Печат

Мисията на капелана

Мирослав Маринов

Брой 10

Веднъж един човек се завърнал в родния си град и в неделя отишъл на църква, като седнал на място от последните редове. Най-отпред пасторът за пореден път поднасял своето послание – проповед, която хората в тази църква чували не за първи път от него. Повтаряйки се, той отново оставял впечатлението, че се върти в кръг, като в крайна сметка нито той, нито хората в залата можели да разберат ”къде се намират”.

Нашият герой бързо се изморил да слуша, което се случвало не за първи път, и започвайки да се оглежда наоколо, усетил нещо във вътрешния си джоб. Бръкнал в него и извадил пощенска картичка, която бил купил при последното си пътуване. Тя била нова, защото той така и не успял да я изпрати. Мъжът намерил в джоба си също и един химикал и написал с него няколко думи на картичката. Когато бил готов, потупал стоящия пред него по рамото и го помолил да я предаде напред, докато тя стигне до пастора. Картичката била предавана от човек на човек в посока амвона, докато пасторът най-накрая я получил. Тогава той спрял да говори и прочел думите, които били написани на гърба й: „Аз съм седнал на една пейка на задните редове в тази църква и слушам проповедта ви. Сега много искам и вие да бяхте тук...”

 

Като знаем какво представлява ежедневието на хората на служба – моряци, военни, полицаи, пожарникари, лекари, затворници, не е необходимо кой знае колко, за да се сетим, че тази мисъл - „Много искам и вие да сте тук!” - често минава и през техните глави. Може би това се случва, когато те мислят за своите семейства и приятели или обратното – членовете на семействата им имат същата мисъл, когато са сами без своите съпрузи, бащи, братя и деца за дълго време.

 

Един пристанищен капелан, след едно от посещенията си на кораб, напускайки го, срещнал готвача на кораба – мъж от Филипините, с когото той разговарял малко по-рано, когато и му подарил една карта за телефон. Корабният готвач тъкмо се завръщал от телефонната кабина. Капеланът го поздравил отново и го попитал дали е успял да се обади на близките си. Морякът се усмихнал и отговорил, че е успял. Тогава капеланът го попитал за съпругата и децата му, и той отговорил, че те са добре. След което капеланът споделил мнението си, че семейството и близките сигурно липсват много на моряка, а той отговорил: „Да, така е, но аз имам това...”, и показал един малък диктофон, който държал в ръката си. Този диктофон той си купил скоро и го използвал, за да записва разговорите, които води със съпругата и децата си по телефона. Така той можел в края на деня да се усамоти в своята каюта и да слуша гласовете на децата отново и отново.

 

Животът на хората е неприкосновен. Взаимоотношенията са святи – където и когато и да било. Следователно нашата първа задача, когато посягаме към друг човек, друга култура, друга религия, е да изуем обущата си, защото това, към което на практика посягаме, е свято. В противен случай можем да се окажем като някой, който потъпква нечии мечти. Дори по-сериозно – може да не си дадем сметка, че Самия Бог е бил там много преди нас.

 

Мъжете, които служат на обществото в армията, полицията, болниците, затворите, флота, правят големи жертви, само защото са отделени от техните семейства за дълги периоди от време. В дълги периоди от живота си те са много самотни хора.

 

Господ Исус Христос каза веднъж: „Научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” Трудно е да предадеш това послание на един моряк, например, който живее всеки ден в среда, където доминират безмилостно и грубо отношение, трудности и липса на близки хора. Единственото, което трябва да правим, е да се учим от Исус Христос и да помагаме и на други да се научат, защото винаги има надежда да дойдат по-добри времена.

 

Ние хората имаме различни дарове и таланти, а това е достатъчна причина да приемем, че всеки един от нас е наистина незаменим. Даровете ни ни отличават от другите. Когато сме забелязани заради способностите си, уважението и благодарностите, които получаваме, ни мотивират да продължим да правим това, което сме правили досега. Исус Христос цени дарбите ни, но също желае да използва и слабостите ни, уязвимостта ни и нуждите ни. Това е така, Той просто ни обича. Очевидно е, че когато собствените ни дарове не могат да привлекат любовта на другите хора, нашата слабост и нужда са причина да получим любовта на Спасителя.

 

Когато Исус избра и изпрати учениците Си на мисия, не техните дарове бяха определящи, за да бъдат избрани и отделени за това. Той не ги избра заради някакви уникални таланти, които ги правеха единствено способни за тази мисия. Напротив, той изпрати хора, които изглеждаха като тези, при които отиваха. Тези, към които Той искаше да покаже милост. Исус изпрати учениците Си с авторитет да изцеляват и да предложат надежда. Той дори ги инструктира да оставят своите способности, парите си, дрехите си, силата си, сигурността си – всичко, което може да ги отдели от тълпата. „Не вземайте нищо с вас...”, „...даром сте приели, даром давайте.”

 

Даровете, които ни отличават от другите, не винаги ни събират заедно. Понякога това става заради пустотата и уязвимостта, които всички ние изпитваме. В основата на една общност са любовта и общото между хората, а не различията.

Справедливост има тогава, когато гледаме на собствената си уязвимост като на нещо, което е присъщо и за другите и всички ние се нуждаем от повече сигурност. Простителността идва с разбирането, че сме също толкова грешни като другите и заедно трябва да намерим начин да станем по-добри. Единството започва тогава, когато осъзнаем, че сме сломени от нуждите ни и зависим от другите, както и те от нас и започнем да се радваме на факта, че единствено заедно можем да сме по-силни. Ние трябва да знаем, че ако не можем да намерим любов в даването и получаването на подаръци, то ще я имаме изобилно, когато сме заедно с другите хора.

 

Мисията не е нещо, което се случва там някъде, нещо, което други хора правят. Капеланът е упълномощен, също като учениците на Исус Христос, да продължи мисията на Самия Бог. Това е Неговата мисия. Ние имаме привилегията да бъдем част от изпълнението й.

 

Наличието на мисия е единият аспект от служението на капелана. Другите са солидарност, благосъстояние, гостоприемство. Исус Христос описа своята мисия така:

 

Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,Да проглася благоприятната Господна година. (Евангелие от Лука 4:18-19)
Той бе изпратен да направи следното:

 

  • Да благовестява на сиромасите – мисия;
  • Да прогласи освобождение за затворниците – солидарност;
  • Да прогласи прогледване на слепите – благосъстояние в смисъла на физическите и практически нужди;
  • Да прогласи благоприятната Господна година – гостоприемство.
Капеланът не е призован да служи или проповядва на хората, а да бъде заедно с тях. Затова ключовите моменти от службата на капелана са:

 

  • Присъствие - „Да бъдем там и със” – искрено отношение, реална среща;
  • Състрадание - Да се поставим на мястото на човека отсреща, за да можем да му послужим и помогнем истински;
  • Слушане - Слушането е действие!
Капеланско служение сред моряците

 

Когато други хора говорят за моряците, основният им въпрос може би е: Какво точно представлява техният живот? Какви проблеми имат те? Какъв е начинът тези проблеми да бъдат разрешени?

 

Много от проблемите, които имат моряците днес, са подобни на тези, които техните колеги са имали винаги. Но все пак модерните технологии и съвременните икономически промени в световен мащаб предлагат нови предизвикателства и промени.

 

Не би било грешно, ако кажем също, че самите моряци не гледат на себе си като на нуждаещи се. Обикновено те са горди със своята професия, със своите умения, с принадлежността си към корабен екипаж.

 

Тъжен факт в същото време е, че общественият статус на моряците се влошава през последните десетилетия. Къде другаде морякът, който работи на огромен кораб, е бил поне веднъж разпознат и уважен така, както това става на работното му място? Дори корабите, които са място за работа и живеене за моряците, са малко познати за широката общественост, която е много по-склонна да адмирира пилотите на самолети и космонавтите. През двете световни войни моряците на търговските кораби са били едни от най-уважаваните хора, заради това, което са правили. Днес поколенията, които не са живели през тези години, са забравили колко важна за всички е професията на моряка.

 

Личният живот на моряците

 

Много хора определят живота на моряците като двойнствен. Животът на борда на кораба се различава много от живота вкъщи при семейството. Тази постоянна промяна може дори да доведе до загуба на идентичността на хората. Това се случва поради ред причини, които наричаме „предизвикателствата за моряците”:

 

1. Самотата. Самотата се появява вследствие на дългото разделяне от любимите хора. Моряците не са сами на борда на кораба, но когато не са сред любимите си хора, определено започват да се чувстват чужди, където и да се намират. В такава среда животът никога не е пълноценен. Моряците прекарват дълги периоди от време, отделени от своите семейства, близки и любими хора. Тогава те са много самотни, въпреки че приятелствата между самите моряци понякога са толкова силни, каквито никъде другаде и с никой друг човек не могат да бъдат. Те са приятели – мъже, които са заедно и зависят един от друг, заедно са и когато се веселят, и в закачките, заедно са, когато морските стихии като че ли искат да унищожат кораба им. Независимо от обстоятелствата, те са винаги заедно. Хората при тези условия лесно могат да се шегуват помежду си, но много трудно споделят най-личните си мисли, чувства, проблеми. Създават се приятелства, но те никога не могат за заменят семейството. Наоколо няма никой, на когото те могат да се доверят.

2. Отдалеченост. Моряците са не просто отделени от близките и любимите си, но те са и много далеч от тях. Няма начин рождените дни, празници, лошите дни, болестите да бъдат по някакъв начин споделени с любимите хора. У дома нещата може да се объркат и нещо да се случи – тогава моряците се чувстват безсилни, защото не могат да помогнат по никакъв начин. Всичко, което заобикаля и защитава другите хора в ежедневието им, е само спомен за моряците. Моряците са отделени от техните притежания, хобита, любими радио и телевизионни предавания, любими места и църква. 3. Специфичен живот на море. За да компенсират отделянето от своите близки, моряците могат да разчитат само на своите колеги. Почти винаги това са само мъже. Отсъствието на жени в света на мъжете може да тласне техния свят и култура в съвсем различна посока.

 

Учтивостта и благостта като черти от характера на моряците страдат най-много в този свят. След това идва ред на езика и начина на изразяване. Не на последно място страда и стила на обличане. Монотонното и еднообразно ежедневие, заедно с липсата на какъвто и да било социален живот на борда на кораба, оформят един специфичен стил на живот.

 

Моряците винаги търсят и гледат нещо да се случи в следващия момент – да напуснат пристанището, да бъдат в морето, да пристигнат в следващото пристанище, да преминат Суецкия канал, да се приберат накрая вкъщи. Съпътстват ги постоянно движение и промени. Моряците живеят живот, в който винаги има някой, който е дежурен, някой, който спи. Средностатистическият моряк или работи, или яде, или спи – той е постоянно изморен.

 

4. ”Корабното семейство”. В един момент екипажът на кораба на практика се превръща в семейство. Ежедневието неизбежно предлага ситуации, които могат да се наблюдават във всяко едно семейство. Да бъдеш част от това ‘семейство’ може да е много тежко.

 

Членовете на това “семейство” са ограничени в пространството. Моряците често са досадни, шумни и несъобразителни. Личното време и пространство е силно ограничено и като капак – няма изход. Ако морякът не се сработи с хората и не може да свикне със средата, той рискува да бъде изолиран и дори елиминиран. 5. Стрес от работата. Моряците имат необичайно работно време. То обаче не е уникално – лекарите, медицинските сестри, полицаите, пожарникарите, военните и др. имат същото предизвикателство в работата и службата си. Разликата е, че когато дежурството свърши, моряците не могат да се приберат вкъщи и в допълнение могат да бъдат повикани на работа по всяко време.

 

Стресът се появява и заради отговорността за живота на другите, за кораба, за оборудването, за товара, за околната среда, изискванията за работата.

 

6. Отношението на тези, които посещават кораба в пристанището. В повечето случаи корабите в пристанището са постоянно посещавани от хора, които имат задължения, свързани с работата и сигурността на самия кораб и екипажа. Пилоти, агенти, митничари, имиграционни власти, пристанищни служители, отговорници за товара, представители на корабособственика, снабдители... За тези хора корабът е просто място за работа. Те забравят, че той е и мястото, където моряците живеят. 7. Духовен живот

 

  • Свещени Писания;
  • Молитва;
  • Църква – общение;
  • Различни деноминации;
Въпреки казаното дотук, не можем да заключим, че живота на моряците е мизерен. Независимо от всички предизвикателства и опасности на моряшката професия, моряците могат и изпълняват задълженията си професионално и докрай. Това е една от най-старите професии в света. Много мореплаватели са оставили следи в световната история.

 

Животът на моряка може да е много напрегнат и опасен, но в същото време преживяванията на море не могат да бъдат заменени с нищо друго. Романтиката на този живот е неповторима и има много хора, които дори завиждат, че на някой му се плаща, за да има всичко това.

 

Предизвикателството за капеланите

Моряшкият капелан несъмнено предлага служение, което много малко хора разбират, поради сложността и предизвикателствата му. Това служение не е свързано само с това да се сблъскваш с хора, които са уникални; които са от различна националност, с различен език, но също така с различна религия или пък без такава въобще. Нуждите са различни. Работата им е трудна и опасна. Какво представлява истинското служение на капелана на моряците?

"Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас". (Послание на ап. Павел до Тит, 2:7)

Някои от капеланите са посветени да послужат за физическото и за духовното състояние на моряците. Други са много добри в това просто да прекарват време на борда на кораба.
И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. (Откровение на ап. Йоан 21:1)

Защо няма да има море? То е толкова хубаво и много хора мечтаят за него; много не могат да живеят без море... Аз мисля, че отговорът е съвсем прост: защото ще дойде време, когато няма да има повече разделяне. Дотогава сред нас ще има хора, които се нуждаят от повече разбиране и любов. Мисията на капелана е да бъде до тях.


Правата запазени © 2006 Мирослав Маринов и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.



miroslav_marinov_120Мирослав Маринов е директор на LIFE International Seafarers Centers – организация, която работи в сферата на грижата за благосъстоянието на моряците. LIFE има центрове в Румъния, Албания, България и Турция. Мирослав Маринов е завършил образованието си във ВВМУ ”Н.Й. Вапцаров” – Варна със специалност „Корабни машини и механизми”. Живее със съпругата и трите си деца във Варна.