Глобализмът и евангелизма

Написана от Велислав Алтънов

До 1989 г. изразът „глобализъм“ се използваше в българското обществено пространство (основновмедиите) от гледна точка на пролетарската политическата лексика, т.е. основно в критично-негативен смисъл. С него се назоваваха империалистическите стремежи на „лошия“запад, който в „алчността“ искал да „завладее, подчини и подложи на „чудовищната“ си „експлоатация“ „целия останал свят“. Естествено, социалистическата пропаганда по онова време се допълваше с обещанието, че „братският“ Съветски съюз няма да ни даде, освен че и един ден ще победи „загниващия“ капитализъм и ще освбоди народите от неговите глобалистични стремежи към „поробване“. Или както казва в стихотворението си „Песен за човека“ Н. Вапцаров, „Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден“.

След краха на комунизма,

последван от разпадане на Съветската социалистическа система (1989-1990 г.), в Източна Европа се постави началото на демократично развитие и преход към капиталистическа пазарна икономика[1]. Тази „пролетарска“ лексика беше разобличена като утопична и измамна и крайно антихуманна, след като стана ясно, че жестоката експлоатация над човека, в което тя обвиняваше Запада, характеризира тъкмо нея, поради което и беше осъдена и с право изхвълена на бунището на историята. Така за света настъпи нов етап в развитието му. От тогава до днес, вече 26 г. изразите„глобализъм“, „глобално село“, „един свят, без граници“ [2] станаха ежедневие и вече повсеместно се приемат за нещо естествено и нормално.

Евангелистите в началото на ХХІ в.: а сега накъде?

До 1989 г., поради атеистичната пропаганда на тоталитарното управление на комунистите, липсваха данни за Реформацията и протестантизма, за времето и особеностите на тяхната поява. След демократичните промени от 10.11.1989 г. се появиха ред издания по темата – и за немския протестантизъм, за особености и характеристики на реформираното християнство в Европа през ХVІ в., както и за анабаптистите, пуританите, евангелистите и пр., след емигрирането им в Америка.

Американски мисионери се появяват сред българите през ХІХ в. Скоро те създават общности от последователи, които днес съставляват вече третото по численост изповедание в България след източното православие и исляма. Поради пряката връзка и произход на този тип християнство от англо-американския протестантизъм, последователите му у нас станаха известни в обществото с името „евангелисти”[3].

Петдесетничество

ka1През 1920 г. в Бургас стъпват първите петдесетни мисионери и започват да разпространяват това направление на протестантството. То успява да се разпространи дотолкова в страната, че днес неговите последователи съставляват близо 80 % от всички евангелисти в България. И така, повечето български протестанти днес са от петдесетен тип. Това учение се оформя в САЩ в края на ХІХ и началото на ХХ в. С други думи, от културно-историческа гледна точка то е особена религиозна проява на модернизма и постмодернизма в света, както и в България. Фактически, точно по това време (модернизма) се поставят основите и на идеите на екзпанзионизъм към света (бъдещият глобализъм), инспирирани от американски политически, културни и икономически елити, контролиращи финансовите институции, индустрията, търговията и пр. По всички тези причини, петдесетните проповедници са тези, които първи започват да критикуват глобалистичните идеи, по-известни като стратегията на „новия световен ред”, свързвайки ги с ред апокалиптични сюжети, описани в кн. „Откровение” в Новия завет на Библията. Днес редица гледища за конспиративните теории[4] са популярен сюжет в социалните мрежи сред блогъри, автори на статии и особено сред младите, които обичайно сърфират из интернет пространството.

Израел

Споменатите политически и икономически елити финансират партизанското движение в Палестина, предизвикало Британия да се откаже от протекторат над тези земи и да го предостави на ООН. Световната организация, от своя странапък съставя план за създаване там на съвместна израелско-палестинска държава, което остава само като пожелание и единствено на хартия, защото израелската съпротива го осуетява, създавайки единствено държавата Израел там през 1948 г. По този начин, от една страна, евангелистите започват да се очароват от тази нова държава, смятайки, че тя е същата, за която е писано в Стария завет на Библията и вярвайки, че точно израелците са „народът на Бога”. От друга страна, основно послание на християнските проповеди е, че „народът на Бога” е духовен, и това са всъщност християните... От трета, експанзията и войните на правителството и армията на Израел в Палестина провокира появата на политическия географски израз „окупирани арабски територии”, „Ивицата Газа”, ООП и съответно движенията „Хамас”, „Фатах”, кръвопролитните бойни действия помежду им, тероризъм, както и множество палестински бежански лагери в самия Израел, Сирия, Ливан, Йордания, Ирак и др.

11.09.2001 г. (9/11)

Освен всичко друго, пиететът, който евангелистите имат към Европа и САЩ, ги поставя в затруднено положение, особено след 9/11, когато от администрацията на американския президент Джордж Буш младши официално беше обявено „ограничаване на някои граждански свободи, с оправданието, че се правят в името на „сигурността”. По същия начин, за пацифистки настроените християни крайно смущаващи бяха внезапните военни инвазии в Афганистан, Ирак и Либия и със заплахи за скорошни такива и в Иран, които, освен кръвопролития, до днес не личи да са постигнали траен мир във въпросните региони[5]. Към това да прибавим и факта, че терористичните акции изобщо не бяха пресечени, а напротив, през последната година те почнаха да ескалират, особено в Европа. На всичко отгоре, преди години се появи и ИДИЛ (по-късно ИД[6]), която съсипа териториите и държавността на Сирия и Ирак. Много хора започнаха да се питат: „Защо САЩ не ги ликвидират бързо?”, както и: „А защо ИД, макар и джихадисти, изобщо не отправят нападки срещу, нито провокират с каквото и да било самата държава Израел? Дали не са финансирани точно от тях или от сродни тям икономически общества?”

Подобни съмнения започнаха да хвърлят сериозна сянка върху очарованието у множество евангелисти спрямо САЩ и Израел. Някогашните топли чувства започнаха да отстъпват място на разочарование, безразличие и дори неприязън.

2007 г. – членство на България в ЕС

ka2Специално сред българите, девет години по-късно членството в ЕС изобщо не оправда очакванията им за скорошно европеизиране на страната – както за справедливо и скорошно икономическо благосъстояние, така и за постигане на политическа независимост и справяне с корените на тоталитаризма; бившите комунисти и агенти на тайните служби (наричани обикновено „ченгета”) продължиха да контролират всички ключови сфери в държавата – образование, наука, индустрия, търговия, банково дело, политическа и съдебна власт, а освен всичко останало, изобщо не се прекрати и опеката, и зависимостта, и контрола от страна на Русия към България. Нещо повече, партия ГЕРБ, в своите два мандата (2011-2013,2014-2016 г.), макар и представяща се за „дясна”, показа повече близост с Москва от предишни политически управления.

Хомосексуален либерализъм

Едноименните елити в Европа успяха да прокарат идеите за еднополовите бракове, а също вижданията си за „трети пол”, освен че попречиха в Преамбюла към Европейската конституция да се впише, че Европа е християнска цивилизация. Удар срещу вижданията на евангелистите е и появата на ювеналното право[7], което развързва ръцете на социални институции да се намесват в делата на семействата и дори да започнат да отнемат деца от родителите им с различни основания, при това без осъществен съдебен процес[8]. А това започна да поставя под въпрос и една от най-важните демократични характеристики – тази за върховенството на закона.

Емигрантска вълна

Като капак на всичко се появи и вълната от емигранти от изток, прогонени от войните в Афганистан, Ирак, Йемен, Сирия. Тази вълна започна да залива ЕС. Вялата, либерална и мекушава позиция на политическия елит в Брюксел, толериращ повече малцинствата и емигрантите, отколкото самите народи на Европа, допълнително започна да настройва хората срещу чиновниците на континента, както и срещу политиката на САЩ в различните региони по света (Близък, Среден изток и др.).

Обобщение

ka3В резултат, цялата тази разностранна картина на противоречащи си гледища, политики и схващания за света, за държавите и народите в него, както и за неговото бъдеще съвсем естествено довеждат до объркване, до срив и на представи, и на ценности, и на вярвания; на виждания и очаквания в съзнанието на християните за бъдещето, както и до последвалото им постепенно разочароване и от ЕС, и от САЩ [9]

Днес българските евангелисти нямат единна позиция спрямо споменатите политически събития, разтърсващи из основи както света, така и самата България. Неотдавна един пастор илюстрира това с думите: „Светът, какъвто го познаваме, не съществува вече...”. Всичко е толкова динамично, че сякаш нямаме време да осмислим промените и да вземем адекватно отношение към тях. Само по себе си, липсата на подобно ясно гледище, им пречи да се превърнат в необходимия коректив на случващото се в страната и обществото на България.

Въпреки това, формирането на отношение към живота, който водим, и към съпътстващите го обстоятелства, които очевидно ни касаят пряко, е наложително, освен че е задължително то да се случи, съобразно ценностите на християнския хуманизъм. Хубавата новина е, че подобно на самото гражданско общество в България, християнството у нас също се намира в процес на израстване и съзряване. Положителното е обнадеждаващото очакване за нуждата от това по пътя на духовното усъвършенстване на християните. И както при децата във време на превръщането им в юноши, младежи и после във възрастни, всичко това се характеризира като болезнен и кризисен, но и като градивен, и в крайна сметка, необходим процес.


Всички права запазени © 2016. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

velislavД-р Велислав Алтънове учен-изследовател в секция „Антролопогия на словесните традиции” в Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) към БАН. Направленията, в които работи, са български евангелизъм, политическа и културна етногенеза, сценична и игрова антропология. Преподава по християнска етика, междуцърковни отношения, история на източното православие и др. във Висшия евангелски богословски институт (ВЕБИ). Някои негови публикации са: Протестантските ъндърграунд общества на тинчевистите. Religious Revitalization among Bulgarians during and after the Communist time, Фундаментализъм и толерантност в България след края на Студената война, Европейски печатни Библии, разпространени през ХVІІІ и ХІХ в. по българските земи. Деконструиране и реконструиране на местата за поклонение при българските протестанти в София.
Бележки

[1] Георги Ганев, Връзка между морала и пазара и горчивия Български преходен опит, сп. Християнство и култура, Фондация „Българска наука и изкуство”, София бр. 2/2003. с. 89-90.
[2] Жан-Франсоа Ревел, Антиглобализъм и антиамериканизъм. Сп. „Разум”, изд. на Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, бр. 2/2003. София. с. 42-43, 50.
[3] Изразите протестанти и евангелисти, както и реформирани християни са семантично синоними. Първият израз се появява в германските земи около времето на Реформацията, през ХVІ в. и определя последователите на Мартин Лутер, а второто, както пояснявам и по-долу в текста се отнася до същия тип направление в Християнството, оформило се с това име през ХVІІ-ХVІІІ в. на Британските острови.
[4] Николай Николов, Световната конспирация. Изд. Н. Николов. София 1996. с. 176.
[5] Ноам Чомски. Какво всъщност иска чичо Сам? Изд. „Зора”. София 2001. с. 7.
[6] Съкращението означава „Ислямска държава“ – ислямска терористична организация, заграбила територии от Ирак и Сирия чрез военни действия през 2014 г. – бел. ред.
[7] Става дума за така нареченото „детско правосъдие“ – бел. ред.
[8] Източник интернет – https://bg.wikipedia.org/wiki/Ювенална_юстиция (последно посещение 13 Ноември 2016 г.
[9]Ю. Молтман:„Признаването и прилагането на правата на човека ще реши дали този разединен и опасен свят ще бъде заменен с една човечна световна общност…“. Ина Мерджанова и Мариян Стоядинов, (съст.) Изтокът и западът за личността и обществото. „Праксис“. В. Т. 2001. с. 288-289.