Печат

Свещеният брак

Майкъл Пърл

Произход на брака

Бракът на един мъж с една жена е най-старата институция на земята, предхождаща всяка религия и държавно управление, и нейното начало е поставено в Едемската градина от самия Творец. Въплътеният син на Твореца – Исус – каза: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъж и жена, и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата [само те двамата] ще бъдат една плът?“ Така че, не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва“(Мат. 19:4-6).

Традиционната представа за брака, която е дошла до нас от древността, се споделя от народите на всяка култура и език, и отразява доста добре библейската дефиниция за брака като съчетание само между един мъж и една жена. По същия начин историята показва, че всяко държавно управление и религия са приемали, че бракът е неотменимо постановление, дадано на човека от Бога, предхождащо държавното управление, и поради това е извън неговата юрисдикция.

Законодатели и управници рядко са се опитвали да подправят частния характер на този завет между един мъж и една жена. Когато се е приемало законодателство относно брака, то, с редки изключения, е имало за цел да защити светостта и независимостта на това основно човешко право. Всъщност, в периода приблизително преди последните петдесет години, ходът на историята е с тенденция към засилване зачитането на автономията и светостта, с която се характеризира свещеният брачен съюз. Когато всички щати станаха по-просветени, започнаха да приемат все повече закони срещу полигамията, кръвосмешението, изоставянето на деца, и патриархалната злоупотреба в брака спрямо жената.

В своите данъчни кодекси Съединените щати показаха безусловния си интерес от защитата на автономната свобода на брака. Но един „оправдан интерес“, отделен от библейската и традиционна концепция за завет между един мъж и една жена за цял живот, изобщо не осигурява защита на брака, както Бог го е постановил. И така, доскоро щатите не са се опитвали да предлагат определение за брака, различно от традиционното мнение и практика.1

Ролята на държавата

Нека бъде съвсем ясно: установените исторически сведения неизменно сочат, че правото на брак не произтича от държавата. Като част от своите функции, тя признава и защитава определени права, отговорности и привилегии на мъжа и на жената, които са добре дефинирани от общата практика на иначе различни култури и религии. В исторически план, държавното управление е отстоявало светостта на брака по-последователно, отколкото други неотменими права като свободата, собствеността и правото на сдружаване.

Когато държавата не успява да защити присъщия характер на свещения брак, като позволява полигамията или пречи на сключването на смесени междурасови бракове, за всички е ясно, и в крайна сметка то бива нагледно проявено, че това е резултат от корупция и несправедливост в държавата.

Държавата, която се явява второстепенна спрямо институцията на брака, няма правомощие да предефинира характера на брака, както става с т. нар. еднополов "брак". Дори в древна Гърция, където хомосексуална дейност е била разпространена, еднополовите отношения са разбирани като нещо анормално и равно на прелюбодеяние, докато хетеросексуалният брак е възприеман като норма.

Историята непрекъснато показва, че на нашата човешка природа е присъщо едно вродено знание, че бракът – за да е истински брак, изцяло отговаря на замисъла на Твореца, както е разкрит в Библията.

История на свещения брак

Повечето от моите читатели ще се съгласят, че свещеният брак не е продукт на държавата, но малцина разбират, че той също така не е продукт на църквата.

Триста години след Христос, църквата гледа на брака преди всичко като на личен въпрос, който не изисква разрешение от църквата или от държавата. Съществувало е разбирането, че бракът предхожда както религията, така и държавата, и от нито една от тях не се е търсело неговото легитимиране.

Ранната църква е отредила литургии, за да празнува свето причастие, кръщение и конфирмация, но няма подобна литургия за брака.2 За една двойка не е било важно, нито необходимо да получи сватбено благословение от църквата. Мъжете и жените на отговорна възраст можели да се женят по взаимно съгласие в присъствието на семейството и приятелите си като свидетели.

Първото подробно описание на християнска сватба на Запад датира от 9-ти век, и тя е идентична със стария брачен ритуал на древен Рим, който не търси нито от църквата, нито от държавата удостоверяване истинността на съюза. Разбира се, членовете на паството гледали с голям интерес на съюза на една млада двойка от тяхното обкръжение, което е и причината тези бракове да се празнуват със семейството, приятелите и вярващите от общността. Но правото на женитба се е считало за обичайно право, дадено от Твореца и предхождащо църквата.

Въпреки това, през Средновековието църквите често са записвали имената на съпрузите и датата на брака, както и родените от този съюз деца. След като печатането става нещо обичайно, старата семейна Библия става автентичен запис на ражданията, браковете и смъртните случаи.

До 1545 г., всички бракове в средновековна Европа, включително християнските бракове, минават под юрисдикцията на обичайното право.3 Свещен брак е бил налице, когато двама възрастни се обявяват за съпруг и съпруга и след това консумират брака в плътски съюз. Обявените по този начин бракове били признавани за валидни, дори да са сключени в отсъствието на свидетели.

Концепцията за трета страна, която „оженва“ една двойка, е била чужда за тях. За живеещите в онова време е било немислимо един човек да има каквото и да е право да свърже една двойка в свещен брак. Разбирало се е, че Бог е този, който "свързва заедно" един мъж и една жена, и че той вече е установил смисъла или вида на този съюз и неговата най-важна цел – половото сношение. И също, че е във властта на един мъж и на една жена да сложат началото на своя живот в съюз, както намерят за добре. Съпрузите публично се вричали един на друг – което се нарича "verbum sap" (със значение от латински: "не е необходимо да се каже повече"), и после поемали задълженията на съпруг и съпруга, и това бил бракът. Когато структурата на семейството и икономическите условия го позволявали, бракът включвал сватбени празненства и тържества, но благословия от църковната или гражданската власт била недопустима.

Бракът не е в обсега на църквата

Откъде произтича гледната точка, че бракът е територия на църквата? През шестнадесети век, тъй като много римокатолици откривали, че оправданието е чрез вяра, и напускали лоното на католическата църква, за да станат протестанти, Римската църква предприема Контрареформация. В опит да делегитимира протестантските бракове, по време на Трентския събор (1545-1563) Римската църква премахва "тайния" брак, и приема, че в бъдеще едно бракосъчетание ще се счита валидно, само ако е извършено от католически свещеник в присъствието на двама свидетели. Разбира се, това прехвърляне на съпружеската власт в ръцете на духовенството не повлиява на тези, които са извън Римската църква, и за които бракът по взаимно съгласие продължавал да бъде правило.

Тъй като станало традиционно за Римокатолическата църква да признава и регистрира браковете, в протестантската общност отделянето от старата йерархия оставило вакуум, който скоро бил запълнен от протестантските държави. До 1600 година, много от протестантските европейски страни инициират участие на държавата в институцията на брака.

Англия премахва скритите бракове или браковете, сключени по обичайното право, със Закона за брака от 1753 г., който изисквал бракосъчетанията да се извършват от свещеник на Църквата на Англия. Този закон не се прилагал по отношение на евреите или квакерите. Бил е закон с „вътрешноцърковно/вътрешнодържавно“ значение. Така всички страни в Европа започват да премахват „брака, признат по обичай“, като последна Шотландия прави това през 2006 година.

В Съединените щати, сключени нови бракове по обичайното право все още се признават в щати като Алабама, Колорадо, Айова, Канзас, Монтана, Роуд Айлънд, Южна Каролина, Тексас, Юта и окръг Колумбия, а в Канада са признати в няколко провинции.

Лицензирани от държавата

Когато на осемнайсетгодишна възраст бях "ръкоположен" от Southern Baptist Church, да проповядвам Евангелието, ме насочиха да кандидатствам пред властите на щата Тенеси за лиценз, разрешаващ проповядването на Евангелието на Исус Христос.4 Това ми даде също правен статут за извършване на сватби от името на държавата. Приех целия процес като нещо необходимо, за да върша това, което Бог ме е призвал, без никакво разбиране за последиците от това. Става ми страшно, като се сещам какво направихме аз и те.

Помислете! Бог е този, който е създал полови същества и е предопределил техния брак, и той е този, който ги свързва, така че никой да не може да наруши този съюз. И той е този, който ми е възложил да проповядвам Евангелието и ми е заповядал да продължавам да го правя, но от невежество аз подчиних Божието призвание на държавата и поисках нейното разрешение да се покорявам на Бога. В замяна на това "отстъпване" от моя страна, държавата ми делегира правото да действам като неин представител при предоставянето на това, което в продължение на шест хиляди години от човешката история е било обществено достояние – свещеният брак.

Държавата може да лицензира само това, което е под нейна юрисдикция. А всичко, което тя лицензира, може да бъде забранено или регулирано. С една дума, да получаваш лиценз означава да признаеш надмощието на държавата в тази дейност, с което се оставяш на контрола на държавата.

Кандидатствал съм пред държавата за шофьорска книжка и съм получил такава от нея, с което съм признал юрисдикцията ѝ над пътната мрежа. Като притежател на шофьорска книжка, приемам, че мога да понеса законово наказание за нарушаване на държавните разпоредби, регулиращи ползването на обществените пътища. Този вид лицензиране не е проблем за мен. Признавам компетентността на държавата по отношение на пътищата, които е изградила и поддържа. Приемам също, че държавата може да променя законите по всяко време без моето съгласие, и че аз съм длъжен да се съобразявам с промените в тях.

Да се получава разрешение за брак от държавата означава да се признае нейното право над брака. Тя както дава, така и отнема лицензи. Едно лице може да поиска от държавата да прекрати брачния му договор. Защо? Защото, когато са получили държавен лиценз за брак, двете страни по развода са се отказали от правото си "докато смъртта ни раздели". Държавата не е обвързана от вербалния завет, който сте направили в църквата. С наше съгласие държавата се е издигнала по-високо от сключените от нас брачни завети, по-високо от църквата, и по-високо от Бог, който е постановил брака. Не винаги е било така, но сега е така. Цялата възхвала за върховната държава? Не и от мен!

Предефиниране на брака

След като най-накрая сме признали, че бракът е в сферата на компетентност на държавата, тя си присвоява властта да променя правилата, които са били в сила през последните шест хиляди години от човешката история. Към датата на написване на настоящата статия, пет щата – Кънектикът, Масачузетс, Ню Йорк, Род Айлънд, и Айова – признават еднополовия "брак" за законен. Скоро ще ги последва и Върмонт, считано от 1 септември 2009 г. Калифорния беше признала еднополовите „бракове“, но по-късно отмени това право. Битката не е свършила. Въпросът подлежи на съдебен контрол. В брачните свидетелства, в които по-рано имаше графа за полагане подписите на булката и на младоженеца, сега се посочва „лице А“ и „лице Б“. Когато дъщеря ви се омъжи, кое от двете ще бъде – А или Б? Според властите на изброените щати, тя не може да бъде посочена като "булка." Това вече се счита за политически некоректен дискриминационен език.

Първата държава, позволила еднополовите двойки да встъпват в законно признати „бракове“, беше Холандия, и това влезе в сила през 2001 година. Оттогава шест други страни – Белгия, Испания, Канада, Южна Африка, Норвегия и Швеция, са последвали примера.

Еднополови двойки могат да бъдат встъпят в "граждански съюз", но не и в брак, в 16 други страни и в определени административни райони в рамките на пет други. Дори Израел признава правно еднополовите бракове от юрисдикциите на други страни, но там не се извършват еднополови бракосъчетания. Политическият и правен дебат продължава в над двадесет други страни, както и в няколко американски щата.

Калифорнийците ще загубят битката срещу унижаването на брачният им статут и възприемането му наравно с една гнусна перверзия. След като сме предали брака в ръцете на държавата, той може да бъде предефиниран и сведен до най-ниското възможно ниво. Шест хиляди години традиция няма да се отразят на тази „прогресивна“ тенденция. Библейските принципи бяха пренебрегнати преди 150 години. Мнението на мнозинството няма да има смислена опора. Съдилищата ще вземат връх над хилядолетия на приемлива традиция и над волята на народа.

Политическата програма на содомитите

Содомитите се опитват да предефинират брака в съдилищата и еднополовите съюзи да бъдат включени в законите. Ако техният интерес беше само да получат същите правни облаги, от които се ползват традиционните бракове, те щяха да бъдат удовлетворени от „домашното партньорство“ или „гражданските съюзи“. Но те искат много повече. Искат законодателно уреждане на вярванията, нагласите и ценностите на хората навсякъде по света! Стремят се не само към този правен статут, а към пълно социално и морално одобряване на избраната от тях самите неморална деградация.

Бракът, задължително между един мъж и една жена, по природа е институция, отличаваща се от други "двойки" хора за сексуално задоволяване. Той е спечелил уважението и почитта като свещена и достойна институция, в която се създават и отглеждат бъдещите поколения. От друга страна, в хода на историята содомията, по своята същност, е била разбирана от всички култури като анормалност, перверзия, недостойна за похвала. Педерастите са уморени да бъдат ексцентрични. Те искат да избягат от стигмата, която носи техният грях, като се присъединят към свещените категории – свещеният брак.

Привържениците на еднополовия "брак" го възприемат като човешко право на встъпване в "брак", независимо от сексуалната ориентация. Съгласен съм, че содомитите имат човешкото право да вършат грешни неща, да вредят на себе си, да бъдат невежи или глупави, но няма човешко право, което да принуждава другите да одобряват или узаконяват този избор. Това, че някой е свободен да направи избор, не прави всеки избор подходящ. Но това не е в действителност правото на избор, което те търсят; това е отричане на правото ни да изберем друг начин, и то е на преден план в кампанията им.

Маги Галахър от списание „Национален преглед“ казва, че застъпниците на еднополовия "брак" се стремят да използват закона, за да "заклеймяват, маргинализират и репресират тези, които не са съгласни с новите възгледи на държавното управление относно брака и сексуалната ориентация." Содомитите искат да ви накажат за това, че ги карате да се чувстват засрамени или винови. Те няма да спрат, докато не стане незаконно да се цитира Библията за греха на содомията. Можете да бъдете сигурни, че в рамките на следващите няколко години хомосексуалистите ще бъдат защитен вид, а хетеросексуалните – застрашеният вид. Те ще използват съдилищата, за да прочистят обществото от последният остатък от негативна реч или дискриминационни действия. И това няма да спре, докато няма национално покаяние на истинските светии за тяхното неверие, когато се молят за тези, които са на власт над тях, „за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тим 2:1. - 4). И, ако е Божията воля, това съживление може да бъде искрата, която Бог ще използва, за да запали друго съживление на нечестивите сред нас към покаяние за техните достойни за ада грехове.

Нечестен аргумент

Защитниците на традиционния брак вече са изгубили битката поради плахост. Те твърдят, че бракът е за създаване на потомство – нещо, което еднополовите партньори не могат да направят. Какво да кажем тогава за стерилните двойки? Трябва ли те да бъдат лишени от правото да се женят? Защитниците на традиционния брак твърдят, че "хетеросексуалните двойки осигуряват основата за създаване на потомство, която е главният градивен елемент на цивилизацията, и че децата се отглеждат най-добре с майка и баща." Това е вярно без съмнение, но какво да кажем за всички самотни родители? Други твърдят, че еднополовият брак е в разрез с традиционния. И какво от това? Това прави ли го неморален? Други излагат религиозни възражения, при които другата страна бързо ни напомня, че религията често защитава на грешната позиция. Защитниците на хетеросексуалния брак твърдят, че "определението, предложено от застъпниците на еднополовия брак, променя социалната значимост на брака от неговата естествена възпроизводствена функция в обикновена законност или свобода за правене на секс". Това може да е добър аргумент за пуританите от преди триста години, но е смущаващ в днешни дни.

Това, което се опитвам да кажа, е че в крайна сметка е лекомислено еднополовият "брак" да се отхвърля на такива несериозни основания като посочените по-горе. Повечето от вас вече би трябвало да знаят, че тези аргументи са последното, на което можем да се позовем, след като сме изоставили истинският си вяра – содомията е вреден грях. Всичко друго би звучало като използваните срещу предбрачния секс аргументи "колко неудовлетворително е да се въвлечеш твърде рано". Желая ви успех с този аргумент.

Можете да изкажете всякакъв вид доводи за социалните последици и за това кое е най-добро за отглеждането на децата, но те няма да са нищо повече от димна завеса за аргументирания чрез вярата мироглед. Ние не искаме нашите свещени бракове да бъдат идентифицирани с еднополовите съюзи, защото знаем, че хомосексуалността е грозен грях, напълно противоречащ на волята на Бога, разкрита в Библията. И край.

Срамуваме ли се да изразим истинската си позиция? Вероятно не. За някои е по-лесно или въпрос на лична изгода да не "кажат тези думи." Други не се срамуват, но не са седнали да го премислят ясно и да направят преценка съобразно Писанието. Знаем, че държавното управление вече не признава властта на Бога, и по тази причина е загубило първоначалното основание за защита светостта на брака. Когато Бог бива изместен от правата на човека, това оставя вакуум във властта. Тук се намесва държавата и запълва празнотата от името на народа. Защо да не дискредитира някои така наречени морални въпроси и да не се опита да приобщи всички свои граждани? Ако хомосексуалистите искат да бъдат обвързани в брак, които сме ние (държавата), че да кажем, че е неуместно? Скъсване с традицията – да. Противно на „зоната на удобство“ за много хора – какво от това? Ще го преодолеят. Ако вече няма морален законодател, всичко, което остава, са чувствата и страстите на хората. И защо трябва мнозинството да отхвърля удоволствието на малцинството?

"Когато основите се разрушават, какво може да стори праведният?" (Псалм 11:03). Предлагането на посредствени аргументи за функционалното и социално превъзходство на нашата позиция е „само по себе си“ (б. пр.) жалък, губещ аргумент. Нека по-скоро говорим истината, провъзгласявайки, че Исус е Творецът, Библията е неговото съвършено слово, че всички ще застанем на съд, за да отговаряме за делата си, и че хомосексуалните действия са грешни, а краят им е вечно проклятие на всички, които ги практикуват. И крайната ни позиция може да бъде, че няма да приемаме лиценз от държавата, която гледа на нашите свещени бракове като на равни с двойките на содомитите, търгуващи с вируса на ХИВ и осиновяващи деца, които никога не биха могли да създадат.

Чрез властта на безбожни съдии в съдилищата, проявяващите сексуални отклонения притискат държавата да им предостави същия лиценз, който преди време е легитимирал само свещения брак. И този поток не спира. Държава след държава се поддава на тяхната убедителност. Освен ако вече не се е случило, скоро и във вашата страна ще се окажете редом до ухилен педераст, който притежава свидетелство за брак също като вашето. Ако говорите против това, не след дълго ще се озовете в съда. Единственото, до което можете да прибегнете, когато в лодката ви се промъкват змии, е да се измъкнете бързо. А когато тя започне да се превръща в змийска лодка, аз бих плувал или бих намерил друга лодка.

Когато държавата ви заявява, че разрешителното ви за брак е във всяко отношение напълно еднакво с това на содомитите, това е моментът да отречете държавните лицензи и да се извисите до мястото, където държавата няма компетентност. Могат да признават гражданските права на един извратен съюз, щом им харесва, но ние ще поддържаме основанията, които са базирани на вярата и са богословски защитени.

Крайно объркване

Проблемът, който днес възниква, и е достигал монументални размери, произтича от това, че на държавата никога не е трябвало да се предоставят правомощия относно свещения брак. "Ние, народът" носим отговорност, че сме позволили това да се случи. Бракът никога не е бил политическо понятие преди времето на днешното поколение. Да искаме държавата да защитава неприкосновеността на свещения брак означава да я натоварим да прилага правила, които приемат авторитета на Библията, при положение, че се е отказала от нея. Това никога няма да се случи в Съединените американски щати, нито където и да е другаде по света.

План-предложение

Ще ви предложа практично решение. Когато вашата държава предостави брачен статус на еднополовите партньори, изпратете на държавните власти уведомление за анулиране на издаденото ви от тях удостоверение за граждански брак. След това, изгответе като съпружеска двойка документ, който декларира, че бракът ви е сключен на съответната дата на вашата женитба преди време, като включите града, окръга и щата, както и кратко изявление за библейския характер на вашия завет пред Бога. След като подпишете документа – вие двамата и двама ваши приятели в качеството им на свидетели, го подайте в местния съд. Това е брачен заветен договор с обратна сила, не държавно разрешително.

Когато за първи път споделих това с жена ми, тя се разстрои и каза, че не иска да се развежда, само за да се омъжи отново 38 години по-късно. Не, отхвърлянето на разрешението на държавата не е развод. Вие просто заявявате, че държавата никога не е имала правомощия относно брака ви и че бракът ви е съществувал и съществува независимо от нея. Ние очакваме държавата да продължава да признава брака ни, като предоставя на всички нас защитата и правата, с които браковете по традиция се ползват. Единственото удовлетворение за нас е да излезем от кръга, в който влязоха педерастите. Съставеният от вас като доказателство документ за брак ще има законна сила, когато е потвърден от свидетели и е подаден в местния съд.

По-добре късно, отколкото никога

Преди няколко години семейна двойка с няколко деца дойде при мен, за да сподели проблема си. Когато били млади, избягали, за да се оженят, и след това се върнали, представяйки се като съпруг и съпруга. Не е имало церемония пред проповедник или съдия. Имали са брак по обичайното право. Това се беше превърнало в проблем за тях поради правните последици от несключването на брак пред държавата. Стоеше въпросът какво става, ако един от тях почине. Какво ще стане с правото на собственост и т.н.? Така че, аз изготвих документ, подобен на този, за който ви съветвах, в който се заявяваше началната дата на техния брачен съюз и се декларираше, че те са женени оттогава до настоящия момент,"докато смъртта ги раздели." Те го подписаха, а аз и жена ми се подписахме като свидетели, и го занесоха в местния съд, където беше нотариално заверен и подаден в регистъра на съда. Отне пет минути, а разходите възлязоха на 50 цента, плюс разхода за гориво. Този документ е валиден брачен договор.

Частен брачен заветен договор

Всички мои деца, с изключение на едно, са женени с частен договор. Не са питали държавата за разрешение да се оженят. Аз написах за тях брачен завет от една страница, нещо като частен договор, който заявява тяхното посвещение да встъпят в свещен брак според библейските заповеди, някои от които бяха изброени там. Договорната част на сватбата се състоеше от техните устни брачни обети и подписването им пред всички присъстващи. Родителите също подписаха брачните обети за обвързване в съюз, а после ги подписаха и братята, сестрите и приятелите им. В съгласие, ние, присъстващите, ги обявихме за мъж и жена чрез властта, дадена ни от Бога. По-късно те занесоха копие от документа в съда, където го завериха и подадоха в регистъра. Винаги са се ползвали с положение на равнопоставеност пред закона – като хора, встъпили в законен брак.

Публикува се с разрешение © 2014. Всички права върху превода запазени. Оригиналът на статията на английски можете да видите тук.


Майкъл ПърлМайкъл Пърл е американски християнски пастор, мисионер, евангелизатор и автор на книги. Женен, с 5 деца. Най-известен е с книгата си, написана заедно със съпругата му Деби Пърл, озаглавена „Възпитавай детето отрано“.

Бележки

1. Редно е да се има предвид при обяснения, свързани с политическото и държавно усторйство на САЩ, че отделните „щати” имат сравнително високо ниво на суверенитет спрямо федералното (централно) държвно управление. В този смисъл, отделните щати могат да бъдат възприемани донякъде като отделни държави, въпреки че са част от федералната структура на САЩ (Бел. ред.).

2. Конфирмацията е обред, типичен за Римо-католическата традиция, и би могъл да се преведе като потвърждаване на християнската вяра на младеж или девойка (Бел. ред.).

3. Обичайното право е типично за англо-саксонската правна система (Бел. ред.).

4. Южната баптистка църква е наименаванието на една от най-големите евангелски баптистки деноминации (сдружения от баптискти църкви) в Америка (Бел. ред.).