Равенството в света и равенството в църквата – конфликт и морално-цивилизационна криза

Написана от Уводни думи на редактора

„Най-лошата форма на неравенство е изравняването на нещата, които не са равни.”
-- Аристотел

Егалитаризмът е термин, който означава идеята за пълното равенство между хората. Изведена в крайност, тази идея води до абсурдни умствени и поведенчески модели на уеднаквяване, под предлог за „равенство”. Например: изравняване на мъжете и жените; изравняване на родители и деца; изравняване на нормален и хомосексуален брак; изравняване на бедни и богати, морални и неморални.

Равенството, разбрано като възстановяване на справедливостта и правата на тези, чието достойнство е отнето, е християнска категория. Но в себе си християнството съдържа ясни, разграничени и добре очертани категории – добро и зло. Тоест, равенството е подчинена категория на категориите добро и зло. Така има равенство, което води до добро, и равенство, което води до зло. От първия вид е библейската препоръка за справедливо третиране на слабите в обществото – сираци, вдовици и чужденци. От втория тип равенство виждаме в случаите, когато „слугата става господар”, тоест, когато под предлог за равенство хора, без нужните морални и професионални качества, се издигат на позиция на влияние, власт и управление. Това „равенство” произвежда зло.

В съвременния свят виждаме точно обратната тенденция – равенството във всяко отношение до точка на уеднаквяване да се превръща в морална категория само за себе си. Тоест – ако има равенство, това е добро; ако няма равенство (разбирай „пълно уеднаквяване”), това е зло. Само по себе си липсата на равенство, но такова, каквото го дефинират учредителите на новия морал, е зло. Така всеки, който не се съгласява да бъде „уравнен” по новите норми на добро и зло, е за неравенството и е нетолерантен, затова заслужава да бъде превъзпитан. Моралът е предефиниран, за да бъде освободен от всякаква форма на препратка към Бога. И както ще видим от статиите, тази спестена препратка не липсва – тя е направена днес но към бога на хуманизма. Хуманистичния идол настоява за толерантност, в която няма място и свобода за морални оценки, а задължително безкритично приемане на греха като основа за равенството, изведено в крайна „добродетел”.

Валентин Велчев третира въпроса от православна, историческа и библейска гледна точка. Аргументите на г-н Велчев сочат, че под предлог за равенство светският начин на мислене измества нужния библейски подход в църквата към отношението между половете. Същевременно авторът защитава йерархичния ред сред християните като установена Божествена хармония на взаимоотношения.

Валентин Кожухаров сравнява утопично-идеалистичния подход на съвременното европейско законодателство, което се стреми да осигури щастие за всички, от една страна, с християнския поглед. Според Библията, справедливостта у човека и в човешките взаимоотношения произтича от Бога. Няма равенство, измислено от човека, без Бог, което да може да гарантира истинско щастие и справедливост. Този извод, макар и не изведен толкова директно, се налага от статията на д-р Кожухаров. Авторът ясно посочва, че светската идея за равенство и справедливост е заимствана от християнското откровение за Бога, но разбира се без Негово участие в градежа на светското утопично общество на „равенството”. Г-н Кожухаров задава по превъзходен начин християнската визия за „неравенството, като предпоставка за равенство”, но аргументацията на тази теза, ще оставим за прочита на статията от читателя. Авторът дава и конкретен пример за опасността на „очовечения наравствен закон”, като коментира резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г., която настоява за равенство на ЛГБТИ – хора с неестествено разбиране за употребата на пола.

Веселин Кисьов прави аналитично сравнение между политическия модел на демокрацията и християнския светогледен модел. Г-н Кисьов прави констатации, които звучат като политическа ерес – че равенство и демокрация не са синоними. Атинската демокрация е била основана на робството и не е допускала жени в политическия процес. Въпреки констатацията за пълно равенство в спасението в Христос, авторът отбелязва, че в управлението на църквата отсъстват чисто демократичните принципи. В църквата ръководител е Бог, както и авторитетите, разпознати в общността. В съвремието демокрацията стъпва върху хуманистичния принцип, от който произтича опасността, ако масите приемат злото като ценност, да го наложат и в политическия модел. Въвеждането в църквата на съвременните демократични принципи, основани на светски тенденции в мисленето, води до объркване на визията и служението на църквата в обществото и политиката.

Преводната статия на Луис Маркос съдържа много важна теза – съвременното разбиране за нужда от „равенство в брака”, тоест за неговото предефиниране като съюз и между еднополови партньори – че вината се носи от преводачите на различните версии на библейски текстове. Основният компромис, допуснат от тези издатели и преводачи, е подмяната на библейския език с такъв, който е „политически коректен”, тоест в съзвучие с моралните и светогледни схващания на нехристиянското общество днес. Резултатът от тази подмяна на хиляди библейски стихове е разпад на традиционния брак и настъпването на така наречения „еднополов брак” в църквата, и респективно в обществото.

Разликите в идеите за равенство, свобода и справедливост, между християнската доктрина и съвременния светски човек от европейско-американски образец, са не само все по-раздалечаващи се. Неучастието или напускането на публичния дебат от страна на църквата с ясни библейски и християнски категории създава опасността от пълната подмяна на библейското учение със светско в църковните среди, от една страна, но от друга – и от потъпкване на основни права и свободи в обществото, най-вече тези на свободна мисъл, съвест и изразяване, ако те не са употребени в защита на новата идеология за пола и семейството. Надяваме се статиите в този брой да очертават ясно тези тенденции, както и отговорността на християните пред лицето на тези обществени процеси.