Печат

Сексуалната ориентация: семейни, морални и библейски измерения

Петър Вълков

Въпросът за хомосексуалната ориентация е един от най-противоречивите в България, копираща често безкритично Западния културен модел. Най-общо хомосексуализмът може да се определи като „еротично привличане към представители на своя пол“. Въпреки че хомосексуализмът включва мисли, чувства, фантазии и открити сексуални актове с представители от своя пол, терминът „хомосексуалист“ не се прилага към деца в допубертетна възраст, към отделни личности или група хора, чието любопитство ги води до кратко експериментално еротично въвличане с човек от собствения пол.1

Важно е да се отбележи, че има голяма разлика сред тези, които се чувстват сексуално привлечени към представители от своя пол. Психологът Ярхауз ги разделя на три групи2:

Първата група са тези, които изпитват привличане към своя пол. Това е най-голямата група и включва такива, които скриват, че са привлечени от своя пол, както и такива, които са открити гейове в своето сексуално поведение и идентичност. Много хора, които са изпитвали някакво сексуално привличане към своя пол, пораствайки, развиват нормална хетеросексуална ориентация.

Втората група е по-малка и включва хора, чието еротично привличане към своя пол продължава във времето. Това са хора с хомосексуална ориентация. Те знаят, че сексуално най-много ги привличат представители на техния пол и мислят, че ще бъдат максимално сексуално задоволени чрез хомосексуални актове, но много хора с хомосексуална ориентация никога няма да покажат пред другите своето сексуално предпочитание и никога няма да се въвлекат в сексуални практики с представител от своя пол. Тези хора показват чрез живота си, че хомосексуалната ориентация не изисква задължително хомосексуално поведение.

Третата група са тези с гей-идентичност, които открито заявяват: „Аз съм гей“. Това самоопределение най-често възниква след пубертета, в ранна зряла възраст. Те са най-малката група. Към тази група се отнасят и гей-активистите.

Докато гей-активистите и подкрепящите ги неправителствени и западни правителствени организации се опитват да ни убедят, че гейовете се раждат такива и че сексуалната ориентация е непроменяема характеристика, подобно на цвета на кожата или очите, по-внимателното изследване на научните факти разкрива, че дебатът за ролята на природата (гените) и възпитанието във формирането на хомосексуалната ориентация е далеч от приключване.

През 1990-те години редица изследвания в опит да установят генетичната обусловеност на хомосексуализма се оказаха невалидни и непотвърдени. Към настоящия момент в научната общност е прието да се смята, че хомосексуализмът е причинен от взаимодействието на психосоциални и средови фактори и е повлиян от биологични фактори. Двете най-големи психологически и психиатрични организации в САЩ (American psychological association и American psychiatric association) са съгласни в това, че към момента няма убедителни изследвания, подкрепящи някаква специфична биологична или генетична причина за хомосексуализма. Няма и консенсус сред учените за точната причина отделната личност да развие хомосексуална ориентация. Повечето от учените смятат, че и биологията и възпитанието оказват сложно влияние във формирането на хомосексуална ориентация3.

И тъй като не съществуват научни или генетични тестове, чрез които да се установи дали човекът е хомо- или бисексуален, въпросът за това с каква ориентация хората ще се определят остава извън сферата на биологията или гените.

Какво тогава да кажем за изследванията, цитирани от медиите, съгласно които хората се раждат хомосексуални?

Една от целите на гей-идеологията е да промени общественото съзнание в полза на вродеността на хомосексуализма. Наред с подтикването на хомосексуалистите да се гордеят със своята ориентация, основната позиция на гей-парадите е да накара хората да повярват, че сексуалната ориентация е вродена и че не може да се променя.4 Тази позиция на гей-активистите явно противоречи на мнението на научната общност в света. Ето няколко примера:

1. Авторът на изследването на хипоталамуса (мозъка) при хомосексуалистите, Саймън ЛеВей, определящ се открито като гей казва: „Важно е да подчертая какво не съм открил. Аз не съм доказал, че хомосексуализмът е генетичен, нито съм открил генетичната причина за хомосексуализма. Аз не съм установил, че гей-мъжете се раждат по този начин – най-честата грешка, която правят хората, когато интерпретират моите изследвания. Нито съм намерил гей-центъра в мозъка“5.

2. През 1993 г. авторът на изследването на Х-хромозомата, проведено от Хамър, също гей, заявява: „… Средовите фактори играят роля. Няма единствен отговорен ген, който прави хората гейове. Аз не мисля, че някога ще имаме способността да предсказваме кой ще бъде гей“6.

3. Д-р Франсис Колинс, ръководител на проекта „Човешки геном“, резюмира изследванията върху хомосексуалността, заключавайки: „Сексуалната ориентация е генетично повлияна, но не е обусловена от ДНК и участието на каквито и да е гени има предразполагаща, но не детерминираща роля“7. За сравнение Колинс посочва, че потенциалният генетичен компонент за хомосексуализма е много по-малък, отколкото генетичното участие, което открито за личностовите черти, като: обща когнитивна способност, екстраверсия, съвестност, невротизъм, агресия и др.8

Независимо от натрапващото мнение на някои медии и гей-активисти, учените са категорични: гените може да имат предразполагаща, но не обуславяща роля и дискусията за вродеността на хомосексуализма е далеч от своя край. Дори да се окаже хомосексуализмът вроден, етиката не признава всички вродени свойства на човека като непременно нормални или желателни (съгласно изследванията съществува вродена предразположеност към алкохолизъм, но това не го прави нормално или желано явление).

Дискриминирани ли са хомосексуалистите?

Тъжен е фактът, че понякога хомосексуалните мъже и жени стават обект на дискриминация и нетолерантност, въпреки че Конституцията на Република България гарантира правата на всеки гражданин, включително и правата на тези с различна ориентация. Тези, които обиждат и нападат сексуалните малцинства, не знаят или забравят, че хората са различни, но равни пред Бог и през закона.

За съжаление обаче, все по-често се наблюдава обратна дискриминация от страна на гей-активистите към всички останали, които се осмеляват чрез свободата на словото (тяхно неотменно право) да изкажат своето несъгласие по отношение на натрапваните гей- и джендър идеологии. Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога като мъже и жени, са обвинявани, че са християни «фундаменталисти», които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.

Толерантен ли е българинът?

Народопсихологията на българите се характеризира с толерантност (търпимост). Българинът е изтърпял пет века турско робство. Проявявал е търпимост по отношение на половинвековна комунистическа диктатура. Продължава и днес да проявява търпимост към лицата с различно вероизповедание и култура. Мнозинството българи мирно съжителстват със стотици хиляди турци и представители на други етноси, живеещи в страната ни. Всичко това е оформило българина като социално толерантен. Българинът обаче си е запазил правото да бъде интелектуално нетолерантен.

Моите наблюдения на психолог са, че и днес повечето българи са социално толерантни към хомосексуалните (приемане на хората, независимо от техния светоглед, вяра, етническа принадлежност, сексуална ориентация). Ние уважаваме правата на тези хора и тяхната свободна воля (т. нар. юридическа толерантност). Най-голямото затруднение и объркване обаче предизвиква интелектуалната толерантност – да приемаш, че това, в което другият вярва, е вярно и истина. Този вид толерантност изисква от нас да утвърждаваме, че даден жизнен стил е добър, въпреки че вътрешно усещаме със здравия разум, че това не е добро. Интелектуалната толерантност кара човека да твърди, че всичко е правилно, че всеки е прав, всички идеи са еднакво валидни и истинни. Именно този вид толерантност предизвиква най-много затруднения и объркване. Всъщност, всички ние често сме интелектуално нетолерантни. Ако някой ни каже, че за да се избавим от вируси в лаптопа трябва да изтрием антивируса, да сваляме всичко безразборно от интернет, ние бихме веднага проявили интелектуална нетолерантност, ще му кажем, че греши и няма да се съгласим с него.

Ние можем и трябва да се борим за правото да сме интелектуално нетолерантни към идеологии, които са потенциално вредни, като в същото време сме длъжни да проявяваме правна и социална толерантност към всички хора, независимо от техния пол, сексуална ориентация, вероизповедание и т. н. Т. нар. „борба за правата на ЛГБТ“ е опит за всеобщо налагане на интелектуална толерантност при условия на вече съществуваща социална толерантност и приемане на лицата с различна сексуална ориентация.

Хомосексуалните партньорства и бракът

Съгласно традиционния хетеросексуален възглед бракът е съюз между мъж и жена, основан на трайно и изключително взаимно посвещение, осъществявано по естествен начин при раждане и съвместното отглеждане на деца. Той е изключително значим за обществото. Естественото хетеросексуално семейство е в основата на благополучието на цялото общество.

Самата етимология на думата „брак“ е свързана със славянската дума „брать“ и означава „да вземеш“ жената за съпруга.9

В хомосексуалните партньорства, независимо че в някои държави са легално определяни като „брак“, не е ясно кой кого взема, кой на кого иска ръката – един нюанс, на който цялата история на човечеството дотук недоумява. Противоестественият (хомосексуалният) брак се възприема като съюз между двама души, посветени да се обичат романтично и да се грижат един за друг или за осиновено дете. Според защитниците на този модел бракът е „двама души във връзка. Не е задължително това семейство да е с мъж и жена.“ В основата на хомосексуалните бракове е благополучието на самия индивид.

Бракът е допълване

Бракът е пълноценен съюз на две емоционално и сексуално допълващи се личности, като тяхната връзка позволява раждане на нов живот. Това, разбира се, не означава, че бездетните двойки не създават истински брачен съюз. Любовта между мъжа и жената невинаги ражда нов живот, но тя е предназначена за това. Както в един волейболен отбор има определени изисквания и принципи, които му позволят да печели игри, и независимо от това дали е постигната целта за победа, той си остава волейболен отбор.

Хомосексуалните взаимоотношения не могат да бъдат в основата на брак, защото им липсва най-съществената ориентация – те не са предназначени за възпроизвеждане на нов живот. Съгласно изследванията такива двойки страдат по-често от емоционални разстройства, техните връзки са нетрайни и партньорите изпитват дълбоко неудовлетворение. Защото никой човек, намерил щастие в една връзка, няма да сменя стотици сексуални партньори, което изследванията показват, че е факт при хомосексуалистите.10

Каква е целта на активистите за еднополовите „бракове“?

Редефиниране на брака. Как можеш да нарисуваш квадратен кръг? Като промениш дефиницията. Ако по определение кръгът е правоъгълник с равни страни, тогава ще можеш да нарисуваш квадратен кръг. Само че от предишната дефиниция за кръга нищо няма да остане. Същото се отнася и до промяната в определението на брака.

Целта на гей-браковете е редефиниране на брака и неговото заличаване. Ако бракът може да бъде всичко, тогава той е нищо. Ако бракът между мъж и жена дискриминира хомосексуалните двойки, тогава той дискриминира и полигамните и полиаморните партньорства, сексуалните практики с животни, деца и т. н. Психологическите и емоционалните отклонения като резултат от подобни споразумения ще бъдат катастрофални за развиващата се психика и сексуалност на децата. Какво ще стане с децата от такива алтернативни „бракове“, ако те се разпаднат и всеки родител се „ожени“ отново? Тези деца накрая ще се окажат с четири бащи или с двама бащи и четири майки, а много вероятно да нямат нито един истински баща или истинска майка, докато всеки от възрастните е задоволявал единствено сексуалната си страст.

Разбира се, хомосексуалните двойки могат също да бъдат обичащи и обгрижващи, но децата се нуждаят не само от любов. Те имат нужда от отличителни качества и взаимодопълващи се същности на родител-баща и родител-майка. И тук въпросът не е кой каква роля ще играе, като например единият мъж ще играе ролята на майка, а другият – ролята на баща. Детето изпитва психологическа потребност от автентични баща и майка, а не от еднополови възрастни, играещи определени роли. В този смисъл еднополовите партньорства дискриминират децата, лишавайки ги, докато те са безпомощни и безгласни, от възможността да израснат в семейство от биологични баща и майка, в които предполагам, че повечето хомосексуалисти са израснали. В борбата между желанията на някои хомосексуалисти и потребностите на детето, ние не можем да позволим децата да са губещи.

За голямо съжаление, еднополовите двойки и отглеждането на деца в тях се налага в условия, в които липсват убедителни лонгитюдни изследвания11, които да покажат, че отглеждането на деца в такива условия не ги уврежда психически и физически. Не бива с лека ръка и по най-арогантния начин да пренебрегваме събраната в продължение на поне 5000 години житейска мъдрост гласяща, че идеалната брачна и родителска конфигурация е съставена от един мъж и една жена.

Така пише и в първата глава на първата книга в Библията: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Бит. 1:27). А във втората глава Авторът продължава: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“. Въпреки многобройните усилия на Римската империя преди 2000 години и усилията на войнстващия атеизъм в СССР, независимо и от модерните опити на Запада да ги заличи, тези думи остават също толкова вечни и актуални, колкото и Творецът, който ги е изрекъл. И ако се върнем към Евангелието, следва да си припомним, че хомосексуализмът е само един от многобройните грехове, изискващи покаяние. Иисус Христос казва за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им: „Мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Не, казвам ви; но ако се не покаeте, всички тъй ще загинете“ (Ев. от Лука, 13 гл., 2-3 ст.). Независимо от своята сексуална ориентация, всички ние сме грешни и съгласно Библията трябва искаме прошка от Бог. Само тогава ще бъдем в мир със себе си и с Бог, а животът ни ще придобие нов смисъл, цел и посока.

P. S. Авторът се отнася с разбиране към всеки, който изпитва дисфория (потиснат и разстроен) по отношение към своята хомосексуалност. Статията е написана с любов и истина към всичките читатели, без изключение. Защото любовта без истина и морал се превръща в страст и гниещо блато12. Истината пък без любов е безмилостна и жестока.


Всички права запазени © 2015. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Петър ВълковПетър Вълков е доктор по психология (СУ „Св. Климент Охридски“), магистър по клинична и консултативна психология (СУ „Св. Климент Охридски“) и бакалавър по психология (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Работил е като клиничен психолог-консултант в Медико-денталния център „Орион“, гр. София. Понастоящем е главен асистент по психология в Тракийския университет, Педагогически факултет, гр. Стара Загора.

Бележки и цитирана литература

1. Collins, G. Christian Counseling. A comprehensive guide, 3th Eddition,2007, p. 377.

2. Yarhouse, M., “Same-Sex Attraction, Homosexual Orientation, and Gay Identity:
A Three-Tier Distinction for Counseling and Pastoral Care”, Journal of Pastoral Care
and Counseling 59 (2005): 201-212.

3. Answers to Your Questions For a Better Understanding of Sexual Orientation
& Homosexuality, American Psychological Association, 2008,
http://www.apa.org/topics/lgbt/orientation.pdf, посетен на 13.07.2015 г.

4. https://bg.wikipedia.org/wiki/Гей_гордост, посетен на:13.07.2015 г.

5. David Nimmons. "Sex and the Brain," Discover Magazine. March 1, 1994, цит. по: Price, C.: Are People Really 'Born Gay?', https://www.focusonthefamily.com/lifechallenges/understanding-homosexuality/understanding-same-sex-attractions/are-people-really-born-gay, посетен на: 13.07.2015 г.

6. N. Mitchell, "Genetics, sexuality linked, study says," Standard Examiner, April 30, 1995, https://www.focusonthefamily.com/lifechallenges/understanding-homosexuality/understanding-same-sex-attractions/are-people-really-born-gay, посетен на: 13.07.2015 г.

7. Пак там.

8. Collins, F. S. The Language of God: A Scientist Presents Evidence for Belief, 2006, p. 258-260

9. https://ru.wiktionary.org/wiki/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA, посетен на 13.07.2015 г.

10. http://www.truenews.org/Homosexuality/homosexual_myths_and_facts.html, посетен на 13.07.2015 г.

11. Лонгитюдният метод е провеждане на серия от изследвания върху едни и същи лица в процеса на тяхното онтогенетично развитие, т. е. чрез многократно, регулярно и систематично наблюдение и изучаване. Предимството на лонгитюдния метод е във възможността да се прави прогноза за психичното развитие.

12. Архимандрит Рафаил (Карелин), „О профанации любви“ статия, достъпна на: http://karelin-r.ru/pravoslavie/114/1.html, посетен на: 13.07.2015 г.