Печат

Свободата на религията в български вариант: избор между лицемерие и забрана

Виктор Костов


През март два социалистически законопроекта се опитаха да върнат атеистичния държавен режим в България. През май пък се разрази вихър от общински нормотворчески инициативи, с които общински съветници в редица градове решиха да се правят на парламент и иззеха функции на Народното събрание. Общинарите решиха да се справят не само с носенето на бурки, но и редом с тях наложиха незаконно ограничаване на основни конституционни права на хората (Стара Загора, Шумен, Силистра).

Казусът с бургаското предложение за ограничаване на религиозните права

Една от инициативите, естествено, бе на община Бургас. Тази община се е доказала в ентусизираното ограничаване на правата на вярващите, които не допадат на общинските служители.

За радост, част от ограничителните предложения, които така или иначе щяха да са нищожни, след като материята се урежда само на ниво закон, приет от парламента, все пак отпаднаха от окончателния вариант, приет от Общински съвет Бургас на първи юни т.г. Отпаднаха и огромните глоби, до 2500 лв., за „нарушения”, като към момента се прилагат редовните глоби по Наредбата за обществения ред. Останаха забраната за носене на религиозно облекло на нерегистрирани вероизповедания (предизвикваща не по-малко учудване и вдигнати вежди) и още една, която разглеждам по-подробно по-долу.

Проблеми в общинското отношение към конституционните религиозни права

В първоначалното предложение на вносителя, наред със забраната за носене на закриващо лицето облекло, се визираше и пълна отмяна на свободи, гаранитарни от Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека. В гениалния юридически документ, съдържащ предложението за изменения и допълнения в общинската наредба за обществения ред,  се налагаха следните ограничения:

„Забранява се религиозна дейност на обществени места, когато общественият ред МОЖЕ ДА бъда застрашен..., накърнява се моралът и добрите нрави” (чл. 4, ал. 6 от Добавка към докладна записка 08-00-4722 от 04/05/2016 г., подчертаванията мои).

Да оставим настрана явното нарушаване на основното право на гражданите на събрание на публични места съгласно законите на страната. Да оставим и дискриминацията при отнемането на такива права на основа вярата на хората. Забележете чисто тоталитарния модел на „превенция” на нарушението. Предложението изисква отмяна на основни човешки права заради някаква евентуалност на бъдещи събития и нарушение, „когато общественият ред МОЖЕ да бъде застрашен”.

12
По време на концерт от фестивала „Дъ спирит ъв Бýргас” 2015 жена държи плакат, който в превод от английски гласи: „Заведи ме в леглото си, Роб”. Призивът е към изпълнителя на концерта Роби Уилямс. Нямаме информация дали г-н Уилямс е откликнал на публичното желание на жената. Общински съвет Бургас се притеснява, че християни и други вярващи нарушават морала и добрите нрави на бургазлии и за целта приема ограничителни антирелигиозни наредби (Снимка: Вести.бг)

Липсата на логика в това предложение е, че при всяко публично събитие общественият ред МОЖЕ да бъде застрашен. Включително и при провеждане на футболни мачове. Даже и при провеждане на всеизвестния фестивал на забавната музика, на която свидетели са ни разказвали, че свободно се пуши марихуана – „Дъ спирит ъв Бýргас” (ударение в името на града на първата сричка, според рекламите на английски език), МОЖЕ общественият ред да бъде застрашен. Само че, пиянските ексецси, беснеещата под звуците на високо децибелова музика тълпа и куфеещите под оглушителни метални звуци на песньовката „Олеле, колко съм пиян” фенове на хеви метъла не са ограничени със „забрана на дейността” на обществени места от притеснение за евентуално бъдещо застрашаване на обществения ред.

Цялото лицемерие на ограничителите мерки срещу свободата на вярата и на загрижеността на общинарите в Бургас за спазване на обществения ред лъсва, когато направим няколко сравнения.

По време на фестивала „Спирит ъв Бýргас 2015” са документирани следните сцени: Поддръжници на дявола правят сатанински знаци по време на концерт на Роби Уилямс; жена държи плакат на английски, който в превод се чете „Заведи ме в леглото си, Роб“. Алкохолът се лее публично и без задръжки. Изплезени езици, публично пиене на алкохол (понякога до припадък), марихуана, високи децибели – всичко това не е притеснение за ВЪЗМОЖНО НАРУШЕНИЕ на обществения ред и за тези хора и публични дейности няма изрични ограничения.

13
Жени показват ентусиазма си по време на бургаски рокендрол фестивал, плезейки се и правейки знаци с ръце в поклонение на сатана. В британската култура два пръста, с протегната горна част на дланта, са изключително обиден жест, равнозначен на показване на среден пръст. Разбира се, в това изразяване няма никаква липса на морална угроза за жителите и гостите на община Бургас. Важно е някой да не се прекръсти публично или да разпострани листовка на тема „Покаяние и спасение в Библията”

f68314e5871c667f89c9fda834b658c0
Младежи се радват на рокендрола с бира в ръка на публичното събитие. Морално и допустимо, стига да не раздават Библии и да не говорят за вечния живот.
Снимки: gramofona.com

Очевидно община Бургас не вижда зплаха за морала в такива публични изяви, за да ги забрани в случай на вероятност от нарушения. Тоест, ако сте хеви-метъл фен, сатанист, любител на свободния секс и публичното напиване, както и на дрогирането, няма нарочни и специални ограничения на правото на публично изразяване на вижданията ви. Ако сте вярващ в Бога, който призовава за покаяние от греховете и вяра, то това вече означава, че вашето публично присъствие е нежелано и представлява голяма опасност за бъдещо измислено нарушение на обществения ред.

Обществен натиск върху община Бургас, и очевидната незаконосъобразност на исканите изменения в Наредбата, трогнаха донякъде общинските съветници. Но предложението срещу „бурките” успя да запази част от негативния език срещу религиозните права на всички, които нямат нищо общо нито с Корана, нито с бурките.

Едно от приетите ограничения е на практика нищо по-малко от гениално, ако имаме предвид максимата, че между гения и лудия разликата е трудно установима:

„В своята дейност вероизповеданията не могат да използват психотропни вещества или хипнотични и други методи, водещи до промяна в съзнанието на човека.”

Нашето съмнение е, че може би съветниците в ОС Бургас са тези, които са употребили психотропни вещества, докато са гласували този текст от злополучната наредба.

14
Това ли са хората, които общински съвет в Бургас иска да ограничи да не използват „психотропни вещества и хипноза” по време на своите богослужения? (Снимка от събрание на евангелска християнска църква „Благовестие” Бургас, с пастор и проповедник г-н Живко Тончев)

Колко вероизповедания „използват психотропни вещества” по време на богослуженията си? Някой от тези квази-нормотворци присъствал ли е на събиранията на която и да било религиозна общност? Колко пастори и проповедници вадят часовник на верижка и започват да го клатят с цел да хипнотизират пасомите си? Колкото до забраната срещу „промяна на съзнанието на човека” – защо община Бургас не забрани рекламните кампании, полтическите коментари, филмите с насилие и секс по телевизионните канали, както и снимки от партийните конгреси на Бузлуджа – те всички ВОДЯТ ДО ПРОМЯНА НА СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА.

И в крайна сметка, нали точно това е религията и това е свободата на съвестта и словото – да проповядваш вярата си, за да се обърнат към нея тези, които я приемат и са готови да спазват учението ти?

Не правят ли същото и търговците на стоки – променят съзнанието на човека с хипнотичния си маркетинг, за да се убедят масите, че трябва да консумират техните продукти? Не правят ли същото, стремят се да убедят другите в правата си кауза, и всички други привърженици на разни, често откачени, идеи: хомосексуализъм, права на животните, пазители на околната среда, борци за чисто Черноморие, защитници на китовете и делфините, националисти, глобалисти, нудисти и т.н.? Защо вярата в Бога се оказва най-опасна от всички други идеи и трябва да бъде дискриминационно ограничавана? Свършил ли е комунистическият атеистичен режим в Бургас или все още продължава?

Самият факт на подобна забрана като цитираната цели пропагандно-идеологически ефект: щом забраняваме на вероизповеданията да използват психотропни вещества и хипноза, то значи има причина за това! Има и опасност тези страшни вероизповедания, които четат Псалмите и посланията на апостол Павел, и цитират молитвата „Отче наш!”, да променят някоя мисъл у закоравелите последователи на „Дъ спирит ъв Бýргас”, а ние не искаме това да се случи, нали?

Безумният подход към този важен въпрос – вярата в Бога и свободата на човека да изследва духовното и да търси и разпростанява идеи за вярата – не е запазена марка на община Бургас. Още през 2008 г. общината влезе в новните с разпращането на писмо до училищата, в което обвини протестантите, че са „най-опасната секта” в България. Болестта на хаоса и правния нихилизъм на българското измъчено квази-демократично общество е видна от списъка на общински съвети, превърнали себе си в надконституционни и надевропейски законодатели.

Между демагогията и забраната

През годините демокрация, в които сме следили комунистическото лицемерие на властите по отношение на истинското приложение на свободата на мисълта, съвестта и вярата, винаги сме настоявали: уважаеми управници, ако толкова ви е страх от религията и християнството – забранете ги официално! Така няма да се заплитате в глупави противоречия, в които приемате закони, гарантиращи свободата на хората, и после не ги спазвате и вършите действия, които отменят тази свобода. Но един подобен подход би означавал крайно смело и честно отношение на българските политици към собствените им ценности, нещо, което не можем да очакваме.

Пример за това са и вносителите на законопроектите Кадиев и БСП от март тази година, които също не спестиха лицемерния език, в който наричаха „вероизповеданията” оранизации с „голяма обществена значимост”, поради която се налагало да бъдат изцяло контролирани от държавата! Според тях ограниченията на религията, която те предлагаха, били изцяло съобразени със спазване на правата на вярващите. Изумително е, че демагогския подход към религията в българското общество и законотворчество не се е променила от комунизма досега, 26 години(!) – от най-ниското до най-високото ниво на управление.

Може би не бива да виним само общините и властите, а да погледнем и към църквите. Ако църквите държаха на Библията и на свободата си, и не се покланяха така ниско на властимащите, до степен на прекрачване на границите на уважението и преминаване към едно ниво на поклонение, заучено от времето на комунизма, то може би и самите властимащи щяха да имат повече респект към вярата и към светските закони, които дават рамката на свободата за нейното изразяване в едно демократично общество. Но това е една много дълга тема, която няма да разнищваме тук.

В заключение, за пореден път ще напомним на всички общини и техните общински съветници няколко прости факта:

1.    Българската конституция, основният, тоест най-висш закон на Републиката, както и Европейската конвенция за правата на човека, които уреждат свободата на религията и основни човешки права, се прилагат на цялата територия на страната, включително и на територията на всяка община. Ако те са се откъснали незнайно от територията на република България, това означава най-вероятно началото на сериозен конфликт и може би гражданска война. Ако не са – то би трябвало да спазват Конституцията на републиката и Европейската конвенция.

2.    В една правова държава, каквато би трябвало да бъде и България, има йерархия на законите и на нормотворчеството. Това е основен принцип за всяко нормално, свободно, демократично, правово общество. Той означава следното нещо: по-нискостоящите власти, ако имат право да пишат правила, не могат да пишат такива норми, които да противоречат на законите от по-висш разред. Не могат. Коя част от този прост принцип е толкова трудно българските общински съветници в Бургас, Стара Загора, Шумен, Силистра, Кюстендил да разберат? Основните човешки права, и особено ораниченията на същите, не са в списъка с обществени отношения, които общините могат да уреждат. Нищо трудно за разбиране няма. Могат да имат мнение и да го изразряват, но да пишат норми по въпроса право нямат. Тези въпроси се решават от парламента и висшестоящите власти.

3.    Ако са загрижени за обществения ред, те не само че не трябва да ограничават вярата на хората, а да обърнат внимание на начина, по който нерелигиозните меорприятия са често много по-сериозен източник не на очаквани, а на РЕАЛНО НАСТЪПИЛИ нарушения на обществения ред.

В крайна сметка, ако общинските съвети, бяха малко по-ангажирани с това да познават закона и принципите на правото общество, нямаше подобни ненужни, ограничителни и, на практика, безумни инициативи да стигнат до точката на обсъждането, още по-малко да бъдат приети в нарушение на закона.

Всички права запазени © 2016. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

56
Адв. д-р Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор на философските науки. Издател и главен редактор на Свобода за всеки – сайт за дискусия на отношенията църква-държава и защита на правото на свобода на съвестта, вярата, словото и семейните ценности.