Печат

Съвременният тероризъм като глобална заплаха и предизвикателствата пред религиозната свобода

Костадин Нушев


Една от най-големите заплахи за сигурността на гражданите и държавите в съвременния свят е постоянно нарастващата заплаха от тероризма. Тази заплаха се оказва неразаделна част от процесите на глобализация и ускоряващото се развитие на съвременните общества и затова тя отдавна се разглежда и оценява като заплаха с глобален характер. Подходите към изследване на съвременните глобални заплахи и рискове от тероризма все повече се разширяват и задълбочават и в този контекст на нови търсения от много автори и наблюдатели се поставят за разглеждане и сложните взаимовръзки и зависимости между тероризма и религията. Разбира се, има много политически, социални, икономически, културни и религиозни причини, които стоят зад терористичните прояви. В съвременния глобализиращ се свят терористичните организации и техните заплахи са едновременно общо предизвикателство за международната сигурност, но и конкретен риск за всяко едно общество. Последните атентати в Лондон, Париж, Брюксел и други европейски страни показват, че западните европейски държави и техните общества, които разполагат с най-високо ниво на сигурност и са изградили най-добре развити системи за превенция и предотвратяване на терористични заплахи, са едни от най-уязвимите от този тип атаки. Действията на самотните атентатори и масови убийци по улиците на големите градове, процесите на саморадикализиране или активизиране в изпълнение на призивите на радикални водачи на екстремистки движения, дали команда в интернет да се извършват самоубийствени атентати срещу цивилни обекти по улиците и обществените места на европейските градове, не е лесно нито да се предвидят, нито да се предотвратят.

Много изследователи и наблюдатели на тези феномени (Джесика Стърн, Хеерт Хофстеде, Филип Зимбардо) се вглеждат във всекидневната заплаха на тероризма и се опитват да разберат скритите движещи сили, особените връзки и взаимозависимости между деструктивните прояви на терористичните действия и определящото значение на радикалните екстремистки религиозни идеологии. Те се опитват да предвидят как работи „софтуерът на ума“, по думите на Хеерт Хофстеде, и защо някои хора решават да превърнат своето тяло в бомба, да завършат своя земен път като атентатори-самоубийци и дори в нарушение на постулатите и каноните на своята религиозна вяра да пристъпят към това разрушително и саморазрушително действие? Каква е силата на екстремистката идеология, която води до радикализиране на съвременните млади хора, които в търсене на своята идентичност или в изпълнение на определена кауза са готови да изпълняват напътствията на религиозни водачи за извършване на масови убийства на невинни жертви? Каква е връзката между психологическите механизми на религиозната радикализация, изповядването на екстремистка политическа или религиозна идеология и участието в терористични движения и групи или какви са механизмите на саморадикализирането на отделни индивиди, които възприемат себе си като инструмент за осъществяване на каузата на тероризма и стават доброволни жертви?

b11 Съвременните кризи, които пораждат нестабилност и провокират различни конфликти, създават все по-голяма тревожност и усещане за несигурност. Тези процеси са сериозно предизвикателство пред фундаменталните принципи и ценностите на свободата на религията, мира, справедливостта, обществения ред и човешката сигурност, които са залегнали дълбоко в основата на обществения и политическия живот като определящи и първостепенни по важност за нашата култура и цивилизация. 

В процесите на ескалация на терористичната заплаха в глобален и национален контекст могат да се видят някои ясно очерани етапи. Макар и по един условен начин, може да се направи опит за очертаване на тенденциите и формите на тази нарастваща през десетилетията заплаха и да се маркира възходящата линия на засилващата се терористична активност. По-трудните за изследване въпроси са свързани с връзката между религията и тероризма, а също така и необходимостта при развиване на антитерористичните мерки и политики да се отчита и уважението към свободата на религията като принцип и ценност на свободния и демократичен свят.

1. Религия и политика след края на Студената война
(1991 – 2001 г.)


Националната сигурност на редица европейски страни, включително България, е сериозно застрашена от всички тези съвкупно действащи фактори на дестабилизация, които са свързани с радикализирането на екстремистки групи, трафика на хора, големия наплив от нелегални имигранти, идващи от зони на сериозни и ожесточени междурелигиозни конфликти в Сирия и Близкия изток.

След края на Студената война и последвалата промяна на блоковото идеологическо противопоставяне между Изтока (тоталитарния комунизъм) и Запада (свободния демократичен свят) в глобалната и регионална политика политическото противоборство се измести от нови религиозни съперничества и локални религиозни конфликти. Такива кризисни процеси се развиха на Балканите и особено в региона на Близкия изток и Северна Африка. В контекста на глобалната и европейската сигурност се полагат усилия за изграждане на нова система за национална сигурност и международни отношения, в рамките на които отделните национални държави търсят механизми за защита и гарантиране на своята сигурност. Успоредно с процесите на разведряване, сътрудничество и създаването на тази нова система за международна сигурност в Европа в различни точки на света след Войната в Залива от 1991 година се породиха и активизираха много нови радикални групировки, които възродиха стари религиозни конфликти. Символ на този нов религиозен радикализъм е ислямистката групировка „Ал Кайда“ и нейният лидер Бен Ладен, които създават новата идеология за политически и религиозен „джихад“ срещу Запада. Своеобразен край на глобалния възход на либералните свободи след края на Студената война са атаките от 11 септември 2001 година, които доведоха до нов етап, доминиран от глобалната терористична заплаха. Тези нови процеси на дестабилизация и политическо противопоставяне в глобален мащаб рефлектират и върху националната сигурност на европейскте държави.

2. Религия, конфликти и тероризъм. Свободата на религия и антитерористичната политика (2001 – 2011 г.)

Либералните свободи и порядки в европейските страни през десетилетието на 90-те години на ХХ век доведоха до появата на много радикални религиозни организации, които се възползват от принципите на свобода на религията и правото за групово изповядване на религиозни убеждения, за да създават мрежи от радикални центрове за индоктриниране и рекрутиране на джихадисти. Зад фасадата на тези западни либерални свободи се разрастват мрежите на политически по своя характер  групировки, изповядващи религиозен ектремизъм и провокиращи религиозни и военни конфликти на много места по света. В някои от тези конфликти и противоборства са замесени и участват различни религиозни общности или се активизират религиозно-политически идеологии, които са сериозно предизвикателство за международната и националната сигурност.  Това се случва както в Близкия Изток, така и в Европа.

Религиозните конфликти обикновено се провокират от радикални елементи в рамките на съответните вероизповедни общности, които най-често преследват свои собствени користни цели. Тези идеологизирани интерпретации на религията или борбата за надмощие между различни крила, фракции и групировки в самите религиозни общности се представят от техните водачи и идеолози като израз на чистотата и най-автентичната форма на самата религия. Обикновено при такива явления винаги е налице образът на някакъв реален или въображаем враг, срещу когото съответните духовни водачи или идеологически направления призовават за консолидация и напрежения на силите за борба. Тези вътрешни религиозни фракции, направления или тенденции и радикални движения в религиозните групи водят до формирането на екстремистка форма на изповядване на религиозната вяра, която рязко се противопоставя на други идейни или идеологически групи или на заобикалящата социална среда като цяло. Такива религиозни или сектантски явления съпътстват обикновено различните политически и социални кризи или стават първопричина за провокиране на етническо и социално напрежение и пораждат различни конфликти.

b11 Религиозните конфликти водят до изкривяване на чистотата на вярата и до нарушаване на основни нравствени и общочовешки норми.  Във всяка една от големите световни религии ценностите на мира, справедливостта и уважението към човешкия живот и достойнството на всяка човешка личност се приемат и изповядват като основни и безусловни ценности, а радикализирането и преминаването към екстремистка форма на изповядване на религията води до нарушаване на самите религиозни норми и канони, до накърняване на нормалния ритъм на живота на много хора, до прояви на фанатизъм и дискриминация и до противопоставяне на населението и разделянето му на враждуващи и непримирими една към друга групи, което е основано на омраза и нетърпимост. Тези явления, които обикновено се описват като религиозен фанатизъм, фундаментализъм, радикализъм и екстремизъм нарушават самите религиозни традиции и духовни ценности на съответното вероизповедание и водят до прояви на насилие, принуда и нетърпимост. Предизвикват различни форми на идеологически сблъсък в обществото, изострят културните противоречия и заличават многообразието и плурализма на мненията, нарушават демократичните норми и правни принципи и водят като последица до множество невинни жертви, до човешко страдание и тежки загуби сред населението. Те пораждат гонения, преследвания, дълбоки етнически и културни конфликти, които могат да предопределят насоката на развитие на няколко поколения вярващи или принадлежащи  към съответната религиозна традиция общности. Всичко това се вижда в сложните измерения на дългогодишния близкоизточен конфликт и отношенията между израелци и палестинци, между радикални ислямисти и другите религиозни общности в страните от Близкия изток, в отношенията между сърби и косовари на Балканите, между руснаци и чеченци в Кавказ, но може да се види и в някои европейски страни като тлеещо напрежение и конфликти, например, между ирландци и британци или на други места като отглас от старите религиозни конфликти в Европа. 

3. Радикализиране на терористичните организации и връзка с религиозния екстремизъм (2011 – 2017)

Конфликтите в Близкия изток след „арабската пролет“ от 2011 година, разпадането на държавата в Либия и гражданската война в Сирия доведоха през последните години до сериозно нарастване на активността на радикални ислямистки политически движения и до извършването на множество терористични актове в редица страни от Европейския съюз. Успоредно с хуманитарната криза и притока на бежанци през последните години очевидно е налице и инфилтриране на активисти на религиозно-екстремистки или терористични организации, което е резултат от активизирането на множество „джихадистки“ групировки, които организират или използват съществуващите канали за трафик на хора към европейските страни. Радикалните ислямистки групировки се възползват от бежанската вълна и използват този процес за активизиране на своята пропаганда или за разширяване на обхвата на своите действия и пропаганда. Профилът на терористите показва, че това са радикализирани млади хора на възраст между 20 и 30 години, които са попаднали в обхвата на пропагандата на радикални и екстремистки идеи в интернет мрежите на различни организации или са се саморадикализирали.

b11Много изследователи посочиха, че войната в Сирия и създаването на „халифата“ от радикалната групировка ИДИЛ привличат млади хора от европейските страни, които придобиват боен опит, радикализират се и това предстои да доведе до нарастване на заплахата от тероризъм в собствените им страни. Това предвиждане се случи в такива страни като Белгия, Франция и Великобритания, където оформилите се центрове на ислямистка пропаганда се задействаха и активираха в контекста на борбата на джихадистките движения в Близкия изток. Толерантното и неадекватно отношение от страна на европейските лидери към масовата мигрантска вълна през 2014 и 2015 г. доведе до нещо, което тогава убягваше от вниманието на европейските политици – сериозните заплахи от инфилтриране на джихадисти в потоците с мигранти и бежанци и неизбежните терористични атаки, които последваха от края на 2015 и началото на 2016 г. Съпътстващият и последвалият ги хаос в политиката на европейските държави към бежанците и мигрантите и трудността да се контролират действията на собствени радикализирали се граждани, които извършват екстремистки и терористични действия под знака на идеологията на „Ислямска държава“, доведоха до силно разклащане на устоите на сигурността в Европа и до появата на масови страхове от тероризъм.

През периода между 2014 и 2017 година – от обявяването на „халифата“ в джамията в Мосул и нейното разрушаване от самите джихадисти и ликвидирането на тяхната групировка в Сирия и Ирак, терористичните действия и заплахи от привърженици на екстремистката религиозна идеология в Европа нараснаха и ескалираха до непознати преди това нива. В днешно време антитерористичните мерки за борба с радикалните идеологии и екстремистката пропаганда в интернет е необходимо да се съчетават все по-отчетливо и с ангажиране на самите религиозни общности в борбата срещу тероризма и уважение към свободата на съвестта и религията. Тази нова политика за борба с тероризма и защита на свободата на религията се апробира в европейските страни и става особено актуална днес след поредицата терористични актове в Лондон.

Всички права запазени © 2017. Препечатвания и препубликации само с разрешение: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Костадин НушевДоц. д-р Костадин Нушев е преподавател по християнска етика, православна духовност и основи на социалното учение на Православната църква в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Съюза на учените в България (Секция „Богословски науки“), на научния съвет на Центъра за изследване на религиите към Софийския университет и на European Society for Ecumenical Research „Societas Oecumenica“. Изследователските му интереси са свързани с проблемите на православието в Европа, отношенията между църква и държава, свободата на религията и съвестта, защитата на човешките права и социалната мисия на църквата. Като преподавател в магистърски програми на Богословския и Философския факултет на СУ разработва и преподава през последните години университетски курсове по проблемите на съвременното социално учение на Православната църква, християнството и съвременните проблеми на биоетиката и отношенията между църквата и обществените институции. Автор е на шест книги (студии и монографии) и има над 30 научни публикации.

Литература
Джесика Стърн. Терор в името на Бога. Защо религиозните екстремисти убиват. С., 2009.

Филип Зимбардо. Ефектът Луцифер. Как добрите хора стават зли. С., 2017.

Хеерт Хофстеде. Култури и организации: софтуер на ума. Междукултурното сътрудничество и значението му за оцеляването. С., 2001.

Христо Беров. Държава и вероизповедания. Нормативна уредба на религията и религиозните общности в България. С., 2009.

Симеон Евстатиев, Пламен Макариев. Християнство и ислям: основи на религиозната толерантност.С., 2007.

Мелиз Рутвен. Фундаментализмът. В търсене на смисъла. С., 2006.