Печат

Християнски и библейски поглед върху публичната хомосексуалност

Тимоти Карскедън

Какъв е библейският и християнски възглед за това, което виждаме в публичната експанзия на хомосексуалността и отвъд нея?

В интерес на истината, този земен проблем не е нов, той е древен и Писанието говори ясно за това от самото начало. Голяма част от закона, даден на Мойсей от Господа,
третира морала и позицията на Царството по тези въпроси. 1 Исус продължава тези учения, а апостол Павел ги повтаря многократно в своите послания. Църквата не може да оспорва, че не са ни дадени достатъчно инструкции по тези теми, както мнозина в религиозните среди преподават днес в света.

Библейските заповеди не са просто една от много възможности за нас и Божието мнение на тази тема не се е променило, независимо от това какъв съвременен морален релативизъм ни е довел до вярата. Исус адресира тези заповеди в Своята проповед на планината. В Евангелие от Матей, 5 гл., Той казва на слушателите Си след Своята проповед:

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

Исус ясно заявява пред нас, че заповедите на Бога не трябва да бъдат манипулирани или променяни от тези, на които е дадена политическа или религиозна служба. Това са заповеди на Царството за всички, които служат в рамките на властта на "Царя", и те представляват изискване да се живее под Неговото управление. 2 Нека Господ да ни вдъхнови да станем велики в небесното царство чрез зачитане на Неговите наставления на земята.

Мисионерски цели

В Евангелие от Матей, 28 глава, Исус ни заръчва да създаваме последователи от всички народи и да ги научим да пазят всичко, което Той ни е заповядал да правим. Дадени са ни директни указания да не позволяваме на народите да живеят по правила, които нямат за основа Царството. Нашето справедливо негодувание, преди всичко, ни движи към такова ученичество, което да помогне на неинформираните сред народите.

В Евангиелие от Лука 4:18 ни се казва следното: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените...“.

Църквата трябва да осъзнае, че това е първата ни мисия - да освободим пленниците, и втората е да се справим с призраците на времето, които прокарват пагубния дневен ред. Голяма част от енергията на църквата трябда да е насочена към това да обърне посоката на течението на политическата идеология, която приема неморалността като норма, и това е много важно, но мисията ни най-напред трябва да бъде да донесем свобода на зависимите от тези грехове. Свободните хора след това ще помогнат да настъпи промяна на политическата сцена към приемане на богоугодни морални стандарти.

Библейска и историческа ретроспекция

Ако подходим с готовност да разширим богословското си разбиране, ще видим, че Писанието ни дава някои много убедителни доказателства за корените на споменатите проблеми. Павел ни казва в Послание към Ефесяните 6:12, че „нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“. Тази битка се случва и трябва да бъде спечелена в духовен аспект най-напред и след това да бъде пренесана в естествената област. Ако не желаем да се справим с духовните въпроси, сме обречени на постоянен тормоз от тези продължаващи проблеми.

Исус пророкува, че тези въпроси ще бъдат проблем при настъпване на края на света, когато говори в Матей, 24 гл., за това как ще изглежда земята тогава. Той казва: „ И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син... женеха се и се омъжваха...“. Тези думи са реален ключ към разгадаване на това, което ще се случи в последното време. Затова е нужно да проучим и да разберем какво се случва в дните на Ной.

В Битие, 6 гл., се говори за една група, наречена "исполините", които населяват земята и които започват да се смесват с дъщерите на хората. В други преводи на Писанието тази група е наречена "гиганти", но на еврейски действителното значение на името им е "падналите". Те представляват някаква форма на хибридни същества, наполовина демоничн и същевременно получовеци, носещи всякакъв вид зло на земята. Това зло е толкова ужасно, че кара Бога да унищожи земята, включително всички животни.

Когато Исус поучава за "дните на Ной", трябва да разберем каква е била културата и съответно какви знания са имали хората по темата. Историята на ранната църква ни разказва, че е било обичайно за еврейския народ да чете и други пророчества и документи, които са исторически по своята същност, но не са били част от Писанието. Исус е бил наясно с познанията им и им дава разкрития, които те биха разбрали. Такъв официален писмен документ е книгата на Енох - една доста противоречива книга, но съществуват данни, че тя е приблизително от времето преди дните на Исус. Виждаме, че той е цитиран също в книгата на апостол Юда и в посланията на апостол Петър – още една индикация, че е приемлива отправна точка за исторически цели.

Повечето от авторите от времето на ранната църква, като Ириней и Тертулиан, признават, че историята от 6 глава на книгата Битие се отнася за демонични ангели, които са напуснали своята територия и са навлезли в земята, нарушавайки Божия ред и предизвиквайки гнева Му. Защо го правят? В трета глава на книгата Битие Библията ни казва, че от семето на жената ще се роди Месия и че Той ще смаже главата на змията. Така Сатана веднага е разбрал, че жената е негов враг. Затова планът му е групата на "падналите " да оставят отпечатъка на своето духовно владение и да осквернят морала на човечеството.

Господ ни казва в Битие и в Евангелие от Матей, че човек трябва да се отдели от майка си и от баща си и да се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът. Хомосексуалността противоречи на този закон, но това важи и за политическите и религиозни лидери. Всеки лидер, които въвежда неморалността по законодателен път, бива библейски дисквалифициран от служението си. Ето защо трябва да обучим последователи сред народите и да занесем вярното учение на заблудените.

Порочността идва, когато тези - "падналите" - идват и донасят знание, с което човечеството не е било готово да се справи. Според книгата на Енох, те са донесли знания за магическо коренолечение, аптекарство, лекарства, познания за магьосничества, за наука, знания за генетични манипулации, аборти, за сексуални перверзии - на ниво, което ни е трудно да си представим. Те консумират всички природни ресурси. Има ли нещо от това, което да не се случва и днес? Дали разбираме защо е толкова важно за нас да го проумеем и защо Бог е толкова заинтересован от този проблем. Тези проблеми ограбват жетвата на души. 3

Не бива да забравяме, че в Битие 6:4 се казва, че тези гиганти ("падналите") ги има както преди потопа, така и след това. Въпросът е как са успели да се появят отново. Ако Ное бе чист по кръвна линия, как те получават отново достъп на земята? Чрез Писанието знаем, че това се е случило чрез греха. 4

Девета глава на Битие ни запознава с историята на Хам – синът на Ное, който открива голотата на баща си. Когато Ное изтрезнява, осъзнава какво се е случило. Отговорът на това, което е наблюдаваме, може да се намери в израза "откри голотата му". Според Левит, 18 гл., изразът има пряка връзка с извършването на сексуален грях. Повечето равински учения имат еднаквото разбиране, че Хам извършва сексуален акт спрямо баща си, считан за хомосексуален. По този начин, грехът от преди потопа се появява отново и представата ни за „случилото се в дните на Ное” става далеч по-ясна.

Сега имаме по-дълбоко разбиране на това, за което Исус говори в Матей 24 гл. относно края на света. Интересен е фактът, че Исус казва, че хората ще се женят и ще се омъжват. Виждаме как днешната култура предефинира брака и как хомосексуалният брак днес бива включен в тази дефиниция. Този грях е бил широко разпространен в Ханаан през дните на Авраам, когато мъжете в Содом търсят сексуални отношения с Ангелите. Това е още едно доказателство за злото, което "падналите" докарват на земята. Тези духовни сили идват от дните на Ное и проявата им в днешното поколение е очевидна. Битката не е срещу кръв и плът!

Духът на тези гиганти ослепява хората днес, за да не получат спасение за душите си, нито изцеление и освобождение. Евангелието се проповядва така, както и в Ноевите дни, но отговор отново липсва. Нужно е да придобием духовна власт и да започнем премахването на тези духовни сили от живота ни, от домове ни и от нашите събрания, за да дойде обещаната за последния ден реколта.

Тази власт няма да е просто един хубав подарък, а ще направи така, че Христос, който е в нас, надеждата на славата, да извърши промяната. Призвани сме да говорим срещу тези гиганти, за да бъдат изгонени, не да беседваме с хората или да говорим с демоните, но да говорим със същия авторитет, с който Исус го прави, когато кръстосва земята. Силата чрез кръвта на Исус трябва да бъде използвана от църквата за унищожаването на тези духовни сили.

Човешката душа копнее да бъде свободна от тези духовни сили, носещи робство. Господ ни е помазал да освобождаваме пленниците и след това да пуснем Божието отмъщение срещу тези сили. Бих искал да насърча всички читатели да се включат в тази битка, за да видим изпълнени думите: "Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос“. 5

Всички права запазени © 2013. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Тимоти КарскедънТимоти Карскедън (е главен пастор на Християнски Център „Шрийвпорт“ в Луизиана, САЩ от 1996 г. и е директор на християнската школа за практично обучение Crowns of Life. В момента служи, участвайки в борда на Кризисен център "Бременност", както и в управителните бордове на няколко служения и мисионери. Работи активно със светското управление, което включва срещи и лобиране с държавни служители по въпроси, валидни за църквата и държавата.

Бележки

1. Под „Царството” авторът има предвид Божието царство, така, както е описано и обяснено в Новия Завет. Един пример за препратка към „царството” е Господната молитва: „Отче наш, Който си на небесата, ... да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;– Ев. от Матей 6:9-10, (бел. ред).

2. В случая авторът ползва „Божието царство” и „небесното царство” като синоними. В тази връзка е и препратката към „Царя”, който е Исус Христос, Господ и Спасител, но вече в качеството си на пълноправен и овластен владетел над вселената.

3. Има се предвид спасението на души в резултат от проповядване на Евангелието.

4. Ное е другият начин на изписване и произнасяне на името на Ной.

5. Последните думи са цитат от библейската книга Откровение, гл. 11, стих 15.