Печат

Демократичното равенство и християнството – доколко са съвместими

Веселин Кисьов

Мнозина християни възприемат демокрацията като почти библейска система на управление. Затова ще бъде разгледана една от основните ѝ концепции – равенството (означаващо най-вече равноправие) и доколко то е съвместимо с християнските принципи. Съвременното равноправие поставя особени предизвикателства и е необходимо да бъдат изяснени.

Различната демокрация в древността

Демокрацията, както е известно, се заражда в Древна Атина. Това управление не се припокрива с днешните ни представи. При тази демокрация гражданите пряко участват в политическия живот. Там няма и абсолютна взаимовръзка между демокрация и равни права на всички обществени групи в държавата. Политиката е била право на тези, които са в състояние да съблюдават достойно държавния интерес. За целта е трябвало да са образовани, а формалното образование в Атина изключва жените и робите.1 Всъщност, право на глас са имали единствено мъжете над 18 години, които имат баща атинянин (а след 451 г. пр. Хр. – и майка атинянка). Имащите право на глас са били около 20% от населението на града-държава. За да е възможна демокрация от този тип, има две условия – достатъчно малка общност, за да могат гражданите да участват в дебати и гласувания, както и икономическа система, която да им позволява свободното време за политика. В древността това се постига с наличието на роби. Атина отговаря отлично и на двете условия.2

Макар и за съвременния човек демокрация и роби да са несъвместими неща, демокрацията в оригиналния си вид е съществувала именно благодарение на робството. Имало е по-голямо равноправие, отколкото при останалите системи на управление, но то не е било всеобща привилегия.

Ранната църква и демокрацията

Християнството се заражда в момент, в който демокрацията вече отдавна не съществува. Както атиняните, така и ранните християни са политически подчинени на Римската империя. Ръководни за ранните християни са принципите на Божието царство. Павел пояснява какво означават те по отношение на равенството: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Галатяни 3:28-29). Всички, които сме в Христос, сме с еднакъв статут в Божието царство. Но що се отнася до земния ни живот, това не е равносилно на демокрация.

Йерусалимската църква решава да приложи икономически принципите на Царството, както ги разбира – всеки доброволно продава имота си и имат всичко общо. Това икономическо равенство ще вдъхнови Маркс за комунизма, но той пренебрегва основни неща в оригиналната идея – вярата в наближаващото Божие царство и готовността на вярващите доброволно да споделят имуществото си.

Това икономическо равенство при ранната църква е само в Йерусалим и дори там не е политическо. Павел съветва църквата в Рим: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.” (Римляни 13:1). За да сме безупречни граждани, според Павел, необходимо е да спазваме основния принцип на Божието царство: „Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.” (Римляни 13:10). Новият Завет, за разлика от Стария, не оставя правила, според които политически да се ръководят вярващите, в случай, че имат такава възможност. А и християните успяват да придобият политическо влияние едва през IV в. при император Константин.

Апостолите не възприемат за ръководене на църковната общност нищо подобно на демократично управление. След възнесението на Христос, сто и двадесет от учениците му са събрани на молитва и Петър предлага някой да заеме мястото на Юда Искариотски сред дванадесетте апостоли. Предложени са двама, счетени за достойни, но изборът не става чрез гласуване, а чрез еврейска традиция, предполагаща Божия избор – с жребий.

След деня на Петдесятница, управлението на общността от вярващи става още по-силно изразено. „Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения.” (Деяния 2:433) Точно след тези думи на библейския автор, следва решението на вярващите да споделят имуществото си, така че това със сигурност не е било прието чрез гласуване на общността. Когато пък апостолите се събират в Йерусалим, за да разрешат спорния въпрос за обрязването, той също не се решава чрез гласуване дори между апостолите. Страните се изказват, но последната дума е на Яков. Едва след това, апостолите и презвитерите заедно с цялата църква решават кого да изпратят в Антиохия, за да известят вярващите там за взетото решение. С други думи, по отношение на доктрините на вярата, те разчитат на Божието водителство и на авторитетите в църквата. Що се отнася до оперативни въпроси с по-ниска степен на важност, участие вземат и останалите вярващи. Предвид страхопочитанието поради Божието действие чрез апостолите, вярващите, които не попадат в категорията апостоли и презвитери, явно са участвали с предложения и съвети, но не и с гласуване на предложенията според волята на мнозинството.

Изхождайки от тази основа, църквата през вековете не се осланя на демократични принципи. От значение за нея е не това, което мнозинството вярващи смята за правилно, а Божието водителство и принципите, които Христос ни оставя. Не във всеки момент Бог води хората пророчески, както в ранната църква – с директни насоки. Поради това се прилага принципа за апостолска приемственост като някаква гаранция, че учението се предава правилно. Други учения, смесващи християнството с елинистичната философия, се появяват доста рано и за църквата е било необходимост да гарантира правилното предаване на учението на Христос и апостолите му. Затова властта бива предавана от епископ на епископ. Това не може да не е свързано с йерархична структура, но някаква йерархична структура се вижда още в книгата Деяния.

Въпреки че християнските мислители, особено на Изток, са имали доста познания върху античната философия и други писания от елинския период, атинската демокрация в продължение на повече от хилядолетие не служи за вдъхновение за ръководене на църквата или на средновековното общество.

Преоткриване на демокрацията

Врата към възраждането на демокрацията отваря Ренесансът (14-17 век). Този период е време на жив интерес към елинската култура.

Ренесансът се заражда в италианското градче Флоренция, което през XII в. става република и поради това има известни сходства с Древна Атина. През 1293 г. там е създадена конституция, която забранява индивид или група да поема контрола над държавата.4 Звучи демократично, но Флоренция е олигархия и това ще трае няколко века. Година след тази конституция, обаче, в Швиц – слабо населен горист кантон на Швейцария – е засвидетелствана директна демокрация. Общностите в гористите кантони са достатъчно малки и както в Древна Атина позволяват на всеки мъж да участва в събранието на областта и да подава гласа си.5 Това е време, в което Ренесансовият светоглед е още в зародиш. Демокрацията ще извърви дълъг път, докато се приспособи и наложи в Европа и по света, но в този период най-малко се появява на места интересът към нея.

Основен възглед по време на Ренесанса е хуманизмът. В култ се издига човекът и вярата в неговата възвишеност.

Хуманистът не може да бъде уседнал философ или книжовник, но е по необходимост участник в активния живот. Целта на хуманизма е политическа в широкия смисъл на думата. Има „евангелско” измерение: той цели да проектира развитието на човешката добродетелност от индивида до държавата като цяло.6

Едва при хуманизма, идеята за демократично управление има почва, на която може да пусне трайни корени. В основата си съвременното разбиране за демокрация е все още до голяма степен хуманистично. Човекът сам по себе си е счетен за носител на доброто. Когато един човек има в ръцете си абсолютна власт, това може и да има пагубни резултати, но ако е в ръцете на целия народ, това би довело до прогрес, към какъвто човекът е най-вече склонен.

Руският християнски философ Николай Бердяев през 1923 г. застава срещу това оптимистично становище:

Демократичният принцип не се интересува от съдържанието и състоянието на народната воля. Народната воля може да пожелае най-страшното зло и демократичният принцип не може да възрази срещу това. Той не дава никакви гаранции, че прилагането му няма да намали качественото равнище на човешкия живот и да унищожи най-великите ценности.7

Това, че народната воля по демократичен път може да избере най-страшното зло, скоро бива доказано. Между 1929 и 1932 г. националсоциалистическата работническа партия на Германия непрекъснато увеличава своите избиратели и скоро е единствената, която управлява държавата.8 По демократичен път бива унищожена демокрацията в Германия и заменена с една от най-зловещите тоталитарни системи в световната история – нацизмът. Това ясно показва, че народната воля не може да бъде гарант за морала. Бердяев не просто предвижда какво може да се случи чрез демократично изразената народна воля, но изтъква и причината за това: „Правдата и истината… винаги са в малцинството.”9 Обратно на логиката на хуманизма, човекът се оказва достатъчно опорочен. Мнозинството не е носителят на правдата и истината, а демократичното количествено равенство поставя в губеща позиция малцинството желаещи морал спрямо мнозинството, желаещи в някаква степен да избягат от морала. Естествено следствие от това е постепенното отпадане на редица морални норми.

Съвременното демократично равенство и християнството

Днес демокрацията е обърната срещу един от основните си принципи. За разлика от демокрацията в Древна Атина, в съвремието ни се счита, че тя трябва да удовлетворява всички обществени групи. Така престава да служи на мнозинството и се стреми да угоди на интересите на всяка група, която дръзне да ги заявява достатъчно настойчиво. Равноправието бива издигнато в култ.

Стремежът към равноправие е основателен. През 1787 г. е подписана Американската конституция – първият в света официален проект за съвременна демокрация.10 Подобно на атинската демокрация, тя позволява робството и ще изминат още 78 години, докато то бъде премахнато с Тринадесетата поправка, и още 100 години, докато бъде официално премахната расовата дискриминация. Покрай действително справедливите каузи се е оформило впечатлението, че почти всяка обществена група, която се обяви като обект на дискриминация, трябва да получи желаните права – не само граждански, но вече и морални.

Демокрацията като светоглед съдържа някои ценности, които са ѝ естествено следствие – свобода, равенство, права, но не може да стигне много по-далеч от това. Няма твърда морална основа, на която да стъпи. Не може да има религиозна такава, понеже се стреми да удовлетвори всички религиозни общности в някаква средна степен. Така няма как да даде ясна дефиниция за правда и истина – те може да варират според различните общества и процесите, през които те преминават. Всеки би трябвало да намери сам какво е правда и истина, като се съобразява със законите. Тези закони пък са резултат от различните и изменящи се разбирания за правда и истина. Религиите като християнството, които вярват в абсолютни истини и неизменни стандарти, биват счетени за ненадеждни.

Моралните стандарти са сведени до съвременни тенденции. Например, тенденция е да се настоява, че хомосексуалните двойки трябва да се възползват от същите морални права като хетеросексуалните – легитимен брак, да осиновяват деца и дори децата в училищата да бъдат възпитавани, че всяка сексуална ориентация е еднакво правилна11. Това е в силен ущърб на желаещите децата им да бъдат възпитавани в християнски ценности, но моралните принципи на християнството биват разглеждани по-скоро като част от миналото. Ако се сблъскат възгледите на хомосексуалните групи с тези на християните, последната група бива считана за нетолерантна. Числено християните надвишават твърде много хомосексуалистите, които се борят за морално равноправие, но не позицията на мнозинството е определящо при съвременната демокрация, а тенденциите в мисленето. Съвременните демократични общества в много случаи не се борят действително за равни права, а за налагане на обществени тенденции.

Според проучване от 2013 г. в САЩ, 18% от американците са променили положително отношението си към хомосексуалните бракове под влияние на телевизионните програми.12 Защо е нужно мнозинството хетеросексуални да бъдат медийно убеждавани да подкрепят легализирането на хомосексуалните бракове? – Защото такава е тенденцията. Друг пример за действия в контраст с интересите на мнозинството е наскоро въведеното в няколко държави понятие трети пол (X-пол).13 Явно се приема за достатъчно от редица политици лобирането на определени групи и предположението, че за мнозинството граждани няма да е проблемна подобна формулировка.

Тенденциите са мощна сила в съвременната демокрация с напълно непредвидими резултати. Дали биха довели до бедствия, съизмерими с демократичното овластяване на Хитлер, времето ще покаже.

Какво да правим

Макар и накратко, струва си да бъдат отбелязани поне някои насоки за това как да се справяме при съвместяване на християнските ценности със съвременните разбирания за демократично равноправие.

Първото нещо, което никога не бива да забравяме е, че сме призвани от Христос да възвестяваме принципите на Божието царство и това не се постига политически, а чрез благовестие, което да води до покаяние. Неслучайно Новият Завет не ни дава ръководство как да управляваме държавата си, но започва с Евангелие – добрата вест за приближаването на Божието царство. И последните думи на Христос към учениците му са именно призив за възвестяване на Царството. Ако не можем да поставим на първо място основните призиви на Христос към нас, лицемерно би било да се опитваме да прокарваме в обществото принципи, според които дори не се стремим да живеем.

Не бива да допускаме и обратното – да сме напълно откъснати от политическия живот и да позволяваме закони от морален характер, които преценяваме като вредни, да бъдат прокарвани от много по-малки общности.

Огромна грешка е да се поддадем на изкушението да въдворим всички принципи на съвременната демокрация в църквата. Такъв пример е ръкополагането на хомосексуалисти. Независимо от съвременните тенденции, християните трябва да определят морала си според вечните библейски принципи.

С основание демокрацията е считана от мнозинството християни в индустриализирания свят за най-надеждна политическа система. За разлика от социалистическия тоталитарен режим, който доскоро беше единствената алтернативна система на управление по света, демокрацията предоставя на християните редица свободи и възможности, позволява да се борим за някои закони. Тенденциите рядко са в наша полза, но има значение начинът, по който се борим. Ако заставаме пред обществото с идеята да наложим всички християнски принципи, неуспехът е гарантиран. „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може” (Римляни 8:7) Неновороденият човек нито желае, нито може да живее както е призван да живее вярващият. Не отчетем ли това, единствено биваме възприемани като назадничава фундаменталистка тенденция.

Необходимо е да отстояваме в демократичното общество библейските принципи, но на език, който народът би възприел. Доста по-успешно бихме се справили, ако заемаме позиции по конкретни въпроси и можем да ги аргументираме не само чрез твърденията, че са библейски принципи, а чрез аргументи, които биха постигнали по-широко приемане. Особено в България, която догонва в демократично отношение, можем да посочваме редица грешки в други държави, допуснати поради някои съвременни тенденции.

Права и политически възможности в съвременните демократични общества се постигат с много гласност. Една мисъл на Наполеон гласи: „Не войски ви липсват, а способността да ги обедините и да действате енергично.”14 Ако християните в България биха съумели достатъчно организирано и сплотено да отстояват единни граждански позиции, управляващите най-малкото ще се уверят, че с определени закони губят ясно заявени и активни гласоподаватели.

Демократичното равенство не е библейска концепция и поради това вярващите през вековете не се обръщат към него. Подчинено е на обществените тенденции и е с непредвидими последствия. Моралното равноправие е несъвместимо с християнството. В условията на демокрация имаме известна възможност да влияем на обществото и е желателно да го правим адекватно.

Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Д-р Валентин КожухаровВеселин Кисьов е завършил богословие във ВЕБИ. От 2004 г. до момента е младежки пастир към ББЦ „Възраждане”, Стара Загора. Работи във фондация „Дон Боско България”, която образова деца в ромския квартал на Стара Загора. Семеен, с две деца. Личен сайт: „Християнство и общество”.

Бележки

1. Levi Sheely. History of Education. 1904, American Book Company, p. 31

2.Gascoigne, Bamber. „History of Democracy”, HistoryWorld. From 2001, ongoing. http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=2632&HistoryID=ac42>rack=pthc, достигната на 10 март 2014

3. Новият Завет. Съвременен превод. New World Bible Translation Center. 2001

4."Florence." Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Ultimate Reference Suite. Chicago: Encyclopædia Britannica, 2012.

5. Gascoigne, Bamber. „History of Democracy”, http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=2640&HistoryID=ac42>rack=pthc, достигната на 10 март 2014

6. Robert Grudin. "Humanism." Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Ultimate Reference Suite.

7. Николай Бердяев. Философия на неравенството. 1997, ИК „Прозорец”, стр. 123

8. „Nazi Party”, Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Ultimate Reference Suite.

9. Николай Бердяев, Философия на неравенството., стр. 123

10. Gascoigne, Bamber. „History of Democracy”, HistoryWorld. From 2001, ongoing. http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=2648&HistoryID=ac42>rack=pthc, достигната на 10 март 2014

11. Пример за това в България е учебното помагало „Азбука за теб и за мен”, финансирано от фонда на ООН за население. http://nature.uni-plovdiv.bg/uploads/margo/books/azbuka_za_teb_i_men.pdf

12. Ipsos. "Is TV Helping or Hurting Same-Sex Marriage?" http://www.ipsos-na.com/news-polls/pressrelease.aspx?id=6060, достигната на 24 март 2014

13. За повече подробности: „Как се стигна до формулировката на Европа за „трети пол”?”

14. Наполеон. Как да водим война, С. 2006, „Пулсио”, стр. 75