Печат

Мисия в православния контекст: Канонична територия, свобода на религията и проблеми на прозелитизма

Уводни думи на редактора

През февруари 2009 г. в Прага, в Международната баптиска богословска семинария (IBTS) се проведе международна конференция „Мисия в православния контекст: Канонична територия, свобода на религията и проблеми на прозелитизма”. Тук предлагаме само няколко статии, базирани на доклади изнесени на конференцията. Въпреки, че участваше голяма група от православния богословски факултет на Софийския университет, счетохме, че е важно да представим на читателите гледни точки на външни за България автори, за да бъде видян „православният контекст” в по-широкото му международно значение. Това казваме с ясната уговорка, че нашият формат не може да пресъздаде изцяло работата и атмосферата по време на конференцията.

Дарел Джаксънпредставя фактологията около  възникването, приемането и въздействието на руската доктрина за национална сигурност приета през 2000 г. и разработена в последтвие. Стряскащото в тази презентация не са само фактите, а съчетаването на „национална сигурност” и „духовна сигруност”. Тоест, съвестта и вярата на хората, са обект на контрол от политическата доктрина за това, коя духовност трябва да прежиявава обикновеният човек. Това е мое, заключение, то не присъства точно в този му вид в статията, но се налага от изложените факти.  Вторият шоков фактор е, че от изложението научаваме, че терминологията „тоталитарна секта”и производната фраза  „опасни вероизповедания”, широко тиражирани в българските медии и от анти-„секти” активисти, са изковани именно при разработването на тази руска държавно-религиозна доктрина. В нея държава, православие, културно наследство и националност са визирани като едно тотално и защитено от посегателства цяло.

 Статията на Петрос Малакиян, който е работил дълги години в арменския контекст в областта на подготовка на църковни и национални лидери се запомня с едно интересно твърдение – за да бъдеш мисионер да православните трябва да станеш православен. Интересното е в това, че си задаваме въпрока: какъв характер има подобна мисия – кой е нейния предмет, какво ново мисионерът носи на приемащата страна? На практика мисията търси да спечели привърженици на своето послание. Според Малакиян е нужна пълна идентификация с приемащия контекст.

 За читателя остава въпроса, доколко такава идентификация е мисия и доколко е равнозначна на изгубване на идентичността. В подобна ситуация не мисионерът е мисионер, а тези, на които проповядва са успели да го обърнат към своята вяра и религиозна традиция. Подобно взаимодействие между проповедник и реципиент е разбираемо в обстоятелства, в които буквално цялото общество живее с наложената представа, че  вярата му е и негова национална идентичност. В Армения предстои приемането на религиозен закон, и промени в наказателния кодекс, които предвиждат затвор за споделяне на религиозни убеждения (Forum 18, англ.).

 Грегъри Никълс изследва живота и дейността на баптистки мисионер от руски произход, работил в България в ранните години след Освобождението през 1878 г. Статията на Никълс представя динамиката и сблъсъка, който съпътства попровядването на евангелието през този ранен период на съвременна българска националност. Картина, която навежда на сравнения със съвременните ни условия и не изглежда коренно различна. От увода на статията на г-н Никълс става ясно, че борбата за свобода на съвестта не е чужда на българския народ и култура особено по времето на илямската доминация преди Освобождението.

Уолтър Сауатски ни въвежда в идеята за „протестантизиращият фактор” като обобщение на въздействието на обмена межде протестантската вяра и мисионерство и православните контексти. Г-н Саватски загатва, че това взаимодействие на идеи, личности и общности, които той нарича „протестантизиращ фактор” има важно участие в процесите на историческа обществена промяна, включително и в пост-комунистическите общества.

Като цяло материалите ни дават представа за това, колко важно е правото на свобода на съвестта и вярата, и тяхното изразяване, при оформянето на среда, в която тиранията над другомислещите е несъвместима с ценностите на обществото. Вторият налагащ се извод е, че мисионерството поради самата си същност е фактор, който налага внимателното и сериозно разглеждане на въпроса за свободата на съвестта и религията.

Малко след останалите добавихме и още една статия, която считаме добавя към дискусията.

Оставаме с надеждата, че настоящият брой ще допринесе за по-дълбокото разбиране за важността на вярата и свободата за изразяването й в свободното гражданско общество.

 

 

Бележка: Всички статии в този брой са оформени от авторите специално за "Свобода за всеки" и са преведени от английски език. Материалите са докладвани първоначално на конференция, организирана от Международната баптистка богословска семинария за "Християнска мисия в православния контекст: Каноническа територия, религиозна свобода и прозелитизъм", 08-11 февруари 2009 в Прага, Република Чехия. Пълният английски текст ще бъде публикуван в Международното списание на Баптисткото богословие, том 3 (2010).