Ролята на религиозната свобода в живота на Световното евангелско християнство

Написана от Джон Лонгли

В тази лекция ще разгледаме въпроса от каква основна свобода (право) имаме нужда, за да отстояваме нашето свидетелство за провъзгласяване Евангелието на Исус Христос според Писанията. Основният въпрос, който трябва да си зададем е: "Колко свобода ние е необходима, за да имаме възможност да свидетелстваме за Евангелието?"

Библията, която за нас като християни е свещена книга, провъзгласява само едно послание - посланието за това как от създанието Бог е предвидил план за спасение и изкупление на човечеството. Въпреки че посланието е едно, учудващо е колко различна е представата за това Евангелие в Стария завет, в сравнение с представата в Новия Завет.

Историята за изкуплението в Стария Завет започва с призива на Бога към Авраам да се покланя само на него и да бъде баща на велик народ - Израел, които е определен да бъде Божия избран народ. Бог не само нарича Израел свой избан народ, но му дава определена земя - Обетованата земя. След излизането от Египет Бог довежда народа си обратно в Обетованата земя. Казва им, че ако спазват законите, дадени от Него на Моисей, ще да живеят в тази земя в мир с враговете си. Но за да се предотврати всякакво оскверняване с греховете на първоначалните обитатели - ханаанците, те трябва да ги обрекат на пълно изтребление. Земята трябва да бъде изчистена от всичко, което е в противоречие с Божия план за Израел. Всеки грях трябва да бъде изкоренен. Между другото, в някои отношения това прилича на плана за исляма в Корана - Мохамед завладява народите на Близкия Изток и им налага теокрация - управлението на Аллах, мюсюлманския бог. Тези, които не са се обръщали към Аллах или са отказвали да му се покорят, са бивали изклани, което е и причината за избиването на половината от населението на Египет през осми век.

Както знаем, прекрасният Божий план за Израел не се осъществява. Ханаанците може и да изтребени, но грехът и бунтът в сърцата на израилтяните не е изкоренен. След много опити за спазване на Божиите закони, в крайна сметка цялата система се срива и сам Бог допуска народа Му да отиде в изгнание. Става ясно, че дори и с перфектните закони, дадени от самия Бог и при наличието на плодородна и продуктивна земя, в която по думите от Светото писание "текат мляко и мед", човешките същества, създадени по Божия образ, не съумявят да спазват Божиите небесни закони и да живеят в мир под Неговата закрила.

Въпреки това, от началото на света Бог е предвидил по-добро разрешение. Той изпрати Своя Син - Исус, за да проправи различен път, един по-добър начин за осъществяване на първоначалния план на Бога. Божието царство на земята вече не ще се основава на избран род, живеещ на избрана територия по силата на законите, приложими за живеелите й. Божието царство вече няма да е материално. Още в началото на Своето служение Исус казва, че Божието царство "не е от този свят". Той провъзгласява, че Божието царство е вътре в нас. Че трябва да живеем като светилници в един греховен свят. Ние трябва да сме солта, придаваща смисъл на езическите общества, в които живеем (Матей 5:13). Евреите, макар и все още да са Божиите хора, за които Той е предвидил специален план в края на времената (Римляни 9), вече няма да бъдат единствените хора, избрани да бъдат светлина за езичниците (Исая 49:6, "Ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край"). Това е именно задачата на Църквата – Божиите избрани хора, спасени и осветени чрез смъртта на Христос на кръста. В очите на евреите това послание е шокиращо. То застава срещу всичко, на което те са учени през дългата си история. Но това е планирано от Бога, за да бъде заменена предишната повеля, които не е изпълнена поради неподчинението на Израел.

Има една особена и много значителна разлика между Стария и Новия завет, която ме порази. В Стария Завет Божият народ се е ползвал с обещанието за мир и просперитет, ако се покорява на Бога. Посланието на Исус в Новия завет е съвсем различно. Ако Му се подчиняваме и вършим Неговата воля, можем да очакваме гонения, а не просперитет. Истинността на тези думи е потвърдена в историята на Църквата. Обратното също е вярно. Ако не Му се покоряваме и не живеем благочестив живот, най-често не сме заплашени от преследване. И това е очевидно, ако проследим историята на Църквата.

Църквите ни на запад се свиват. Църквата не расте и няма влияние в обществото. Понякога хората ми казват: „Имаме нужда от преследване, защото, където има преследване, там има и църковен растеж". Но пропускат нещо съществено. Гонението идва от Сатана и неговата свита. Ако не живеем като християни, църквите ни няма да растат, хората няма да стават християни и Сатана ще е щастлив. Няма нужда той да ни преследва. Но ако чрез нашето свидетелство Божието царство се разраства, това значи, че царството на Сатана се свива, и че той е ядосан и ще започне да ни преследва. Не бива да се молим за преследване, а за това Бог да ни помогне да му служим вярно.

Ето какво казва Исус за преследването, което се отнася до онези, които Го следват:

1. "Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас" (Матей 5:11-12).

2. "Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите. И се пазете от човеците, защото ще ви предават на съдилища ... Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене …“ (Матей 10:16-18)

Ние в Европа - и на изток и на запад - имаме наследство от почти две хиляди години на християнско свидетелство. Имаме и две хиляди годишна история на гонение и преследване. В продължение на четиристотин години ранните християни са били преследвани в цялата Римската империя. Когато християнството става призната религия в империята, преследването продължава през тези две хилядолетия срещу тези, които не приемат установената държавна религия. Свидетели сме как дори и в 20 век християните бяха подложени на жестоко гонение от нацисткия режим в Германия през 30-те и 40-те години.

Живея на Британските острови. Много хора си мислят, че това е място на идилия, където вярващите си живеят в мир и където никога не е имало гонения. Но не винаги е било така. През 16 век там е имало жестоко преследване на много християни, които са изгорени живи на клада, защото са отказали да се отрекат от вярата си в Христос. Тяхното свидетелство за Евангелието е платено с живота им.

Живея на малък остров, наречен Гърнзи – намира се в Ламанша между Англия и Франция. Преди четиристотин години дори на нашия малък остров е имало яростно преследване. През юли 1556 г. в моя град три вярващи жени са били изгорени заедно на клада - били са майка и двете й дъщери, една от които е била бременна. Това убийство има много особено място в историята на християнското преследване на Британските острови, тъй като докато горяли в пламъци, бременната жена родила бебето. То било измъкнато от огъня от един войник, но върховният съдия на острова разпоредил да бъде хвърлено обратно в пламъците, и така то умира с майка си и другите жени - най-малкият мъченик в историята на църквата. Именно история като тази е това, което ни обединява като християни, както в Европа, така и по целия свят, за да останем верни на Евангелието, както са били тези преди нас. А те все още ни вдъхновяват да бъдем верни до смърт.

По това време навсякъде в Англия християните - протестанти са били изгаряни на клада. По Божията милост, само две години по-късно - през 1558 г., преследването е спряно след възкачването на престола на първата кралица Елизабет. Две години по-късно мой предшественик, Мартин Лонгли, е бил изпратен от правителството на Англо-нормандските острови да отиде в Германия, за да учи при Мартин Лутер. През 1580 г. се завръща у дома и започва да проповядва протестантската вяра. Оттогава насам англо-нормандските острови са протестантски, както и Обединеното кралство.

Преди близо пет години отидох да чуя речта на мой приятел за преследването в Еритрея. Беше мисионер там. Той описа едни най-смразяващите картини на преследване, които някога съм чувал. Във времето за въпроси и отговори накрая му зададох въпроса: "Защо Бог допуска това? С каква цел позволява да се случи?" Той отговори: "За да очисти църквата Си". Разсъждавал съм за това и съм си задавал въпроса: "Бих ли искал същото да се случи с мен, при все че като християнин имам нужда от постоянно очистване?"

Докато пишех тази статия, погрешно написах "ролята на преследването в живота на световното евангелско християнство", но доколко това съвпада с темата за ролята на религиозната свобода в живота на световното евангелско християнство? Трябваше да спра и да мисля. Въпросът, който се породи в съзнанието ми, беше: "Дали религиозната свобода действително играе роля в живота на световното евангелско християнство?“ Даването на отговор на този въпрос ми се стори трудно.

В определен смисъл, дори и да нямаме религиозна свобода, разполагаме с възможността да свидетелстаме за вярата. Когато апостол Павел е с вързани във вериги ръце и крака в затвора, той пише: "Това е Благата вест, която проповядвам. Заради нея понасям страдания и дори съм окован, като някой престъпник. Но Божието послание не е оковано. Ето защо, понасям всичко заради Божиите избраници …"(2 Тимотей 2:9).

В Деяния на апостолите, глава 4 четем, че Петър извършва голямо чудо, като в същото време проповядва, че "спасението е само чрез [Исус]; защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим". Четем, че тогава съветниците от юдейската Синагога започват да разискват и обсъждат помежду си какво трябва да се направи по въпроса. Те решават, че за да се попречи на по- нататъшното разпространение на учението сред хората, трябва да предупредят учениците никога повече да не говорят в името на Исус. Затова ги викат обратно, като им казват, че по никакъв повод нямат право да говорят или поучават в името на Исус. Ето отговора на Петър и Йоан и продължението на историята: „Сами решете кое е справедливо пред Бога – вас или Бога да слушаме. Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се.“

Всеки път, когато съм посещавал християни, подложени на гонение, съм откривал прилика между тях и апостол Петър. Въпреки строгите ограничения, те намират начин да свидетелстват. Тук е мястото да бъде изяснено християнското свидетелство. Свидетелството ни като християни не се състои само в това, което казваме, но по-скоро във всичко, което правим. Арменските християни в Иран са изключително насърчение за мен. Още от апостолско време там съществува една църква. От времето, когато страната е завладяна от исляма, те са известни с това, че помагат на изпадналите в нужда, на своите съседи и вършат добри дела. Много малко са мюсюлманите, които ги критикуват, защото тази църква е пословична с добрите си дела. За жалост, някои евангелски християни в света свидетелстват на думи, но действията им не съответстват на това, което казват.

Всеки от нас лично трябва да продължи да бъде свидетел за Евангелието, дори това да означава да живеем като мъченици, каквито са били нашите предци. Всъщност смъртта на всички апостоли е била мъченическа. Но това не пречи да се обединяваме, за да направи всичко по силите си в защита на правата, които сам Бог ни е дал. Казвам "правата, дадени ни от Бога", а не "човешки права", затова защото смятат, че в нашия светски свят, в който твърдят, че Бог не съществува, основата за човешките права е обществен договор, сключен между хората. За съжаление твърде често се приема, че правата ни като човешки същества са ни дадени от държавата или от Европейската конвенция за правата на човека.

Това не е вярно. Член 1 от Всеобщата декларация за правата на човека на Обединените нации съвсем правилно казва: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права". Ние сме родени с тези права, те не са ни дадени от хора. Нужно е да отстояваме тази скъпоценна истина постоянно. И понеже са ни дадени от нашия Създател, тези права не могат да ни бъдат отнети.

Отвреме навреме подобно объркване е възниквало в контекста на закона. Тъй като там, където живея, действа англо-саксонската правна система, приемам за дадено, че имам право да върша всичко, освен това, което е забранено от закона. Тези, които живеят в континентална Европа, където действа правната система на гражданското право, приемат обратното, а именно, че не им е разрешено да правят нищо, освен разрешеното от закона. Тази разлика в концепциите има огромни последици. При действието на системата на гражданското право от съществено значение е да твърдите, че основните ви права на човешки същества са ви дадени от вашия Създател, а не от законодателя.

Има различни неща, които като християни заедно можем да направим, за да отстояваме човешките си права и по-специално религиозната си свобода.

1. На първо място, можем да действаме солидарно с нашите братя и сестри, които са преследвани заради правдата. Вземете за пример случая на Аке Грийн в Швеция. Пастор Грийн проповядвал за библейските учения за хомосексуалното поведение. От гледна точка на Библията бил прав и правилно тълкувал Писанието. Проповедта му не съдържала обиди и омраза към тези, които водят активен хомосексуален начин на живот. Въпреки това беше даден под съд за нарушаване на шведските закони, уреждащи речта на омразата. На практика първоначално сам трябваше да носи кръста си. Беше разбрал, че е невъзможно да намери адвокат-християнин, който да го представлява, защото адвокатите-христяни в Швеция знаят, че това би се отразило на тяхната професионална кариера. За щастие един адвокат на име Пърси Брат, който е председател на шведския хелзинкски комитет за правата на човека, се съгласи да го представлява. Като адвокат, много се гордея с направеното от г-н Брат. Дори евангелската общност не подкрепи пастор Грийн, както трябваше да се очаква. За да можеше да има силно представяне на библейското учение за хомосексуалното поведение, това, което тогава трябваше да се случи, беше всички евангелски пастори в Швеция да проповядват една и съща проповед по този въпрос в една и съща неделна сутринта. Това щеше да постави държавните органи в доста по-трудно положение. Щеше да се наложи да преследват всички евангелски пастори в страната и да ги пратят в затвора. Какво свидетелство за истината би било само. Вместо това, пастор Грийн беше сам.

2. Понякога не е нужно да правим публични изявления. По-подходящо може да се окаже да се направят постъпки вън от погледа на обществото. Аз и мой колега, Сам Ериксън, имахме много успешна среща в Пекин на 26 август, 1997 г. с г-н Йе Шао Уен - генерален директор на държавната администрация по религиозни въпроси. По време на обяда в трапезарията на Великата зала на народите на площад "Тянанмън" попитахме д-р Йе и неговия екип дали би имало някакви ограничения в Китай, ако да речем дванадесет души – християни се събират за молитва и изучаване на Библията в частни домове. След няколко минути дискусия помежду им на китайски, той ни каза, че няма и няма да има никакви ограничения, нито ще се изисква съгласие или регистрация, при условие, че: (1) не присъстват чужденци, и (2) броят на събралите се не надвишава дванадесет. Сам го помоли да ни даде това обещание в писмен вид. То беше публикувано в официалния уебсайт на китайското правителство, за да го видята всички, и е там и досега. В резултат на тази намеса, доколкото ми е известно, нито една група християни, които са по-малко от дванадесет души, не е била преследвана в Китай. Интересен извод следва от това. Веднъж попитах мой приятел от Китай как действа това на практиката. Той ми каза, че всеки път, когато домашната му църковна група достигне дванадесет души, тя се разделя на две. Попитах го колко често се случва това. Той ми каза: "Не е често, само веднъж или два пъти годишно". Бях изумен. Това означаваше, че растежът на тази местна църква беше от 100% до 200% всяка година! Не знам нито една църква в Европа, която да е постигнала нещо такова.

3. Друго нещо, което можем да направим като християни, е да действаме заедно за лобиране пред правителството и в подкрепа на тези, които са давани под съд (както трябваше да се случи в Швеция). Атеисти, хомосексуалисти и други в Обединеното кралство полагат огромни усилия, за да смажат християнството. Това се прави чрез закони, които целят да елиминират всички християнски символи и да накарат християните, които живеят съгласно християнската си вяра, да замълчат. Например, една стюардеса от Бритиш Еъруейс беше уволнена, заради носенето на златно колие с кръст, при положение, че например сикхите могат да носят тюрбани, мюсюлманите могат да носят ислямски шалове за глава и т. н. Уволнението й беше потвърдено от всички британски съдилища. В момента делото е висящо пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тя не е единствената жертва. Медицинска сестра – християнка беше наскоро уволнена за това, че се е молила за пациент. Лекар - християнин беше уволнен за това, че е предложил духовна помощ на пациент. Християнка - регистраторка по сключване на бракове беше уволнена за това, че е поискала от прекия си началник да я освободи от провеждането на гражданска церемония, представляващи ритуал по сключване на "брак" на лица от един и същ пол. Тя помолила това да бъде възложено на някой от колегите й. Хомосексуалните бракове не са разрешени във Великобритания, но хомосексуалистите наричат такива гражданските партньорства брак. Във Великобритания имаме християнски организации, някои от които са Християнски институт и Християни в действие, които наемат адвокати, за да защитават християните в съда. Във всяка страна се нуждаем се от подобни организации.

4. Преди три години се проведе голяма конференция в Мадрид, организирана от Мюсюлманския световен алианс и беше спонсорирана от крал Абдула от Саудитска Арабия. Бяха поканени представители на почти всяка религия по света. Целта беше всички събрани да се споразумеят в подкрепа на предложението на Организацията на обединените нации да се забрани охулването на религията. Група от 57 държави с предимно ислямско население, известни като Организация на ислямската конференция, беше представяла пред ООН в продължение на няколко поредни години резолюции, осъждащи охулването на религиите. Тези декларации, които твърдят, че има систематична атака срещу исляма след атаките на 11 септември в САЩ, призовават правителствата по света да приемат специални закони за забрана на всяка реч, която обижда, критикува или накърнява религията на всяко лице, и особено исляма.

Въпреки че до този момент резолюциите не са обвързващи, те постепенно овластяват ислямските правителства да се противопоставят на растящата нужда от демокрация и свързаните с това права на своите народи, като така проправят пътя за правно обвързваща международна забрана за критика на религията. Конференцията беше внимателно подготвена, за да има гаранция, че направеното предложение ще получи пълна подкрепа. За щастие кардинал Торан от Ватикана се изправи и се противопостави на предложението. Присъствах на конференцията като делегат на Световния Евангелски Алианс. Беше голяма привилегия за мен да стоя рамо до рамо със смелия кардинал от Ватикана, застанал в защита на правото на християните да провъзгласяват Евангелието на Христос, независимо че католиците нямат същото разбиране за Евангелието като евангелистите. Въпреки че не винаги се съгласяваме с другите, в някои случаи, когато е уместно да бъдем "съюзници в общата битка", трябва да работим с тези, които имат различни от нас идеи и да стоим заедно в дадени ситуации. През юни 1998 г. изнесох лекция за това в Париж. Ако проявявате интерес, можете да я прочетете в интернет на следния адрес (http://www.30-days.net/shop/download/hfe-co-belligerence.pdf ).

5. През последните четири години съм работил от името на Световния Евангелски Алианс със Световния съвет на църквите и Ватикана по изготвянето на документ, излагащ библейската основа за правото на християните да свидетелстват за Евангелието. Причината да бъде подета тази инициатива е, че много християни в света, особено римокатолиците и евангелистите, са обвинявани от изповядващите други религии в неетични методи на евангелизиране. Документът, наречен "Препоръки за християнско свидетелство в мулти-религиозния свят", е публикуван от Ватикана, Световния съвет на църквите и Световния Евангелски Алианс, и определя библейската основа за християнско свидетелство и мисия. Доколкото знам, правени са съвсем малко коментари на документа от страна на изповядващите други вероизповедания, защото те знаят, че написаното в документа е вярно и че техните собствени твърдения до голяма степен са неверни. И още веднъж ще кажа, че за мен беше привилегия да работя по създаването на документ, който да защитава християнското свидетелство, с хора, чиито вярвания се различават от моите. Трябва да се научим да работим с тези, с които не сме съгласни, стига да не нарушаваме собствените си принципи. Документа може да намерите на следния линк в интернет: http://www.oikoumene.org/fileadmin/files/wccmain/2011pdfs/ChristianWitness_recommendations.pdf

Това са само няколко примера за това как можем да се опитаме да защитим свободата си, да заявим това, което вярваме, а също и да защитим свободата на другите да изявяват своята вяра. Споменавам свободата на другите, защото Бог е дал на всеки човек основни права, независимо дали този човек Му служи или не. Не можем да отричаме на другите правата, които твърдим в своя полза.

В заключение ще използвам думите, които използвах преди 13 години по време на конференцията в Париж, на която говорих за съюзничеството в състояние на война. Влезли сме в духовна битка, която е преди всичко не срещу нашите човешки събратя, но срещу самия Сатана. И тъй като продължаваме борбата за религиозна свобода, можем да обобщим средствата, които са ни дадени, за да ни помогнат, припомняйки думите на апостол Павел в писмото му до Ефесяните:

"Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии" (Ефесяни 6: 10 - 18).


john_langlois.jpg Джон Лонгли е адвокат, дългогодишен председател на "Международни адвокати” и председател на Международната комисия за религиозна свобода в Световния евангелски алианс. Женен с двама възрастни синове.