Защо се случи опита за покушение над религиозните права на гражданите през септември и октомври 2009?

Написана от Емил Коен

Фактите. В края на септември т. г. министърът без портфейл Божидар Димитров, който отговаря и за Дирекцията по вероизповеданията, в отговор на депутатско питане в Народното събрание, изказа тревога от това колко лесно може де се регистрира вероизповедание у нас, и че е крайно време да се промени режима на регистрация на религиозните общности и да не се допускат до легално съществуване тези от тях, които имат по-малко от 5 000 члена.

Впрочем той не поясни как ще се мери броя на „членовете”, защото има религиозни общности, които по доктринални причини не водят статистика колко са тези, които влизат в тях. Няколко дни по-късно народната представителка от „Атака” Цвета Георгиева в интервю по вече затворената RE:TV заяви, че „подготвя проект за изменение на Закона за вероизповеданията” и добави подробности – да се направи пълна пререгистрация на религиозните организации у нас, да се въведе долен праг от най-малко 5 000 члена, за да получи една религиозна общност статут на вероизповедание, да се забрани в радиус от 50 м. от училища да се намират култови сгради (примерът й беше с „недопустимото положение”, при което молитвената сграда на една протестантска църква в родния й град Варна се намирала „на гърба на едно училище”). С това идеите на народната представителка се изчерпаха, но тя съобщи, че до „десетина дни” ще внесе в Парламента съответния законопроект.

На 17 октомври във вестник „Монитор” излезе интервю с друга народна представителка, този път от ГЕРБ – д-р Красимира Симеонова. Тя излезе с предложение, което ни е трудно да квалифицираме като побиращо се в границите на здравия разум – прагът за регистрация на религиозните организации трябвало да стане 250 000 души. Ако тази, възможно най-меко казано, странна идея, би се приела, в България биха останали цифром и словом две религии – православието и ислямът.


Разтревожени от това официално заявено намерение за огромно покушение срещу религиозните права на хората у нас, на 23 октомври 27 религиозни и правозащитни организации излязоха с остра протестна декларация. (Документът може да се прочете на следния линк: http://bghelsinki.org/index.php?module=news&id=2785). На 27 октомври стана ясно, че Обединените евангелски църкви и Католическата църква – най-големите неправославни църкви у нас - са се присъединили към документа, и че той вече е подписан от 35 организации (http://bghelsinki.org/index.php?module=news&id=2799 ).

Тогава БХК реши да провери какво е официалното мислене по тези въпроси. За нас бе естествено да се обърнем към министъра без портфейл Божидар Димитров, за да видим какво той, като автор на идеята за далеко отиващи ограничителни изменения в Закона за вероизповеданията, ще каже в тяхна защита. Поканихме го на разговор в редакцията на сп. „Обектив”, орган на БХК. Той, както и подобава на много зает човек (макар и без портфейл, но министър, а министрите, както е известно, са перманентно заети), не дойде, но изрично упълномощи дългогодишния отговорен служител в Дирекцията по вероизповеданията - Георги Кръстев - да го представлява в разговор с правозащитния адвокат Иван Груйкин. Сп. „Обектив” публикува този разговор в ноемврийския си брой под заглавие „Резки промени в закона за вероизповеданията не следва да се правят”, и от него читателят ще се убеди, че официалният представител на министър Димитров, поне към датата на разговора (средата на ноември) е имал пълномощие от началника си да заяви, че в закона следва да се направят само малки технически промени, които да улеснят религиозните общности.

За идеите на самия г-н Димитров и на народната представителка Цвета Георгиева, изказани само около месец и половина по-рано, въобще не стана и дума. Така нито редакцията на „Обектив”, нито публиката разбраха защо и как министърът си е променил мнението, тази промяна трайна ли е, или радикалните му идеи само са затворени временно в политическия фризер и ще бъдат извадени от него, когато „му дойде времето”.

С тази кратка хронология като че ли може да се сложи точка на опита да се направи сондаж на общественото мнение, тест, за да се види как то ще реагира на предложението, най-радикалното от приемането на новия Закон за вероизповеданията от 20 декември 2002 г. за ограничаване на религиозните права на българските граждани. Явно е, че поне засега сондажът е показал, че реакцията на неправославните религиозни общности и на правозащитните организации е била по-силна от очакваната, че опитът за налагане на такова ново законодателство, което по замисъла си е по-репресивно и от комунистическия Закон за вероизповеданията от 1949, няма да остане без отпор, че въпросът ще стигне до Брюксел и до Страсбург, и че в края на краищата това ще докара големи проблеми на тези, които се опитват да прокарат тази нова законова репресия срещу религиозните права на българските граждани. Предстои да видим какво ще стане по-нататък.

Обосновката. Появата, повече от десет години от заглъхването й, с нова сила на реториката срещу т. н. „секти”, придружена с „примери” за това колко те са „опасни”, може да е според някои изненада, а според други - проява на политическа екзотика.

Но дори бегъл прочит на текстовете, публикувани напоследък във вестник „Атака”, показва, че тези, които са мислили, че с влизането на България в НАТО и в ЕС са се изменили радикално и мислите на националистически настроената част от обществото ни, ако е имало такива, дълбоко се заблуждават.

Тезите, примерите, реториката и „обосновката” на исканията, издигани от партия „Атака” са сякаш с помощта на техниката “copy and paste”, пренесени от времето преди петнайсетина години, когато бе в ход голямата кампания срещу т. н. „секти”. В това всеки може да се убеди, ако хвърли поглед отново на изследването на БХК „Промяна на знаците: Медии и религия”, правено през вече далечната 1997 г. (Изследването може да бъде видяно и прочетено на следния линк: http://bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&id=32)

Отново наблюдаваме „инвазия на сектите” („Само нова регистрация ще спре инвазията на сектите”, в-к „Атака”, 24 ноември 2009 г.), отново се привеждат „примери” за „самоубийства” и „склоняване към тях” (същият програмен материал), при положение, че у нас по закон всяко самоубийство се разследва, а склоняването към самоубийство е престъпление, и че през всичките години на т. н. „преход”, дори в годините на кампания срещу т. н. „секти”, няма нито един случай на самоубийство, за който да е доказано, че е извършено под влияние на религиозни, а не налудни убеждения.

Отново „Свидетелите на Йехова” са „главният заподозрян” и главният нарочен. Е, забравени са играещите ролята на призраците и на върколаците във филм на ужасите „Слово на живот” и „Истина от Сион”, но сега самата многобройност на регистрираните вероизповедания е нещо само по себе си лошо. Отново се намират „експерти” като известната д-р Десислава Панайотова Пулиева, които дават „компетентни мнения”: 


"За съжаление в момента законодателството в България - без ясни основания и в противоречие с общественото мнение по въпроса--приравнява вероизповедания като Православието или римокатолицизма например с общности, които съществуват в България от около 1-2 години, които не наброяват повече от двадесетина души и имат непостоянна доктрина и непредвидимо развитие."

Отново – и което е най-важното – се иска държавата „да вземе мерки” – да разрешава, да забранява, да надзирава, да санкционира. Забележете – повтаря се старият мотив от периода 1944 – 1989 г., повторен и в кампанията срещу т. н. „секти” през 1994 – 98 г., а той е, че държавата, респективно полицията, са тези, които трябва да пазят обществото от „заразата”, която се състои просто в това, че в условията на религиозна свобода хората търсят мирогледно пристанище и се присъединяват към групи, някои от които като протестантските, имат век и половина присъствие у нас, а други, като „Свидетелите на Йехова” – са у нас само от „няколко” десетилетия.

Не се иска да се наказва конкретното престъпление, извършено от някой конкретен човек, евентуално под влияние на религиозен мотив, а се иска „очистване” на „терена”. Отново се откриват „ужасни провинения” – „Учителка води класа на пастор” (в-к „Народно дело”, 24 ноември). Тя е имала ужасната идея да заведе учениците си от немската езикова гимназия във Варна на посещение в евангелска църква по случай 31 октомври – Денят на реформацията, започната през 1517 г. с 95-те тезиса на германеца Мартин Лутер.

Е, има и промени. Преди години флагманът на похода срещу „лошите” религии бе ВМРО. Но след последните избори тази партия изпадна от Народното събрание и сега възможностите й за обработка на общественото мнение са много по-ограничени. Но от четири години имаме нов феномен – появи се крайно националистическата, и дори в реториката си срещу малцинствата, малцинствените религии и чужденците надхвърляща национализма, и плътно докосвайки се до националсоциализма, партия „Атака”. Вече в два парламента тази партия има присъствие – с по около 20-тина депутата, а водачът й Волен Сидеров дори излезе на балотаж срещу сегашния президент Първанов преди три години и спечели внушителните около 600 хиляди гласа.

Тази партия, наред с другото, иска нещо, което никоя друга партия дори не си е помисляла – „съгласуване със Светия синод на всички важни обществени проблеми и законопроекти, създаване на статут на БПЦ като институция, финансово и организационно стабилна, която да заеме определящо място в българското общество и да очертава ценностната система за бъдещето на България.” (в-к „Атака”, същия брой). Единственото място в света, където е осъществен на практика такъв модел на управление, е Иран - Ислямската република Иран. Какви са последиците от това за човешките права и демокрацията се видя за пореден път съвсем скоро, при кървавото смазване на протестите срещу фалшификациите, направили възможно преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад на поста президент на тази страна.

Политическата сделка. За опазването на демократичните ценности и на фундамента на уважение към правата на човека, на който се крепи конституционния ред у нас, няма по-голяма опасност от сега съществуващата фактическа коалиция между „Атака” и имащата относително мнозинство в парламента партия ГЕРБ. Както опитът за промяна на религиозния закон, така и съвсем пресния пример с абсурдното предложение да се направи референдум за новините на турски по БНТ, показва, че първо фактическата управляваща коалиция е между ГЕРБ и „Атака”,  и второ, че „Атака” иска от „старшия партньор” определена цена за парламентарната подкрепа. Бойко Борисов реши да управлява сам и да не прави коалиции. На другия парламентарен съюзник – „Синята коалиция” – са дадени три заместник министерски поста, но „Атака” досега не е получила никакви назначения на свои кадри на високи постове, или най-малкото нищо не се знае за такива, ако са се случили.

ГЕРБ и Бойко Борисов (впрочем в тази партия, която е фюрерска по дизайна си, важен е единствено лидерът, тъй че вместо ГЕРБ спокойно можем да употребяваме името Бойко Борисов) очевидно поради страх от реакцията на Брюксел не дадоха постове в изпълнителната власт на „Атака” [i]. Но, противно на парламентарната традиция, тази партия, без да е пласирала свои хора в управлението, гласува в Народното събрание заедно с „Атака”. А електоратът на Волен Сидеров се пита защо партията, за която те са гласували, изобщо подкрепя управляващата партия, ако в замяна не се получава нищо. И ако липсата на икономически придобивки може криво ляво да се обясни с т. н. „Криза” и с т. н. „лошо наследство”, то продължаващото съществуване на това „толкова страшно нещо” – новините на турски език, както и това, че „сектите” все още не се „изкореняват” - не може в очите на правоверния „атакист”  с нищо да се обясни.

И затова Сидеров прави абсурдни предложения, а управляващата партия, първо в лицето на Божидар Димитров, а след това и в лицето на самия премиер, ги подкрепя. ГЕРБ подкрепя, първо, защото мисленето на самия Бойко Борисов е твърде националистично (да си спомним репликата, че целите на „Възродителния процес” били добри, но методите – не; какво, ако не оправдание на престъплението „възродителен процес” представляват тези думи, и може ли да ги каже някой, който е действителен демократ?), и второ, защото за манталитета на този политически лидер да направи отстъпки по такива неща като малцинствени и религиозни права на съюзника си Сидеров е „дребна работа”. Нали не става дума за пари, за бюджета, за икономиката, за т. н. „реформи” в тази област? Това са важните неща според Бойко Борисов, а другото не е. Едно мислене, което несъмнено е голяма заплаха за правата на човека у нас.

Сега Европейският съюз и това, че сме зависими от него, представлява бариерата пред удовлетворяването на исканията на Сидеров. Но утре, когато действителната парламентарна подкрепа на ГЕРБ се сведе единствено до „Атака”, дали премиерът няма да се изкуши да прокара някои от мракобесническите искания на „Атака”, може би не в най-праволинейния им вариант, за да се запази на власт?

Един от печалните резултати от т. н. „преход” е, че у нас така и не се формира достатъчно силно обществено мнение, способно да разпознава „отдалеч” крайния национализъм, ксенофобията и ненавистта към човешките права. Така стана възможно да се появи популистката партия „ГЕРБ” и нейното, така да се каже, „първо и автентично” издание – „Атака”. (Разбира се, между двете има ред важни разлики, но в много от съществените пунктове, касаещи правата на човека, мненията на водачите им съвпадат или са много близки.) Това е голямата опасност за демокрацията у нас сега, и в частност за религиозните права на гражданите. С нея трябва да се борим с всички налични граждански средства.

Всички права запазени © 2009


emil_cohen_smallЕмил Коен е социолог. От 1994 г. се занимава с правозащитна дейност. Той е основател и президент на правозащитната група Фондация „Толерантност”, която се занимава с религиозните права на гражданите, един от основателите е на БХК и е член на неговия Управителен съвет. Той е редактор на електронния бюлетин на БХК „Правата на човека във фокус”.







Бележки
_________________

[i] Можем да си представим какво би станало с имиджа на България, а и с паричните потоци, които идват от Европейския съюз, ако крайните националисти от „Атака” бяха получили постове в изпълнителната власт.