Печат

Съвременни механизми на тоталитаризма: Карл Маркс и Европейският парламент подкрепят Законопроекта за детето

Виктор Костов

„Ти имаш право да живееш с твоите родители, освен ако това не ти вреди.” – Държавна агенция за закрила на детето
Адаптация за деца на текст от Конвенцията за правата на детето на ООН

„Добър ден. Нахранихте ли им децата? Докладвахте ли съседите?” – Градинар Парко,
във Фейсбук група за дискусия по Законопроекта за детето

„Не можем да разрушим неравенството между мъже и жени,
освен ако не разрушим семейството.”
– Робин Морган, „Сестринството е сила”

„Доброто управление обикновено започва в семейството, и ако моралната същност на един народ започне да деградира, това ще последва и политическата му същност.”
– Елиас Будино

Пътят към ада е постлан с добри намерения. Убеден съм, както в добрите намерения на авторите на този законопроект – поне в собствените им очи, така и в адските му последици, ако се превърне в действащ закон. Както робите нямат право на семейно щастие, така в малко по-различен вариант държавата днес отново, и планирано, навлиза в семейството, за да предефинира отношенията родители-деца и да администрира семейната обич. Под предлог „закрила на децата” и „подкрепа на родителите”. При внимателен прочит на проекта за Закон за детето, откъдето са тези термини, става ясно, че те са демагогия. Всъщност, те трябва да бъдат четени като: „държавата има собственост върху децата, не родителите” и „родителите са некомпетентни, затова социалните служби ще ги контролират”.

В обяснителен документ по повод на своя проект за Закон за детето (ПЗД), Министерство на труда и социалната политика (МТСП) обяснява, че това било един „иновативен” закон. Всъщност, техният проект датира от средата на 19-ти век. [1] Цялостната им политика към децата и семейството са марксистки – разрушаване на семейството, което Маркс наричаше „буржоазно”, а съврменните марксисти-хуманисти – „патриархално”.

Всеобща закрила, но от какво?

На въпроса кое наложи този законопроект, инициаторите му нямат смислен отговор. Имало много насилие, те били експерти, работили цяло година по него, когато сме говорели за деца, трябвало да има светлина. Тези медийно известни отговори обаче не достигат до същността на проблема.

Истината е, че този законопроект е залегнал в по-широка цялостна програма за предефиниране на семейството, морала и пола.

Служители на МТСП, по-ниско в йерархията, признават, че идеята за Проектозакона за детето е от чужбина. [2] Въпреки това, твърдят те, този законопроект не посягал на семейството, целта му била да се научим как да се държим с децата си. [3]

Парадоксът в официалните обяснения на представители на МТСП и поддържащи ги НПО е, че те твърдят, че „подкрепят” семейството. В същото време настояват, че не трябвало държавата да закриля вече само „децата в риск”, а всички деца; че търсели „превенцията”, а не последващото решаване на проблемите. Очевидно не само проблемните семейства вече са некомпетентни в очите на държавните и международни структури, а всички семейства. Социално инженерство, предефиниране на вековни фундаментални разбирания за семейство и пол, намеса на държавата в отношенията родители-деца, въвеждане на доносничество и презумпция за виновност до доказване на противното: това са ценностите, които всъщност се крият зад сложната и надъхана бюрократична терминология на проектозакона с над 200 разпоредби. [4]

Освен чисто моралните и етични нарушения, видими в него, законопроектът нарушава основни човешки права. [5] Той е по-радикален, дори и от положения, залегнали в самата структура и философия на документа, на който авторите му се позовават – противоречивата Конвенция за правата на детето на ООН. [6], [7]Ще спомена два от тези принципа, погазени от законопроекта – (1) детето упражнява правата си съгласно степента на своето развитие и зрялост и (2) приоритетност на родителите и семейството при дефиниране и осъществяване на правата на детето. Доразвиването на контрола над родителите чрез въздигането на „правата на децата” в специална категория МТСП наричат в свой документ „творческо доразвиване на международните директиви в българските условия”.

Общо описание на Оруеловата схема

В макроюридически план, с този и подобни проекти, законът и основни човешки права биват извъртени така, че да обслужат интересите на международното неомарксистко, или подобно нему, разбиране за семейството. За да се подменят ценностите, се подменя терминологията. Като се подмени терминологията, се подменя законът. Законът е кодифициран морал – като се промени законът, се променя обществения морал; с принуда, но се променя. Като се промени моралът, се променя индивидът. Като се промени и индивидът, животът се насочва в посоката, желана от социалните инженери.

В конкретния случай този план на „макроюридическо ниво” се изпълнява, като правата на децата се въздигат в специална категория права, които имат нужда от по-специална защита, защото „децата са по-уязвими”. [8] Под този предлог държавата си присвоява правомощията да органичава правата на родителите и основни човешки права като правото на справедлив процес, на неприкосновеност на личния и семеен живот . Ние просто защитаваме беззащитните деца! Нима сте против това? Кой е жестокият човек и родител, който ще се опълчи да защитава някакви си основни човешки права, ако те застават на пътя на „най-добрия интерес” на децата? [9] Георги Богданов от Национална мрежа за децата, неправителствена организация, която защитава правителствената политика, задава точно този обвиняващ въпрос: „Разтревожени сме от някои гласове на родители, които не искат децата им да имат права.” [10]

За да се изпълни визията за смяна на морал и закон, без да се усетят множествата, е нужно множествено, многообразно и сложно законодателство, създадено от „експерти”, чиято обосновка за смислеността на законотворческите им ексцеси е собствената им експертност. Това поне дотук са обясненията на експертите, изготвили ПЗД.

В правен и идеологически аспект, ако проектът стане закон, държавата безпроблемно ще може да използва контрола, който създава над семейство и деца, за да се разправя с идеологически неудобните си опоненти. Това е механизъм на тоталитаризма, познат от историята. Постепенно и в недалечно бъдеще ще бъде наложен нов морал, който условно можем да наречем „хомофашизъм”. [11] Този термин не произтича само от държавно наложените опити за аплодиране на хомосексуалистката дейност, идеология и „ценности”. Той е свързан с едно тоталитарно и безпардонно налагане на уеднаквяване на всички мнения, на отказ от правото на свободно слово и мнение, на отрицание на различията, под предлог на прегръщане на културната диверсификация. Опонентите на този нов „морал” ще бъдат принудени да се разделят с децата си, за да бъдат превъзпитани – родителите и децата им – в правилната „толерантност”. Механизмите за този лост на контрол над другомислещите са в Законопроекта за детето.

Социалните инженери на новия морал просто мразят семейството. Това е впечатлението, което те недвусмислено комуникират. [12] Публично те заявиха (доц. Велина Тодорова, г-жа Шабани от ДАЗД, пропонента на законопроекта Стефан Стоянов), че противниците им защитават "патрирхалното семейство" [13]. Ако „патриархално” значи естественото семейство между мъж, жена и техните деца, какво семейство имат предвид вносителите и поддръжниците на законопроекта? Матриархално, полово неутрално, хомосексуално, групово или едночленно?

Предефинирането на пола и семейството всъщност не е чисто българска идея, въпреки българското участие на международно ниво. [14] Това е политика, налагана отвън, и с участието и на Европейския парламент:

В документа Европейският парламент изразява съжаление, че някои държави-членки прилагат ограничителни определения за „семейство“, за да откажат правна закрила на хомосексуални двойки и на техните деца; припомня, че законодателството на ЕС се прилага без дискриминация на основа пол или сексуална ориентация, в съответствие с Хартата за основните права на Европейския съюз (подчертаването мое – б.а.). [15]

Остава енигма отговорът на въпроса как хомосексуалните „неограничително определени” „семейства” се сдобиват със „свои” деца, както твърди горният откъс? Просто хората от МТСП, ДАЗД и държавно ориентираните нестопански организации са яли и пили на една маса с международните социални инженери. После са доразвили творчески постановките, спуснати им „отгоре”, в обсъждания проект за закон.

Бележки от дебат в БХК срещу „патриархалното семейство”

До момента поддръжниците на законопроекта не са обявили нито един правен, житейски или философски аргумент в отговор на критиките. Вместо това – много приказки, описание на административни процедури, които били променени, и тълкувание на текстовете, което няма нищо общо с истинския им смисъл и заряд. Най-досадният аргумент в защита на този зъл законопроект е твърдението, че социалните нямали ресурса да го приложат на практика във вреда на семейството. Що за законодателство е това, чието предназначение е да не бъде прилагано?

В подобен стил беше и упоменатият дебат през януари 2012 г. с тогавашната председателка на ДАЗД Новият Закон за детето, обаче, щял да отмени действащата сега разпоредба за отнемане на деца поради бедност на родителите. Браво. Малко по-малко фашизъм в една област. За сметка на десетки други. [16] Но защо й е на държавата да отнема деца за бедност на родителите, като ще може да формулира претенциите си по „иновативните стандарти” на ПЗД: „родителите не полагат грижа в най-добрия интерес на детето”? Разбирането за семейството като среда на насилие е сред основните аргументи на държавата и нейните чиновници за тяхното снизходително отношение към родители и деца. [17] Под предлог за ограничаване на насилието, естествено трябва да бъде контролирана „средата”, която го поражда. Тоест –семейната. Нито дума за насилието в държавните училища и институции за деца.

В отговор на критиката за абсурдния характер на дефиницията за „психическо насилие” адв. Анета Генова от БХК заяви, че само една негативна дума срещу детето е „психическо насилие”. „Насилието” е основание за незабавно „извеждане на детето от семейството” според законопроекта (тоест, за отнемането му от родителите). Опитът за уточнение дали адв. Генова не се е объркала, дали не става дума за „систематично” обидно отношение с думи, само затвърди впечатлението. Не, една дума е достатъчна, ако детето е „почувствало” травма.

Веднага зададох въпроса как точно ще бъде установено с безспорни доказателства от държавата, че „детето се е почувствало травмирано”? Адвокатката отговори, че имало начин за това, експерти-психолози (разбира се, че са „експерти”, какви други могат да бъдат?) щели да изслушат детето и на база на тяхната преценка щяла да бъде установена травмата, респективно наличието на „насилие” от страна на родителя. Разбира се, социалните ще назначават тези свои експерти-психолози.

На моята критика, че ползват законодателството и Законопроекта за детето за социално инженерство и експерименти със семейството, вече бившата председателка на ДАЗД не отрече, а на практика потвърди, че чрез законите се оформяло обществото.

Механизми на тоталитаризма чрез модифициране на законодателството

Тактика на организациите със специални интереси, които имат финансиране от Европейските и други междунардни структури, е да ползват бедните и по-неинформирани страни [18] от ЕС или тези, които искат да се присъеданият към ЕС, за експериментално прокарване на законодателство, което после да служи за пример в техните страни. [19] Този и подобни законотворчески механизми на социално инженерство се нарича „rights by stealth” (права чрез укриване). [20]

Пример от конкретния Законопроект за детето са безумните дефиниции за насилие като "всяка болка", "психическо насилие" и "друго насилие". Тези ненормални дефиниции, неоправдани нито от правна, нито от житейска логика, към момента са в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. [21] Те са често цитирани от представителки на "Социално включване" към МТСП и от поддръжниците на Законопроекта за детето като „действащо законодателство”. Но вярно ли е това твърдение? Как работи уловката?

На първо място трябва да знаем простия принцип в правото, че има йерархия в нормативните актове. [22] Една заповед на министъра няма същата сила, обхват и задължителност за действие, както един закон. В тоталитаризма заповедта на един ръководител на изпълнителната власт има много повече сила, отколкото волята на законодателното тяло. Не е така в демократичното и правово общество – заповедите на изпълнителната власт са подчинени на нормите (законите), въведени от законодателното тяло – представителите на народа.

Ето уловката, в две стъпки: (1) вкарвате идеите и термините си в правилник на ресорно министерство; (2) след време идеите и термините предлагате в законопроект, като на публиката обяснявате, че налудничавите ви методи са „вече действащо законодателство”. Лъжа.

Правилникът е подзаконов акт и се изготвя по много по-лесна административна процедура от закона: обикновено от надлежния министър, като се приема от МС, с тяхно постановление. Той е един наръчник за тълкуване и устройство и нищо повече. Изменя се с решението и подписа (инициатива) на министъра и акт на МС. Законът урежда широк аспект обществени отношения; правилникът е тълкуванието на закона от изпълнителите му. Смяната на МС и изпълнителната власт може да доведе до изменения на тези тълкувания. Един „правилник” и един закон не са равнопоставени като тежест и задължителност за прилагането им. Това, че правно неадекватната терминология била „действащо законодателство”, според твърденията на поддръжниците на проектозакона, просто не е вярно. Поне не в смисъла, в който описвам: Да, това са действащи насоки за приложение на закона от бюрократите, изпълнителите на закона, но не и закон. Но правилникът е акт на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ; законът е акт на ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ.

След като обществото е проспало предишните закони и вкарването на безумната терминология в ПРАВИЛНИКА към Закона за закрила на детето, настъпва моментът за „кодифициране”. Сега вече безумните в правно отношение термини се вкарват в проект за закон, който има много по-голяма тежест в йерархията на правните актове, отколкото ако стоят в някакъв си правилник. Предлогът пред обществото (ако то ги усети) е „кодифициране” и „усъвършанстване на законодателството”. На опонентите и обществото се казва, че несмисленото определение за „насилие” вече било в „действащото законодателство”. Но „законодателството” е само един действащ наръчник по изпълнение на закона, а не- действащ закон.

Опасността за обществото при прилагането на описаната схема се състои и в силно затруднената защита пред съда на правата на хората, обвинени в „насилие” по тази възможно най-широка дефиниция. Когато една дефиниция е в „правилник”, тя е задължителна за правоприлагащите органи в изпълнителната власт (властите са законодателна, изпълнителна и съдебна). Но един независим съд лесно може да установи противоречието със закона, справедливостта и здравия разум в производство по обжалване. Ако широко дефинираният термин е в правилник, и е употребен за налагане на административен произвол, , все пак има някакъв механизъм за защита.

Когато обаче широката дефиниция за насилие влезе в закон, то тогава съдът няма да може да се позове на по-висшето място на закона, за да посочи несъответствие на по-низшестоящия административен правилник със закона. На съда и на родителите, които трябва да защитават правата си срещу произвола на социалните служби, ще е много по-трудно; първите ще следва да се позовават на конституционни норми и такива в ЕКПЧ за нарушени основни човешки права, вместо на защитни мерки за правата на родителите, заложени в самия административен механизъм. С две думи: обвиненията в насилие стават изключително лесни, а защитата срещу тях – много трудна.

Опасността продължава с вкарването на политиката за „превенция” на насилието в семейството, която вече се позовава на ограничаване на „насилието” над деца, дефинирано по нов и широк начин. Държавата може да нарече „насилник” всеки родител, във всяка ситуация, по всеки повод.

Схемата презадава виновността на родителите и представя семейството като среда за „насилие” над децата. Описаният подход за прилагане на законодателни трикове е директно доказателство за анти-семейната идеология, залегнала в Законопроекта за детето. Родителят е глупав и виновен до доказване на противното, подкрепете го и му закриляйте децата, той няма да се усети. За допълване на картината се ползват многословни статистики с неясни критерии, които се сервират на публиката в подходящ момент. [23]

Недотам невъзможни спекулации за бъдещето на законодателното социално инженерство

Следвайки същата логика на постепенна, укрита от обществото, „експертна” промяна на принципите в законотворчеството, ако тези дефиниции влязат в закон, както настояват изготвилите Законопроекта за детето, следваща възможна стъпка са промени в Наказателния кодекс.

Възможно е в НК като престъпление да бъде въведено „психическо насилие”, което ще включва съставомерност при дискриминация (или несъгласие?) на основа сексуална ориентация, липса на позитивно отношение и други подобни категории от нивото на мисълта, убежденията и вярванията. Основанието ще бъде, че „психическо насилие” вече е уредено в закон, защо да не бъде уредено и в НК, с цел превенция? Това „психическо” (тоест „душевно” от гръцки – „психе”) и „друго” насилие не може да се доказва с безспорни доказателства за извършени деяния, а с идеологически натоварени „експертни” оценки. Това ще трябва да са „експерти по душата”, тъй като и насилието не е обективирано и доказуемо – то е в душата. Видимото насилие се доказва с видими доказателства; душевното насилие се доказва с душевни интерпретации.

Държавата отново влиза в душите на хората. Бюрокрацията и силите за сигурност ще започнат отново да наказват като престъпници хората с различни мисли и убеждения. Ще следва да се планират нови площи и постройки за концентрационни лагери, където ще се въдворяват извършители на „психическо насилие”.

Да развием един пример от новия морал, който твърди, че няма добро и зло, че човек няма морални проблеми, а само преживява медицински състояния. [24] Ако не сте толерантни към хората, въвлечени в хомосексуално и бисексуално поведение, травестити и трансексуални, вие ще бъдете хомофоб и психичен насилник. [25] Под „толерантност” се разбира не само да не давате критични морални оценки на хомосексуалното поведение, но и да приветствате публичната му проява и да го одобрявате. [26]

Ако си позволите да се опрете на свободата на съвестта и словото и религиозните си убеждения, цитирайки Библията, която осъжда хомосексуализма като извратеност поради отхвърляне на Бога, ще се наложи да ви се постанови „превенция”, поради вашата „нетолерантност”. [27] Правото на свободно формиране на мнение и изразяването му ще бъде ограничено, защото като не одобрявате и не прегръщате хомосексуалисткия стил на живот, вие нарушавате „правата на другите”. [28] Вашите деца, според новата идеология за задължителна толерантност, ще растат в опасна и нетолерантна среда – вие имат морални позиции, които водят до нетолерантно отношение към хомосексуалистите. [29] Така децата ви ще следва да бъдат закриляни от държавата и превъзпитани от приемно семейство (вече няма институции, нито „изоставени деца”), което приветства хомосексуалната идея или дори самото то е от хомосексуалисти. Вие ще имате право на свиждане веднъж в седмицата с децата си, ако не сте в психично –превъзпитателен лагер. Тогава свижданията ще са по-нарядко или забранени.

Невъзможен сценарий? С правните лостове на тоталитаризма, като демонстрираните в този законопроект и подобни нему, само 10-15 години ни делят от реализацията на тази постановка в реалния живот. [30] Въпросът е дали, и това не е пределно дълъг срок.

Европейският парламент призовава Комисията и държавите-членки да разработят предложения за взаимното признаване на гражданските съюзи и на хомосексуални семейства в цяла Европа между онези държави, които вече разполагат със съответното законодателство, така че да се обезпечи еднаквото третиране по отношение на трудовите отношения, свободното движение, данъчното облагане и социалното осигуряване, закрилата на доходите на семействата и на децата. [31]

Цитатът не е част от моята футуристична спекулация. [32] Това е отразяване на доклад, приет в Европейския парламент преди няколко дни, през март 2012 г. Очевидно проектът за Закон за детето попада в категорията на препоръчваното законодателство.

Ще спомена само мимоходом огромния проблем, който тези „директиви” ще създадат за християните, техните църкви, организации и дейност и за упражняването на фундаменталните човешки права на свобода на религията, съвестта и изразяването на мнение. Обект на цяло друго изследване е богословското измерение на описания, и развиващ се пред очите ни, сценарий.

Без истински обществен дебат, без реална критика на подобни опасни законопроекти, гражданското общество не е реално действащо такова, а е само една терминологична завеса, зад която тези, които имат пари и власт, модифицират обществото според своите разбирания за ценности. [33]

Разбира се, в цялата тази мрачна картина не отсъстват трезви гласове. Интересното е, че Европейският съд за правата на човека, който функционира към Съвета на Европа, предлага решения, които са доста по-консервативни и разумни от директивите, приемани от политическите форуми на европейско ниво. [34]

Залогът: Свобода или робство

Робът няма право на семейство. Той е вещ и семейното щастие не влиза в неговите права. Колко различна е системата, чието държавно управление ползва родителите като слабо компетентни „биологични единици”, които раждат децата, за да могат последните да бъдат „социализирани” в „най-естествената среда за децата – държавното училище”? [35]

Злият гений на комунизма и социалното инженерство – Ленин – твърди следното: „Унищожете семейството и ще унищожите страната”. Това не е изказване в момент на размекване с цел да предпази семейните ценности, а е план и посока за действие. Свидетелството на историята потвърждава второто.

Ще разрушат ли семейството в крайна сметка социалните и техните международни партньори? Както „не се гаси туй, що не гасне”, така и не се разрушава туй, що е вече разрушено. Марскистко-ленинският идеологически модел на мислене, налаган насила в продължение на 45 години, най-типичен с тираничното налагане на безбожие, вече е успял да разруши семейството и семейните ценности. Не е нужно да подкрепяме следващите твърдения с бележки под линия. Читателят, чието детство или юношество са преминали поне отчасти в пионерски лагери и трудови бригади, може сам да види днешното състояние на ценностите и семейството в едно общество, в което Азис е модел за младите, ученици бият учителите си, водеща на булевардно сутрешно шоу предлага нагледно „сексуално обучение” в 9 сутринта, ТВ шоу в неделя на обяд дава подробности как се прави секс между двама мъже, в държавните училища раздават презервативи на четвъртокласници за „безопасен секс”, а „Социално подпомагане” отнемат деца на родителите, защото са „социално слаби”.

Ресорните държавни органи и про-държавните неправителствени организации са се надявали този проект да мине тихомълком. Колкото и сега да се тупат в гърдите, не те инспирираха публичния дебат, а гражданското общество и родителите, които застанаха против проекта. Не е имало по-подходящо време и повод да стане ясно на посткомунистическата държава и нейните служителки и служители, че те са там да служат, а не да третират хората, родителите и децата им, като плъхове в обществената лаборатория на своите социални експерименти.

Този законопроект трябва да бъде отхвърлен изцяло и да не бива допускан до Народното събрание – в него няма какво да се спаси. За да се гради нещо добро, трябва да се гради на добра основа, която в момента липсва.

Нещо повече. Следва да бъде ревизирана философията на държавната „закрила на детето”, въвеждана и практикувана без реален обществен контрол от 2000 г. насам. Отговорните родители и правозащитници ще трябва да инвестират време, средства и усилия, за да повдигат завесата, зад която се крият идеолозите на анти-семейния социален експеримент – привидната защита на правата на детето.

В гражданското общество държавата трябва да отговори смислено на критиката, а не само да критикува критиците си. Гражданското общество има повече право на критика към държавата отколкото държавата към критиците си – това е основен принцип на свободните общества.

Във филма на Андрей Кончаловски „Вътрешен кръг” (1991) се описва приближения кръг на Сталин. Една от най-сърцераздирателните сцени във филма е свързана с основната тема на филма – лудостта на тираничното атеистично идолопоклонство и ефектът върху семейството. Кончаловски, без да идеологизира, недвусмислено показва как държавата взема децата от родителите, възпитава ги в своите „възпитателни домове” и децата вече виждат в родителите си „врагове на народната власт”. Това правеше комунистическата идеологическа държава. Защо си мислим, че задължителната „толерантност”е нещо друго, а не държавно наложена самоцензура, в която ако не участваш доброволно, децата ти ще станат обект на „държавна закрила”?

Лъжем се, ако си мислим, че драконът на тоталитаризма е умрял или е подвил опашка. Маркс е мъртъв, но бесовете, инспирирали безумната му идеология, са мимикрирали в благовидни детски международни договори и организации с пари и влияние над медии и държавни органи.

Днес, в посттоталитарната демокрация, тоталитаризмът отново диша във врата на хората и техните семейства. Гражданското общество има много повече нужда от закрила срещу действията и радикалните експерименти на групи със специални интереси и от държавните агенции, които под предлог за закрила на децата тоталитарно разрушават същността на семейството и връзките родители – деца. При каквато и да е дискусия за родителството, децата, образованието и ролята на държавата, основният въпрос, на който всеки трябва да може да отговори, е: родителите ли отговарят пред държавата или държавата пред родителите? Отговорът на този въпрос ще постави отговарящия в единия от двата лагера – „за” или „против” Закон за детето. Изборът на един от двата лагера ще определи кой е за робство и кой за свобода.


Всички права запазени © 2012. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения.
За разрешение пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


viktor_kostov2012.png Адв. д-р Виктор Костов е издател на „Свобода за всеки” – онлайн списание за свободата на религията, съвестта и словото и ръководител на адвокатска и правозащитна група – критици на Законопроекта за детето, предложен за обсъждане от МТСП – www.svobodazavseki.com.

Бележки

[1] Маркс защитава разрушаването на семейството и поемане на функциите му от социалистическата държава. „Комунистически манифест”, 1848 г. Виж „Karl Marx: Abolition of the Family!” http://www.themoralliberal.com/2010/09/16/karl-marx-abolition-of-the-family, последен достъп: 16 март, 2012 г.

[2] „Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето 2009-2013”, в сайта на ДАЗД, http://sacp.government.bg/media/cms_page_media.pdf, последен достъп 19 март 2012 г.

[3] Освен от представителите на МТСП в публичните дебати по законопроекта, Надя Танева, директор „Социално подпомагане” – Пловдив, изрази същото мнение в репортаж по БНТ, http://bnt.bg/bg/news/view/72018/roditeli_sreshtu_proektozakona_za_zakrila_na_deteto, последен достъп, 15 март, 2012 г.

[4] МТСП, „Закон за детето: към нова правна рамка, основана на подхода за правата на всяко дете”, http://www.mlsp.government.bg/ , последен достъп, 12 март, 2012 г.

[5] Разпоредбите на Законопроекта за детето нарушават основни човешки права: правото на справедлив процес – чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека чрез потвърждаване на въведената система на доноси – анонимни сигнали; правото на неприкосновеност на семейния и личен живот – чл. 8 от ЕКПЧ; правото на свободното формиране на убеждения – чл. 9 от ЕКПЧ; свободата на словото, мисълта и изразяване на мнение – чл. 10 от ЕКПЧ; правото на родителите да образоват децата си според своите възгледи - Протокол 1, чл. 2 от ЕКПЧ; чл. 6, ал. 2, от Закона за вероизповеданията - правото на възпитание според религиозните възгледи на родителите. Това са само част от нарушените фундаментални принципи и права, не изброявам нарушените текстове от конституцията и други международни документи.

[6] Сравнителна таблица, показваща несъответствията между Проект за Закон за детето и Конвенция за правата на детето на ООН: http://bg4family.org/assets/files/Sravnenie_KOONPD_PZD.pdf, последен достъп: 15 март, 2012 г.

[7] “Article 14: Religion Is Child Abuse?” in ParentalRights.org, http://www.parentalrights.org/index.asp?Type=B_BASIC&;SEC=%7B746E3956-8651-47C3-B53B-3908112C5812%7D, последен достъп: 16 март, 2012 г.

[8] Безпредметно е да изброявам всички документи тук – международни и на МТСП и българските про-държавни НПО, които твърдят нуждата от тази нова дефиниция за „по-специални детски права”. Тази информация е публична и обществено достъпна. Тази позиция бе поднесена и от представителите на МТСП и УНИЦЕФ на 6 март, 2012 г., при публичното обсъждане на ПЗД в хотел „Шератон”, организирано от Икономически и социален съвет.

[9] Мария Вакарелска, УНИЦЕФ, на публично обсъждане на Проект за Закон за детето в София, 6 март, 2012 ж.: "Жизнено важно е правата на децата да не бъдат смесвани с общите човешки права, тъй като децата имат нужда от специфична законова защита...Затова говориме за права на децата отделно.

[10] Василена Доткова, „Възрастни в спор по проекта за Закон за детето”, Дневник.бг, http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2011/12/15/1440410_vuzrastni_v_spor_po_proekta_za_zakon_za_deteto , последен достъп 19 март, 2012 г.

[11] Виж бележки 25 и 26.

[12] Представителка на УНИЦЕФ заяви на обсъждане на Законопроекта за детето в София на 6 март, 2012 г., че те не са против родителите. Просто искат да улеснят процедурата те (държавата и организациите за „детски права”) да отнемат децата от некомпетентните родители и да дават децата на тези, които могат да ги гледат. Естествено компетентността на родителите се определя от тях, по техни критерии и по техни процедури – (вж. в статията текст относно изказванията на адв. Генова от БХК).

[13] Доц. Велина Тодорова, към момента заместник-министър на правосъдието, е цитирана в новинарския сайт Дневник тук, абзац шести, отгоре: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2011/12/15/1440410_vuzrastni_v_spor_po_proekta_za_zakon_za_deteto ; Г-жа Тодорова също твърдя публично, че родителите нямат права спрямо децата си, а само задължения, както и каза на родител-опонент в ТВ предаване по ТВ7 почти в прав текст „да си търси друга държава”, ако не му харесва законопроекта. Стефан Стоянов, който работи за шотландския комисар за защита правата на децата, в свой коментар тук http://fakti.bg/mnenia/26621-pravata-na-deteto-sa-fakt-a-ne-ekscentrichna-idea?code=c667fe51f4bc4ab4c585e2aea216e06e&;remember=1 , предпоследен абзац, и в коментар 196 под моя статия в Дневник тук: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/16/1523053_socialni_injeneri_planirat_dovurshvaneto_na_semeistvoto ; председателката (към тогавашния момент) на Държавна агенция за закрила на детето Надя Шабани и Анета Генова – адвокат в БХК, заявиха подобно отношение лично, поотделно, в дебат в БХК на 18 януари 2012 г. Това тяхно заявление не влезе в стенограмата, публикувана в Обектив, изданието на БХК.

[14] Годишен доклад на Парламента на Европа за равенство между половете. Докладчик на текста е Мария Неделчева, документът е достъпен тук: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A7-2011-0029+0+DOC+XML+V0//BG, последен достъп, 16 март, 2012 г.

[15] „Европейският парламент с нови препоръки за правата на ЛГБТ хората”, БХК, 13 Март 2012, http://www.bghelsinki.org/bg/novini/world/single/ep-lgbt, последен достъп: 16 март, 2012 г.

[16] Един от най-потресаващите примери за коравосърдечното и жестоко отношение на системата за „закрила на детето” и нейните бюрократи е случаят, в който 11 годишно момче бе убито във видинско село. Вместо да подпомогнат родителите в трагедията или поне да проявят разбиране, местната служба „Закрила на детето” към „Социално подпомагане” поставили семейството, „социално слаби” по техните думи, под „наблюдение” с цел да им отнемат децата, ако не можели да се грижат за тях. „Задържаха убиеца на момчето от видинското село Лагошевци”, http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=843432 последен достъп 27 януари, 2012 г.

[17] „Националната стратегия за децата” цитира данни на ДАЗД, които твърдят, че 77% от „регистрираните случаи на насилие са в семейството”. Но това не означава, че 77% от всички семейства са средата на насилие срещу деца. На практика само за минимална част от всички семейства са подадени сигнали за насилие. На второ място, трябва да се има предвид, че това са „сигнали”, подадени до ДАЗД, а не установени по безспорен начин актове на насилие. Данни за насилието в училищата не се предлагат. http://www.bgstuff.net/zakoni-i-normativni-aktove/drugi2/4274-natzionalna-strategiya-za-deteto-2008-2018-g , последен достъп, 9 март 2012 г.

[18] Документ, произхождащ от МТСП сочи, че за периода 2009-2013 са получени 40 млн. евро, като не се указва кой е източникът на средствата, предназначени за реализиране на стратегия по отношение на децата http://www.mlsp.government.bg/bg/docs/NPZD_2009.pdf, последен достъп: 12 март 2012 г.

[19] „The EU lobbies itself on gay rights: is ILGA-Europe an “unofficial” EU Agency??”Posted on, December 1, 2011 by J.C. von Krempach, J.D., http://www.turtlebayandbeyond.org/2011/homosexuality/the-eu-lobbies-itself-on-gay-rights-is-ilga-europe-an-unofficial-eu-agency, последен достъп 25 януари 2012 г.

[20] Един пример е така нареченото право на „сексуална ориентация”, промоцирано от Хилари Клинтън в реч по повод деня на човешките права в ООН през декември 2011 г. Това нововъведено „право” е първоначално прокарвано в продължение на години на ниво антидискриминационно вътрешно законодателство, заедно с основните човешки права – на вяра, съвест, религия, пол, произход, народност и т. н. Тъй като такова „право” на „сексуална ориентация” няма в нито един международен документ, уреждащ фундаментални човешки права (с изключение на Амстердамския и Лисабонски договори, но само по въпроси за дискриминация на работното място), г-жа Клинтън иска преформулиране на Всеобщата декларация за правата на човека в смисъл включване на тези новооткрити „човешки права”. Това става след като обществото вече е посвикнало да чува термина „сексуална ориентация” наред с другите човешки права в продължение на години по повод антидискриминационните законодателства. Виж тук, англ.: http://www.state.gov/secretary/rm/2011/12/178368.htm . „САЩ ще защитават гей правата в чужбина”, Дневник, http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/12/07/1345687_sasht_shte_zashtitavat_gei_pravata_v_chujbina, последен достъп, 16 март 2012 г.

[21] ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, в сила от 25.07.2003 г., приет с ПМС № 153 от 14.07.2003 г., последно изменен през 2009 г.

[22] Виж Закона за нормативните актове.

[23] „Всяко десето дете смята, че българските деца са обект на физическо насилие” – за отбелязване е, че тази информация, наречена шокираща от вестника, който я публикува, в никакъв случай не означава, че всяко десето дете е наистина подложено на насилие. Тя означава, че така „смята” всяко десето дете. Но със замъгляването на прецизността при формулирането и докладването на изследването се постига пропаганден ефект. (Вж. Валя Йонкова, „Социоложката Мира Радева: Бях сексуално насилвана на 10 годишна възраст”, Всеки ден, 13 януари 2012 г., стр. 14.)

[24] В трейлъра на документалния филм IndoctriNation (Индоктриниране, англ.) са показани кадри, заснети в американско публично (тоест – държавно) училище. В тях деца на видима възраст на около 6-7 години получават задача да пишат писмена работа за това какво им идва наум, когато чуят думата „гей” и „лесбийка”. В друг кадър се виждат как децата в отговор потвърждават тезите, преподадени от учителката, че няма „добро” и „зло”; тя в отговор потвърждава: „Точно така!” - http://www.indoctrinationmovie.com .

[25] Тази статия в Ню Йорк Таймс, сочи, че хомосексуалните активисти не се спират пред никакви интерпретации на законите, местни и международни, за да запушат устата на опонентите си и да заглушат свободното слово и свободното изразяване на мнение: Laure Goodstein, “Ugandan Gay Rights Group Sues U.S. Evangelist” in The New York Times, http://www.nytimes.com/2012/03/15/us/ugandan-gay-rights-group-sues-scott-lively-an-american-evangelist.html?_r=2, 14 март 2012, англ., последен достъп: 15 март, 2012 г. Случаят с бразилския блогър Хулио Северо, който защитава семейните ценности и отправя критики към пропагандата на хомосексуалистите, бе атакуван от хомо-активистката организация All Out. След петиция до известна компания за онлайн разплащания същата замрази акаунта на г-н Северо, баща на четири деца, което довело до невъзможност той да има достъп до средствата от дарения на читатели на неговия блог. Едва след намеса на християнски активисти и правозащитници PayPal освободи парите на г-н Северо, но не поднови акаунта му.

[26] “Tolerance is not Enough. You Must Approve!” http://www.ncregister.com/blog/mark-shea/tolerance-is-not-enough-you.-must.-approve англ., последен достъп: 15 март, 2012 г. В конкретния случай статията коментира възможната задължителност за църквите да провеждат церемонии по хомосексуални „бракове” под заплаха от санкции от държавата във Великобритания. Трябва да отбележим, че дори някои хомосексуални активисти не одобряват политиката на „хомофашизъм”, подготвяна от държавата. В конкретния случай статията коментира възможната задължителност за църквите да провеждат церемонии по хомосексуални „бракове” под заплаха от санкции от държавата във Великобритания. Тази и още две статии от автора в същия сайт са класифицирани под етикета “gay brown shirts on the march”, в превод – „гейове с кафяви ризи маршируват”, като асоциацията е с ударните отряди на Хитлер, чието типично облекло са били кафяви ризи.

[27] Казусът на Швеция срещу пастор Аке Гриийн, 2005 г. Пасторът бе осъден на 6 месеца затвор за упражняване на фундаменталното си право на свобода на съвестта, религията и словото. Поради проповед базирана на Библията, Римляни 1, в която се описва хомосексуалността като незачитане на Бога и неговите закони, държавата завежда наказателно преследване срещу християнския лидер.

[28] Доказателство за този начин на мислене е промоциращата абортите активистка група Българска асоциация за семейно планиране, клон на американската и международна група за аборти, Planned Parenthood, които публично отправиха лични и безпочвени нападки срещу мен, заради изявената ми позиция, обвинявайки ме в „сеене на омраза”. Типично за активистки групи от този тип е незачитането на правото на свободно слово и изразяване на мнение, ако то не е в съгласие с техните виждания. Всяка критика към тяхната политика, дейност или идеология е „насаждане на омраза”.

[29] Европейският парламент препоръчва начертаване на „Пътна карта” за въвеждане на хомосексуалното семейство. „Европейският парламент с нови препоръки...”

[30] Anne Jolis, “Can Britain Tolerate Christians?” in The Wall Street Journal Europe http://online.wsj.com/article/SB10001424052702304537904577277760117221928.html?mod=googlenews_wsj, Може ли Великобритания да понесе християните? Уол Стриийт Джърнъл, англ. последен достъп: 15 март, 2012 г.

[31] „Европейският парламент с нови препоръки...”

[32] “Labour Peer: Gay marriage could have Orwellian results” [„Лейбъристки пер: Гeй браковете ще имат Оруелови последици], Christian Institute, March 14, 2012 http://www.christian.org.uk/news/labour-peer-gay-marriage-could-have-orwellian-results/?e160312, последен достъп 16 март, 2012 г.”

[33] Преформулирането на традиционните семейни ценности и морала не е идея на обикновените хора, а на елитни политически кръгове: „Gay marriage driven by elites, not the people” http://www.christian.org.uk/news/gay-marriage-driven-by-elites-not-the-people/?e090312, последен достъп, 12 март 2012 г., англ.

[34] „Европейският съд за правата на човека потвърди отказа на Франция за лесбийско осиновяване.”-- “European Court of Human Rights upholds French denial of lesbian adoption”, AP: The European Court of Human Rights has ruled that France did not discriminate against a lesbian who was refused the right to adopt, Gas and Dubois v. France.

Репортаж: „Образование у дома? Не може! - Просветното министерство е категорично, че училището е най-дборото място за децата”, бТВ Новините, 26 февруари, 2012 г., http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/obrazovanie-u-doma-ne-mozhe.html [35]