Печат

Цивилизационни последици от разпада на християнския брак

Уводни думи на редактора

Авторите в настоящия брой 38 на „Свобода за всеки” са различни по професионалната си и конфесионална ангажираност. Според установените вече принципи на редакторската ни политика, и сега включваме православни и протестантски автори. Всички те обаче са обединени не само от общата тема за християнския брак, но и от тревогата си за негативните влияния върху него, породени главно от омаловажаването на неговото съдържание, значение и предназначение в заобикалящия ни свят.

Вениамин Пеев представя една актуална тема, свързана с широко дебатирания проблем за целибата на католическия клир. Повод за неговите размишления е неотдавнашното изявление на папа Франциск I, че е възможно ревизиране на многовековното задължение на свещениците да бъдат безбрачни. Тъй като Ватиканът за първи път споменава за такава възможност, то се налага да бъдат анализирани причините, довели до промяната в римокатолическата политика по този въпрос. Тезата на автора е, че отхвърлянето на брака води до морални извращения сред безбрачните свещеници. Връщайки се далече назад в църковната история, когато безбрачието се установява като концепция за „девството” и начин за постигане на „светост”, авторът аргументирано посочва погрешността на този аскетичен възглед. Мащабните измерения на безбрачието не само че не освобождават посветените на него от съблазни и прегрешения, но опасно деформират концепцията за „освещението”, която е завещана на християните от самия Христос.

Фокусът в статията на Валентин Кожухаров е съсредоточен върху упадъка на съвременните брачни отношения в християнския контекст. Християните от трите конфесии – православие, римокатолицизъм и протестантизъм – са изправени пред редица предизвикателства в днешния свят. Глобализмът, секуларизацията и постмодерните социални и културни тенденции внасят своите негативи в живота и ценностната система на християните. С убедителни за тезата на автора статистически данни Кожухаров показва, че е налице видимо отдалечаване от идеала за християнския брак през последните 50-60 години. Нараснал е броят на разводите, на извънбрачните деца, на употребата на наркотици и алкохол, на сериозни морални сътресения и отклонения на отделната личност и брачното съжителство. Без да стига до песимистични изводи, авторът напомня за изконните християнски ценности и предупреждава, че упадъкът на християнското семейство води до упадък на обществото като цяло.

Христо Беров живее и работи в Германия. Неговият поглед е насочен към случващото се в западноевропейското общество. Според автора обезпокоителен е фактът, че броят на активните християни намалява драстично, което предизвиква едно нарастващо отстъпление от традиционните семейни ценности. Бракът, според убеждението на Беров, представлява един благословен от Бога съюз между мъж и жена. Като православен вярващ, авторът определя този брачен съюз като „тайнство” и благодатно „общение” на двамата съпрузи под Божието непрестанно ръководство. Ето защо омаловажаването на християнския брак поради правни, икономически, културни, социални и други съображения поставя в рискова ситуация отделната личност и цялото общество. Христо Беров предупреждава, че евентуалният разпад на християнския брак може да доведе до деградация на обществото с поколения напред и срив на цялата цивилизация.

В своята статия Майкъл Пърл подчертава ясно и категорично свещения статус на брачната институция. Традиционната представа за брака като доброволен съюз между мъж и жена има сериозна социална, културна и религиозна обосновка. Всъщност бракът е най-древната институция, предхождаща разпространението на всяка религия и установяването на даден тип държава. Тази социално-философска предпоставка води автора до логичния извод, че нито дадена религиозна институция, нито което и да било представителство на властта може да определя като задължителни временни или модни характеристики на брачната институция. Бракът се основава на „обичайното право”, следователно дори Църквата и държавата не могат да го „предефинират” в даден исторически етап. Бракът е „свещена” институция, която според библейско-християнското схващане е богоустановена изначално за вечни времена. Предоставяйки ни изключително ценна историческа информация, авторът посочва намесата на държавата в брачните дела като едно късно западноевропейско явление (ХVII в.), което е продукт на засилващия се рационализъм и отдалечаването от библейските правила и норма. Затова такъв груб и модернистичен вид намеса в богоустановеното право на брака не може да бъде задължителен за хората, които изповядват и практикуват християнската вяра.

Петър Благинов поставя с огромна сериозност въпроса дали християнският брак „се разпада” в съвременния български контекст. Авторът отчита смущаващия факт на сътресения в традиционно здравия български брак поради новите социално-икономически и културни промени след 1989 г. у нас. Увеличават се разводите и съжителствата „на семейни начала”. Издигат се нови критерии, които нямат нищо общо с взаимната обич и перспективата за раждане и отглеждане на стойностни личности. Благинов посочва, че ако има пагубни резултати за много семейства и особено за техните деца, то причината е отдалечаването на съвременния човек от изконните принципи на християнската вяра. Опорочени са приоритетите на живота и в центъра се поставят капризите на индивида, чиято житейска философия се свежда до насладите на земния миг. Спасителният изход, който подчертава авторът, е реалното завръщане към християнската традиция на брака и възприемането на християнските ценности в ежедневието на българите.