Печат

Религиозната свобода между единството на нацията и политическия плурализъм

Уводни думи на редактора

Темата на настоящия брой е предизвикана от неизреченото, но очевидно за проницателния наблюдател противопоставяне на националната кауза и единство от една страна, срещу наличието на различини религиозни убеждения от друга. Става дума, естествено, за българското пост-комунистическо обществено пространство.

Евгений Найденов сравнява религиозната множественост и религиозния плурализъм. Първата категория лесно би могла да доведе до религиозно напрежение, защото е непремислено присъствие на различни верски общности на едно място. Втората категория е съзнателно решение на религиозните общности да съжителстват една с друга в състояние на разбирателство. Естествено, централизацията на вярата от държавата насърчава религиозната множественост и тушира възможностите, които предоставя религиозния плурализъм.

Интервюто с Владимир Градев е първото по рода си за нашето издание. В същото време отчитаме, че форматът „въпроси-отговори” позволява едно по-динамична обмяна, която вярвам ще установите от прочита на материала. Несъмнено професор Градев поставя много от проблемите на темата на мястото им с ясен, достъпен и проникновен език.

Дилян Николчев разглеждата темата от малко по-различен ъгъл. Познавйки православната църква, той поставя остро въпроса за политизацията на институцията като дава конкретни измерения на заиграването на православното лидерство с комунистическата власт, преди и след демократизацията на страната. Недвусмислено и брилянтно г-н Николчев разкрива генезиса на политическото православие в съвременна пост-комунистическа България и връзките му с по-широкия преди- и пост-комунистически свят. Съвсем диркетно доц. Николчев обрисува същността на термина „православен комунизъм”.

Христо Писаров и Михаил Новак, в своята статия правят интересен богословски, културологичен и социологически скок. Авторите свързват мистиката в троичността на Бога с нейни възможни социални проявления, включително и чрез идеята за религиозен плурализъм. Тази връзка Писаров и Новак правят, без, според моя прочит, статията да се заиграва с някакво новоконструирано култорологично-еретично богословие.

Това, което става ясно от материалите в броя е, че политика, религия и свободата за практикуване на вярата лесно се преплитат. В това преплитанe вярата в Бога лесно може да са превърне в заложник на политическите интереси, което прави и свободата на религията още по-важна и наложителна за обществото категория. Особено за проблематично общество като българското пост-комунистическо пространство.