Печат

Анти-дискриминационното законодателство като заплаха за религиозната свобода

Диана Даскалова

На 27 ноември 2000 г. Европейският Съюз прие Директива 2000/78, създаваща основна рамка за равното тертиране при заетостта и професията (т.н. Директива за трудовата заетост). Целта на тази директива е прилагането в държавите-членки принципът на равното третиране, който да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията по признак на религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношене на заетост и професия.

Вследствие на предприсъединителните действия по хармонизирането на българското законодателство с европейското, през 2004 г. в България влиза в сила Закона за защита от дискриминацията[i], уреждащ защитата срещу всички форми на дискриминация и съдействащ за нейното предотвратяване.

През 2008 г. Европейският Съюз предложи приемането на Директива 2008/0140 (CNS) за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Въпросната директива разширява обхвата на действие на Директива 2000/78 за трудовата заетост, като допълнително урежда забраната за дискримацията при предлагането на стоки или услуги в области, включващи сексуалната ориентация и религията (за предмета на настоящата дискусия няма да се спираме на признаците „увреждане” и „възраст”). Предложената Директива в момента се разглежда от Парламентарната комисия за граждански свободи, справедливост и вътрешни работи. Когато тя внесе своя анализ и предложения за промени, членовете на Европейския Парламент ще гласуват по направените заключения. Тогава Съветът може да започне дебат дали да приеме, поправи или отхвърли Директивата. Очаква се това да стане в началото на 2009 година.
На пръв поглед
сякаш няма нищо обезпокоително в гореописаните правни инструменти. Напротив, чрез установяването и заздравяването на така наречения принцип на „равно третиране”, анти-дискриминационното европейско законодателство би трябвало да бъде допълнителна гаранция за зачитане на основните човешки права, част от които са и правото на свобода на религията и свобода на словото.

Но има ли някакво скрито напрежение и дори заплаха за свободата на религия и слово, когато тази свобода конкретно се постави на равна основа със свободата на сексуална ориентация? Има ли опасност свободата на сексуална ориентация да се яви целенасочено ограничителна спрямо свободата на религия? И не на последно място – нужно ли е въобще допълнително правно регламентиране на въпросните свободи в анти-дискриминацонното законодателство и не е ли самата правна рамка по-скоро ограничение, отколкото гаранция на свободата?

За да си отговорим на възникналите въпроси ще е полезно да погледнем опита на други страни в Европа и извън Европа, където анти-дискриминационното законодателство и последствията от него са сериозно дебатирани от защитниците на религиозните свободи[ii].

В Обединеното Кралство например, близки закони до предложената от ЕС Директива за равно третиране при предлагането на стоки и услуги принудиха пет религиозни агенции за осиновяване да прекратят всякакви връзки с Римокатолическата църква, а една такава агенция напълно затвори врати. Тези агенции бяха доказали през годините своята важна роля в услугите по осиновяване, често справяйки се с трудните случаи на намиране на домове за по-големи деца. При обсъждането на законите в Обединеното Кралство, римокатолическите агенции пледираха за изключение, което да защити религиозната същност на тяхната работа и свързаната с това практика за настаняване на деца само в домове на хетеросексуални семейни двойки. Но правителството отказа да направи такова изключение. Вместо това, на агенциите бе даден срок до края на 2008 година да се адаптират към новоприетите норми.



Същите закони в Обединеното Кралство дадоха възможност на местен градски съвет да принуди християнско приемно семейство да подпише декларация, в която се казва, че те ще се застъпват за правата на хомосексуалистите, ако желаят да бъдат допуснати за прием на деца.

Хиндуистка група в Обединеното Кралство отправи заплаха, че ще заведе съдебни дела срещу две църкви, които отказали да допуснат провеждането на курсове по йога в техните сгради. Обвинените църковни служители обяснили, че според техните възгледи йогизмът не е християнска практика и той противоречи на религиозните им убеждения. Хиндуистката група определила църквите като „фанатични“. Нейни представители заявили, че действията на двамата свещенослужители са в нарушение на т. нар. закон за равенството (близък до предложената Директива) и че са поръчали на своите адвокати да проучат случая.

В допълнение, хостел за бездомни, държан от християни, получил предупреждение, че рискува да изгуби значително обществено финансиране, тъй като бил „прекалено християнски“. Местната управа наредила да се спрат благодарствените молитви преди храна, както и да се премахнат Библиите от масите, за да не би нехристияните, идващи в приюта, да се почувстват засегнати. Християнските собственици на хостела заявили, че ще бъдат принудени да изоставят работата си, ако тя не въплъщава християнските ценности.

Подобни на Директивата закони във Виктория, Австралия, наскоро изправиха пред съда християнски собственици на ваканционен курорт, които отказаха на хомосексуална младежка група да летува в границите на лагера. Собствениците заявили, че разрешението за летуване би влязло в разрез с техните убеждения. Въпросният отказ подлежи на санкция.

Християнска фотографка от Ню Мексико, САЩ, била помолена от лесбийска двойка да направи снимки на тяхната „цермония на вричане“. Тя отклонила предложението поради религиозните си възгледи относно хомосексуализма. Двете жени завели дело срещу нея, позовавайки се на закони, сходни на предложената Директива. На фотографката Илейн Юджинън било заявено, че е проявила дискриминация чрез нарушаването на законодателството във връзка със сексуалната ориентация, и била глобена с повече от 6 хиляди долара. Това станало факт, въпреки че еднополовите „бракове“ и брачният съюзи не са легализирани в щата Ню Мексико. Описаните случаи показват как анти-дискриминационното законодателство би могло да предизвика сериозна ерозия на религиозната свобода, чиято крайна цел е практическото изключване на християнството от публичния сектор на обществото и ограничаване неговото виляние. Тази цел е ясно промотирана и последователно преследвана от добре организирана кампания на хомосексуалното лоби в Европа и по света, което и в България придобива все по-голяма гласност и активност.



В момента в България се водят оживени дискусии по окончателното гласуване на приемането на проекта на новия Семеен Кодекс, въвеждащ института на съвместното съжителство между мъж и жена като алтернатива на гражданския брак (чл. 13, ал. 1 от проекта). С жалба от 11.04.2008 г. на Българската гей организация „Джемини”, пред Комисията за защита от дискриминация се повдигна въпросът за дискриминационния характер на тази разпоредба спрямо лицата с хомосексуална ориентация.

Официалната препоръка на Комисията от юли 2008 г. е, че отказът да се признае фактическото съжителство между еднополови двойки е проява на пряка дискриминация съгласно българското и Европейско законодателство и разпоредбата на чл. 13 трябва да се промени, така че да урежда не съжителство между мъж и жена, но между „двама партньори”.[iii] Описаното показва как, вследствие на вече действащото Европейско и българско анти-дискриминационно законодателство, аргументите на хомосексуалното лоби за необходимостта фактическото съжителство да включва и еднополовите двойки лесно ще бъдат узаконени, ако не сега, то в близкото бъдеще.

Тенденцията за поставяне на равна основа на свободата на сексуална ориентация и свободата на религия означава, че „правата на хомосексуалистите“ и светските ценности, залегнали в анти-дискриминационното законодателство, ще определят по какъв начин християнските организации и общности трябва да извършват своите дейности, да предлагат стоки и услуги и да участват като цяло в живота на едно обществото.

Все по-голямият акцент върху човека като основен източник на критерий в цялостната теория на човешките права поставя сериозна заплаха върху практичното измерение на това каква е единната база, върху която този критерий би трябвало да бъде установен, имайки предвид променливите, субективни ценности и идеи, генерирани в пост-модерната епоха на нашето съвремие.

Тази променливост и субективност на съвременната теория за правата, определяна от някои като „еволюция”, от други като „деградация”, поставя необходимостта от връщане към исконните и непроменими ценности на консервативния християнски мироглед, който единствен предоставя обективен критерий за това, което е добро и полезно не само за отделния индивид, но и за здравословното функциониране на нашите общества като цяло.

Има ли все още място за този християнски мироглед в публичното пространство и дали християнските ценности са отживелица, е въпрос, чийто отговор зависи от осъзнаването и активната позиция на всеки един от нас днес. От изключително важно значение е християните да следят последната информация, засягаща развитието на анти-дискриминационното законодателство на европейско и национално ниво. Ще дойдат ключови моменти, когато християните трябва да заемат позиция, която може да се окаже повече от непопулярна.



Всички права запазени © Свобода за всеки 2008




diana_daskalova_120Диана Даскалова е адвокат към Правна клиника за бежанци и имигранти, СУ „Св. Климент Охридски". Настоящата и професионална ангажираност е предхождана от четири-годишен опит като адвокат в областта на човешките права и свободи и две-годишна специализация по международно и американско право в Южна Корея. Практичният й опит в защита правата на малцинствени и религиозни групи включва работа по проекти на места с неправителствени организации в Пакистан, Индия, Бирма, Англия, САЩ и др.




Бележки

[i] Закон за защита от дискриминацията (Обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., доп., бр. 100 от 30.11.2007 г., в сила от 20.12.2007 г.). [ii] Изложените в настоящата публикация примери са взети от представени материяли на конференция в Лондон, 23 октомври 2008г., организирана от Christian Institute (www.christian.org.uk) на тема „Европейската Директива за стоки и услуги: Заплаха за религиозната свобода?”. [iii] Тази „официална препоръка” на българската Комисия за защита от дискриминация не почива на никаква официална европейска директива за задължителност на законодателно признаване на брачното съжителство на еднополови двойки. Тоест, тази препоръка, която всъщност е разширително тълкувание на закона, е инициатива на местната Комисия – б. ред.