Печат

Хомосексуализмът в противоречие с религиозно-моралните норми на юдео-християните

Темата за хомосексуализма и брака е доста разисквана напоследък. Ще си призная, че не бих се ангажирал с нейното разглеждане в специална статия по редица причини. Първо, като християнин, съм абсолютно убеден, че моята религия и култура не ми позволява да поглеждам одобрително към явлението хомосексуализъм. Второ, като представител на народ, чиито традиции са дълбоко патриархални, съм абсолютно убеден, че явлението хомосексуализъм е чуждо на разбиранията ни за българското семейство. Трето, като член на съвременното общество, съм абсолютно убеден, че е надвиснала опасност това общество да се разруши в не много далечно време поради разрушаването на основната му клетка – семейството, състоящо се от хетеросексуални родители и деца.

И не на последно място – абсолютно съм убеден за вредата от компромиса, допускан от някои християнски църкви, които примиренчески не само позволяват и дори “благославят” хомосексуални “бракове”, но допускат хора с “хомосексуална ориентация” да станат по-нисши или по-висши свещенослужители. От това по-деморализираща и дискредитираща дейност в живота на Църквата едва ли би могла да се измисли от нейния духовен противник. Но всичко това е широко известно на истинските християни и едва ли би могло да се каже нещо по-различно за библейската и традиционна непримиримост спрямо хомосексуализма.

Конкретен повод за написването на тази статия е статията на г-н Николай Атанасов “Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията” (Либерален преглед, 07.08.2008 г.), както и приложените коментари под нея. Макар и написана преди 5 години, статията е четена ок. 12000 пъти, което показва не само интерес към темата, но и сигнализира за опасността читателите да изпаднат в заблуждение поради изречените от автора неверни тези. В коментарите са видими също така някои неверни твърдения на читатели, одобряващи хомосексуализма. И така – “развенчан мит” ли е библейско-християнското осъждане на хомосексуализма, както твърди г-н Н. Атанасов? Нека разгледаме най-напред екзегетически какво е библейското учение по тази тема.

Г-н Николай Атанасов твърди, че “Библията не разпознава хомосексуалната идентичност и по тази причина не може да бъде експлоатирана като аргумент за съвременния дебат за любовта към собствения пол”. Очевидно г-н Атанасов смята, че е ударил библейския възглед за хомосексуализма в самата му сърцевина, опитвайки се да защити термина “хомосексуалност”. С други думи, всеки, който се базира на Библията по този въпрос – свещен автор или читател, да си гледа работата, защото не я разбира тази деликатна материя…

Г-н Атанасов дори се нагърбва с ролята на екзегет и историк на библейския канон, като заявява, че по въпроса за “хомосексуалността” Библията “адресира хетеросексуални хора, извършващи хомосексуални актове, противни на тяхната природа”. Опитвайки се да впечатли читателите си с “познаване” на някои еврейски и гръцки термини, свързани със сексуалността изобщо, авторът се мъчи със сизифовско упорство да докаже, че в Библията нямала основание категорично да осъжда “хомосексуалността” като “идентичност” и хомосексуализма като “практика”. Така ли е обаче?

Най-напред ще се спра на еврейския глагол “йада”, който има значение на сексуално общуване. Г-н Атанасов твърди, че глаголът бил използван само 10 пъти в Ст. Завет и то само в смисъл на “хетеросексуално действие”. Във филологически и екзегетически смисъл това твърдение е само отчасти вярно. Глаголът “йада”, който по начало изразява “познаване”, “осъзнаване” или “изучаване” на обект, предмет или тема, е евфемизъм за сексуално действие изобщо – не само за хетеросексуално такова.

Тази идея се среща, както посочва отличният познавач на семитските езици Х. Гезениус, в източни езици като сирийски, арабски, етиопски и др., така и в западни езици – латински и неговите производни и славянски (Gesenius, H. W. Gesenius’ Hebrew-Chaldee Lexicon to the Old Testament. 334). В този сексуален смисъл “йада” се среща както във връзка с мъже (Бит. 4:17, 25; I Цар. 1:19 и др.), така и във връзка с жени (Бит. 19:8; Чис. 31:17; Съд. 11:39 и др.). Трябва да отбележим обаче, че синоним на “йада”, който също е евфемизъм, е глаголът “шахав”, следван от предлога “им” (“лягам сексуално с”). Както посочва Гезениус (пак там, 821), той има твърде честа употреба в Ст. Завет (Бит. 26:10; 30! :15, 16; 34:2; 35:22; 39:7, 12; Изх. 22:15; Лев. 15:18, 24; Втор. 22:23; 28:30; I Цар. 2:22; 12:11). Едно внимателно проследяване на текстовете обаче ще ни убеди, че докато при случаите, където е използван глаголът “йада”, става дума за сексуални взаимоотношения в рамките на брака, то в случаите с “шахав” те са извън брачния съюз, като понякога са свързани с изнасилване и аморални действия.

Видно е, че “йада” свидетелства не само за одобрени от Бога и религиозно-обществените норми на Израил хетеросексуални взаимоотношения, но и за дълбоко психично опознаване на сексуалния партньор, а не само на мимолетна връзка. Освен това, във всички случаи, където е използван “йада”, веднага следва информация за раждането на дете, което явно говори за целта на библейския брак – създаването на потомство, а не само за консумирането на някакви сексуални отношения.

Това е в унисон с богоустановения модел на библейското семейство: “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът” (Бит. 2:25) и още: “Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я” (1:28). Следователно смисълът и целта на библейския брак не е сексуалното задоволяване, а взаимната любов, от която се ражда потомство. Всяка друга интерпретация излиза извън рамките на библейския замисъл и предназначение и представлява извращение на модела.

Ето защо всеки сексуален акт извън горния модел е осъдителен – както хомосексуален (Бит. 19 гл.; Лев. 18:22; 20:13; Съд. 19:22-26; срв. Римл. 1:27; I Кор. 6:9; I Тим. 1:10; Откр. 22:15), така и с представител на животинското царство (Изх. 22:19; Лев. 18:23; 20:15-16; Втор. 27:21). За отбелязване е, че при всички нарушения на сексуалните забрани е предвидено едно-единствено наказание – смърт.

Идентично е наказанието, предвидено за участници в кръвосмешение. Защо Библията очертава такива строго ограничени рамки на сексуалния живот? Г-н Н. Атанасов видимо не разбира обстоятелството, че целта на човешкото съществуване според Библията е съобразяване с “Кодекса на светостта”. Той цитира Лев. 18:22 и 20:13, където е подчертано, че хомосексуализмът е “гнусота”, но не показва да е запознат, че тук става дума именно за “Кодекса на светостта”, който изисква безкомпромисно избягване на хомосексуалност и скотоложество.

Същата повърхностност личи и в коментарите на г-н Н. Атанасов на новозаветни текстове като Римл. 1:24-28, където хомосексуализмът е подчертано осъден от християнска гледна точка. В самия център на абсолютното отвращение от тези аморални практики стои категоричното заявление на Бога: “Кажи на цялото общество израилтяни: Святи бъдете, защото Аз, Яхве, вашият Бог, съм свят” (Лев. 19:2; срв. Мат. 5: 48). В старозаветния текст е много важна думата “еда” (“религиозно общество”), която заедно с термина “кахал” съответства в християнството на думата “еклесѝа” (“църква”). Следователно абсолютно недопустимо е толерирането на хомосексуализъм в днешната Църква, особено сред свещенослужители, каквото забелязваме в някои конфесии като римокатолицизма, англиканството или протестантски формации като презвитерианството.

Г-н Н. Атанасов демонстрира екзегетическо самозаблуждение и по отношение на термина “малакийци”, които ап. Павел определя като “неправедни” и предупреждава, че “няма да наследят Божието царство” (I Кор. 6:9). Според него думата произлизала от субстантивирано прилагателно, което означавало само “мек”, например, като дреха. Вярно е, че прилагателното “малакóс” означава това и съответства на еврейското прилагателно “рах”, например в Пр. 25:15, където се говори за “мек език” (вж. Abbott-Smith, G. A Manual Greek Lexicon of the New Testament. 277).

В Новия Завет се използва и за “мека дреха” (Мат. 11:8; Лук. 7:25). Но г-н Н. Атанасов забравя, че думите могат да имат и метафоричен смисъл. Когато ап. Павел говори в I Кор. 6:9 за “меки мъже”, а това е така, защото морфологично субстантивираното прилагателно е от м. р., а не от ж. р. или ср. р., то това не означава, че те са “меки” при докосване, а че са “женствени”. Този смисъл се доказва от поставянето на думата в една група с “прелюбодейците” и “мъжеложниците”, следователно действително иде реч за хомосексуалисти. Не случайно в нашия език метафората “мека китка” не се отнася до физическото състояние на човешката китка, а до такава група мъже.

Интересно е да отбележим, че производната дума “малакѝа”, която се използва в Новия Завет заедно с думата “нóсос” (физическо заболяване) в случаите, когато Христос изцелява (Мат. 4:23; 9:35; 10:1), се е разбирала като някаква “немощ”. В античността този термин се отнасял към всякакъв вид “слабост” – физическа или душевна, поради което имал смисъл на “изнеженост”, “отпуснатост”, “малодушие”. В една епоха, когато мъжките добродетели се свързвали с физическа сила, храброст и издържливост както в труд, така и на бойното поле, противоположните качества неизбежно се приписвали на жените.

Ето защо оксиморонът “нежен мъж” очевидно подсказвал за неодобрение не само в социалната, но и в религиозната област. В този смисъл съществителното може да се срещне в съчиненията на гръцките историци Херодот и Тукидид. И макар че в гръцката езическа култура хомосексуализмът не е бил избягвана практика, не бихме имали право да заключим, че той е бил приет като нещо стандартно.

Много интересен е случаят със Сократ, представен в Платоновия диалог “Пирът”, където древният мъдрец не се поддава на хомосексуалното ухажване на Алкивиад. Сократ разкрива едно от най-проникновените учения на древногръцката философия, а именно, че истинската красота е вътрешна, духовна, а не външна, физическа. “Ти вероятно забелязваш у мен неизразима красота – казва Сократ, – напълно различна от красивата външност у теб”. Но това не е основание за някакво хомосексуално “влюбване”, водещо към хомосексуално действие или съжителство. Вътрешната красота на мъдреца се изразява в такова душевно равновесие, което не е податливо на плътски страсти.

Сократ показва, че вътрешната красота е добродетелна. Тя води към красотата на дела. Тя изгражда истински добродетели. Тя стои в основата на морала. Именно затова Сократ не се поддава – според собственото признание на Алкивиад – на хомосексуалната съблазън.

Когато говорим за библейското неприемане съблазните на хомосексуализма, трябва да подчертаем, че в Библията и християнството сексуалната любов се разбира единствено между мъжа и жената. Авторът на статията “Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията” г-н Н. Атанасов смята твърде неаргументирано, че хомосексуализмът бил подбуден от “любов” между еднополови представители, а в Библията не се говорело за това. Така ли е в действителност?

Струва ми се, че най-силното опровержение на тезата “любов-хомосексуализъм“ е приятелството между Давид и Йонатан. След смъртта на Йонатан Израилевият любимец написва едно от най-прочувствените лирически произведения, посветено някога от мъж на мъж. Това е оплаквателната песен за загиналите в битка цар Саул и неговия престолонаследник. Давид пише с много мъка следното за своя приятел: “Преоскърбен съм за тебе, брате мой, Йонатане! Предраг ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените” (I Цар. 1:26).

Не звучи ли твърде интимно това признание, поставящо любовта между двамата над любовта на жените”? Не, не бих казал. Като изключим характерната за поезията метафоричност и хиперболизация, трябва да кажем, че тук става дума за искрена благодарност на автора към верния и самопожертвувателен приятел. Лоялността в древността е била ценена като висша добродетел и тя се проявявала на бойното поле. Затова еврейската дума “ахавá”, използвана от Давид в оплаквателната песен, няма смисъл на хомосексуална влюбеност. Тя има същия метафоричен смисъл като новозаветното съществително “агáпе”, което се отнася до духовната, неплътска любов между Бога и Неговите изкупени или между членовете на Божието събрание на Израил или Църквата.

В подкрепа на тази теза ще посочим факта, че “ахавá” е много характерна за поетическите и пророческите книги на Стария Завет. Едно от най-красивите поетични сравнения е в Песен на песните, където за Божията любов към Израил е казано: “и знамето му над мене бе любов” (2:4). А пророк Йеремия казва от името на Бог Яхве: “Наистина те възлюбих с вечна любов” (Йер. 31:3; срв. Ос. 11:4; Мих. 6:8). Тази метафорична и духовна употреба на любовта продължава и на страниците на Новия Завет. Апостолите постоянно се обръщат към своите читатели с определението “възлюблени” (Римл. 1:7; I Кор. 4:14; II Петр. 3:1 и др.) и това няма нищо общо със съвременната употреба на “любим”, независимо дали се отнася до хетеросексуален или хомосексуален партньор.

Библейско-християнското отрицание на хомосексуализма не е нито “мит”, нито “ретроградна позиция”. То е дълбоко религиозен принцип, който юдео-християнският Бог е постановил още в зората на човечеството. Този принцип не подлежи на реинтерпретация и промяна.

Ранната Църква възприела стриктно това негативно отношение към хомосексуализма и забранявала неговото практикуване (Hall, St. Doctrine and Practice in the Early Church. 17). Апологетът Марк Минуций Феликс (II в.) пише, че християнският брак бил само между мъж и жена и то – с цел да се продължи техният род (Min. Fel. Octav. 31). Следователно за днешните християни и днешната Църква няма никакви библейски и логически основания да се отказваме от негативното си отношение към хомосексуализма, с каквито и розови цветове да бъде обагрян той.

Всички права запазени © 2013. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Д-р Вениамин ПеевД-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., “Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, “Абагар”, 2011.