Държавно-медийната кампания „анти-секти” като израз на религиозна нетолерантност

Написана от Иван Груйкин

Съзнавам, че самото заглавие може би ще подразни мнозина. Наистина, в кое време живеем? Краят на 2008 г. в никакъв случай не може да се сравнява със средата на 90-те, когато смразяващите текстове за поредния демоничен замисъл на някоя религиозна секта бяха ежедневие в много по-тиражните тогава ежедневници. Разбира се, винаги материалът бе по разказа на „очевидец, пожелал да остане анонимен”. Всяко по-загадъчно убийство и почти всяко самоубийство бяха свързвани, разбира се, с „мистериозна секта, с която потърпевшият е имал вземане-даване”. Без значение, че в годините след 1989 г.  до днес няма нито един случай на установено склоняване към самоубийство (което е съставомерно деяние), а още по-малко – за такова, извършено по религиозни подбуди.

Да, наистина, днес подобни скудоумни писания в пресата рядко се срещат. Медиите са значително по-професионално списвани, въпреки че поръчковите материали и прозаични внушения не са изключение. Но вече не е и нужно да се поддържа огъня с интензивността от средата на 90-те. Вече в общественото съзнание здраво се е настанил стереотипът, че най-голямата опасност за младото поколение са наркотиците и .... сектите! Не се налага да се търсят доказателства – сектите са обобщение на всичко тъмно, неизвестно, неразбираемо и опасно, което ни дебне зад ъгъла. Дори не се опитваме да го дешифрираме – така сме по-свободни в интерпретациите си и задължителното изключване на собствената си отговорност за възпитанието и изграждането като личности на собствените си деца.


Съществува и друга причина за раздразнението на по-паметливия наблюдател. Държавата няма как да бъде обвинявана в кампания срещу „сектите”. Та нали именно тя с приемането на „либералния” Закон за вероизповеданията окуражи регистрирането на повече от 100 вероизповедания, повечето от които според общественото мнение са твърде далеч от Божиите дела!


Няма как обаче да подминем изключително важния факт, че днес  оглавяваната от Патриарх Максим  Българска православна църква  (БПЦ) все повече се легитимира като задължителен атрибут на българската държавност, като неин запазен знак, показен символ, церемониален реквизит. Независимо от конституционното разделение на църква и държава и от изричния законов текст, че традиционният характер на източното православие не може да служи като основание за привилегии на БПЦ. Поради това вече дори не е необходимо перманентното заклеймяване на всички неправославни религиозни групи като секти – така или иначе те са маргинализирани и с подразбираща се „презумпция за виновност”. Всъщност – може би това е била действителната цел на уж приключилата в края на 90-те антисектантска кампания. При всички случаи резултатът е именно такъв.


Ето защо считам, че държавно-медийната кампания анти-секти днес е на едно „по-зряло и по-високо” ниво. Независимо от скандалния великденски случай в Бургас, където съвместните усилия на община и полиция ни върнаха към най-мрачните десетилетия на милиционерска репресия към вярващите. Вместо дружно оплюване по медиите и зловещи внушения – днешната държавно-медийна технология включва най-вече мълчание и неглижиране на всички обществени и социални активности на неправославните и немюсюлмански религиозни общности.


При положение, че в областта на социалното подпомагане и хуманитарната помощ евангелско-протестантските мисии са водещи от самото начало на т. нар. преход дори до днес, за техния принос упорито се мълчи. Както се мълчи и за многобройните им трайни и успешни проекти в помощ на деца в неравностойно положение, на зависими и наркомани, на социално слаби и възрастни. Напротив – дори най-ексцентричният и мимолетен подобен опит на някой православен свещеник (всъщност, такива измежду тях никак не са много...) се превръща в медийно събитие и в удобно средство за изпиране на гузни съвести. Кампанията продължава.


Убеден съм обаче, че поведението на „потърпевшите” в случая не е на достатъчно ниво. Крайно време е да се осъзнае от всички радетели на религиозната свобода, които се чувстват дискриминирани и онеправдани, че трябва да излязат навън от ограничения терен, в който предпочитат да водят своята битка. Да разберат, че степента на спазване на религиозните права и свободи и респекта към тях е идентична със степента на спазване и респекта и към останалите основни граждански права.


В условията на днешната криза на държавността и институциите в България  истинската опасност за всички е липсата на върховенство на закона.  Да осъзнаят, че „фасадността” на институциите, паралелното съществуване на реална нелегитимна власт е най-благоприятната среда за нарушаването на всички права.  Да прозрат илюзорността на очакването, че в такава среда може да има респект и спазване на което и да е основно човешко право.


Защитниците на религиозната свобода следва да вникнат във факта, че фаворизирането на БПЦ за сметка на (почти) всички останали и включването й в актуалния политически контекст е част от опитите за връщането на България в руската сфера на влияние, независимо от членството на страната ни в НАТО и Европейския съюз.


Новата фаза на кампанията „анти-секти” обслужва налаганата от свръзани с тайните служби на комунистическия режим нелегитимни центрове на власт, олицетворение на които е президентът Георги Първанов,  тенденция на летимирането на руското влияние в България. Тази опити за реставрация на влиянието на недемократична Русия по дефиниция предполага нечувствителност и дори враждебност към темата за човешките права, свободата на личността, правото на религиозно самоопределение и върховенството на закона.


Безпомощността и фасадността на инсититуциите в България на практика окуражават нарушенията на човешките права. Липсата на върховенство на закона, пълната безпомощност и неефективност на правоохранителните органи при ежедневни, обичайни, битови правонарушения, генерират примиренчество, пасивност, нетолерантност и деморализация. Осъзнаването на тези факти и повишаването на обществената и политическа активност на вярващите няма да бъде самоцелно политиканство или отстъпление от религиозните им принципи, а най-ефикасното средство за създаване на среда, в която респектът към личността и нейните неотменими права ще бъдат на пиедестал.


Едва когато осъзнаем това, ще спрем да се вживяваме в ролята на жертви, на които остава единствено да се оплакват от поредната държавно-медийна кампания. И вместо маргинализирана религиозна периферия – да бъдем лидери на възраждането на гражданската смелост, взискателност,  ангажираност и толерантност, от които страната ни отчаяно се нуждае.


Всички права запазени © Свобода за всеки 2008.




i_gruikin_120_01Иван Груйкин е завършил юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” през 1992 г. От 1994 г. работи като адвокат. Интересите му са предимно в областта на нестопанското право и религиозните права и свободи. Публикува статии в периодичния печат по актуални теми, а така също и анализи на законодателството и практиката на държавните органи в областта на човешките права. Говорител на редица форуми, посветени на проблемите на религиозните общности и състоянието на съдебната система в България. Практикуващ адвокат, представлява заинтересованите по редица дела пред Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург. Учредител и председател на нестопанската организация “Българско правно дружество”.