Печат

Посланието на д-р Пулиева до българите

Доний К. Донев

В началото на 21 век, в демократична и прогресивна България, член на Европейския съюз и НАТО, приел и подписал договорености за защита на човешките права и религиозната свобода, насилствено се възражда посланието за нетърпимост към вярата на другите. В частност за момента, „другите” са евангелските общества, на които пред широката българска общественост отново безпричинно се налага грозното и неоправдано определение „секти”. Един от реактивните елементи в тази пропаганда е ЦРИК (Център за религиозни изследвания и консултации), навярно съвсем неслучайно заимствано от руския „Центра развития инновационных компетенций”.

За активните мероприятията на ЦРИК и неговия ръководител д-р Десислава Панайотова Пулиева, евангелските общества в България и в частност евангелските петдесятни и харизматични църкви са „откровено секти”. Нищо, че това заклеймяване в стил „лов на вещици” няма нищо общо нито с изследователските, нито с консултативните „цели” на т. нар. център. Нищо, че зачестилите чекистки определения и използваните „оперативни” методи често фрапират с крайната неинформираност, която идва от идеологическия кръг на докторираната директорка Десислава Пулиева, няма как да не се тълкуват като опит за дезинформация на широката българска общественост. Нищо.

Нищо, че имено тези евангелски общества работят в България от началото на 19 век, от тъмните дни на турското робство, когато автокефално православие в България липсва. Нищо, че работата на протестантските мисионери и българските протестантски църкви е довела до първия новобългарски превод на Новия Завет, а в последствие и на цялата Библията, първото българско печатно периодично издание „Зорница”, първите професионални светски училища, първите български колежи, първия българин завършил Харвард, първите министри. Нищо.

Нищо, че първата национална стратегия за автокефална българска църква не идва от православните дейци или църковни водачи, а от протестантските мисионери, застъпили се пред Високата порта за българския етнос и вяра. Въобще, всичко тясно свързано съ широкото образование и просвета на българското общество и всичко, което може да се нарече прогресивна социална идея от времето на Възраждането, неминуемо носи печата на българско протестантство. Нищо. За Центъра и неговия директор, евангелските протестантски църкви са секти, които не заслужават да съществуват и трябва да бъдат забранени с нов тоталитарен закон за религиите. Така проповядва Посланието на д-р Пулиева до българския народ.

За първи път в интернет пространството „посланичката” на тези идеи изяви съществуването си непосредствено около защитата на своята дисертация на тема „Келтската религия и новоезичество с келтски корени.” Това стана във вече неработещия православен портал ReligiaBG, който така е не успя да извърши „своето” дело – да обедини религиите на България около идеите на Православието. Там, за първите път в геополитическото интернет пространство на Балканите, бе публикуван и първият по-известен коментар на Десислава Пулиева за сектите, чиято липса на толерантност, невъздържаност и безсъдържателност възмути дори православните вярващи. Множеството коментари на тази публикация, които отдавна са заличени от архивите на сайта, недвусмислено показаха, че идеите и методите на Пулиева са твърде агресивни, научно непопулярни, логически непоследователни, схоластично неиздържани и чисто човешки неетични дори и за читателите на пасивно-реакционно издание като ReligiaBG.

Последвалите й изяви също пропуснаха да се насочат към по-систематични проучвания на богословски тематики в сферата на експертиза, а именно „келтското новоезичество”. Вече дипломираната д-р Пулиева намери една стара социално-политическа ниша в услуга на реакционни интереси, която бе отдавна опразнена от по-старите и по-опитните в занаята бюрократични плъхове – сигурен знак, че този кораб не пътува, а потъва. Имено там, в прашния офис на далечното, оперативно остаряло и методологично манипулативно минало на политико-идеологически мероприятия, Пулиева намери своята реализация като рекламно (макар и вече позастаряващо) лице и фасада на позабравената националистично-реакционна политология, която възбужда нетърпимост на верска основа в България, с цел да утвърдят социално–политически идеи, които не могат да бъдат реализирани по друг начин.

В тази си стратегия на развитие, д-р Пулиева не е подкрепена нито от официалната позиция на Българското православие (Пулиева твърди, че работи с „благословението” на синода на Максим – б.р.), нито от своята Алма Матер, нито дори от православните читатели, широко известни със своята толерантност към вярата на другите. Кой тогава има интерес да „насъсква” верска нетърпимост към евангелските църкви в България чрез Пулиева? И кой има интерес да я лансира в поредица от плакатно подплатени (ако не и предплатени) медийни изяви, в които нейните орални негации по темата „секти” са нищо повече от вечния печеливш отговор на състезателките в конкурса Мис Милиоцонер(ка)?

Отговорите на този въпрос сигурно са много, както са много и ненаказаните виновници за създаването на деструктивни идеологии и подобни на ЦРИК формации, които дефакто нямат реална алтернатива за политическа реализация, освен в контекста на търсене на „вина” във вярата на другите. По-важното тук е, че дори и да получи орден по „сектология”, или почетното място в състезанието „Сектологията сектологична - дело на всеки”, кариерата на д-р Пулиева ще бъде запомнена с нейния безуспешен опит да разпали нетърпимост към вярата на протестантските църкви в България. А такива опити са обречени на вечно забвение. Защото хората, които ги разпалват - тях историята просто не помни. Те остават като сивия слой прах, покрил дебелите синьо-зелени папки с надпис „Дело”, в които с мръсно-белите връвчици завинаги е завързан целия техен живот. Жалко. Както старозаветният мъдрец пророкува за поколенията: „Доколкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, и сеят нечестие, това и жънат” (Йов 4:8).

Eто фактите:

Нелегални секти действат под прикритието на фондации 7 август 2008

Д-р Десислава Пулиева: Абсурдно е в 8-милионна държава да има 96 регистрирани вероизповедания 13 януари 2008 г.

Представители на Шуменския университет участваха в международен семинар за религиозното образование в училище 26 май 2008

Д-р Пулиева: Църквата „Ново поколение” е откровена секта 15 май 2008

В православната ни страна шетат повече от 140 секти 04 април 2008 д-р Десислава Пулиева: Православната Църква различава духовете 01 февруари 2007

Жените по-често се поддавали на духовни манипулации 12 януари 2008

Десислава Пулиева, директор на религиозния център "Св. св. Кирил и Методий": Българите са с отворено сърце към вярата 27 окт., 2007

Религията в българското училище 19 Септември 2007

Европа и религиозната толерантност 29 май 2007

Сектите се стремят към пълен контрол над личността 15 май, 2007

Стотици секти зарибяват в България 13 април, 2007

Една е църквата. сектите са легион Една е църквата. сектите са легион - 2 17 септ., 2006

Християнски център ще помага на пострадали от секти 5 септ., 2006

Център за религиозни изследвания и консултации започва работа в София 1 септ., 2006



Послеслов

В процеса на написване на този отзив, Дирекция „Вероизповедания” към МС отправи предупреждение до д-р Десислава Пулиева да се въздържа да „проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин” (чл. 164 от НК). Следващата стъпка за пълен стоп на използването на термина „секти” спрямо протестантските евангелски църкви в България е през отворената врата на прокуратурата на основание гл. 6 чл. 35, т. 4 от Закона за вероизповеданията.



Всички права запазени © 2008 Свобода за всеки



donev_120_01Доний К. Донев е доктор по евангелско богословие. Завършва Андерсън колеж, САЩ с бакалавърска степен по религия. Има магистърска степен и докторат, защитен в Семинарията на Божия Църква в Кливлънд, САЩ. Работи в съоснования от него Институт за българска протестантска история, ръководи екипа на надденоминационния християнски интернет портал www.bibliata.com. Автор на научни статии, студии и медийни публикации. През 1999 г. със съпругата си Катрин основават служението Cup & Cross Ministries International, чиято мисия е възстановяване на новозаветните принципи на вътрешно и междуцърковна дейност и взаимоотношения.