че тя действително дава свобода на всеки да изрази възгледите си и в добронамерен диалог да се опитва да търси истината и да я предлага на хората. А за нас като християни това е преди всичко истината на Христовото благовестие, което не предлага полуистини, а цялата истина наведъж! „Ако искаш да вървиш след Мене, отречи се от себе си, вземи кръста си и Ме последвай“, или: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен“ – това са истини, които нито умът, нито сърцето на вярващия подлагат на съмнение или го карат да търси някакъв допълнителен смисъл в тях, истини, които дават живот, а не водят към вътрешен смут, съмнение, недоверчивост и т.н., каквито са съвременните заблуждаващи „истини“, предлагани ни от всякакви хора, организации, цели правителства и международни сдружения.

justice scalesНаистина, който е мъдър, той прави разлика: може да различи злото от доброто, черното от бялото, порока от греха… И това е не само библейска истина – това е проста човешка истина, която битува във всички народи и племена по света. Но както глобализацията доведе до относителност на почти всичко в живота („няма истина, няма твърди убеждения, няма непреходни ценности…, всичко в живота е относително“), така и мъдростта вече не се схваща като ценност и достойнство на изградена личност, можеща да прави ясна разлика между противоположни идеи, тези, ценности, практики и т.н. Днес като че ли все по-замъглено виждаме, а ясните граници и разлики станаха неясни и размити. Горко ни, ако това наистина е така (но все пак продължавам да казвам „като че ли“, надявайки се това да не е така).

Една от причините (наред с много други) за това замъглено разбиране на нещата от живота е поднасянето на лъжи и заблуди, обвити с красиви думи и примамливи обещания; съвременните медии и интернетът са изключителен проводник, по който текат тези „красиви лъжи“ (както те са проводник – и това не може да се отрече! – и на истини и действителни ценности). Кой от нас не би искал да остави потомство след себе си, кой от нас не би искал да не заболее, коя майка не би искала да роди здраво дете и да се радва на отглеждането му и да се надява на него в старините си, кой не би желал да предотврати появата и развитието на болест, която може да го споходи след известно време, и т.н.? Това са естествени човешки стремежи и желания и те се основават на вярата на хората (вярващи или невярващи) в бъдещето: всеки човек е убеден, че съществува бъдеще и че неговите потомци ще живеят в него.

Тези стремежи и желания като че се изпълват с по-нататъшното развитие на биотехнологиите, които вече позволяват раждането само на здрави деца (разбира се, засега все още в ограничен кръг случаи, но с тенденция броят на хората, принадлежащи към новата технологична раса да се увеличава все повече, докато обхване цялото човечество) и премахване завинаги на множество заболявания, които за момента са нелечими. Всеки нормален човек ясно ще разсъди, че няма нищо лошо в една технология, която може да позволи раждането на здрави деца. Но ето тук трябва да си спомним призива да бъдем мъдри като змии и да правим разлика: технологията сама по себе си не е зла, а хората, които могат да я приложат за свои цели, могат да бъдат зли и да я използват по такъв начин, че тя да доведе до промяна в разбирането за това какво е човекът като биологично същество и да ги кара да се поставят на мястото на Бога и да „творят“ индивиди (но не и човешки същества!) според техните разбирания.

Искате със сигурност раждането на здраво дете, въпреки че страдате от някаква болест или пък че може да заболеете от рак? Няма проблем – ние ще ви помогнем! Хората вече са добре осведомени, че не могат да се родят здрави деца от болни родители, особено болните от рак, преди всичко поради химиотерапията и радиотерапията, които водят до изменения в клетъчната структура на човека (поне така ни уверява генното инженерство) и затова те желаят да се „застраховат“ и ако е възможно още преди да заболеят да бъде съхранен техен генетичен материал и яйцеклетки, които сетне да бъдат оплодени и да бъде родено здраво дете. Така например се роди и идеята за „бебе от трима родители“ (две майки и един баща), която първоначално като че разтревожи някои хора поради това, че технологията може в бъдеще да се използва за „създаването“ на „идеални деца“ и идеални хора (сигурен съм, че българският читател е запознат с технологията, но ето за всеки случай един материал от февруари 2015 г.).

Разбира се, страховете скоро бяха забравени и технологията продължи да се развива и малко след първите опити последва и друго откритие – че е възможно съхраняването и „отглеждането“ в лабораторни условия на яйцеклетки още в най-ранните стадии на развитието им и последващо „имплантиране“ в женския организъм до постигането на бременност. Както обикновено, опитите първо са върху животни, в този случай най-напред те са извършени върху мишки, което довело до раждането на здрави мишлета (отново новина на Гардиън, този път от октомври 2016 г.). Тогава бе изказано мнението, че технологията е твърде несигурна и че за прилагането ѝ върху човек ще са необходими десетки години, докато тя бъде усъвършенствана.

Но учените не престават да мислят за доброто на жените, които евентуално няма да могат да имат деца или които биха родили деца с генетични увреждания (и в подобни разсъждения няма нищо лошо!), и съвсем скоро в някои лаборатории започват опити с човешки яйцеклетки, първоначално тайно и без одобрение на някакъв държавен орган, а след това се иска и съответното одобрение или лиценз за провеждането на опитите. И само преди няколко месеца комисията по оплождане на Великобритания дава на една лаборатория в Нюкасъл лиценз за създаване на бебе от трима родители (само година след онези опити с мишките!).

Необходими бяха още няколко месеца, докато тази лаборатория намери и жени, които желаят технологията да бъде приложена спрямо тях, и преди няколко дена, 1 февруари 2018 г., това бе обявено и в британската преса под заглавието „Лекари от Великобритания избраха първите жени, които ще имат бебе от трима родители“. Също само преди броени дни (9 февруари 2018 г.) се появи и новината „Пробив в техниката на оплождане: за пръв път яйцеклетка е „отгледана“ в лаборатория“, където се съобщава, че лабораторията в Нюкасъл е успяла да „отгледа“ яйцеклетка още от най-ранен стадий на развитие до зряла яйцеклетка, годна за оплождане и съответно пригодна за раждане на здраво дете; в новината се казва също така, че процесът на „отглеждане“ на яйцеклетки в лабораторни условия ще даде на учените ново познание за растежа им и за същността на самата яйцеклетка в изолираните от човешкия организъм условия на развитие. И при този случай учените настояват, че ще минат още доста години преди технологията да може да бъде използвана в медицинските клиники.

Защо разказвам неща, които в по-голяма или по-малка степен вече са известни на читателя? Първо, защото винаги ни е необходимо припомняне! Нима като сме прочели библията веднъж, преставаме вече да я четем? Нима като сме се поучили от нещо, преставаме да мислим за поуката? Защо (в православието) изповядваме даден грях и сетне отново го повтаряме и отново го изповядване? А християнството тъкмо това ни казва: човек винаги трябва да помни Божиите заповеди и да ги изпълнява, да помни Христовите повели и да следва Спасителя, но тъй като човек не може винаги да помни, той има нужда от припомняне, от многократно връщане към истините и ценностите на вярата, та тя да бъде непрекъснато подхранвана и да поддържа жива връзката ни с Бога. Затова непрекъснато четем Писанието и непрекъснато се поучаваме, когато сгрешим.

И второ, защото трябва да сме мъдри и да можем да правим разлика между нещата. По-конкретно от описаното по-горе трябва да можем да различим доброто, което новите технологии носят на човека, и злото, които те могат да му причинят; да ни подскажат докъде можем да си позволим да навлизаме в тайните на творението и къде трябва да спрем и да оставим Божията воля да действа там, където човек не може (и не трябва) да действа. Ако сме достатъчно разумни ще схванем, че развитието на технологиите е толкова бързо, че утре можем да се окажем изненадани от промените, които могат да настъпят в обществата, и че човек по природа е егоист, алчен, завистлив и греховно-настроен и ще използва технологиите според своите прищевки и приумици. С една дума – да сме мъдри и да разсъждаваме кое да приемем и кое да отхвърлим; с кое да се съгласим и да му съдействаме и с кое да не се съгласим, като същевременно осведомяваме и другите за бедите, които могат да произтекат от едно действие или бездействие; къде под благовидната теза за някакво „добро“ всъщност прозира едно зло, което може да ни споходи, и т.н.

Неминуемо тези разсъждения ме съблазняват да направя паралел с разгорещения дебат от последните месеци относно т.нар. Истанбулска конференция. Кой от нас се съмнява, че тя иска да направи насилието над жени и домашното насилие все по-рядко явление в живота на хората? Никой! Кой от нас не желае християнските принципи на зачитане достойнството на човека да станат принципи на човешко поведение за всяко общество? Всички искаме това и всички бихме се противопоставили на приемането в Европа на нехристиянски практики на други общества, в които жената е обект на незачитане, насилие, робия и какво ли не още! Но Бог ни е дал разум и ние можахме да видим и подмолните камъни в конвенцията, които всъщност ни карат да я отхвърлим и да настояваме законотворците ни да не я ратифицират. Защото разбрахме, че с една ръка се дава, а с друга се взема: колкото и добри цели да преследва конвенцията, тя все пак не можа да укрие от хората факта, че покрай призивите за „равенство“ и ненасилие тя желае европейските народи да се съгласят с приемането на нетипичната сексуална ориентация като нещо естествено и заложено в човека по природа: днес сексуално се „ориентираш“ като жена, утре може да се „ориентираш“ като мъж; до днес в училище имаше отделни тоалетни за момичета и момчета, от утре всички могат да ползват една тоалетна, и т.н. И конвенцията настоява да няма дискриминация срещу тези хора.

Наистина, дискриминирането на когото и да било в днешно време е неприемлива практика (аз също съм противник на каквото и да е дискриминиране), но мъдрият читател на този документ, предложен ни за ратифициране, схваща, че всъщност не става въпрос само за борба срещу дискриминацията, а за налагане на европейските народи на светоглед и разбиране за човека, които противоречат на тяхната култура и традиция. Жалко е, че водещи учени у нас (тук визирам уважавания от мен проф. Калин Янакиев) се опитаха да ни „обяснят“ колко неправилно сме изтълкували термина джендър (и действително в някои писания терминът неправилно е тълкуван!), как насилието срещу жени може да бъде изкоренено от българското общество, ако приемем конвенцията и я приложим в живота си, как тя нямала нищо общо с джендър-идеологията на Бътлър и неистовството на ЛГБТИ движенията в отделните страни, как терминът сексуална ориентация неправилно бил представен от противниците на конвенцията и т.н.

Жалко е, защото господин професорът (а също и други защитници на документа) отново подвежда обществото, а навярно и законотворците ни: зад истините, които той изказва (за неправилно тълкувания термин джендър и за разбирането му като „жанрова роля“, за липсата на връзка между различни порочни виждания на някои хора и текста на самия документ, и т.н.), се крият и неистини, които могат да излязат наяве (и които Янакиев бе длъжен да спомене, напр. за приемането от държавите на идеологията за „нетипичната сексуална ориентация“), ако се съгласим да приемем конвенцията и се опитаме да я приложим в живота си. Повтарям: да се опитаме! А дали тя наистина ще изпълни функциите си в българското общество според както е заложено в нейните 81 члена – това е твърде съмнително и онези, които разбират за какво всъщност става въпрос, вече виждат, че това дори е невъзможно. Изкорениха ли насилието срещу жени и домашното насилие онези 17 европейски страни, които са я ратифицирали? Не! Страните, които все още не я ратифицират, да не би да са по-неосведомени от нас за подмолните камъни в нея? Не, не са! Защо такива държави като Великобритания, Германия, Франция, Турция, САЩ и т.н. не признават приоритета на международната норма над вътрешното право, а ние с готовност (и по задължение) приемаме международните правови документи, дори те и да противоречат на законодателството ни? А за разумния човек е ясно в какви противоречия ще влезе нашето законодателство, ако ратифицираме конвенцията и се опитаме да я прилагаме в живота на българското общество.

Но пък този дебат в края на краищата до някаква степен разясни на хората у нас някои европейски разбирания и тенденции – както положителни, така и отрицателни – и от тази гледна точка наистина се оказа добре, че хората дебатират, и макар не винаги в спора да се ражда истината, все пак един разговор по парливи теми винаги е полезен. А както съобщи посланичката на Великобритания Ема Хопкинс по време на дискусията за конвенцията, която се състоя на 23 януари в Софийския университет, в момента Англия прави промени в законодателството си, което ще приключи с ратификацията на конвенцията, а дали тя да се ратифицира или не – за това изобщо няма никакво обсъждане и дебат в английското общество. Че защо и да има? „Управляващият мисли вместо нас, ние няма какво да се натоварваме умствено“ – предполагам мнозина от нас помнят този израз от неотдавнашното комунистическо минало и „партията-ръководителка“, която мислеше вместо нас. Казаха на британците, че излизането от Евросъюза ще спре имиграцията и ще направи страната независима и просперираща, и те взеха, че повярваха (а Путин потриваше ръце), сега им казват, че все пак островът си е в Европа и че каквото и да се опитват да правят, те ще бъдат в Европа, със или без Съюза, и че нито имиграцията ще секне, нито страната ще преодолее икономическата криза, в която ще изпадне и то в продължение на много години, ако продължава да си мисли, че е нещо отделно от Европа. Сега хората не знаят дали да вярват на това или не и са изключително объркани. Защото не направиха разлика между нещата, когато трябваше да направят избора си, защото за пореден път се оставиха друг да мисли вместо тях.

И тъй, още веднъж ми се иска да повторя: да бъдем мъдри като змии и да правим разлика между нещата: което е полезно и добро за човека да приемем, а което е вредно и греховно да отхвърлим без колебание; да приемем напредъка на технологиите, ако това ще помогне на хората да живеят достоен живот, и да не ги приемем, ако някои хора чрез тях могат да се опитат да „творят“ създания, приличащи на хора, но не и на Божии създания; да се поучим от посоченото в Истанбулската конвенция и дори ако е необходимо да направим съответни промени в законодателството си, но да не я приемаме във вида, в който ни се представя, защото тя ще роди горчиви плодове, които сетне ще берем – искаме това или не.

Понеделник, 15 Януари 2018 08:15

Шест месеца за размисъл и действие

Jean claude Juncker Bulgaria protestsКакто е известно, всяка страна-членка на Евросъюза поема председателството му за шест месеца и България начена своето преди няколко дена. Наистина, едно шестмесечно председателство не дава много възможности за някаква по-осезаема промяна на политиката на европейските структури, от която особено много страдат християните, но въпреки това ми се струва, че все пак нещо добро може да се извлече от това председателство; разбира се, възможно е България да не предприеме никаква положителна стъпка в опозицията срещу някои развратни законодателни инициативи на европарламента, но тъкмо затуй тук разсъждавам за нашето председателство, та в началото на юли, когато ще дадем отчет за онова, което сме направили като страна, ръководеща Съюза през този период, да кажем: ето това и това постигнахме, което други водещи страни не можаха да постигнат.

Известно е също така, че всеки, който говори за Евросъюза, изхожда от собствените си възгледи за него и през тази призма се отразяват всички негови съждения. По-голямата част от 28-те гледат положително на развитието на Съюза и одобряват неговите решения за настоящето и за бъдещето, по-малката част от тези страни имат отрицателно мнение за него, въпреки че продължават да са негови членове; и накрая идва Великобритания и някои крайно десни партийни платформи в няколко други европейски страни, които имат крайно негативно отношение към този Съюз.

Защо разказвам неща, които всеки знае?

Първо, защото британските вестници вече злепоставиха България в началото на нейното европредседателство с редица писания, които са изключително лъжливи, като се има предвид, че в едно събитие виждат само едната страна (само едни хора), а другата страна, другите хора са изхвърлени от общата картина и по този начин създават в читателите си лъжлива представа за събитията.

Вчера Дейли Експрес излезе със заглавие: „Разярени протестиращи горят флага на Евросъюза из цяла София по време на посещението на Юнкер в България“. В статията се посочва, че в навечерието на поемането на председателството България е обхваната от вълна от протести срещу Евросъюза, при което протестиращи дори горят еврофлага; в онлайн-статията има и видео, което показва част от демонстрацията. Малко по-късно същият ден Дейли Експрес публикува и втора статия със заглавие „Юнкер иска България да каже „благодаря“ за това, че е приета за страна-членка на Съюза, а в същото време гневни протести го заобикалят отвсякъде“; тук отново е публикувано същото видео. Разбира се, англичаните намериха и някакъв си българин, живеещ във Великобритания, който казал, че „Евросъюзът не се интересува от България или която и да е друга източноевропейска страна“ и че „Аз и много други българи, живеещи във Великобритания, се надяваме един ден да видим страната ни да излиза от Евросъюза и да се присъедини към политиката на Обединеното кралство за едно ново и независимо бъдеще“ (вж. статиите за двата цитата). Бедният, той трябва да е живял твърде дълго във Великобритания, щом и неговият мозък е промит!

Трябва да посоча, че тези заглавия се появиха не само в Дейли Експрес, но и в други британски медии, а също така в Ютуб (особено статията от късния следобед на 12 януари).

Разбираемо е разочарованието на Великобритания от Евросъюза, разбираемо е разочарованието и на други страни на Съюза, но британските медии БЕЗОЧЛИВО ЛЪЖАТ читателите си (а също световната общественост чрез онлайн изданията си) – това не само е прекалено, това дори е престъпно. Някои националистически партии и движения във Великобритания успяха да излъжат собствения си народ и да го накарат да гласува за излизане от Евросъюза (и същият този народ, който вече разбра какво голямо зло бе сторено на държавата с този безумен ход, вече иска връщане на нещата обратно или търсене на някаква приемлива „сделка“ с Евросъюза), но да караш и другите народи да вярват на лъжите ти – това вече минава всякаква граница.

За какво всъщност става въпрос? Българските медии ясно се изразиха: „Девет протеста и два концерта откриха европредседателството“, като посочиха, че тези девет протеста нямат нищо общо с някакви си „разгневени протестиращи, подпалващи еврофлага и протестиращи срещу Евросъюза“; пък и за всеки българин бе ясно, че протестите ни (които впрочем са от миналата година) са си нашенски, български: единият бе редовният протест за правата на пенсионерите, събрал около 10-тина човека, другият бе на МВР служителите за по-високи заплати, третият е също от 10-тина човека, изразяващи подкрепа на Истанбулската конвенция, и останалите 6 протеста са за втория лифт в Банско и застрояването на парк Пирин, като едни от протестиращите са „за“, а другите са „против.“ Други медии посочиха: „Протест и контрапротест заради парк Пирин по улиците на София“, или „Откриваме европредседателството с протести "за" и "против" застрояването на Пирин“, и т.н. – почти всички български медии отразиха тези протести.

Нещо повече: всеки, който разбира български, като погледне видеоклипа в британските медии, ще види, че на плакатите са изписани протести (или подкрепа) за лифта и застрояването на Пирин, ама британците разчитат на промитите мозъци на населението си (имам възможност да се убедя в това, и го казвам с голямо съжаление!) и карат хората да мислят, че това са протести срещу Евросъюза. Може ли да има по-долно нещо от опитите на една световна медия да заблуди света, с оглед на антиевропейската политика на Великобритания? Пак ще повторя – това не само е долно, но и престъпно. В интерес на истината, обаче, трябва да посоча, че наистина имаше един инцидент в София, при който две знамена на Съюза бяха подпалени. Но смея да мисля, че всеки разумен българин знае за какво става въпрос в този случай: някои русофили, които все още виждат спасението в Русия, и някои туркофили, които все още мечтаят за някакъв турски рай по нашите земи, си намериха хора, които уж да изразят „протеста“ си срещу Евросъюза. Надявам се, че за всички е ясно, че по-нататъшното отслабване на този Съюз ще бъде последвано от руска експанзия в Европа, а може би и отвъд нея; всички видяха, как Путин и руската олигархия с нескриващо удоволствие потриха ръце след британския вот от юни миналата година за излизане от Евросъюза. Не че приемам „новите комунисти“ от Европа, но да искам отслабването на една демократична институция и идването на нейно място на стари репресивни комунистически апарати – мисля, че е ясно, кое бих предпочел. Това мое предпочитание, разбира се, предполага също така опозиция срещу новите социалисти, насаждащи греховни практики в европейските общества.

На второ място ще посоча, че все пак едно председателство на Евросъюза дава възможности на председателя да внася и свои предложения за разглеждане от европарламента. Въпреки, че министърката за българското председателство на Евросъюза Лиляна Павлова каза, че приоритети на председателството са бъдещето на Съюза, сигурността и стабилността, цифровата икономика и мерките по развитието на Западните Балкани, посочено бе също така, че чрез това председателство „България получава възможност да постави на преден план за преговори теми и инициативи от национален интерес“. Това означава, че страната ни може да постави на дневен ред въпроси, които вълнуват и други страни-членки на Съюза, но които досега все още никой не е поставил и по които само се говори. Например въпросите за националното законодателство, което произтича от особеностите на всеки отделен народ на Евросъюза и което отговаря на неговото виждане за света и човека. Известно е, че някои страни на Евросъюза и до днес не желаят да приемат в законодателството си решения и мерки относно „правата“ на хомосексуалистите, утвърждаването на някои биотехнологични практики, узаконяването на училищното сексуално обучение още от най-ранна детска възраст, и т.н., въпреки че им се оказва натиск от страна на европейските структури (това са особено Полша, Унгария, Румъния, Гърция и в някаква степен и България).

В тази връзка ролята на християните (като и на вярващи от други религии) може да бъде голяма и затова трябва да се търсят възможности за прокарване в европарламента на решения, които да дават самостоятелност на законотворчеството на отделните страни-членки на Евросъюза съобразно тяхната традиция и култура: ако някои европейски страни искат да насаждат хомосексуализма сред обществото си – да го правят, те скоро ще разберат какви плодове ще съберат от подобна политика; а ако някои страни не желаят развратът да стане законодателно установен – да имат възможността да не приемат налагани от „либералните“ европейци порочни закони. Сигурен съм, че бъдещето ясно ще покаже, кои страни са избрали „добрия“ закон и кои са се заблудили в греха си и насаждат сред населението си разврат и пороци.

Разбира се, разочарованието ми бе голямо, когато разбрах, че правителството призовава парламента ни да ратифицира т.нар. Истанбулска конвенция, сетне разбрах, че отношението към нея е твърде нееднозначно и че по нея ще продължава да има спорове (добро изложение по конвенцията и вредното й въздействие в нашето общество направи Александър Михайлов в статията си отпреди няколко дена, вж. тук). Ясно е, че за общество като българското тази конвенция не може и няма да премахне възможностите за насилие срещу жени, но може да прокара и да наложи идеята за „трети пол“ и развихряне на развратното разбиране за човешкия пол въобще и за семейството като брачно съжителство между един мъж и една жена, заедно с техните чеда.

В тази връзка днес, 13 януари, чета материала: „Защо искат спиране на рекламния клип на България“. Става въпроса за видеоклипа на страната ни по случай европредседателството, в което България се представя като една красива и заслужаваща обич страна (каквато тя всъщност е!). Но една френска евродепутатка, като го изгледала, веднага написала в Туийт, че клипът трябва да бъде свален, защото, видите ли, в него се съдържал някакъв намек за толериране на сексуалния тормоз над жените; тя дори вече начена кампания за свалянето на клипа. Тази бедна (в умствено отношение) женица така и не разбрала за какво става въпрос в краткото филмче. Ама че някой й обяснил какво означава българското кимане с глава (т.е. как кимаме за „да“ и как за „не“), че й казали, че преди да интерпретира нещо човек първо трябва да разбере българската култура и обичаи, и т.н. – всичко това е безсмислено за нея, тя твърдо заявява: „не никога не значи „да“, и че основно правило за всеки човек трябва да бъде съгласието и уважението към жените. С една дума, щом за европейците кимането с глава за „да“ е да, и кимането за „не“ е не, то трябва да бъде същото и за българите, та европейците да можели да ни разберат кога искаме да кажем „да“ и кога казваме „не“. Тринадесет века история и бит трябва да бъдат зачертани и българите вече да започнат да кимат като европейците. И не само българите, но и почти 1 милиард индийци и сродни на тях народи от Азия трябва да правят същото, защото и тяхното кимане с глава е като нашето (по-скоро обратното е вярно: нашето е като тяхното, ако се приеме теорията, че ние сме го възприели от древни индоевропейски корени). Ама тях ще ги натиснем по-късно, засега ще „преправим“ грешното кимане с глава на българите, навярно тихичко се шепти френската депутатка. „О, неразумний и юроде“, както бе казал наш възрожденец, макар че това трудно може да се отнесе до френската депутатка, която е далеч дори и от мисленето на юродив християнин.

Но подобно мислене на тази бедна душа насочва и към вече тревожната тенденция, че каквото правят европейците – това е правилното и това задължително трябва да се приеме от всички народи на континента; с една дума, щом ние казваме на черното бяло, и вие ще казвате на черното бяло, щом ви казваме, че това и това са добродетели (макар те да са грехове и омразни в очите на нормалните хора), значи и вие ще ги считате за добродетели.

И тъй, като обобщение ми се ще да повторя, че може би на християните у нас се дава някакъв шанс да настояват пред българските евродепутати и правителствените служители, участващи в заседанията на евроструктурите като част от екипа ни като председателстваща страна, за предлагане за обсъждане от европарламента на мерки и решения, които засега друга страна не е поставяла, но които са в интерес на всички европейски страни, особено що се отнася до зачитането на местните традиции, обичаи и виждания за света и човека и препятстване приемането на законодателни инициативи, позволяващи развихряне на разврата в обществата.

Бележка: снимката взета от статията на Дейли Експрес

trump nazarethРождество Христово се отменя“ – това бяха заглавията в редица медии отпреди 4-5 дена и тъй като те привлякоха вниманието ми, реших да споделя прочетеното тук в блога. Още с първите редове разбрах, че протестът на арабското население на Близкия Изток срещу намерението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и да премести там американското посолство взема и такъв един обрат: „щом като Тръмп може да говори и прави каквото си поиска, защо пък ние също да не правим каквото си поискаме; засега ще отменим празнуването на Рождество“.

От съобщенията (вижте това на британския Експрес) разбирам, че кметът на Назарет решил да отмени празненствата. Сетне разбирам, че кметът Али Салям бил мюсюлманин и че той казал: „Същността ни и нашата вяра не подлежат на дебат. Решението [на президента Тръмп] ни отне радостта от празника, ето защо тази година ще го отменим“. Представителят на кметството Салем Шарара казал: „Решихме да отменим традиционните рождественски песни и танци, защото поради казаното от Тръмп за Йерусалим в момента се намираме в спорен момент на нашето всекидневие“.

С една дума, политиката и настроенията в Близкия Изток (поради изказването на Тръмп) могат да определят дали ще празнуваме Рождество Христово тази година или не. Чудя се какво ли може да се случи след година време, което също да бъде претекст за отмяна на празнуванията на този голям християнски празник? То винаги може да се намери някаква причина, стига човек да поиска да я намери.

Чудя се също така дали в този случай има някакво объркване и недоразумение между медиите и кметството на Назарет или действително политиката може да помрачи празника на десетки хиляди християни в този град (както и милиони християни в целия Близък Изток). Чудя се, защото вчера чета още една новина на Ройтерс: „Кметът: честванията по случай Рождество ще се отпразнуват в Назарет както обикновено“. Чета и не проумявам: наистина ли кметът само споменал, че някакви си певци нямало да дойдат за празненствата и сетне медиите преувеличили думите му, или пък той наистина е имал намерение да отмени поне част от тържествената програма (песните и танците, според както съобщава Експрес). Той дори казал: „Чудя се защо хората са си помислили, че ще съкратим честванията, всичко ще си бъде както обикновено, с изключение на тримата певци; ето днес можахме да приветстваме 60 хиляди хора в нашия град“.

Можем само да гадаем каква е истината, но докато разглеждах тази новина от различен ъгъл, все ми минаваше през ума приказката „вместо да изпише вежди, очи избожда“. Трудно ми е да определя за добро или за зло е намерението на Тръмп, както и дали за добро или за зло се нагорещява обстановката в Близкия Изток – политиката ми е слабото място. Но лесно мога да определя, че в днешно време различни сили и отделни политически настроения могат да кажат на християните: „тази година няма да празнувате християнския си празник, а пък за другата ще видим“. Не че празникът като външна проява на вярата ни (в случая в раждането на Спасителя на света) е чак толкова важен (макар наистина той да е важен) – всеки християнин в душата си отбелязва Рождеството на Божия Син, „началото на нашето спасение“ (както се казва в една молитва) и се моли за ново по-добро начало както за него самия, така и за целия свят – но по-важен е фактът, че може да се появи възможността празникът да бъде отменен или най-малкото помрачен поради политически (или други) причини. Може наистина Тръмп като християнин (за какъвто се представя) да вярва, че ако Йерусалим стане столица на Израел, това би била някаква решаваща стъпка към връщане на древните християнски земи на самите християни (с една дума – резултат от някакъв нов кръстоносен поход към Светите земи), но следейки събитията от последно време се замислих дали в днешно време желанието за изписване на веждите няма да извади очите. Но може би не съм прав, както отбелязах – политиката е едно от нещата, които понякога ме объркват.

Въпреки това този случай още веднъж ме убеждава, че никое временно събитие или земни дразги или прищевки на силните на деня не могат да ме отклонят от вътрешното празнуване на душата ми на това велико събитие на Христовото Рождество; никое земно и светско управление не може да ми каже кога и как да празнувам християнския спомен за събитията отпреди две хиляди години, такива като Рождество Христово, Богоявление, Възкресение Христово, Петдесетница и т.н.; никой не може да затвори устата на сърцето и ума ми, защото те не празнуват външно, а се радват заедно с Господа, който вижда в сърцето на вярващия, познава Своите чеда и ги подканя: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мт. 25:34).

Бел.: Снимката взета от британския Експрес.

tesco meat„Ама че заглавие“, ще каже някой, „какво общо може да има между мюсюлманите и Рождество Христово“? Нищо общо не може да има – Христовото раждане и мюсюлманската вяра са като водата и огъня, небето и земята, севера и юга, тезата и антитезата… Да, ама не. В днешния свят на объркани понятия всичко може да намери своя смисъл, та така и Христовото раждане може да се свърже с мюсюлманите; и не само с тях, но и с всички други религии, а дори и с хомосексуалистите. И къде мислите това нещо може да се случи? Ами в „загнилия Запад“, както навремето комунистите определяха всичко, което се намираше на запад от техните граници. Ама не че „прогресивният Изток“ е зацъфтял и завързал – и Изтокът възприе пороците на съвремието, както и Западът. И все пак…

Само преди два дена британските медии бяха разбунени от една реклама на най-мощната хранителна верига в страната, Теско, заради това, че в една реклама тя показала мюсюлманско семейство, което празнува Коледа, роднините си разменят подаръци, във фурната се пече пуйката и т.н. Веднага след излизането на рекламата наченаха протести и бойкоти срещу веригата магазини: „откъде-накъде Теско може да намеква, че мюсюлманите празнуват Коледа“, бунтуват се самите мюсюлмани, „откъде-накъде Теско непрекъснато ще ни натяква, че празнуваме Коледа и то преди всичко с ядене и пиене, докато за нас християните празникът е в душите ни, защото отбелязваме раждането на Спасителя на света“, добавят и християните; „хайде, какво толкова, Теско е магазин за всички в тази страна и има пълното право да предлага на всички добро прекарване на Коледа с коледната пуйка“, не изостават по-назад и светските люде (вижте повече в британския Индепендънт от 13 ноември, клипчето е само 1 минута).

Както се казва, каквото и ново нещо да се предложи, винаги ще има недоволни, винаги ще има „за“, „против“ и „въздържали се“. Но капиталистите на Теско не се интересуват толкова много от мнението на хората (макар то да ги интересува – все пак всеки бизнес гледа да си спечели повече клиенти!), колкото от „политическата коректност“, която уж ги правела по-хуманни и по-отворени към света. И тъкмо тази коректност стои в основата на новата реклама на хранителния гигант, който само на британския пазар разпределя над 4 и половина милиона тона храна на година (от която хвърля на боклука около 46000 тона, както пише самият Теско).

С цел да се покаже „гостоприемен“ (труден превод на английската дума inclusive – т.е. всеки е добре дошъл), Теско показва в новия си клип семейства от най-различен тип: чернокожо семейство, хомосексуално „семейство“, семейство само с баща, семейството на една стресирана майка, която изгонва всички от вкъщи, ядосана, че пуйката ѝ не се опича; разбира се, тук е и едно мюсюлманско семейство, чиито членове дори си разменят коледни подаръци. Теско настоява: „Всеки е добре дошъл в Теско през тази Коледа, ние сме горди, че приемаме клиенти от най-различни слоеве на обществото, дошли при нас в тези празнични дни“, и добавя: „Искаме клиентите ни да знаят, че по какъвто и начин да са свикнали да отбелязват Коледа и че каквото и да им трябва, ние сме тук, за да им помогнем: всеки е добре дошъл в Теско“ (вж. по-горе линка към Индепендънт).

Както вече отбелязах, Теско бе словесно атакуван от най-различни хора, но мюсюлманите са особено разгневени и от факта, че Теско продава месо на животни, каквото обикновено се продава в малките месарници на местни мюсюлмани (т.е. месо на животни, каквото се позволява на мюсюлманите да консумират, т.нар. „халал месо“). Нападката е срещу това, че невинаги на етикета на месото е написано дали животното, преди да бъде убито и превърнато в месо, е било поставено в безсъзнание от електрошок и едва сетне убито или пък самият електрошок го е убил (двата английски израза са stunned и unstunned; първият означава, че животното предварително е ударено с електрошок, за да изпадне в безсъзнание, преди да бъде убито, а вторият, че то направо бива убито без предварителния „хуманен“ електрошок). Както е известно, ислямът изисква ритуално убиване на животното: то става чрез заколване и докато изтича кръвта му се четат специални молитви. Та откъде-накъде Теско ще ни предлага месо, което не знаем как е получено от убитите животни, вайкат се мюсюлманите.

Нещо повече, кавгата за начина на убиване на животни засегна дори училищата: дълго време в тях се водеше спор дали в училищните столови може да се предлага месо от животни, които предварително не са били третирани с електрошок. И само преди няколко дена виждаме една община в Ланкашър да забранява такова месо в 27 училища, в които учат над 12 хиляди ученици – в тях вече се предлага месо само от животни, които преди да бъдат заколени са „хуманно“ зашеметени от електрошок.

Индепендънт отбелязва: Новата реклама представлява серия от пет кратки клипа, които Теско пуска преди Коледа с цел популяризиране на етническото и религиозното разнообразие и подчертаване на факта, че всеки е добре дошъл. Че Теско показва мюсюлмани, празнуващи Коледа, това е най-малкият им проблем – за тях е къде-къде по-важно да се покажат, че са магазин за всеки и че в страна като Великобритания няма алтернатива на политическата коректност. Само че те я представиха някак си като както се казва в мускетарския девиз: „един за всички, всички за един“. Разбира се, този девиз за хранителната верига-гигант означава: Теско е един за всички и вие всички сте добре дошли при нас – похарчете парите си само при нас, купувайте, яжте, пийте и се веселете! Ама мюсюлмани, християни, агностици, хомосексуалисти… няма значение, ние всички ви обичаме (разбирайте, „обичаме парите ви“).

И тъй, някои ще кажат: „какво лошо има, нека магазините да приканват мюсюлманите да празнуват Коледа, може пък след време някои от тях да разберат, че се празнува раждането на Спасителя на света и да се обърнат към Христа?“. Наистина, това е възможно, но същевременно трябва да обърнем внимание, че тук не става въпрос за някакво мисионерско усилие, което цели обръщане на неповярвалите към Христос – тук става въпрос за обикновена реклама за храни: „елате всички – бедни и богати, голи и облечени, семейни и несемейни, хомосексуалисти и „обикновени“, господари и роби, и т.н. – купувайте от нас, защото ние мислим за вас“. Повече от ясно е, че празникът на Рождеството пошло се използва за привличане на все повече купувачи, а „политическата коректност“ е добра стратегия за увеличаване на клиентите на хранителните магазини; а пък мюсюлманите вече не са малък процент от британското общество и този „обновен“ състав на населението даде и тази подсказка на Теско – да покаже мюсюлманско семейство, празнуващо Коледа и да покани всички мюсюлмани в страната да сторят същото.

Разбира се, магазините са за всеки и по отношение на пазаруването ние също не правим разлика между хората – всеки може да върши онова, което счита за добро за него; не правим разлика и между вярващи и невярващи, придържащите се към дадена традиция или „новатори“ и т.н. – всеки в едно общество може да се радва на свободите и правата, дадени му по закон. Онова, което не приемаме, е възприемането на тактиката на „политическа коректност“ с цел увеличаване на печалбата, извличане на изгода, при това за сметка на други хора. Защото нека да забележим: рекламата на Теско показва мюсюлманско семейство с всички атрибути на исляма (особено забулените жени), но не показва да речем християнско семейство, в което членовете му носят кръстче на шията или пък се молят преди началото на храната (така и написа в Туитър една християнка, която се възмущава от политическата коректност на Теско: „нямам против рекламата ви, но искам да видя, че показвате християни, които носят кръстчета на шиите си“, вж. линка по-горе). Ето тук е разковничето на жадния за пари, който уж е политически коректен и поради това угодничи на леви политически платформи и се представя за защитник на едно религиозно малцинство (мюсюлманите, в случая) или на друго малцинство (хомосексуалистите), но за сметка на огромното мнозинство на страната – християните: за тях той мълчи, защото ако покаже и тях, може да го обвинят в расизъм и ксенофобия.

Не знам как у нас подобна случка би се възприела от българските мюсюлмани, но едно е сигурно: привличането към Христа може да бъде резултат само от мисионерска дейност на дадена християнска община чрез нейните мисионери, то не е работа на зажаднели за печалба пошли хора, които не правят разлика между християнин и мюсюлманин, между хомосексуалист и нормален човек с естествено човешко отношение към половите връзки и брака, между религиозното и светското, между бялото и черното, между водата и огъня, между небето и земята… Който престане да прави разлика между нещата, той се е обезличил до степента на безпаметност, на зашеметеност, подобна на тази, с която новите технологии позволяват едно „хуманно“ убиване на животните – такъв човек се превръща в античовек, в отрицание на човека като такъв, който на бялото може да каже черно, на мюсюлманина – християнин, на топлото – студено, на хомосексуалиста – праведник, на светската политика – религия, и т.н.

Пази, Боже, от такива хора, а и от хранителните гиганти, които не виждат по-важна цел в живота на човека от тази да купува и пак да купува, да яде и пак да яде, да пие и пак да пие, и тъй – до забрава…! Затова да се молим Бог да ни дава уши да чуваме, очи да виждаме, уста до Го изповядваме, ръце да вършим делата Му, и сърце да Го следваме неотклонно и безрезервно!

Бележка: снимката взета от новината на BBC, цитирана тук.
jacob rees mogОтварям днес вестника и една от новините с днешна дата спира погледа ми: „Светът пред най-голяма заплаха за последните 30 години“. Прочитам я и не намирам нищо ново в нея, макар и да се нарича новина. Това му е работата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – да следи политическото и военното развитие на света и да изказва мнения, да прави препоръки или пък да оповестява съответни мерки. Съвременната опасна обстановка той свързва със съвпадането на няколко големи предизвикателства, които правят положението твърде нажежено: военните напъни на Северна Корея, тероризма, нестабилността в редица региони и все по-усилващата се агресивност на Русия. Той споделя, че не помни в 30 годишната му кариера светът да е бил изправен пред такава сериозна опасност, като в днешно време. Може би е прав, ще каже някой.

Виждам, че новината е взета от британския Индепендънт, публикувана вчера 8 септември 2017 г. Отварям и този вестник и там се натъквам на друга новина с днешна дата, 9 септември: „Русия се готви за масивна война срещу Запада, предупреждава украинският президент.“ И тук не виждам нещо ново: противоборството между Русия и Запада е от десетилетия и това вече го знаят и децата. Е, може да има и някакво ново развитие (светът винаги върви напред и винаги ще има нещо ново в него), но принципно нещата са си ясни от доста време насам.

С една дума, медиите продължават да стресират народите и да карат хората да живеят в страх пред утрешния ден, който може да им донесе война, разруха, даже смърт. Че малко ли страх всяват терористите, които могат да извършат нов атентат на най-неочаквани места (защото ако се знаеше къде ще го направят, то щяха да се вземат мерки, но то затова е страх, защото е породен от неизвестното). А защо подобни новини не са нови за християнина? Защото той добре помни Христовите думи: „Ще чувате боеве и вести за войни… ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:6-12).

А всичко това вече се случва от много години насам, та може ли още една новина за „света пред заплаха“ да прибави нещо повече от онова, което вече знаем? Не, не може, защото всеки християнин добре знае, че „всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят“ (Мат. 24:8-10). И какво да правим? Евангелието е пределно ясно: „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:13-14).

И тъй, новините, които всяват страх в сърцето на човека, изобилстват – както в българската преса, така и в медиите на другите държави. Не са много новините обаче, които показват християнската нравственост и нейното благотворно влияние върху всеки отделен човек и върху обществата като цяло. Като конкретен пример ще посоча българската преса, цитираща новини от Великобритания преди всичко в негативна светлина (и може би има основание за това), но от седмица насам британските острови са разтърсени от голям скандал (но не свързан с Брекзита), който никак не намери място в нашата преса.

Става въпрос за парламентариста от торите Яков Рийс-Мог, който в допитване миналата сряда (30 август) се считаше за заместник на министър-председателката Тереза Мей в деня, в който тя изостави партийното ръководство – той обяви на цялата страна християнските си възгледи, като каза: „Моята вяра ме убеждава, че абортът е грешно нещо, хомосексуализмът – също, и т.нар. „брак“ между хомосексуалисти също е грешен“ (срв. новината в Дейли Мейл). Той посочи също така: „Бракът е тайнство и виждането за това кое е тайнство и кое не е се определя от Църквата, а не от парламента“; „Учението на Църквата е авторитетно и в него съществува нравствен абсолют: абортът е грешно нещо. Животът започва със зачеването на детето“ (и подтекстът: че убийството на зародиша, както и всяко убийство, е грях).

Интересното в случая е това, че макар реакциите да бяха бурни и мнозинството от британците – политици и обикновени хора – да се възпротивиха на думите на парламентарист, който един ден може да управлява страната, все пак всички – противници и привърженици на Рийс-Мог – признаха, че той е изряден баща, излъчва непреодолим чар, и всеки, който прекарва с него макар и малко, се чувства въодушевен и удивен от добротата и искреността му. Този факт в действителност бързо потуши първоначалните бурни реакции на думите му и към днешно време, повече от седмица след изказването му по време на едно интервю по британската телевизия ITV в сутрешното й предаване „Добро утро, Великобритания“, никой вече не говори за това, но всички британци се убедиха, че е възможно един изявен политик да се осмели да изкаже истините на вярващото си сърце и да потвърди, че е решен да ги отстоява, независимо от положението, което заема в обществото. Самият той, баща на шест деца, на чието раждане лично е присъствал (и казва, че с нищо не би заменил момента на появата на нов живот), дълбоко вярващ католик, посочи, че в страната има християни, които настояват за аборта и хомосексуалния „брак“, но че той не споделя такава криво разбирана и криво практикувана вяра (с подтекст: това не може да е християнска вяра).

Ето такава една новина наистина би била новост за българските медии и би помогнала на хората у нас да разберат, че наред с негативите в западните общества съществуват и положителни процеси, които – дай Боже – може да променят разбирането на управляващите мъже и жени за човека и неговото назначение на тази земя и в този живот. Иска ми се да видя и у нас политици-християни, които редовно ходят на църква и водят църковен живот и които и на служебното си място твърдо отстояват истините на вярата си и са решени да ги въплътят в живота на обществото ни.

И накрая отново ще се върна към началото на разсъждението ми: светът е пред заплаха не поради войните и междуособиците, а поради нравствения упадък на обществата, които отхвърлиха християнските норми на живот и ги замениха с измислени от човека „морални норми“, които, според естеството на човека, не може да доведат до нищо друго, освен изпадане в греховност и заплаха от вечна смърт. Не трябва да се страхуваме от новините за някаква световна заплаха за човечеството, защото много добре помним Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10:28).

Бел. Снимка на Яков Рийс със съпругата му, взета от Дейли мейл, вж. линка към статията в този вестник по-горе в текста.

bathroom transgender smallНаистина, подобно заглавие не би се приело от никой разумен човек: кой ли би помислил, че държавата ще се „погрижи“ порочни възгледи и практики да се преподават на малките деца? Тук трябва да кажа: слава Богу, у нас все още подобно заглавие няма място в медиите или в обществената практика. Но предполагам читателите знаят, че в някои европейски страни тъкмо държавата е тази, която налага на училищата какви ценности трябва да се преподават на децата, а пък ние, дето уж се учим от Европа и я следваме по петите, току виж сме приели и този „европейски полъх.“

Повод за настоящия материал е дискусията, разгоряла се в английската образователна система и в британските медии. Преди около месец английската служба за стандартизация на образованието (наречена OFSTED – the Office for Standards in Education), която дава оценки на всяко училище в Англия, наказа едно религиозно училище за това, че „не покрива необходимите стандарти, към които всяко училище следва да се придържа“. Като се прочете по-нататък кои именно стандарти училището не покривало, става ясно, че държавните мъже и жени имат предвид сексуалното обучение в началното училище (което за Англия е за деца от 5 до 10/11 години). Става въпрос за едно еврейско училище в северен Лондон, в което инспекторите направили проверка и за трети път установили, че в него малките деца не получават познания за половата ориентация и за „преназначаване на пола“ (новината в The Independent).

Докладът на инспекторите е повече от ясен: децата не изучават някои въпроси за същността на човека, такива като полова ориентация, „и това ограничава духовното, моралното, социалното и културното развитие на личността и не допринася за уважаване на избора на онези, които решават да водят своеобразен начин на живот“ (стр. 1); „в резултат на това децата не получават пълно познание за фундаменталните британски ценности“ (стр. 2); „на учениците не се преподават знания за защитените човешки характеристики, особено онези, отнасящи се до преназначаване на друг пол и до половата ориентация, което означава, че децата ще имат ограничено познание за различните стилове на живот и за партньорството, което някои хора в съвременното общество избират като начин на живот“ (пак там).

Дискусията за това какво са британските ценности е по-широка от въпроса за тези ценности според както те са преподавани в училищата: тази дискусия се разгаря вече няколко години, особено във връзка с увеличаване на фундаментализма (и преди всичко ислямския фундаментализъм) в някои райони на страната, като бе поставен въпросът: дали всички, живеещи във Великобритания, приемат ценностите на тази държава и ги прилагат в живота си, или пък някои социални групи остават затворени в себе си и продължават да изповядват ценностите на обществото, от което те са дошли като имигранти във Великобритания. Целта на правителството е всеки член на британското общество да приеме ценностите на демократизма, толерантността, уважението, зачитане на мненията на другите, спазване на правата на човека и на всяка личност, независимо от нейните възгледи, и т.н.

От тази гледна точка британската държава е права: тя се стреми гражданите ѝ да не изповядват ценности, които не са демократични и не са съобразени със законите или пък са против правата и свободите на хората; това още повече се отнася до имигрантите, които често пристигат на Острова и продължават да изповядват ценности, които са в разрез с ценностите на западноевропейския демократизъм. Разбира се, привнасянето на собствената култура в обществото, в което имигрантите отиват да живеят, е неизбежно, но когато тази култура съдържа елементи на екстремизъм, насилие или друг вид междучовешки отношения, които не са характерни за цивилизования свят (напр. редовни побои на съпругата и децата, съжителство с две и повече жени едновременно, незачитане на правата и свободите на жената и на децата в семейството и т.н.), тогава в интерес на сигурността на всички граждани в държавата правителството може да поиска от всеки неин граждани и от всяка обществена група (напр. мюсюлманските общности в Бирмингам, Бедфърд и т.н.) да се опитват да се придържат към британските ценности. Това с особена  сила се отнася до някои обществени групи, в които фундаментализмът продължава да се утвърждава.

bathroom transgenderНадпис в училищна тоалетна в английско училище: „от който и да е пол“ (ученици могат да влизат в тоалетната)

Въпросът обаче, който тук засягам, изглежда няма нищо общо с британските ценности. Наистина, значителни слоеве от населението във Великобритания приемат за „британски“ такива ценности, като приемане за напълно нормално проявите на хомосексуализъм, смяната на пола по желание, съжителството и партньорството с когото пожелаете, според разбиранията ви, и т.н., но въпреки това тези извратени представи все още не са станали британски ценности де факто. Правителството се опитва да ги наложи на хората чрез приемането на различни законодателни инициативи, но това не означава, че цялото британско общество (включително имигрантите и вярващите от различните религии) ги е приело: все още значителни части от обществото продължават да считат хомосексуализма и незаконното съжителство за неправилно, осъдително и греховно.

Моята тревога е повече за това, че правителството се опитва да налага и на най-малките членове на обществото възгледи и разбирания, които са против разбирането на техните семейства и на обществените групи, които те представляват. Християните във Великобритания (с малки изключения) продължават да гледат на сексуалността и на пола от гледна точка на богоустановения съюз между един мъж и една жена; по-голямата част от родителите в страната не желаят пет или шестгодишните да бъдат запознавани с това какво е хомосексуализмът, смяната на пола, партньорството като начин на семеен живот и т.н. В подетата петиция срещу възгледите на английския OFSTED ясно се посочва, че главен възпитател на децата са родителите, а не държавата: последната само съдейства на родителското възпитание и ограмотява децата, като им дава познания за света, в който живеят, но не ги учи (и няма право да ги учи!) на порочни практики каквито, видите ли, имали място в обществото. Самата британска академична общност вече признава, че придържането на училищата към някаква си политика на зачитане на избора на пол сред децата не е нищо друго, освен прахосване на оскъдните училищни средства и на парите на данъкоплатците (новината в The Independent).

Както споменах в началото, у нас държавата не допуска преподаването на порочни възгледи в училищата, но ние като християни трябва да сме наясно, че щом в някои европейски страни съществува натиск върху родители и деца да приемат порочни практики като нещо „нормално“, то този „полъх“ може да довее и до нас и някои умни глави в правителството ни да решат, че и в това отношение трябва да се поучим от Европа. Бдителността е една от главните добродетели на християнина, ето защо трябва непрекъснато да внимаваме какви разпоредби излизат и от нашето министерство на образованието и от регионалните инспекторати, тъй че в страната ни и в нашите училища да продължават да се изповядват ценности, които повече от тринадесет столетия са тъкмо християнски, а не „европейски“ или „хуманистични“ или „атеистични“ или някакви други.

Бележка: Снимката е взета от The Independent; на нея може да се види един от новите знаци за тоалетна, поставени в някои английски училища: в тоалетната може да влиза всеки, независимо от пола, към който принадлежи (тъй като физическият пол не определя „действителния“ пол на детето, твърдят от образователното министерство).

echrВчера подписах една петиция*. „Е, какво – чудо голямо! Колко народ всекидневно подписва петиции…, я за намаляване на цените, я за сваляне на правителството, я за подкрепа на някого си или нещо си...“, чувам вече реплики от този род. И това е вярно – днешното време е време на петиции: не сте решили, не сте наченали петиция! Толкова е лесно: отивате на съответния сайт, който предлага подобна услуга, и ставате „баща“ („мениджър“) на съответната петиция. Ако съберете сто подписа – добре, ако съберете сто хиляди – още по-добре, ако пък съберете няколко (или десетки) милиона – това вече е изключително!

Петицията, която подписах, е скромна, тя не призовава за сваляне на правителства или за осигуряване на хляб за всеки, тя се нарича „Европейски съд по правата на човека, спрете социалното инженерство!“ От пръв поглед не ѝ обърнах много внимание, първо, защото се отнася до този съд (ЕСПЧ), който като цяло е защитил (и продължава да защитава) правата на много хора в Европа, и второ, защото още с първото изречение на съобщението за тази петиция се говори за Русия, и си рекох: то малко ли се натеглихме от комунизма ѝ, та сега да чета и петиция, отнасяща се до тази държава. Но, както се казва, търпението е майка на всички добродетели, та положих малко усилия и я дочетох докрай. Още с приключването на последния ред отидох вдясно и кликнах „Подпиши“ (петицията). Видях, че тя е отпреди десетина дена (от 23 юни 2017 г.), и съжалих, че не съм я прочел и подписал по-рано.

Това е скромният ми опит от вчера, но реших да го споделя тук във „Свобода за всеки“, защото мисля, че разискваният в петицията проблем засяга всеки вярващ у нас и по света (християнин, мюсюлманин, евреин, будист и т.н.), а също така всеки здравомислещ гражданин; за страдащите от умствени отклонения, особено клонящи към греховност, не мога да кажа дали въпросът на петицията е важен за тях.

И тъй, първото изречение на съобщението казва, „Европейският съд в Страсбург осъди един закон в Русия, предпазващ децата от пропагандата на „сексуалните малцинства“, а второто изречение допълва, че този съд не за първи път взема подобно решение, което не е основано на действителни човешки права, а на някаква радикална идеология, целяща унищожаването на изконните ценности на личността и на народите.

Мисля, че вече става ясно за какво става въпрос в петицията, но нека с няколко думи да обобщя казаното: някакъв си извратен тип Баев и групичка извратеняци като него се обърнали към съда в Страсбург, за да се оплачат от руския закон**, който не позволява греховни практики да стават достояние на младото поколение, включително налагане на разбирането, че хомосексуализмът е естествена човешка практика, която трябва да бъде уважавана.

Гражданската организация е пределно ясна: „Без съмнение решението е основано не на някаква правна логика, а честно казано – на идеология. При това става въпрос за идеология от радикален тип, която е насочена срещу семейството, брака, традиционните нравствени ценности на повечето европейски народи и, най-важното – срещу интересите на децата“. И продължава: „Съдът не само взема решението си без всякакво законово оправдание, което да почива върху постановленията на Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи – и тъкмо тази Конвенция трябва да определя дейността на Съда – но решението пряко противоречи на този международен документ и неговите обвързващи норми“.

Не е важно дали става въпрос за Русия или за която и да е държава: всяко решение на ЕСПЧ, което налага на отделния човека и народите порочни практики, трябва да бъде осъдено и отхвърлено. Наистина, този съд е помогнал на много хора и това трябва да се признае, но изглежда в него все повече и повече се настаняват идеолози, които са идолопоклонници на някаква нова извратена „световна култура“, насаждана от някои западни правителства и налагана на всеки и на всички. Всеки християнин или вярващ от други религии, както и всеки здравомислещ човек, трябва да пледира за отстраняване от европейските структури на хора с извратено мислене и заемане на тяхното място ако не от вярващи хора, то поне от хора, в които здравият разсъдък все още не е отстъпил място на болния порочен ум.

Много се надявам, че споделеното тук ще накара читателите на този постинг на блога също да подпишат декларацията и така да допринесат за „очистване на гумното“ и за превръщането на международните институции (особено европейските), призвани да защитават правата и свободите на хората, в реални изразители на волята на народите за действени нравствени норми в обществата, които да почиват на разумното и вековно-изпитаното начало на човешката природа и на семейството. Християните винаги са били първи в борбата срещу греха и порока и тази борба, с Божията помощ, винаги е имала успех.

* Става въпрос за петицията на гражданската организация CitizenGo (http://www.citizengo.org), която е горещ застъпник на християнските нравствени ценности и на семейството.

** Руският закон (вж. линка в самия текст) носи названието „За защита на децата от информация, причиняваща вреда на здравето и развитието им“, приет е през декември 2010 г., но сетне многократно е допълван и коригиран; последната корекция е от май 2017 г. В редакцията от 2013 г. е внесена нова точка 4 към чл. 5, срещу която е и „протестът“ на извратените руски типове (тук законът посочва, че вредна информация се счита тази, която „отрича семейните ценности, пропагандира нетрадиционни сексуални отношения и формира неуважение към родителите и/или други членове на семейството“).
Страница 1 от 4