Печат

Отказвам да се поклоня на олтара на хомосексуализма

Дж. Марк Бруър

Бях студент по право, когато за пръв път научих за последиците от това да се държиш политически некоректно, когато става въпрос за хомосексуализма. Договорът на бившата Мис Америка като рекламно лице на търговски марки за производителите на цитруси не бе продължен, тъй като тя успешно бе участвала в кампания за отмяна на про-хомосексуалната наредба в окръг Маями-Дейд.

Бяха цитирани следните нейни думи: „Това, което тези хора искат в действителност, скрито зад неясни юридически фрази, е законното право да предлагат на нашите деца техният начин на живот като приемлива алтернатива“. Тя беше публично унизена – показана „в шарени цветове“ по националния телевизията, а името ѝ – Анита Брайънт – стана синоним на нещо, наречено „хомофобия“ и „реч на омразата“.

Като нов военен прокурор във въздушните сили, първият ми случай в съда беше да представлявам САЩ в административна процедура по освобождаване от длъжност на жена, която работеше във военните части. Тя беше уволнена от работа заради предполагаемо нейно хомосексуално поведение. Макар и неопитен млад юрист, успях да докажа, че тя е участвала в изискуемите в случая два хомосексуални акта. Беше освободена от длъжност и изпратена обратно в Съединените щати.1

Не си спомням кога след това за първи път забелязах, че има само два случая, в които думата „пол“ се среща в етичните правила за адвокатите. И двете споменавания са в една и съща „анти-дискриминационна“ разпоредба, която гласи следното: „Във връзка със съдебни процедури, адвокатът не може умишлено... да проявява, чрез думи или поведение, пристрастност или предубеждение, основани на раса, цвят на кожата, национална принадлежност, религия, увреждане, възраст, пол или сексуална ориентация, към някое лице, участващо в тази процедура в каквото и да е качество“.

Точно така – наред със забраната за расова дискриминация се казваше, че адвокатът не може да „показва“ някаква „пристрастност или предубеждение“ въз основа на „сексуална ориентация“. Не бях ли направил точно това само няколко години по-рано? Не бях ли го направил от името на правителството на Съединените щати? И все пак в този случай не се бях заел да доказвам, че жената-служител е бил хомосексуалистка. Моята задача беше ограничена до това да се докаже, че тя е имала хомосексуални прояви.

После внезапно въпросът за хомосексуалните права – тоест не правото да си хомосексуалист, а правото на публично практикуване на хомосексуално поведение, което да бъде предпазено от всякакъв отпор от страна на останалата част от обществото – се оказа навсякъде. Изведнъж той се бе превърнал в неизменна ежедневна част от юридическите списания и източниците на правна информация. Не помня кога за пръв път го забелязах. Мисля си дали не беше когато гласоподавателите в Калифорния одобриха с референдум, че „само бракът между мъж и жена е валиден или признат в Калифорния“. Трябва да е било обаче преди това. Сигурно още през 1993 г., когато за пръв път забелязах чудовищните последици от това ново т. нар. „право“. Това беше годината, в която окръг Травис в щата Тексас узакони „гражданските съюзи“, с цел привличане на бизнес инвестиции за Остин – столицата на щата.

Според мен едва през пролетта на 2015 г. последиците от това ново „право“ започнаха действително да проникват в съзнанието. Тогава осъзнах, че хората, които в продължение на години са смятали, че очертаващото се натрупване на специални мерки за защита на хомосексуалното поведение „не е кой знае какво“, бяха на съвсем погрешно мнение. Губернаторът на Индиана Майк Пенс беше внесе законопроект за „религиозната свобода“. Отпорът на това негово действие, в името на хомосексуалните права, беше свиреп, със скандални заплахи и бойкот на малка провинциална пицария, чиито собственици бяха имали дързостта доброволно да откажат да обслужват празнуването на хомосексуалния брак.

И така, вече сме наясно, че Анита Брайънт беше права – поне частично – когато предприе обречената си кампания преди близо 40 години. Г-ца Брайънт беше притеснена преди всичко за това, че децата се сблъскват с опасен „алтернативен начин на живот“. Днес всички опоненти на специалните хомосексуални права имат причина да се притесняват за своето оцеляване – правно и икономически. Всеки, който се противопоставя на новия Манифест на хомосексуалността и на половия неутралитет/половата идентичност, е в опасност.

Използвайки правила и норми, които по начало са предназначени главно (да не кажем изключително) за защита на чернокожите от дискриминация, активистите хомосексуалисти са се прицелили в сладкари, фотографи и цветари, стремейки се да принудят всички тях да рекламират един „брак“, който последните смятат за неморален. Един ден такива закони вероятно ще бъдат насочени срещу автори на статии като настоящата.

Съдия в щата Вашингтон постанови, че една цветарка е нарушила антидискриминационните закони в щата, като е насочила дългогодишен клиент към друг цветар за доставката на сватбените цветя за хомосексуалното му брачно тържество.2 Съпруг и съпруга в Ню Йорк затвориха вратите на своя бизнес, предлагащ семейната им ферма за провеждане на сватбени тържества, след като съдът ги глоби с 13,000 щатски долара заради отказа има да бъдат домакини на гей сватби в дома си.3 В щата Колорадо сладкар беше пратен в затвора и завинаги преустанови изработването на сватбени торти, след като съдът постанови, че той е дискриминирал гей двойка с отказа си да направи торта за сватбата им. В Орегон съдът се произнесе по подобен начин срещу друг сладкар и е възможно за наказание той да бъде принуден да плати на хомосексуалната двойка почти 150,000 щатски долара.4 Върховният съд на Ню Мексико прие, че една фотографка е нарушила антидискриминационните норми на щата, като е отказала да снима гей сватба.5 Вестниците вероятно ще бъдат принудени да публикуват съобщения за хомосексуални сватби в нарушение на техния собствен редакционен контрол на съдържанието на публикациите.

Дори либертарианецът Джон Стосъл, който е за еднополовите бракове, заяви, че движението в защита на гей браковете „се придвижва от толерантност към тоталитаризъм“.

За хомосексуалните активисти и техните политически поддръжници няма никакво значение, че хомосексуалността е в разрез с библейския полов морал.

В този „прекрасен нов свят”6, благосклонен към хомосексуалността, от всеки професионалист с лиценз ще се изисква да прегърне новата ортодоксалност – да се поклони на идола на „недискриминацията“, в противен случай ще бъде изхвърлен от професията. Като един от адвокатите по казуса Обергефел7 представих по делото становище срещу еднополовите бракове; главният прокурор на Тексас също подаде становище срещу еднополовите бракове от името на щата. Въпросът е дали това ни постави в нарушение на етичното правило, цитирано по-горе?

Ако Върховният съд на САЩ наложи еднополовите бракове в щатите, освен ако щатите не се противопоставят на такова решение, съдебната система ще бъде използвана да потуши съпротивата срещу новия ред.8 Адвокати, които се противопоставят на този не толкова смел нов свят, ще започнат да губят правото си на адвокатска практика заради нарушаване на новите така наречени „етични правила“ на професията. В правителството на Обама Министерство на здравето и грижата за човека ще настоява всички лекари, които отстояват християнския морал, да бъдат лишени от своите болнични привилегии и медицински разрешителни.

Според защитниците на хомосексуалните бракове във Върховния съд на САЩ, правото на хомосексуален начин на живот е залегнало в „полусенките и излъчванията“9 на Четиринадесетата поправка на Конституцията, гарантираща равно третиране – или справедлив процес – или май и двете. (Очевидно това дори обяснява защо е водена Гражданската война.) В действителност, защитниците на новото „право“ заявяват, че то е толкова дълбоко вкоренено в Конституцията, че потъпква Първата поправка, която гарантира свободата на словото, свободата на религията и свободата на сдружаване. И това оправомощава държавата да управлява аспекти от живота ни, които не е нейна работа да контролира.

Същите хора, които за пръв път претендираха, че искат само проява на толерантност към тяхното поведение, няма да позволят толериране на други мнения. Ще бъде ли принуден лекарят да извърши изкуствено оплождане за лесбийска двойка? Ще бъде ли принуден адвокатът да поеме случай на защита на гей брака? Адвокатите вече губят своето „традиционно изключително право да упражняват абсолютна свобода на преценка при избора на клиенти...“. Разпоредби, предназначени за разгръщането на хомосексуалната политическа програма, са включени в редица щатски юридически етични кодекси. В Калифорния например е неетично да „дискриминираш по признак ... сексуална ориентация [при] наемане на работа... или при представляване на [клиент] ...“ – Правило 2-400B от Правилата за професионално поведение на Адвокатската колегия на Калифорния. (Ако се съмнявате в този възглед за бъдещето, четете от R. Beg, „Лицензът за дискриминиране отменен: Как един зъболекар направи хапливо нюйоркското дисциплинарно антидискриминационно правило“, 64 Олбъни L. Rev. 154 (2000).

Страхувам се, че правната система е погубена, и че сегашното дело пред Върховния съд на САЩ би могло да положи основите за правителството да присвои необходимите тоталитарни характеристики, за да принуди всички да се поддадат на това, което повечето от нас надявам се все още мислят за неморално. Но не трябва да е така. Вместо това правилно мислещите хора могат и трябва да не се страхуват да отстояват своите дадени им от Бога права. Те не следва и не трябва да забравят своето задължение да учат децата си на библейския полов морал, въпреки спонсорираното от държавата вмешателство. Те трябва да приемат предизвикателството и да се подчиняват на съвестта си – дори това да означава да се откажат от тоталитарните заповеди да се покланят пред олтара на хомосексуализма. Не сме търсили тази война, но след като тя е факт, не трябва да бягаме от нея.


Публикува се с разрешение © 2015. Всички права върху превода запазени.


Дж. Марк Бруър, бивш офицер от Военната прокуратура на въздушните сили на САЩ, е адвокат в Хюстън, щата Тексас. Той е един от адвокатите, изготвили и представили пред Върховния съд становище по делото Обергефел срещу Ходжис.

Бележки и цитирана литература

1. Най-вероятно уволнената е била в база извън територията на континенталните щати.

2. Потърпевшата е 70 годишната Баронел Щуцман, АDF Media http://www.adfmedia.org/News/PRDetail/8608.

3. Вж. Christian Farmers Fined $13,000 for Refusing to Host Same-Sex Wedding Fight Back, The Daily Signal, http://dailysignal.com/2015/06/25/christian-farmers-fined-13000-for-refusing-to-host-same-sex-wedding-fights-back/ .

4. Аарон и Мелиса Клайн бяха осъдени от административен съд в щата Орегон да платят глоба от 135,000 щатски долара поради това, че са отказали да напраявт „сватбена“ торта на двойка лесбийки, The Daily Signal, http://dailysignal.com/2015/07/08/christian-bakers-fined-135k-over-lesbian-wedding-cake-raise-more-than-210k/.

5. Фирмата се казва Elaine Photography, собственост на Elaine Huguenin, вж. http://www.christianitytoday.com/gleanings/2013/august/nm-supreme-court-photographers-cant-refuse-gay-weddings.html.

6. „Прекрасният нов свят” е роман, написан от англичанина Олдъс Хъксли и публикуван през 1932 г. Романът предсказва репродуктивни технологии, психологическа манипулация, световно правителство.

7. Делото Обергефел срещу Ходжис е това, по което в края на юни 2015 г. Върховният съд на САЩ постанови задължение за всички щати да издават лицензи за брак на еднополови двойки и да признават еднополови бракове, валидно сключени в други юрисдикции.

8. Статията е написана преди решението на Върховния съд на САЩ от 26.06.2015 г. по делото Обергефел срещу Ходжис.

9. Авторът иронизира превратните юридически тълкувания на поддръжниците на идеята, че хомосексуалният „брак“ е право, залеганало в американската конституция. Изразът на англ. език е „penumbras и emanations“, преведен „полусенки и излъчвания“, и е известен в правния свят от едно решение на Върховния съд на САЩ. От правна гледна точка полусянка най-често се използва като метафора, описваща доктрина, която се отнася до подразбиращите се правомощия на федералното правителство. Идеята идва от делото Griswold vs.Connecticut от 1965 г. (бел. ред.).