Печат

Библейски отговори във време на криза

Явор Костов


4Напуснали семейство, дом, работа и родна земя, стотици хиляди мъже, жени и деца преминаха и продължават да преминават пред първоначално съпричастния, но впоследствие все по-уплашен и все по-враждебен поглед на европейските граждани. Днес дори най-оптимистично настроените поддръжници на безрезервното приемане на всеки достигнал yaграниците на ЕС разбират, че заедно с истински нуждаещите се и уязвими хора, бягащи от войната в Сирия, са проникнали и злонамерени субекти, незачитащи неприкосновените права и свободи на мирния и добронамерен европеец. Сексуалните посегателства от нощта срещу първи януари 2016-та година, информацията за грабежи, бунтове, поругаване на местни културни и религиозни символи, и най-вече терористичните актове от Париж и Брюксел, се превърнаха в доказателствен материал за логичното охлаждане на нагласите за толерантно отношение към тълпите бежанци от Средния изток.

Очевидно е, че Европа никога повече няма да бъде същата. Старият континент неусетно се превърна в своеобразно бойно поле, на което се случва реален сблъсък на култури, религии и ценности, твърде различни една от друга. Резултатът от неизбежния конфликт е взривоопасен в прекия и в преносния смисъл и можем да предположим, без излишен песимизъм, че случилото се дотук е само началото на още по-катастрофални събития. Все по-осезаемо е впечатлението, че лидерите на ЕС се опитват да се справят със следствието на либерално-хуманистичната си политика, изразена в недалновидни и противоречащи на здравия разум решения, вместо да премахнат причината за множеството кризи, в това число и бежанската.

Къде се корени невъзможността за излизане от състоянието на безизходица и защо хората, облечени в управителна власт в иначе мощната формация − Европейски съюз − са безсилни да предложат адекватни мерки за защита сигурността на гражданите от една страна; и от друга страна, за защита на свободата като цивилизационна ценност, за която неизброимо количество значими исторически личности, поколения наред, са плащали висока цена? Нека подходим към отговорите на тези наболели въпроси, като се обърнем към един Източник, отдавна забравен от съветници, анализатори, експерти и политици − Библията.
pas

Възможно е за мнозина да звучи абсурдно, или най-малкото по детски наивно, твърдението, че книга, завършена преди две хиляди години, съдържа практически насоки за излизане от политическа, социална и ценностна криза сега, когато човечеството е достигнало апогея на своето развитие. Съществува обаче сериозна вероятност, ако същото това мнозинство остави настрана предразсъдъците си, да се изненада колко бързо всъщност могат да бъдат разрешени неразрешимите досега проблеми.

Ако погледнем в Псалм 2 от Вечната книга, ще ни се разкрие не само истината за пагубната управленска тенденция, която всички виждаме към настоящия исторически момент, но и ще се запознаем с насоките,дадени към лидерите на нациитеза излизане от политическата безпътица. „Защо се разоряват народите, и племената намислят суета?”, пита в първи стих псалмистът. Каква е причината за целия хаос, на който всички ние сме свидетели? Може ли тя да бъде премахната, като разбира се преди това бъде идентифицирана? Авторът ни посочва същността на безизходицата в следващите редове и думите му звучат толкова обидно семпло, че само малцинството, което е готово да види отвъд ограниченията на егоистичния си светоглед, би могло да я разпознае.

Редовете, които следват, посочват причина, почти неспоменавана в анализите на експертите политолози: „Опълчват се земните царе и управителите се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им” (Псалм 2:1-3). Според Книгата на книгите, в основата на политическото безплодие на лидерите на нациите, водещо до повсеместна безпътица, стои отричането на християнските цивилизационни ценности и непокорството към Самия Христос.

Истината е, че днес европейските и световни лидери повече от всякога се дистанцират и противят на учението на Библията и върховенството на властта на Единствения абсолютен Автоном – Бог. Примерите в подкрепа на подобна теза са трудно изброими поради многочислеността си, но ето няколко от тях: промяната на законодателството в посока на узаконяване на т. нар. еднополови бракове; социалната политика за разбиване на семейства и изземването на деца от родителите им е оправдана от широко разтеглива измислена правна норма – лоши битови условия; държавната образователна система, подготвяща следващото високо образовано поколение атеисти, като промива мозъка на задължително натикани в училище подрастващи, обучавайки ги в наука, основана единствено на теорията за еволюцията; забраната на християнски символи на някои публични места, за да не бъдат наранени чувствата на атеисти и мюсюлмани и т. н.

Следствието на тази политика е „суета и разоряване“, изявени в умножаващото се беззаконие и засилващата се тенденция към aa2хаос в обществото. Примерите: изключително висок процент сред тийнейджърите, пристрастени към дрога и алкохол; ранна възраст на полово съзряване; сексуална извратеност; огромен процент извършени аборти; разпадане на семейството като основна институция в обществото; увеличаване на психическите заболявания; необуздана агресия; вълни от мигранти; невъзможност да бъдат спрени насилници и терористи и т. н.

Изводът дотук: Псалм, сътворен преди около тридесет века, в няколко реда описва състоянието на съвременното обществои посочва причината за тежката му диагноза – управниците се бунтуват срещу управлението на „Господа и на Неговия Помазаник“, Който е Исус Христос. Добрата новина е, че Божието Слово не оставя в недоумение търсещите изходен път, затова след като изявява същността на проблема, показва и изхода от него. В стиховете в края  на Псалм 2 виждаме пет стъпки за излизане от състоянието на кризата, създадена от земните управители, вследствие на беззаконното си и безбожно отношение към Този, Който е Източникът на закона на справедливостта.

„Сега, прочее, вразумете се, о, царе“. Първото действие от плана за възстановяване се изразява във връщане към здравия разум. Без него за света не би имало никакъв шанс, защото управление, основано на идеи, противни на естеството на Вечните закони, идващи от Словото на Бога, създава предпоставки в обществото да върлува лудостта с множеството ѝ проявления. Не толкова далечната история помни разкази за времето на задължителното гласуване и принудителните манифестации, за трудовите лагери и пречупените съдби, за газовите камери и унищожението на милиони и за още много други прояви на умопомрачението, родено от безбожната власт.

Не е нужно обаче да се връщаме назад в годините, когато имаме примера на настоящото управление. Всяка отделна държава в Европейския съюз прилича на претоварена домакиня, която, на прага на лудостта, е на път да колабира от преумора, защото се е захванала с дейности, неприсъщи за задълженията ѝ, игнорирайки истинската си отговорност. Връщането към здравия разум би означавало държавата да осигури сигурността на гражданите си (в това число да си изгради правилно и селективно отношение към бежанци и мигранти), като в същото време не се намесва в свободите, които не произхождат от нея, но водят началото си от Вечния Източник.

„Научете се, земни съдии“ е втората възстановителна мярка, разкрита в стих десети. Съдиите раздават правосъдие, а когато правосъдието е изкривено, несправедливостта и беззаконието вилнеят. Свръхзаконодателство и законодателни инициативи, противни на здравия разум, извращават правосъдието, променят ценности (напр. строго наказание за убийците на кучета, а в същото време хуманни присъди за отнемащите човешки живот) и създават усещане за разрастване на беззаконието във всяка област от обществения живот.

Призивът „научете се, земни съдии“ означава, че опериращите в сферата на правораздаването трябва да познаят същността и принципите на справедливия закон, както и откъде произхожда. Който е чел десетте Божии заповеди в Стария завет и преминаването им в двете новозаветни заповеди (Матей 22:37-40), разбира, че тези закони нямат нужда от изменение и допълнение, защото са самата същност на справедливостта.

a3„Слугувайте на Господа със страх“ е третата строга препоръка към лидерите за възстановяване на праведното управление, която виждаме в Псалм 2. Лидерите „да слугуват” не означава народният представител да лъска пода в тоалетната на парламента, но да приеме същата философия на управление, която се съдържа в учението на Господ Исус. „Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:43-45).

В същия единадесети стих е визирано и четвъртото оздравително действие: „Радвайте се с трепет“. Когато истината тържествува, народът благоденства, от което следва и логичното – идва радост и удовлетворение както у обикновения гражданин, така и у цели народи. „Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, людете, които е избрал за Свое наследство“ (Псалм 33:12).

И последната пета мярка: „Целувайте Избраника“, т. е. връщане към близостта и почитта, съразмерни с властта, която Христос притежава, „за да се не разгневи, та да погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него“ (Псалм 2:12).

С всяка изминала година събитията в света стават все по-динамични и се развиват със скорост, значително по-бърза от тази, на която обикновените граждани, властите на засегнатите държави, а и световните институции могат да реагират. Управляващите, както в Европа, така и на повечето места в света, реагират постфактум на случващото се около тях и са безсилни да намерят същностна превенция срещу опасните и разлагащи обществото процеси.

Възможно ли е в ширещите се безредие и бъркотия единствено Библията да е в състояние да посочи разрешение на въпросите с повишена трудност, стоящи на дневен ред пред човечеството? Отговорът на този въпрос е обидно лесен и може би точно затова малцина са способни да го видят.

Всички права запазени © 2016. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


П-р Явор КостовЯвор Костов е протестантски пастор в „Християнски мисионерски център – Видин“. Явор е писател, автор на стихосбирката „Където се пресичат времето и вечността“ (1999 г.) и сборниците с разкази „Някой пред вратата“ (2005 г.) и „Поетът или поредната сексистка свиня“ (2012 г.).