Печат

Някои проблеми в отношенията между местната власт и вероизповеданията

Георги Кръстев

Брой 23

Докладът на Държавния департамент на САЩ за религиозните свободи (за България: 1 юли 2008 г. - 30 юни 2009 г.) започва така: „Правителството като цяло спазва правото на свобода на вероизповеданието на регистрираните религиозни групи. През отразения в доклада период продължиха да се появяват сведения за нетолерантност от страна на местните власти”.


Изразът „като цяло спазва” е висока оценка за изпълнителната власт при съблюдаване на международните стандарти по правата на човека и в частност религиозните права и свободи. В него е заложено разбирането, че гарантирането на тези права не е еднократен акт, а динамичен процес, който изисква постоянното усилие на институциите за поддържане на постигнатото ниво.


Същевременно за пореден път и в този доклад се акцентира върху факта, че макар на нормативно ниво да е уредено правото на избор и практикуване на вероизповедание, то в отношенията между органите на местната власт и религиозните общности все още има някои проблеми. От практиката на дирекция „Вероизповедания” тези въпроси могат да бъдат обобщени в няколко групи – регистрация на местните поделения на вероизповеданията, общински наредби и други актове, които съдържат текстове, свързани с религиозната дейност, строеж на молитвени домове и пряка намеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности.


Превратно местно тълкуване на режима за регистрация


Една от възможностите за регистрация на местните поделения на вероизповеданията е уведомителният режим при кметовете на общини (чл. 19 от Закона за вероизповеданията - ЗВ). При влизането в сила на Закона за вероизповеданията през януари 2003 г., поради липса на практика по прилагането му от местната администрация, се получиха известни неблагополучия. Те бяха свързани с неспазването на сроковете, предвидени в ЗВ – 7 дневен за вписването в общинския регистър и 3 дневен за уведомяване на дирекция „Вероизповедания” за извършването на това вписване, с оглед контрол по спазването на ЗВ.


По инерция на места продължаваха да прилагат Наредбата за регистрация на ръководните органи на признатите от МС изповедания (ПМС № 225/1994 г.), която макар и да не е формално отменена, е издадена на отпаднало законово основание и не е приложима. Макар и инцидентно, имаше случаи на изискването на документи извън кръга на предвидените в чл. 19 и необосновани откази при наличието на изрядна документация.


Най-парадоксален беше случаят, когато при регистрацията на местно поделение на друго вероизповедание, общинският служител беше изискал документ за съгласие за вписването, издаден от Българската православна църква. В редица общини регистрацията на местно поделение на определена религиозна общност се приемаше като предварително и едва ли не задължително условие за извършване на религиозна дейност, нещо което по никакъв начин не произтича от разпоредбите на ЗВ.


Разбирането на законодателя е, че регистрацията е само възможност една религиозна общност да влезе в граждански оборот, чрез своята религиозна институция и не е необходима за публично практикуване на вероизповедание. В резултат на многобройни консултации на дирекция „Вероизповедания” с представители на местната власт, а в някои случаи и предупреждения за прилагане на административно-наказателните разпоредби на ЗВ, считаме, че тези проблеми вече до голяма степен са преодолени и е установена съобразена със закона практика по регистрация на местните поделения на вероизповеданията.


Ролята на общинските наредби в противопоставяне на религията


И в настоящият момент проблеми създават наредби на общинските съвети, отнасящи се до отношенията между вероизповеданията и общините (Пловдив, Габрово, Плевен и др.).


В средата на деветдесетте години, приемането на наредби, регулиращи тези отношения, бяха инициирани основно от общински съветници на ВМРО. Тъй като в ЗМАМС изчерпателно са изброени сферите, в които общинските съвети могат да играят регулаторни функции и в никакъв случай правото на избор и практикуване на вероизповедание не попада сред тях, дирекцията сезираше областните управители да спират тези наредби и да ги отнасят в съда.


В момента е намерен законоподобен начин подобни текстове, в повечето случаи противоречащи на ЗВ, да бъдат вкарвани в наредби за спазване на обществения ред на територията на определени общини. Въз основа на тях се препятства публичното практикуване на вероизповедание, като не се разрешава разпространението на литература, проповядването или друга религиозна дейност, в някои случаи се съставят констативни протоколи, актове и наказателни постановления, с които се налагат глоби.


Като специализирана администрация дирекция „Вероизповедания” не може да отмени или обезсили тези наредби, но винаги насърчаваме религиозните общности да защитават правата си по съдебен път, защото сме дълбоко убедени, че ограниченията в тези наредби не са допустими в едно демократично общество.



Казусът „Бургас” и позицията на Дирекцията

Особено фрапиращ случай имаше в гр. Бургас. В дирекция „Вероизповедания” чрез религиозните общности постъпи копие от писмо от 09.04.2008 г., подписано от г-жа Йорданка Ананиева, заместник кмет на община Бургас, и г-н Иван Димитров, инспектор в МВР, гр. Бургас до директорите на училищата в общината. Писмото е придружено от информация за три регистрирани от СГС вероизповедания – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Свидетелите на Йехова и Съюза на евангелските петдесятни църкви. В информацията се съдържат обидни квалификации и необосновани и неверни твърдения.

С това писмо грубо се погазват религиозните права и свободи на големи групи български граждани и с това се нарушават Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Законът за вероизповеданията. Съдържанието на писмото е в противоречие и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

Сходна с нашата позиция беше и тази на националния омбудсман г-н Гиньо Ганев. Тъй като преценихме, че такова едно действие попада в хипотезите на чл. 164 и чл. 165 от НК, с писмо № 02.18-246/2008 г. дирекция „Вероизповедания” е сезирала Окръжна прокуратура Бургас, с молба да се образува проверка по случая, за да се защити едно от основните права на българските граждани.


Затрудноно строителство на религиозни сгради

През последните години като проблем в отношенията между религиозните общности и местната власт се очерта строителството на молитвени домове. От една страна това се дължи на липсата на опит на вероизповеданията, който да им позволи да комплектуват необходимата документация и спазят предвидените процедури. От друга страна има и случаи на тенденциозно отношение, дори дискриминационно, на представителите на местната власт.

Особено показателни са двата случая с опитите за строеж на два молитвени дома на Свидетелите на Йехова във Варна и Габрово. Бяха използвани всякакви процедурни пречки, за да се осуети това строителство. Дори се стигна дотам, че кметът на Варна г-н Кирил Йорданов в два вестника - „Позвънете” и „Народно дело”, без никаква аргументация казва: „Нямам никаква нагласа да издам разрешително за строеж”.

Единствената възможност на това вероизповедание остана да потърси правата си по съдебен ред.


Намеса във вътрешния религиозен живот


Последната група проблеми, на която ще се спра, е свързана с опитите на представителите на местната власт да се намесват във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции. През 2008 година се проведе Извънредна мюсюлманска конференция. Поради стремежа да се разреши въпроса за легитимност на централното ръководство на вероизповеданието, кметовете на населените места с преобладаващо мюсюлманско население регистрират масово мюсюлмански джамийски настоятелства. Подписка и отделно искане за свикване на конференция от съда също е подписан със съдействието на кметовете, чиято бройка е 160. Активистите на ДПС заели позиции в местната власт като общински съветници и кметове се включват в извънредната конференция като имами и председатели на джамийски настоятелства.


За да се формира кворум на тази конференция, кметовете, като председатели на местни събрания за избор на делегати, провеждат в един ден тези събрания, и впоследствие мнозинството от тези протоколи са заверени от същите кметове. Така се им се придава вид на официален документ и се формира изискуемия кворум за редовност на конференцията. От общия състав на делегатите на конференцията - 21 броя са били общински съветници, 54 кмета, които са се избрали за делегати на конференцията, формално са заемали длъжността „имам” или „касиер”, или „председател на настоятелство”. Повечето протоколи са изведени с номера от съответната общинска администрация . В конкретния случай 631 документа обвързват администрация пряко с избора на делегати на религиозния форум, което е явна намеса в самоопределението и ръководството на мюсюлманското вероизповедание.


Трябва да припомня, че при свикването на Обединителната мюсюлманска конференция през 1997 г. имаше съгласието и на двете спорещи страни, протоколите за избор на делегати да са заверени от кметовете. Независимо от това лица и от двете групи успяха да осъдят България в ЕСПЧ (Делата Хасан и Чауш и ВМДС срещу България). И по двете дела съдът беше категоричен, че държавата не е трябвало да посредничи при преодоляването на различията, а само да осигури търпимост между спорещите страни.



Заключение


Видно е, че дори 7 години след влизането на ЗВ в сила все още съществуват проблеми в отношенията между местната власт и вероизповеданията. Отчитайки това, дирекция „Вероизповедания” е планирала през периода 2010-2011 г. да организира поредица от обучителни семинари с общинските служители, отговарящи за вероизповеданията, за да се преодолеят недостатъците при осъществяване на тяхната дейност.


Всички права запазени © 2010. Свобода за всеки



georgi_krustev_120Георги Кръстев е завършил българска филология и тригодишна специализация по история и теория на културата в СУ “Св. Климент Охридски”, защитил е докторантура в същия университет. Специализирал в Хамбургския и Атинския университет. От 1993 г. работи като експерт и съветник в дирекция “Вероизповедания” на МС.