Печат

Защита на правото на християните на поклонение и проповед пред Европейския съд

Роджър Кишка

В началото бих искал накратко да обърна внимание какво означават религиозните свободи за средния европеец. Свободата на мисълта, съвестта и религията е гарантирана в член 9 на Европейската конвенция за правата на човека.

Европейският съд за правата на човека приема, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е един от крайъгълните камъни на всяко демократично общество. Съдът е постановил, че религиозната свобода е един от жизненоважните елементи, които придават идентичност на вярващите и на тяхната концепция за живота. В член 9 от Европейската конвенция за правата на човека е въплътено основно човешко право.

Свободата на избор на вяра и упражняването й е универсална и защитена свобода по силата на Европейската конвенция. Дискриминационното третиране на религията на исторически и етнически основания и такива по същество, което води до ограничаване на тази свобода на избор, е незаконно. Намесата от страна на държавата в упражняването на тези религиозни и философски убеждения, когато липсва необходимост от такава намеса, представлява нарушение на член 9 от Конвенцията.

Какво означава за вас религиозната свобода? Наред с други неща, тя включва правото да се молите по всяко време и навсякъде. Тя означава също, че можете да споделяте вашето мнение и вяра свободно, споменавайки Библията или Бог. Означава, че никой не може да ви каже какво да вярвате. Че имате свободата да следвате собствената си християнска съвест, дори и в професионалния си живот, без страх, че ще бъдете преследвани за това или уволнени от работа. Тя ви позволява да говорите открито за Христос независимо на какъв етап от живота си се намирате ... например в офиса си или в университета, който посещавате. Свободата на религията включва правото ви да живеете съгласно вярата си, независимо дали сте на работа, в магазина, в църквата или в класната стая.

Въпреки, че това е буквалният смисъл на разпоредбата, действителното тълкуване на член 9 постепенно води до нуждата от отстояване срещу някои доста сериозни заплахи за нашата религиозна свобода. Предлагам да започнем лекцията с разглеждане на правото ни да говорим и да чуем истината.

Европейският съд за правата на човека тълкува свободата на изразяване, за да защити не само информацията или идеите, които се приемат благоприятно или се считат за безвредни или незначителни, но и тези, които са обидни, шокиращи или смущаващи; такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество. Свобода, която защитава единствено идеи, приемливи за всички, не е свобода. Международното право нито гарантира, нито дори провъзгласява правото "да не бъдеш засегнат". В този смисъл, междуправителствените органи като Европейския съюз или на Съвета на Европа не могат да се стремят към създаване на нов закон. Вместо това, те трябва да формират своята политика така, че да спазват установеното право и буквата на закона и да им дават гласност. А законът именно разпорежда, че разпространяващите се напоследък закони относно "речта на омразата", в които подбуждането и непосрествеността на обективна заплаха не са нужна предпоставка, са в пряко противоречие със защитата на свободата на словото.

Освен това, без свободата на изразяване свободата на религията е изпразнена от съдържание. Характерното за свободата на религията се крие във факта, че тя е единственото основно право, което признава трансценденталното. Това е свобода, която в максимална степен урежда интимната и лична връзка на човека с неговия Бог. В основата си, свободата на религията изисква, и законът защитава, правото на изразяване на вярата и по същество правото да се опиташ да убедиш другиго в нейната истинност.

Законите, уреждащи "речта на омразата", имат неблагоприятен ефект върху религиозната свобода с разпоредбите си, постановяващи, че всеки апел за истина, било то морална или духовна, е наказуем. Европейските нации имат задължението да останат неутрални по отношение на моралните възгледи, съдържащи се в религиозните реч. Следва да се има предвид, че една държава може да приеме закони, с които да създаде благоприятни условия за мирно съществуване на взаимно конкуриращи се мирогледи, но тя не може да приема закони, с които да гарантира, че същите тези мирогледи не могат да бъдат изразявани в публичното пространство, понеже се различават по съдържание. Нито пък държавите могат да налагат на вярващите да не говорят публично това, което считат за духовни истини.

Окончателният продукт от поощряването на крайния релативизъм е инкубацията на среда, подходяща за фундаментализъм. Защото на ръба на релативизма лежат много привлекателните наченки на фундаментализма, при който хората ще стигат до крайности да се счита за Истина с главно „И“ това, което те считат за истина.

Принципът на толерантност и недискриминация е развит, за да действа като щит, но твърде често сега се използва като меч за осуетяване на основните свободи на религията и изразяването. Толерантността бавно се превръща в тоталитаризъм. Свободата за изразяване на духовните идеи, базирани на свещените текстове, която Аке Грийн употреби в библейски обоснованата своя проповед относно хомосексуалното поведение, доведе до осъждането му на лишаване от свобода. Вярата в моралните истини, базирана на религиозното учение, така както беше изложена от Роко Бутильоне, по време на неговото конфирмационно изслушване пред Европейската Комисия, доведе до отлъчването му от обществото в професионално отношение от страна на държавните власти.

С приемането и прилагането на законите, уреждащи "реч на омразата", пресъздаваме понятията "ерес" и "ортодоксалност". Някои идеи са защитени, други - преследвани, и човешки живот може да бъде унищожен заради поддържането на грешни идеи. Всъщност, отвъд това да се позволява на различните идеи и начини на мислене да се конкурират равнопоставено на свободния пазар на идеи, непопулярните идеи не само не се обсъждат, но се и наказват. Както беше посочено по-горе в случаите на Грийн и Бутильоне, религиозните представи за сексуален морал или за открита критика на някои групи религиозни вярвания са забранени.

Трябва да припомним, че Европейския съд по правата на човека многократно е приемал, че "свободата на изразяване съставлява съществен фундамент на демократичното общество, едно от основните условия за неговия напредък и за личностната изява на всеки индивид". Никога не бива да забравяме уроците на 1989 г., например. Бракът на основните свободи на религията, изразяването и събранията доведоха до създаването на Солидарност в Полша. Без правните предпоставки, позволяващи откритото изразяване на морални и религиозни убеждения, Солидарност щеше да се провали. Несъмнено със същите тези уроци се сблъска и България. Както ни учат уроците на историята, ние трябва да прегърнем тези свободи, а не да ги потъпкваме.

Едно право, което е много тясно свързано със свободата на изразяване, е правото да проповядваш Евангелието на ближния си и като цяло да споделяш вярата си с други. Съгласно правилата на Конвенцията, тази свобода се ползва с широка защита и в редица случаи Европейският съд налага наказания на държавите-членки за злоупотреба със законите за анти-прозелитизма. За съжаление обаче, все още съществува проблемът, че тези закони продължават да се прилагат, и то предимно, за да се наказват евангелските християни.

В Обединеното кралство все по-често виждаме улични проповедници, вкарани в затвора за проповядване против хомосексуалното поведение и за покаяние. Повечето от нас знаят за прословутия случай на пастор Аке Грийн в Швеция, който беше осъден на шест месеца затвор за проповядване срещу хомосексуалното поведение. В Гърция Алианс за правна защита помага за финансиране защитата на евангелски християнин, който е спечелил съседа си християнската вяра, въпреки че там действа закон за анти-прозелитизма. В Турция, която е кандидат-членка за Европейския съюз, Алианс за правна защита наскоро подаде искане да се намеси в случая на един мисионер, който беше арестуван за евангелизиране (проповядване на Евангелието – б.р.), и да действа от негово име. Беше обвинен в обида към Мохамед. Отправените към него обвинения бяха шокиращи по няколко причини, не на последно място от които е тази, че такъв закон не съществува дори в така наречената "светска" нация на Турция.

Приетото определение на законно евангелизиране и на незаконен прозелитизъм все още не е дефинирано от Европейския съд за правата на човека. Само веднъж съдът се основава на закона за прозелитизма в случая на петдесятни авиатори от гръцките военновъздушни сили. Съдът е постановил, че гръцкият закон за прозелитизма следва да се поддържа в случая на тримата военни офицери, опитали се да евангелизират млади редници от гръцките военновъздушни сили. Съдът приема, че поради високия чин на летците, редниците може да са се чувствали под натиск или под заплахата да изгубят работните си места, ако не приемат християнството. Същите авиатори все пак бяха оправдани по обвиненията за прозелитизъм, що се отнася до опитите им да евангелизират обикновените граждани. Съдът е постановил, че тъй като летците не биха могли поради ранга си да упражнят натиск спрямо обикновени граждани, действията им по евангелизиране са законосъобразни.

Следователно, на база мнението на Съда можем да приемем, че евангелизирането, съгласно Конвенцията, може да се счита за незаконно от държавата-членка тогава, когато в процеса на споделяне на нечии верски убеждения в някаква степен е използван натиск или сила. Това ни води до последния случай на прозелитизъм в Гърция, за който споменах преди минута. В Крит, евангелист беше осъден от Апелативния съд само преди няколко седмици за престъпно прозелитиране на свой съсед. Въпросният евангелист – ответник по делото, твърди, че когато е водил съседа си към приемане на Христос, същият е имал вид на нормален и почтен семеен човек , без проява на умствена неустойчивост. Въпреки това, след обръщането му към вярата, на моменти започнал да проявява депресия, която без съмнение до голяма степен се дължи на натиска от семейството, противопоставящо се на неговото духовно обръщане, което в гръцката силно изразена православна култура може да се възприеме като позор. Твърди се, без да е доказано, че в крайна сметка приелият вярата е полудял и се е опитал да отнеме живота си. По-късно евангелският вярващ - ответник е арестуван за прозелитизъм с обвинението, че е обърнал в своята вяра човек с разстроено съзнание.

Случаят е особено опасен, защото гръцкият съд разглежда със задна дата душевното състояние на приелия вярата, вместо настоящите обстоятелства. Определено Съдът казва, че, тъй като приелият вярата понастоящем показва признаци на умствена слабост, то следва да е ясно, че евангелистът - ответник е знаел за умствената му слабост и затова се е възползвал от него в процеса на верско обръщане. Очевидно е, че ако всеки път, когато някой е воден да приеме Христос, ще трябва да се притеснявате за това дали този човек по-късно няма да покаже признаци на депресия или "слабоумие" (каквото и да означава), това ще има изключително неблагоприятен ефект върху евангелизма.

Твърде вероятно е Върховният съд на Гърция да не разглежда делото и то да бъде заведено пред Европейския съд за правата на човека, което би довело до постигане на много нужната яснота относно приеманите от Съда ограничения на прозелитизма.

Да минем към друг елемент на свободата на изразяване на християните, който е много важен: правото да се носят или показват християнски символи на публични места. Държавата не може да забрани един религиозен символ, просто защото е християнски или заради това, че може да засегне дадена малцинствена група хора. Защо е така? Защото християните се ползват от същите човешки права като всички останали и не е допустима дискриминация въз основа на факта, че символът е християнски.

Това изглежда твърде просто, но както наскоро съдилищата в Обединеното кралство посочиха, дори и тази основна свобода е обект на заплаха. В случая, свързан с полет на Бритиш Еъруейс, служителка на компанията се чувствала призвана като християнка да носи малко кръстче като начин да споделя вярата си в Христос. Било й казано от длъжностните лица на Бритиш Еъруейс, че може да скрие кръста или да не го носи, защото в противен случай може да обиди пътниците. Тази забрана за носене на кръст се случва по същото време, в което на всички останали религии е дадена възможността да носят религиозно облекло и бижута, каквито желаят да носят. Дори на членовете на религията на сикхите беше позволено да носят малки церемониални мечове или кинжали към своята униформа, докато малкият кръст е обект на цензура.

Има друг случай в Обединеното кралство, в който този път участва медицинска сестра, спряма която е проявена подобна цензура за носенето на кръста. Медицинската сестра Шърли Чаплин, е била уведомена от началниците си, че не й е позволено да носи малко кръстче на врата си, защото би могло да представлява риск за безопасността й, ако някой пациент го хване и дръпне. От тази гледна точка забраната за носене на бижута от медицинските сестри сякаш изглежда справедлива, но не и ако погледнем по-отблизо ситуацията. Отново, както и в случая с Бритиш Еъруейс, бяха направени изключения за други религии: най-вече за мюсюлманите във връзка с носенето на хиджаб. Освен това, на няколко пъти г-жа Чаплин е разговаряла с началниците си с предложение за алтернативни начини, позволяващи й да носи кръста си, без да създава риск за здравето или безопасността на своите пациенти или пък за себе си. Един такъв начин бил тя да носи кръста на лесно откъсваща се верижка, така че, ако пациент се закачи за него, колието веднага да падне от врата й. Отново става ясно, че цензурата спрямо кръста е предизвикана по-скоро от нетърпимост към християните, отколкото по каквато и да е друга причина.

Държавите-членки не могат да дискриминират християните за носенето на кръст или разпятие като израз на тяхната вяра. Нито пък могат да правят разграничение между една и друга религия, за да позволяват или забраняват носенето на предмети с религиозно значение. В своята Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основата на религия или убеждения Общото събрание на Организацията на обединените нации постанови, че "дискриминацията между човешки същества на основание религия или убеждения представлява обида за човешкото достойнство и отричане на принципите на Хартата на Организацията на обединените нации, и следва да бъде осъдена като нарушение на човешките права и основните свободи, провъзгласени във Всеобщата декларация за правата на човека и изложени подробно в международните пактове за правата на човека ..." Декларацията призовава държавите също да спазват правата на вярващите за използване и показване на предмети, свързани с религиозната им вяра. Ограниченията спрямо носенето на религиозни дрехи или символи не могат да бъдат налагани с цел дискриминация, (което е очевидно и в случая с Бритиш Еъруейс, и в случая с медицинска сестра - християнка). В по-късна Резолюция за премахване на всички форми на религиозна нетърпимост, приета от Общото събрание през 1993 г., ООН потвърди, че държавите трябва „да гарантират, че техните конституционни и правни системи предоставят пълни гаранции за свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията...". Това разбира се следва да се отнася и до носенето или показването на кръста, както и до християнски евангелизъм.

Тези случаи ни напомнят за делото Лауци срещи Италия, гледано от Голямата камара на Съда и приключило с решение по-рано тази година. В случая Лауци майката на ученик, която е атеист, съди италианската държава за това, че позволява излагането на кръстове в класните стаи на държавните училища. Долната камара на Европейския Съд постанови, че Италия всъщност е нарушила правото на г-жа Лауци, гарантирано й в Конвенцията, тъй като наличието на кръстове в класните стаи втълпява католическата вяра у детето й. Това беше доста радикално решение, в което най-малкото можеше да се каже, че Европейският съд не намира нарушение на правата на родителите, чиито деца са настанени в заведения за психично болни или са отнети от тях поради желанието на родителите те да бъдат обучавани у дома, или пък на родителите, изпратени в затвора за повече от 40 дни поради отказа им да позволят техните 8 и 9 годишни деца да присъстват на двудневни лекции по сексуално образование. Ясно е, че моралният компас на Съда е обърнат с главата надолу и е далеч от идеята за защита на християнската вяра.

Италия обжалва това решение пред Голямата камара на Европейския съд и тя допусна делото за разглеждане. С петнадесет гласа срещу два Голямата камара постанови, че Италия е в правото си да има кръстове в училищата и че кръстът не внушава религиозни убеждения. Казано по-конкретно, Съдът постанови, че не може да допусне дискриминиране относно кръста, само защото е християнски символ.

Това решение е важно за свободата на изразяване на християните по ред причини. Трябва да се учим например от Съединените щати какво става, когато се налага цензура на християнството в класната стая. Първата молитва в американските държавни училища беше забранена. Това обаче не направи радикалните секуларисти много щастливи, поради което следващата стъпка беше да се премахне всяко споменаване на християнството на стената: кръстове, 10-те Божи заповеди или всичко друго, което би могло да се тълкува като християнско. Освен това, учителите бяха принудени да си махнат собствените Библии от бюрата в класните стаи. Ситуацията в момента е дотолкова зле, че се стига до наказване на деца, които искат да се молят в междучасието в сградата на училищата. Имаме случаи в САЩ, в които деца са късани на изпит по художествени изкуства или по история, защото са искали да рисуват картини с християнско значение или да пишат за Исус Христос като историческа личност. Когато позволим да ни бъдат отнети религиозните свободи, ситуцията вече не е така проста, както при отказа ни само от едно единствено право. В действителност, това е стратегията на нашите опоненти: не просто да ни отнемат дадено право, но да ни отнемат правата постепенно, едно по едно, така че преди да се усетим, да останем без никакви свободи.

Намерението на радикалните секуларисти е да премахнат и кръста, и християнството от публичното пространство. След случая Лауци, друга жалба срещу Румъния беше подадена до Съда на същото основание, както в случая Лауци. Жалбата на подобен случай в Гърция също се подготвя да бъде подадена до Върховния съд. Не мисля, че е случайно съвпадение обстоятелството, че всички тези случаи възникват по едно и също време. Освен това, не мисля, че тези случаи имат нещо общо с това да се твърди, че християнските символи в публичното пространство са обидни.

Един случай в САЩ илюстрира много добре намеренията за пълно премахване на християнската изява публично, във всяко отношение без изключение, като се остави само правото на християнска вяра като лично право или като право, чието упражняване да бъде ограничено само в рамките на църквите. Предмет на разглеждане в един случай в Съединените щати е жалбата на федералните власти за премахване на голям кръст в пустинята Мохаве, посветен на жертвите на войната. За да видиш кръста, трябва да караш няколко часа през една от най-горещите пустини в света, и би могъл да го видиш, само ако успееш да не се загубиш. Това повдига въпроса как така кръст, до който и с кола можеш трудно да стигнеш, е обиден и трябва да бъде премахнат от държавната земя.

Това ме води и към последната тема за дискусия днес - темата за така нареченото "анти-дискриминационно" законодателство. Дотегнало ни е от антидискриминационно законодателство в областта на заетостта и доставката на стоки и услуги. Тези закони очевидно звучат много добре, доколкото защитават хората от дискриминация, основана на признак раса, религиозни убеждения, възраст, инвалидност и други. Проблемът с тълкуването им е, че едно от основанията на защитата е така наречената "сексуална ориентация". Това може да означава, че всички християни, техните служения и самите църкви могат да бъде принуждавани активно да подкрепят хомосексуалното поведение. В действителност, в почти сто процента от делата, разглеждани досега на местно ниво в страните в Европа, в които правото на християнина да има морални убеждения и съвест се сблъсква със "сексуалната ориентация", религиозната свобода претърпява загуба.

Обединеното кралство например е доказало, че прилагането на тези закони е рецепта за извършване на потисничество спрямо християнския мироглед. Наскоро в Обединеното кралство собственици, предоставящи дома си за нощувка и закуска, бяха успешно съдени заради отказа им предоставят стая в дома си на еднополова двойка, основан на религиозните им убеждения. В друг случай, на приемно семейство беше отказано правото да осигурят приемна грижа на дете, тъй като са против хомосексуалното поведение. Дейността на повечето католически агенции за осиновяване, която искрено се крепеше на християнските ценности, също беше прекратена заради отказа им да предоставят деца за осиняване на еднополови двойки.

През май Европейският съд за правата на човека прие за разглеждане случая на Лилиан Ледъл – регистраторка, изповядваща християнството, която беше уволнена заради искането си да бъде освободена от ангажимента да проведе бачна церемония на двойка от един и същ пол, тъй като противоречи на вярата й, и случая на Гари Макфърлейн, християнски съветник, който беше съкратен от работа за грубо отношение, изразяващо се в отказа му да съветва еднополови двойки по проблемите на сексуалните отношения. Резултатите от тези случаи с партьори от един и същи пол ще имат драстично въздействие върху правото що се отнася до тълкуването на анти-дискриминационните закони и на възраженията срещу закона основани на свободата на съвестта правени от християните в Европа.

Но Обединеното кралство не е единствената страна, занимаваща се с проблема доколко анти-дискриминационните закони в действителност водят до дискриминиране на християните. В Испания Алианс за правна защита защитава собственика на ресторант, който е съден за това, че отказал да даде ресторанта си под наем на двама мъже, които искали да проведат там собствената си церемония по сключване на т. нар. еднополов „брак“. Освен това, Европейският съюз влага невероятни усилия за приемането на Директива, която да бъде задължителна за всичките 27 държави-членки, включително България, за въвеждането на същите анти-дискриминационни закони, които се прилагат в Обединеното кралство, като установено и непроменяемо право за цяла Европа. Въпреки че все още не е действащо право и е възможно никога да не стане (особено след като Алианс за правна защита има мнение по въпроса), Директивата бива налагана на всички страни-кандидатки чрез лъжи, фалшиви обещания и измама. Хърватска, Молдова и Сърбия са само някои от жертвите на разпространяването на анти-дискриминационно законодателство.

Алианс за правна защита работи усилено пред Европейския съд, за да се стигне до правенето на разграничение между "хомосексуално поведение" и дискриминация срещу хомосексуалистите. Така например, ако един консултант не желае да предлага терапия за по-добри сексуални отношения на двойка от един и същи пол, понеже смята, че хомосексуалното поведение е грях, то това не би трябвало да се счита за дискриминация, основана на "сексуална ориентация", защото противопоставянето не е насочено към конкретната двойка, а към идеята за подпомагане на тяхното хомосексуално поведение. Работим усилено и в посока Съдът да приеме понятието "разумно приспособяване", което е голям напредък, и вече е признато в американското право. Разумното приспособяване изисква един работодател да улеснява искреното придържане към определени религиозните убеждения, освен ако това води до прекалена намеса в работата. Така че, в буквално всички споменати по-горе случаи съдилищата да могат да отсъдят в полза на ответниците – християни съгласно това разбиране. Важно е да се каже, че идеята за "разумното приспосояване" не цели да осигури специални привилегии за християните, а само да осигури защита на правата, които вече са гарантирани с Европейската конвенция за правата на човека.

В заключение ще кажа, че дадената от мен информация дава възможност да мислим за текущите заплахи срещу християните, както и за възможностите ни за успех и нуждата да се организираме.

Без съмнение опонентите ни са организирани и ожесточени. Затова, ние трябва да бъдем още по-организирани и упорити. Участвайки в тази конференция, имаме златната възможност да развием стратегия за сплотяване и сътрудничество в защита на религиозната свобода в Европа и в международен план.

Нито един индивид или организация не би могъл да спечели тази битка сам, точно както нашите опоненти не са успели да завладеят територията, която вече имат (в публичното пространство – б.р.) поединично. Това е битка, която не може да бъде загубена и битка, която несъмнено ще сложи отпечатък на нашето поколение. Както всички добре знаем, за да спечелим тези битки са ни нужни съвместни усилия. Затова и призовавам всички ни да използваме времето ефективно, както в рамките на този форум, така и извън него, за да изградим последователна стратегия за победа.

Трябва да се стремим да видим закони, които утвърждават религиозната свобода, защитават живота от зачатието до естествената смърт, защитават семейството и запазват брака така, както е установен да бъде между една жена и един мъж. Нужно е да си възвърнем изгубеното, да защитаваме това, което имаме, и да формираме бъдеще, в което християнската религиозна свобода ще бъде защитена и утвърдена! Затова и заключителният ми въппрос към вас е следният: изправени сте пред предизвикателство... Как ще му отвърнете?

 


 

Roger_KiskaРоджър Кишка служи като юрист при Фонд Алианс за правна защита. Базиран в Братислава, Словашката република, той се специализира в международното решаване на спорове, с акцент върху европейското законодателство. След присъединяването си към АДФ през 2008 г. Кишка придобива своята правна степен, през 2003 г. в юридическия факултет Аве Мария, в Ан Арбър, Мичиган. Работи като адвокат в Европейския център за законност и справедливост. Киска успешно се явява по дела пред Европейския съд по правата на човека и предоставя експертен брифинг на различни комисии в Европейския парламент. Роджър има магистърска степен по История на Църквата от Университета Вандербилт през 1999 година. Практикуава право от 2003 г, като е член на адвокатската колегия в щата Мичиган, и е преминал изпита за адвокат в Обединеното кралство. Той живее в Братислава, столицата на Словашката република.